Интерактивност, интранет и нови технологии, Медии
Татяна Оракова
Безспорно задачата на всяка медия е труда, особено във времената в които живеем. Отговорността, която поема е свързана с качеството, информативността и често пъти със скоростта, с която се издава (или показва) нещо.
В момента и трите канала-преса, радио, телевизия, губят в заплашителни размери своите зрители, слушатели и читатели. Причината е всеизвестна – интернет. Той изтласква останалите медии. Достатъчно е да споменем достъпа до преса, радио и телевизия не само през интернет, но и през мобилен телефон, дебатите във форумите, възможностите за търсене на електронни архиви, отложеното гледане на телевизионни програми, филтрите за тематична селекция, персонализацията на информацията, интегрирането на блогове, новини и т.н. А и медийният потребител неизползва само преработена и ”сдъвкана” информация.
Той все по-често търси „чистата”новина. И съответно иска сам да си направи своите изводи и разсъждения от нея, без да използва медиите, като медиатор. Множеството информация, която достига до тях, те я отсяват.
Също така потребителят може да чете когато е свободен и когато има желание, независимо в коя част на денонощието.
Без съмнение обаче класическата зона на „гражданска журналистика” принадлежи на блоговете. В България те преживяват истински бум след появата им през 2001 г. В тях публикуването се извършва извън контрола на всякакви институции. Именно независимостта насърчава гражданския и критически потенциал на блогърите.
Всичко казано до момента има и своите положителни страни който заслужават да бъдат по-внимателно анализирани, защото навеждат към един по-глобален извод за политиката на наблюдаваните онлайн медии. Той намира своето основание и в самата природа на тези медии, където възможността за постоянно обновяване на съдържанието е най-важната им характеристика. Именно стремежът за постоянен поток от „свежи” новини и по възможност „всички” новини на едно място обяснява приоритетното присъствие на международните теми. Актуалността е подхранвана най-вече от външни новинарски ресурси, като международни телеграфни агенции или други чужди водещи медии, които имат кореспонденти в различни „горещи” точки от света. Затова и повечето новини са именно за военни конфликти, атентати, международни скандали. Този тип информации се публикуват веднага, за да изпълнят функцията си на „свидетелство” за случването на дадено събитие.
Именно тази почти едновременност на потока от новини с момента на случването им кара потребителите да отварят по няколко пъти на ден страницата на съответната медия, а броят кликвания върху електронния адрес на съответния сайт е мотивацията за съществуването му.
Но какво е новото за човека, който няма представа от интернет и информационни технологии, и който, както и преди, сутрин си купува вестника от близката будка, а вечер гледа По света и у нас? Дори за него, без значение дали го съзнава или не, промените са много. Той е потребител на промяната, извършена в редакциите и нюзрумовете, и отразена в самия медиен продукт. Днес езикът на традиционните медии, техният дизайн – и дори цената им, са повлияни от тенденциите в мрежата. Изобилието от издания на вестникарската сергия и от програми на екрана и в радиоефира е резултат от диверсификацията на медиите, наложена от експанзията на новите технологии. Така живеещият „извън” технологичната промяна всъщност само си мисли, че е напълно изключен от нея. В действителност той също ползва от благата й и търпи последиците й. Защото всичко това има своята цена. Все по тясната медийна специализация – и лавинообразното нарастване на каналите за достъп до съдържание – изострят до крайност конкуренцията в борбата за вниманието на публиката. Комерсиализацията взема връх. Медийните съдържания и рекламата стават все по-агресивни. Ето защо традиционните медии не се колебаят да обвържат не само бъдещето, но и настоящето си с реалностите на мрежата.
Не можем да си затваряме очите и за още един важен факт. Постепенно и в България се появи нова, млада аудитория, израснала с интернет и компютрите. Тя не само се забавлява в мрежата, но и се образова и информира в нея. Това ново поколение все по-малко гледа телевизия. Защото информацията просто вече не е само там, в старите медии – тя е също и в интернет. Все повече млади хора изискват медийното съдържание да достига до тях по различни канали. И това не е каприз на разглезени малцинства, а необходимост, наложена от промените в начина на живот, на културата, на икономиката и, в крайна сметка, на самата социална структура.