Реторика и ораторско майсторство – метаезикът
Цветелина Чаушева
Езикът на тялото е един от съществените елементи на общуването, който помага за разтълкуването на информацията, която получаваме от говорещия. Благодарение на сигналите на тялото ние си обясняваме и поведението на хората. Единодушното твърдение на учените е, че между 60% и 80% от междуличностното общуване лице в лице се извършва по пътя на несловесния обмен на информация. Те споделят твърдението, че словесните и гласовите изразни средства допринасят за по-прецизното балансиране на така получените сведения. Тоест както езикът на тялото, така и онези думи и изрази наречени метаезик, които събуждат у слушателя чувство на предусещане са тези, които могат да разкрият истинските мисли и намерения на говорещия.
Метаезикът – скритият език, в който са закодирани определени идеи, различни от изискваните в момента на говоренето посредством естествен език. Или по-просто казано, метаезикът е скрит в използвания език. И макар метаезикът все още да е бяло петно в сферата на междуличностното общуване, със следващите няколко абзаца ще очертая накратко и ще поясня на един по-разбираем език онези думи, фрази и изрази, които почти всички ние използваме, за да предадем едно или друго послание.
Много хора познават и редовно използват метадуми, метафрази и метаизрази, но почти никога не си ги превеждат на съзнателно ниво, така че да разшифроват техния скрит смисъл и да разберат истинските чувства, мисли и намерения, които се крият зад тях. На всеки се е случвало да стои пред щанд в някой магазин в очакване да го обслужат и най-накрая продавачът да се обърне намръщено към него с думите: „Някакъв проблем ли имате?”. Ако смисълът на изречението се преведе от мета на обикновен език казаното би означавало: „Наистина ли нещо ви трябва чак толкова спешно, че да ме притеснявате точно в този момент?” – и подсъзнателно долавяме и възприемаме точно това истинско чувство от страна на човека в магазина.
1. Ролята на метаезика.
Ако извадим от ежедневния разговор всички форми на метаезика, словесното ни общуване ще се състои единствено от кратки, остри и целенасочени фрази, а всички хора взаимно ще звучим и ще се възприемаме като неучтиви, сурови и неуки в сферата на общуването. Метаезикът омекотява ударите, които си нанасяме с речта, позволява ни да манипулираме останалите хора, да изтъкваме собствените си добродетели и качества, с вътрешно облекчение да изливаме куп отрицателни емоции, при това без да изглеждаме откровено груби.
В деловия свят метаезикът е много употребяван. Преди стотина години работодателят е можел да уволни своя служител просто като му изкрещи: “Махай се от очите ми, мързел такъв!”. Днес нещата не стоят така – въпросният “мързел” вероятно ще получи e-mail от ръководството на фирмата, който ще гласи приблизително това: „Съобразно интензивната реорганизация на фирмения отдел за внос-износ възникна неотложна необходимост от обединяване на двата отдела занимаващи се с вноса и износа на кафе, в полза на всички служители и в името на просперитета на фирмата като цяло. Управителят на отдела за износ... (Иван Петров) взе лично благородното решение да освободи своя пост и да докаже своите всепризнати умения на ново работно място, където огромният му опит ще го наложи бързо като специалист.” Цялото това послание преведено означава: „Махай се, мързел такъв!”, но с помощта на метаезика уволнението е някак по-безболезнено.
Сами по себе си, думите не носят почти никакви емоционални послания. Също като компютърния език за писане, думите предават само факти и носят информация. В междуличностния разговор лице в лице същностното послание, предавано посредством думите е най-много в рамките на 7%. Истината се крие в долавянето и в разбирането на контекста, на конкретните обстоятелства и на това, защо са употребени едни или други думи.
Това е и причината повечето от обществените дебати да възникват по-скоро въз основа на отпечатани статии във вестника, отколкото в следствие на въпроси, повдигнати в което и да е друго средство за масова комуникация или по какъвто и да е друг начин, тъй като всеки читател тълкува индивидуално използваните в печатния материал думи. Двама души четат една и съща статия, но прочетеното (тоест разтълкуваното) от единия не винаги и не непременно е същото, което е прочел другият.
2. Метаизрази, метафрази и популярен метаезик.
Манипулативният метаезик разкрива намерението на говорещия да подмами слушателя към нещо, което иска от вас или да постигне и да наложи своето желание.
“Не мислиш ли (и ти така)?” с варианти “Не си ли и ти на същото мнение?”, “Нямаш ли същото усещане (Чувство)?” и “Не е ли така?” с вариант “Нали така?” предизвиква и изисква от слушателя да отговори с “да” и позволява на говорещия да го манипулира в постъпките и в решенията му.
Подобна е целта на метафразите “Както навярно сами разбирате (знаете)” и “без съмнение”, които внушават на слушателя, че той всъщност вече е запознат с фактите или, че ако отговори отрицателно, значи не е достатъчно умен, за да разбира и да осмисля какво му се казва.
И в двата случая слушателят е манипулиран да отговори с “да”.
“Би трябвало” (с вариант “би следвало”, “добре би било ако”) се превежда като “по мое мнение” и всъщност е една от най-манипулативните фрази. “Вие несъмнено разбирате, че би трябвало да постъпите по най-правилния начин” в действителност означава “Направи точно това, което ти казвам!”
А сега ще разгледам как смислово се превеждат някои метафрази и метатвърдения, които чуваме ежедневно.
“Не съм прекалил, нали?” означава “Знам, че прекалих, но не ми пука”. “Не говорих твърде дълго, нали?” се превежда като “Знам, че говорих доста дълго, но ви моля да го отречете”, тъй като налага на слушателите да отговорят с “не”.
“Да не би да казах нещо неподходящо” всъщност е признанието “Да, знам, че казах нещо неподходящо”.
3. Делови метаезик.
Когато на едно място се събират хора от бизнесобществото, разговорът прелива от метаезик. “Не искам да кажа, че трябва да го направите, но...” означава “Направете го”. “Бизнесът си е бизнес” е опит да се намери оправдание за факта, че някой е измамил друг или за собствената липса на морал в сделките, а “в делови маниер” означава “Ще те прекарам с цената на всичко”. “Нека не увъртаме” често се използва като уводна фраза, която обикновено води до “бизнесът си е бизнес”, когато съответният опонент отправи неприемливо искане.
Изречения с “ако..., тогава...” позволяват на купувача, например, да се отърве от някой досаден продавач като постави неизпълнимо условие. “Ако можете да го доставите до дванадесет часа, ще го взема” означава, че купувачът се е отървал от проблема и го е прехвърлил върху продавача.
“Виж какво ще направим” и “А защо не направим следното” често се употребява като увод към отрицателен отговор на някое предложение. Преведено от метаезик “Виж какво ще направим, аз ще обмисля въпроса и ще се опитам да се свържа с теб в понеделник” означава “Не, благодаря. И не ме търси повече, аз ще ти се обадя...някога.”
При повечето бизнеспреговори се наблюдава безкрайно разлистване на свръхсамолюбия. Фразата “Сега ми хрумва” позволява на съответния човек да внушава на слушателите, че великите идеи бликат безспирно в главата му. “Вероятно ще ви е интересно да узнаете” всъщност казва “Аз съм по-умен и по-добре информиран от теб”. “Нека обобщим нещата по следния начин” се тълкува като “Ето ви сега една напълно преобърната версия на фактите”.
Освен в деловите отношения метаезикът е градивна част в политиката. Ако не съществуваше метаезикът, нямаше да ги има и политиците, защото в такъв случай те едва ли щяха да имат какво толкова да говорят. Целта на политическия метаезик е да създава непроницаема завеса от думи, чиито смисъл никой не е в състояние да разбере, и същевременно да помага на политика да изглежда малко по-интелигентен.
В заключение, за да бъде разговорът ефективен, той трябва да е гъвкав, което до голяма степен се постига благодарение на умелата употреба на метаезика, който освен всичко друго играе и важна роля при поддържането на добри вътрешни и външни корпоративни отношения. Слушайте и четете “между редовете” онова, което другите хора казват и ще откриете, че сте научили да прозирате истината, скрита с цел да ви манипулира, в метаезика на вестникарските материали, на новините, на съобщенията по телевизията, а също и в изказванията и интервютата на известни и важни личности.