You need to upgrade your Flash Player

Учебните филми като средство за вътрешноорганизационно обучение

Христо Бонев, докторант, НБУ


Назад

Напред

 УЧЕБНИТЕ ФИЛМИ КАТО СРЕДСТВО ЗА ВЪТРЕШНООРГАНИЗАЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

 

Вътрешноорганизационните обучения са много важна част от процеса за развитие на човешките ресурси и целят повишаване на продуктивността, ефикасността и по този начин и конкурентоспособността на организацията.

Поради невъзможността на повечето организации да отделят продължително време за обучителния процес днес широко използвани са различни активни методи, като тренинги, симулации, ролеви игри, различни мултимедийни продукти и учебни филми. Всички те имат за цел да постигнат по-висока ефективност по отношение на фактора качество спрямо време.

В епохата на образа аудиовизуалната комуникация безспорно се е доказала като по-ефективна от останалите начини за комуникиране. Тя ги превъзхожда с много по-богатата си палитра от изразни средства, както и с по-силния ефект на екранните медии върху аудиторията им.

Затова и в процеса на обучение през последните десетилетия все по-често се използват учебни филми.

Техните предимства са:

·        по-ефикасно възприемане на учебния материал;

·        възможност за дистанционно обучение;

·        възползване от преимуществото на СМК;

·        използване на всички предимства на новите медии;

·        възможност за лесна интеграция с всякакви мултимедийни продукти;

·        универсалност на аудиовизуалната комуникация.

 Като техни недостатъци могат да бъдат отбелязани:

·        високата им цена спрямо печатните медии или аудиоматериалите

·        по-продължителният процес за създаването им

Още от самото начало в процеса на създаването на такъв филм трябва  да вземат участие едновременно специалисти по вътрешноорганизационната комуникация, експерти в проблематиката, към която е насочено обучението и сценаристите на филма. Преди започване на написването на сценария трябва да бъдат начертани основните цели, към които е насочена комуникацията. Тук като отправна точка може да бъде използван класическия модел на комуникацията на Ласуел:

 

КОЙ

Казва КАКВО

По КАКЪВ начин

На КОГО

С КАКЪВ ЕФЕКТ

Организация;

Ръководство

Предмет на обучението;

Аудио-визуална медия; Филм; Поредица от филми; Мултимедиен продукт

Персонал; Партньор-ски организации

Повишаване на квалификацията; Запознаване с нови продукти; Представяне  вътрешноорганизационни стандарти и политики

 

След като тези въпроси получат своите отговори, може да се пристъпи към написването на сценарий на филма/поредицата от филми. За да бъде комуникацията ефективна е хубаво като консултант да бъде привлечен и представител на аудиторията, към която е насочен аудиовизуалният продукт.

Друг важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание е дали ще се създаде единичен филм или поредица от филми. За нуждите на вътрешноорганизационните обучения, обикновено се прави второто. Създава се поредица от филми, като всеки един от тях е насочен към решаване на някоя възможна конфликтна ситуация от работния процес или към лансирането на дадено технологично нововъведение. Всяка серия в повечето случаи е около двадесет минутна, но при необходимост може да бъде направена, по-кратка  или по-дълга. Все пак е добре, ако се прави единичен филм и четиридесет минути се окажат недостатъчни за обхващане на цялата проблематика, която трябва да намери място в него, той да се раздели на две или повече части.

В сценария трябва да присъстват следните елементи:

·        ясно очертаване на съответната проблематика, към решаването на която е насочен учебният филм;

·        избрани моменти от ежедневието на организацията, в които може да възникне даденият конфликт;

·        кризисната ситуация, до която би се достигнало при нерешаването на конфликта;

·        как да бъде решен конфликтът (посредством нов продукт, по-добра комуникация, нови познания и т.н.);

·        продължаване на обичайното ежедневие на организацията , но вече без наличието на кризисни ситуации.

След приключване на фазата на написване на сценария, трябва да се очертае(най-добре с помощта на експерт) груб бюджет на филма и, въз основа на него, да се избере подходяща фирма изпълнител, която е специализирана в производството на такъв тип филми. Изпълнителите на филма трябва да работят в постоянно сътрудничество и под надзора на експерти от организацията, защото те са специалисти в създаването на аудиовизуални произведения, но най-вероятно не са запознати с проблематиката на бъдещия филм и с комуникационните цели на организацията.

На този етап трябва да се изберат и най-подходящите технически средства за направата на аудиовизуалния продукт. За целта трябва да се анализират всички необходими компоненти, свързани с производствения процес, постпродукцията и показа на крайния продукт:

 

ПРОИЗВОДСТВО

ПОСТПРОДУКЦИЯ

ПОКАЗ

Постановъчна сложност; Локации;

Режим на снимки (ден/нощ);

Участници

Необходимост от специални ефекти

Изработване на графики, 3D ефекти и анимация, и др.; Създаване на допълнителни мултимедийни материали Използване на архивни материали;

Нужда от нахсинхрон

Тип на прожекция (голям екран по време на семинар, мултимедиен диск, съхранение на сървър и т.н.)

 

Едва след като бъдат уточнени всички тези детайли и бъде формиран крайния бюджет, може да се подходи към начало на продукция.

По време на целия снимачен процес трябва да присъства представител на организацията, отлично запознат с проблематиката на филма, който да следи за  прецизността в терминологията и останалите детайли, свързани с дейността, към която е насочен филмът, защото често, на пръв поглед, незначителна грешка в този етап може да наложи преснимането на филма, което значително ще забави и оскъпи процеса.

Участниците във филма трябва да се подберат така, че бъдещите зрители да се припознават в тях. Те трябва да разговарят по между си с обичайния за организацията ежедневен език.

Отделните сцени във филма трябва да бъдат поставени в максимално сходна среда с тази от обичайното ежедневие на зрителите, към които е насочен. Изключения, разбира се, са възможни в случаи, когато филмът има за цел да запознае аудиторията си с проблематика, която би могла да възникне при досега на членове на организацията с външни за нея фактори – при пътувания, при междукултурни взаимоотношения и т.н.

Средата, в която е ситуирано действието, не трябва да е излишно натоварваща. Драматургия няма за самоцел да драматизира отделните ситуации, а само да очертае проблемите. Акцентът трябва да е върху начина за тяхното разрешаване – именно това е целта на филма и, тъй като тук става въпрос за учебен филм, многократните повторения на реплики и ситуации не са слабост, както биха били във всяко друго аудиовизуално произведение, а необходимост.

Работата с цветовата гама и тук би играла силна роля на подсъзнателно ниво, но не трябва да се забравя и, че задължително трябва да се спазва цветовия етикет на организацията.  Всякакви опити за употреба на ярки цветове в строгото делово ежедневие на финансови, юридически и други подобни организации би било напълно неуместно.

За по-силно акцентиране върху ключовите моменти в процеса на постпродукцията е хубаво да бъдат добавени графични елементи, надписи и/или 3D анимация. Така основната комуникационна цел на филма ще бъде ясно рамкирана и по-добре запомнена от зрителите.

Начинът на показ на филма също е от огромно значение за цялостното възприемане на аудиовизуалната творба. Прожектирането върху голям екран в затъмнена зала по време на семинар ще има различен ефект върху аудиторията от гледането на филма на екрана на компютъра. В първия случай комуникацията би имала много по-голямо въздействие на емоционално ниво върху публиката, а във втория  могат да се очакват по-добри резултати на когнитивно ниво. И двата варианта могат да имат своите предимства и недостатъци, затова ще е хубаво ефективността на филма да бъде измерена посредством анкети или тестове.

В заключение може да се каже, че учебните филми са доста ефикасен метод при провеждането на вътрешноорганизационно обучение. Те могат да постигат комуникационните цели по-бързо спрямо другите медии, могат да бъдат част от цялостни мултимедийни решения, удобни са за показ чрез множество различни канали и се възползват от универсалността на аудиовизуалния език.

Използването им като част от вътрешноорганизационното обучение може много да допринесе за ефективността на обучаващия процес и по този начин и за повишаването на продуктивността и конкурентоспособността на организацията.

 

Библиография:

1.      Мелтев, Михаил, Телевизията – културна индустрия, 2007

2.      Стоицова, Толя, Лице в лице с медиите, 2004

3.      Михайлов, Владимир, Медиязнание, 2009

обратно нагоре