Нов български университет

Департамент “Масови комуникации”

Технологичния прогрес в радио индустрията и потребителските възможности на радиослушателите


Калин Калчев, докторант, департамент „Масови комуникации“, НБУ


  

Abstract

Technological breakthrough and innovation often ahead the ability of the ordinary people to prepare for the future. And Europe has long had digital radio somewhere with greater territorial coverage but without enthusiasm to the new wave by listeners elsewhere with less territorial coverage, but with enthusiasm by listeners to the new wave of technological innovation. In our country there are test transmissions but this information today is not trivial and not interesting to the viewer and listener, because he has no money for new device that decodes the digital radio signal. The article deals with this issue, adhering to the motto of New Bulgarian University "Do not be afraid of diversity."

Резюме

Технологичните открития и нововъведения често изпреварват възможността обикновенният човек да се подготви за бъдещето. Така и в Европа отдавна има цифрово радио, някъде с по-голямо териториално покритие, но без ентусиазъм към новата вълна от страна на слушателите, другаде с по-малко териториално покритие, но с ентусиазъм от страна на слушателите към новата вълна на технологичните нововъведения. У нас има пробни излъчвания, но тази информация днес не е злободневна и не е интересна на зрителя и слушателя, тъй като той няма пари за новото устройство, което декодира цифровия радио сигнал.  Статията разглежда именно този проблем, придържайки се към мотото на НБУ “Да не се боим от разнообразието”.

 

Защо се боим от разнообразието в търговски и в културен аспект, през изминалата лятна школа поставих въпроса за възможностите на радиото за представяне на културни теми, имайки предвид чисто търговските радиостанции, които са 98%, от всички радостанции, които оперират на територията на РБ. Хубаво я повдигнах, но се ограничих само до няколко, които имат желание да я представят в програмата си. В изследването си установих че търговските радиостанции нямат ограниченитето, освен това на програмния директор, да представят такава тематика, адаптирана за целевата група на радиостанцията. Това са няколко големи вериги радиостанции, които “определят” какво е модерно за слушане, насоките, към които да се върви, така както, по примера на Хауърд Стърн е и Тройка на разсъмване на “радио Витоша”, която спечели, по един или друг начин, една голяма аудитория, която се вижда в рейтингите за рекламните агенции и цената за рекламен спот в рекламния блок на предаването радиопредаването “Тройка на разсъмване” на радио “Витоша”.

Връщайки се към заглавието и бидейки тази година в Милано по “проект №BG051PO001-3.3.06-0060 „Разширяване на уменията и квалификацията на докторанти, постдокторанти и млади учени в интердисциплинарни области (визуална антропология и публични комуникации) с цел създаване на устойчиви връзки между образованието, професионалното обучение и бизнеса” Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, Съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз и Република България” имах възможността по-подробно да се запозная с това какви са последните тенденции. На последната ни научна конференция казах, че тенденцията е за привличаен на Ютюб звезди и привличане на младата генерация, що се касае до платеното съдържание (ВВС 1) и възможността за достъп до това съдържание чрез плащане на лицензионни такси, както знаете достъпа до програмите на ВВС е платен и ограничен само до територията на Великобритания и чрез IP, вече има отваряне/развитие в тази посока на нови пазари и да не е чак толкова затворента системата, там дадох примера че привличането на Ютюб звезди в програмите на радиостанциите с тяхното съдържание, което те създават за радиостанциите, за които работят (не важно качествено е или не), но то е популярно и е насочено към младите в този момент, така изкахах съмнения че това е само тренд/насока, само един временен етап и той ще отмине.

Връщайки се обратно към заглавието, извинявам се за хаотичното такова, що се касае технологичния прогрес изобщо, всички имате смарт телефони, , но в България няма технологичен растеж, що се касае радиоиндустрията и този растеж, по къкъвто и начин да е отразен, да бъде насочен към радио слушателите, по скоро се обръщам към Европа и как там се опитват цифровите технологи да залегнат дълбоко в програмните стратегии и стратегиите за развитие на самите радиостанции по технология. Визирайки това България е 99.9% с аналогово разпространение на радио сигнала и имаме и цифров – БНР има цифрово излъчване, но това не е масово. Те първа в България и генерално в Европа предстоят така големи дебати с бизнеса, доколко цифровото радио е евитино, бързо въвеждащо се и необходимо, както за самата радио индустрия, така и за самите слушатели.  При преминаване от аналогово излъчване към цифрово радио излъчване слушателите и потребителите ще трябва да сменят всички или поне да си вземат адаптирани приемници, които да декодират цифровия сигнал, това е необходимо, така както стана и с цифровата телевизия. В България предстои цял един такъв процес и се надявам това да не бъде толкова бързо извършено, както с мултиплексите. Като казах мултиплексите се сетих, че в България, не чух да има дебат относно системата, по която ще излъчват мултиплексите. Има две системи DVB-T и DVB-T2, втората система е с възможност за излъчване на повече HD канали, спрямо стандартните SD канали, всички имате 100% LCD, OLED, Plasma TV, и тези телевизори ви дават възможност за HD картина, но всъщност българската реалност не ви ги дава, що се касае за цифрово наземно приемане. Има HD канал с порграмата на БНТ, но при избора на другата система DVB-T2, те щяха да са повече. Друг въпрос е колко от АВ продукцията е снимана с HD камери. Същото е с радиопрограмата, защото когато дойде време да се цифровизира радиото, ще настане същия проблем, коя система да бъде избрана DAB, DAB+, DRM и тогава се страхувам да не стане като в телевизията, тихомълком да е избрана една система без некакви дебати или обществени обсъждания.

Като казвам да не се боим от разнообразието в Европа не се боят от разнообразието. WorldDAB forum е платформа за “координиране” на цифровия  DAB, DAB+ стандарт, където производители на радио оборудване, радио бизнеса и работят за навлизане на новия стандарт.

Интересното е това, че не е толкова скъпо въвеждането на една цифрова система, по скоро избирането на един стандарт и прилагането му масово. Това ще даде отново възможност на аудиторията за по-качествен звук и повече програми. Новите коли, които се правят от 2009 г. насам имат вграден по един или друг начин достъп до цифрово радио – дали това ще е през бордовия компютър чрез приложение за радио, или ще е цифров тунер за директно приемане е въпрос на решение на производителя.

Технологиите разделят и формата на радиото, като смарт радио; цифрово; хибридно; чрез мобилни приложения; IP и аналогово. Връщам се малко назад към видеото на гл. ас. д-р Евелина Христова, но пречупено през радиото, Anna Sale създава собствен подкаст канал със заглавие “Смърт, секс и пари”, като успява от подкаст да го превърне в радиопредаване в радио WNYC. Веднъж ютюбските звезди биват привличани в програмата на радиото (това се случи и у нас с радио предаването на Емил Конрад), а от друга подкаст звезди стават радиоводещи със собствени предавания.

Идеята на хибридното радио е комбиниране на аналогово радио и достъп до интернет, ако има такъв, идеята е да се използва стария аналогов сигнал и с малко пакети интернет информация да бъде добавено хиперлинково съдържание към програмата на радиото, то може да бъде добавено чрез браузъра или чрез приложение за смарт устройство.

Между смарт и хибридното радио разликата е че едното е аналогово, а другото е дигитално, но пак има добавен интернет пакети с които се обогатява информацията към текущото предаване, които се появяват на дисплея на телефона или ако е дигитално радиото, на дисплея на радиото (има значиние и това колко голям е дисплея и какво може да бъде показано на него).

В България масово една и съща информация и музика бива излъчвана едновременно с аналоговото излъчване и по различни канали, при нас това са директен стримийг в интернет, чрез мобилното приложение, ако такова има самата радиостанция, или мобилно приложение за достъп до база данни с онлайн радиостанции, и други чисто онлайн радиостанции (напр. радио Бинар; радио Тангра е другото онлайн голямо радио).

И така приложенията за радио... що се касае развитието на технологията и възможностите на слушателите, последните приемат пасивно това което чуват, или в случаите, когато има картинка на телефона в приложението което ползват да се възползват от нея.

Къде е предизвикателството?

Съществува софтуер за смарт устройства, който помага на слушателите да избират коя от песните в списъчния вид на екрана да изберат да чуят, ако радиостанцията е закупила този софтуер и го използва при програмирането на

 
  Macintosh HD:Users:kkk:Documents:00 PhD to be 270GB:00 Conferences&Seminars:Seminars:03 2015 R Marinov:Interactive radio:Screenshot 2015-01-16 00.28.47.png

програмата си. Така слушателя може сам да пренареди плейлистата на радиото. Ние се боим от разнообразието, българският пазар се бои да започне един дебат, един разговор, как това да се случи, но това не се прави по една или друга причина, дали заради конкурса за мултиплексите или за това, кой ще изработи стандартите. България се бои от разнообразието в радиото, тя се бои от представянето на културните теми вътре в програмата (връщам се към предишната лятна школа), защото културната тематика не е “гореща” тема, като говоря за масовите търговски радиостанции, изключвам радио Дарик, БНР и други малки радио станции.

Генерално радиото се бои от разнообразието, не толкова бизнеса, където има определени техники за постигане на съгласие, но ние нямаме дискусия между българските радиооператори как това може да стрва по-малко пари и да предлагат повече програми като раздевят например стила музика, който основно пускат в няколко канала (един канал за песни от 80-те; един за 90-те, и т.н. за песните до 2010г. и за най-новите песни).

Ето така изглеждаме (слайд с пиленца), слушаме пасивно, защото никой не ни е дал в ръцете инструмент, с който да пренаредим музиката, която искаме да слушаме.

И за българина културата остава настрана, автора и авторските предавания остават настрана, и единственото, което звучи е музика и забавление, като и новините са поднесени леко, така че да не натоварват.

 



Copyright © 2017. All Rights Reserved.
NBU nbu