Детските приказки и книги могат да бъдат незаменим помощник в ранното чуждоезиково обучение. Те са част от детския свят и може да се използват като средство за въвеждане на езика по подходящ и приятен начин. Децата изпитват нужда от тях, те никога не им омръзват. Приказките ангажират тяхното внимание и интерес и повишават мотивацията им да четат и учат. Разказването на приказки в клас е социално преживяване, което развива у децата чувство на съпреживяване и сътрудничество. Те развиват въображението, но същевременно оползотворяват детските познания за света, като ги обвързват с реалния свят. Провокират реакция под формата на реч и могат да станат отправна точка за множество дейности наблягащи на произношението и говора.

 

Приказките и детските книги притежават някои характеристики, които ги правят много подходящи за усвояване на произношение и развиване на говорни умения, а именно повторение, ритъм, рима и звукоподражание. Повторението може да присъства на различни нива: сюжет, лексика, изрази и структури, граматика. Ритъмът присъства в почти всички приказки улеснявайки запаметяването им.  Римата е също характерна за детските книги. Има частично или изцяло римувани приказки (rhyming stories), които са приятни за усвояване и лесни за помнене. Звукоподражанието и звуковите ефекти са също често срещани. Те привличат вниманието, доизясняват контекста и правят приказката по-забавна и запомняща се.

 

Децата са много добри имитатори и бързо възприемат модела на произношение, който им се подава. А то обикновено представлява неразделна част от представянето на нова лексика и синтактични структури. В тази възраст е особено подходящо да се използват стихове, песни и приказки, за да се развие у децата усет за звученето на чуждия език, в случая английския. Упражнения с механично повторение са неуместни, тъй като са извадени от контекст и лишени от смисъл, вследствие на което децата бързо и лесно губят интерес.

 

Трудностите, с които ранното чуждоезиково обучение се сблъсква в сферата на произношението са произнасянето на отделни гласни и съгласни звукове, звуковете в свързаната реч, ударението и интонацията.

 

Някои съгласни, които не съществуват в българския, но са типични за английския език, биха могли да създават проблеми. Такива са най-вече /Ʌ/ и /ð/. Преподавателят може да демонстрира как тези звукове се артикулират, като обърне внимание на характерни за всеки звук индивидуални особености, а именно какво се случва с езика, зъбите и устните.

 

Гласните могат да се окажат дори по-трудни от съгласните, например /æ/, /Ʌ/, късите и дълги гласни. И тук е редно преподавателят да покаже и обясни дали устата е по-отворена или затворена, дали устните са заоблени или не и т.н. Във връзка с това, което казахме по-горе, първоначално думата и съответно произношението ? се представят самостоятелно. Препоръчително е, обаче, да се направи бърз преход към слагането ? в контекст на изречение, тъй като по такъв начин упражняването на произношението придобива смисъл. Децата могат да се тренират пасивно да различават двойките къси и дълги, както и контрастните двойки смислоразличителни гласни: /æ - а/, /æ - е/, /Ʌ - ə/ Дейностите трениращи слуха са още по-ефикасни, когато са поднесени под формата на игра. Например откриване на различни или сходни звукове, посочване на звука различен от останалите в серия от думи и т.н.

 

Преподаването и съответно усвояването на произношението на нова лексика не бива да се фокусира върху отделни звукове, а по-скоро върху свързването им в изрази в речта. Английският език се отличава със свързването на отделни звукове и произнасянето им заедно. Това се случва най-често, когато дума завършваща на съгласна е следвана от дума започваща с гласен звук.

 

a pound of pears / a flight of stairs / a pile of chairs

 

По отношение на ударението английският език се характеризира с ритмичност, създавана от приблизително равномерно разпределените ударени срички. Добър начин това да се демонстрира на децата е като ги накараме да пляскат с ръце на ударени срички, които остават константа, и междувременно прибавяме нови и нови неударени срички между плясканията.

           

                     (“Don’t Forget the Bacon”, “The Elephant and the Bad Baby”)

 

Стиховете и песните на първо място, както и приказките залагащи на повторението, демонстрират ударението и ритмиката в английския език по много удачен за децата начин и осигуряват богати възможности за практика поставена в контекст и изпълнена със смисъл.

 

Думите носещи ударение са обикновено и носители на значение в изречението: съществителни, глаголи, прилагателни, наречия. В случай че е ударена, с думата се случват няколко неща. Тя се изговаря малко по-силно. Нейната гласна се изговаря ясно и ни се струва малко по-дълга от гласните на съседните думи. Обратно, неударените думи се произнасят и ни се струват по-кратки. Техните гласни се изговарят не така ясно и често преливат в една от трите най-лесно произносими гласни в английския: /ə/, /ı/ и /υ/. Това е типично за думите с граматична функция в изречението: членове, спомагателни и модални глаголи, местоимения, предлози.

 

Английската интонация има три главни функции: да подчертава думите с най-силно ударение, да маркира изреченията като разказни или въпросителни, и не на последно място да отразява чуства и емоции. Има два основни интонационни модела: низходяща и възходяща интонация. Низходящата интонация се използва за кратки разказни изречения

 

“We can’t pull up the turnip. It’s too large.” (“The Turnip”);

 

специални въпроси с въпросителни думи

 

“Where’s Spot?” от едноименната приказка;

 

команди и заповедни изречения

 

“One, two, three, pull!” (“The Turnip”)

“Try the basket.” (“Where’s Spot?”);

 

и възклицания

 

“It’s enormous!” (“The Turnip”).

 

Възходящата интонация на свой ред се използва за общи въпроси

 

“Is he behind the chair?” (“Where’s Spot?”)

“Would you like an apple?” (“The Elephant and the Bad Baby”);

 

въпроси, които всъщност представляват изрази или разказни изречения

 

“A pile of chairs?”

“Six clothes pegs?” (“Don’t Forget the Bacon”);

 

подчинени изречения в рамките на сложното изречение

 

“But when the woman had gone, the gruel looked so good that the cat ate it all.” (“The Fat Cat”);

 

както и за да изразят молба

 

“May we come, too?” (“Mr. Gumpy’s Motor Car”).

 

Приказките осигуряват богат илюстративен материал по отношение произношението на звуковете, ударението, ритмиката и интонацията. Още повече, че повторението и наслагването са типични за тях.

 

Фабричните записи придружаващи някои от приказките и детските книжки са подходящи за упражняване и подобряване на произношението както на децата, така и на преподавателите. Моделът, който те представят е уместен и увличащ, тъй като са записани от професионални актьори, които говорят отчетливо и изразително. Не на последно място те могат да се използват като заразителен пример в сферата на произношението  и интонацията, а оттам и за повишаване на мотивацията.

 

За болшинството деца да научат английски означава да могат да говорят. Те не очакват това да е много по-трудно от овладяване на български език. Искат незабавни резултати и още след  първия урок имат желание да се похвалят на приятелите и семейството си, че могат до говорят поне малко. Общуването е друг определящ фактор за желанието им да говорят английски. Като цяло децата са силно мотивирани и ако искаме това да не се промени, трябва да им предоставяме възможности да говорят колкото се може по-скоро и по-често, за да задоволим очакванията им.

 

На ранните етапи е изключително важно да учим децата на лесно усвоими думи и изрази, които те по-късно могат да демонстрират вкъщи. Това включва лексика от типа на прости но високо честотни понятия, като числа и цветове, поздрави и учтиви фрази, както и елементарни стихове и песни. Имената на децата също биха могли да се адаптират към англоезичните им варианти. Последното дава възможност за упражняване на произношението. Добре подбраните кратки стихчета и песни в началото на курса създава у децата илюзията, че бързо се учат да говорят.

 

Друг широко експлоатиран подход е въвеждаща дискусия, която помага на децата да изяснят мотивите  си да изучават английски. Преподавателят ги подтиква да назоват известни хора носители на езика, англоезични страни и да изброят английски думи, които вече познават.

 

          football, basketball, sandwich, hamburger, chips, hotdog,  jeans, T-shirt, TV

 

Последното от една страна допринася за изграждане на самочуствие, убеждавайки ги още в самото начало, че имат известни познания по езика. От друга, тези англоезични заемки могат да послужат като добра база за сравнение на английското и българското произношение и да допринесат за развиване на езиков усет и слух.

 

В ранния стадий от учениците не може да се очаква спонтанна реч, а по-скоро език от запаметени фрази и структури, които им помагат да общуват въпреки минималния си езиков багаж. При достатъчно често повторение децата ги запомнят лесно и възпроизвеждат с удоволствие, имайки усещането, че напредват бързо.

 

Най-общо гореспоменатите фрази и структури могат да се обединят в шест категории:

 

Listen. Read. Repeat. Sit down. Stand up. Open/Close your books. Be quiet. Work in pairs/groups. It’s your turn. Good. Excellent. Good for you.

 

 

Hello. Good morning/afternoon. How are you? – Fine. And you?

 

 

Have a nice day/evening/weekend.

Did you have a nice weekend/holiday?

 

 

What’s the time/day/date? What’s the weather like?

 

 

May I go out? May I go to the toilet? Can I ask a question?

 

Най-често използваните от тях можем да напишем на специални картончета с едри букви и да залепим в предната част на класната стая. Постепенно се създава традиция, когато учениците молят за разрешение, да вземат съответното картонче и да задават въпроса написан на него. С течение на времето функцията на картончетата се променя от опора в подсказка.

 

 

Can you repeat, please? What does … mean? I don’t understand?

 

Подобно на фразите от предишната категория, и тези могат да се оформят като речеви балончета и да се залепят по стените на класната стая. Чувайки ги непрекъснато, децата започват да ги различават, а по-късно ги запаметяват и възпроизвеждат.

 

Ранният стадий се характеризира и с това, че преподавателят дирижира речевата практика. На учениците също се дава възможност да започнат разговор посредством подходящи дейности от типа на игри за отгатване, Simon says и други подобни.

 

Дейностите за развиване на речеви умения имат някои характерни черти. Много от тях са забавни, пораждат удоволствие и интерес. Покриват широк спектър: от такива, които осигуряват строг контрол върху говорните умения до дейности с далеч по-голяма свобода и комуникативна насоченост. Разнообразни са и по отношение на очакваната реакция. Тя варира от една дума, през поредица от изречения до диалог. Част от дейностите развиват речеви умения наблягайки на точността, а други на плавността на изказа. В тази връзка е уместно да се обясни на децата, че при някои упражнения те ще бъдат поправяни с по-голяма строгост. Разнообразието на дейностите има още един плюс – позволява на учениците да участват в зависимост от индивидуалните си възможности  и езиково ниво. По отношение на моделите на взаимодействие дейностите са четири типа: учителят работи с целия клас, с отделен ученик, учениците се изявяват пред класа, или работят по двойки или групи. Тъй като в една паралелка децата са средно по 20 - 25, последният модел би оптимизирал времето падащо се на всяко дете да се упражнява да говори, и, в допълнение, би ги ангажирало и мотивирало.

 

По-нататък ще разгледаме дейности развиващи речевите умения, които се базират на приказки. Ще включим и кратки описания на последните за удобство на читателя.

 

Приказка за ряпата (“The Turnip”) е известна руска народна приказка. Тя има и авторска версия от Алексей Толстой. В леко различен вариант е позната и на българския читател. Приказката е повторяема по отношение на лексика, диалог и граматически конструкции, с ефект на натрупващо се повторение във фабулата. Това позволява участие на учениците в повествованието. Множеството герои (6 или 7 в различните версии) я прави подходяща за драматизация и предполага включване на повече пряка реч при нужда. Това от своя страна предоставя възможности за упражняване на произношението, ударението и интонацията.

 

“The Very Hungry Caterpillar” от Ерик Карл, е модерна класика на тема растеж и промяна. Забавната поучителна история разказва за приключенията на извънредно гладна гъсеничка, която от яйце се превръща в красива пеперуда. Оформлението е интересна комбинация от илюстрации в ярки цветове и специално изрязани страници, през които героят си ‘прогризва’ пътя. Приказката изобилства от основни понятия като числа, цветове, форма, големина и време. Отличава се с повторяемост като лексика и фрази, което я прави подходяща за затвърждаване произношението на определени звукове и работа по ударението и интонацията. Същото предразполага и към участие на учениците в повествованието.

 

“The Elephant and the Bad Baby” от Елфридa Випон с илюстрации на Реймънд Бригс, е поучителна история за слон, който среща невъзпитано бебе и му дава урок по учтивост. Тя се характеризира с натрупване на повторение в съдържанието и езика. Ритъмът и звукоподражанието играят важна роля. Това позволява участие в повествованието и я прави подходяща за усвояване произношението на ключовата лексика и възходящата интонация на повтарящата се въпросителна конструкция с променящ се езиков пълнеж.

 

“Don’t Forget the Bacon”, от Пат Хъчинс, е хумористична история за момче което отива на пазар, но не може да запомни нещата, които трябва да купи, и затова използва римите като подсказка. Приказката няма свързан текст и е разказана с помощта на ‘речеви’ и ‘мисловни’ балончета. Тя се състои от списък за пазаруване, чиито точки биват непрестанно заменяни от думи със сходни рими. Естественото натрупване и повторение, както и фокусът върху ритъма и интонацията, правят приказката много удачна за работа по английското произношение, ударение и интонация.

 

“Where’s Spot?” и “Spot’s Birthday Party” от Ерик Хил принадлежат към цяла поредица атрактивни детски книжки. Те имат големи цветни илюстрации, всяка от които заема двойна страница, и едро напечатан прост кратък текст. Той повтаря една и съща конструкция с различен езиков пълнеж. В първата книга това е въпросът “Is he in/under/behind the bed/box/clock/piano/armchair/door/rug?” Главен герой на поредицата е кученцето Спот. Книгите са оформени така, че не само да привличат вниманието и интереса на децата, но и физически да ги въвличат в действието. Оформлението използва повдигащи си капачета и вратички, които в допълнение на повторението ангажират децата в повествованието.

 

“Meg and Mog” е написана от Хелън Никол. Илюстрациите са дело на Йан Пйенковски. Това е първата от поредица книги посветени на приключенията на магьосница на име Мег, чиито магии непрестанно се объркват. Илюстрациите в ярки тонове, комичното представяне на историята и звуковите ефекти интегрирани в текста правят приказката изключително привлекателна за учениците. Друга забавна повтаряща се характеристика са магиите на Мег, кратки контекстуализирани рими, които са лесни за заучаване и забавни за подражание. Те дават богати възможности на учениците за усвояване на определени звукове и произношението на повторяемата лексика от една страна, ритмиката, интонацията и общ усет за звученето на езика – от друга.

 

“Chicken-Licken” има множество герои и се характеризира с подчертана повторяемост, както в сюжета така и на лексикално ниво. С изключение на въведението и заключението всичко се повтаря с всеки нов участник в действието. Ролите се разпределят между учениците, а преподавателят поема ролята на разказвача. В началото той ‘играе’ и главния герой, Chicken-Licken, докато въведе повтарящите се езикови структури и лексика и подскаже на учениците какво трябва да правят. Постепенно всички действащи лица се включват в разказа и след многократно повторение целият клас е запомнил голяма част от него. В “Chicken-Licken” звукоподражанието е водещ принцип при изграждането на имената на героите.

 

Chicken-Licken, Ducky-Lucky, Cocky-Locky, Henny-Penny, Goosey-Lucy, Turkey-Lurkey, Foxy-Loxy

 

Това заедно с подчертаната повторяемост прави приказката изключително благодатна за работа по всички аспекти на произношението.

 

“Pat the Cat” е забавната история на котка на име Pat. Оформлението е чудесна комбинация от едри илюстрации, които приковават вниманието и улесняват възприятието, специално изрязани страници, рими, текстови балончета и хумор. Книжката представя по оригинален и смешен начин английското произношение и интонация. Фокусът пада върху девет римуващи се думи, които се образуват една от друга чрез подмяна на фонеми. Тези думи са обект на многократно повторение от страна на героите и на разказвача, който се обръща директно към читателя. Разговорите са лесни за запаметяване и възпроизвеждане, а историята – подходяща за драматизация. Приказката контекстуализира по привлекателен начин произношението на някои съгласни и гласни звукове, както и интонационни модели отразяващи цяла гама от чуства.

 

За да се върнем към видовете речеви дейности, трябва да отбележим, че при всички тях говоренето фигурира като  задължителна стъпка, но другата/другите варира(т) значително от обикновено повторение до пренос на информация.

 

Виж, чуй и повтори (“Look, listen and repeat”) е дейност широко използвана за въвеждане на нова лексика, предмети и герои от приказки и разкази. Преподавателят показва картина или картонче със съответното изображение, произнася думата или израза, а учениците повтарят след него, като едновременно заучават значението и упражняват произношението.

 

“Look, a caterpillar. Repeat.” (“The Very Hungry Caterpillar”)

“Look, an elephant. Repeat, please.” (“The Elephant and the Bad Baby”)

 

Щом преподавателят прецени, че учениците са усвоили произноше-нието добре, преминава към следващата дума или израз. След натрупването на известен брой думи (предмети, герои) може да се направи бърз преговор, като на децата се задава въпроса “What’s this?” и от тях се очаква отговор “It’s a cocoon.” или просто “A cocoon.” (“The Very Hungry Caterpillar”)

“A chocolate biscuit./It’s a chocolate biscuit.” (“The Elephant and the Bad Baby”)

 

Слушай и се включи в разказа (Listen and participate) окуражава децата да се включат активно в повествованието чрез повторение на ключови думи и изрази. Тази дейност е широко застъпена при използването на приказки в клас, защото повечето от тях съдържат естествено повторение. Такива са “Chicken-Licken”, “The Turnip”, “The Elephant and the Bad Baby”, “Three Little Pigs”,  “The Very Hungry Caterpillar”, “The Fat Cat” и много други.

 

Игрите за запаметяване (Memory games) от типа на Shopping, Market game и Chinese whispers (Развален телефон) се основават на повторение и изискват от децата да запаметяват и повтарят думи, изрази и цели изречения. Shopping и Market game се играят във верига, като първата набляга на покупки от по-общ характер, а втората – на хранителни продукти и магазини, където те се продават. Поради съдържанието и езиковия си пълнеж “Don’t Forget the Bacon” е подходяща да се използва с първата, а “The Elephant and the Bad Baby”– с втората игра. Третата, Chinese whispers, пасва на множество приказки, от споменатите – на “Don’t Forget the Bacon”, “Where’s Spot?”и “Spot’s Birthday party”. Играе се със списъка за пазаруване в първата приказка, с имената на животните – във втората и със скривалищата им за криеница – в третата. Трябва да се изтъкне нуждата от проверка на изходящата информация, което в случая става с произнасяне на съответната дума, фраза или изречение на висок глас. Игрови дейности от този тип дават най-добри резултати в малки групи до десет човека. В противен случай играещите биха могли да бъдат затруднени в припомнянето изредените до момента думи и изрази.

 

Драматизацията (Dramatization) на цяла приказка или част от нея кара децата да научат своите реплики, осигурява им възможност да упражняват произношението и да развиват говорните си умения в репетиция и пред публика. Болшинството приказки са подходящи за този вид дейност, тъй като обичайно те включват множество герои.

 

Chicken-Licken, Ducky-Lucky, Henny-Penny, Cocky-Locky, Turkey-Lurkey, Foxy-Loxy (“Chicken-Licken”)

First little pig, second little pig, third little pig, their mother, Big Bad Wolf (“Three Little Pigs”)

Old woman, cat, Skohonttetot, Skolikenlot, five birds in a flock, seven girls dancing, a lady with a pink parasol, a parson with a crooked staff, a woodcutter with an axe (“The Fat Cat”)  

 

Разказ на приказка или история (Retelling a story) е естествено продължение на предишната дейност. На децата се раздават малки роли, които те трябва да заучат и да изпълнят в подходящия момент. При повечето приказки това удачно се съчетава с носене на специални маски или костюми. Така например в “Spot’s Birthday party” децата могат да носят маски на съответните животни и да научат кратките реплики на своите герои, които в книгата са скрити под падащите капачета. Преподавателят би могъл да поеме ролята на разказвача, или тя да се разпредели между няколко деца с повече познания по английски. Независимо кой вариант бъде избран, пряката реч е от основно значение, и в този смисъл, нейния дял може да се промени или увеличи. Подходящ пример е “The Turnip”, където има седем герои (четири човека и три животни). В началото старецът се грижи за ряпата с думите: “Grow little turnip, grow big and strong.” Когато тя пораства, той вика на помощ бабата: “Come and help me, please. I can’t pull out the turnip. It’s too big.” Бабата, внукът и внучката повтарят същата реплика, когато всеки на свой ред вика подкрепление. Кучето леко я подсилва: “It’s much too big.” А котката я променя като форма, но я запазва като смисъл и стилистика: “It’s enormous.” Последният участник, мишката, която допринася за успешното изпълнение на задачата, дава израз на повишеното си самочуствие с думите: “How strong I am!” 

 

Погледни и задай въпрос (Look and ask) представлява своеобразна подготовка за по-свободни дейности, като работа по двойки, анкета и проучване на мнението. Преподавателят обикновено използва предварително изработени картончета  с изображения, които служат като подсказки. Тази дейност е много уместна за “The Very Hungry Caterpillar”. След като наименованията на плодовете през седмицата и числата от 1 до 5 са усвоени, се въвежда или упражнява въпроса “How many … are there?”. Първоначално учителят сам задава въпроса и показва картончета-подсказки на отделни ученици, които дават съответните отговори: “One apple.” / “Two pears.” / “Three plums.” / “Four strawberries.” / “Five oranges.” После той дава картончето-подсказка на едно дете и го инструктира да го покаже и зададе въпроса на друго дете, което на свой ред трябва да отговори. Тази дейност осигурява рамки, в границите на които се упражняват речевите умения. Правилната форма и произношението са в центъра на вниманието.

 

Игрите за отгатване (Guessing games) най-често включват задаване на въпроси, както и описание на човек или предмет. Във връзка с приказките “Where’s Spot?” и “Spot’s Birthday party” например децата рисуват животното, което биха искали да имат за домашен любимец, но без до го показват на другарчетата си. Те се опитват да познаят какво е то задавайки въпроси от типа: “Is it a monkey? / Is it a penguin? / Is it a dog?”

Отгатването може да предполага разпознаване на герой или предмет от приказка докато се слуша описанието му. По модел от “Meg and Mog” например децата описват свои съученици с кратки изречения без да споменават имината им. Изреченията включват косата и прости елементи от облеклото и се базират на изречения от приказката представящи вида на главната героиня.

 

Попълване на липсваща информация (Information Gap activities) са дейности, които обичайно включват работа по двойки или в група и изискват от децата да задават и отговарят на въпроси. Всеки от участниците разполага с информация, каквато липсва на другите. Целта е да я набавят и така да изпълнят поставената задача. Тази дейност пасва добре на приказката “Pat the Cat”. Учениците работят по двойки. Всеки участник получава копие от табличка с осем кутийки, в които има рисунки на животни и предмети от приказката.

                   1. a bug                     5. a rat

                   2. two pens                6. two caterpillars

                   3. a hat                      7. a bag

                   4. a cat                      8. a cap

На всички участници се раздават и еднакви копия от рисунка на маса и килимче. Децата в двойките се разделят на две групи А и В. Група А трябва да нарисува предметите от кутийки 1-4 върху своите копия с масата и килимчето, а група В – да направи същото с предметите от кутийки 5-8. Участниците могат да ги сложат където пожелаят, но без да ги показват на своите партньори в двойката. Когато са готови, се редуват да задават въпроси относно местоположението на липсващите предмети, отразяват отговорите на своите партньори върху рисунките си, и накрая ги сравняват.

 

Анкетите, както и проучване на мнението (Questionnaires and Surveys) целят децата да свикнат да провеждат кратко интервю и да обобщават получената информация в табличен вид. Този вид дейност е подходящ за приказките “Don’t Forget the Bacon” и “The Very Hungry Caterpillar”, където може да се направи проучване на тема харесвани и нехаресвани храни. Учениците се интервюират взаимно, задават си въпроси и изслушват отговорите си. Резултатите се отбелязват в таблица, която може да се доразвие в графика. При наличие на достатъчно време те могат да се опишат устно в прости кратки изречения.

 

Ролевата игра (Roleplay) дава прекрасна възможност езика въведен чрез приказките да се използва и упражни в различен контекст. Учениците могат да разиграват диалози базирани на “Don’t Forget the Bacon”  и “The Elephant and the Bad Baby”.

Във връзка с първата приказка може да се организира ъгъл-магазинче, където децата в групи по трима (един продавач и двама купувачи) пазаруват гледайки списъци с продукти, учтиво молят за различни храни и напитки, и след като продавачът им ги даде, ги слагат в специална пазарска кошница или чанта.

 

I’d like a … and some … , please.

Here you are. Is that all?

Oh, I forgot the …

Here you are.

Thank you. Good-bye.

Bye.

 

Ролевата игра базирана на втората приказка предполага работа по двойки. Единият участник разполага с някакъв запас от хранителни продукти в чанта, кошница или табла. Той предлага на другия различни неща, който на свой ред ги приема или отхвърля. И двамата използват набор от учтиви фрази и поздрави с различна сложност в зависимост от езиковото ниво.

 

Hello. / Good morning/afternoon/evening.

Would you like a … / some … ?

Yes, please. / No, thank you.

I’d like a … / some …, please.

Good-bye. / Bye. / See you.

 

Детските приказки и книги са ценен ресурс в ранното чуждоезиково обучение, който трябва да оползотворяваме разумно и деликатно. Те могат да се използват ефективно за развиване на всички умения и аспекти на езика, но за тази цел трябва да се подбират, подготвят и адаптират внимателно.

Приказките се отличават с визуално богата и контекстуално ясна среда, която улеснява възприятието. Поради повествователните им характеристики, разнообразните дейности свързани с тях могат да допринесат много за усвояване на произношението и развиване на говорни умения по ненатрапчив и приятен начин. Детските приказки и книги могат много да допринесат за изграждане усет към езика, неговата ритмика и интонация. Но е нужна умереност, за да се запази както интереса на децата, така и свежестта на “приказния свят”.

 

Carle 2002: E. Carle. The Very Hungry Caterpillar. London: Puffin Picture Books

Hill 1998: E. Hill. Where’s  Spot. London: Puffin Picture Books

Hill 1998: E. Hill. Spot’s Birthday Party. London: Puffin Picture Books

Hutchins 2002: P. Hutchins. Don’t Forget the Bacon. London: Puffin Picture Books

Pienkowski and Nicoll 1994: J. Pienkowski and H. Nicoll. Meg and Mog. London: Puffin Picture Books

Tolstoy 2006: A.Tolstoy. The Turnip. UK: Barefoot Books

Vipont and Briggs 1971: E.Vipont and R. Briggs. The Elephant and the Bad Baby. London: Puffin Picture books

Allen 1999: J. Allen. New York: Voyager Books