Юлиана Кънчева, докторант

 

 

 

 

 

Резюме:

 

Настоящата студия цели да направи опит за проучване и научно осмисляне на някои основни страни от медийната и комуникационната действителност, без претенции за изчерпателност. Трите основни аспекта на медийната комуникация – теория, технология и общество и тяхното изучаване и проучване, дават възможност да се разбере, осмисли и приложи практиката на съвременните комуникационни средства.

Навлезлите навсякъде информационни технологии, усъвършенстването на инфраструктурните комуникационни средства, избледняването на националните граници, нарасналите възможности за свободно придвижване на всички видове ресурси, предначертават облика на глобализирания свят, в който живеем.

С бурното развитие на технологиите, а в следствие на това и на обществото, стойността на информацията бързо нараства и я превръща в съществен ресурс, информационните услуги и продукти стават все по-търсени и ценени.

Информационният носител е гаранция за осъществяването на комуникационния процес и по-нататъшното предаване на информацията.

Новите медии доведоха до същностни промени, свързани с производството, разпространението и използването на съдържание, а съвременните общества вече са немислими без развита информационна инфраструктура - телекомуникационните мрежи, Интернет.

Европейската общност и Европейският парламент подчертават и насърчават важността на информационната политика като съществен компонент за намаляване на социалните различия, преодоляване на цифровото разделение в рамките на ЕС.

 

 

  

I. Теория на медийните комуникации

 

 

Медиите задават модела, установяват образеца или ключовия елемент за информацията в днешния свят. Медиязнанието, освен научна дисциплина, включваща в себе си история, теория и анализ на медиите, представлява и една глобална форма на мислене чрез интердисциплинарни подходи в съвременния свят.

Медиите и комуникациите, разгледани в теоретичен план са силно обвързани и взаимно подчинени.

 

В медийната теория развитието на медиите най-често се разглежда през призмата на технологичните открития – изобретяването на печатарската преса от Гутенберг води до появата на книгопечатането и на пресата, изобретяването на радиото и телевизията съдейства за развитието на електронните медии, масовизирането на Интернет предизвиква информационната революция. Средствата за масова комуникация от началото на своето битие през 15. век досега постоянно са били следствие от техническата си основа.

 

Общуването е процес на размяна на идеи или информация между хората. Масовото общуване е процес на предаване и приемане на писмени и устни съобщения, които предизвикват отговор. Терминът „общуване” се употребява като синоним на „взаимодействие”.

Медийните изследователи дават, най-общо казано, формулировка, според която комуникацията е информационно взаимодействие. И още – действие или начин за предаване на информация; процес, при който се обменя информация между субекти чрез общи системи на символи, знаци или поведение и т.н.

 

Комуникацията винаги е играла ключова роля в човешката цивилизация.

Същността и принципите на комуникационния процес са известни много преди появата на средствата за масова комуникация. Членовете на всеки един социум се намират в постоянно взаимодействие помежду си. Човешкото общуване в най-ранния си исторически етап е междуличностно, но постепенно започва да се оформя и като „масово” с племенните сборове, събранията на площадите, ораторските изяви по античните форуми. Аристотел е първият, който се заема да дефинира комуникационния процес. В своя трактат „Реторика” той пише, че речта се съставя от три основни елемента – от оратора, от предмета на речта и от слушателя. [1]

Комуникационният процес е присъщ на всички сфери от действителността, а понятието „информация” има доказано метафизичен характер и е от един и същ порядък с базови субстанции на битието като материя и енергия. Обобщено казано, съществуват всички предпоставки информацията и комуникацията да се съотнасят като съдържание и форма.

Боравенето с информация е свързано с нейното кодиране - записване, съхраняване на информационен носител и декодиране - разчитане. Информационният носител е гаранция за по-нататъшното предаване на информацията, т.е. осъществяването на комуникационния процес.

 

Най-важното събитие в процеса на техническото усъвършенстване на медиите е откриването на писмеността, а по-късно и на книгопечатането.

Писмеността преодолява ограниченията на устната реч, предполагаща физическа близост на партньорите в комуникацията, характеризираща се с мимолетност и преходност. Успоредно с писмеността са се разгръщали различни технически начини за изразяване – живопис, графика, фотография, филм, телевизия като се стига до съвременни преносители и предаватели на данни каквито са електронните, оптико-електронните и дигиталните медии.

 

Човечеството, в своята хилядолетна история винаги е търсело способи за предаване на информацията.

Ако може да се направи своеобразна периодизация на комуникационното развитие на човечеството, то следва да се започне с епохата на устното слово, последвана от изобретяването на писмеността, която на свой ред е заменена от епохата на доминация от страна на печатарската преса на Гутенберг, изобретена през 15. век.

С изобретението на Гутенберг започва епохата на средствата за масова комуникация. [2]

 

В исторически план, развитието на комуникациите преминава през няколко етапа, наречени от канадския медиен теоритик Маршал Маклуън “цивилизации”. Той разграничава три такива исторически епохи в комуникационното битие на човечеството – „Цивилизацията на устното слово”, „Цивилизацията на типографската мисъл”, наречена още „Цивилизация на Гутенберг”, и „Цивилизацията на образа”, която се наложи трайно, вследствие на появата на киното, телевизията и радиото.

В края на 20. век ходът на развитие на средствата за масова комуникация направи нова огромна крачка напред. Със своето повсеместно навлизане, дигиталната технологична революция установи тоталното дигитално съществуване. Човечеството, открило свободата на персонифицираните информационни канали, създаде една напълно нова, единна комуникационна система – „Дигиталната цивилизация”.

 

Появата на всеки един нов вид комуникация, на всяка нова медия изцяло е променяла дотогава съществуващата парадигма на общуване, създавала е нови комуникационни модели, карала е хората да предефинират исторически утвърдените си системи от вярвания и културни ценности. 

По отношение на културните ценности‚ на изграждането‚ съхранението и разпространението им‚ медиите са се превърнали в онази уникална точка на Вселената‚ събирателна за целия човешки опит. 

„Галактиката на Гутенберг“ по израза на Маршал Маклуън, радикално променя облика на съществуващата цивилизация и култура. Образователното равнище на аудиторията нараства.

Революцията, породена от разпространението на печатното слово, предизвиква изменения в психологията на индивида, тъй като актът на четене и процесите на декодиране на текста формират специфичен тип човешко поведение, което е едновременно унифицирано - обединяващо хората във времето и пространството, и индивидуализирано - обособяващо специфични читателски общности. На свой ред, линейният характер на текста развива у читателите умението за осъществяване на причинно-следствени връзки, формирайки абстрактното, формално логическо мислене. Наред с всичко изброено дотук, читателските навици, развити по характерния за писаното слово логически последователен модел, формират качества като инициативност и целеустременост. Съзерцателното, дистанцирано и умозрително общуване чрез текст се превръща в средство за дисциплиниране на емоционалния живот и поведението на модерните индивиди.

 

С името на Маклуън се свързва и един от основополагащите трудове на медиязнанието. През 60-те години на 20. век, той предлага някои нови идеи и термини за изучаването на появилите се тогава нови медии.

Mедийната теория на Маклуън, е основана върху формулата, че същността на едно съобщение не е в неговото съдържание, а в самото средство за комуникация, употребено при транслирането му, както и в зависимостта на съобщението от средството. [3]

С реинтерпретацията на средството за комуникация като съобщение само по себе си, тълкуването на комуникационния процес се подчинява на логиката на канала, по който протича комуникацията. Изхождайки от формулата, че начинът на комуникация сам по себе си вече представлява информация, медийната теория след Маклуън всъщност приема за аксиоматична тезата, че далеч не е толкова важно какво се съобщава, а как се случва това. Не е важно какво се съобщава, а по какъв канал. В този смисъл, качеството на телевизионните програми, например, би трябвало да няма никакво значение, тъй като по-значителното в случая е, че те се излъчват именно от канала "телевизия". Следователно, съдържанието на вестниците, списанията, телевизионните програми не е съществено, тъй като по-значим е фактът, че те са предадени чрез напечатаната страница или малкия екран. С това изучаването на средствата за масова комуникация именно като средства или още медии се превръща в основен акцент на медийните изследвания, за сметка на акцентирането на ефектите, които различните медии оказват върху аудиторията.

Вероятно, насока на осмислянето на това прозрение е дала и самата етимология на думата медия, чиито произход от латински еmedium, което означава посредник /средство/ среда. Именно в това си значение, терминът ще се превърне в ключово понятие за науките за комуникацията. Разбирането, което влага Маклуън за медиите може да се обобщи в твърдението, че от момента, от който комуникацията започне да се опосредява от някакъв апарат - посредник, техническите характеристики на този апарат започват да оказват принципно влияние върху възприемането на самото съобщение, дефинирайки едно поле от възможности, в което се развиват както съобщенията и формите на комуникация, така и определени социални отношения. Така на свой ред, спецификата на различните медии, разпространени в една култура, се възприема като фактор за трансформиране на мисленето, културата, обществото, познанието и паметта.

Маклуън остава в историята на медиязнанието и като един от първите медийни изследователи, които оценяват културното значение на електронните медии, както и влиянието на телевизията върху посланието. Той определя „мозаечните” образи на телевизията като антитеза на „типографската ера”. Теорията му гласи, че печатните медии отдалечават хората от света и един от друг, докато електронните медии ни правят по-взаимосвързани в един свят като „глобално село”. [4]

В епохата на навлизане на телевизията и масмедиите, Маклуън бие тревога за неподозираните влияния, които те може да имат върху отделната личност. А именно отчуждаването, снижаването на личността като индивид и коренна промяна на категориите за принадлежност. Медиите директно са засегнали централната нервна система на човека и са променили структурата на мисълта и схемата на поведението му. Те буквално са променили човешката природа. Метафората за “единния глобален организъм на света”, управляван от медиите, означава още обезличаване, нарушаване на личната неприкосновеност, обезсилване на класическата човешка етика, опасност от тоталитаризъм.  В концепциите на Маклуън може да се открият стряскащо верни  предвиждания за  обсебващото въздействие на мигновените комуникации, както и зависимостта, която изграждат към себе си персонализираните дози информация, реклами, съвети и представи, автоматизирани от компютри.  В подкрепа на това твърдение, Маршал Маклуън обобщава, че „колкото повече данни за нас има в информационните банки, толкова по-малко съществуваме”. [5]

В подкрепа на тези теории, Спаска Зафирова обобщава “В последните няколко десетилетия на 20. век техническото и технологическото развитие бе по-драматично‚ отколкото в цялата предшестваща история на човечеството. То доведе до бурни промени‚ които помитат обществено-икономически системи‚ институции‚ ценностни скали и разклащат устойчиви довчера конфигурации на битието. Промените засягат не само материалното производство и потребление‚ а проникват властно и дълбоко в личния ни живот чрез новите културни практики и технологии в изкуството. Промените бележат рязко скъсване със старите навици‚ обичаи‚ социалните структури на народите‚ с миналия опит на човечеството‚ с традиционните начини на мислене и комуникация‚ на чувстване и приспособяване. Те радикално променят ритъма на всекидневието ни и променят начина‚ по който възприемаме света.” [6]

 

С откриването на телевизията като способ на комуникация в началото на 20. век‚ човечеството извършва своя исторически преход от „Цивилизацията на Гутенберг”‚  в която то разгръща своите способности в култура‚ която функционира главно чрез книгата‚ към „Цивилизацията на образа”. Този преход е и преходът от епохата на вярата в технологиите‚ като задоволяващи човешките потребности‚ към епоха‚ в която човекът‚ надмогнал технологиите на потребностите се е устремил към технологиите на мечтите‚ желанията и удоволствията. Формите на знание на постмодерния‚ на съвременния човек са опитът‚ изразът и образът‚ неговата култура е предимно екранна. „Той поставя в центъра не потребността‚ а желанието – незадоволимо и винаги ново - може да желаем всичко‚ дори да нямаме нужда от нищо.” [7]

 

Годината, в която се прави първата публична телевизионна демонстрация е 1926.

Само за няколко десетилетия след това, телевизията като нов медиум се превръща в комуникационен епицентър на нашите общества и светът като че ли се затваря в телевизионната кутия. Телевизията се превръща в първостепенен фактор в личния и обществения живот и променя коренно начина на общуване на хората в междуличностен и публичен план. Със своята поява телевизионната комуникация оказва силно въздействие върху формирането на другите средства за масова комуникация, върху развитието на изкуствата и културата, върху промените в образователната система.

Започва повсеместната епоха на телевизията по цялото земно кълбо, която не само добавя нещо ново към дотогавашната комуникационна история на човечеството, но и пренарежда „пъзела”  на съществуваща комуникационна парадигма в съответствие със своите технологични специфики.

Повсеместната телевизионна комуникация изкачва човечеството на ново стъпало от неговото комуникационно развитие - „Цивилизацията на образите”. Процесът на навлизане на телевизията в живота на хората има, разбира се, и своите негативи, или както казва професорът по медия-екология Нийл Постман – всяка една нова технология си има своите победители и губещи и никой не знае какво е тяхното съотношение, често тя носи повече негативи отколкото позитиви. Дали всъщност човечеството не се е заблудило, мислейки си, че открива в лицето на телевизията един нов свят, който ще се превърне в панацея срещу скуката, самотата, липсата на достатъчно информация? [8]

 

Нийл Постман е един от най-яростните отрицатели на съвременните технологии и в частност на компютърната и телевизионната култура. Неговото име е второто по стойност след това на Маршал Маклуън‚ като изследователи и критици на медийната епоха.

Постман е дългогодишен ръководител на „Департамента за култура” и комуникации към Нюйоркския университет‚ критик‚ писател‚ медиен теоретик. Той е основател на „Движението за медийна екология”‚ в основата на което е заложена една от неговите фундаментални научни тези - тази за дълбокия конфликт между индивуалното мислене и обществото‚ проникнато от завладяващата сила на медиите.

Заради своето крайно отрицание на технологиите във всички техни форми и на технологичния прогрес‚ Постман е заклеймен от някои критици като лудит. В исторически план‚ „Движението на Лудитите” възниква между 1811–1818 г. в Англия‚ като отговор на яростното разрастване на машинната индустрия и на фабриките‚ които лудитите наричат „черни мелници на Сатаната”. Кръстено е по името на своя „създател” – Ед Луд‚ който е инспирирал бунтове и палежи на фабрики и машините в тях.

Постман нарича технологиите „Фаустовска сделка”. Той казва‚ че последиците от създаването на една нова технология никога не могат да се предвидят – тя може да донесе със себе си повече позитиви‚ отколкото негативи‚ но може да стане и обратното. Технологиите взимат и дават‚ но никога в еднаква степен. Никой не може да е наясно какви ще са последиците от новите технологични открития‚ но по-важното е‚ че те никога не облагодетелстват по еднакъв начин всички. Всяка една технология, казва Постман‚ си има своите победители и губещи‚ много малко са тези‚ върху които тя въобще не рефлектира.

С възхода на технопола‚ технологиите побеждават символния свят на културата. Технополът елиминира алтернативите в себе си. Не ги прави нелегални, нито неморални. Дори не ги прави непопулярни. Прави ги невидими‚ следователно и ненужни. И го постига чрез предефиниране на това‚ което наричаме религия‚ чрез изкуството‚ чрез семейството‚ чрез политиката‚ чрез историята‚ чрез разсъдъка‚ така че нашите дефиниции да паснат с новите изисквания. Технополията с други думи е тоталитарна технокрация.

Нийл Постман вижда като заплаха за човешкото, независимо съществуване, не само тоталното навлизане на технологиите във всички сфери на човешкия живот и подчинението и зависимостта на човека на силата им‚ но и това‚ че те подменят света на ценностите‚ дори разсъдъка‚ предефинират ги съгласно новите си разбирания за света.

Технополията, казва Постман‚ е състояние на културата. Тя е състояние на съзнанието. Тя се състои в обожествяване на технологиите‚ което означава‚ че културата търси своето потвърждение в технологиите, търси своя порядък в тях. Това изисква развитието на нов социален ред‚ което пък води до бързото и неизбежно изчезване на много от понятията‚ които се асоциират с традиционните вярвания.

Културата винаги плаща цена на технологичното развитие‚ твърди Постман, призовавайки да имаме едно на ум‚ когато се „обръщаме” към него‚ а не да правим това със сляпа вяра в неговата сила и възможности.    

Според него, важно е да се взема под внимание не това‚ което донасят със себе си новите технологични постижения на човечеството‚ а какво те му отнемат‚ най-вече в културен аспект. [9]

Постман е известен и с критичните си теории за телевизията като средство за масова комуникация. Телевизията, според неговите разсъждения, кара хората да попадат в реалността на телевизионното битие‚ възприемайки света през призмата на телекомуникацията, която от своя страна използва за целта широк диапазон от изразни похвати - ракурс‚ детайл‚ движение на камерата‚ монтаж, последователност от кадри. Съществува интертекстуалност на внушението‚ на идеята‚ която носи визуалният образ. За да може да се ограничи възможността на телевизионната комуникация да подменя значенията чрез визията (защото е особено oпасно да се слага знак на равенство между видимост и съдържание - способност‚ която е първично присъща за нейната визуална природа)‚ Постман предлага дефиницията на значенито да се открие в способа на комуникация. Тази своя идея, Постман нарича „идея за резонанса”. Медията има силата да отива далеч отвъд своя първичен контекст. Тя налага своето послание‚ идеите си в съзнанието ни и в социалните институции в безброй форми. Понякога идеите‚ които медията е излъчила като послание към реципиентите‚ имат силата да се превръщат във водещи приниципи в разбирането им за красота или добро. И почти винаги рефлектират върху начините‚ по които дефинираме и регулираме нашите идеи за истината. Тоест медията имплицитно ни налага своите идеи за действителността чрез широките възможности на своята изразна система‚ същевременно с което ни и контролира. Затова Постман предлага‚ за да може да се ограничи до минимум това предефиниране и имплициране на представите ни за действителността от телевизионната комуникация‚ всяка една форма на комуникация да включва в себе си предварително ограничен набор от значения‚ от истини‚ които да казва.

Според Постман‚ опасностите които крие телевизията като феномен на съвременността не се изчерпват дотук. Той смята‚ че телевизията дава обяснение на света‚ овладян от образа за сметка на съдържанието. В епохата на образа‚ реалността прелива отвсякъде‚ но всъщност епохата на свръхвидимото е епоха на изпразненото от съдържание. Постман твърди‚ че в условията на съвременната култура‚ телевизията свежда всички онези понятия и ценности‚ които са били свещени и значими преди ерата на образа‚ в забавление. Политиката‚ религията‚ образованието‚ новините‚ всяка една от тези сфери на обществения дискурс е принесена в жертва на телевизията‚ и човечеството в желанието си да приема телевизионната комуникация, е в процес на това да се забавлява до смърт. Формата на телевизията действа срещу съдържанието.

Именно поради всички по-горе изброени причини‚ крие опасности това пълно доверие в силата и способностите на новите технологии. Тази идея може да се обвърже и с друга теза на Постман‚ според която в съвременното общество‚ медиите са придобили митологичен статус.

Първоидеята за митологизацията принадлежи на Ролан Барт‚ като Постман я съотнася към медиите. Той казва‚ че има неща‚ за които хората не се замислят как са изобретени. Те просто ги използват‚ без да си задават този въпрос. Така е с много продукти на човешката култура – коли‚ самолети‚ телевизия‚ вестници – всички те са постигнали митологичен статус‚ защото са възприемани едва ли не като дарове на природата‚ а не като изкуствено създадени в определен исторически контекст продукти. Опасността при схващането на телевизията като митологична, се крие в това‚ че бидейки възприемана като такава‚ каквато е (буквално‚ без да се замисля човек)‚ тя трудно  се поддава на контрол и същевременно с това самата тя става добър инструмент за манипулация. [10]

 

Тези разсъждения не важат само за телевизията като средство за масова комуникация.

Всяка една технология си има своята цена – въпросът е дали това, което тя носи със себе си е по-положително, отколкото загубите, които тя нанася в дадени аспекти от човешкото битие.

Всяка нова технология започва да обяснава света чрез себе си.

Всяка една технология има парадигма‚ алгоритъм‚ с които да обоснове своето съществуване. И заради това създава своя философия‚ която се изразява в това, да накара хората малко или много да видят целия си свят в нея.

По този начин всеки човек става част от тази технология.

 

Медийният изследовател и теоретик Никълъс Негропонте, който е един от водещите учени в областта на дигиталните комуникации, определя съвременното дигитално битие на средствата за масова комуникация като време от постинформационната епоха. 

Негропонте върна съдържанието като основополагащо в комуникацията, осъществявана от дигиталните медии, смело отхвърляйки формулата на 20. век  „Средството е съобщението” на Маршал Маклуън . Позицията му е, че епохата на масовите комуникации е отминала, а при индивидуалните дигитални комуникации, за да се разбере процеса на промяната трябва да се оцени достойнството на разликата между „атом” и „бит”. Тоест - получаването на информация чрез материалната частица „атом” се заменя с разпространяването по нематериален път чрез единицата - компютърна мярка „бит”.

От всичко това следва, че формулата на 21. век се обосновава чрез съдържанието -битове, което представлява съобщението и по този начин изключва средството -съобщение. [11]

Информационната супермагистрала на компютърния свят представлява глобално движение на безтегловни битове. Така Негропонте пръв в медиазнанието заяви началото на нашето „дигитално съществуване”, в което битовете ще са това, което ще се транспортира от хардуера.

Негропонте, който е създател и директор на „Media Laboratory”, обозначи настъпващото тотално дигитално съществуване, в което водещ елемент е персонифицираната компютърна двупосочна комуникация. Същевременно, той не разглежда информационната епоха единствено през призмата на технологията. В центъра на неговото внимание е интерфейсът. Негропонте обръща повече внимание на потреблението, отколкото на производството, отделяйки еднакво внимание на комуникацията, информацията, съдържанието и чак накрая на технологиите. Неговите теории са за единението на съдържание, маркетинг и технологии.

Промени, смята той, ще настъпят и в доставката на телевизионно съдържание, които ще променят структурата на предаване от „точка до много точки” с „точка до точка”, система аналогична на тази на телефона, като по този начин ще се даде възможност за по-индивидуализирано гледане на предавания. В същото време, технологичните подобрения трябва да доведат и до подобрения в предоставянето на телевизионни програми, а именно "артистичност на съдържанието". [12]

Телевизорът,в крайна сметка, ще се превърне в паралелна електронна архитектура на компютрите, но по-мащабна и надстроена. Персоналният компютър ще се превърне в "електронен портал за кабелна телевизия, телефон или спътник". [13]

Колкото машинитестават по-мощни, толкова ще се дава възможност на потребителите да упражняват по-голям контрол. Телевизия по поръчка, възможност за избор на медиен формат, ръководство за контрол на цензурата, високо разделителната способност, компресиране на данните,даващовъзможностза доставканаголеми количестваинформация и т. н. -са само някои от начините, по които технологиите ще бъдат проектирани, за да отговарят на индивидуалните нужди.

 

В края на миналия век сме свидетели на безпрецедентно разгръщане на новите медии. Комплексното нарастване на ежедневното им масово използване във всяка институция води до тенденция и желание за нова стратегия, облекчаваща сложността за работа и възприятие. Световната глобализация се придружава от нужда и предпочитания за систематизиране и реорганизиране.

Медиите съществуват от много време, но епохата и господството им се установява със сливането на медии, компютри и телекомуникации, епоха, в която социалният и културният живот е проникнат от медиите. Медийната теория бавно, но сигурно измества, а някои учени дори твърдят, че асимилира, социалната и културната теория. В този контекст, медиите не могат да означават единствено средства за масова комуникация, те са много по-широка категория. Те превръщат нашето общество и култура в медийно общество и медийна култура.

Медиите винаги се състоят от режим на информация и режим на разпространение, от машините, които разпространяват съдържанието на медиите и самото съдържание. Медиите са също така съдържанието, произведено от тези машини. Смисълът на съдържание можем да определим най-просто като информация или „късчета” култура, произведени от въпросните машини. Информацията е само един от многото видове културно съдържание.

Разграничението между технология и съдържание преповтаря старото разграничение между форма и съдържание, познато както в класическата, така и в модерната философия. То произтича от представата на Аристотел за крайни и материални причини. Според античните мислители, формата работи върху материалното съдържание, за да даде ново съдържание. Това е вярно и днес, само че ваятелят, който оформя съдържанието, не е Бог, а технологията.

 

Всяко ново средство за масова комуникация се налага върху останалите като ги принуждава да се променят и модифицират постоянно. Новите средства не асимилират напълно предишните, но им въздействат многостранно. Утвърденият първоначално печатен процес, служещ за производство на книгите ускорява появата и развитието на периодичния печат. Радиото добавя към новините от печата звукова информация и диалог. Телевизията надгражда този процес с видеоизображение и движение.

От своя страна, бързото развитие и разпространение на телевизията води до значителни промени при медии като вестниците, списанията, радиото и киното. Всяка от тях бива обявена за умираща медия, която не може да се конкурира с бързината и завладяващото изображение на телевизията, но останалите медии все още съществуват, доказвайки, че са по-издържливи и приспособими от очакваното.

 

Най-новата медия Интернет обаче доказва, че не е просто поредното звено от комуникационния процес, а обхваща цялата комуникация, ставайки едновременно среда и средство. Там медийната комуникация е многостранна – от един към един, от един към много, от много към много. Основните принципи на работа в Интернет са равнопоставеността на участниците, компактност и незабавен достъп до информационните източници, скъсяване на времето и преформулиране на пространството и не на последно място - икономичност на средствата.

Всички останали медии съществуват отделно от човека и се явяват външни за него, единствено Мрежата е място, в което всеки влиза и доброволно става част от многостранната комуникация.

Именно мултимедийната среда, включваща – хипертекстуализация, аудиовизуални продукти, мултимедийни бази данни, информационни ресурси и инфраструктури, плоски и триизмерни графики и обекти, движението и интерактивността, посредством технологиите, превръщат Мрежата в градивна виртуалнопространствена среда, а и в част от ежедневието на хората.  

 

Интернет е най-мощният и глобален източник на информация за човечеството. Свидетели сме на изумителната скорост, с която тази медия навлезе навсякъде по света, на богатото разнообразие от приложения, които Интернет технологиите намериха в различните сфери на социума, на степента, в която Интернет навлезе в ежедневието на хората.

Интернет се определя като глобална система от свързани в мрежа компютри, чрез които потребителите могат да комуникират и да обменят информация. Появата и развитието на световната Мрежа е пример за успешно взаимодействие между военните, научните и социалните кръгове в глобален аспект, както и за практическото реализиране на един концептуален проект като информационното, постиндустриално общество. Сред най-важните комуникационни свойства на Интернет могат да бъдат отбелязани мултимедийност, хипертекстуалност, интерактивност.

Един от основните компоненти, който прави Интернет толкова универсален е мултимедията. По определението на Кунчик и Ципфел терминът „мултимедия” представлява „видово понятие за множество нов вид продукти от компютърната, телекомуникационната и медийна сфера”, или иначе казано компилацията от медии, свързани с образ, звук, текст и т.н. Три основни белега характеризират мултимедията: интерактивното използване, интеграцията между различните типове меди и цифровата техника. Вторият и третият белег служат като средство за нов начин на интеракция - взаимодействие с реципиентите и съответно - за нов начин на въздействие.” [14]

 

Според Роланд Буркарт глобалната Мрежа не е просто средство за „подобряване на комуникационните възможности между хората, а на първо място за ръста на един бранш – на един изграждащ се навсякъде консорциум от телекомуникационната, компютърната, развлекателно-електронната и софтуерната индустрия.” [15]

Друг от основните компоненти е хипертекстът, който позволява създаването на множество връзки – линкове между различни документи, изображения или технологични формати. С разрастването на Мрежата степента на взаимосвързаност между отделните сайтове нараства до такава степен, че преминавайки през множество линкове потребителите да не могат да се върнат до мястото, от което са тръгнали.

Една от особеностите на Интернет като медия с мрежова архитектура е, че процесът на ориентиране в разпръснатите информационни полета е и процес на конструиране на съдържание. Потребителят на медията участва активно в сглобяването на съобщение, съобразно индивидуалния подбор на хипервръзки и последователността на тяхното активиране. В Интернет значение придобива индивидуалната комуникативна логика. Достигането до определено макропослание се осъществява чрез изминаването на индивидуален път, в който пътни знаци са връзките и препратките в Мрежата. „Мрежата подхранва конститутивната разсеяност на съвременния човек, който непрекъснато се опитва да бъде другаде. Много неща могат да се намерят в новото отвъдно, но ако изключим хора с желязна концентрация, рядко стигате там, където сте тръгнали. Просто медията така е построена – непрекъснато ви разсейва с разклоняващи се възможности, хипертекстове, изкачащи като дявол от кутийка екрани.” , твърди Снежана Попова. [16]

От своята поява до днес постепенно Интернет се възприема като масово явление, чрез което световното общество преодолява ограниченията на физическата реалност, изгражда глобални информационни, комуникационни и технологични връзки, формира нови социални модели на взаимодействие или доразвива настоящите. Сред особеностите на Интернет могат да бъдат посочени появата на нови форми на комуникация като мрежовата комуникация, комуникацията човек – компютър и комуникацията компютър – компютър. Към особеностите спадат и нарасналите социални контакти, появата на виртуални общества, засилената интерактивност, премахването на някои социални задръжки, емоционални, сексуални, културни предразсъдъци, провокирането на чувство за родственост и съпричастност. За разлика от традиционната комуникация, мрежовата комуникация се характеризира с равнопоставеност на комуникационните роли – комуникатор и реципиент, лесна ротация на комуникационните послания, разнообразие на изгражданите социални контакти.

За първи път човечеството е изправено пред уникалната възможност да има достъп до световното знание. За търсещия, ученолюбив и знаещ ум, това е една безкрайна вселена, която се открива пред него. За непросветения, случайно попаднал и неориентиран ум, това може да се окаже просто място, в което хаотично се получава огромен обем от информация. Не може да не бъде споменат един от рисковете, появил се още от зората на Интернет, а именно проблемът с интерпретацията и достоверността на информацията.

 

Мануел Кастелс, ясно онагледява новите форми за участие в комуникационния процес на индивидите, групите, социумите и нациите. Според испанския социолог всяка

държава и общност е изправена пред предизвикателството или да намери

свето достойно място в комуникационния процес, или да изпадне в социокултурен информационен блокаж. [17]

Медиите не могат да съществуват вече едностранно, залагайки само на един метод за информиране.

Конвергенцията на медийното пространство е неизбежна и има за цел

приобщаването на по-голяма аудитория, адаптиране към третото ниво на

комуникация, в което аудиториите стават и източници, и създатели на

медийни съдържания.

Историята продължава да преминава през своята цикличност, променят се само лицата и имената на участниците в събитията, но мечтите, очакванията, борбите, съревнованията остават същите – стремежът към щастие, справедливост, персонално израстване, социално и икономическо развитие. Медиите винаги са имали своята централна роля в тези процеси.

 

При необходимост да обясним настоящето, трябва да погледнем в миналото. Когато съществуват последствия се взираме в настоящето като причина за рискове в бъдещето.

„Единственото, което знаем за бъдещето е, че ще бъде различно от миналото”, пише немският социолог Никлас Луман и с това, като че ли, могат да бъдат обяснени част от процесите, които формират дневния ред на обществото доминирано от медиите. [18]

При технологичните форми на живот погледът ни е здраво прикован в бъдещето. В далечното минало хората са влагали средства в поземлена собственост, която е била основа за сигурност и приемственост от едно поколение към следващото, а стойността е била свързана с миналото. В по-ново време хората влагали средства в акции на промишлени фирми, чиито активи и и оборот са приблизително равни на пазарната им капитализация, а към онзи момент стойността е била в настоящето. В технологичната епоха стойността и капиталът се натрупват в бъдещето. Някои медийни теоретици определят новото поколение не като „сегашното поколение”, а като „предстоящото поколение”, правейки аналогия с генното инженерство, което се грижи за благосъстоянието в бъдещето.

 

Релефът на медийния пейзаж се променя коренно с появата и развитието на Интернет. За първи път се формира комуникационна среда, която дава възможност да се реализират медийни практики, основани на индивидуализирана, двупосочна и напълно равнопоставена комуникация. Не случайно повечето от съществуващите модели на подобни медии в Интернет и като форма на собственост, и като съдържание са с преобладаващо публичен характер. Равнопоставената комуникация в Мрежата ограничава възможностите за манипулативна търговска реклама и изкуствено формиране на потребности. Социалните мрежи в Интернет са дигиталният епицентър на електронната демокрация.

Единствено този комуникационен канал е изграден без твърди константи и без предварително разпределени роли. Всеки е комуникатор в Интернет, като едновременно е адресат и адресант. Институциите, лидерите и обикновените потребители имат равен шанс и равни права да участват в общуването, като много често те сменят позицията си, комуникационните си роли, дори самоличността си.

 

 

Глобализационни ефекти довели до комуникационната трансформация

 

Опитът да се даде еднозначно научно обяснение за глобалната комуникационна трансформация е твърде сложен и дори противоречив. Методологията и подходът би следвало да бъдат интердисциплинарни, обхващащи процеси от сферата на политиката, икономиката, историята, медиите, културата, социалната сфера и т.н.

В теоретичен аспект, най-общо казано, глобализационните процеси са състояние на универсалност в общуването между хората, които се проявяват в различни форми и степени по всички стъпала на развитието, с тенденции към взаимозависимост.

От съществено значение е обществената връзка в процеса на създаване на блага, наличието на сходни потребности,които рефлектират в структурата и съдържанието на потреблението, общи форми на икономическата активност, развитието на техниката, нарастването на ролята на социалния опит, и особено на познанието, на теоретичното мислене, разширяването на контактите между различните етнокултурни общности и държавни структури. Това се налага като необходимост най-напред в регионален мащаб, а в последствие и в по-големи социални и географски пространства. Глобализацията е заложена в обществения характер на производството и на начина на живот, на самата същност на социалния живот. [19]

 

На общоисторическо ниво глобализацията се създаде под въздействието на множество фактори. Може би най-безспорен приоритет обаче, имат техническият и технологичният прогрес.

За да си обясним и разберем ситуацията на глобалната трансформация на света днес, е необходимо да се погледне назад и да се потърси причината в миналото.  Теорията за подема на информационната революция изхожда от факта, че нейното начало е поставено в САЩ,  и че генезиса на идеята се появява през 60-те и 70-те години на миналия век. Предпоставките до известна степен могат да бъдат свързани с идеологията на свободата, индивидуалното новаторство и предприемачество, което произлезе от културата на американските университетски кампуси от 60-те години на 20. век. Обществените ценности, свързани с разчупването на установените модели на поведение, както в обществото като цяло, така и в света на бизнеса, свободомислещият дух, както и последвалите акценти върху персонализираните технически устройства и неотклонното преследване на нови технологични пробиви, са част от тези предпоставки. Политическата страна на нещата и ролята на държавата са другият важен, но определящ акцент. Връзката между технология и общество е ролята на държавата. Тя е решаващ фактор в цялостния процес поради това, че изразява и организира обществените и културните сили, преобладаващи в дадено място и време. Намесата или ненамесата на държавата в обществените интереси, както и това дали  ръководи, стимулира или възпрепятства технологичната иновация, трябва да бъдат потърсени в историческите процеси и събития.

 

Етатизмът, който представлява политическа доктрина, според която държавата трябва да се намесва директно и да бъде ядрото и главната структура, направляваща всички социални и икономически дейности е пречката или забавянето на технологичната революция.  Икономики с огромен потенциал и ресурс като Китай и Русия, но с модел на силно централизирана държавна власт и комунистическо наследство, изостават от интегрирането в световните икономически мрежи. Съвсем по друг начин изглеждат нещата в Япония, например, която започва да стимулира развитието и растежа на електроинженерството и комуникациите още от края на 19. век до превръщането й в една от основните световни сили в индустрията на информационните технологии. [20]

Друг основен фактор за непрекъснатото развитие на информационните технологии е стимулирането и използването на знанието. Специфичното при информационното развитие е във въздействието на познанието върху самото познание като главен източник на продуктивност. Това е един ефективен кръг на взаимодействие между източниците на познания за технологиите, производителността им и генерирането им в нови идеи, материи, ресурси, енергия и знания.

За осъществяването на такъв тип идеи и производсвена ефективност е необходима свобода и демокрация, космополитна по дух и реално действие.

Развитите капиталистически страни, изповядващи идеологията на либерализма, според който политическата и социалната свобода са неразделни от икономическата свобода, се застъпват за свободния пазар. Либералните идеи се противопоставят на държавните интервенции в пазара и поддържат максимата за свободна търговия и конкуренция. Либерализацията в съвременните условия е в основата на развитието на процеса на глобализацията.

 

Погледнато малко по-назад в историята на 20. век, годините на индустриализацията след Втората световна война, в икономическо отношение се характеризират с кейнсианския модел. Кейнсианската идея в икономиката застъпва принципа за частния сектор, но с голяма роля на държавното управление и публичния сектор.

Финансовата криза в САЩ през 70-те години на 20. век, буквално помита кейнсианския модел, който е заместен от либерализма. [21]

Тази политическа идеология е посветена на идеала за ограничено държавно управление и индивидуална свобода. Става масова  идеята, че държавата е неефективен мениджър на икономиката, защото само и единствено пазара може да хармонизира и да определя всичките лични избори и желания на икономическите субекти. Разрастването на тези идеи отварят път и на идеологията на неолиберализма, която е за ненамесата на държавата в дейността на предприятията  и против наличието и развитието на държавната собственост. Общото между теоретичните концепции на класическия либерализъм и неолиберализма е, че най-доброто икономическо устройство е това, което е изградено на основата на пазарното стопанство, което се регулира от механизмите на свободната конкуренция.

Така започва да се работи за смаляване на държавата, за оттеглянето й от ключовите отрасли, за приватизация и увеличена свобода за бизнеса, особено под формата на премахване на капиталовите контроли.

Теоретично звучи така, но практично корпоративнатата глобализация и неолиберализмът не означават по-малко държава.

 

Според известния политолог Франсис Фукуяма либералната демокрация представлява „крайната точка в идеологическата еволюция на човечеството”, „финална форма на човешкото управление” – и в това си качество тя представлява края на историята. На либерализма вече не противостоят никакви жиснеспособни алтернативи. Фукуяма идеализира една „универсална хомогенна държава”, състояща се от „либерална демокрация в политическата сфера, съчетана с лесен достъп до видеокасетофони и стереоуредби в икономическата – просто идеалът за либералната демокрация не подлежи на усъвършенстване”. [22]

Една такава теза не би могла да бъде разглеждана и прилагана универсално, тя по скоро би могла да бъде приемана като конюнктурна или идеологическа проява.

Дерегулацията и приватизацията продължават на всички икономически нива, но на практика се оказва, че правилата не винаги са еднакви за всички и често действат на принципа на двойния стандарт.

С посредничеството на медиите, публичният сектор е завладян от корупцията и манипулацията на финансови институции, могъщи фармацевтични компании, огромни транснационални корпорации, медийни консорциуми с неясна концентрация на капитала.

Пазарните механизми, държавното преразпределение и гражданското общество са три отделни и същевременно конкурентни механизми за възпроизводство на обществото и тяхното съотношение е в зависимост от обществените потребности и условията за удовлетворяването им във всяка конкретна епоха и във всяко конкретно общество.

Самият Фукуяма през 2010 г. по повод на разрастващата се световна финансова криза, тръгнала от САЩ,  призова някои от принципите на либералната демокрация да бъдат преформулирани или отхвърлени напълно.

Финансовият сектор е много по-различен от други части на икономиката, защото провалът тук налага огромни допълнителни загуби на всички останали.

„Колапсът на Уолстрийт и голямата рецесия се случиха, защото правителството на САЩ позволи да се появи един огромен, напълно нерегулиран сенчест финансов сектор под влияние на вярата, че той ще може да се самокоригира..”. [23]

 

Зародилата се нова икономика, общество и култура дава път на революционния възход на информационните технологии. Човечеството навлезе в нова фаза на развитие, на научен и технологичен динамизъм, на един непрекъснат революционно-технически напредък, на тотално радикализиране на материално-техническата база.

Вероятно, най-важната икономическа и политическа сила на съвременната ера е глобализацията на производството, търговията и инвестициите.

Тези процеси са подпомагани от намаляването на естествените бариери и политическите ограничения, които сегментират националните и регионалните пазари, целящи пазарна интеграция. Това обхваща пазарите за стоки и услуги, производствените фактори, капитали, труд, технологии и информация. Премахването на пазарните ограничения, като освобождаването на търговията и дерегулиране на капиталовите пазари и пазарите на труда се разглежда като единствен способ за засилване на икономическия растеж, балансиране на търговията и понижаване на безработицата.

Зад всички тези обстоятелства стоят определени интереси – на корпорации, на политически и регионални структури, на цели държави.

Технологичната революция, осъществена чрез компютрите, е основният инструмент на глобалното преструктуриране на капитализма и вече е обхванала всички сфери на живота. С Интернет и развитието на комуникациите постепенно се формира новата организационно-структурна единица - Мрежата, чието социално и икономическо значение, някои изследователи асоциираха със значението, което е имала фабриката за индустриалната революция.

 

Компютърната революция предостави условия за достъп до огромни количества информация, за пренасянето им на далечни раз­стояния и за бързото обслужване на потребителите. Тези нови възмож­ности промениха всички сфери на обществения живот и предизвикаха фундаментални промени в обществото.

Новото общество, възникнало в резултат на този процес на промяна е същевременно капиталистическо и информационно.

Промените, които носи информационното общество, са на­истина революционни - те засягат начина на живот, на работа и на развлечения на хората. Появяват се нови социални и културни форми, споделят се културни кодове, открива се свободен достъп до световните знания, неимоверно се уве­личава свободният избор на потребителите на услуги и достъпът им до различни култури, подобрява се качеството на живота. Възникват нови професии, необвързани с работно време и място, в които воде­ща позиция има организацията на работата, а приоритет са знанията и образованието.

Зародилото се глобално общество е обхванато от глобални мрежи, интегриращо се във всички области. Държави, предприятия и хора стават част от световна интерактивна мрежа, която се отличава с прекомерна взаимна зависимост. Възможностите и опасностите за обществото и икономиката на отделните страни са в нарастваща степен резултат от взаимното обвързване, т.е. на глобализацията. Поради обвързването на обществата в Мрежата възможностите и опасностите се разпространяват еднакво бързо по планетата, без значение дали става въпрос за нови тенденции, стоки, технологии или за тероризъм, компютърни вируси или екзотични болести. На място на обичайните пазари излизат технологични или организационни, децентрализирани мрежи.

 

 

Конвергенция и медийна концентрация

 

 

Революцията в технологиите и особено в комуникациите играе централна роля в настъпилите процеси на конвергенция. Компютърните мрежи, електронните медии, телефонът, факсът позволяват почти непосредствен контакт, независимо от тяхното разположение на земята и от държавните граници.

Технологичната революция, както по всичко изглежда ще бъде глобална. В основата й  са комуникациите от всякакъв вид и най-вече телекомуникациите.

Глобализацията премахва разстоянията, границите за производство на стоки и услуги

и тяхното пренасяне. Това не би могло да се реализира без възможността да се комуникира и да се обменят писмени документи, електронна поща, пренасяне на данни и Интернет. В технологичен план това стана възможно чрез конвергенцията на медии, телекомуникации и изчислителна техника. Понятието „комуникации” е аналог на телекомуникациите в днешния свят. Очаква се бъдещето да принадлежи на единна и универсална телекомуникационна мрежа за всички видове трафик и цялата гама от услуги.

Тези процеси на приобщаване и обединение на дейностите на общуване и тяхната технологична база, се развиват ускорено от 90-те години насам. В единна система се обединиха комуникации, медии, информатика и електроника и образуваха мощен комуникационно-медиен комплекс. Практически всички нови технологически постижения са концентрирани в този комуникационен комплекс. Той внася елемент на всеобщност във всички сфери на живота, които обслужва.

Телевизията и персоналният компютър допълват тази информационно-медийна галактика, която тепърва ще се развива все по-мощно. Днес медиите в своята съвкупност са тотална глобална структура. Най-напред се извърщи процес на обединение в комуникационни и медийни комплекси, с което се постигна първият етап от концентрацията на дейности и капитали. След това последва втората огромна крачка с фактическото им обединение в грамадните индустриално-финансови корпорации на съвременния свят. Така се създадоха индустриално-медийни комплекси. По този начин капиталът обедини индустриални, финансови, комуникационни и медийни дейности, с което направи възможно собствено реализиране на рекламни, политически, идеологически и други непроизводствени дейности.

През 90-те години на 20. век особено впечатляващи представители на тези нови медийно-комуникационни сливания на капитали бяха „Turner-Time-Warner”,

„ABC-Disney”, „Bertelsmann” и др.

По този начин медиите се превърнаха в елемент на глобалните корпорации и средство за реализиране на глобалните им стратегии. Особеностите на глобалната корпорация се прехвърлиха върху природата и функциите на медиите и в това отношение се извърши истинска медийна революция. [24]

През 21. век сливанията на медийно-комуникационни компании и платформи и превръщането им в многомилиардни структури са се увеличили, а процесът продължава. Ето част от големите медийни играчи на световната икономическа сцена - Viacom Inc., CBS Corporation, News Corporation,Hearst Corporation, Sony Corporation of America (SCA), Time Warner Inc., AOL Inc., NBCUniversalInc., BBC (British Broadcasting Corporation) и др.

В това число се прибавят и корпорациите за производство, продажба и доставка на услуги, информационни технологии, компютърен софтуер и персонални устройства - Microsoft Corporation, Apple Inc., Intel Corporation, Google Inc. и др, както и конгломератите на комплексни услуги и технологии - IBM Corporation (International Business Machines) и General Electric Company.

 

Глобализацията е явление, което предполага интеграция на националните икономики в една обща - световната.Отчитайки различията в икономическото развитие на страните и в приоритетите им, няма как да не се предвидят и възможните кризи и сътресения.

Конкурентните пазари, дори и да са най-доброто средство за постигане на ефективност, съвсем не са гаранция  и за справедливост. Либерализацията и приватизацията са стъпки към постигане на по-конкурентни пазари, без това да означава обаче, че ги гарантират. Когато пазарът започне твърде много да доминира в социалната и политическата действителност, тогава възможностите и ползите от глобализацията се разпределят неравномерно и несправедливо. Концентрира се власт и богатство в избрана група от хора, държави и корпорации, изолирайки останалите.

Съвременните демократични механизми не са перфектни, а по скоро релативни. В това отношение важи известната максима на Уинстън Чърчил, че демокрацията не е съвършена, но по-добро от нея човечеството не е измислило.

 

От всичко казано дотук за новата глобална действителност, в която попада човечеството, остава едно чувство за неяснота и демагогия, идваща от средства и противници, които не са напълно очевидни, а по скоро завоалирани.

Еднозначни отговори, крайни оценки и заключения, както и универсални съвети за разрешаване на проблематиката няма, а и не би трябвало да има.

Промяна би следвало да се случи не само в икономическите и политическите аспекти, а и в нагласите на хората, в това отделният човек да започне да мисли глобално – напълно в духа на новото време.

Глобализационните процеси са налице, когато човешките същества поемат задължения към света като цяло, когато прегръщат ценности, разполагащи се в координатната система на земното кълбо. Глобалният прелом е равносилен на нова конфигурация, както на човешките дейности, така и на условията за съществуване, казва Мартин Олброу. [25]

Мрежовият модел за функционална организация на глобализирания социум в най-голяма степен съответства на формата и съдържанието на комплексните взаимодействия между различните подсистеми и техните елементи.

„Преди всичко глобализацията е нова, по-висша степен на взаимодействие и взаимозависимост.” [26]

 

 

Изводи

 

Появата на средствата за масова комуникация в съвременния свят е пряк резултат от динамичните открития на науката и техниката. Те са непосредствено въплъщение на научнотехническата цивилизация, която е пряк отговор на необходимостта от удовлетворяване на културните потребности на обществото в епохата на концентриране на населението в големите градове. Всички тези промени обуславят техническия характер на появилите се средства за масова комуникация. Способността им да произвеждат големи тиражи на съобщението и да разпространяват огромни количества информация.

Динамичното развитие на комуникационно технологичните средства се определя от информационния взрив на съвременното общество, обусловен от безкрайните възможности на научно-техническата революция. В резултат на това, с всяко следващо десетилетие комуникационните технологии придобиват все по-голяма мощ и значение, разширявайки все повече сферата си на приложение и прониквайки във все нови и нови сфери на живота.

Днес развитието на масовите комуникации занимава все повече науки и се създава голямо разнообразие от научни дисциплини, които се включват в научните изследвания на теорията и практиката на съвременните комуникационни средства.

 

С бурното развитие на технологиите, а в следствие на това и на обществото, стойността на информацията бързо нараства и я превръща в най-ценен ресурс.

Светът навлезе в информационната епоха, в която физическата работа все повече се измества от умствената, информационните дейности стават основно занятие на мнозинството от хората, а информационните услуги и продукти стават все по-търсени и ценени.

Съвременното информационно общество вече е немислимо без развита информационна инфраструктура - телекомуникационните мрежи, Интернет.

 

Вече да се говори за граници между отделните медии звучи архаично.

Днес на персоналните си устройства слушаме музика и радио, гледаме видео съдържание в различни формати, снимаме с цифрова фотокамера, ползваме подкаст, инфографики, форуми, влизаме във виртуалното пространство на Интернет.

Новите технологии промениха напълно представата за това какво е медия, а както по всичко изглежда, процесът изобщо не е завършил.

 

II.  Технология на медийните комуникации

 

 

Според проф. Владимир Михайлов, ако е имало колебания в определяне предмета на медиязнанието и се е отдавало предпочитаниена аналитичното вникване в естетическите стойности на съдържанието на комуникационното послание, то технологичният прогрес насочи вниманието почти изцяло към носителя на същото това послание. Тоест, изследователският интерес се прехвърля от съдържанието на комуникацията към медиалната конструкция на комуникацията. [27]

Боравенето с информация е свързано с нейното кодиране - записване, съхраняване на информационен носител и декодиране - разчитане. Информационният носител е гаранция за по-нататъшното предаване на информацията, т.е. осъществяването на комуникационния процес.

 

Широко използваният днес термин "нови медии" са всъщност дигиталните медии, които посредством компютри създават и разпространяват съдържание. Новите медии доведоха до същностни промени, свързани с производството, разпространението и използването на съдържание.

Поради своите технологични ограничения традиционните медии реализират един подчертано еднопосочен модел на масова комуникация. Техните технически възможности за двупосочна комуникация са ограничени.

Аналоговите традиционни медии задават фиксирани обекти, докато дигиталните са под формата на постоянен поток.

Идентичността на някои от традиционните медии, каквито са телевизията, радиото, киното, пресата и т. н. се промени под натиска на новите технологии, развиващи се успоредно с усъвършенставането на компютърните системи. Сливането на медии и технологии доведе до появата на нови разновидности и кръстосване на традиционните медии, което преди се е считало за немислимо.

 

Средствата за масови комуникации винаги са били от голямо значение и са играли важна роля в живота на човека. Динамиката в тяхното развитие се определя от информационния взрив на обществото и в резултат на научно-техническите революционни открития, като с всяко следващо десетилетие те разширяват все повече сферата си на приложение.

Средствата за масова комуникация предават съдържание и информация.

С термина телекомуникации се обозначават огромна съвкупност от технологии, използвани за предаване на информация на различно разстояние и с различна скорост.

 

 

Кратка история на възникването и развитието на средствата за масова комуникация. Факти, процеси и еволюция.

 

„В началото бе Словото”… а после дойде и книгата

 

Благодарение на появата на печатарската преса, изобретена от Йоханес Гутенберг през 15. век, в Германия се появява първата в света печатна книга - Библията. Така започва и стремителният възход на книгопечатането, а книгата се превръща в комуникационно средство.

Идеята, че почти всички членове на обществото трябва да са грамотни, възниква в края на 16-ти век и е възприета широко едва с началото на индустриалната революция.

С разпространението на печатните преси започват да възникват нови документни форми като книгите, вестниците и списанията, както и всички литературни форми и жанрове.

Тези документни форми са по същността си продължения на ръкописните новинарски листове, свитъци и повествования, но развитието на технологията за печат води до големи промени при честотата и броя на екземплярите, които могат да се произвеждат и разпространяват икономически изгодно.

Разширяващият се пазар за печатни вестници на свой ред стимулира нарастването на грамотността. Вестниците първоначално функционират като комерсиални дневници на новата търговска класа. Те обикновено съдържат съобщения за пристигания и заминавания на кораби, карго обяви, цени на стоки, както и малко новини от чужбина.

Технологията за печат на вестници се променя бавно. В началото на 19-ти век печатарите все още набират всеки текст ръчно буква по буква в печатни форми и отпечатват страниците една по една, както го е правил и Гутенберг. От тук следва изводът, че повечето вестници не могат да публикуват повече от неколкостотин екземпляра, а онези които отпечатват над хиляда са изключение. Но съчетанието от нови технологии и нови идеи скоро променя природата на печатната медия.

Издателските технологии, въведени през 19. век, увеличават изключително количеството и разнообразието на документите в света и правят възможни модерните печатни медии.

Периодът от 1890 г. до 1920 година се смята за златната ера на печатните медии. Издателските империи процъфтяват, а мнозина издатели на вестници като Уилям Рандолф Хърст, Джоузеф Пулицър и лорд Нортклиф стават прочути сред своите читатели като знаменитостите и световните лидери, за които пишат техните издания.

Властта и влиянието на издателите в онези години са огромни. [28]

 

Поетапно, с появата и на радиото и на телевизията, е предричан краят на печатните медии. Високите разходи при остарелите технологии и процеси от индустриалната ера, както и неравната битка с телевизията за рекламодатели засилвали неимоверно тези тенденции.

През 80-те години на 20. век въведените нови, модерни, наборни и печатни технологии позволяват развитие до такава степен , че вестниците и списанията могат да осигуряват редовно на множеството читатели голямо количество навременна информация, графични материали и качествени цветни изображения и дизайн.

 

С повсеместното си навлизане дигиталната революция, изправи пред най-сериозно предизвикателство именно традиционния печат издаван до тогава на хартиен носител.

С появата на дигиталните медии, при които материалният носител е заменен с цифров, печатните медии все повече се принуждават да променят коренно начина, по който създават и разпространяват информацията.

Ангажираните в медийната сфера – журналисти, редактори, графични дизайнери и т.н., следва да притежават нови компетенции за работа в мрежова среда. Метаезикът на новите медии изисква авторите в тях да общуват чрез него с потребителите им. Новата журналистика изисква компетенция при работа със системи за индексиране на съдържание, ориентация в база данни, създаване на мултимедийно съдържание, съдържащо подкасти с аудио и видео файлове, работа с различни системи за управление на уеб съдържание, проследяване активността на потребителите и т.н.

 

Големите и авторитетни периодични печатни издания, които имат изградена и ясна перспектива за бъдещето вече са интегрирани и в онлайн среда.

Онлайн версиите на традиционните печатни издания се конкурират в създаването на все повече нови и оригинални интерактивни услуги -мултимедийно съдържание, интерактивност, възможност за персонализирано съдържание, непрестанно актуализиране на информацията, достъп до цялостния архив на изданието, опции за лесно ориентиране и достигане до необходимата информация.

Предлагат се възможност за абонаменти – апликации за IРhone, IРad, Kindle Fires, Android таблети и смартфони, доставка по е-mail, персонализираната услуга – „моят акаунт”  (моите вестници, букмарки и теми).

Онлайн изданията залагат също така, на силно присъствие в социалните медии, както и на създаване на виртуални общности, което спомага по-доброто опознаване на потребителите и техните интереси, а от там и по-успешно продаване на реклама.

 

Книгоиздаването претърпя множество промени, при това не само в техническо отношение. Още от края на 80-те години на 20. век започват да се проявяват тенденции на спад, които са се наложили трайно в книжовната индустрия.

В съвременните технологични условия изглежда много лесно да се издават книги и анализите и статистиките говорят за, все още слабо, но все пак развитие в сектора. Онлайн библиотеките позволяват четенето да става от персоналното устройство, стига да има позволен достъп до ресурсите.

Интернет технологиите предоставиха един напълно променен маркетингов модел за книгоиздаването. Стана възможно поръчването и пазаруването на книги онлайн.

Мащабните търговскивериги от магазини за онлайн продажби като Amazon и eBay могат да доставят книги от най-отдалечени точки. Отскоро опцията за продажба на книги се разшири с възможността за предлагането им в електронен вид. Този процес беше подпомогнат вследствие на създаването и масовото разпространение на таблетните устройства (IPad) и на електронните четци за е-книги (e-book) катоNOOK,PocketBook, Kindle на Amazon, Sony Readerи др.

Бъдещите тенденции за приложението на таблетите в сферата на образованието, най-вероятно ще затвърждава все повече „завръщането” на книгата.

 

В онлайн библиотеката на Amazonприсъства и голямо количествобезплатни книги за Kindle.

Kindle (Kindle Paperwhite, Kindle Fire, Kindle Touch) е устройство създадено за четене на e-book в онлайн или офлайн режим. Има вграден браузър, който позволява и интеграция със социалните мрежи. Устройството позволява абонамент за препоръки и съдържанието на статии, технически публикации, е-списания, е-книги, вграден речник, както и възможност за бележки, отбелязки и подчертавания.

Kindle Fire, например, позволява чрез създаване на акаунт в Amazon, услугата - Cloud Storage - безплатно съхранение на електронното съдържание от Amazon на техния „облак“.

Функцията X-Ray позволява чрез едно докосване, да се открият всички пасажи в книгата, които съдържат дадени герои, идеи или определени места. Функцията Time to Read изчислява на база на персоналната скорост на четене колко време остава докато се стигне до следваща глава или до края на книгата.

За комфорт на четенето на е-книгиса моделите с екрани, базирани на технологията

e-ink (е-мастило). Дисплеят с технология e-ink поддържа 8 нива на сивото, а високият контраст предотвратява натоварването на очите при четене.

Amazon пусна за Kindle нова система за електронните книги – Whispercast, която е предназначена за образователни институции и бизнеси. Системата ще позволи заглавия от Kindle, да бъдат купувани и споделяни между учащи или служители, както и добавя възможността за дистанционно управление на пароли на устройствата, настройките за безжичния Интернет и др.

 

През 2012 г., основният конкурент наAmazon,веригата книжарници Barnes&Noble, първи успяха да отговорят на потребителското търсене с пускането на пазара на четец за електронни книги с вградено LED осветяване (подсветка) - NOOK Simple Touch with GlowLight. Революционната технология GlowLight създава меко, топло и равномерно разпределено осветление на целия екран. Яркостта е оптимизирана за четене в тъмни помещения, като същевременно има възможност да се регулира по софтуерен път в зависимот от желанията на потребителя.

 

Универсална софтуерна услуга е програмата за организация- Calibre, която представлява многоплатформено приложение за четене и обработване на електронни книги. С него може да се конвертират и разглеждат различни e-book формати, които веднага след това може да се отворят с четци като iPad или Kindle.

Може да се сваля допълнителна информация или обложки за конвертираните книги от множество сайтове, както и да се качват вече създадените книги на интегриран специално за целта сървър.

Програмата разполага с многоезичен интерфейс, както и с доста удобна функция за търсене в онлайн библиотеките през интерфейса. От там произведенията директно могат да се свалят и импортират в локалната база на приложението и съответно да се синхронизират с четеца.  

Електронната ера и появата на безжичните комуникации

 

Първоизточникът на епохалните технически открития, които бележат поврат в човешката комуникация и полагат основите за появата на електронните медии е електричеството.

То от своя странае обобщаващото наименование за явленията, които са резултат от движението или натрупването на електрически заряди.

Електричеството дава база за развитие на инженерни дисциплини катоелектротехниката, която се занимава с изучаването и приложението на електромагнетизма, производството и пренасянето на електрическа енергия, както и всички форми на нейното използване — от задвижваните с електричество машини през всички схеми за командна, измервателна, регулаторна и компютърна техника.

 

Приложениетона електричествотов комуникацията чрезсъздаванена системи запроизводствои разпределениена електрическа енергия, оказва съществено влияние за възхода и развитието на електронните комуникации.

 

 

Телеграф

 

Американският изобретател Самюъл Морзстава известен през 1836 г. с изобретяването на електромагнитния пишещ телеграф, а първата телеграфна мрежа става факт през 1844 г.

Телеграфът е едно от тези открития и технически средства, които бележат поврат в човешката комуникация и полагат основите за появата на електронните медии.

Телеграфът представлява устройство за предаване на сигнал на големи разстояния по електрически, оптичен кабел или друго средство за връзка посредством код, а телеграфното съобщение, изпратено по електрически телеграф от телеграфист с помощта на Морзова азбука, е известно като телеграма или кабелограма.

Телеграфните линии веднага намират широко обществено приложение.

 

Фотография

 

Френският изобретател Жозеф Ниепс се счита за един от пионерите и изобретателите на фотографията, в съавторство с Луи Дагер. Още в началото на 19. век Ниепс пренесъл изглед от прозореца на своята работилница върху метална пластина с помощта на камера обскура. Дагер усъвършенствал изобретението през 1837 г.

През 1881 г. Георг Майзенбах изобретява автотипията (растеровото клише), което от своя страна повишава много тиражните способности на фотографията. [29]

В следствие на този процес, фотографията се обвързва тясно с пресата, намирайки своето място по страниците на вестници и списания и се превръща в медия.

 

 

Телефон

 

Телефонът е телекомуникационен апарат, който предава и получава звук на големи разстояния. Телефоните са тип комуникационна система от така наречената „от точка до точка”, чиято основна функция е да позволи на двама души, разделени от големи разстояния, да разговарят помежду си

Изобретяването на телефона става възможно благодарение на усъвършенстването на електрическия телеграф.

Първият в света телефон получил популярност като конструкция и масово приложение, е изобретен през 1876 г. от шотландския изобретател и професор Александър Греъм Бел. Първите думи, предадени по телефона от Бел са до съседната стая, където се намирал помощникът му. Първата телефонна служба се е появила в Берлин през 1881 г.

 

Първият преносим безжичен телефон е демонстриран на 3 април 1973 г. в САЩ.

Негов автор и създател е американският инженер Мартин Купър, работещ в  изследователския отдел на Motorola. Неговото име стои и под патента за безжичната комуникационна система.

Визията на първия мобилен телефон дава на хората свободата да разговарят където и да е, без да бъдат ограничени от телефонни кабели. Така се ражда едно от най-фундаменталните устройства, без които днес ежедневието ни е немислимо.

 

 

Кино

 

В процеса на развитие на фотографията през втората половина на 19. век възниква киното. Появата му е свързана с множество експерименти, технически иновации, натрупване на опит и подобрения.

Киното като средство за масова комуникация, започва да разпространява филмите си и се превръща в могъщо средство за забавление, информация и формиране на общественото съзнание. С нарастването на популярността му се разширява и тематичния обсег на филмовата продукция. Филмовото творчество набира огромна скорост и става масово аудиовизуално изкуство.

Съществуват спорове между няколко държави относно това, кой е изобретателят и откривателят на киното и коя е родината му. Всъщност, киното е колективно изобретение, то не е измислено от един конкретен човек, а от труда на много различни хора, работещи в различни сфери.

През 1891 г. Томас Алва Едисон изобретява кинетоскопа -апарат за демонстрация на фотографии с ефект на движение. Уредът, предназначен за наблюдение е бил снабден с окуляр, допускащ гледането на филм само от един зрител и се счита за предшественик на съвременния прожекционен апарат. Апаратът бързо постига голям успех и Едисон го разпространява в Европа.

По същото време, французите братя Люмиер имат своя собствена фабрика за производство на фотографски материали. Конкурирайки апарата на Eдисон, те създават свое изобретение, което по-късно е наречено “кинематограф” и го патентоват в началото на 1894г. Кинематографът е подобрен вариант на своите предшественици и показва значително превъзходство. Той е по-опростен, стабилен, лек и лесно управляем, а освен това служи едновременно за заснемане, прожектиране и копиране.

Първата платена публична кинематографична прожекция, осъществена от братята Люмиер, се състои на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото „Гранд Кафе“ и се приема за първата публична прожекция. В следващите дни пред кафенето се образуват опашки от по няколко метра за предстоящите прожекции.

Първите филми са неми, тъй като все още няма технология, която да позволява синхронизиране на звук и картина. По-късно е използвана музика, за да се засили внушението на повествованието и да се предадат емоциите на актьорите. [30]

Продаването на копия на филмите е изисквало масов печат, което в последствие е наложило усъвършенстването на лабораторната и на снимачната техника. Изискванията на аудиторията започнали да се повишават, което довело неминуемо и до усложняване на киноезика. Докато първите филми показвали една съвсем обикновена случка, разиграна пред камерата, то около 1906 г. нататък киното започва да разказва истории. [31]

От този етап киното се превръща от атракция в масово развлечение, носещо големи приходи. Растящата популярност повлиява на развитието му и това изисква все по-големи капиталовложения, което превръща киното в индустрия.

 

 

Радио

 

Радиотое технология, позволяваща преноса на сигнали чрез модулиране на радиовълни. Радиовълните позволават преноса на звук, изображение

и данни, но масово е възприето по-тясното значение, а именно преноса на звук.

Възникването на радиото е резултат от продължителен процес, протекъл през втората половина на 19. век, в хода на който постепенно се е стигнало до съвременните приложения за употреба.

 

Теоретичните основи на безжичната комуникация са положени за първи път от английският физик Джеймс Максуел, който към средата на 19. век предсказал, че осцилиращият електрически заряд би трябвало да създава променливи електрически и магнитни полета, а зарядът, движещ се с ускорение, ще създава електромагнитна вълна, която в зависимост от дължината си се проявява като микро или радиовълна, видима светлина, рентгенови лъчи и т.н., а друга електрическа верига, настроена да резонира на същата честота, може да улови тези електромагнитни вълни. Малко по-късно немският физик Хайнрих Херц потвърждава тази теория, демонстрирайки, че радиовълните, както и светлинните вълни, могат да служат за безжична комуникация. Последващ период е развитието на квантовата механика като дял от физиката, с което се поставя началото на възхода на съвременната електроника и комуникация. [32]

 

Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване и в окончателното оформяне на радио технологията като средство за масова комуникация взимат участие множество учени, инженери и изследователи, чиито имена не могат да бъдат пренебрегнати - Андре-Мари Ампер, Алесандро Волта, Майкъл Фарадей, Георг Ом, Вернер фон Сименс, Александър Бел, Самуел Морз, Томас Едисон, Никола Тесла и др.

Две имена обаче, продължават и до днес да повдигат спорове в научните среди, когато стане въпрос за „кога” и „кой” точно откри радиото за света. Отговорите претърпяха различини модификации във времето, но винаги изправяха един срещу друг

руският физик Александър Попов и италианския изобретател и предприемач Гулиелмо Маркони.

Първият патентован радиоприемник (безжичен радиотелеграф) принадлежи именно на Маркони и е регистриран през 1895 г. Той осъществява и първото презокеанско безжично съобщение като по този начин демонстрира овладяването на още един фактор на технологичната промяна – електромагнитното излъчване или радиовълните.

 

В годините, които следват, ефирът е бил запълван предимно с музика. Под натиска на набиращите скорост по това време информационни агенции и вестникарски тръстове, на радиото се е забранявало да си доставя новини и да има свои информационни емисии, както и да излъчва репортажи и разкази на очевидци. По тази причина още няколко години радиото се е възприемало единствено като екстравагантна техническа сензация, поднасяща допълнително развлечение за отбрания елит, който може да си го позволи.

Любопитен, но в много отношения и показателен е един от епизодите от развитието на радиото като масова медия. Американецът Франк Конрад – инженер, но очевидно и меломан, за когото радиото е било само хоби, сглобява в гаража си радиопредавател. От него той започва да излъчва музика, възпроизвеждана от грамофон и да коментира спортни резултати. Междувременно друг аматьор – радиолюбител започнал да затрупва Конрад с картички, в които го молел да прави музикална класация на това, което излъчва. За кратко време Конрад успява да си създаде просветена радиоаудитория.

Неговата идея бързо привлича вниманието на работодателите му, които търсят нови пазари за своето радиооборудване.

Друг преломен етап в развитието на радиото е пак в началото на 20. век, когато в няколко страни по света, едновременно, се очертават две различни обществени системи, чието обособяване се прокламира именно по радиото. През Първата световна война радиото започва да се използва за предаване на комуникация от повечето воюващи страни. На 7 ноември 1917 г. от крайцера „Аврора” прозвучава обръщението на Петроградския военно-революционен комитет „Към гражданите на Русия”, чуто далеч зад нейните граници – в Германия, Австрия, Франция… По зла ирония тъкмо това са първите в политическата история на човечеството радиопослания, разпространени мигновено, преодолели граници и разстояния и достигнали чрез ефира до най-широка аудитория. Това е и първият опит радиотелеграфът да се използва не само като свързочно средство, но и като оръжие на информацията и пропагандата. [33]

По-късно радиото се превръща и в един от символите на нацистката пропаганда.

 

Радиото израства като национално средство за информация и развлечение постепенно.

Своя период на най-голям разцвет и статут на водещо средство за масова комуникация, радиото достига през 20-те и 30-те години на 20. век.

По същото време в България тепърва се провеждат първитеопитиза радиоизлъчване.

 

В Европа радиото се развива и има статут на културен и образователен институт и тези негови функции са доминиращи през повечето време от съществуването му.

Като утвърждават влиянието си, радиомрежите стават могъща социално-икономическа сила. Бизнес модела наложен от националните радиомрежи, по-късно става основа за телевизионните мрежи и бързия възход на телевизията след Втората световна война.

 

Мобилното потребление на радиоинформация прави тази комуникационна технология много устойчива и постоянна.

С настъпването на дигиталната епоха радиото успява да намери своята ниша, използвайки гъвкаво своята аудио специфика.  

Процесите на дигитализация се проявиха най-напред чрез миниатюризация и цифровизация на радиоприемниците, а след това и чрез обвързването на радиостанциите с Интернет.

Радиото присъства и като приложение в мобилните телефони на хората.

 

Цифровото радио DAB (Digital Audio Broadcasting) се надгражда и излъчва върху аналоговия FM сигнал и представлява нов начин на радиоизлъчване по мрежа от наземно базирани предаватели. Цифровото радио предлага на слушателите повече избор и информация, с чист, лишен от всякакви смущения звук. Тази технология позволява на приемника да улови най-силния достъпен сигнал. При цифровите радиостанции на DAB не се налага запомняне на честоти, настройките се правят по името на станцията, така че няма проблеми за избор по време на движение.

При включване DAB радио предавателите се настройват автоматично на всички налични радио станции. В последствие, всички налични станции могат да бъдат разгледани, запазени и подредени според предпочитанията.

 

Голяма част от съвременните потребители възприемат радиото като елемент от Интернет. Почтивсички радиостанции имат собствени сайтове в Мрежата и приемането на радиосигнала става чрез нея. В тези мултимедийни сайтове могат да се прослушват вече минали предавания, да се чете информацията във вид на хипертекст, да се преглеждат видеоклипове.

Може активно да се ползва обратна връзка с потребители на съответното радио, да се оформи клуб по интереси, да се създаде социална мрежа от слушатели, които да съучаствуват в правенето на радио съдържанието. Това разширява аудиторията, прави информацията на радиото не само по-достъпна, но и по-трайна и използвана многократно.

 

Онлайн радиото е аудио услуга, която предлага слушане на радио съдържание в реално време чрез Интернет.  Радио услугите онлайн са достъпни от и до целия свят. Някои радиомрежи могат да ограничат слушаемостта на радио станциите си само за страната, поради лиценз върху песните или лични съображения.

Бързо нарасналият дял на потребителите на повече от една медия едновременно – най-вече комбинациите радио – Интернет и телевизия – Интернет, превръща радиото в част от кросмедия от нов тип, което е възможност за радио технологията да се освободи от време, пространство и форма.

 

Това, което Интернет предлага на радиото чрез стрийминга на живо и подкастинга, е средство да се преодолеят именн ограниченията на времето, пространството и формата. Може да се избира да се слушат предавания онлайн, да се намира изпуснато предаване, да се генерира собствено съдържание, да се намира допълнително съдържание в аудио и видео вариант, да се участва в кръг по интереси и да се изгражда персонализирана комуникации.

В тази връзка, Българското национално радио (БНР) направи доста адекватна стъпка напред, представяики новата си онлайн платформата Бин@р [34], която стартира в средата на 2012 г. съсседем денонощни музикални канала, видео на живо, нови предавания, виртуална аудиобиблиотека и дори позабравеният радиотеатър. Платформата ще предлага и медийни услуги в Интернет.

 

 

Телевизия

 

 

Едно от най-мощните и влиятелни средства за масова комуникация безспорно е телевизията. Поради своите изключителни качества и възможности тя е уникално явление, предоставящо всеобхватни разпространители на актуална информация за новите събития, явления и факти от заобикалящата ни действителност.

Телевизията представлява технология за приемане и предаване на изображения на разстояние посредством радиоелектронни устройства. При нея е приет принципът на последователно предаване на елементите на изображението. В мястото на предаване те се преобразуват в последователност от електрически сигнали, предават се по свързочен канал до мястото на приемане, където се извършва обратното преобразуване. Приложенията на телевизията са многостранни – като средство за комуникация, за научни, технически и образователни цели, като източник на развлечение.

Телевизията е съвкупност от художествена, организационна и техническа дейност.

Нейната програма се състои от различни по вид предавания – новинарски, спортни, научни, приключенски, музикални, детски и др., които имат една единствена цел – да удовлетворяват исканията на аудиторията.

Благодарение на появата на телевизията, днешният човек има възможност да види, да чуе и да се докосне, макар и косвено, до други страни, до далечни места и народи, за които нашите предшественици дори и не са подозирали, че могат да наблюдават от в къщи с дистанционно в ръка.

 

 

Възникване и развитие на телевизията

 

Изобретяването на телевизията е дълъг и сложен процес, който е продължил десетилетия наред. Появата и развитието й се дължи на усилията на много изобретатели.

Различни хора, живяли на различни места и в различен период от време допринасят за възникването на едно от най-могъщите средства в сферата на масовите комуникации в съвременната действителност. Телевизията е съвкупност от поредица изобретения в различни области, постигнати в различен етап от хода на времето.

Може да се каже, че първите стъпки към изобретяването на телевизията се правят още през 18. век, с осъществяването на така наречената „моментална комуникация”, развивала се в следната последователност: телеграф, копиращ телеграф, телефон. [35]

Създадената от американеца Самюел Финли Морз „морзова азбука” през 1832 г. се установява като стандарт за изпращане на съобщения първо по жици, а в последствие и по радиовълни. С помощта на това изобретение се слага началото на бърза връзка между хората, разделени на огромни разстояния.

Следващи примера на Морз, различни учени и изобретатели търсят нови начини за развитие на телеграфа като нещо повече от това да предава само точки и тирета по жиците. За пример може да се посоче Александър Бейн, който през 1843 г. изобретява апарат за представяне на буквите от азбуката във вид на определен брой линии, свързани поотделно с жица.

През 1855 г. пък Джовани Касели доусъвършенства изобретението и с това спомага за развитието на системата за моментална визуална трансмисия. Постепенно и последователно телеграфът се развива като копиращ телеграф и с негова помощ започва да се предава на по-близки и по-далечни разстояния картина на всякакви графични образи.

Поредната стъпка на „моменталната комуникация” се извършва от Александър Бел, който през 1876 г. изобретява телефона, постигайки чрез него пренасяне на звука по електрическа жица. След това невероятно откритие, служещо на човечеството и до днес, учените започват да работят по понататъшното развитие на средствата за масова комуникация, вклюващи метод за предаване не само на звук, но и на движещи се изображения по жица. Един от първите успели да постигнат такъв метод е Морис Льо Бланк,който през 1880 г. изказал твърдение, че заради умението на човешкото зрение да фокусира образа е възможно да се постигне и изображение, подобно на предаденото. Изследванията на Льо Бланк реално предоставяли всички необходими елементи на една система за визуална трансмисия.

Въпреки множеството натрупани изследвания за електрическата светлина и откриването на фотоефекта, чак в края на XIXвек учените отново започват да се интересуват от тяхното доразвиване.

Изобретението, свързано с разработките на Паул Нипков, докато е още студент, се оказва едно от най-значимите в процеса на създаване на механичната телевизия.

През 1883 г. докато извършвал един от своите експерименти, той успява да очертае проект за въртящт се диск с 24 отвора, с помощта на който изображението ще може да да бъде наблюдавано през специално изработен за това окуляр. Този диск улеснява процеса на превръщане на двуизмерното изображение в последователност от електрически сигнали и давал възможност за създаването на действаща телевизионна апаратура. Нипков патентова своето откритие през 1885 г., убеден че е създал нещо грандиозно и така влиза в историята като човекът положил основите на първата действаща телевизия – механичната телевизия. [36]

 

Погледнато в историческите справки за това кой успява първи да създаде работеща система на телевизията от механичен тип, трябва да се споменат и имената на унгареца Денис Михали и американеца чарлс Франсис Дженкинс, но най-голямо внимание следва да се отдаде на шотландеца Джон Беърд. Още през 1923 г., той започва да прави опити в сферата на телевизията и отдава целия си живот на тази кауза. Следват редица експерименти в търсене на модел за практическо телевизионно устройство.

През януари 1924 г. младият шотландец Джон Беърд се събужда от тридневна кома, а първите му думи са: „Господи, благодаря ти! Жив съм. И вече знам как да го направя. Господи, ще подаря на чадата ти най-хубавата машина във Вселената. Знам как да направя проклетия телевизор”. [37]

И наистина след две години светът се сдобива с онази магическа кутия, в която оживява целият свят. Започва нова ера в човешката цивилизация.

Изобретени са почти всички необходими части за сглобявянето на телевизора, но в първите дни на 1924 г. все още никой не съумява да сглоби това устройство. Няколко седмици след „провидението” Джон Беърд кани журналисти в лабораторията си, за да наблюдават една „истинска магия”. Шотландецът вече има решение. Той го демонстрира на шепа журналисти, които обаче не разбират какво точно се случва и защо е важно. През следващата година той прави всичко възможно да усъвършенства своя телевизор и регистрира изобретението в патентното дружество.

 

Един от най-важните моменти в живота на Беърд се случва през 1926 г., когато успява да проведе пред четиридесет члена на Кралския научен институт първата в света демонстрация на създадената от него телевизионна механична система от движещи се изображения, с която се поставя началото на практически работещата телевизия.

Точната дата, на която Беърд провежда своята демонстрация е 26 януари 1926 г. в 8 часа вечерта. Гостите стоят пред малък монитор и съзерцават

отраженията си в него. След малко по екрана прибягва линия, а секунди по-късно всички стават свидетели на чудото. Майсторски издяланата глава на кукла, която преди малко Беърд е занесъл в другата стая е вътре в тази малка кутия и се движи. Следват аплодисменти и възклицания, а един от ръкопляскащите е самият Джон Райт, създателят на ВВС. Той предусеща нещо, за което в този момент никой не си дава сметка – творението на Беърд е средство за купища пари.

 

Тази демонстрация, макар и успешно реализирана, не отменя факта, че предаваните изображения са били неясни,  с некачествен звук, телевизорите били огромни и със съвсем малък екран. Това довежда учените до извода, че трябва да се търси въвеждането на нов принцип в техниката за предаване на изображения, тоест принципа на електронната телевизия.

Един от първите, който насочва именно натам своите изследвания е руският професор по физика от Петербургския Технически университет Борис Розинг, провел през 1911 г. първата успешна демонстрация за предаване на изображение от разстояние върху стъклен екран чрез електроннолъчева тръба.

Той разработва система, при която за възпроизвеждането на телевизионното изображение се използва електроннолъчева тръба, предавател състоящ се от два огледални барабана и така наречената Браунова тръба, играеща ролята на приемник. Чрез тази система се затвърждава принципа за електронно приемане и предаване на изображението.

Въпреки неоценимия принос на Розинг в развитието на електронната телевизия, честта да се именува неин баща се пада на д-р Владимир Козма Зворикин, който е бил избран лично от Розинг да му асистира в лабораторните експерименти за усъвършенстването на електроннолъчевата телевизия и чиито живот е олицетворение на изобретяването и усъвършенстването на иконоскопа (предавателната тръба за телевизионната камера), на кинескопа (електронно лъчевата тръба за телевизионната приемателна апаратура) и на изцяло електронната телевизионна система. По времето, когато работи за американската компания „Уестингхаус Илектрик” през есента на 1925 г., д-р Зворикин успява да проведе демонстрация на своята изцяло завършена и работеща електронна телевизионна система. За съжаление, системата имала недостатък, била нестабилна като функциониране и включвала единствено прожектирането на знака „Х”, изрисуван върху предавателната тръба. Демонстрацията се превръща в провал и дори за известен период от време, Зворикин престава да се занимава с телевизия. [38]

Съдбата дава втори шанс на д-р Владимир Зворикин, срещайки го с американеца от руски произход Дейвид Сарнов, който финансира лаборатория, с помощта на която успява да се разработи друга система, включваща нова приемателна тръба наречена кинескоп. Дава се старт на началото на модерната телевизия.

Паралелно Джон Беърд прави следващата си голяма стъпка. Разкрива механизмите за предаване на телевизионен сигнал на големи разстояния, а през 1927 г. излъчва сигнал през Атлантика от Лондон до Ню Йорк. През 1928 г. Беърд въвежда и цветното излъчване на образи, синхронизирано с говор. В интервю за радио ВВС откривателят възкликва: „Светът е на крачка от лудостта. Аз също”. [39]

 

Джон Беърд не е единственият, който е започнал да мисли за създаването на апарат, наречен в далечната 1899 г. „телевизор”. На голяма научна конференция в Петербург през декември същата година, руският учен и изследовател Константин Перский, чете статия за нов механизъм , който може да предаде на разстояние движещите се образи. Перский за първи път употребява названието „телевизия”.

През 1954 г. един американски изследовател на телевизионните процеси ще каже: „Това е най-глупавата дума, сътворявана от научната общност. Телевизор е съчетание от гръцката дума за далече – tele, и латинската дума за наблюдател –visor. Спокойно може да се каже, че това е синдром за пълно лингвистично безхаберие.” [40]

В началото на 20. век думата е своеобразен жаргон за назоваване на този апарат, и то само сред научната общност. През 1907 г. думата е въведена официално в речника на английския език и 50 години по-късно, когато лингвистите започват да роптаят срещу „глупавата” дума, вече нищо не може да се направи.

 

Вестниците са пълни с последните новости около истерията „телевизор”. Така през 1936 г. ВВС започва редовно излъчване на телевизионна програма. А през май 1937 г. е осъществено първото извънстудийно предаване на картина – коронацията на крал Джордж VI.

Успехите на лондонската телевизия отекват в САЩ и както често се случва, европейското откритие е усъвършенствано и приложено в широки мащаби от американците. Първото американско телевизионно предаване излъчва кадри от откриването на Световното изложение в Ню Йорк, както и речта на американския президент Франклин Рузвелт. Ползотворното сътрудничество между Владимир Зворкин и Дейвид Сарноф също дава своите резултати. С неотменната подкрепа на Сарноф през 1932 г. е построена експериметална станция в „Емпайър стейт билдинг” и стартират експерименталните предавания. Резултатите не закъсняват. През 1941 г. Федералната комисия по комуникациите издава разрешения за 18 частни телевизионни предавателя. Първите два са радиокорпорациите Си Би Ес и Ен Би Си.

 

Сянката на Втората световна война обаче, успява да отложи масовото навлизане на телевизията в обикновения живот на хората, както в Европа, така и в САЩ. След включването на САЩ във Втората световна война, временно се забранява инсталирането на нови телевизионни станции и се ограничава програмното време на съществуващите.

 

През 50-те години на 20. век започва ерата на цветната телевизия, основаваща се на трикомпонентната теория за цветовете (всеки цвят може да се получи чрез смесване на три основни цвята – червен, зелен и син). Това определено е и причината за рязкото увеличаване на продажбата на телевизионни приемници. Телевизията започва да се очертава като най-надеждното средство за комуникация. Започват да се предават художествени програми (семейни филми, комедии, образователно-учебни програми).

Снимането на голям процент от филмите в Холивуд биват предназначени за телевизията.

Следва най-бурният период от развитието на телевизията, така нареченият златен период през 60-те и 70-те години. По това време телевизията се превръща във водещо средство за масова комуникация, започва използването на спътник, който предавал картина от цялото земно кълбо. Това е и времето, когато се предава и картина от стъпването на човека на Луната.

През 80-те години в Европа се заражда и обществената телевизия, която има за цел да предоставя на хората и другата гледна точка за нещата без да се съобразява с вече установените норми, наложени от държавната телевизия. Създаването на частните телевизии, изцяло финансирани от реклами пък изцяло променят наложените стандарти при работата на телевизията. [41]

 

Телевизията в България навлиза в много по-късен етап в живота на хората, отколкото в Европа и САЩ. Макар, че за телевизия в нашата страна се говори още в края на 19. век, когато в Софийския университет работи руският учен Порфорий Бахметиев. Той е създател на теория за предаване на електрически импулси от всички точки на изображението. Въпреки тези изследвания на Бахметиев, лабораторни опити за предаване на образи по жица започват да се правят у нас едва след 1948 г.. На 16 май 1953 г. в сградата на Машинноелектротехническия институт в София се получава предаването по кабел на различни снимки от една стая в друга. Една година по-късно, преподавателите – проф. Саздо Иванов, проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Димитър Мишев, Никола Бъчваров, Ангел Ангелов, Борис Боровски и Александър Доков успяват да създадат камера със супериконоскоп, предназначен за предаване на филми. [42] Този първи телевизионен предавател е конструиран за нуждите на преподавателската им дейност в Държавната политехника (по-късно МЕИ).

Благодарение на тези всеобщи усилия се поставя началото на първото излъчено редовно телевизионно предаване.

 

 

 

Модели на телевизионни организации и системи

 

 

Съвременната телевизия би могло да бъде разделена на ефирна (наземна), кабелна и сателитна в зависимост от начина на предаване и разпространение на сигнала и преносната среда:

 

    Ефирна (наземна) телевизия – предаването на телевизионните сигнали се извършва чрез наземни предаватели и ретранслатори в широк честотен диапазон. Всяка държава разполага с ограничен брой телевизионни канали, в които може да излъчва ефирна телевизия. Излъчването се извършва от основни наземни предаватели и множество ретранслатори поради ограничения район на приемане. Далечината на приемане зависи от множество фактори – мощността на предавателя, антенната система, честотата на канала, релефа на местността, атмосферните условия и др. Качествено приемане има в зоната на пряка видимост. За да се приема ефирна телевизия е необходимо само обикновен телевизионен приемник и обикновена антена.

Ефирната или конвенционалната телевизия използва честотния спектър, който е строго разпределен между отделните държави в международен аспект и затова се третира като естествен ресурс. Това е причината, поради която ефирната телевизия е обект на особена юридическа регулация в съответствие с националните законодателства в различните държави още от самото си зараждане.

По начин на финансиране и произтичащите от това съществени различия в целите, автономията, програмирането и структурата телевизионните организации се делят на три основни категории: държавни, обществени и комерсиални.

 

-   Държавната телевизиясе финансира изцяло от държавния бюджет като нейната структура, ръководство и управление на финансите й се осъществяват в съответствие с нормативната база за управление на държавната собственост и държавния бюджет. Административното, програмното и ресурсното ръководство е подчинено пряко на държавната власт, което дава възможност за директна политическа намеса в дейността на организацията, като програмата й изцяло се диктува от интересите на политическата сила, която доминира в определен период от време в обществения живот. Така интересите на обществото се подменят с интересите на политическата сила, зрителите се третират като поданици, качеството на програмата зависи от вкусовете на управляващата прослойка, а медията става инструмент за господство върху общественото съзнание. До 1991 г. Българска телевизия е държавна телевизия в чист вид.

 

-   Обществената телевизияе форма на организация, финансиране и програмиране, която засега се приема като гарант за демокрацията в едно общество. Тя се среща в най-разнообразни форми, съобразно националната специфика, във всички развити демократични общества. Основополагащата аксиома на обществената телевизия е запазването на интересите на обществото, което има право на обективна информация, стойностни културни продукти и качествено развлечение. Традиционното финансиране на обществената медия е чрез пряко заплащане на лицензионни такси от притежателите на приемници, от данъците, както и от продажбата на собствена телевизионна продукция, чиято печалба се инвестира в производството на нова качествена продукция. Ограниченото рекламно време или пълната му липса е с цел изключване на възможността да се обслужват търговски и корпоративни интереси, както и цялостната независимост на обществената телевизионна организация. БНТ е обществената телевизия на България, а като успешен модел на класическа обществена медия се посочва Би Би Си във Великобритания.

 

-   Комерсиалната телевизия е телевизионна организация, приходите на която са сбор от продадено ефирно време на рекламодатели. Собствеността може да бъде частна, корпоративна, акционерна или смесена. Административното, ресурсното и програмното ръководство се подчиняват на печалбата, както при всяко друго търговско предприятие. Цената на ефирното рекламно време се определя от рейтинга на предаването, т. е. броя зрители, които в момента гледат дадено предаване. Стремейки се да достигне максимален брой зрители, комерсиалната телевизия принизява програмните си стандарти и критерии, съобразявайки ги с масовия консуматорски вкус. Борбата за оцеляване на комерсиалните телевизии е с цената на задоволяване на елементарни културни потребности.

  Класически примери за комерсиални телевизии в България са bTVи Nova TV. [43]

 

Сателитна  телевизия –сигнала от студиото на всяка отделна телевизия, се предава чрез наземна космическа станция до телекомуникационен спътник, разположен на орбита около Земята. Сателит означава „изкуствен спътник”, изведен в Космоса за нуждите на телекомуникациите. Изкуственият спътник представлява обект, произлязъл от човешката дейност, изведен в орбита около Земята или друго небесно тяло, който предава телевизионен сигнал към Земята. Тези сателити са много на брой и пренасят радио-телевизионни програми, телефонни разговори и разнообразен пакет от данни. За да се приема тази телевизия са нужни сателитен приемник и параболична приемателна антена. Едно от големите предимства е покриването на много големи територии без използването на кабел.

 

Кабелна телевизия –предаването на телевизионните сигнали се извършва чрез оптични и коаксиални мрежи (КДМ). Оптичната мрежа е гръбнака на една КДМ, а в рамките на кварталите в самото населено място и жилищните сгради се разгръща силно разклонена коаксиална мрежа. Общо в целия диапазон могат да се разположат множество аналогови телевизионни канала. Кабелните оператори могат да приемат телевизионните сигнали ефирно, от сателит или директно от студио.

Кабелните телевизионни системи, подобно на ефирната телевизия, могат да бъдат регионални (локални) или мрежи:

 

-   Регионалната кабелна системае разположена на територията на една община или град. Обикновено тя е част от кабелна мрежа или по-голям оператор (компания), притежаващ верига от регионални кабелни системи. Технологията на кабелното разпръскване на телевизионния сигнал изисква кабелна връзка между централното разпределително студио, от което се излъчва собствена и декодирана сателитна програма, до дома на всеки абонат. Регионалната кабелна система има два основни източника за финансиране – абонатна такса и реклама. Основната абонатна такса покрива достъпа до определен брой канали. За допълнителни или специализирани канали се заплаща отделно. Част от вноските на абонатите се изразходват за покриване на първоначалните капитални вложения и поддръжка на системите, а друга част за програмите.

 

-   Кабелна телевизионна мрежа– при нея сигналът от централата се разпространява чрез сателит до регионалната кабелна система. Когато един оператор притежава или оперира чрез договор с множество регионални кабелни системи като предава програмата по наземен път, той формира верига от кабелни телевизионни системи, която предлага еднакви услуги.

 

Източници на програми за кабелните канали са : собствена продукция, национални и регионални програми на ефирни телевизии, кабелни мрежи, суперстейшън (разпространяващи програмите чрез сателит), платени канали (кодирани кабелни канали, които не излъчват реклама и обикновено показват филми, например – НВО). [44]

 

Кабелните канали предлагат и сравнително нови допълнителни услуги – като пей-пър-вю (PPV – Pay-per-view, за която зрителят заплаща отделно чрез специален телефонен номер или домашен декодер), набор от радио програми, пакети от цифрови телевизионни програми, достъп до Интернет (кабелен Интернет, който позволява сравнително високоскоростен достъп до външни мрежи).

Благодарение на усъвършенстването на технологиите за цифров пренос на информация, тези услуги бързо набраха широка популярност.

 

 

Цифровизация на електронните медии

 

 

Дълго време в кабелните разпределителни мрежи се предаваха само аналогови радио- и телевизионни програми като целта на кабелните оператори беше увеличаване на броя на предаваните програми и разширяване на обхвата на мрежата с цел обхващане на по-голям брой абонати. Огромните ресурси, които притежават тези мрежи, принуждават кабелните оператори да търсят нови сфери на приложения и съответно нови сектори от съобщителния пазар. Кабелните разпределителни мрежи се намират в състояние на силна конкуренция от страна на спътниковото телевизионно разпръскване, което от своя страна съдейства за захранване на кабелни мрежи с телевизионни програми и по този начин спомага за тяхното развитие и разширяване. В голяма част от сателитните телевизионни канали понастоящем се излъчват цифрово кодирани телевизионни програми.

Цифровото предаване на телевизионни програми в кабелните разпределителни мрежи се осъществява по стандарта DVB-C(DigitalVideoBroadcasting- Cable).

Цифровата телевизияе технология за приемане и предаване на разстояние на движещи се образии звуцичрез използване на цифров сигнал. Според начина на разпространение на сигнала, тя подобно на аналоговата, може да бъде ефирна наземна, кабелна и сателитна телевизия. Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти PAL, SECAM, NTSC, така и в HighDefinition (HD)формат - телевизия с висока разделителна способност. За разлика от традиционния формат на картината - 4:3 при HD телевизията предимно се използва формат - 16:9.

 

 

Цифровата културае информационно поддържана, сегментирано изградена от множественост на линкове, адаптиране на модели и схеми за подражание. Цифровизацията довежда до културно многообразие от форми и стилове, но без собствена самоопределяща се идентичност. От друга страна, този процес безусловно обединява традиционно разбираните културни форми и виртуалното пространство се явява естествена среда за зараждането на нови и глобални изразни средства и символи. Всички аудиовизуални елементи – изображения, звук, текстови съобщения и др. в паметта или на екрана на новите медии, независимо дали са първично създадени чрез компютър в цифрова форма или са конвертирани (преобразувани) от други, традиционни аналогови медийни източници (оптичен образ, оптичен или магнитен звук, печатни текстове и др.), в новия си цифров вариант вече се състоят от кодове – т.е. преобразувани са като числени изрази. Цифровизацията води до две ключови последици:

 

-   Всеки аудиовизуален елемент (обект) в новите медии може да се опише формално (математически). Всеки образ, музикална фраза, словесен израз и т.н. могат да бъдат описани, като се използват математически функции чрез двоичен цифров код.

-   В резултат на това тези елементи (обекти) подлежат на програмна (алгоритмична) обработка. Например, като се приложат съответни софтуерни програми (алгоритми), е възможно автоматично да се изчисти „шума” (непотребни или неясни елементи) от една фотоснимка, да се промени контрастта й, да се очертаят контурите на обектите  или да се променят пропорциите и цвета им и т.н. Възможно е дори да се добавят нови, несъществуващи в натурното изображение елементи, което впрочем се използва за некоректни манипулации. По подобен начин може да се обработва киноизображението, да се променя цвят, композиция, фонове, да се инкрустират нови елементи в него и т.н.  Същото се отнася и за обработката на звука. Накратко медията става програмируема.

 

Когато обектите на новата медия са първично генерирани от компютърен софтуер, те се създават направо в цифров код. Много често обаче, разнообразни обекти от „старите” аналогови медии се преобразуват (цифровизират) за използване в новите медии.

Когато аудиовизуалната информация първоначално е традиционна, аналогова, т.е. непрекъсната, това означава, че параметърът, който я описва не се измерва и не е съставен от отделни неделими единици (т. нар. информационни битове). Преобразуването на непрекъсната (аналогова) информация в числен израз се нарича цифровизиране. То се осъществява от две последователни стъпки: разделяне на отрязъци (sampling) и определяне на тяхната числена стойност (quantzation).

Информацията първо се разделя, най-често на равни отрязъци, през постоянни времеви интервали – мрежата от пиксели, използвани за представяне на екранния цифров образ. Честотата на разделяне на отрязъци се нарича резолюция (или разрешителна стъпка). Разделянето на отрязъци превръща непрекъснатата информация в прекъсната, т.е. информация, раздробена на отделни единици – брой пиксели на екрана. След това на всеки обособен отрязък се определя конкретна стойност – придава му се определено числено значение според някаква приета скала.

Ноцифровизацията еповече отпростонамаляване на разходите иувеличаване на скоростта. Става дума и за"промянав разпределениетона интелигентност" и транспонирането наедна среда в друга, така че информацията "може дасе консумирапо различен начин отразлични хоравразличнивремена". [45]

 

 

Технологични методи на електронните медии

 

 

Съществуват два начина за представяне и / или предаване на информация – цифров и аналогов.

 

Ø     Аналогов сигнал– аналоговият сигнал се пренася чрез аналогов метод и се приема с антена, която представлява плавно променяща се във времето величина. Аналоговото предаване има предимството, че може точно (според използваната апаратура) да предаде информацията, просто защото е именно аналогово – т.е изходният сигнал е аналогичен на оригиналния.

 

Ø     Цифров сигнал– цифровият сигнал на разпространение от своя страна дава по-голяма възможност за пренос на повече програми и по-голям избор от страна на аудиторията.

 

За да се предаде един сигнал на разстояние обаче, е необходимо той да бъде модулиран по начин, позволяващ преноса му по определена среда. Освен съществуващите аналогови и цифрови сигнали, така има и аналогови и цифрови модулации. Амплитудната модулация и честотната модулация са едни от примерите за аналогова модулация. При тях сигналите се изменят плавно с течение на времето. Честотна модулация се използва в УКВ радио предаванията. Амплитудна модулация се използва от радиото при средни и дълги вълни, както и при телевизията за предаване на видео сигнала.

DVBстандарта е предвиден за пренос на телевизионни програми и допълнителна информация, както и за интерактивна телевизия. Интерактивните приложения предвиждат и обратен канал за връзка.

В зависимост от начина на предаване на информацията се различават три вида DVB- наземен или ефирен (DVB-T for Terrestrial), кабелен (DVB-C for Cable) и сателитен (DVB-S for Satellite).Всеки вид DVBизползва различна модулация, тъй като всяка от тези среди има различни характеристики и заглушаването на сигнала може да бъде причинено от различни фактори.

Следствие от типа на излъчения сигнал – аналогов или цифров, се определя и вида на телевизията – аналогова или дигитална (цифрова).

Цифровата телевизия безспорно има огромни предимства пред аналоговата. Някои от най съществени са, че се подобрява качеството на аудиовизуалния сигнал и значително се увеличава броя на телевизионните канали, поради многократно уплътнените (компресирани) преносни системи.

Технологичното усъвършенстване на тези две предимства, предоставя практически възможности за изключително нарастване на обемите на информация.

Друго предимство е и съчетаването на цифровата телевизия с възможностите на Интернет или това, което наричаме Уеб (Web)телевизия, която заедно с IP телевизията и 3Dтелевизията са телевизиите на новото поколение. Съчетаването на цифровизирания телевизионен сигнал с теоретично безкрайно разклонената мрежа премества хоризонта на информационната наситеност също в теоретична безкрайност.

Именно епохата на Интернет, на Мрежата, състояща се от мрежа от компютри разположени по целия свят, свързани в обща система за приемане и предаване на информация е тясно свързана с дигиталната телевизия. Интернет се превърна в третото електронно средство, но и място за развитие на останалите медии – пресата може да се чете чрез Интернет, радиото може да се слуша там, а телевизията може да се гледа от компютърния екран. Двупосочният модел на компютърна комуникация доведе до зараждането на поредното откритие на телевизионната комуникация – Webтелевизията. Тя обединява двете технологии – компютърната и телевизионната.

 

Развитие на цифрово наземно радио и телевизионно разпръскване.

Преход от аналогова към цифрова телевизия в България

 

Въвеждането на цифрово наземно радиоразпръскване в страните от Европа е свързано с големи промени в системите за електронни комуникации. Разпространението и приемането в цифров вид на видео- и звукова информация, както и на данни, разкрива принципно нови възможности за получаване и ползване на информация в реален мащаб на времето, в т. ч. широк спектър от мултимедийни услуги, интерактивност, услуги по заявки, Интернет и др. Приемането на единни европейски стандарти за цифрово наземно радиоразпръскване е първата крачка в тази посока, но не е достатъчна за решаването на тези проблеми. Осъществяването на плавен преход към цифрово наземно радиоразпръскване трябва да бъде анализиран многофакторно и съобразен с подходящи технически и технологични решения, които да отчитат - пътища на прехода към  DVB-T чрез реализиране на различни сценарии при спазване на съществуващите международни споразумения за честотно координиране, наличния свободен радиочестотен спектър, необходимостта от значителни инвестиции, финансовите възможности на потребителите и операторите, състоянието и спецификата на изградената досега инфраструктура, целите на цифровото наземно радиоразпръскване (увеличаване броя на програмите, стационарно, портативно и мобилно приемане, мултимедийни услуги, Интернет достъп).

Честотният ресурс за цифрова наземна телевизия (DVB-Т) е определен на конференция, проведена в Честър през 1997 г., и е одобрен от страните - членки на СЕРТ (Conference Europeenne des Postes et Telecommunications). Тази конференция определи честотните блокове, методите за планиране, начините за съгласуване със съседни държави и използването на различни видове софтуер за планиране и координация. [46]

В Европа през последните години се отделя значително внимание на развитието и внедряването на цифровото телевизионно разпръскване по наземен, сателитен и кабелен път.

Базирайки се системите DVB-T, DVB-Cи DVB-S, които използват стандарта MPEG-2, от 1998 г. насам се осъществяват цифрови телевизионни предавания – най-напред във Великобритания, а сега почти в цяла Европа. Вече няколко години милиони домакинства в Европа приемат цифрови телевизионни програми, като процентът на наземното, сателитното и кабелното приемане варира значително за отделните страни с общ превес на спътниковото приемане.

В България пазарът на цифровото наземно, кабелно и сателитно радио- и телевизионно разпръскване е либерализиран. Действащият Национален план за разпределение на радиочестотния спектър определя разрешените честотни обхвати за сателитно и наземно телевизионно разпръскване. Наличният обаче, честотен ресурс е недостатъчен за осигуряване изграждането на цифровата мрежа за наземно телевизионно разпръскване. Необходимо е да се освободят честотните телевизионни канали от 61 до 69 и да се предоставят за нуждите на наземната цифрова телевизия. Развитието на националните цифрови мрежи за телевизионно разпръскване е комбинация от едночестотни мрежи, формиращи многочестотна мрежа. Паралелно в момента се излъчват едни и същи програми – аналогови и цифрови – с тенденция изцяло да се премине към цифрови.

Понастоящем всички български програми, които се разпространяват чрез съобщителни спътници, са цифрови. Това означава, че преходът към цифрово разпръскване на телевизионни програми чрез сателит е осъществен. При наземното телевизионно разпръскване обаче, са само аналогови програми, но тази тенденция е на път да се промени.

Предстои да се извърши цялостна цифровизация на телевизията у нас. Въпреки наложените от Европейския съюз срокове, има редица политически и най-вече икономически причини, които пречат да се даде точна дата за този процес. Голяма част от българското общество все още не е наясно как и по какъв начин ще се извърши преминаването от аналогова към изцяло цифрова телевизия. Телевизията като информационен лидер, ще има важната роля да помогне за улесняването и плавното въвеждане на новите стандарти.

 

Телевизията все повече и повече утвърждава в съзнанието на човека едно, условно казано, обстоятелствено съзнание, съзнание визуално, подчинено и структурирано събитийно. [47]

Новите цифрови технологии и възможности промениха начина, по който потребителите ще възприемат занапред телевизионното съдържание.

Телевизията вече излиза от рамката на средството и все повече се превръща в приложение, в аудиовизуална услуга.

 

Традиционната телевизия неизбежно се изтласква от пълната експанзия на интерактивния начин на гледане. Постепенно пасивната телевизия приема елементи на интерактивната, което неминуемо ще се отрази и на начина на програмиране.

Телевизионното програмиране в интерактивната епоха е напълно неразработена територия, чието развитие предстои да бъде обект на анализ и последващ синтез на нови програмни форми, смята Кирил Гоцев. [48]

 

Бързото разпространение на телевизията доведе и до значителни промени при медии като вестниците, списанията, радиото и киното. Всяка една от тях бива обявена за умираща медия, която не може да се конкурира с бързината и завладяващите изображения на телевизията, но всяка доказва, че е по-приспособима и издържлива от очакваното.

Вече утвърдените форми на средствата за комуникация трябва да се променят в отговор на възникването на новите медии, тъй като единствената им друга възможност е да загинат. Роджър Фидлър обобщава този начин на мислене за технологичната еволюция на комуникационните средства, наричайки го медияморфоза. Вместо да се изучава всяка технологична форма поотделно, медияморфозата ни подтиква да разглеждаме всички форми като взаимнозависими части от една система и да отбелязваме подобията и връзките между миналите, сегашните и възникващите форми.

Всяко новопоявило се средство за масова комуникация се налага върху предишните, принуждавайки ги да се променят, модифицират, адаптират и еволюират постоянно. [49]

Никое ново средство не асимилира напълно предишното, но му въздейства многостранно.

 

 

Видео

 

 

Появата на видеото като средство за масова комуникация е закономерен процес, вследствие на технологичното развитие и на обществената потребност.

Това е и първата технология от семейството на средствата за масова комуникация, която донесе със себе си ореола на персонализация и индивидуалност в аудиовизуалната комуникация. [50]

През 40-те и 50-те години на 20. век в редица страни електронната индустрия е вече на висота, факт, който е съпроводен от материални възможности за производство в широки мащаби, както и от покупателните възможности на населението. Телевизията вече се нуждае от помощно универсално средство за записване на своите програми.

Създаването му се случва на 14 април 1956 г. в Чикаго след няколкогодишна експерименталана дейност. Научно-изследователският екип на фирмата „Ампекс”, осъществил първия действащ видеомагнетофон е в състав – Чарлз Андерсън, Фред Пфрост, Алекс Максей, Шелби Хендерсън, Чарлз Гинзбърг и Рей Долби. Изобретеният уред е заемал с размерите си цяла стая и е струвал 75 000 долара. В първите години от създаването си видеото се използва и усъвършенства изключително за професионалните нужди на телевизията. Бързото му прилагане в телевизионната практика се оправдава от икономически интереси – за разлика от филмовата лента, видеолентата може да се използва многократно и резултатът може да се види веднага. Първоначално, поради големите си размери и невъзможността за мобилност, видеото не е в състояние да навлезе в журналистическите телевизионни програми, но по-късно то започва да се използва за заснемане на телевизионни репортажи от различни

обекти. [51]

Скоро видеото като записващ и възпроизвеждащ феномен започва да привлича вниманието и на обществените кръгове извън професионалните телевизионни среди, за което има значение фактът, че се слага край на стационарността, а и цените не са вече така фантастични.

 

През 80-те години на 20. век видеото се очерта като самостоятелен комуникационен феномен. Касетирането, съчетано с достъпните видеокасетофони, отдели напълно видеото от телевизията. То намери приложение в образователната система, в науката, в медицината, в различни обществени сфери, създавайки собствено електронно

изкуство. [52]

 

 

Видеостандарти

 

 

ВидеостандартътVHS(Video Home System)на JVCе система за аудио и видео запис, разработена и пусната за публична употреба през 70-те години на 20. век. Видеосистемата Betamax на Sony е известна с това, че не успя да се наложи на пазара и загуби видеомагнетофонната война сVHS.

Всъщност известно е, че VHS печели войната и то абсолютно категорично, въпреки, че и до днес се счита, че Betamax е била технически по-добрата технология, предлагаща по-добро качество и повече презаписвания. VHS печели с по-ниската си цена, като и с възможността за по-дълъг запис. Не са за пренебрегване и маркетинговите прийоми, което за пореден път показва на света, че пазарът в много по-голяма степен се управлява от ирационални сили (реклама и брандинг), а не от обективни фактори като цена, качество и надеждност. VHS  получава подкрепа от Philips, Panasonic, Hitachi, Mitsubishi, Sharp и Akai, киноиндустрията и видеотеките.

VHS доминираше на пазара дълго време, преди да бъде окончателно заместен от оптичната технология - DVD.

 

Форматите за оптични дискове – DVD (Digital Versatile Disk)иBlu-ray предлагат по-добро качество от видеокасетите и превземат филмовите студиа, магазините и услугите за видео под наем.DVD е оптичен носител на информация, а също и стандарт за запис на данни. DVD стандартът е масово разпространен и достъпен. Използва се главно за разпространение на филми и мултимедия. За разлика от обикновения CD диск, DVD носителят е защитен с допълнителни средства срещу презапис и пиратско разпространение. Според информацията, която съдържат DVD дисковете се подразделят на DVD-Video, DVD-Audio или DVD-ROM (за данни).

Форматна война се водеше и между стандартите за пренос на висококачествено дигитално видео. В схватката бяха вкопчени HD DVD (High Definition DVD) формата на Toshiba, който е по-евтин, но има по-малко капацитет и Blu-ray на Sony. Първите HD DVD плейъри се появиха на пазара през пролетта на 2006 г. Само две години по-късно HD DVD вече беше мъртва технология, въпреки подкрепата на Sanyo, Intel, Microsoft и др. - повалена напълно от конкурентния Blu-ray формат, който беше подкрепен от големите холивудски студия и ритейлърите (дистрибуторите на дребно), както и от компании като Dell, HP, Panasonic и Mitsubishi. Не е без значение фактът, че Blu ray дискът побира до шест пъти повече информация от стандартното DVD. Blu-ray взе надмощие и заради интегрирането на Blu-ray плеър в игровата конзола PlayStation 3.

 

CD иDVD сепревърнахавстандартзамултимедийни  продукти  поради  големия  си

капацитет,  даващ  възможност  за  съхранение  на  огромен брой  страници, хилядинеподвижниизображенияиликомпресиран  видеоматериал.

ОптичнитеBly-rayдискове, по отношение на капацитета си, са удачни варианти за съхранение на HDвидео. Техническите им преимущества спрямоDVDносителите, се оказаха удобен и ефикасен начин за записване на видео с висока резолюция.

Когато става въпрос обаче за записване на информация и в случая конкретно за мултимедия с висока резолюция, потребителите най-често предпочитат твърдите дискове на персоналните си компютри.

 

С появите си - видеото, видеокасетата, DVD-тата и в последствие Интернет промениха и персонализираха изцяло начините на потребление на аудиовизуална продукция.

 

Новите начини за разпространение на филмите и съответно родилите се с тях нови зрители наложиха на филмовата индустрия, на филмовата техника и на филмовото изкуство да вървят също по нов път. В дигиталната епоха зрителите изминаха още една крачка напред и станаха филмови потребители, а това доведе до едни, все още не изцяло осъзнати, условия за променено изпълнение на творческия филмов процес. Например, има изгледи филмовите или по-общо аудиовизуалните продукти да се създават съвместно с потребителите, което означава, че облагодетелствани от пряката дигитална интерактивност, тези потребители могат най-малкото да насочват развитието на сюжета по свой вкус. От гледна точка на създателите на филмите това може да означава само едно – те няма да са в състояние да управляват художественото действие, а единствено ще го предизвикват. [53]

 

Покрай бързото навлизане на Интернет, съдбата на физическите носители като компактдискове и DVD-та изглежда предрешена. Филмовата и музикалната индустрия изнемогват пред свободното онлайн разпространение на аудиовизуални продукти.

И в бъдеще потребителите, свикнали с  мейнстрийм заниманието, ще предпочитат да теглят филми, музика и игри от глобалната мрежа, отколкото да закупуват такива на физически носители.

 

 

Интернет

 

 

За първи път в историята на медиязнанието имаме средство, което не е просто част от комуникационния процес. Мрежата, посредством компютърните технологии, обхваща цялата комуникация, ставайки едновременно среда и средство.

Всички познати медии досега съществуват отделно от човека и се явяват външни за него, Интернет обаче, е среда, в която всеки потребител може да влезе, превръщайки се доброволно в част от многостранната комуникация.

Най-важната характеристика на дигиталните комуникации, отличаваща ги от всички предходни комуникационни системи е възможността за интеграция на различните комуникационни системи в една глобална мрежа.

Интернете глобална система от взаимносвързани мрежови технологии, която използва стандартния пакет от протоколи TCP/IP, обслужвайки милиарди потребители по целия свят. Мрежата обхваща милиони частни, обществени, академични, търговски и държавни мрежи, от местен до глобален обхват, свързани помежду си чрез сложна система електронни и оптически мрежови устройства и съоръжения.

Интернет обединява в себе си всички възможни видове взаимовръзки за размяна

на данни, информация, мултимедия, новини, мнения, услуги, икономически транзакции, бизнес, управление на процеси, обучения и т. н.

По данни от началото на 2011 г., потребителите на Интернет надхвърлят цифрата от 2 милиарда души. [54]

Тази цифра продължава прогресивно да расте.

 

В Интернет медийната комуникация e многопосочна - от един към един, от един към много, както и от много към много. Комуникацията е мигновена, наподобява модела на междуличностно общуване, извършва се в реално време и между неограничено количество субекти. Всеки е свободен да избира по желание събеседниците си, сам да инициира комуникация или да се включва в дадена дискусия като равноправен участник.

Някои от най-съществените характеристики на Интернет комуникацията са бързата среда за пренос на съобщения и достъп до много и различни информационни източници, скъсяване на времето и преформулиране на пространството, компактност на информацията, благодарение на цифровия формат, и не на последно място -  икономичност на средствата.

 

Компютърните технологии изискват технически познания, а Интернет активност на действието и индивидуален подход при използване на медийното съдържание.

 

Възникване и развитие на Интернет технологиите

1. Компютърни технологии

 

Основен двигател на развитието на новите технологии е военната индустрия. Първите компютри са създадени с цел дешифриране на информация на противниковите държави по време на Втората световна война.

Въпреки, че научните и индустриалните предшественици на електронните информационни технологии могат да бъдат открити десетилетия преди 40-те години на 20. век, едва по време на Втората световна война се осъществяват първите големи технологични пробиви в областта на електрониката: първият програмируем компютър, а също така и транзисторът, първоизточник на микроелектрониката, истинското ядро на информационно-технологичната революция на 20. век.

 

Създаването на самите компютри се дължи на усилията на съюзническите сили по време на Втората световна война, в областта на електрониката. Те са били концентрирани в изследователски програми в Масачузетския технологичен институт, но действителното експериментиране с мощта на изчислителните машини, с финансовата подкрепа на американската армия, се осъществява в университета в Пенсилвания, където през 1946 г. Моли и Екърт разработват първия компютър с общо предназначение, т. нар. ЕНИАК (електронен числов интегратор и калкулатор). [55]

Този електронен компютър е тежал 30 тона, бил е изграден от метални модули, съдържал е 70 000 транзистора и 18 000 вакуумни тръби и е заемал площ колкото един гимнастически салон. Във включено състояние е имал толкова висока консумация на електрическа енергия, че осветлението във Филаделфия е започвало да премигва. [56]

ЕНИАК дълго време е бил считан за първия компютър, въпреки съществуването на данни за военна апаратура произведена съответно във Великобритания през 1943 г., наречена „Коло” и използвана за дешифриране на вражески кодове, както и немска „Зет-3” използвана през 1941 г. за авиационни изчисления. [57]

Според друга теория, компютърът Атанасов – Бери е бил първият в света електронен дигитален компютър.Той е създаден от Джон Винсънт Атанасов и Клифърд Бери в университета в Айова между 1937 и 1942 г. Компютърът включвал в себе си редица значителни иновации в компютърното инженерство като употребата на бинарна аритметика, регенеративна памет, паралелно обработване на данни и отделяне на паметта от компютърните функции. През 1973 г. на 19 октомври, федералният съдия Ърл Ларсон обявява за невалиден патента за ЕНИАК, притежание на учените Екърт и Мокли и огласява Атанасов като откривател на електронния дигитален компютър – Атанасов – Бери Компютър или АВС. [58]

 

През следващите няколко десетилетия, компютрите претърпяват бурно развитие, дължащо се на микроелектрониката. Излизането на технологичната сцена на микропроцесора, дело на Тед Хоф през 1971 г., с възможността да бъде поставен цял компютър върху един единствен чип, преобръща света на електрониката.

През 1975 г. Ед Робъртс – инженер от Албъкъри, САЩ, основал малка компания за изчислителни машини (MITS), разработва изчислителна кутия на име Altair. [59]

Въпросната машина е примитивен обект, но е построена като малък компютър на базата на микропроцесор. Тя става основа за проектирането на Епъл (Apple) I, а след това и на ЕпълII, първият микрокомпютър, отбелязъл търговски успех, който е създаден от двама зарязали следването си младежи, Стив Возняк и Стив Джобс, в гаража на къщата на техните родители в Менло Парк, Силиконовата долина. Официално открита през 1976 г. с трима партньори и 91 000 долара капитал, компанията Епъл компютърс (AppleComputers) достига през 1982 г. 583 милиона долара продажби, играейки водеща роля в епохата на разпространение на компютърната мощ. [60]

 

През 2011 г. постиженията и продажбите на Епъл изглеждат многократно по-впечатляващо, а тогавашният изпълнителен директор на компанията Стив Джобс обявява печалба от над 26,75 милиарда долара. [61]

 

През 1981 г. следва ответна реакция от страна на компанията Ай Би Ем (IBM), която представя своята собствена версия на микрокомпютърът, подходящо озаглавен -  персонален компютър (РС), което на практика се превръща в общо наименование за всички компютри. Но поради факта, че той не се базира на технология, патентована от Ай Би Ем, а на такава, която е разработена за тях от други източници, персоналният компютър лесно се поддава на клониране, което не след дълго става масова практика, особено в азиатските страни.

Епъл Макинтош (Apple Macintosh), пуснат в продажба през 1984 г., е първата стъпка към улесняването на потребителя при работата му с компютъра, което се постига с въвеждането на базирана на икони технология за потребителски интерфейс, разработена за пръв път от изследователския център на Ксерокс (Xerox) в Пало Алто.

С разработването на нов софтуер, пригоден за работа с микрокомпютри, се постига една от основните предпоставки за тяхното разпространение.

В средата на 70-те години се появява софтуерът за персонални компютри, благодарение на големия ентусиазъм на двама младежи, изоставили харвардското си образование – Бил Гейтс и Пол Алън, основавайки Майкрософт (Microsoft) – днешният софтуерен гигант, който разшири своето превъзходсво в сферата на оперативните системи, постигайки водеща роля по отношение на софтуера за бързо разрастващия се пазар на микрокомпютрите като цяло. [62]

 

2. Мрежови технологии

 

Всяко откритие и напредък в конкретна технологична сфера увеличава ефекта от свързаните с нея информационни технологии. Съвместяването на всички електронни технологии в полето на интерактивната комуникация доведе до създаването на Интернет, може би най-революционната технологична медия на информационната ера.

Създаването и развитието на световната информационна магистрала - Интернет през последните десетилетия е резултат от една уникална смесица от военна стратегия, сътрудничество от страна на науката, технологична предприемчивост и контракултурни нововъведения.

Интернет служи за пренасяне на голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги, най-известни сред които са инфраструктурата на електронната поща и взаимносвързаните хипертекстови документи на World Wide Web (WWW), чиито създател Тим Бърнърс Лий твърди, че тя е нещо повече от нов способ за комуникация. Мрежата е съвършено различен начин на мислене, който дава импулси за постигане на по-голяма свобода и социално развитие от когато и да било в историята на човешката цивилизация.

 

Всичко започва в разгара на Студената война, когато през 1957 г. Съветският съюз изстрелва в орбита първия изкуствен спътник на Земята и в отговор на това предизвикателство американският президент Дуайт Айзенхауер подписва заповед за създаване на специална агенция - АРПА (ARPA - Advanced Research Projects Agency) –към Министерството на отбраната, пред която се поставя амбициозната цел да осигури в научно-техническо и технологично отношение военното превъзходство на Съединените щати. [63]

АРПА предприема редица смели инициативи, някои от които промениха историята на технологиите и до голяма степен предизвестиха мащабното навлизане в информационната епоха.

По-късно към името на агенцията е добавена думата Defense (защита) - Defense Advanced Research Projects Agency (DARPA). ДАРПА е независима от обикновените военни научно-изследователски учреждения и се подчинява непосредствено на върховното ръководство на Министерството на отбраната.

ARPANet (Advanced Research Projects Agency Network) е първата в света функционираща мрежа от вида комутация на пакети и предшественик на Интернет. Разработена е от DARPA, правителствена агенция към Министерство на отбраната на САЩ. [64]

На 29 октомври 1969 г. (датата се счита за символна за раждането на Интернет) екип от инженери успяват за първи път да свържат два компютъра онлайн и да обменят данни между тях на разстояние 400 мили.

След първоначален малък срив системата е възстановена и всичко протича по план. Проектът, спонсориран от Пентагона за свързване на двете системи е наречен Арпанет (ARPANet).

Първите четири възела на Арпанет бяха създадени в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, Стандфорският научно-изследователски институт, университетът в Юта и университета в Санта Барбара. Била е отворена за изследователските центрове, сътрудничещи на Министерството на отбраната, но учените започват да я използват за свои собствени комуникационни цели. След като през 1972 г. Рей Томлисън създава първата програма за електронна поща (e-mail), наред с личната кореспонденция, разпространение получава и груповият формат (mailing-list) за комуникация между учените.

В един момент става трудно да бъдат отделени военноориентираните изследвания от научната комуникация и личните разговори. Поради това на учените от всички научни дисциплини бе даден достъп да мрежата и тя е разделена на Арпанет, предназначена за научни цели, и Милнет, ориентирана към военни приложения. Така Мрежата се освобождава окончателно от опеката на Пентагона и държавната администрация. Междувременно в няколко научни институции и изследователски лаборатории се създават и други малки локални, корпоративни и децентрализирани компютърни мрежи. Името на Роберт Меткалф, член на изследователския екип на Xerox, се свързва със създаването на  първата локална компютърна мрежа – Ethernet. [65]

Други по-известни мрежи са BITNetи CSNet, NSFNetи др. Въпреки това всички мрежи използват Арпанет като своя опорна система за комуникация.

Първоначално опитите за развиване на Арпанет срещат известна съпротива. Системите на различните компютри са несъвместими, тъй като използвали различни протоколи за комуникация и прехвърлянето на информация ставало изключително трудно. Съпротивата идва и от институции, които се опитват да опазят базата си от данни, но скоро осъзнават, че свързването в такава мрежа има потенциала да увеличи в пъти достъпа им до информационни ресурси.

 

Следващото голямо събитие в историята на Мрежата било преминаването към мрежовия протокол TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol - Контролно Предавателен Протокол/Интернет протокол), чиято заслуга се свързва с имената на Винтън Серф и Робърт Кан.

В периода 1973-1983 г. се обмисля решаването на проблема за обединяване на националните мрежи. През 1983 г. Арпанет окончателно променя своите същински мрежови протоколи от NCP на TCP/IP, като по този начин е създадено ядрото на днешната Интернет.

Протоколът TCP/IP е общодостъпен, стандартизиран софтуер и се превръща в базова технология за свободната, децентрализирана самоорганизация на  глобалната мрежа, превръщайки я в една обща архитектура.

От този момент насам компютрите вече можеха да кодират и декодират един за друг пакети от данни, пътуващи с висока скорост по Интернет мрежата.

Мрежата бързо се превръща в основа на една глобална, хоризонтална комуникационна мрежа, обхващаща множество компютърни мрежи, чието разрастване се увеличава с главоломна скорост. Тази скорост започва да се използва за всевъзможни предназначения, доста отдалечени от проблемите на отминалата Студена война, от лица и групи по цялото земно кълбо.

 

За да могат да комуникират безпроблемно помежду си обаче, те се нуждаеха от още един пример за технологично обединяване – приспособяването на TCP/IP за Уникс (UNIX), операционна система, позволяваща достъп от компютър до компютър.

Мрежите започнали да използвалзват Инртернет протокола за да комуникират помежду си. Новото съчетание от мрежи станало известно като Интернет.

ARPANet последна преминава към TCP/IP мрежов протокол.

 

През 80-те години се решават приоритетно повече проблемите за функционалното развитие на комуникационната инфраструктура на Мрежата във връзка с нейното бързо разрастване в САЩ и в Западна Европа. Напредъкът в тази област създава обективни предпоставки за усъвършенстване на синхронната комуникация онлайнв реално време. Така през 1988 г. се разработва и влиза в приложение IRC (Internet Relay Chat). Става възможно общуването в реално време (чат).

Съвсем в началото на 90-те години Интернет е все още труден за използване и извличане на информация, а способността за предаване на графика твърде ограничена. Един нов технологичен скок позволи разпространението на Интернет сред масовата част от обществото – създаването на едно ново приложение, организиращо съдържанието на Интернет сайтовете преди всичко според информацията, а не според месторазположението им, и предоставящо на потребителите лесна система за търсене, с която да локализират желаната информация – т.нар. „световна паяжина” World Wide Web (WWW). [66]

 

Решаващият етап за формирането на Интернет като публична мрежа започва през 1990 г. в Европейския център за ядрени изследвания (CERN)в Женева, където авторът на идеята за разпределената хипермедия Тим Бърнърс-Лий, в сътрудничество с Робер Кайо представят проекта World Wide Web (WWW), замислен като хипертекстова система базирана върху хоризонтални информационни връзки с добавени мултимедийни технологии и аудиовизуален език. Под мултимедийна информация се разбира съвкупност от текст, графични изображения, видеоклипове, звукозапис и анимация. [67]

Екипът от Европейския център за ядрени изследвания създаде формат за хипертекстови документи, които те нарекоха език за хипертекстово маркиране (HTML), разработен в духа на Интернет традицията за гъвкавост, така че компютрите да могат адаптират използваните от тях специфични езици в рамките на този общ формат, добавяйки това форматиране върху  TCP/IP протокола.Въведоха също така и и протокола за трансфер на хипертекст (HTTP), който да направлява комуникацията между уеб браузърите и уеб сървърите. Беше създаден и стандартен адресен формат, така наречения унифициран локализатор на ресурси (URL), съчетаващ информация за протокола на приложението и за адреса на компютъра, съдържащ търсената информация. [68]

Информацията в WWW се представя чрез хипертекстови документи или уеб страници, всяка от които се намира на сървър някъде в Интернет и се открива от клиента чрез електронния адрес на страницата (URL). Уеб сайт се нарича съвкупност от страници за дадено лице или организация, които обикновено са разположени на един мрежов сървър.

Уеб страниците се разглеждат чрез уеб браузър програма. Браузърите се свързват и обменят информация с уеб сървърите по специфични протоколи.

Грешно е понятията Интернет и World Wide Web да се употребяват като синоними.  Интернет е супермрежа, изградена от множество мрежи, чиято инфраструктура свързва милиони компютри по света. WWW е хипертекстова система, съхранявана на компютри, влизащи в състава на Интернет, както и начин за достъп до информация чрез Мрежата. През 1991 г. се появява безплатната операционна система Linux. По същото време започва и електронната търговия.

 

Интернет е дело на множество учени, изследователи и откриватели, работили в различни моменти, на различни места и при различни обстоятелства, но всички те са имали визията за проектирането и развитието на глобалната мрежа, много преди тя да се появи. Сред ключовите технологични фигури са Джозеф КарлЛиклайдър, оглавил проекта на АРПА с идеята за създаването на универсална световна мрежа, която да е в състояние да функционира дори след ядрена атака;

Клод Шанън, който ставаизвестен  като „бащата” на теорията за информацията, свързана с информационната ентропия, информационните и комуникационните системи, предаването на данни и теорията на скоростта на изказването, криптографията, корекцията на грешки и други близко граничещи области;

Боб Тейлър, в края на 60-те години убеждава американското министерство на отбраната да разработи мрежа за комуникация, позната по-късно като ARPANet;

Пол Барън, който е автор на идеята да транспортира големи количества данни в пакети през мрежата, с която той революционира интернет комуникацията;

Дъглас Енгьлбарт, създал компютърната мишка;

Лари Робъртс, който е начело на разработването на ARPANet и основател на компанията Telenet;

Пол Мокапетриси Джон Постел, разработили DNS - структурата с чиято помощ се осъществява преобразуването на имената на хостовете в IP-адреси;

Скот Уолф, ръководил разработването на NSFNet, мрежата която е една от предшествениците на Интернет;

Марк Андерсъни Ерик Бина, разработили първия Интернет браузър - Mosaic и допринесли за това Мрежата да бъде достъпна за всички;

Айвън Сьдърланд, създал устройството MIT, даващо възможност да се осъществява директна манипулация на компютърните графични обекти и интерактивните интерфейси;

Ленард Клайнроки неговите студенти Стивън Крокър и Винтън Сърф, първи успяват да предадат информация между два компютъра;

Дейвид Кларк, Алекс Маккензи, Алън Кей, Робърт Томаси други новатори, без които Интeрнет технологиите биха били невъзможни да се развият във вида, в който в момента съществуват. Накои от тях продължават да работят и днес, убедени, че могат да продължат да променят света.

 

Интерактивносттае един от най-съществените белези, които отличават Интернет като нова медия. Интерактивността се проявява чрез технически и социални параметри във взаимодействието между потребител и технически апарат. Изисква навигационна и функционална компетентност, както и адаптивност. Следва модела на виртуалната комуникация - човек-компютър-човек.

Пасивното възприемане на съдържание, характерно за традиционните медии, при които участникът в комуникацията чете, слуша и гледа без възможност за директна обратна връзка, се променя при Интернет, където потребителят активно участва в случващото се.

Според Руси Маринов, от гледна точка на новите медии, интерактивността може да бъде дефинирана по различен и специфичен начин. Основните й функции включват: силно ангажиране на потребителя с медийните текстове и индивидуален подход при използване на медийното съдържание, а от това следва и по-добър избор за потребителя, както и повече независими връзки с познавателните ресурси.

Интерактивността се свързва и с по-нататъшна либерализация на медиите, от гледна точка на потребителите, повече варианти за избор на съдържание. Като допълнителни, задължителни услуги се въвеждат следните възможности за хората: да изпращат и получават електронна поща чрез дигиталните телевизионни мрежи, използвайки екрана на телевизира като персонален компютър (РС); повече шансове да пазаруват онлайн;  достъп до мрежи с игри; прелистване и преглед на важна информация.

От гледна точка на инструменталната интерактивност: потребителите могат да се намесват активно и да променят текстове, снимки, образи;

аудиторията се превръща все повече в потребител, отколкото в зрител на телевизионна култура и филми; активна намеса на потребителя при продуциране на съдържание. [69]

С появата си новите мрежови технологии, осигуряващи висока скорост при предаване на данни предоставиха възможност на хората да споделят повече информация с неограничен брой участници и да използват повече канали за връзка.

 

Интерактивността отдавна вече не се свърза само с двустепенния комуникационен процес, а с променливото съдържание, динамичните текстове, възможностите за непрекъсната промяна на дизайна, контекста и погледа към реалността.

Днес на преден план са взаимоотношенията между човека и различните интелигентни устройства за структуриране на информацията.

 

 

Конвергенция на компютърни и медийни технологии

 

 

Теорията за систематизацията на новите медии на Лев Манович, определя разликите между традиционните и новите медии като логическа последователност, спазваща естествената причинно – следствена зависимост и вътрешна градация между тях.  Развитието на медийната и аудиовизуалната култура все повече се дигитализира и компътъризира и тези процеси са необратими.

Манович анализира категориите и формите в новите медии, основавайки се на интерфейса и дигитализацията. Приложните софтуери довеждат до зараждане на постмодернизъм в изкуството. Този процес рефлектира върху телевизията, киното, фотографията и т.н.

За Лев Манович новите медиипредставляват конвергенция на

компютърни и медийни технологии. Наборът от графики, движещи

се изображения, звуци, форми, пространства и текст се е превърнал в

компютъризирани бази данни. Всъщност медиите и обработката на данни

са допълващите се технологии на модерното общество – те се появяват

и се развиват успоредно, опосредствайки съществуването на това общество. [70]

В тази насока разсъждава и Скот Лаш: „Технологичните форми на живот могат да бъдат повече или по-малко системни. Структурите не се възпроизвеждат. Възпроизвеждат се системите. Мрежите могат в по-малка или по-голяма степен да се възпроизвеждат. Същевременно те са повече или по-малко открити не за възпроизводство, а за възпроизводство на общество и култура чрез прибавянето на поредната добавка.” [71]

Поради необходимостта от постоянно, „хронично изобретяване”, връзката с иновациите и интелектуалната собственост се укрепва. Ако преди иновациите са се случвали в режим на прекъсване, сега са постоянни. Постоянната промяна е същността на потока – потоци от стоки, хора, пари, знаци, съобщения.

 

Споменатата по-горе битка между различните дискови стандарти в крайна сметка ще завърши без победител в момента, когато физическият носител на информация стане практически ненужен. Превърне ли се обмяната на файлове в Интернет в привично занимание на медийната аудитория, хардискът и флаш паметта автоматично ще станат най-разпространените устройства за пренос на текстова и видеоинформация. А когато то е съчетано с появилия се през 1999 г. мобилен Интернет, на основата на WAP технологията, достъпът до виртуалните ресурси прекрачва в мечтаната действителност без ограничение на място и време за ползване от потребителите.

Конвергенцията между старите и новите модели средства за масова комуникация, върху основата на мобилните връзки с аудиторията, определено чертае интересни перспективи за развитието на всички медии. Най-разпространеният начин за мобилни контакти чрез клетъчните телефони, например, предлага безжично аудиовизуално Интернет общуване. Към малките екрани на мобилните телефони се насочва и традиционната телевизия. За да отговори на изискванията на тази тенденция Европейският съюз дори се видя принуден през 2008 г. да приеме чрез DVB-Hофициален стандарт за технологично уеднаквяване на мобилната дигитална телевизия в Европа. [72]

 

 

Принципи на интерактивната телевизия

 

Интерактивна телевизия е всяка телевизия или видео програма, която включва в себе си актуализиращо се съдържание или някаква форма на интерактивност с потребителя, осигурява синхронизирано предаване на съдържание чрез разпръскване, дава  възможност на зрителите да преценят резултата, да записват в дигитален формат видео, така че те да избират, когато  гледат програмата.

Интерактивната телевизия не е нито телевизия в чист вид, нито само компютърна система, а нова медия, базирана на конвергенция, със собствен стандарт за iTV програмиране. Необходимо е въвеждане на общи стандарти за интерактивен дизайн и програмиране. През 1999 г. става промяна на стандарта с появата на нови технологии като TiVo и ReplayTV.

 

Интерактивната телевизия(iTV) е обобщаващ термин, който обхваща моделите за конвергенция на телевизията с дигиталните медийни технологии, от типа на компютри, персонално-записващо видео, игрови конзоли, мобилни устройства, i-Рhones, осигуряващи възможности на потребителя за интерактивен избор, който позволява:

 

Ø     Активно участие на зрителя или потребителя на медийно съдържание при разработване на програмата

Ø     Въвеждане на модел за извличане на програми

Ø     Търговските приходи движат и развиват модела

Ø     Изграждане на програмен модел под формата на библиотека

Ø     Програмиране, с участие на потребител

Ø     Повсеместно разпространение

Ø     Включване на допълнителни услуги като пазаруване, комуникации, социално взаимодействие, образование

Ø     Двустепенна комуникационна платформа

Ø     Промяна ролята на играчите от пасивна във флуидна, т.е неточно дефинирана и изисква значимо интегриране в синтетичната среда. [73]

 

 

Появата на подкастинга, на апаратите TiVoи на системата IPTVв радиотелевизионната битност вече отпраща познатите радио и телевизия в архива на историята. Подкастингъг позволява да се подбира съдържание от радиопрограми и да се прехвърля върху устройства (IPod, MP3 player), от които да се прослушва в удобно време.

Дигиталният видеокасетофон, известен с името на първата си фирма-производителка-TiVoможе да записва на хард диска си неограничен кръг програми от различни телевизионни канали, за да ги предложи на своя собственик-потребител в избран момент и в последователност, каквато той поиска.

При системата  IPTVтелевизионните канали стават сайтове , сърфирането между които се извършва на принципа на наложилите се в Интернет търсачки. Подобен е и моделът на You Tube, който е един от най-убедителните модели на Webтелевизията – създавана и ползвана от своите потребители, които са едновременно зрители, продуценти, режисьори, оператори и програматори.

Избраните и записани програми могат да се прехвърлят и на преносими устройства – от мобилния телефон до лаптопа. [74]

Развитието на технологиите и все по-широката употреба на интерактивните устройства ще довежда все повече и до промени в дистрибуцията на медиите. Много подходящ пример са таблетите, които с техния достъпен потребителски интерфейс въвеждат нов етап в разпространението на медийно съдържание, особено при пресата.

Роджър Фидлър нарича този процес „нов ренесанс” в типографската и визуалната комуникация. За вестниците, списанията и книгите ще бъде нещо обичайно да съчетават писаното слово и неподвижното изображение с видео и звук в завладяващи, естетически издържани формати, запазвайки познатите си печатни характеристики и фирмена идентичност, но придобивайки по-голяма дълбочина и възможности за транзакции. „Както традиционните печатни медии, цифровите форми трябва да са удобни и пригодни за четене в леглото, метрото, в ресторанта или на пейка в парка.  В тях трябва да бъдат интегрирани и някои от най-привлекателните елементи на кибермедиите като интерактивност, хипертекст, аудио- и видеоклипове, при това без да се жертват четивността и удобствата, присъщи на хартията.” [75]

 

Интернет „платформите” са отлепени пространства, твърди Скот Лаш. Операционната система Windows на Майкрософт е такава платформа. Тя е под защитата на закона за интелектуална собственост, закона за авторското право. Платформите обаче не са непременно обект на права за собственост. „Най-разпространената европейска платформа за мобилни телефонни комуникации не е предмет на собственост. Никой няма права на интелектуална собственост над нея. Така е и с операционната система Linux или сървърната операционна система Unix. Платформите са много специален вид интелектуална собственост. Без тях човек не може да получи достъп, за да участва в различни форми на технологичен живот. Платформите могат да бъдат „стандарти” или не. Все още няма стандарт за приставките за дигитална телевизия. Европейската платформа за гласова комуникация по мобилен телефон е стандарт. В САЩ се конкурират няколко платформи и все още няма единен стандарт. Там, където се конкурират няколко платформи, въпросът за правото на собственост или отказът от него е много важен. Там, където има стандарт, този въпрос е решаващ. Ако притежавате право на собственост върху такъв стандарт, на практика вие държите ключа към цял един свят. Който не ви плати лиценз, остава изключен от технологичните форми на живот.” [76]

 

 

Модели за конвергенция на телевизията с дигиталните медийни технологии.

Комуникационни медийни услуги

 

 

Телевизионната система в своето съществуване бележи някои забележителни моменти, каквито са преходът от монохромна (чернобяла) телевизия към цветна телевизия, въвеждането на стерео звук, телевизия с формат 16:9 и телевизия с висока разделителна способност. С въвеждането на цифровите технологии се променя основно и начина на разпространение и възприемане на телевизията.

Дигиталната технология дава възможност за обединяване на радиоразпръскването и традиционно отделни медии като далекосъобщения и Интернет в един-единствен мултимедиен продукт, съчетаващ текст, звук, видео и глас. Мобилната телевизия и достъпът до разпространение на телевизионни програми по Интернет в наши дни вече са реалност и се очаква процесът на конвергенция да се ускорява непрекъснато.

Аналоговите телевизионни канали, независимо дали се предават ефирно, по кабел или по сателит, се предават без компресиране и винаги заемат една и съща честотна лента. Освен ограниченията на радиочестотния спектър, разходите по излъчване и поддържане на наземните аналогови телевизионни радиопредавателни мрежи по енергийни и технологични причини са в процес на непрекъснато нарастване. Преминаването от аналогова към цифрова телевизия в Европа ще освободи съществена част от радиочестотния спектър, като в бъдеще тази част ще може да бъде използвана за нови услуги.

Цифровата телевизия позволява компресиране и излъчване на повече телевизионни програми в определена честотна лента. По-ефективно е да се предават няколко канала едновременно, като те споделят една и съща честотна лента, поделяйки я според моментните си нужди. Понякога при преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване една аналогова честота се заема от един мултиплекс, като честотната лента е достатъчна за разпространение на няколко компресирани канала.

След компресия на сигнала, няколко цифрови програми могат да се обединяват в единен контейнер с данни. Този технически процес се нарича мултиплексиране. Контейнерът с данни или мултиплексът се разпространява по нататък така както една аналогова програма чрез съответната инфраструктура - ефир, кабел или сателит. В един мултиплекс могат да бъдат обхванати до четири програми, в зависимост от начина на разпространение. 

При цифровата телевизия каналите са същите, но чрез технологичното мултиплексиране на сигнала, всяка радиочестота може да носи няколко цифрови телевизионни канала. Както обществените, така и частните електронни мрежи използват мултиплексиране за излъчване на цифрови канали по един мултиплекс.

Чрез мултиплексите е възможно разпространението по един и същи транспортен път на напълно различни услуги като телевизионни и радио програми, компютърни игри или Интернет, като по този начин телевизорът и компютърът да бъдат използвани за една и съща цел.

Освен възможността за предоставяне на телевизионни програми с висока разделителна способност (HDTV), разпространението  и  приемането  в  цифров  вид  на  данни, както и на аудио и видеоинформация, разкривапринципноновивъзможностизаполучаванеи  ползване  на  информация  в  реаленмащабнавремето, втова число иширокспектъротмултимедийни  услуги.  Цифровата телевизия предоставя множество такива допълнителни услуги – по-добро качество на изображението и звука, възможност за изображение в панорамен формат 16:9 и многоканален дигитален звук Dolby 5.1., електронен програмен справочник (EPG), съдържащ информация за телевизионните програмите и интерактивните услуги, радиопрограми, мултимедийно съдържание, напълно интерактивни приложения, програми по заявка (Video-on-Demand), платени телевизионни услуги (Pay-Per-View), от които потребителят може избира и съответно да плаща само за отделни канали, предавания или само за един определен филм.

За да може зрителят да се ориентира в разнообразието от предлагани програми е необходима и т.нар. навигационна система.Тя се появява при самото включване на телевизора. Този вид навигатор се нарича базов навигатор, тъй като той осигурява достъпа до всички програми и услуги.

Цифровата телевизия предлага и разнообразие от обществени и тематични канали - филмови, детски, спортни и информационни програми.

За приемането на цифрова телевизия посредством традиционен телевизионен приемник е необходима приставка – декодер или STB (Set-Top-Box), която превръща цифровия и компресиран сигнал отново в аналогова форма. Най-новите модели телевизионни приемници вече се произвеждат с вградени възможности за приемане на цифрова телевизия.

Цифровата наземна телевизия представлява социално-конкурентна система с възможности за допълнителни достъпни информационни услуги на 24-часова база за потребителите и чрез интерактивен канал на лесно достъпна информация и услуги за лица с увреждания и в неравностойно положение.

 

Въвеждането на цифровото наземно телевизионно радиоразпръскване - DVB-T(Digital Video Broadcasting-Terrestrial)в България поставя стратегическите основи за изграждане на мрежи и план график за изключване на аналоговите предаватели. Разработени са конкретните стъпки за покриването на страната с цифрова наземна телевизия DVB-T. В плана се предвижда изграждането и въвеждането в експлоатация на първите мултиплексни платформи по новия цифров радиочестотен план.

Държавната администрация следва да осъществи изготвяне на регулаторната и финансова рамка на прехода към DVB-T. В началото цифровото наземно телевизионно разпръскване ще се нуждае от подкрепящо финансиране, като DVB-T няма да изисква постоянна държавна подкрепа.

Цифровизирането на наземното телевизионно радиоразпръскване поставя големи предизвикателства пред медийната политика, регулацията на честотните ресурси и финансирането и само чрез общи усилия, открито и плавно, може да бъде реализирана крайната цел, при конструктивното участие на всички съпричастни с предмета на този проект, независимо дали това са регулиращите органи или медийните субекти.

 

В страните членки на Европейския съюз, процесът на цифровизация на наземното телевизионно радиоразпръскване, стартира във Великобритания през есента на 1998 г., развива се успешно в Германия, Франция, Финландия, Испания, Италия, Холандия, Швеция и др., с тенденция за мащабно внедряване през следващите  години.

Ръководните органи на Европейския съюз– Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия, съгласувано с Международният съюз по далекосъобщения (ITU), провеждат целенасочена политика за повсеместно въвеждане на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване в страните, членки на Европейския съюз. Последните планирани срокове за реално покритие на териториите на страните с цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване бяха за периода 2009 – 2012 г., като преходът ще завърши с момента на прекратяване на аналоговото наземно телевизионно радиоразпръскване.

Европейската комисия разглежда обстойно прехода към цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване от икономическа, социална и екологична гледна точка. Оценяват се водещите фактори и засегнатите страни - потребители, представители на индустрията и обществото, както и рисковете, присъщи на началния етап на прехода. Поставя се крайна политическа цел – именно национална политика за прехода и пазарното развитие във всяка страна, членка на Европейския съюз. Основният подход за осъществяване на прехода е ориентация към политическа ненамеса, както за националните условия по него, така и за европейските действия. [77]

 

България отложи няколко пъти процеса за окончателно преминаване към цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване. Нов план предвижда дата 01 септември 2013 г. като краен срок за изключване на аналоговия сигнал (switch-off). 

В проект, публикуван за обществено обсъждане на страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, се казва, че държавата ще поеме една голяма част от цената на декодерите, необходими за приемане на цифрова ефирна телевизия. Проектът включва етапите, сроковете и условията за въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Предоставянето на декодиращи устройства ще се извършва по аналогия с правата за енергийни помощи. Ще бъдат оценявани доходното, имущественото, здравословното състояние (степен на инвалидност), възрастта и семейното положение. Условие за получаване на декодиращото устройство е наличие на собствен телевизионен приемник, без техническа възможност за приемане на цифров сигнал. На едно семейство ще се предоставя само един декодер, независимо колко от членовете му отговарят на условията за подпомагане. Крайните устройства и прилежащи антени с усилвател с гаранция до две години ще бъдат купени чрез обществена поръчка. В Закона за държавния бюджет за 2012 г. са осигурени до 17,5 млн. лв. за крайни декодиращи устройства за приемане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване и за провеждане на информационна кампания.

Сред мерките, отнасящи се до популяризирането на DVB-T плана е и подписването на меморандум между българската държава и търговците на битова техника за обединяване на усилията за популяризиране на прехода към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Споразумението трябва да включва създаването на демонстрационни места в търговските обекти за битова техника, където да се разпространяват информационни материали. Преходът от аналогова телевизия ще осигури свободен достъп до цифровите версии на обществените и търговски доставчици на аудиовизуални медийни услуги, подчертават от министерството. По този начин ще се стимулира развитието на конкуренцията на пазара на цифрово телевизионно радиоразпръскване. [78]

 

В последните години се върви към обединяване и интегриране на трите основни типа технологии - компютърни, мобилни и електронни.

Фирмите - телекомуникационни оператори най-често предлагат на своите абонати и клиенти единни пакети, включващи телевизия, Интернет и телефония.

Преминава се към създаване на едно средство, изпълняващо ролята едновременно на компютър, мобилен телефон и телевизор, а достъпът до съответните услуги се осъществява с едно кликване.

Днес на база на Интернет технологията се осъществяват гласови, телевизионни, радио, конферентни, контролно-наблюдателни и други информационни услуги. В резултат на това сливане значително се намалява себестойността и цената на цитираните услуги, особено при използване на съвместни технологични платформи от типа IP Triple Play за осигуряване на трите типични вида клиентски услуги – Интернет, телефония и телевизия. Това, което е наистина важно е, че това интегриране разширява в една или друга степен и посока техните функционални възможности и позволява на крайния потребител да ползва комбинирани услуги с помощта както на стационарни, така и на мобилни устройства.

Част от мултимедийните услуги, които могат да ползват клиентите на телекомуникационните оператори чрез своите многофункционални крайни устройства са – аудио и видеотелефон, телетекст, предаване и обмен на данни, информационни и интерактивни услуги, аудио и видео услуги и др.

Разделени по характер, информационните услуги са -развлекателни услуги, услуги с комуникационен и с образователен характер, потребителски услуги и др.

По начин на потребление на информацията, услугите са - за домашни и бизнес абонати, услуги за пренасяне на съобщения,  за извличане на информация, интерактивни и разговорни услуги, дистрибутивни услуги – със и без потребителски контрол.

 

Естествен е стремежът IPтехнологията да обхване по възможност цялата мрежова транспортна архитектура. Най-голямо предизвикателство в това отношение представляват транспортните сегменти за разпределяне и обединяване на потоците от данни.

 

С развитието на мрежите за пакетна комутация на данни (и по-специално след повсеместното навлизане на Интернет технологията в сферата на широколентовите обществени и корпоративни мрежи), възникнаха благоприятни условия за изграждане на цялостна комуникационна система за интерактивни телевизионни услуги върху механизмите на тази технология. Доколкото в основата на цялата група от Интернет протоколи стои мрежовият протокол IP, реализираната на основата на Интернет технологията система за телевизионни услуги стана популярна с наименованието

 IP TV (Internet Protocol Television) система или система за IP телевизия.

Потребителят търси и подбира своя собствена селекция програми, запазвайки я на хард дискове или флаш устройства. Предпочитаното съдържание може да бъде прехвърляно на всякакви преносими устройства - лаптоп, таблети или мобилни телфони.

 

Предимствата на IP TVтехнологията са:

 

Ø     Предоставя възможности за технологически еднородна двупосочна комуникация

 

Ø     Осигурява по-ефективно използване на мрежово-комуникационните ресурси в резултат на динамично преразпределяне на телевизионните програмно-информационни потоци в съответствие с реалното им потребление, както и оползотворяването на преносния капацитет чрез едновременно предоставяне на потребителя на различни по вид IP услуги.

 

Ø     Позволява комуникация през хетерогенна мрежова среда, която може да съдържа различни по вид и инфраструктура взаимосвързани мрежи.

 

Ø     Осигурява както поточно предаване, така и файлов трансфер на данните.

 

Ø     Освен класасическия емисионен режим на излъчване (broadcast), тя предоставя още два режима на поточно предаване на данните -multicast и unicast.

 

Ø     Може да ползва целия инструментариум (протоколи, интерфейси и други механизми) на повсеместно прилаганата Интернет технология, който е изпитан по отношение на ефективност и функционална надежност, общодостъпен е, лесен е за инсталиране и е изгоден като инвестиция.

 

Посочените технологични възможности от своя страна предопределят следните съществени функционални преимущества на IP телевизионните системи пред класическите DVB системи /стандартите DVB-S(Digital Video Broadcasting-Satellite), DVB-T(Digital Video Broadcasting-Terrestrial) и DVB-C(Digital Video Broadcasting-Cable)/:

Ø     Много по-оперативно и бързо взаимодействие между сервизния доставчик и потребителите.

Ø     Много по-голяма гъвкавост в избирателното доставяне на телевизионна продукция както за дефинирани множества от потребители, така и за всеки индивидуален потребител.

Ø     Много по-големи възможности за мащабиране на комуникационните характеристики и на качеството на доставяната телевизионна продукция.

Ø     Разширяване на кръга от крайни потребители – ТВ потребители + PC потребители + GSMпотребители.

Ø     Значително увеличаване на броя и разнообразяване на профила на обществените информационно-развлекателни интерактивни телевизионни услуги.

Ø     Стремително увеличаване на броя и разнообразяване на профила на ведомствените и корпоративните интерактивни видео и аудио (в това число и телевизионни) услуги от типа на : учебно-образователни, маркетингови и промоционално-рекламни, вътрешно-информационни, разменно-информационни, конферентни, контролно-наблюдателни и др. услуги.

Ø     Намаляване на себестойността и цената на услугите.

 

По-големите сервизно-функционални възможности на IPТВ технологията, в сравнение с класическите DVBтехнологии, видоизменят в определена степен задачите и инфраструктурата на класическата интерактивна система за цифрово телевизионно разпръскване. Потребителят на телевизионна информация се превръща в активен клиент, който разполага с много по-големи възможности за индивидуално самообслужване. В перспектива се разкриват и други възможности, а именно – подобно на някои Интернет услуги, самият той да бъде в състояние да въвежда ТВ обекти, които доставчиците на програмни услуги и на телевизионни продукти евентуално да предоставят на останалите клиенти за ползване при определени условия. [79]

Едно от съображенията при проектирането на мрежовата архитектура би следвало да бъде и осигуряването на подходящо за всеки тип услуга ниво на готовност за нейното изпълнение.

Част от интерактивните услуги са: електронен каталог (EPG) с възможност за подсещане, телевизионен архив (CATCH-UP), видео по поръчка (VоD), гледане на поискване (Content On Demand), видеозаписващо устройство (NPVR),гледане срещу заплащане (Pay-per-View), картина в картината (PIP), времево отместване (TIMESHIFT) и др.

 

Потребителят на услугата по заявка (VoD) е в състояние да контролира нейното изпълнение, така че в случай на прекъсване или на личен ангажимент, той би могъл да възпроизвежда произволни откъси от изображението в желано от него време. Не така обаче, стоят нещата с потребителя на broadcast / multicast ТВ програмна услуга, който в случай на прекъсване или на личен ангажимент пропуска безвъзвратно част от предаваната информация. От друга страна, натрупаният досега от сервизните доставчици опит показва, че както средното, така и върховото ниво на ползване от абонатите на VoDуслуги е неколкократно по-ниско от тези на broadcast / multicastТВ програмни услуги. Тези факти налагат изискването IP ТВ платформата да гарантира възможно най-високо ниво на готовност за изпълнение на broadcast / multicastТВ програмните услуги.

Както е известно, технологията на традиционната кабелна телевизия позволява пакетът от ТВ програмни канали да се достави да самия клиент, така че превключването и изборът на телевизионни канали той осъществява практически мигновено посредством тунера на своя приемник. При IP ТВ технологията обаче, всеки телевизионен програмен канал има отделен IP multicast адрес и клиентът може да бъде участник само в една от multicastгрупите, което означава, че превключването на програмните телевизионни канали се осъществява на мрежово ниво. Ето защо времето на превключване е забележимо за потребителя и в нормалния случай е от порядъка на 1-1,5 секунди. [80]

 

Реализацията за гледане на онлайн телевизия трябва да изпълнява следните изисквания: заплащане според предоставената услуга, висок капацитет на Интернет връзката - за високо качество на картината (HD) изискването е 1080 p., гледане през браузър, инсталиран видео плеър (Windows Media Player, VLC Media Player, QuickTime Player, Real Player, Flash Player и др.), както и мрежови мултимедийни плеъри.

Такъв плеър е моделът Boxee Box на D-Link, който е не само мултимедийно, но и „социално“ устройство, позволяващо интерактивно споделяне на съдържание от приятели във Facebook, Twitter или Tumblr, като автоматично доставя препоръките директно върху екрана на домашния телевизор.

Освен функции за споделяне, устройството позволява икатегоризиране на съдържанието в медийна библиотека, както и настройки задефиниране по ключови думи на телевизионните програми и бърз преглед на съдържанието на актуалните филми. Устройството се свързва към телевизор, управлява се с дистанционно и позволява на потребителя да ползва безбройни приложения, услуги и извеждане на поточно видео от почти всеки сайт от Мрежата. Сред доставчиците на съдържание за тази платформа са - Netflix, VUDU, YouTube, mySpaceTV, Vimeo, MTV Music, Pandora, MUBI, BBC, Last.fm, OpenFilm и др.

Boxee Box поддържа и форматът Photo RSS за споделяне на снимки в Интернет.

 

В България също се предлагат подобен род услуги. Сайтове като Online TV – blogspot [81], gledai.tv [82], IPTV. bg [83], e-televizor.com [84],neterra. tv [85],телекомуникационният оператор vestitel. bg [86] и др., предлагат възможност за гледане на стотици телевизионни канали онлайн.

 

Доказателство, че телевизията отдавна е излязла от своя традиционен доставчик са и социалномрежовите сайтове като YouTube, blinkx, Vbox и др., които предлагат не само видеоклипове, но и трейлъри, цели забавни и спортни предавания, новинарскиемисии, шоу програми и др.

 

Web TVвключва както традиционните канали, които могат да бъдат

гледани в мрежата, така и споделени видео клипове в сайтове като YouTube, видео блогове (vlogs), видео подкаст (video podcast).

Начините на гледане на web TVсъщо са много разнообразни.

Някои подкастове могат да бъдат свалени от специализирани Интернет портали като iTunes на Apple, докато други телевизионни канали могат да се гледат в Интернет в прозореца на браузъра посредством плеъри като Windows Media Player, Flash Player и т.н..

Apple предлага технологията Apple TV. Устройството, което някои характеризират като безжичен сетбокс, други като телевизонна приставка, предава по безжичен път до телевизора програми и филми, които са предварително свалени на

персоналния компютър от сайта на компанията iTunes. Чрез устройството потребителите могат да гледат директно на екрана на телевизорите си филми, музика и телевизонно съдържание изтеглени от Мрежата.

Продажбите на устройството на Apple са доста оптимистични, въпреки ограничените файлови формати засега, които поддържа.

Платформата Google TV съвсем скоро ще осигури на потребителите си достъп до „магазина” им за приложения Google Play, който беше познат преди като Android Market. Потребителите ще могат да купуват или наемат съдържание директно от магазина и да го записват в приемника си. Google TV  ще предлага достъп до телевизионно съдържание, филми, музика, игри, мултимедия и най-различни приложения. По този начин телевизионната услуга на компанията ще се доближи по качество и количество на предлаганото съдържание от Apple TV. Още през април 2012 г. Google Play - магазинът на Google, започна да предлага филми и телевизионни сериали, които потребителите теглеха на своите смартфони и таблети. Сега ще имат възможността да гледат същото това съдържание и на големите екрани на телевизорите си.

LG представи в началото на 2012 г. приемник с вградена система Google TV, предназначена засега за американския пазар. Техният нелевизионен приемник работи с дистанционно с гласово разпознаване. От фирмата очакват партньорството им с Google да продължи и да бъде успешно и в бъдеще.

В битката за онлайн телевизия, услуги и забавлениесе включвати Sony, Hewlett Packard,Microsoft и др.

Някои от споменатите предложения бяха представени на традиционното изложение за потребителска електроника CES, което се проведе през януари 2012 г. в Лас Вегас.

Samsung представи своя нов Smart телевизор, който се самоусъвършенства, обновявайки технологията си сам всяка година. В него е включена система за контрол чрез глас, вид и движения, разпознаване на жестовете и гласов контрол, както и идентификация на лицето. Вградената в телевизора специална камера позволява на потребителите да влязат в Интернет само с един жест на ръката. С това устройство хората могат да променят канала като дават гласова команда на един от 20-те езика, които телевизорът "разбира". Технология за идентификация на лицето позволява да бъдат запомняни и разпознавани потребителите пред телевизора. Така може да бъде извикан списък с любимите им приложения. Разпознаването на лицето на човека ще бъде полезно за децата, чиито достъп до някои вредни за тях телевизионни програми ще може да бъде прекратен по този начин. [87]

България е на едно от първите места в света по потребление на пиратско аудио и видео съдържание. Една от големите заслуги за това, е липсата на стабилно законодателство и институции, които да имат волята и желанието да го налагат с цялата му строгост. Друг елемент е липсата на достъпна алтернатива, въпреки, че много анализатори смятат, че начини за заобикаляне винаги ще се намерят. Не така си представят нещата в останалия цивилизован свят, заради което България е винаги е на опашката за премиерни хитови заглавия и рядко има шанса да е успоредно с останалите зрители по света.

Една от най-популярните филмови и телевизионни платформи в света е Netflix. [88] Популярността на американската платформа показва, че хората са готови да плащат за достъп до мултимедийно съдържание, което има отрицателен ефект върху пиратството в Щатите. Единственият начин да се намали пиратството е да се влезе в състезание с него и да се предлагат продукти, които са по-добри от пиратската си версия.

Netflix представлява онлайн услуга за поточно предаване на мултимедия през Интернет. След регистрация на акаунт и заплащане на минимална такса (около $8 на месец в САЩ) се получава незабавен достъп до огромна и постоянно растяща и актуализираща се база от филмово и телевизионно съдържание.

Услугата е достъпна както през всяко РС или Mac, свързани с Мрежата, така и през игрални конзоли като Wii, PlayStation 3 и Xbox 360.

Netflix, която вече навлиза и в Европа, предлага безплатен достъп през първия месец, след което месечният абонамент възлиза на около 7 евро. Абонаментът позволява достъп до видеоразвлечение на редица платформи и операционни системи – смартфони - iOS, Android, BlackBerry , таблети, игрални конзоли – Xbox, smartтелевизори, както и системите за дигитална телевизия на Apple и Google.

Компанията вече заяви и намерението си за създаване на собствени филми и сериали.

Основният им конкурент в Западна Европа е LoveFilm [89] - услугата на Amazon.

 

Други компании, които предлагат стрийминг услуга за възпроизвеждане на мултимедийно съдържание онлайн, включително премиерни хитови заглавия, нови телевизионни сериали, наем на филми по поискване и т.н. са HBO Go [90], Xfinity на Comcast [91] ,Hulu [92] и др., чиито софтуери са предназначени за ползване и на устройства като iPad, Xbox 360 за видео игри и т.н..

Потребителите сами съставят рейтинги и класации на новите и класическите филмови заглавия, като и на телевизионните сериали, забавни и шоу програми, спортни събития и др. Изготвят плей листи и обсъждат отделните предавния. За целта съществуват и специализирани сайтове. [93]

 

Това се очертава да бъде съвременният начин за наемане на филми. В България до голяма степен пиратството ликвидира още в зародиш този бизнес, но една евтина платформа с разумна цена на месец може да бъде алтернатива.

Такива специализирани платени сайтове вече съществуват. Например, онлайн платформата само за българско кино netcinema. bg [94], където стари и нови заглавия могат да бъдат наети, както и voyo.bg [95], предлагаща филмово и телевизионно съдържание под наем преди излъчването им в ефир, срещу заплащане на определена сума.

 

Влиянието, което оказват протичащите процеси на промяна, трябва да се разглеждат глобално.

Интернет, дигиталното видео, уеб телевизията, 3G мобилните телефони и т.н., са новите потребители на аудиовизуалното творчество. За да създават реализуема в този сектор на международния пазар продукция, творците трябва да познават спецификата на новите технологии.

Дигитализацията е не само метод за преформатиране на аналоговата реалност в двоичен код, с цел по-лесната обработка и пренос на продукта, но тя вече обхваща цялостния процес на продукция, разпространение и прожекция в дигитален формат на аудиовизуални продукти. Тези нови форми ще бъдат силно зависими от развитието на международните пазари, стратегическото инвестиране на капитали и утвърждаването на единни технически стандарти. [96]

 

Новата технологична ситуация изисква ново мислене, нови приоритети, подходи, познания и творения.

Някои медияизследователи смятат, че в съвременната бурна технологична трансформация съобщението / съдържанието изостава от средството. Тези тенденции се усещат особено чувствително при телевизионната комуникация.

Проф. Владимир Михайлов смята, че индивидуалното възприемане, интерактивността, способността за директна обратна връзка искат безспорно друг начин на мислене от страна на телевизионните творци. Нужният интелект при производството на програми се прехвърля и става интелект на приемащата страна. Аудиторията е тази, която подбира, а и все повече ще подбира от потока разнообразни програми онова, което я интересува. Отпада диктуващата роля на производителите да създават журналистически предавания, забавни програми или игрални филми, които да се натрапват задължително на масовата публика. Друг начин на мислене е необходим и на зрителите, за да преминат от досегашната пасивна в активна позиция за контактуване с

телевизионната комуникация. Наложените, но вече стари стереотипи на пасивна комуникация, на движещите се изображения от телевизионния екран трудно и бавно ще отстъпват в съзнанието на хората пред интерактивните телевизионни художествени форми. [97]

 

Много важна предпоставка за оцеляване на добре познатите медии, освен дигитализацията е и запазването на основните им функции и специфики, тъй като са породени от основните потребности на човека да се забавлява, образова и информира. Професионалистите ангажирани пряко в медийната сфера би следвало да полагат много повече усилия, за да бъдат адекватни на непрестанните иновации в технологично отношение. Така популярният израз – нови медийни технологии, не би трябвало да бъде извинение за разширяващата се пропаст между журналисти и аудитория. На много от практикуващите журналисти липсват компетенции да използват адекватно и по предназначение разширените възможности.

В повечето случаи новите медийни технологии са базирани на нови научни принципи, използват други стандарти и налагат промяна в поведението на журналистите и аудиторията едновременно, т.е. променят контекста, реалностите, създават нов език и други, непознати форми за поведение и от тази гледна точка, запазването на основните

функции на медията става доста проблематично.

 

Процесите на конвергенция в медийна среда, в основата си, са икономическа стратегия, при която комуникационните компании търсят все по-големи финансови печалби. Успяват да ги постигнат чрез организиране на дейността на различните медии, които притежават, в система, където те могат да работят заедно. Част от стратегиите за обединяване се подпомагат и от фактори като - корпоративната концентрация, при която по-малък брой големи компании притежават все повече и повече медийни структури, дигитализацията, при която медийното съдържание, произвеждано на универсален компютърен език, може да бъде лесно пригодено за употреба, в каквото и да било устройство. Съществен принос за процесите има както отслабващата регулация, така и липсата на държавна централизация, което дава шанс на медийни конгломерати да притежават различни по вид медии на един и същ пазар.

В този смисъл, технологиите по дефиниция не са нито демократични, нито авторитарни, те зависят от начина по който се използват за целите на една или друга

медия.

Теорията за процесите на медийната трансформация и конвергенция могат да бъдат полезно средство за разбиране на накои от промените, протичащи в утвърдените медийни индустрии. Опасенията, че конвергенцията ще доведе до по-малък брой форми на комуникация или в крайна сметка до отпадането на някои традиционни технологични форми, засега не се оправдават.

Новите технологии не изместват напълно старите, напротив, медийната взаимовръзка е в самия технологичен генезис, който е създаден и съществува благодарение на непрестанните инженерни изобретения и открития, чрез развитието на науки като физиката и математиката те продължават и досега да се усъвършенстват и взаимно да проникват.

 

Критерии, практики и фондове на Европейския съюз в областта на информационно комуникационните технологии

 

Използването на информационни и комуникационни технологии в икономиката на Европейския съюз е основен инструмент за подобряване на производителността и конкурентоспособността на регионите и едновременно с това за насърчаване на реорганизацията на производствените методи и появата на нови предприятия.

Структурните фондове на ЕС чрез своите програми, подпомогагат възприемането на информационно – комуникационните технологии от фирмите и домакинствата и насърчават развитието чрез балансирана подкрепа на предлагането и търсенето на продукти на комуникационните технологии в публичния и частния сектор. Това включва насърчаването на отворена и конкурентоспособна цифрова икономика, интегриращо общество и изграждането на инфраструктура там, където пазарът не успява да я създаде на достъпна цена и в достатъчна степен, особено в отдалечените и селските райони и в новите страни членки.

За периода 2007-2013 г. заделените за информационно – комуникационни технологии средства показват съществено абсолютно и относително нарастване до над 15 млрд. евро или 4,4 % от общия бюджет за изпълнение на политиката на сближаване. Съществува ясно изместване на инвестиционните приоритети от подкрепа за изграждането на инфраструктура към подкрепа на разработването на съдържание както в публичния сектор (електронно здравеопазване, електронно правителство и т.н.), така и по отношение на малките и средни предприятия (електронно обучение, електронен бизнес и т.н.). [98]

Високотехнологичните медии имат огромно въздействие върху свободата на избор и мнение, но за съжаление голяма част от гражданите в Източна Европа все още остават  изключени от тях, поради ниските равнища на инвестиции и недостатъчно развитата информационна и дигитална структура.

 

Мрежата е може би една от най-динамично променящите се сфери.

Непрестанният технологичен напредък, достъпът до широколентов Интернет, както и прогресът в телекомуникациите непрекъснато променят заобикалящия ни свят. Резултатът от тази постоянна промяна е един нов вид онлайн свят – дигитална екосистема, продукт от сближаването на сфери като Интернет технологиите, телекомуникациите, медии и забавната индустрия. В своята същност, дигиталните екосистеми представляват виртуални пространства, които са изпълнени с реални индивиди, бизнеси или цели общества.

 

Световната финансова криза изправи Европа пред сериозно предизвикателство. Същевременно глобализацията изостря дългосрочни проблеми като нестабилна икономика, недостатъчни ресурси, застаряване на населението и т.н.

Европейският съюз пое отговорност да реорганизира своето бъдеще, представяйки стратегия „Европа 2020“, която предлага цялостна визия за социална пазарна икономика на Европа.

Стратегията предлага три подсилващи се взаимно приоритета за растеж -

изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите; стимулиране на икономиката чрез високи равнища на заетост, което да доведе до социално и териториално сближаване. [99]

 

Една от водещите инициативи е в областта на информационните технологии и Интернет и е  формулирана в стратегията като „Програма в областта на цифровите технологии за Европа” (Digital Agenda for Europe). [100]

Основната цел на Програмата е постигане на ускоряване на развитието на високоскоростен достъп до Интернет, което да позволи да се извлекат максимални ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и фирмите с времеви хоризонт 2015 – 2020 г.

Програмата определя седем взаимосвързани приоритети:

Ø     създаване на нов единен пазар, който да предостави ползите от цифровата ера;

Ø     подобряване на стандартизацията и оперативната съвместимост в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

Ø     увеличаване на доверието и сигурността в Интернет;

Ø     увеличаване на достъпа на европейските граждани до бърз и свръхбърз Интернет;

Ø     стимулиране на авангардна изследователска дейност в областта на ИКТ;

Ø     осигуряване на умения за боравене с цифрови технологии и на достъпни онлайн услуги за всички европейски граждани;

Ø     разгръщане на потенциала на ИКТ в полза на обществото.

 

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа предвижда широкото навлизане на нови услуги, изискващи високи скорости - развлекателни услуги, включително HD видео, 3D телевизия и интерактивни игри, мултимедийна комуникация, публични онлайн услуги, интелигентни мрежи и M2M приложения, HD създадено от потребителя съдържание и др.

 

Друга инициатива залегнала в програмата Digital Agenda е все по-налагащата се тенденция на „облачните услуги” (Cloud computing).  Те представляват приложни програми или инструменти базирани във виртуалното пространство, и в които са концентрирани всички необходими компютърни изчисления, софтуерни програми, информационно съдържание и дейностите по тяхното поддържане и предоставяне. Тези технологичен услуги стават база за иновативни решения, нови бизнес модели и позволява много по-ефективно използване на Интернет пространството. [101]

Високоскоростните широколентови връзки биха позволили на малките и средни предприятия (МСП) достъп до облачните услуги,  тъй като много от тях трудно си позволят използването на някои приложни компютърни програми за подпомагане на своята дейност поради свързаните с това големи разходи.Достъпът до тях е на разположение по всяко време, когато има нужда. Това решение често е икономически много по-ефективно, отколкото ако предприятието закупи скъп софтуер, който няма да използва пълноценно.

 

България като държава–член на Европейския съюз имаше задължение и ангажимент да разработи национални стратегически цели, които да са съобразени с приоритетите и стратегическите цели, залегнали в програмните документи на ЕС и чието изпълнение да гарантира постигането на целите.

За целта беше приета Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Репуплика България (2012 – 2015 актуализирана версия) [102], разработена в пълно съответствие с действащите към онзи момент програмни документи на ЕС – Инициативата i2010 - Широколентов достъп за всички, насоки на Общността относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи и т.н.

Работната група, координирана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, финализира проекта за актуализация и надграждане на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп. Допълненията се наложиха от по-високите изисквания и цели, заложени в последните европейски програмни документи.

Паралелно се разработи и Национален оперативен план,в съответствие с препоръките на Европейската Комисия, който  обхваща и систематизира всички дейности, отговорни институции, индикативни срокове, финансови ресурси и съответните инструменти с които да се гарантира успешната реализация на набелязаните стратегически цели.

Целта е да бъде изградена защитена, сигурна и надеждна инфраструктура за широколентов достъп от следващо поколение за нуждите на електронното управление и създаване на предпоставки за развитие на e-услуги за гражданите и бизнеса в икономически изостанали райони на страната. 

Проектът ще обхване както обикновените граждани, така и публичните институции и бизнеса в избраните райони. Предвижда се общата дължина на мрежата за бърз Интернет да е около 860 км.

С реализацията на проекта по изграждане на цифровите магистрали, по които скоро ще тръгнат електронни услуги (е-правителство, е-здравеопазване, е-търговия, е-бизнес, е-обучение, е-включване - насочено към групите в неравностойно положение), България ще изпълни една от най-важните препоръки на Стратегията „Европа 2020” за приобщаване на хората от отдалечените райони към цифровите технологии. [103]

 

 

Очаква се Интернет трафикът да се увеличава още повече занапред, а видеото да надхвърля 90 % от глобалния IP потребителски трафик.

В Digital Agenda for Europe е предвидено широкото навлизане на новите услуги с висока добавена стойност, изискващи високи скорости – в развлекателните услуги - HD видео, включително HD създадено съдържание от потребители, 3D телевизия и интерактивни игри, мултимедийни комуникация, публични онлайн услуги, интелигентни мрежи, M2M приложения (Machine-To-Machine - комуникация между машини)и др.

 

 

 

Изводи

 

Николас Негропонте отбеляза през 2009 г., че скоро всяка повърхност ще се превърне в екран, в дисплей, реагиращ на команди. [104]

Изглежда, че и в бъдеще ще възникват все нови и нови симбиози между съществуващите културни конвенции и компютърния интерфейс. Странните хибриди между платформи, данни, образи, картини и пиксели вече не учудват никого.

Новите технологии създават  много нови възможности за медиите. За медийните компании не остава друга алтернатива освен да се приспособяват. Езикът на медиите се промени коренно.

Спецификата на комуникационните процеси в Интернет променят изоснови същността на медийната дейност, а информацията и информационните взаимодействия се превръщат в основа на всички протичащи процеси в заобикалящия ни свят.

Свят, който все повече бива обхванат от еволюираща във времето Мрежа.

 

 

III.  Общество и комуникации

 

 

Съвременният човек живее в свят, доминиран от медиите. Те играят базисна роля при формирането на нашите нагласи и разбирания. Може спокойно да се каже, че в днешното „информационно общество”, медиите създават една паралелна действителност и нашето знание за света се свежда до познаването на тази действителност.

Комуникацията е вплетена в съществуванието на обществото и е немислимо дори да се опитваме да ги разделяме. Понятията „общество” и „комуникация” често биват определяни като взаимно зависими, съзнателно взаимодействащи и експлицитно обвързани. Тези определения обаче, могат да бъдат срещани сравнително от скоро, тъй като за комуникация социолозите заговориха твърде късно в сравнение с многовековния интерес на хората и учените към самото общество.

Дълго време, почти до появата на модерната социологическа мисъл, в социологията господстваше глобалния подход, а не атомизирането на обществения организъм.

За комуникацията се заговори тогава, когато към обществото започнаха да подхождат аналитично и да го разглеждат откъм неговата вътрешна динамика, където комуникацията сякаш е всичко. Чрез нея се осъществява самото общество като явление, тя е превод на всяко взаимодействие или нишката, по която тече и се разраства всяка социална енергия. Историческият живот на обществото е синоним не на човеството, а на неговото развитие и постоянното му обновяване.

Думата приемственост е сред ключовите в словесните обяснения на обществото. Приемствеността е част от наследствеността при човека. Комуникацията в тази линия на историческия живот е един от основните начини за поддържането на приемствеността. Чрез нея се наслояват ценностите, оставени от миналите поколения върху създаващите ги сега и обогатяването им. Тя е комулативният фактор за разрастването на духовната сила на човечеството и от това дали е добре организирана, зависят всички плодове на този процес. Не е пресилено да се твърди, че комуникационно организираната приемственост е първото и неотменно условие за успех в духовния напредък на човечеството и на неговите социално изявени състояния. Именно комуникационната мрежа в обществото е пътят, по който ценностите на духа се разливат в обществения организъм чрез комуникационните връзки.

 

В подкрепа на тези твърдения е и концепцията на социолога Елит Николов, според когото, комуникацията е функционално-социално явление в двояк смисъл. Тя изпълнява „служебни” функции и зависи от обществото така, както слугата зависи от господаря си. От друга страна, тя самата е функция на факторите, които обуславят социалното сцепление и развитието на обществото. Тя е част от основния фактор, сплотяващ човешките единици в обществено цяло, какъвто безспорно са потребностите на живота – биологични, практически и психологически. В този смисъл комуникацията е фактор на социалното сцепление, който сам е функция на първичните движещи сили на общественото развитие – материалните потребности на хората и начините за тяхното удовлетворение. Колкото и силно, повсеместно, важно и понякога съдбоносно да е присъствието на комуникацията в обществото, това присъствие е производно на други фактори и е подчинено на тях. Пряко или косвено, но именно производно. [105]

Проф. Владимир Михайлов също смята, че историческата основа безспорно е структороопределяща, като дори може да се разшири нейната роля в смисъла на появата не само на телевизията, но и на другите средства за масова комуникация като следствие от социологическите потребности на обществото. Но едно проследяване на опорните точки в исторически аспект, колкото и да е стойностно, надали е в състояние да издържи на натоварването да бъде главно действащо лице вместо помощно средство при изучаване същността на телевизионната природа. Няма съмнение, че какъвто и методологически подход да се избере, той винаги ще е безпомощен, ако някъде дълбоко в основата си не разчита на базисното разбиране за обществената потребност. Тук противоречия няма и не може да има. Комуникационният процес, според проф. Михайлов, включва широг кръг взаимно преплетени журналистически и художествени проблеми, но всички те в по-голяма или по-малка степен са следствие на медийния процес. Двата процеса са обвързани и непрекъснато градят различни конфигурации като обръщение – синтез от името на средствата за масова комуникация към възприемащата аудитория. Колкото и изпращаното обръщение – синтез да действа монолитно върху нашето съзнание, не е трудно да се забележи водещата медийна позиция във всяко комуникационно послание. [106]

 

Масовокомуникационият процес е сегмент от цялостната социокултурна динамика в съответната общност и в съответното социално време. Това не е просто множество от ценности. Телевизията, радиото, пресата и подобните им модификации са пулсации на цялостния духовен живот на обществото и неговото динамично битие.

Самото историческо развитие на масовата комуникация показва взаимодействието между културата и комуникацията, тяхното взаимно влияние и взаимно изменение. Участващите в този процес страни, осъществяващи или приемащи въздействие, причиняват изменения както в ответната страна, така и в себе си. Едно действие в един момент е следствие, а в друг, или от друга гледна точка - причина. Това превръщане е спецификата на взаимодействието между културата и комуникацията.

Множество обстоятелства, свързани с разгръщането на различните процеси в икономиката, политиката и други сфери на културата, предизвикват съответни промени в комуникацията, както и обратното.

Взаимодействието между културата и комуникацията до голяма степен се определя и от вътрешнокултурните процеси, които се осъществяват в системата на културата, от взаимните връзки между основните области на културата - религия, философия, наука, политика, образование, техника и технология. Трябва да се отбележи функционалната обвързаност между отделните компоненти на културния процес, обединени от стремежа за целенасочено въздействие върху съществуващото, с цел задоволяване на материалните и духовни нужди, както и интересите на хората.

Комуникацията е органично вплетена в културата. В отделни части на комуникацията промените в културата, въздействани от политиката, икономиката, правото и т.н., веднага се отразяват на комуникацията, както и обратно, измененията в системата на масовата комуникация не могат да не повлияят и на различните сфери на културни дейности на хората.

От друга страна, когато една система за комуникация се разгръща по свои собствени закони, това винаги намира отражение и в културата. Пример за това е развитието на масовите комуникации и по-специално на телевизията, която стана вместилище на целия културен живот на обществото.

Икономическото развитие е едно от всеобщите условия за развитието на телевизията, на свой ред превръщането на телевизията в една социокултурна среда променя съществено икономическата форма и стойност на разпространение и усвояване на културните ценности. Контактът с тях става по-евтин, а достъпът до културните ценности се разширява и улеснява. Възникват нови форми на културен живот, въздействщи на масовата аудитория.

Културата и комуникацията са органично вплетени, но те не съвпадат абсолютно, а се различават като две свързани в едно цяло автономни системи. Те изпъкват като самостоятелни системи, за които важи това, което е присъщо за всяка вътрешно интегрирана система, а именно, че един от най-важните "детерминатори" на функционирането, в хода на която и да е система, лежи в самата система. В този смисъл всяка вътрешно интегрирана система е едно автономно, саморегулиращо се, самонасочващо се или - "уравновесено" единство. [107]

Развитието на новите технологични средства, започват да определят в голяма степен облика на културните процеси, протичащи в развитието на такива сфери на обществената дейност като труд, управление, наука, образование, здравеопазване, обществено обслужване, търговия, политика, бит, свободно време и т.н. Използването на компютърната и телекомуникационна техника е основа за коренна промяна в цялостния живот на съвременното общество.

Според Абрахам Мол ние изживяваме модата на комуникацията, която върви паралелно с непрекъснатото разширяване на поддържащите я технически системи. Последствията от комуникационното нашествие в информационното общество, според него, се заключват в комуникационния тоталитаризъм, който се проявява както върху „Практическия” свят, така и върху „Епистемологичния”, занимаващ се с характера, произхода и обхвата на познанието. Обществото все повече и повече изпъква като огромна система за обмяна на знаци, на пътища за пренасяне на съобщения, както и на звена за архиви и за документации. Всичко това изглежда като една система на малките енергии, която определя по един абсолютен начин всички други обмени на Материя и Енергия. Тук именно е смисълът на това, което бе наречено „информационна революция”. [108]

И пак според Мол: „Средствата за масова комуникация фактически контролират цялата ни култура, пропускайки чрез филтрите си и отделяйки отделни елементи от общата маса на културните явления и им придават особена тежест като увеличават ценността на една идея, обезценяват друга и така поляризират цялата култура. Онова, което не е попаднало в каналите за масова комуникация, в наше време почти не оказва влияние на развитието на обществото". [109]

Наистина е невъзможно да си представим днешната популярна култура без намесата на комуникационните средства. Трябва обаче да се вникне в обстоятелството, че хората не са просто масови потребители на произведенията и ценностите на популярната култура, а сами участват в нейното създаване, развитие и обновяване. Консумирайки и конструирайки парченцата от своята всекидневна култура на най-популярно и достъпно ниво, хората всъщност изграждат своята идентичност и се самоопределят като свободни по дух и избор личности. След като самото общество се структурира в резултат на действието на медиите, то как по друг начин може да се нарече неговата култура освен медиякултура? След като хората все по-широко участват и ще участват във формирането на медиякултурата, логично е те необезпокоявано и свободно да пренесат в нея много ценности, образци и чисто житейски теми, които по-рано елитарната култура и професионалното изкуство избягваха, заобикаляха или подминаваха снизходително.

Медиите не просто влияят на съвременната култура. Те я преобразяват, обогатяват, видоизменят по посока на нейната универсалност и разнообразие, екзотичност и магнетичност, хедонизъм и прагматизъм. „Медиякултурата представлява ярко свидетелство за експанзията на масмедиите в културната среда, които вземат ролята на структуриращ агент на съвременното общество. Освен това, медиите трансформират системата за духовно производство по такъв начин, че аудиторията започва да участва непосредствено в медиякултурата и „предпочитаните” значения на културните кодове. Подобно превръщане на културното творчество в културно сътворчество и съавторство представлява една от най-характерните черти на съвременната популярна култура, правейки я един от основните източници на образец за конструиране на идентичност.” [110]

 

Мултикултурализмът е етикетът и на културната глобализация на Обединена Европа. Интеграционните процеси не налагат принудително културна стандартизация. Мултикултурализмът е израз на либерална толерантност и демонстрира грижата за правото на всяка общност да се самоидентифицира и себеутвърждава.

Проникването на глобалното в локалното на равнище култура или иначе казано -  глокализацията, се реализира посредством междукултурната комуникация.

Терминът „глокализация” е въведен от британския социолог Роланд Робъртсън, с който той обяснява теорията си за свързването на локалностите. Глобалното и локалното не бива да бъдат разделяни, още по-малко противопоставяни. Белезите на „глокалното”, казва Робъртсън, могат да бъдат открити в малкото, конкретното, в населеното място, в собствения живот, в културните символи, поели в себе си глобалното. [111]

Въпреки неизбежните глобализационни процеси обаче, както и падането на всякакви времеви и пространствени граници, всяка национална култура би следвало

да запази своя национален облик, дух и културна идентичност.

 

 

Аудитория

 

 

Понятието „аудитория“ произхожда от латинската дума auditorium – място, зала за слушане. Под аудитория днес се разбира относително устойчива общност от индивиди, приемащи идентични съобщения, чието съдържание и форма пораждат комуникационни връзки и съответни отношения. Дълго време на аудиторията се е гледало само като на пасивна, възприемаща маса, която е обект на повлияване. Била е обект на статистика, изчислявана и описвана е, с цел да се установи броят и типа хора подложени на комуникационно въздействие.

С развитието на технологиите, с появата на новите медийни и съдържателни форми, с количественото увеличаване на медийните организации и с появата на множество алтернативни информационни източници, аудиторията придобива нови измерения и ново значение. Тя вече не е неясна група от пасивни потребители, а представлява активно множество от различни групи с обща история, навици, социални контрасти, възприемащи една и съща културна телевизионна творба. [112]

Възприемането на екранната действителност, която по своето съдържание е частично удвоение на една огромна част от социалната динамика, поставя началото на друга една действителност, чиито измерения са не по-малки, отколкото на възприеманата.

 

 

Телевизионна аудитория

 

 

Телевизията по света олицетворява социално явление с огромна величина. С всяка година от своята история, тази величина се усъвършенства и разпространява все повече и повече в световен мащаб. Броят на заинтересованите от екранната действителност вече е такъв, че субект на телевизионното възприятие е преобладаващата част от човечеството, която преминава от състояние на учение, работа, почивка, забавление, сън и т.н, в състояние на телевизионни зрители. Характеристиката на телевизионния зрител се е превърнала в характеристика на съвременния човек, на самото човечество.

Аудиторията може да бъде разглеждана като неформална организация, притежаваща всички особености и характеристики на комуникационния процес. В сферата на културата, класификацията може да се осъществи не само чрез особеностите на аудиторията, но и според типа ценности или според начина на усвояването на възприемащия.

Характерно за телевизионната аудитория е това, че тя до голяма степен зависи от възможностите и особеностите на самия телевизионен канал. Тя може да бъде оценена и като признак на цивилизация, на някаква степен на култура в широкия смисъл на това понятие.

В постепенното, но устойчиво утвърждаване на телевизионния зрител се посочва още ранният период на създаване на телевизията в световен мащаб и закупуването на първите телевизионни приемници. Дори и при липсата на постоянни предавния, хората си създавали любителски клубове и обсъждали всяка новост на малкия екран. Подобни явления се наблюдават и у нас в ранния период от разпространението на социално организираната телевизионна комуникация.

С насищането на домакинствата с телевизионни приемници тези групи започнали да намаляват, за да дойде времето на семейната група. Въпреки разделението на зрителите по пол, възраст, социален и образователен статус, по религиозна и културна идентичност, всички те могат да бъдат групирани в една семейна група.  Това условно понятие също има свои собствени характеристики и може да бъде разделено на по-малки, вътрешни групи. Например, при едно петчленно семейство – бащата, който заедно със сина си са любители на спортните предавания оформят едната група, майката и дъщерята оформят втората група, бабата – любителка на сапунените сериали оформя третата група. Именно тази аудитория има способността и навика да превключва от предаване на предаване, да нагажда своите възприятия към собствените си интереси, притежава силата да реши какво и кога да гледа.

Съвременният зрител е преситен и разглезен от телевизионно съдържание и когато нещо не му харесва просто натиска копчето и сменя канала. Разполага с избор от множество и различни тематични телевизионни канали, а освен това може и да сравнява получената информация, както и сам да възпроизвежда такава чрез различните социални мрежи. Телевизионният зрител се е превърнал във водещ фактор при използването на телевизионните технологии и послания.

При изследването на телевизионната аудитория, определящите фактори са свързани със самата структура на личността. Винаги трябва да се изхожда от факта, че всяка личност има своя ценностна система, потребности, убеждения и интереси, които определят избора и начина на възприемане. Важна роля при възприемането на нова информация играят стереотипите, а те, от своя страна, се променят с годините и са определящи за интереса на аудиторията. Ако възгледите на аудиторията съвпадат с това, което се показва по телевизията, представяната информация ще се възприеме по-пълно.

Социалните взаимоотношения също могат да бъдат определящ фактор. Реакцията на човек по даден проблем е една, когато е сам и съвсем друга, когато е в група. Влияние за избора на програма, която ще се гледа оказва и семейството. Даден зрител може да пренебрегне любимо свое предаване за сметка на друго предаване, предпочитано от социалната група, към която иска да принадлежи.

 

В изследването на телевизионната аудитория е важно да се очертае и нейната типологизация. Владимир Михайлов цитира американския изследовател Гари Стейнър, според когото тя се дели на няколко типа:

 

1. Аудитория, определяща се от образованието:

типична аудитория– с ниско образование, гледат безразборно телевизия и очакват от нея преди всичко забавления;

нетипична аудитория– с висока степен на образование, гледат телевизия преди всичко избирателно. Те също очакват да се забавляват докато гледат телевизия.

Типичната представлява три четвърти от зрителите на цялата аудитория, а нетипичната една четвърт.

 

2. Аудитория, определяща се по количествени показатели:

според времевата увлеченост на различните категории зрители към малкия екран -

умерена, увлечена и силно увлечена аудитория.

 

3. Аудитория, определяща се по социално-демографски признаци и ценностна ориентация:

пол, възраст, образование, семейно положение, местоживеене, социално положение,

духовно-личностна ориентация. [113]

 

Продължителното стоене пред телевизора не може да не даде своето отражение върху ценностната ни система и върху начина на възприемане на заобикалящата ни среда.

Телевизионната аудитория е динамично развиваща се маса, която се променя и ще се променя и за в бъдеще, повлияна от събитията, случващи се днес и утре. Тя е онази призма, която винаги ще бъде отражение на заобикалящия ни свят.

 

Само няколко години след своята поява‚ телевизията се е превърнала в културен епицентър на нашите общества. Това е така, защото комуникацията е решаващият фактор, определящ културата. Тъй като културата е опосредствана и въплътена чрез комуникацията, промяната на технологиите и способите на комуникация, то това води до промяна в културните параметри на едно общество. В процеса на своето развитие и утвърждаване‚ телевизията е генерирала фундаментални промени във вече изградените системи от норми‚ вярвания и ценности на хората. В подкрепа на тази теза можем да приведем мислите на двама известни медияизследователи и критици – Маршал Маклуън и Нийл Постман. Според Маршал Маклуън типът на масовите средства за комуникация определя типа на културата и цивилизацията‚ а Нийл Постман защитава твърдението‚ че: “...ние не възприемаме действителността такава, каквато е, а такава, ....каквито са нашите езици. А нашите езици, са нашите средства. Нашите средства са нашите метафори. Нашите метафори формират съдържанието на нашата култура.” [114]

 

Широкото разпространение на средствата за масова комуникация през 20. век е резултат от потребностите на новото урбанизирано общество. Нуждата от удовлетворяване на духовните потребности на населението от големите градове се съчетава с нарастващия информационен поток, масовото разпространение и употреба на средствата за комуникация, което в крайна сметка оказва неимоверно силно влияние върху живота и поведението на обществото.

Изследвания показват, че в урбанизираните общества медийното потребление е втората по размер категория дейност след работата и със сигурност най – честото занимание в дома.

По официални данни няма страна в света‚ чието население да не гледа средно дневно между 3 и 6 часа телевизионни програми.

Резонно това поставя множество въпроси, относно влиянието и последствията върху интелектуалното развитие и ценностна система на обществото. Предизвиква обезпокоение фактът‚ че в денонощието‚ освен време за работа и сън‚ хората отделят твърде много времеви ресурс и за гледане на телевизия. Тревожна статистиката става‚ когато сравним времето‚ посветено на гледане на телевизия с времето‚ което човек отделя средно на ден за междуличностно общуване и своето семейство според същата тази статистика – 14 минути. Този времеви аспект на гледане на телевизия има и културни измерения – за все повече хора‚ телевизията е единственият източник на култура‚ тя е единственото място‚ на което съзнанието им влиза в досег с културните ценности и проявления.

Според  проф. Владимир Михайлов обаче‚ най-значителният проблем‚ около който мненията на много от медияизследователите се обединяват е‚ че „културата се самоизвращава вследствие на „поробването” ни в културно отношение от средствата за масова комуникация.” [115]

Михайлов класифицира културните параметри на съвремеността по няколко начина. Той разделя културата на традиционна‚ или както още той я нарича „сериозна”‚ култура на непреходните ценности‚ и медиякултура‚ като медиякултурата е телевизионното битие на сериозната‚ висока култура‚ но поради техническите особености на средството телевизия‚ както и поради масовостта на телевизионната аудитория‚ то тази сериозна култура е опростена‚ олекотена‚ за да може да бъде по-лесно смляна и преглътната от масовия телевизионен зрител. И по този начин съдържанието на сериозната култура се променя и тя се превръща в друг вид култура – медиякултура‚ което би могло да се счита и като пагубно за нейното съдържание и въздействие.

 

След разглеждането на всички тези теории за начина, по който телевизията интерпретира и отразява културата и за промяната, която настъпва в съдържанието й, вследствие спецификата на телевизионния канал‚ не може да не се спомене тук „идеята за аурата” на известния немски философ Валтер Бенямин‚ която той разработва в своя труд – „Художествена мисъл и културно самосъзнание” и по-точно в главата озаглавена - „Съдбата на художественото произведение в епохата на неговото техническо възпроизводство”. Бенямин смята‚ че показването по телевизията на едно литературно произведение му отнема онзи свещен негов елемент‚ който той нарича „аура” – уникалността в пространството и времето на творбата, заедно със свързаните с това митове за нейната абсолютна дълготрайност и намиращо се извън обсега на човешките възприятия отстояние от материалния свят. [116]

Съгласявайки се с теорията за аурата на Бенямин, Скот Лаш разширява разсъжденията си, отчитайки още по-големи вреди за културата, интерпретирана от съвременните технологични средства. Традиционната представа на хората за изкуството като изящно, романтично и сакрално представяне, бива поднесено „профанно” и фабрично навсякъде в ежедневието, по всяко време, от всякакъв вид машини. Поднесено по този начин, изкуството се превръща от процес на размисъл и представяне, в показ, възприеман в условията на неангажираност и разсеяност. Човешкото съзнание започва да се изключва и се получава този феномен на разсеяния поглед. Обществото е залято от множество информация, потенциални знания, които понякога се възприемат частично понякога не, но те преминават.

Информационните машини превръщат производството, разпространението, доставянето и приемането на изкуство в машинна култура – и действително и метафорично. [117]

 

Политическият теоретик Бенджамин Барбър‚ професор по дисциплината „Гражданско общество” в Университета Мериленд‚ както и съветник на президента Клинтън по време на неговия мандат по въпросите на демокрацията‚ директор на

„Демокраси Колаборътив”‚ също е скептично настроен към телевизията като феномен на съвременното общество. Барбър обръща голямо внимание на визуалното съдържание на медийните послания‚ които отправя телевизията като медия за масова комуникация.

Проблемът на телевизията, според него, е в това‚ че тя работи с образи. Един образ може да замести хиляди думи. Но още по-лошо е това‚ че един образ може да победи хиляди думи. Образът на младия‚ американски войник‚ който беше влачен по военния полигон в Сомалия‚ гол и мъртъв‚ разстрои за няколко години дипломатическите отношения между Америка и Африка. Един образ‚ употребен и разбран погрешно. Така че изображенията могат, по един доста опасен начин да заместват думите‚ а телевизията е неразривно свързана с образите (което произтича и от нейната технологична природа)‚ което я прави доста манипулативна‚ защото тя извлича най – лошото от демокрацията – управлението на тълпите‚ предубедените мнения‚ затвърждава предубежденията‚ потиска сериозното‚ съзнателно мислене. [118]

Като второ негативно качество на телевизията‚ Барбър изтъква това‚ че гледането й е частна‚ а не публична дейност. Киното е много по-ценно от телевизията‚ както и театърът‚ защото хората се събират и гледат нещо заедно‚ смеят се заедно‚ плачат заедно. А телевизията е частно действие. Телевизионните приемници са в нашите спални‚ кухни и всекидневни.

Едгар Морен обаче,защитава огромното влияние на телевизията, с нейната подчертано хедонистична функция, твърдейки, че благодарение на масовата култура на телевизията, човечеството за пръв път в своята история разполага с единна планетарна култура. Морен изтъква, че масовата култура интегрира митове, символи и образи от действителния и въображаемия живот и започва да конкурира такива традиционни култури като националната, хуманистичната и религиозната, надбавяйки се към тях. „Вглеждайки се в зараждането на масовата култура, би следвало да си даваме сметка, че появата й (а не са­мо предназначението й) е логично обоснована от потребностите на масовата аудитория, която вече има желание, а и време да общува с разнообразни културни ценности, да може да се идентифицира с тях, да вижда мечтите си реализирани – макар и в условната реалност на медиите". [119]

 

С появата си телевизията като средство за комуникация е променила изцяло начините‚ по които хората възприемат света в неговото разнообразие от форми. Във връзка с това има няколко посоки на размисъл‚ на които си заслужава да се обърне внимание. Спрямо културата‚ телевизията извършва няколко функции: транслираща – тя разпространява културните ценности‚ репродуктивна – възпроизвежда  ги‚ креативна – създава ги‚ акумулираща – съхранява ги (спецификата на телевизионната техника позволява на човечеството да разполага с една памет в образи и слово‚ телевизията става летописец на световната история‚ обособява се като “преносител” на съвремието‚ а също и на човешкото културно наследство)‚ хедонистична – забавлява‚ комуникационна – опосредства съобщението между комуникатор и реципиент‚ пренася произведението на изкуството от неговия автор до публиката.

Съществуват комуникационни теории‚ според които телевизията изпълнява още ролята на програмист на културното развитие на човешките общества‚ на социализиращ фактор.

Телевизията изпъква  като комуникативно битие на световната култура като един от най-ярките нейни изрази‚ както и като фактор на нейната консолидация. Очертава се един двуполюсен процес – културните процеси и форми се разширяват от своя страна‚ проникват в други култури и същевременно обогатяват своето социо-културно поле с културни ценности‚ изяви и форми на други страни.

Въпреки своето съсем кратко съществуване на фона на хилядолетната  човешка история, в сравнение с другите начини на комуникация‚ много бързо след своята поява‚ телевизията се е превърнала в комуникационен център на нашите общества‚ при което обаче не е допълнила само нещо ново към съществуващото статукво‚ а изцяло е променила всичко‚ преинтерпретирала е света‚ в който живеем с помощта на своите специфични технически характеристики. С течение на времето‚ телевизията престава да бъде само източник на информация и забавление‚ тя се превръща в много повече от това.

Още от древността‚ развлечението е заемало важно място в живота на хората. Разсъждавайки над идеята за идеалната държавна организация‚ Платон отделя внимание на развлечението като необходимо условие за хармоничното развитие на едно общество.

В исторически аспект‚ хората през всяка една епоха от човешката история са търсили и намирали начини за забавление‚ за временно „бягство” от реалността. Едва ли има друга епоха обаче‚ в която забавлението да определя не само прекарването на свободното време‚ но и да „дирижира” цялостното отношение към културата.

В „Епохата на образа” (според определението на Маршал Маклуън) се наблюдава промяна на комуникативния подход – от формиране и транслиране на ценности и задоволяване на културни и естетически потребности‚ медиите‚ и по – специално телевизията като аудиовизуално средство за комуникация‚ използват подхода на свръхкомуникативността – един вид формата заменя съдържанието с цел да се направят идеално смилаеми за средния човек най-различните съдържания‚ за да се олекотят и направят разбираеми за възможно най-голям кръг хора.

Забавлението като свръхидеология на съвременната телевизионна комуникация е довело дотам‚ че хората да искат да се информират (дори за сериозни неща) и да се образоват‚ забавлявайки се.

Една от най-популярните теории за това, каква е причината хората да гледат телевизия е тази за идентификацията – това‚ че те търсят да видят себе си‚ своите ценностни ориентации‚ вкусови предпочитания‚ своите проблеми‚ проецирани на екрана. Това е бил подходът и на пионерите кинематографисти‚ които за да привлекат хората в киносалоните ги заснемали и канели на другия ден да отидат на кино‚ за да се видят на екрана.

Твърде често комуникативността на телевизията в стремежа й да забавлява и то максимален брой хора, е за сметка на принизени естетически критерии и развлечението може да се превърне в метастаза‚ ако заболяването се окаже злокачествено.

Най-страшното в процеса на абсолютизация на развлечението в телевизионната комуникация е това‚ че от екрана то израства като метафора за всяка комуникация‚ и тази метафора доминира и извън екрана‚ т.е. телевизията не само предлага изобилие от развлечения‚ но и се стреми да покаже всичко като такова‚ измества се фокусът от сериозното‚ банализира се общественозначимото.

Нийл Постман‚ определящ американското общество като първото общество‚ което ще стане жертва на свръхидеологията на развлечението и първата култура в световен мащаб‚ която доброволно върви към това да се забавлява до смърт‚ казва: „Там където преди книгопечатането определяше стила в боравенето с политика‚ религия‚ наука‚ образование‚ право и други важни обществени области‚ сега заповядва телевизията. В съдебните‚ операционните и заседателните зали‚ в класните стаи‚ църквите‚ дори самолета‚ американците не говорят помежду си‚ те се забавляват взаимно. Те не обменят мисли‚ те обменят картини. Те не се аргументират с изречения‚ те се аргументират с хубава външност‚ известност и рекламни афоризми. Защото посланието на телевизията като метафора не само гласи‚ че светът е сцена‚ а и че тази сцена се намира в Лас Вегас‚ Невада.” [120]

 

Скоро след своята поява, телевизията се превръща в комуникационен епицентър на съвременните общества и променя съществуващия дотогава комуникационен модел, влияейки върху формирането на останалите начини на комуникация, върху изкуството и образованието. Стремежът й обаче към атрактивност и свръхкомуникативност води до възникването на тенденцията съвременните общества „да се забавляват до смърт” -по израза на Нийл Постман.

Пълната комерсиализация, стремежът към задоволяване на вкуса на масовия зрител, преследването на рейтинги, аудитория и печалби, няма как да формират в аудиторията ценности и вкусове към сериозното и непреходното в изкуството‚ към културата и нейните различни проявления.

Хедонистичният стремеж на съвременните общества към едно безкрайно забавление, подпомага безскрупулните интереси на производителите на телевизионно съдържание в условията на пазарната конкуренция. Добър пример в тази насока може да бъде една от теориите на холандският историк и професор Йохан Хьойзинха, свързана с произхода на културата от играта и забавлението - „Масовите забавления понякога използват средства довеждащи до масови истерични реакции, целящи лесно задоволяемата‚ но винаги ненаситна жажда за банални развлечения‚ гонитба на груби сензации и масови зрелища.” [121]

Стремежът на хората да се забавляват дори когато се информират може да генерира предимно негативни последици. Най-малкото това води до маргинализиране на сериозните‚ общественозначими теми‚ за сметка на леките‚ достъпни предавания и програми. По този начин‚ чрез превръщане на забавлението в свръхидеология на съвременната телевизионна комуникация‚ се понижава прагът на обществена чувствителност по важни и значими теми‚ стремежът към опростяване и забавление в този аспект могат да генерират предимно негативи.

 

Тревожната тенденция на развитие на телевизионната комуникация чрез  свръхатрактивност може да има два възможни резултата. Единият е този тя да продължи по пътя‚ който е поела – на комерсиалност‚ на развлечение‚ на форма‚ празна от съдържание, като по този начин създава  псевдоценности и има деструктивен ефект върху културата във всички нейни проявления. Другият – този процес на стремеж към свръхатрактивност да достигне до точка на самоосъзнаване и телевизията да се възвърне към своята важна роля на акумулатор на ценности‚ на култура‚ на знание‚ към своята  обществена и социална роля.

 

 

Комуникационният и културен модел на прединформационното общество.

Обществото в прединформационната епоха

 

 

Индустриалното общество излиза от колибите на полето, за да се организира и влезе в манифактурата, подобрявайки жизнения си стандарт в своята еволюция. Хората от това време се отличават с това, че са движени от технологията, събират се в големи популации, произвеждат масова продукция за масова употреба и масова култура.

Преминавайки през различните общества, индустриалната цивилизация е подпалвала продължителни войни между защитниците на аграрното минало и привържениците на индустриалното общество. В своя пряк сблъсък двете ери погубват изпречилите им се на пътя примитивни народи. Граждански войни, бурни протести и събития нашарват историята и протичащите реформи. Независимо от различните езици, истории и култури – обществата от различни континети имат общи черти.

Епохата на индустрията дава възможност на хората да работят във фабрики, а не на полето, да пазаруват от вериги магазини, а не да произвеждат сами своите стоки или да ги разменят, да живеят в „нуклеарно” семейство. [122]

Децата трябва да бъдат подготвени за живота, свързан с фабриката, по чиито модел е изградено масовото образование, даващо основни познания по четене, писане, аритметика, история и други предмети. Общественото масово образование несъмнено е облагородяваща стъпка напред.

Някои от принципите на фабриката се откриват дори в изкуствата, променяйки самата структура на художественото производство. В Лондон, Париж, Виена се появяват концертни зали, в които музикантите биват разделени на отдели – инструментални секции, ръководен от мениджъра - диригента. [123]

Алвин Тофлър описва характеристиките на индустриалното общество, разкривайки огромните промени, до които е довела индустриализацията, спрямо всяко едно предишно общество. Така както най-ранното разделение на труда в древните цивилизации е поощрило най-напред търговията, така съществуването на пазара в индустриализацията е поощрило по-нататъшното разделение на труда. Това, от своя страна, е довело до рязкото увеличение на производителността, а от там и до повишение на жизнения стандарт.

Големият поток от пощенски съобщения, който съпътства индустриалната епоха, подсказва за действителния обем на информация, която започва да тече. Текат и множество стоки на пазара, който се превръща в една експанзивна и самоусилваща се институция.

Мъжът в семейната единица, поначало се занимава да върши пряката икономическа работа, жената обикновено си стои в къщи, за да върши непряката. Всеки дом остава една децентрализирана единица, заета с биологическото възпроизводство, с отглеждането на децата и предаването на знанията. Мъжът поема отговорността за исторически по-напредничавата форма на труд, а жената остава да се занимава с по-старата, изостанала форма. Той се движи в бъдещето, а тя остава в миналото. Не е изключение и работещата жена във фабриката, която е обвинявана, че е станала студена, упорита, обективна, дефеминизирана.

Шифър или съвкупности от правила или принципи, пронизващи всички дейности като един повтарящ се модел, съществува във всяка цивилизация. Шифърът става видим с разгръщането на индустриализма и се състои от взаимосвързани принципи, които програмират поведението на хората. А те са – специализация, синхронизация, концентрация, максимизация и централизация.

Стандартизациятае първият принцип, при който се произвеждат милиони идентични продукти. Но в обществата на индустриалната епоха се стандартизират и труда, както и процедурите по наемане на работна ръка, а в последствие пазарите пък се стандартизират с еднакви цени. В държавните служби дори се използват специални стандартизирани тестове за индентифициране и отстраняване на неспособни кадри.

Междувременно  масмедиите разпространяват стандартни образи така, че милиони хора четат, слушат и гледат едни и същи новини, реклами, разкази, филми. Принципът на стандартизация, който в крайна сметка е ефективен, оставя отпечатък във всички страни на всекидневния живот.

Специализациятае втория голям принцип. Индустриалната ера създава тесния специалист, който изпълнява постоянно една и съща задача и забравя за работника, който може всичко. Пример за това е манифактурата, изработваща с десет работника повече от 48 000 карфици, вместо един работник да създаде 10 броя за цял ден.

Увеличаващото се разцепление между производството и потреблението предизвиква промяна и в начина, по който хората боравят с времето. Това създава третия принцип, а именно синхронизацията. Ако например в един завод група работници закъснеят с изпълнението на дадена задача, това ще забави по-нататък другите на контейнера. Така точността, която никога не е била важна в земеделските общности, става обществена необходимост.

Времето е синхронизирано, а мястото концентрирано. Концентрирано е и населението, като се обезлюдяват селските райони, а хората се преместват в големите градски центрове.

Концентрациятасе появява и с натрупването на капитали, а това довежда до появата на гигантските корпорации, тръстове, монополи.

„Макрофилията” е друг признак на индустриалното общество, в който градове и нации се гордеят с притежанието на най-високия небостъргач, най-големия язовир или най-голямото в света миниатюрно игрище за голф. [124]

Индустриалното общество осъвършенства централизацията. Създадени са множество нови форми на организация, основани върху централизацията на информацията и управлението.

 

 

Масмедиите – основен комуникационен модел на прединформационното общество

 

 

Маршъл Маклуън определя печата като изкуството да правиш образни твърдения по прецизен начин и повтаряща се форма. Изкуството обаче е взето за даденост на Запад, а всъщност често се забравя, че без печата и хелиографното копие, без картите и геометрията, светът на модерните науки и технологии нямаше да съществува.

Прединформационното общество обаче, стои пред базовата функция на медията, а именно да съхранява информацията и да я предава. Западното общество дълго време е разчитало на визуалния фактор и затова не е изненадващо, че културата му е базирана на технологията на азбуката, която довежда до визия.

Чувството, което са имали хората от прединформационното общество, гледайки гравирани икони, е същото за хората от следващата епоха, гледайки графична реклама или такава по телевизията. Прецизното повтаряне на една реклама във вестник, докато повърхността позволява това, е механичен принцип, доминирал в света, особено след Гутенберговата технология. Посланието на печатането и типографирането е преди всичко в повтарянето.

В социален план типографирането довежда човека до национализъм, индустриализъм, масовия пазар, универсалната грамотност и образованието. Социалните енергии са формирани от повтаряемата прецизност на образа. Това се случва чрез култивирането на себеизразяване на човека, писателя, артиста и отделянето на индивида от традиционната група, създавайки големи корпорации – военни или търговски. [125]

 

Идеята за мащабната грамотност сред обществеността, възникнала още с възможността за книгопечат, е широко възприета и наложена едва с началото на индустриалната революция, вследствие на което се налагат и широкото разпространение на писмения език и документите.

С разпространението на грамотността възниква разширяващ се пазар на печатните вестници, който допълнително стимулира грамотността. Идеята завладява целия европейски континент в началото на 17. век. Вестниците първоначално функционират като комерсиални дневници за новата търговска класа, съдържащи съобщения за пристигания и заминавания на кораби, карго обяви, цени на стоки, както и новини за чужбина. Технологията за печат обаче, се променя бавно. Затова, повечето вестници не могат да публикуват повече от няколкостотин екземпляра, а онези, които отпечатват над хиляда екземпляра, са изключение. В тази връзка, интересен пример дава Роджър Фидлър. През 1833 г. младият печатар Бенджамин Дей започва да публикува в Ню Йорк вестник, озаглавен „Сън”, който се продава по улиците само за един цент. По това време утвърдените вестници в Ню Йорк се продават за шест цента – висока цена, когато дневната надница на индустриалните работници в САЩ  е около 75 цента. След четири месеца Дей продавал по 5 000 екземпляра от „Сън”. Две години по-късно той обявява тираж от 15 000, което го прави най-големия вестник в Съединените щати. [126]

Две са основните причини за успеха на Дей. Едната било умението му да привлече широка аудитория с пикантни истории за обикновени хора, втората е ранното възприемане на технологиите на индустриалната ера, позволявайки му да съкрати разходите и да увеличи броя на екземплярите, които може да отпечата икономически изгодно.

От края на 19. век до към 30-те години на 20. век, е период, определян като златна ера на печатните медии, създал издателските империи, които по това време процъфтяват, придобиват огромна власт и влияние сред обществото.

 

 

 

Масовата култура – водещият културен модел на индустриалната епоха

 

 

Значението на популярната култура в модерната ера може да бъде разбрано по начина, по който тя се индентифицира с масовата култура. Появата на масмедиите и повищаващата се комерсиализация на културата и свободното време дава повод за дебати, интереси и въпроси, валидни и до днес. Израстването на идеята за масовата култура се вижда ясно още през 20-те и 30-те години на 20. век.

Откъде идва популярната култура? Дали е наложена „отгоре”, от тези с власт в ръцете като начин за контрол над обществото или идва от самите хора като автоматичен акт на изразяване на техните интереси? Съществуват и теории, че всъщност масовата култура се създава и от тези, които са били елит, но са потънали „надолу”.

От една страна – поради влиянието на комерсиализацията и индустриализацията на културата, но и поради едновременно идеологическата и позиционната роля спрямо социалния ред.

С появата на киното и радиото, а по-късно и с разрастването на фашизма и съзряването на демокрациите в някои западни страни – масовата продукция и консумация на култура придобиват широкото разпространение и започват да се използват както за постигане на финансова печалба, така и за пропагандиране на различни доктрини.

Културата следва своя естествен ход в човешката история и в дадения момент на технологично развитие на индустриалната продукция, се създават известни проблеми в разбирането и традиционните идеи за ролята на културата и изкуството в обществото. Културните продукти като филмите, разбира се не са произвеждани така, както се произвеждат, например, колите. С въвеждането обаче, на техники за масова продукция в правенето на филми и тяхната масова консумация в кината, те се превръщат в комерсиални продукти.

Освен пресата, киното и радиото стават първите „модерни” масмедии. Страховете на елита, относно комерсиализирането на културата и потенциала за масова пропаганда от страна на политическите режими стават част от ежедневието на хората. Масмедиите като радиото и филмите предават официалната идеология на фашизма, защото могат да бъдат контролирани. В тоталитарното общество масмедията е средство за масова пропаганда и от там – за масова репресия. Такъв подход имат и хората от нацистката партия в Германия през 30-те години на 20. век – да създадат официална нацистка идеология във всички сфери на културата и изкуството и да изкоренят алтернативните политически и естетически идеологии. Целта е да се спечели помощта на интелектуалците, писателите, музикантите, скулптурите, поетите, художниците, академиците, архитектите, поставяйки нацистката култура над всяка друга. Тоталитарните общества, както и либералните демокрации, са разглеждани като масови общества. Концепцията за масовото общество оформя важна перспектива върху ролята на масмедията и масовата куртура в модерните капиталистически общества.

 

Кулминацията бавно започва своя възход в десетилетията след Втората световна война. Обществото е ангажирано и свързано с мощни производствени технологии, с урбанизираните градове, бързият транспорт, масовото образование и т.н Производственият принцип на фабриката се превръща в основен и обединяващ фактор при организирането и функционирането на отделните обществени сфери, при съответното масово производство, включително и в изкуството, в музиката, в политиката, в пощите и съобщенията, телеграфната и телефонната комуникация. Индустриалната вълна или Втората вълна, според концепцията на Тофлър, е "цивилизация, която превърна фабриката в катедрала". [127]

Масовото производителното общество и масовият човек създават мощни средства за тиражиране на съобщения до огромно множество. По този начин се развиват и средствата за масова комуникация – пресата, киното, радиото и телевизията. Тяхната функция е да отпечатват и тиражират идентични съобщения предназначени и насочени срещу  милиони мозъци, точно както фабриката произвежда идентични продукти за употреба предназначени за милиони домове.

Производството на стоки и услуги се стандартизира в огромни и еднотипни серии.

 

Две открития и тяхното масово прилагане от края на 70-те години на 20. век водят до ускорена глобализация на комуникациите – сателитните предавания с използването на спътници в геостационарна орбита и оптичните кабели. Това е процес, който се съчетава със започналия преди това възход на кабелната телевизия и множеството канали, които дават възможност за специализация и насоченост на всеки от тях към специфична аудитория. В същото време обаче в глобален план съществува огромен дисбаланс във възможностите за производство на информационни и културни продукти за глобализиращата се телевизия. През първите десетилетия от процеса на глобализация на телевизията, ролята на хегемонна сила играят САЩ с холивудската продукция на филми и сериали, което дава възможност за утвърждаването между

70-те и 90-те години на глобална културна хегемония на тази страна, налагаща образците на своя начин на живот в целия свят, особено след колапса на социализма в Съветския съюз и останалите източноевропейски държави.

В същото време обаче, от 80-те години на 20. век насам, има взривен

количествен ръст на средствата за масова информация – вестници, кабелна и ефирна телевизия, радиостанции, които започват да се борят за различни групи потребители и дават възможност чрез огромно количество канали на въздействие една информация да се види от различни ъгли и в различни контексти. Благодарение на експанзията на информационни канали до тях получават достъп все повече групи, малцинства,

региони и страни, които налагат свои визии, позиции, интерпретации. [128]

 

Масовите комуникации, в традиционния им смисъл, често се свързват с големината на аудиторията, до която достига посланието. С появата на киното и електронните медии, едно и също съобщение се е разпространявало до огромни групи от хора, независими един от друг, географски разпръснати и в повечето случаи анонимни за източниците на посланието. Именно тези процеси, харктеризират комуникацията като масова.

Масовата комуникация се извършва тогава, когато едно съобщение е предназначено за голямо количество аудитория с масов вкус, и се разпространява чрез медии, независимо от крайния брой на реципиентите, до които то ще достигне.

 

Масовите средства се появиха като комуникации, когато науката и индустрията създадоха техниката за комуникация – печатарската преса, камерата и филма, радиото и телевизията, които разшириха сетивата на човека и увеличиха възможностите му да размножава знаците. Обществото изгради около тези нови машини и около центровете за информация много големи социални институции, които да изпълняват задачите, изпълнявани преди това от отделни индивиди. Тези нови институции обаче, не замениха междуличностната комуникация, те просто я допълниха и разшириха.

При всяка отделна личност използването на едно и също съобщение може да бъде най-различно, както и всяко съобщение може да изпълнява много функции за един и същи реципиент.

 

Ефектът на масовата комуникация е запазването на статуквото, а не радикалната реорганизация на начина, по който индивидът организира своя образ за света.

Не е за учудване, че масовите комуникации не са най-ефективните средства за оказване на влияние за непосредствена промяна на установени убеждения, мнения, отношения, и ценности. Поради характера на средствата и разнородността на масовата публика, масовите средства не могат да оформят съобщенията си така, че да отговарят на нуждите и обежденията на всеки отделен реципиент. [129]

Тази теория, установена от известни медийни изследователи още преди появата на персонализираните комуникационни средства показва стремежа и нагласите в обществото към сегментиране и индивидуализиране на информацията.

 

Традиционните електронни медии и вестниците по това време много често представят случващото се в живота твърде еднолинейно и монологично. Започва да се усеща социалната и културна потребност в обществото, хората да обменят и получават свободно информация, идеи и възгледи, а не да бъдат само обекти за информиране. Чувството за манипулативни действия над личността и недоверие към медиите, надига стремежа за изразяване на мнение, собствена оценка и разпространение на новини, но вече като субект.

Роджър Фидлър също разсъждава в тази насока, констатирайки, че недоверието към традиционните новинарски източници, е един от основните фактори за растящата популярност на Интернет и потребителските онлайн мрежи. [130]

 

На по-късен етап, с появата на новите технологии и съответно комуникационни канали, се дава многократно по-голяма възможност за изява, за сметка на броя зрители, които също са повлияни от броя и избора на съобщенията. Получи се така, че нарастналият брой на радио и телевизионните станции, навлизането на персоналните записващи устройства, разпространението на кабелните оператори и най-вече появата на Интернет, доведе до разбиване или сегментиране на аудиторията.

Появата на все повече нови персонални средства и достъпа до все повече информационни канали, не намалява значението на комуникацията за обществото, а дори я засилва, именно поради факта, че все по-лесно обикновеният потребител има възможност и избор за изява.

Не само технологичната промяна е налице, а и промяната, която изменя изцяло навиците на аудиторията. Това води и до промени в навиците на търсене и потребяване на информация. Новите медии не диктуват дневния ред и не изграждат навици в аудиторията, напротив, точно обратното, те са максимално свързани и съобразени с вкусовете, навиците и времето на потребителя. Персоналните медии стигат до потребителите, съобразно начина им на живот. Мобилните телефони, портативните плеъри, лаптопи, дигитални видеорекордери са изцяло в услуга на потребителя, съобразно неговото време и желания – по време на път, при невъзможност да гледа навреме любимото си телевизионно предаване, нежеланието да гледа реклами и т.н.

Технологичните възможности и все по-взискателното и сегментирано търсене, надхвърлящо многократно предложенията на традиционните медии, води до все по-нарастващия интерес към новите персонални устройства. Дигиталните технологии и неограничените възможности на Интернет, създават все по-големи изисквания в аудиторията, на които масовите и сегментирани медии все повече не могат да отговорят. Средствата, използвани за производство и разпространение на медийно съдържание, вече са част от увеличените възможности за потребление, т.е на разположение на аудиторията, която може сама да произвежда и разпространява съдържания. Потребителите могат да подбират, подреждат, редактират и създават информация, която да разпространяват в организирани социални мрежи. Основата, на която възникват тези мрежи са интерактивността и изграждането на общности по интереси.

 

 

Зараждане и особености на мрежовото общество

 

 

В зората на информационната епоха фабриките, които в прединформационната епоха са били важни като катедрали, вече престават да бъдат на преден план.

Измененията са част от естественото развитие на човечеството, което закономерно навлиза в Информационната ера.

Така се появява цивилизацията на Третата вълна, в която броят на разводите расте, а безработицата продължава да се задълбочава. В същото време, в противовес на логиката за търсенето и предлагането, милиони хора искат не просто работни места, а работа, която е творческа, психически удовлетворяваща и обществено отговорна. Въпросите за технологиите стават поляризирани, а политическите партии започват да губят предаността на своите членове. Точно тогава за хората от началото на постиндустриалната епоха, вълната на заливащата информация, вглеждането в бъдещето е почти невъзможно, тъй като то е една непрекъсната изненада.

В развитите страни, процъфтяващи през 50-те години на 20. век отрасли като въгледобив, железопътен траспорт, стоманодобив,  машиностроене и т.н., постепенно биват прехвърляни в развиващите се страни, където трудът е по-евтин. Новите науки като квантова електроника, теория на информацията, молекулярна биология, океанология, ядрена физика, екология, космически науки и т.н., раждат новите индустрии – работа с компютри и обработка на данни, обработка на сложни петролни химикали, полупроводници, аеронавтика, усъвършнствани съобщителни средства и много други. Към 1979 г. вече много фирми правят домашни миникомпютри, а в средата на 80-те години вече дори е открит музей на компютъра в Бостън. [131]

Свързани с банките, магазините, правителствените кабинети, домовете на съседите и с работното място, на тези компютри е съдено да преобразуват не само бизнеса – от производството до продажбите на дребно, но и самата природа на труда и дори структурата на семейството.

Белег на информационната ера е и зараждащата се космическа промишленост, гореща тема за учените, инженерите и ръководителите на компании, използващи високи технологии. Революционирайки техносферата, неизменно се променя и инфосферата.

 

 

 

Мрежовото общество – промяна на комуникационните и културни модели

 

 

В епохата на мрежовото общество и високите технологии отделните индивиди претърпяват множество дълбоки промени. Те са революционни от гледна точка на налагащите се нови културни и комуникационни модели и протичат чрез кардинални изменения в начина на мислене и стила на живот.

Социумът изпитва тези промени в своя дневен ред, в своите приоритети, ценности, в нововъведенията звързани с труда, в културните нагласи, а отделният човек – в своето ежедневие, в общуването със своите близки, в начина, по който работи, в цялостното си взаимодействие със заобикалящият го все по-глобализиран свят.

Живеейки в постиндустриалното общество, днешният човек започва да общуваи да възприема обграждащият го свят по различен от този на неговите предци начин. От масова култура и комуникация той прави преход към дигитална, индивидуализирана форма на общуване. Тази промяна, която на пръв поглед изглежда плавна, всъщност е революционна и е съизмерима единствено с революцията, която преди почти шест века предизвиква печатарската преса, изобретена от Гутенберг, както и промените в комуникационен и културен план, до които довежда тя.

Средствата за масова комуникация вече се трансформират в средства за персонифицирана комуникация, във вид индивидуализирани услуги, които со насочени към конкретен потребител и които целят да задоволят неговите лични интереси и предпочитания. Културата от своя страна, също се демасовизира. В епохата на мрежовото общество всеки индивид е отделен и се самоопределя като такъв в зависимост от собственото си субкултурно възприятие.

Мрежата се превърна в ново място за съществуване и промени света в изцяло нова комуникационна система, където всеки е свързан с всеки.

Според Мануел Кастелс това, което е исторически  специфично за новата система не е пораждането на виртуалната реалност, а изграждането на реалната виртуалност. В някои случаи виртуалността става реална в такъв смисъл, че тя действително взаимодейства  и то с определен съществен ефект. В своя труд „Възходът на мрежовото общество” Кастелс посочва: „Объркани от обхвата и мащабите на историческата промяна , културата и мисленето в нашето съвремие приемат един нов милениризъм. Технологични пророци проповядват настъпването на новата ера, пренасяйки върху социалните тенденции и организации на слабо разбраната логика на компютрите и ДНК. Постмодерната култура и теория се отдават на „честване на края на историята” и до известна степен края на Разума, загубвайки нашата способност да разбираме и долавяме смисъла дори и на безсмислиците. Мълчаливо се допуска пълната индивидуализация на поведението, както и на безсилието на обществото над неговата съдба.” [132]

Кастелс нарича обществото на информационната ера – мрежово, поради начина, по който мрежите, сами по себе си, отразяват и създават различни култури. Именно поради този тип строеж на глобализирания свят днес информацията, капиталите и културната комуникация почти мигновено проникват във всяка точка на света.

Виртуалните социални мрежи са едно от проявленията, които най-добре олицетворяват новото общество и неговите комуникационни и културни модели. Те налагат нов модел на общуване, който е базиран на мрежовата комуникация и дигиталния език, и техните специфични изразни средства. Този модел все по-осезаемо навлиза в нашето ежедневие и неусетно, на трайно изтласква оттам старите комуникационни модели, като ги подменя с нови такива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Новите медии и свързаната с тях промяна на комуникационния модел

 

 

Появата на новите медии е част от плавното развитие на технологиите от 20. век.

Дали технологията определя обществото е въпрос, вълнувал хората от дълго време.

Може би е изкуствено създаден проблем това дали едното е следствие от другото, тъй като технологията е обществото, а обществото от своя страна не може да бъде разбрано или представено без новите технологични инструменти. [133]

Множество фактори, сред които и индивидуалната изобретателност и предприемчивост, взимат участие в процеса на научното откривателство, технологичната иновация и социалните приложения, като в крайна сметка резултатът зависи от един сложен модел на взаимодействие. Революцията на информационните технологии пося в материалната култура на обществото свободомислещия дух, който процъфтява още в движенията на 60-те години. Те избуяват във всевъзможни видове приложения и употреби, които по естествен път довеждат до технологични иновации, увеличавайки скоростта, разширявайки обхвата на технологичната промяна, диверсифицирайки нейните източници и довеждайки до разпространението на новите информационни технологии, усвояването им от различни държави, разнородни култури, многобройни организации и разнообразни цели.

Новите информационни технологии не са просто инструменти, които трябва да бъдат прилагани, а процеси, които трябва да бъдат развивани. Тези процеси се осъществяват и от самите потребители. По този начин те поемат част от контрола на технологиите, както става в случая с Интернет. Това се предшества от установяване на тясна връзка между социалните процеси на създаване и манипулиране на символи – обществена култура, и капацитета за производство и разпространение на стоки и услуги – производителните сили. За първи път в историята, човешкият мозък изпълнява ролята на пряка производителна сила, а не само на ключов елемент в системата на производство.

 

Основните елементи, образно казано структуриращи новите медии, са – съдържание, кодове и комуникации. Съдържанието е всичко това, което всеки един миг изпълва или допълва мрежовата среда. Всичко, което потребителите изпращат, получават, „консумират” или сами генерират – образи, звуци, текстове, наративи, анимация, елементи, приложения, дизайн, анимация, поточно видео и др.

Кодовете са функциите, оперативните системи, които позволяват да се извършват всички тези дейности. Те създават възможността за интерактивност. Кодовете стоят зад съдържанието и изграждат интерфейса, те са неговата същност.

Комуникацията движи целия този процес. Тя е преносът на кодирано съдържание от една точка до друга. В съвременните условия, комуникацията може да пренесе информацията на глобално ниво мигновено. Днешният нформационен свят, в който все повече неща зависят от Мрежата и се случват в нея като навигиране от потоци на пари, хора, проекти, образи и изказвания, може да се каже, че глобалната икономика се явява  икономика на комуникациите. Един непрестанно движещ се поток от комуникационни символи. Глобалната информационна култура извежда на преден план движението на символи - със или без хора, които да извършват това движение.

 

 

Мобилност, интерактивност и идентичност на демасовизираната култура

 

 

Дигиталната култура без съмнение има много въздействия върху модерния живот, но едно от най-развитите неща е комуникацията в движение. Разбира се, както с много други подобрения на новите медии, това не е нещо свръх ново. Например, аналоговото радио е било лесно преносима вещ, както и уолкменът – персоналното стерео за лично слушане на записани касети на публични места, станало много популярно и масово през 80-те години на 20. век. Въпреки тези примери, без съмнение може да се каже, че мобилните медии всъщност предлагат серии от характерни преносими възможности и услуги.

Първото и най-важно е фактът, че комуникацията чрез компютър може да бъде използвана в още по-мобилни форми. Можем да прочетем и-мейлите си, докато сме навън, ако носим мобилно устройство и имаме достъп до безжичнамрежа или някой друг протокол за безжичен пренос на данни през Интернет. Компютрите, телефоните, камерите, фотоапаратите, дори телевизията и видеото, всички те съдържат концепцията за медийната конвергенция и най-накрая започват да се възползват от консуматорската култура. Точно там, на арената на мобилните медии, различните медийни технологии са най-видими.

Конвергенцията е мултиплатформа, където медийните текстове и публиките започват да се движат плавно през различните платформи като телевизия, онлайн радио, подкаст, дигитално видео и др. При мобилните комуникации, концепцията вече не е строго определена, напротив, по-скоро е безформена, тъй като не могат да бъдат определени границите и обхвата на мобилните медии. Работата с лаптоп не е необходимо да се извършва зад бюро, тя може да се осъществи и на улицата, необходимо е единствено покритието на wirelessмрежа.

„Мобилните” медии са традиционно смятани по-скоро за устройства, които предлагат мобилност извън дома, отколкото за формираща част на домашния медиен комплект. Всъщност може да се каже, че мобилните медии взимат част от дома и го пренасят отвън, в света на културата. Тази метафора, обозначена за първи път от известния уелски професор и критик Реймънд Уилямс като „мобилна приватизация”, като „черупка”, която можеш да вземеш със себе си. [134]

„Черупката”, която взимаме със себе си, е свързана с дома ни, но въпреки това не е дома ни. Тя носи смисъла на познатия домашен уют навън, в непознатата обстановка на публичното пространство.

Независимо обаче, от огромния избор на мобилни дигитални комуникации, именно домът се е превърнал в целева група за много компании, предоставящи безжичен Интернет. Мобилната технология, следователно, присъства както в дома, така и навън.

В дома, „мобилността” се отнася и за движението от стая в стая – с лаптоп с безжичен Интернет, музикален плеър или мобилен телефон в ръка.

Предположението за това, че мобилната комуникация е всъщност мобилност на публично място, е само част от истината. Мобилността може да бъде разгледана от гледна точка на информационно – комуникационните съоръжения, т.е. деконструктирането на образа за статичните / кабелни домашни медийни технологии. Личната медийна консумация и комуникационна технология не е закотвена на фиксирани места в дома, те могат да се местят от стая в стая.

 

Един от характерните белези и промени , настъпили въз основа на дигиталната ера, е съхраняването на цели преносими колекции с медийно съдържание, до които достъпа е по всяко време и на всяко място. Медийното съдържание вече не е в някакъв график, дори не е задължително да е подредено по жанрове. Потребителите могат индивидуално да подредят съдържанието. Дигиталната култура определено е култура, при която достъпът до съдържание става „при поискване”. [135]

Няма значение дали е съдържание от платен сайт или е споделено чрез приятели, потребителите очакват да имат достъп до медийно съдържание тогава, когато поискат и където поискат, необвързани с време на излъчване или място. Дигиталното медийно съдържание сега може да бъде достигнато и потребено бързо чрез телефон, портативни или не устройства. Снимките от телефон или заснетото видео веднага могат да бъдат качени в Интернет и споделени в сайтове като Facebookили YouTube. Споделянето на видео или снимки от мобилен телефон в различни социални мрежи, се е превърнало в ежедневие за младите хора по цял свят. Огромни корпорации катоGoogle, Yahoo!, Microsoft и много други, бързо разбраха потенциалната комерсиална стойност на социалните мрежи и техният капацитет да привлекат съдържание за забавление, генерирано от самите потребители.

Традиционните медии, особено тези с новинарска насоченост, използват много често съдържание генерирано от потребители, въпреки не винаги доброто качество и високата резолюция на материалите. Най-често това са кадри от природни бедствия, аварии или спонтанно възникнали ситуации, които могат да бъдат показани в абсолютно реално време.

Персонализацията или културният процес на индивидуализацията предполага дигиталната култура, започвайки от мобилния телефон до IPod-а и отвъд, да показва форми на себеличността и себеизразяването. Устройствата се превръщат в наши микросветове и ни поставят в пълна зависимост от запазено медийно съдържание, запазени текстове, телефонни контакти. Мобилните телефони или лаптопите са вече обекти, натоварени с културен и идеологически смисъл така, както през 80-те години на миналия век беше една папка, пълна с документи за личността и социалния живот на даден човек.

Разпространяващата се разновидност от устройства, която има за цел да освободи потребителите от фиксираните място и време на старите аналогови медии обаче, може би спира и затвърждаването на себеидентичността чрез възможностите си за мултимедия, памет за данни и настройки като цяло.

 

Навлезлият трайно напоследък термин „глобално общество” говори сам по себе си за комуникационните връзки в самото общество, за ролята и важността им в него. Главен инструмент на процеса на глобализация са информационните технологии.

Зародилата се нова икономика, общество и култура дава път на революционния възход на информационните технологии.

Вероятно, най-важната икономическа и политическа сила на съвременната ера е глобализацията на производството, търговията и инвестициите.

На глобализацията може да се даде следното определение: намаляване на естествените бариери и политическите ограничения, които сегментират националните и регионалните пазари, като този процес води до пазарна интеграция. Това обхваща пазарите за стоки и услуги, производствените фактори, капитали, труд, технологии и информация. Премахването на пазарните ограничения, като освобождаването на търговията и дерегулиране на капиталовите пазари и пазарите на труда се разглежда като единствен способ за засилване на икономическия растеж, балансиране на търговията и понижаване на безработицата.

Технологичната революция е основния инструмент на глобалното преструктуриране на капитализма.

В новия глобален ред се наблюдава кардинален преход от национално производствено общество към глобална информационна култура.

Националните икономически, политически и културни отношения се изместват от глобални потоци. Това са финансови, технологични, информационни и комуникационни потоци, потоци от образи, идеи, имигранти, туристи и т.н. Почти всички такива потоци са съставени от стоки, символизиращи културата – от образи, пари и идеи до комуникации и „пътуващи култури”, които пътешестват заедно с имигрантите.

В икономически аспект логиката на производството отстъпва пред логиката на информацията. Изделията, които се произвеждат в икономиката, все повече придобиват информационен характер. Това важи, както за услугите, така и за сглобяването на материални предмети – потребителска електроника, компютърни игри, съпътстващ софтуер и т.н. Самият процес на производство изисква все повече информация или знания, поглъща все повече творчество и дизайн.

Компютърната революция предостави условия за достъп до огромни количества информация, за пренасянето им на далечни раз­стояния и за бързото обслужване на потребителите. Тези нови възмож­ности промениха всички сфери на обществения живот и предизвикаха фундаментални промени в обществото.

Новото общество, възникнало в резултат на този процес на промяна е същевременно капиталистическо и информационно.

 

Промените, които носи информационното общество, са на­истина революционни - те засягат начина на живот, на работа и на развлечения на хората. Появяват се нови социални и културни форми, споделят се културни кодове, открива се свободен достъп до световните знания, неимоверно се уве­личава свободният избор на потребителите на услуги и достъпът им до различни култури, подобрява се качеството на живота. Възникват нови професии, необвързани с работно време и място, в които воде­ща позиция има организацията на работата, а приоритет са знанията и образованието.

Зародилото се глобално общество е обхванато от глобални мрежи, интегриращо се във всички области. Държави, предприятия и хора стават част от световна интерактивна мрежа, която се отличава с прекомерна взаимна зависимост. Възможностите и опасностите за обществото и икономиката на отделните страни са в нарастваща степен резултат от взаимното обвързване, т.е. на глобализацията. Поради обвързването на обществата в мрежата възможностите и опасностите се разпространяват еднакво бързо по планетата, без значение дали става въпрос за нови тенденции, стоки, технологии или за тероризъм, компютърни вируси или екзотични болести. На място на обичайните пазари излизат технологични или организационни, децентрализирани мрежи.

Процесът на съществени социалноикономически, структурни, културни, ценностни, политически и т.н. промени, посредством които обществото преминава към постмодерния си стадий се означава с понятието "постмодернизация". Постмодерното общество по своята същност е качествено различно от модерното общество и изразява промяна не само в ценностите и в културните практики, но и в механизмите на социалното структуриране.

Постмодернизацията означава замяна на социалните структури с информационни и комуникационни структури. Същевременно структурата на потоците (информация, комуникация, образи, пари, идеи и технологии), изместването на социалните структури от информационни и комуникационни структури води до нови модели на неравенство. Социалната класа вече не се определя от достъпа до начин на производство, а от достъпа до начин на информация. Сега социалното неравенство, обусловено от информационните потоци, придобива категорично изразена пространствена форма. Определянето на днешните социални класи може би не зависи толкова от мястото им в производството, а от мястото им в пространството.

Отчитайки различията в икономическото развитие на страните и в приоритетите им, няма как да не се предвидят и възможните кризи и сътресения.

Някои социолози и изследователи дефинират ясно опасностите в световен мащаб:

„Постмодерността не отслаби кризата на модерността, а по-скоро я изостри и внесе в нейното развитие глобални елементи. Един от тях е информационното клониране. Повсеместното им навлизане в деловата сфера, в разработката на бизнесстратегии и тяхната стандартизация постепенно започна да формира еднотипни подходи и действия на вземащите решения - започна информационно клониране на човешкото поведение. Възникна верижна реакция на борсите, водеща до загуба на устойчивост на финансовите пазари. С информационното клониране е свързана и вълната от финансови катастрофи, преминала в края на 20. век през развиващите се страни.

Международният валутен фонд предложи унифициран бизнесплан за чуждите инвестиции в тези страни. Верижната реакция на бягство на капитали разтърси курсовете на местните валути и предизвика финансов крах с всички произтичащи от него последствия. Преодоляването на информационното клониране става почти невъзможно.” [136]

Други, като Мануел Кастелс, определят ролята на държавата, независимо дали тя възпрепятства, стимулира или ръководи технологичната иновация, като решаващ фактор в цялостния процес поради това, че изразява и организира обществените и културните сили, преобладавщи в дадено място и време. „Технологията до голяма степен отразява способността на едно общество да се издигне до технологично съвършенство с помощта на обществените институции, включително и на държавата. Историческият процес, чрез който се осъществява едно такова развитие на производителните сили, определя характеристиките на технологията и нейното участие в обществените отношения. Съвременната технологична революция започва и се разпространява, и то не случайно, в един исторически период на глобално преструктуриране на капитализма, за което технологичната революция беше основен инструмент. По този начин новото общество, възникнало в резултат на този процес на промяна, е едновременно капиталистическо и информационно, макар да демонстрира съществени исторически различия в отделните страни в зависимост от тяхната история, култура и институции, както и от специфичната им взаимовръзка със световния капитализъм и информационните технологии.” [137]

 

В конкурентните пазари винаги съществува риск, въпреки високите очаквания за ефективност, те съвсем не са гарантирани. Приватизацията и либералната демокрация са стъпки към свободната търговия и пазари, но това не означава, че ги гарантират. Когато пазарът започне твърде много да доминира в социалната и политическата действителност, тогава възможностите и ползите от глобализацията се разпределят неравномерно и несправедливо. Концентрира се власт и богатство в отделни групи от хора, корпорации и дори държави, като същевременно се изолират останалите. Малкият и среден бизнес изнемогва в такава среда и при такива условия.

Глобализацията премахва разстоянията, сближава границите за производство на стоки и услуги, тяхното пренасяне, цели икономики. Всичко това се реализира с възможността за мигновени комуникации, обмен на писмени документи, електронни пощи, пренос на данни и Интернет. В технологичен план това стана възможно чрез конвергиране на медии, телекомуникации и изчислителна техника.

Тук обаче, следва да се отбележи проблема на информационното неравенство. Ускореното развитие на информационните и комуникационните технологии и мащабната информатизация на социума са обективната основа на глобализацията в културната област. Росен Гинев отбелязва, че в условията на агресивна неолиберална пазарна среда и без необходимите социални корективи резултатът е нова асиметрия в социалната стратификация. Информационните магистрали остават недостъпни за голяма част от населението на планетата. [138]

Тази диспропорция не може да бъде определена само като следствие от икономическото неравенство и големите разлики в жизнения стандарт. В нейната основа е пределната структурна концентрация на ресурсите в сферата на информацията и комуникациите.

 

Николас Негропонте дефинира времето на дигитализация на средствата за масова комуникация, определящ го като постинформационна епоха. Изместването на информационната от постинформационната епоха означава, че човечеството е навлязло в своето дигитално съществуване. Постиинформационната епоха се характеризира с онази особеност на компютърната комуникация, според която битовете са основният преносител на информация, а аудиторията на тази информация може да се състои от един единствен индивид. Взаимовръзките средства – потребители са интерактивни и  персонифицирани. Обектите на въздействие от страна на средствата за масова комуникация, се превръщат в субекти със собствена информационна визия и политика. Все повече хората получават информацията си индивидуално, без да съществува старата опасност за унищожаване на личността под натиска на масовия информационен поток. [139]

 

В годините на технологичен възход, информацията, превърната в ресурс на икономическия растеж, започва да преодолява географски, социални и кул­турни граници, формирайки ново информационно пространство и информационно общество със специфични изисквания. Комуникационните канали и средствата за общуване се издигат на висококачествено еволюционно равнище.

Тази революционна промяна преобърна коренно историята и извърши най-голямото обществено преобразование досега, формирайки една не само нова, но и необикновена цивилизация.

Информационният прогрес демасифицира медиите, лиши ги от монопол и разруши единодушието. Предостави на обществото свободата да мислят, да изобретяват и да изграждат собствен индивидуализиран модел за действителност в динамиката на информационния поток.  За някои това се оказва непознато и непосилно бреме. Новото статукво ги отблъсква, пречупва ги и ги отказва, но други непрекъснато израстват.

Израстващите и непрекъснато движещите се в информационния поток образуват същността и генезиса на информационното общество.

Съвременното общество е извървяло дълъг път на трансформации, достигайки третия информационен етап от своята еволюция. Поглеждайки отново към концептуалната теория на Алвин Тофлър, този дълъг път може да бъде синтезиран така - след първата и втората вълна на аграрна и индустриална революция, е дошъл ред и на третата, тази на информационно – комуникационната революция.

 

Най-активното звено в протичащия комуникационен процес са потребителите, които непрестанно преобразуват визуалността на средата. Природата на това ново виртуално общество се определя от качества като – активност и комуникативност, свободомислие и неконвенционалност, бързина, критичност и действие. Интернет общността, която е разнородна и разпръсната, най-често анонимна, но осъзнаваща силата си, създава предпоставки за творческо предизвикателство, което непрекъснато променя самата културна среда.

Съвременните софтуерни приложения внушават смелост и чувство на неповторимост в някои потребители, които лесно изпадат в заблудата, че притежават талант на творец и могат да създават изкуство. Леснато преобразяване или имитиране на истинското изкуство с помощта на цифровите технологии, не винаги означава лесен и качествен творчески процес. Много често сме свидетели как във виртуалната среда на Интернет се формират игрови, схематични и повърхностни културни форми. Технологиите могат да бъдат от полза и да улеснят процесите на работа само на истински талантливите творци и такива произведения могат да се наблюдават при много художници, аниматори, графични дизайнери, фотографи и т.н.

 

Дигитализацията позволи сформирането на една нова култура на реалната виртуалност, която придобива огромна значимост в резултат на обосноваването на проме­нящата се роля на аудиторията, която от една страна редуцира медийното въздействие върху себе си, а от друга – все повече се превръща от пасивен обект в интерактивен субект. Благодарение на тази метаморфоза самите медии стават все по-индивидуализирани и сегментирани.

Виртуалната култура е хетерогенна, фрагментирана и динамична форма на културно реализиране, благодарение на информационните телекомуникационни технологии и компютърната комуни­кация. Тя съумя да превърне всичко в информация.

Моделирането, симулациите и триизмерните среди със сигурност обогатяват културата на 21. век. [140]

Тази новосформирана култура представлява още синтез от ценности, символи, значения и образци, които като мащаби, детайли и трансформационни възможности ня­мат аналог в досегашната история на цивилизацията и културата. Тя предоставя уникалната възможност на всеки един да участва в све­товните информационни процеси, което означава и в изграждането на глобалната култура, в динамиката на икономиката, културата и политиката.

Прекаленото идеализиране и митологизиране на качествата, характеристиките и възможностите, които предлагат виртуалната и онлайн култура обаче, е добре да се избягват, защото въпреки притежанието на интерактивна природа, универсализиращото й действие и преодоляването на етнически и национални граници, тя оказва ограничаващо въздействие върху хората и руши „живото” междуличностно общуване.

 

Мануел Кастелс дори разграничава мрежовите общества на информационни и информационални. „Информационализъм” е понятие въведено в медиязнанието от Кастелс, с което той съсредоточава вниманието върху технологичното развитие, което води до натрупване на знания или до по-висши нива на комплексност на информацията. В информационното общество той подчертава ролята на информацията в него, а в информационалното акцентира на специфичната форма на соцоциална организация, която благодарение на новите технологични условия, възниква в даден исторически период като генерирането, обработката и предаването на информация се превръщат във фундаментален източник на производителност и власт. Символната комуникация се превръща в доминиращ тип. Специфичното за информационалния способ на развитие е въздействието на знанието върху самото знание като обработката на информация се съсредоточава върху подобряване на технологията за самата обработка. Другите характеристики на тези тенденции са взаимодействията между знанията като източник за нови технологии и използване на тези технологии за подобряване генерирането на знание и обработка на информацията. [141]

При информационното общество трудът също се информационализира. Средствата за производство също стават информационни. Борави се не с класически машини и суровини, а с информационни машини и със сурова или полуготова информация за производството на информационни стоки. Така от обработка на материали преди, днес се е преминало към обработка н информация, а работната сила е източник на идеи и иновации.

 

Кастелс постулира мрежовата морфология на социума и дава своя оригинална интерпретация на теорията за идентичността. Той определя мрежовата структура като комплекс от свързани възли и подчертава: „ … доминиращите функции и процеси все повече се оказват организирани по принципа на Мрежата. Именно мрежите съставляват новата социална морфология на нашите общества, а разпространението на мрежовата логика в значителна степен влияе върху хода и резултатите от процесите, свързани с производството, всекидневния живот, културата и властта. [142]

По този начин съвременните информационни общества постепенно се превръщат в доминираща социална морфология, а техните основни характеристики са асиметричност на комуникациите, алогичност на процесите, преобладаваща символна дейност, интерактивност, фрактални структури и игрови подходи към събитията.

Затова може да се приема, че потребителят на медии е колкото индивидуализиран, откъснат, освободен от влиянието на групата, на обществото като цяло, толкова и доброволно и целенасочено включен в процеса на комуникация - на мрежова комуникация, при която има тавтология между традиционните роли на комуникатора и рецепиента, с подчертан стремеж към изграждане на контакти - нетрайни, емоционално неангажирани или продължителни, ценностно натоварени. Навярно медийната разпокъсаност се явява проблем при изграждането на цялостни общества, но фрагментаризирането на медийното съдържание е и условие за постигането на по-равнопоставени и постоянни социални връзки. Затова за йерархичното, класово делене на обществото влияние оказва вече не толкова достъпът до начина на производство, колкото достъпът до начина на предаване на информация.

 

Кастелс дефинира и тезите за пространство на потоците, за виртуалното време, за "време извън времето". Това означава, че времето принадлежи на пространството на потоците, така както биологичното време и социално детерминираният порядък характеризират местността на природата. Разпространението на производството, основано на технологичните иновации и знанието, както и управлението на целия спектър икономически процеси в глобален мащаб доведоха до дълбоки социални, културни и институционални промени. Науката, технологията и информацията са концентрирани в глобални потоци и имат асиметрична структура. Глобалната икономика работи същевременно като единна система в планетарен мащаб и в режим на реално време.

    Структурирането на пространството на потоците в новите мрежови общества могат да бъдат дефинирани като: капиталови, информационни, технологични и

организационни потоци, както и потоци на изображенията, звуците исимволите. Същността им е изградена от три основни слоя:

- първият слой е материалната опора на съвременните организации - макроелектроника, телекомуникация, компютърна обработка, системи за предаване на данни, високоскоростен транспорт;

 

- вторият слой се състои от определени комуникационни възли и центрове, в които  пространството е базирано на електронната мрежа, свързваща определени конкретни места с ясно очертани културни, социални, технологични и физически характеристики;

- третият слой се отнася към пространствената организация на доминиращия мениджърски елит, който изпълнява управленски функции, а от друга страна организира пространството.

    

Пространството на потоците е изградено от персонални микромрежи, откъдето личните интереси чрез глобалното взаимодействие се трансформират във функционални макромрежи. [143]

Сред медийните теоритици не липсват и такива, които отправят критики към същността на информационното общество. Според Скот Лаш, например, въздействието не винаги е толкова еднозначно. Той смята, че епохата на Гутенберг ни дава книгата, която се възприема в условия на съзерцание. В електронната епоха четем вестници, гледаме телевизия, ровим се в Интернет в условия на разсеяност. Макар и да е парадоксално, дълбокото участие се осъществява в условия на разсеяност. Това разпознаване на общностните кодове е негласно и не е напълно осъзнато. Съсредоточеното вглеждане и четене в епохата на Гутенберг е същевременно повърхностно поради дистанцията на обекта. Връзката с читателя е повърхностна, той е неутрален, съмняващ се субект. Разсеяното възприятие на електронната култура е същевременно поглъщащо, а неверието е отхвърлено. Като че ли именно безкритичността спрямо медийно-поднесената реалност е това, което прави медиите толкова масови, но и толкова непредсказуеми. И това е безкритичност не толкова поради незнание, колкото поради апатия. В такива случаи призивите за регулация, за контрол, а може би и за цензура изглеждат приемливи, но рядко ефективни. Контролът се оказва променлив не заради смяната на социално-политическото управление, а поради нежеланието, разсеяността на индивидите да се подложат на такъв контрол. Така медиите наистина се превръщат във власт.

„Така на преден план излиза въпросът за „дезинформираното” информационно общество. Разковничето към разбиране на проблема е да погледнем към онова, което се произвежда в информационното производство – не като наситени с информация стоки и услуги, а като повече или по-малко неконтролирани късчета информация. Това е една теория на непреднамерените последствия.” [144]

Технологичните форми на културно присъствие се определят като нелинейни, т.е. непоследователни, разчупени, фрагментарни, компресирани в съкратени информационни и комуникационни единици. Те са ускорени, кореспондиращи на все по-голямата мимолетност, нетрайност на културните образи и модели, а също разтеглени във времето и пространството, зависими от техническата и социална природа на обвързващите ги линкове и от липсата на идентичностни ориентири.

Културата опосредствена от технологиите се превръща в култура, зависима от възможностите на медиите и по този начин изправя отделната личност пред неспособността за социализация извън посредничеството на личния "машинен интерфейс". Технологичната култура се трансформира в култура от разстояние. Тя е посредник между представите на индивида за неговата същност и очакванията на заобикалящия го социум. Културата губи своята темпоралност като време на създаване и потребление и става зависима единствено от своята пространственост, тя е "триизмерна, пространствена, толкова тактална, колкото е визуална или текстова, тя е навсякъде около нас и ние я обитаваме, живеем в нея, вместо да я срещаме в отделното царство на представянето." [145]

В същия дух е и твърдението на проф. Владимир Михайлов: „Изобилието от информация започна постепенно да предизвиква някакво смътно усещане за безпокойство, после безпокойството се усили и накрая дойде тревогата. Тревога, породена от факта, че при такова масирано информационно обхващане на съзнанието на хората, от каналите на средствата за масова комуникация явно е възможно да тече и не малко информация без значение, информация, която да затрупва и обезсмисля събрани вече знания. [146]

 

Мобилността и индивидуализмът са полезни , но имат и своята цена.Проблемът е в тревожността , която предизвиква  глобалната, асимилираща в себе си всичко култура.

Анализирайки съвременното общество, станфордският преподавател по право Лорънс Фридман го категоризира като хоризонтално и посочва решаващата роля на образите като основен инструмент на хоризонталната комуникация. Езиците изчезват с бързи темпове и по всяка вероятност до двадесет и втори век ще просъществуват едва неколкостотин. Позовавайки се на изследване на Нийл Постман, Фридман обобщава: „Образите заменят писаното слово като наше основно средство за тълкуване, разбиране и тестване на реалността. Телевизията подчертава образите,а не идеите. Тя създава илюзията, че знаем нещо, докато в действителност тя води зрителя в обратна на познанието посока. Виртуалната реалност е станала по-реална от истинската реалност.” [147]

Потребителят на виртуалното изкуство постепенно попада в един комуникационен свят на усещане, на напрежение, на объркване, като по този начин изчезва дистанцията: автор - творба - аудитория. Новият тип дигитално-комуникационна култура е основана на емоционалното и стимулиращото като постоянни величини. Явленията и структурите стават по-абстрактни и разчупени, накъсани, флуидни, изпълнени с дисонанс. Комуникацията е открита и разтворима в пространството, нелинейна и асиметрична.   

В съвременния глобален свят всяка група, общност и държава се стреми да заеме определено място в новите инфопространства, за да наложи и утвърди своето име, визия, изкуство, идентичност, култура и ценности. Необходими са също така, висока степен на компетентност, развито въображение, адекватен запас от интелектуални ресурси и стратегическо мислене

Пространствата на инфопотоците или киберпространството, в което заемат мястото си

икономически по-силните държави, разполагащи с достатъчно развити технологични, медийни и символни средства  са - световното медийно пространство, глобалното публично пространство, пространството на образите, символите, идеите, социално-икономическото пространство. [148]

Мрежата убива разстоянието, свивайки света да едно „глобално село”, по израза на Маклуън.

Границите са понижени като символ на миналото.

Новите метафори, които изразяват този детериториализиран свят са – флуидност, потоци, мрежи и т.н.

Това, което е забележително в настоящата ситуация, не е толкова заличаването на държавните граници, колкото експлозията на нови граници – биометрични, вътрешни, функционални, времеви, граници отвъд границите, умни, символни и т.н.

Глобализацията преобразува света икономически посредством институциите „без граници” - мултинационални корпораци, международни неправителствени организации и глобално хармонизирани финансови техники.

Комуникационната революция в същността си, е демократична и освобождаваща, изравняваща неравновесието между голямото и малкото, богатите и бедните.

Световното глобализирано общество пресича националните граници не само икономически, но и чрез множество социални кръгове, комуникационни мрежи, пазарни отношения и начин на живот, повечето от които не са обвързани с местоположение.

Фиксираният свят на „пространството на местата” все повече бива заменен от динамичния свят на „пространството на потоците”.

Важно е да се отбележи обаче, че това пространството не се свива по един и същи начин за всички. По отношение на миграциите, например, всичко зависи от това кой какъв потенциал носи и с какво може да допринесе или обогати новото място или пространство. Програмисти и специалисти по информационни и компютърни технологии, комуникационни стратези и мениджъри, университетски преподаватели и т.н., винаги ще бъдат предпочетени за стратегически работни места. Границите за специалистите са заличени и им позволяват установяване, където пожелаят в развитите икономически държави. 

Глобалното замести универсалното, прострастраството замести времето. [149]

 

В индустриалната епоха доминираше опредметеното в продукти на труда и в средствата за производство. Днес, поради опредметения характер на информацията, тя е пространствена и времево разграничена, отразява се в описания и теоретични обобщения и намира израз в явно диференцирани, но личностни, непосредствени връзки. Каква е причината за фундаменталната промяна? На мястото на опредметеното знание, на господството на собствеността върху средствата за производство, се явява силата на текущото знание, като лично умение и познание на отделната личност или колектив. Не опредметеното, а личното текущо творчество е главната доминанта. Тоест, не опредметяването на труда, а производство на знания за създаване на нови знания.

 

Интерактивносттае подходящо понятие, за да опишем най-често случващите се неща в компютърно-опосредствена среда и използвания за целта интерфейс. Вместо да разпространяваме съдържание, както при класическите медии, интерактивните медии имат силата да разпространяват модели за възприемане на действителността и действията на хората.

Интерактивността е често използван термин за описание на характеристиките на компютърно-опосредствената среда, обектите и текстовете в тази среда. Необходимо е още да се направи разграничение между интерактивност, от комуникационна гледна точка, и интерактивност от гледна точка на компютърна игра, като това зависи основно от опита на потребителя.

Интерактивната комуникация предполага създаване на динамична среда, променящо се пространство, специфична навигация, в зависимост от предпочитанията на потребителя, динамичен дизайн, използване на специален компютърен код на най-високо равнище, мобилни технологии и непрекъснати иновации. Нещата, при всяко посещение на потребителя са различни, в зависимост от неговите умения, натрупана информация в системата и знание за интересите и ориентацията му. [150]

Трансформациите в журналистическата професия не могат да бъдат

разглеждани извън технологично-културния контекст. Навлизането на

електронните медии и технологии във всекидневния живот има дълбоки

социални последици (сред които и спад на грамотността, изменение в очакванията към забавлението и всекидневието).

Комуникацията все повече минава през нелинейни и прекъснати „портове” – аеропортове, телепортове за мобилни телефони, портовете на модема, Интернет портали. Придвижването от един порт към друг не става по права линия, извършва се с прескачания и придвижване с прекъсвания. В този смисъл мрежите са нелинейни и прекъснати. Движението в мрежи често става в няколко посоки едновременно, вместо по права линия. Чрез мрежите нещата се „разпиляват”. Мрежовото общество е общество на потоците, общество на глобалните комуникации. Потоците съдържат много неща,  най-видна сред тях е информацията. Всички потоци обаче, същевременно са и потоци на комуникация. Днешните технологии се занимават с предаване, трансмисия на комуникациите. Обществото на потоците, обществото на Мрежата е не толкова информационно общество, колкото комуникационно общество. Скот Лаш определя националните общности като линейни и непрекъснати, а връзките между глобалните градове като нелинейни. Мултикултурализмът и космополитизмът, според него, са нелинейни. Технологичните форми на живот обаче, са не толкова линейни, колкото „мозаечни”. Те представляват мозайка от свързани чрез мрежи общности. Космополитизмът е въпрос на гражданство и универсални права на гражданство. Той обаче е и въпрос на култура, но не еднаква култура, а мултикултура. Безплътните мрежи при технологичните форми на живот оставят място за индивидуализъм, непредсказуемост и номадска субективност. Мултикултурализмът е също така култура от разстояние. Той е която и да е единична култура, разпростряла се или разтеглена на разстояние. Той означава също така, че различни култури – отстоящи преди на разстояние – сега застават лице в лице. [151]

Съвременното общество с неговата прекомерна грижа за търговска печалба, икономически ръст, богатство и материален успех подчинява и деформира човешкия разум. Хората стават жертва на сурогатни ценности и потребности, наложени им от информационните и икономическите подсистеми.

Информационната епоха има и своите негативни страни и предизвикателства, които няма как да бъдат пренебрегнати. Злоупотребата с интелектуалната собственост, инвазията на правото на неприкосновеност и на личния живот, дигиталният вандализъм, кибер тормозът, софтуерното пиратство и кражбата на данни - са само част от срещаните негативни ефекти и последствия.

 

 

“Тези, които контролират мнението на един народ, контролират неговите действия.”

    Жан-Жак Русо

 

 

А днес тази фраза би звучала така –

„Този, който владее медиите, владее общественото мнение”

 

 

На свободата на потребление или на „дигиталните права” може да се погледне и от една друга гледна точка, а именно по отношение на опитите за законови регулации на Интернет, даващи възможност за следене, блокиране на информация или на достъпа, защитата на авторските права и т.н. Много държави се опитват да упражняват известен контрол върху съдържанието в Мрежата, но често това се оказва напълно невъзможно.

 

След провала на дебатите по опита за въвеждането от американското правителство на законови регулационни мерки - SOPA и PIPA, в началото на септември 2012 г. стана ясно, че Конгреса на САЩ подготвя нови проекти, с които ще се опита да регулира Интернет пространството. Очаква се да започне разглеждането и въвеждането на поне известни промени в сферата на технологичната индустрия.

Изпреварвайки ситуацията, големите онлайн технологични компании вече се обединиха в собствена асоциация, чиято основна цел е да защитава интересите на бранша и тяхното глобално общество от потребители. Сформираното сдружение

„The Internet Association” вече публикува на своя сайт пълния списък на присъединилите се компании - Amazon, AOL, eBay, Expedia, Facebook, Google, IAC, LinkedIn, Monster Worldwide, Rackspace, salesforce, TripAdvisor, Yahoo!, Zynga.

Всички те настояват за отворен, иновативен и свободен Интернет. [152]

 

Интернет е медия, която всекидневно генерира в себе си милиони човешки взаимоотношения, публикации и пр. и няма държава, която да може да оказва пълен контрол, а дори да го направи ефектът е минимален. Опитите за регулации винаги зависят от съответния политически и икономически режим, както и от това, което в дадения момент момент може да бъде определено като национален интерес.

Опитът за държавен контрол върху факти и информация, особено за функционирането на нейните органи, винаги е бил оправдаван с националните интереси и защитата на националната сигурност. Демокрацията винаги изисква прозрачност и свободното функциониране на информацията, затова и опитите за информационна манипулация са почти винаги индиректни.

Различни граждански организации се опитват да правят сравнение между отделните държави от гледна точка на свободата на словото. Като пример може да се посочи създадената в САЩ организация ”Фрийдъм хаус”, която се опитва да оценява света през призмата на американската либерална представа за свобода на функциониране на публична информация. В свое проучване от 2008 г., организацията изследва свободата на медиите в 195 държави и открива, че едва в 18% от тях се наблюдава пълна свобода на медиите, включително на Интернет. Най-големи ограничения се наблюдават в страните от Близкия Изток, Латинска Америка и Китай. Проучването отново доказва, че в страните с най-голяма липса на гражданска и индивидуална свобода се наблюдава най-силен контрол върху политическото съдържание както върху това, което може да бъде намерено в Интернет, така и върху това, което може да бъде публикувано в печата.

Веднъж наложен контрол върху дадено съдържание, той постепенно се разширява върху друго, а крайният резултат е винаги непредвидим.

Друг проблем, свързан с контрола върху Интернет, са гражданските права и свободи. Основните нарушени човешки права са свободата на словото и свободата на изразяване, които са залегнали в конституционните принципи на либералните демокрации и са смятани за основен двигател на човешкото развитие. Това може да окаже влияние върху демократичните практики. В тази връзка, например, Франция и Германия филтрират съдържание, съдържащо нацистка пропаганда, а в САЩ след атентатите от 11 септември блокираха част от Интернет съдържанието. Тези действия се оправдават със защита на националните интереси и националната сигурност, тъй като съществува риск определена информация да бъде използвана от терористични организации. Въпреки логиката на действие, това  се счита за противоконституционно, нарушавайки нечии права и свободи, както и поставя въпроса за прозрачност при осъществяване на контрола. Важни в случая са критериите за неговото налагане, които в различните общества варират според фактори като формата на държавно управление, моралните стандарти в обществото или социалната група, историческите

традиции и т.н..

В повечето случаи държавите не заявяват точните критерии за блокиране,

а гражданите рядко получават информация защо дадено съдържание

им е било отказано, а някои държави дори прикриват факта, че налагат

контрол или цензура. Техниките в това отношение са - филтриращи механизми, генериране на грешка при достъпа до даденото съдържание или прекъсване на връзката. След атентатите от 11 септември на Запад особено голямо значение придоби контролът върху съдържание, подбуждащо към религиозен фундаментализъм. Практиката показва, че такъв род политики винаги пораждат, от една страна, омраза към дадена религиозна общност, а от друга страна – омраза от страна на религиозната общност, а крайният резултат винаги е увеличаване, а не намаляване на екстремизма. Според много наблюдатели обявяването на “война срещу тероризма” не само не доведе до неговото намаляване, а напротив, активизирало е терористичните групировки и е предизвикало ислямофобски настроения в САЩ. [153]

Тези практики и нагласи са принципни и касаят не само Интернет пространството, а и медийната индустрия като цяло.

 

Визирайки американския модел, е редно да се спомене, че чрез коригиращото въздействие на медиите, системата успява балансирано да убеждава, просвещава, развлича, ангажира и съответно да регулира обществото, постигайки по този начин ефективно работеща подсистема. Въпреки неизбежната поява на разноречия, вътрешно противопоставяне на бизнес интереси и политически пристрастия, американският медиен пазар, успява така да изрази и направлява обществото, че то да постигне висока степен на социална организация и хармонизация, икономическа ефективност, на максимално възможна етническа, расова и религиозна търпимост, за която други страни, с далеч по-благоприятни социални дадености, могат само да мечтаят. [154]

 

Пред онлайн медиите се изправят и други възможни препятствия, които могат да бъдат разглеждани в контекста на цензурата, а именно доминиращото положение на контролиращите технологии за генериране и доставка на информация. Тези новосформирали се хегемони буквално контролират информацията. В по-ниска степен това могат да бъдат телекомуникационните компании и Интернет доставчиците, осигуряващи чисто физическия пренос на информацията до потребителя. В по-голям мащаб и много по-мощно контролират информацията големите агрегатори на съдържания – Google иYahoo. В тях е възможността за операционализиране на съдържанията според нуждите на потребителите. След ерата на сключване на стратегически договори между споменатите търсачки и големия бизнес – глобалните медийни конгломерати – те ще са способни да осигурят достъп до почти всякакъв род медийни съдържания. Дори и такива, които са били приоритетно предлагани по един канал за разпространение. Големите търсачки, с възможността да филтрират информацията, все повече влизат в ролята на „гейткипър” или пазачи на посочената за търсене информация. В този смисъл търсачките могат да се окажат и бариера за медийните съдържания, за които от особена важност е мястото в подредбата на търсачката.

 

 

Личността в информационното общество

 

 

За разлика от индустриалното общество, където на база капитал се произвежда стока, при информационното общество на база познание се създава информация.

Тази разлика поражда съществени различия в живота, битието и работата на хората. Естествено е при новите условия, много от базовите за информационното общество понятия - информатика, информация, информационни системи да се разглеждат под друг ъгъл и да придобият нови значения.

Свидетели сме на нова историческа фаза в развитието на човешката  цивилизация, в която главни продукти на производство са информацията и знанията.

В информационния век, в който живеем, хората са принудени да намират нови форми и начини за общуване, за да преодоляват големите пространства и дори границите между държавите.

Каналите и средствата за общуване са на качествено по-високо еволюционно равнище. Размерът и мащабите на компютърно опосредстваната комуникация са несравними с общуването на хората в миналото, осъществявано в малки социални групи. Но целта остава същата - приобщаването на всеки един индивид към останалите, дори и нещо повече, възстановяване на прекъснатата от индустриализацията и урбанизацията връзка между хората. Виртуалната среда на компютърно опосредстваната комуникация предлага един от най-функционалните и естествени методи за взаимодействие с компютрите, както и за междуличностни социални връзки. Тя дава уникални възможности за обмен на информация и комуникация между хората.  

Информационното общество е резултат от промените, предизвикани от използването на новите информационни и комуникационни технологии в цялостния обществен живот. Информационното общество е общество, базирано на знания.

Прилагането на концепцията за управление на знания води до увеличаване на интелектуалния капитал, а от там и до просперитет.

Свидетели сме на превръщането на световното пространство в компютъризирано, информационно съобщество на хора, живеещи в електронни квартири и занимаващи се основно с обработка на информация.

 

Информационното общество е цифрово общество, а неговото развитие е свързано непосредствено с протичащата цифрова революция.

Компютърната революция предостави условия за достъп до огромни количества информация, за пренасянето им на далечни раз­стояния и за бързото обслужване на потребителите. Тези нови възмож­ности промениха всички сфери на обществения живот и предизвикаха фундаментални промени в обществото. Така информационното общес­тво стана общество, в което голяма част от работната сила е ангажирана в събиране, съхраняване и извличане на информация, а не в произвеждането на стоки, общество, базирано пре­димно на знанието.

 

Навлизането на дигиталните технологии в средствата за масова комуникация и появата на Интернет, създаде предпоставка за оформянето на нова категория потребители. Хората числящи се към тази категория на абсолютно личностно основание и с личностни технически възможности избират какво да четат, слушат, гледат или просто да сърфират в Интернет. Дигиталните технологии създадоха изцяло нова цивилизация, нова инфраструктура в комуникацията, нов по-качествен скок мв медийния начин на живот. Всички тези процеси се определят и от белезите на новото време – децентрализация, демасовизация, дестандартизация и т.н. [155]

 

Общуващият в мултимедиите човек, който обменя послания и мнения в цифровия свят, се учи и поучава, развлича се, предлага нещо, купува, плаща, работи и прави сделки, живее по друг начин... Приложението на интерактивността при възпитанието, работната среда, медицината или всекидневието, променя из основи обществото. Обществените преобразувания по посока общество на знанието слагат край на еднородността и еднаквостта, на масовото производство и потребление в полза на разнообразието и децентрализацията на отговорностите.

Новата медийна действителност обуславя сегментирана, диференцирана аудитория, която макар и огромна на брой, вече не е масова публика що се отнася до едновременността и хомогенността на посланието, което получава. Благодарение на многообразието от послания и източници публиката сама по себе си става по-селективна.

Дигиталните медии не са масови медии в традиционният  смисъл на изпращане на ограничен брой послания към една еднородна масова аудитория.

Подбирайки своите послания, аудиторията постепенно се видоизменя в аудитория само от потребители.

Медийно грамотната личност в информационното общество, може лесно да анализира и контролира действията и възприятията си. Има възможност да борави лесно със съвременните технологични средства. Да подбира и да създава медийно съдържание. Сам взима решение какво да чете, гледа, слуша и какво - не. Може сам да поеме отговорност на кого да вярва и на кого - не.

 

Погледнато от друга страна обаче, някои анализатори твърдят, че когато триумфират средствата за масова комуникация, умира мисловната дейност в човека.

Мрежата е универсален медиум, носител на повечето информация, която протича по посока на очите, ушите и мисълта на потребителят. Предимствата от незабавния достъп до един толкова невероятно богат запас от информация са много и се оказват огромна благодат за мисълта. Но тази благодат си има своята цена. Новите медии са не просто пасивни канали за информация. Те предоставят материала на мисълта, но заедно с това те оформят и процеса на мисълта. Мрежата „отрязва” способността за концентрация и съзерцание. Мисълта поема информацията по начина, по който Мрежата я предоставя, като един бързо движещ се поток от частици.

Днес повече от всякога се наблюдава проблем с концентрацията. Вниманието все по-трудно се удържа за повече от няколко минути при четенето на дълъг материал или книга. Човешкият мозък привиква да бъде в състояние „онлайн” - да жонглира с много неща и да търси частици информация, вместо да се концентрира върху само едно. Технологиите за цифрова комуникация са много завладяващи и осигуряват много преимущества. А начинът, по който Интернет осигурява информацията в малки едновременни частици, допада на нещо много примитивно в човешкия мозък.

За разлика от печатната книга, която концентрираше вниманието, Интернет води обратно към по-объркан, пръснат, повърхностен, преглеждащ начин на мислене - и надалеч от внимателното, съзерцателно мислене.

Концентрацията и съсредоточаването се губят и от раздвояване на вниманието от различни намесващи се фактори като – сигнал за получено ново съобщение или поща, мигащи икони и т.н. Новият начин на четене оформя и култивира съвсем различно мислене.

Потребителят се ръководи от заглавия и подзаглавия в различни цветове, прозорци и рамки, линкове и категории и сам решава колко време да отдели на дадена страница, накъде да погледне и как да синтезира намереното.  В същото време обаче е зависим от търсенето на информация, защото силно зависи от графичното организиране на думите – удебелени заглавия насочват погледа му, наличието на линкове му дават впечатление за авторитетност и обикновено не отделя повече от един екран време за дадена страница и дори тема. Авторите на сайтове знаят, че не трябва да пишат дълги текстове и да карат потребителя да кликва непрекъснато, за да продължи да търси това, което му трябва, защото рискуват да го изгубят. Информацията е фрагментирана, непрекъснато се променя и обновява или изчезва.

Между генерирарания интерактивен текст и потребителите се създава отношение, което се характеризира не с пасивността на възприятието, характерна за текстовете на печата, а има естеството на диалог. Диалогичната реч в структурата на художествения текст, както твърди Юрий Лотман, се отличава не само с общия код на две съотносими изказвания, но и с наличието на определена обща памет в подателя и адресата. Липсата на това условие прави текста неподаващ се на дешифриране. Затова  може да се твърди, че всеки текст се характеризира не само с код и съобщение, но и е ориентиран към определен тип памет. [156]

 

Ставайки съучастник в съобщенията, за потребителят съществува риск да се превърне в обект на експлоатация и манипулиране.

Свободата дава измамно чувство на сигурност, глобализирайки някои изключително

опасни черти в характера и поведението на единични участници в комуникацията.

Анонимността кара Интернет потребителя да се чувства неуязвим. Проникването на виртуалността в ежедневието не само променя възможностите за избор и получаване на информация, но заедно с това създава територия на неконтролируеми злоупотреби с нея.

Рискът от загубването на човешката идентичност и конфиденциалност са по-реални от всякога. Няма земен обект, който да не може да бъде засечен от сателит. Съществува тясна интеграция между спътниковите технологии и компютърните мрежи, която разкрива огромни възможности. Включително и за тотален контрол над хората, засичайки всяка минута и секунда от техния живот.

Хората доброволно предоставят личните си данни, пълнейки информационните база данни на различни институции и оператори. Чрез регистъра на GSM- мрежите може да се определи  местоположението на всеки абонат. На базата на LOG – дневниците, GSM операторът може да направи автоматична справка, къде е бил потребителят месеци назад, както и да следи обичайното му поведение или движение за ден, седмица, месец. Специалистите признават, че в днешно време проблемът за събиране на сведения вече не стои пред спецслужбите, тъй като повечето хора неизбежно са включени в системата на електронен обмен на данни.  Изкуствени спътници, усъвършенствани оптически инструменти, акустични сензори, подслушвателни станции, гигантски радари и други електронни съоръжения покриват надлъж и шир цялата планета. При това те вече са интегрирани с компютърните мрежи. Което означава единство на автоматичното събиране на гигантския обем данни и тяхната обработка, съхранение, транслиране и възможност за използване от заинтересован потребител. Ето как става възможно всичко и всеки да бъде засечен, подслушан, проследен, фотографиран и анализиран до най-дребни детайли от поведението му. При това - постоянно, а не в отделни отрязъци от време, както доскоро. Следователно, възможността за тотален контрол над индивидуалното поведение е напълно реална.

Ето как свободата на личността в постиндустриалното “либерално” общество може да се превърне във фикция и условност, при това в степен, за която тоталитарните режими дори не са и мечтали.

Личността в информационното общество се превръща в интегрална част от информационния поток и обмен. Той постоянно оперира с информация, циркулираща по компютърните мрежи.Данните, въвеждани, съхранявани и транслирани чрез мрежите, могат да бъдат класифицирани, индексирани и категоризирани по различен начин. Информацията, която ще получи, ще определи по-нататъшните му решения и поведение. Изборът, който ще направи, в един или друг случай, практически ще бъде зададен и програмиран.

 

Обективно погледнато, някои изследователи на медии и обществени нагласи и възприятия, внасят излишен драматизъм в тези трансформационни процеси. Всички тези утопични и антиутопични тенденции и прогнози са доста крайни полюси. Реалността е такава, че сме изправени пред предизвикателството да боравим с едно изключително хетерогенно, многоизмерно, сложно поле, в което процесите са толкова динамични, че трудно можем да ги хванем в тяхното протичане.

 

Информационното общество се счита за нов стадий на развитие на обществото, в което основен предмет на голяма част от хората е информацията и знанието, а оръдие на труда – информационната технология. Едно от най-разпространените определения на информационното общество е следното: информационно се нарича обществото, в което с обработката на информацията са заети повече хора, отколкото с обработката на суровини.

Непрекъснатото развитие на информационно - комуникационните технологии и тяхното интегриране във всички икономически и социални дейности, изискват непрекъснат процес на квалификация в динамично променящия се свят - образование и самообразование през целия живот.

Основните характеристики на потребителите като ползватели на аудиовизуалните медийни услуги са многопластови. Цифровата среда донесе огромния шанс на личността да има свободен пряк достъп до информация и аудитория, която го вдъхновява да споделя, да участва, да общува и да създава.

Съвременният потребител има възможността да  живее в ситуация на онлайн среда, в която той и цялата информационно-комуникационна система взаимно се изграждат и променят.

 

 

Комуникационният  модел - Уеб 2.0

 

 

Интернет е платформа, където уеб технологиите представляват инструменти за изследване на Мрежата. Това оказва особено силно въздействие и влияние върху културните, социалните и поведенческите взаимоотношения.

Отчитайки факта, че World Wide Web(WWW) е бил проектиран като инструмент, средство, което да създаде и събере знание чрез човешко взаимодействие и сътрудничество, то Уеб 2.0 е стъпало от развитието на уеб мрежата като цяло.

Уеб 2.0 е наименование създадено от „O’Reilly Media” и нейният основател Тим О`Райлии се отнася до така нареченото второ поколение на уеб базирани услуги като сайтове -  мрежи за социални контакти, уикита, инструменти за комуникация, и фолксономии, за които онлайн сътрудничеството, съвместната работа и обмена между потребителите са от голямо значение. „O’Reilly Media” използвали фразата като заглавие за серия от конференции и оттогава тя е широко възприета.

Терминологията обозначава това как се третира уеб платформата и основно промененото поведение на крайния потребител.

 

Терминът Уеб 2.0 обозначава нова роля на WWW (World Wide Web) като платформа за споделяне, чрез която всеки би могъл активно да създава и публикува съдържание. Очевидно е, че с това се засилва властта и в същото време отговорността на потребителите.

 

Днес Уеб 2.0 е съвкупност от различни приложения, наричани още социални мрежи, блогове, уики сайтове, различни други инструменти и услуги за общуване и споделяне на информация.  Личните страници се заместват от блогове, енциклопедиите – от Уикипедиа, текстовите документи – от мултимедийни документи,  електронната поща – в мигновени съобщения ( месиджинг), Skype и др. Тази нова среда за комуникация, споделяне на ресурси и достъп до информация се отличава с това, че стойността на услугата се генерира от потребителите й – те имат контрол върху нея. Отличава се и със структура, в която се насърчава участието на потребителите. Те не само използват услугата, но и добавят стойност към нея.  Чувството за участие започва да се формира в потребителското пространство, когато хората започват да използват Интернет като място, в което могат да участват. Местата, в които хората могат да участват лично, със снимки, видео, информация, коментари за тях и за другите вече са навсякъде.

Уеб 2.0 сайтовете осигуряват възможност всеки потребител да използва за собствени нужди публикуваното от някой друг и в същото време да упражнява контрол върху публикуваните данни, защото използването им се базира на участие насърчаващо потребителите да добавят собствени данни. Смисълът на този  стадий на онлайн мрежата е да вкара повече хора в Интернет, да ги накара да обменят съдържание, да снимат, да произвеждат видео и звукови файлове, да коментират, да гласуват, да споделят собствения си опит. Смисълът на Уеб 2.0 е някой да помогне на друг да намери нещо полезно. Той да  направи същото за много други хора и това е начин  на структуриране на Мрежата, който няма комерсиални измерения. Това, разбира се, не пречи на правенето на бизнес, напротив, даже му помага. Еволюцията на приложения за Уеб 2.0 не са ограничени само до масовите приложения, а са навлези много сериозно и дълбоко в корпоративните приложения. Повечето Уеб 2.0 софтуерни приложения разчитат на използването им от множество свързани в глобалната мрежа потребители и тяхната силна обвързаност помежду им. Колкото повече потребители са свързани в Интернет, толкова повече ценни стават продуктите и услугите, чрез които те взаимодействат помежду си. Създава се дори специален софтуер, който да управлява колективната интелигентност на множество потребители. Уеб 2.0 технологията е свободна и отворена и по този начин разработчици на софтуер могат да използват компоненти, създадени от други разработчици. Софтуерът се предоставя като услуга и трябва да се поддържа, преглежда и подобрява ежедневно. Това обуславя необходимостта потребителите да се разглеждат като съразработчици.

Уеб 2.0 еволюира в уеб базирани общества като социалните мрежи, сайтове за споделяне на видео, Wiki-та и блогове и още:  iGoogle, Yahoo, Flickr, Digg, Facebook,  iLike, MySpace, Amazon, YouTube, eBay, Blogger, Twitter, Wordpress, Creative Commons, Wikipedia и др. Динамиката в развитието на Уеб 2.0 сайтовете, както и интересът на потребителите към тях, е голяма.

Уеб 2.0 не разчита на статично съдържание, а се изгражда и поддържа чрез непрекъснат обмен на информация – уеб сайтовете са с архитектура, която стимулира творческия процес и креативността на хората, дори и на тези, които не могат да създават собствени уеб страници. Наблюденията на уеб пространството потвърждават констатациите, че то вече е мрежа за свързване и обмен, сътрудничество и достигане до колективен интелект.  Уеб 2.0 обвързва различните потребители в социуми.  Разрастването на съществуващите социални мрежи и появата на нови такива разширяват уеб пространството до необятни измерения. От това обаче следва, че се засилва невъзможността да се гарантира достоверност и качество на споделяната информация. Реални са и рисковете за участниците в тях. Нещо повече, нараства вероятността потребителят, възприеман като най-значимото нещо в уеб пространството, да се обезличи до толкова, че да стане просто част от една масова вълна – вълната на масите в социалните мрежи.

 

Непрекъснато се появяват сайтове, посветени на интересуващи ни теми.

Потребителите на Уеб 1.0 са имали възможност да разглеждат огромен паноптикум от места в Мрежата, които имат всекидневно обновяване и изискват време за оглеждане и анализ. Във времето на Уеб 2.0 се появяват специални технологии, чрез които вече информацията не трябва да се търси всеки ден. Крайният потребител е „абониран” за нея, но по нов начин. Всичко, което го интересува, идва автоматично при него, като целият поток е организиран тематично и предварително филтриран по конкретни, предварително зададени критерии. Повечето сайтове за новини и блогове поддържат тази филтрираща технология - RSS (Really Simple Syndication), чрез която потребителите, абонирайки се за нея, да могат да получават информация и да научават за новости от множество сайтове без те да бъдат директно посещавани.

За ползване на услугата е необходимо инсталиране наRSSчетец.

Така потребителите, отворяйки  RSS четецът, могат да следят и да се информират едновременно от различни сайтове, както и да получават всички актуализации и промени на едно място, без спам и нежелана реклама.

Технологията RSS е софтуерен механизъм за обмен на новини и представлява набор от формати за захранване с информация от световната Интернет мрежа.

RSS може да бъде визуализиран директно посредством софтуер за четене в друг уебсайт на екрана на клиентски компютър или на мобилно устройство – телефон, таблет, или медиен плеър. Търсенето работи само ако знаем каква информация ни трябва и търсим.Използва се от програми или онлайн услуги, наречени агрегатори, които могат автоматично да получават и показват последните новини от произволен брой информационни канали (rss feeds/хранилки).

RSS„хранилките” с информация ни позволяват да изберем такива източници на информация, че сканирайки резюмета, да възприемем голямо количество информация бързо. Това е еднопосочна комуникация, без обратна връзка. RSSформатите са специфично форматирани в XML.

 

Визуализацията на мрежовата структура се допълва и от услугата mash up за навигация и визуализиране на обекти, презентации и събития в Google maps, показване на съдържание с различниизразни средства, възможност за търсене,съучастие на потребителите, чрезпоставяне на етикети и др.

Приложение на услугите се съдържат и при онлайн картите – уеб сайтове за публикуване на географски данни под формата на карти (Google Maps, Google Earth).

Също и във виртуалните светове – триизмерни представления на реалността и фантазията. Въпреки, че първоначално изглеждат като игри, те са места където може да се развива истински социален живот. Там хората закупуват собственост, строят домове, срещат се с други хора, осъществяват бизнес и на практика живеят там ( Second Life, Cybertown, Farm Villeи др.).

 

Една от последните услуги е т. нар. социална стена (Social Stream), чрез която може да се интегрират личните емисии и публикации в социалните медии на едно място – jQuery Socialist плъгин.

jQuery Socialist събира всичките активности, извършени от потребителя във всички социални медии, блогове и RSS емисии. На практика това създава агрегатор на  социалното поведение, събирайки го на едно място, посредством атрактивна стена.

Съдържанието, генерирано или ползвано от потребителя във YouTube, Facebook pages, Twitter, LinkedIn, RSS Feeds, Google +1, Flickr, Tumblr, Craigslist, Pinterest и т.н. може да се събира и показва с помощта на страница под формата на стена (един вид social wall). Нещо повече, може да се персонализират прозорците и медиите за стриймване на съдържанието.

Плъгинът освен тази версия за Уеб 2.0 приложения  се разработва и за WordPress, което прави приложението му  още по–полезно и интегрирано.

 

С разрастването на WWW се появява потребност от подходящи търсещи машини (Web Search Engine) и директории за откриване на уеб страници според тяхното съдържание, както и организиране на информационното пространство така, че потребителите да могат да намират необходимото.

С развитието на Уеб 2.0 технологиите, тенденцията е свързана с непрекъснато развитие и обновяване на търсачките. Търсачки като Google, Ask.com и Yahoo отдавна визуализират резултатите от проведено търсене както чрез списък от линкове, така и чрез галерия от изображения на сайтове, фотографии и други графични изображения, начални кадри от видеозаписи (филми, видеоклипове), корици на книги, списания и др. Мнението на разработчиците е, че по този начин улесняват потребителите за по-бързото ориентиране в информационните масиви.

 

Засилва се конкуренцията в разработването и предлагането на семантични търсачки, чрез които може да се търси не само по ключови думи, но и с цели фрази  и с въпроси. Позволяват при провеждане на търсене да се извеждат много повече резултати, а те ще се класират по повече критерии. Идеята е да може да се улавят смисловите различния на една и съща търсена дума. Така ще се избегнат случаите, когато потребителите търсят едно, а получават резултат за съвсем различно нещо.

 

Една от търсачките, която е лидер на пазара е Google. Стартирала като опростена търсеща машина, Google прераства в широка мрежа от сайтове и услуги, включващи Gmail, YouTube, Google Maps, Google Docs, Google Books, Google Talk, Google Desktop, AdWords, Analytics, Picasa, Google Earth, Google +1, Google Apps, Google Trends, Google Insights, браузърът Chrome, магазинът за мултимедийно съдържание и приложения Google Play Store и др.

Корпорацията Google Inc. заедно с другите технологични световни гиганти Intel и Sony разработиха и са пред финализиране на уеб телевизия, която ще бъде достъпна чрез платформата Google TV.

 

През годините се създадоха уеб сайтове на различни библиотеки и специализирани информационни служби с включена информация за фондовете им, като в някои случаи се осигурява онлайн достъп до каталози, електронни списания и бюлетини. Всички по-големи и известни библиотеки в света вече активно използват инфраструктурата на Интернет за предоставяне на достъп до част от ресурсите си. Различия могат да бъдат открити в прилаганата технология за осигуряване на една или друга услуга, защото това зависи от състоянието на фондовете, технологичната база и подготвеността на персонала в съответна библиотека. Необходимо е комплексните услуги да са достъпни както от компютъризирано работно място в самата библиотека, така и от работно място на отдалечено разстояние.

 

Същността на Уеб 2.0 е да поддържа интерактивно съдържанието в Мрежата като то непрекъснато се осъвременява и освежава.

Компютърните и мобилните технологии от своя страна със своето скоростно развиване карат потребителите да жадуват за още интерактивност и свръх потребителско изживяване.

Еволюцията на Уеб 2.0 приложенията се обуславя и и управлява от ключови фактори, каквито са – социалните изисквания, изискванията на пазара и конкуренцията.

Социалният характер на Уеб 2.0 е изключително важен. Можем да направляваме желанията си в собствена насока чрез букмарк системата в браузърите или файлове в компютъра свързвайки с тагове и ключови думи някои връзки под формата на сайтове. Това означава, че можем да се върнем към въпросните сайтове по всяко време. На теория колкото повече хора букмаркват или отбелязват тяхна харесвана информация, показва статистически генерирана класификация на уеб съдържанието. Въпреки, че съществуват дебати относно ефективността на тази система, редица проучвания показват, че има обществена полза от частните тагове. Тези „дружества” имат вече определен характер на мрежи. Цели общности са вече създадени и приети. Мрежите предлагат отлично търсене на специализирани материали. След като вече знанието и разбирането са продукти на социалната ситуация в момента, мрежите от хора, споделящи общи интереси се отнасят към общи ключови думи, интереси, философия, мироглед. Търсенето в такива мрежи би трябвало да даде по-качествена информация от първа ръка, отколкото рангове, базирани само на уеб пространството като цяло.

 

Блогъте друг инструмент на Уеб 2.0, достигащ до широката публичност и е доста известен и използван. Блоговете улесняват създаването и лесното публикуване от един човек на информация и са индивидуалния словесен трибунал на всеки, имащ тази платформа. От собствени преживявания, мнения, изследователски проекти до кулинарни, корпоративни и всякакви други блогове, те се простират нашироко по творческото ежедневие и творческата информация отвъд традиционните методи за публикуване, поощрявайки диалога и креативната дискусия между хората с различни среди, специализации и интереси. Детайлите като секциите за коментари и връзките към други сайтове, представляват интерес на хората, попаднали там и създават продължителни дискусии и взаимен интерес. Блогъруването може да се използва за свръзка между колеги, приятели, хора със сходни интереси, семейства.

Блогът е реактив на естествената потребност на мислещото същество да оставя и да разчита трайни следи. Всеки личен блог или уеб-дневник може да се актуализира с мултимедийно съдържание непрекъснато, по всяко време на деня.

Съществува огромно разнообразие от блогърски стилове, поддържани от софтуер, който предлага няколко стриктни принципи за писане. И тъй като те са дълбоко внедрени с линкове, концентрирани по специфични полета на интереси, те са определено центрове за информация относно специфични проблеми, и въпроси др.

 

Уики(Wiki ) сайтовете са също полезни данни и факти под формата на кошер, в който се привлича знанието на всеки потребител. Информацията може постоянно да се променя, тъй като системите са с отворени кодове. По този начин тя никога не остарява. Много хора, работещи с цел да редактират информация, впрягат различните аспекти на информацията, мненията и анализа на хората, за да създадат по-добър продукт. Замисълът им се подчертава с консенсус и адекватно взимане на решения.

Wiki-тата не могат да съществуват без потребителите и техните различни общности със своя собствена специфична динамика, разбирания и норми – добър пример за това е Wikipedia. Wikiстраниците са лесни за създаване и ползване, а софтуерът им е безплатен. Също, както и при блоговете, всеки може да създаде wikiцентър за даден вид информация, както и връзки относно някаква тема.

Социалните мрежи са извор на различен по вид социален капитал на потребетелите. Въпреки, че първоначалната еуфория свързана със социалните мрежови сайтове беше на основата на възможностите, които те предлагаха за свързване на хора, независимо от техния социален статут и географска ширина, в по-голям процент мрежите се използваха за простиране и затвърждаване на вече съществуващи реални социални групи. Чрез направата на такава виртуална онлайн реалност, те самите спомагат за това хората да намерят себе си в „глобалното село”. Това има и множество позитивни облаги. [157]

 

Мрежи като MySpace, Facebook, Second Life, Flickr, YouTube не са обикновена уеб среда, а специални платформи за взаимодействие, където модерните общности се социализират, учат, общуват, генерират идеи. Те представляват не са само популярни инструменти за взаимодействие, а коренно различни модели за комуникация, с помощта на аватари или дигитални заместители на човека.

 

Съществуват и критици на Уеб 2.0, според които, увеличаването на възможностите

сред потребителите, съответно сред гражданите, води до изкривяване

на информацията, до изваждането ѝ от контекста, до публикуване на

неверни данни и материали и т.н. Анонимността, възможността да прикриеш или да смениш своята самоличност по форуми и блогове позволява да се разпространяват безотговорно слухове, сплетни, непроверени факти, открити клевети, да се развихря черен ПР, да се преиначава социалната и държавната политика. Неизбежно, такива тенденции съществуват и те се определят от липсата на отговорност във виртуалното пространство, но увеличаването на ролята на гражданите в политическия процес не може да бъде разглеждано като вредно в нито една либерална демокрация, в която суверен е народът.

Уеб 2.0 има своите недостатъци, както и всяка социална мрежа и всеки тип човешки взаимодействия. Идеални човешки, социални и политически взаимоотношения няма и не може да се очаква, че във виртуалното пространство те ще бъдат по-различни. Възможностите, които Уеб 2.0 дава обаче, са далеч по-големи, отколкото осъзнаваме. Ключовите сайтове на Уеб 2.0 станаха широко известни като места, превръщащи се в центрове на индивидуална и колективна социална власт, подпомагащи участието в

медийното производство и културното изразяване. [158]

 

Инструментите при технологиите Уеб 2.0 изграждат и организират информацията в Мрежата. Инструментите или приложенията си съдействат и се съвместяват,  имат своите сходства и характеристики, които се застъпват на базата на различни форми на сътрудничество. Видовете сътрудничество биха могли да бъдат характеризирани така:

 

недиректно сътрудничество-  може да се каже, че тук сътрудничеството е полезно, недиректно и неумишлено, неволен вторичен продукт на отделното действие. Добър пример е Гугъл ранга за страниците – всеки, който клика на линк, спомага за функционирането на алгоритъм от полза на всеки, но правейки го за своя изгода. Това е вид недиректно впрягане на колективна интелигентност за организация на онлайн среда.

 

инструментално дътрудничество -  където то е обмислена дейност с цел и намерение за създаване и намиране на информация. Основната функция на уики сайтовете е добър пример за това – често целта е ясна и всеки спомага за нейната реализация като, например, планиране на среща, събитие, писане на книга или енциклопедия. Всичко това е добро за креативен диалог и разговор, за добре обмислената цел.

 

целево сътрудничество– където то е самото намерение на дейността. Социалните мрежи са най-очевидния пример за това, както и отчасти блоговете и Уикипедия. Сътрудничество тук може да се нарече и споделянето на ценности, когато разбирането и знанието се произвеждат чрез социално взаимодействие. Социалните мрежи, от своя страна, осигуряват бързото горене на мостове в междуличностната комуникация.

 

Всеки път, в който всички ние комуникираме чрез Уеб 2.0 технологиите, ние променяме или изграждаме Мрежата, допринасяме за колективното познание и в някаква степен прекрояваме света на виртуалното пространство – такъв, какъвто го познаваме, и какъвто предстои да бъде.

 

 

Предстоящата технология Уеб 3.0

 

 

Очертаващият се Уеб 3.0 ще е преди всичко семантичен анализ на вече съществуващи съдържания.

Интернет дава възможност за публикуване и разглеждане на текстове с препратки между тях. HTML страниците съдържат също мета данни, които определят форматирането на текста, позволяват добавяне на изображения, видео и т.н. Въпреки това основното съдържание на уеб e текст, разбираем само за хората.

Целта на развитието е да се автоматизират процеси, които в Уеб 1.0 и Уеб 2.0 са ръчно манипулирани и за тях е необходим човешки ресурс

Уеб 3.0 е тип технология от ново поколение, където става трансформация на традиционната концепция за Мрежата и се преминава към мрежа, ориентирана към база данни (Data Web)

Уеб 3.0 цели създаването на общ интерфейс за публикуването на различни

бази от знания и свързването им чрез общи онтологии. Това създава предпоставки за изграждане на ново поколение интелигентни системи, а когато компютърите започнат да разбират какво точно се изисква от тях, а това значи да правят връзка между нещата и техните свойства, между смисъла на думите и техните връзки, имаме семантична мрежа. Това означава, че компютрите ще си “общуват” без участието на хората. Именно за тази цел е предназначен форматът RDF, който е понятна за компютрите система за описание на ресурсите в мрежата.

В тази еволюция на уеб се включват технологии, позволяващи автоматични приложения да извличат и подреждат информация от базите данни на различните уебсайтове.

 

Семантичтният Уеб 3.0 е бъдещето на Интернет технологиите и глобалната мрежа. Той е следващата стъпка след Web 2.0, чиято цел е изграждане на структурирани данни чрез връзки между RDF-мрежи (база данни). Инициативата за създването на семантична мрежа е на създателя на WWW – Тим Бърнърс-Лий и основания от него World Wide Web Consortium.

Целта на семантичния уеб е информацията да стане “разбираема” от компютрите, които ще могат да интерпретират смисъла на метаданните.

Семантичната мрежа не е изкуствен интелект, машините трудно разбират човешката мисъл. Машините са в състояние да разрешат само добре дефинирани проблеми, с помощта на точно определени операции и коректни данни. Търсенето в безброй сайтове в продължения на часове „ръчно“ е заместено от алгоритми, които дават много по-добри и ценни попадения.

Различните видове информацията ще се съхранява на едно място, но компютрите ще могат да я разпознават, разделят и използват.

Вместо да се опитваме да накараме машините да разбират по-добре хората, по-добре да ги научим да задават доуточняващи въпроси с цел хората да полагат по-големи усилия да дефинират реалностите.

 

Уеб 3.0 технологиите се свързват с развитието на услугите, базирани на местоположението, които комбинират интерактивността на Web 2.0 с мобилността при използването на клетъчните мрежи.

 

Едни от първите технологии в Уеб 3.0 са RDF, OWL и RDFS семантични езици.

Очаква се също да се постигне по-лесен достъп до информация от „дълбочината“ на мрежата, тъй като търсачките като Google, обикновено предоставят само повърхностна информация, от уебсайтовете, класирали се на предни позиции използвайки тънкостите в алгоритмите за клсация на съдържание.

Предстои мащабно разширяване на семейството от домейн имена и съвсем скоро интернет потребителите ще посещават уебсайтове с разширения като .app, .blog, .docs, и .news.

Казано по-просто, това значи че търсачките ще станат семантични, а оттам и по-полезни за потребителите в събирането и споделянето на информация. Това значи, че ако попитате търсачката даден въпрос, тя ще ви “отговори”, намирайки желаната информация.

Близкото бъдеще на уеб-базираните системи в Европа и по целия свят се свързва с възможността за естествена комуникация, която допълва или замества напълно стандартните клавиатура и мишка. Примери за такава комуникация са говор, жестове, допир, очни движения и дори мисъл. Новите начини на взаимодействие с компютрите водят и до нови предизвикателства пред изследванията за ползваемост.

 

Тенденциите вече сочат за една много по-качествена и съдържателна платформа, в която дизайна на информацията ще  бъде ориентиран към акумулиране на знание, към семантични структури и информацията ще бъде подредена, под формата на онтологични речници, и специални web agents ще изпълняват заявки за търсене, вместо човека. Достъпът и ползването на новите медийни ресурси ще става само с помощта на аватари или дигитални двойници на хората. Целта е изграждане на едно пространство на взаимно свързани данни и знание, което да замести сега съществуващата мрежа на свързване на отделни документи.

 

Семантичният уеб ще бъде в основата на Интернет от трето поколение. Мрежата се трансформира в съвкупност от 3Д пространства, казва Руси Маринов и цитира Нова Спивак, който обобщава някои от основните характеристики на мрежата от трето поколение:

 

Ø     Вездесъща свързаност- мобилен Интернет и достъп до мрежата от мобилни средства;

Ø     Преобладаваща мрежова дейност - интероперативни инфо-услуги, софтуер като бизнес модел; компютърни решетки;

Ø     Отворен тип технологии-отворени API протоколи, формати, с отворен тип данни, софтуерни платформи с отворен код, специални лицензии;

Ø     Отворен тип идентичност - OpenID, лесно прехвърляне на персонални данни от едно място на друго;

Ø     Интелигентна мрежа- семантични уеб технологии от типа на RDF, OWL, SWRL, SPARQL, приложни платформи и създаване на специални хранилища за база данни.

Ø     Дистрибуция на база-данни - поява на World Wide Database;

Ø     Приложения, базирани на изкуствен интелект - използване на естествени езици, учене с помощта на машини, машинна логика и автономни агенти. [159]

 

Семантичтният Уеб 3.0 е бъдещето на Интернет технологиите и глобалната мрежа.

 

 

 

Прогнози за бъдещата технология - Уеб 4.0

 

 

Уеб 4.0 е все още само терминология, позната като уеб на симбиозата.

Идеята за симбиозата е, че веднъж достигната и подредена информацията от Уеб 3.0, тя да бъде достигана и редактирана както от хора, така и от автоматизирани приложения. Това ще позволи използването на много по-мощни интерфейси на мрежата към хората, включително и управление с помощта на мисълта.

За момента Уеб 4.0 е в развитие на идеята, която се свързва дори с понятията за изкуствен интелект, уеб операционна система и съвкупна интелигентност.

 

Същността на Уеб 4.0 е такава, че вместо да ни се налага да търсим това, което искаме, то само да идва при нас.

Напредъкът в изкуствения интелект създаде интелигентното търсене, което ще позволява да се използват  нови мощни инструменти, за да се извършва по-добре уеб базираната работа, благодарение на нови технологии наречени ултраинтелигентни електронни средства или електронни асистенти.

Чрез Интернет ще може да се получи достъп до електронните асистенти от всяко място, независимо от това къде се намира потребителят или какво е устройството, което използва. Достъпът до личните асистенти ще се извършва чрез две форми на биометрична идентификация –  глас и лице, или глас и пръстови отпечатъци за идентификация.

Интелигентните асистенти ще изпълняват задачи от името на даден личен или бизнес процес. С течение на времето, бизнеса и физическите лица ще делегират основните отговорности към персонализирано изпълнение от високо интелигентни електронни асистенти.

Личният асистент ще използва технологията на невронна мрежа, за да научи повече за този, който го управлява. Това е функция, подобна на тази, която позволява на Amazon, например, да изгради профил на предпочитанията чрез записване на търсения и покупки.

Ще има възможност да се избират различни видове Plug-In (програмно приложение/приставка) асистент функционалности.

Тези Plug-in модули ще помогат и ще дават силно персонализирани и уникални съвети при различните видове нужди, предпочитания, избор, търсене и т.н..

За много от хората, тези асистенти ще се превърнат в приятел, който ги слуша и помага за решаване на дребни проблеми и предлага полезни ресурси. Те ще бъдат велики „слушатели“ и ще отговарят само, когато е необходимо и биха могли да бъдат полезни.

Най-големите песимисти виждат в бъдещето един свят, в който всеки си взаимодейства с машини и изкуствен интелект и никой не говори с останалите живи същества. [160]

Очакваният Уеб 4.0 ще акцентира на прилагане на технологиите на изкуствения интелекткъм съществуващото в Интернет съдържание.

 

 

 

 

 

Европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда

 

 

Една от основните цели в общественото развитие днес е адекватната медийна грамотност.

Значителните промени в информационната област налагат нови правила и изисквания към медийните потребители.

 

С понятието медийна грамотност определяме способността да се използват, разбират, оценяват и създават медии – свободно, самостоятелно, отговорно и не на последно място критично.

Медийната грамотност е и вид образователен подход,чиято цел е да даде на потребителите на медии по-голяма свобода, достъп и избор в способността да се интегрират в ускорения ход на информационното развитие,което налага обществената  система.

Поради широкото разпространение на комуникационните и информационните технологични средства, подрастващото поколение се оказва под влияние на многобройните информационни потоци. Въздействието на тези потоци върху съзнанието, емоциите и поведенческите стереотипи, практически не се контролира нито от родителите, нито от образователните институции.

Значението и ролята на медийната култура расте в геометрична прогресия. Днес

медиите са комплексно средство, помагащо на човека да възприеме околния свят

в неговите социални, морални, психологически, художествени, интелектуални аспекти.

Потенциалът на медийната култура в съвременния образователен процес се определя

от широкия спектър на развитие на човешката личност - емоции, интелект,

самостоятелно творческо и критическо мислене, възгледи, естетическо съзнание,

активизиране на знанията, получени в процеса на изучаване на традиционните

дисциплини от хуманитарния цикъл.

Медийното образование в съвременната социокултурна ситуация се разглежда като процес на развитие на личността, с цел формиране на култура за общуване с медиите, творчески, комуникативни способности, критично мислене, умения за пълноценно възприятие, интерпретация, анализ и оценка на медийните текстове, обучение на различни форми за самоизразяване с помощта на медийни техники.

Способността на индивида да умее да разграничава пропагандата от информацията,

да преценява значимостта на посланията, да открива ценностите, гледните точки и типовете поведение, които медията показва или внушава.

 

С ефективността си на разпространение, глобалната информационна Мрежа налага своите ключови изисквания, каквито са достъпът и анализът на съдържание.

Анализът на медийно съдържание, касае изследванията и приложенията да бъдат ориентирани към новите начини за получаване, обработване и представяне на информацията.

Невъзможността за достъп или т. нар. дигитална изолация, води до дисбаланс при необходимостта от потребление на технологични средства и ресурси в различнитеа региони, населени места или социални групи, а това от своя страна води до

неравностойно позициониране в обществото.

Дигиталната изолация е реално съществуваща бариера в живота на много хора.

 

Неравномерното разпределение на комуникационните и информационните технологии, поставя отделни членове на обществото в различни изходни позиции по отношение на почти всяка сфера в техния живот. Хората, ползващи информационни технологии и ресурси, имат възможността много по-бързо да се сдобиват и да обработват определена информация, което им дава значително предимство пред останалите.

Чрез Мрежата всеки може да получи достъп до информация, знания и контакти, които са значим ресурс за развитието в дадено общество, както и много по-лесен и бърз достъп до различните държавни институции.

В съвременния информационен свят, в който все повече неща зависят от Мрежата и включеността в нея, изключването на големи групи от възможности за достъп означава тяхната маргинализация и изпадане от развитието.

В условията на пазарна икономика, при която е ясно, че няма равномерно разпределение на социалните блага, е невъзможно изцяло да се ликвидират социалното, икономическото и технологическото неравенство. Необходимо е поне те да се поддържат в някакви допустими за обществото граници.

 

Тази проблематика би трябвало да се разглежда многостранно като не се пренебрегва и необходимостта от нужните умения за ползване на информационните технологии – технически компетенции, езикови познания, мотивация, иновативно и аналитично мислене и т.н.

 

Европейската общност е поддръжник на енергична и напредничава политика в областта на информационните и комуникационни технологии.

Европейският парламент подчертава важността на информационната политика като съществен компонент за намаляване на социалните различия, преодоляване на цифровото разделение в рамките на ЕС, насърчаване на социално и териториално единство.

Европейският парламент е работил активно и продължава да работи чрез иницииране на дебати, взимане на съвместни решения, изготвяне на доклади, становища, резолюции и стратегии, както и чрез призиви за по-мащабно координиране на националните усилия за изследване и развитие в областта на ИКТ и повече внимание към проблемите на потребителите.

 

Една от първите инициативи беше „е-Европа – Информационно общество за всички”, чиято основна цел е да осигури на гражданите на обединена  Европа възможност по-пълноценно да се възползват от промените, до които води информационното общество, като тези промени са не само по отношение на развитието на информационните и комуникационни технологии, но са свързани с промяната в начина на живот и общуване.

В плана „е-Европа” са поставени конкретни задачи като - достъп до Интернет на всички граждани, домове и училища, бизнес и административни центрове; въвеждане на електронно дистанционно образование (e-обучение) в Европа; политика за създаване на цифрово грамотни граждани на Европа; подпомагане и иницииране на предприемаческата култура; разработване, подкрепяне и финансиране на нови идеи;

осигуряване на социална насоченост на целия процес, създаване на потребителско доверие и изграждане на социална еднородност.

Планът за действие „е-Европа” определи и целта „Инвестиция в хора, знания и умения” - мобилизиране на образователните и културните общности, както и на икономическите и социалните участници, за ускоряване на системите за образование и обучение с цел преминаването на Европа към общество, основано на знанието.

Част от целта е и налагането и интегрирането на информационните и комуникационни технологии в образованието и електронното обучение - е-обучение (e-Learning Action Plan). [161]

В последствие се включиха още няколко инициативи, които надградиха плана

„е-Европа”. Поставиха се задачи да се подпомогне развитието на модерни публични услуги и динамична среда за електронен бизнес чрез разширяване на достъпа до широколентов Интернет на достъпни цени и сигурна информационна инфраструктура.

 

Една от основните ценности в Лисабонската стратегия от 2000 г., която предвиждаше  ЕС да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света към 2010 г., беше не материално-производствената сфера, а именно информацията, знанието и образованието. Целта беше знанието да дава резултати в услуга на производителността.

Невъзможността на повечето страни - членки да постигнат заложените цели, наложи необходимостта от ревизиране и актуализиране на стратегията и разработване на нова програма за развитие на информационното общество.

Европейската комисия предложи нова рамка за развитие –

„i2010 - Европейско информационно общество за развитие и заетост", явяваща се наследник на „е-Европа“.

Заложена е идеята за постигане на ясна, стабилна и конкурентна среда за развитие на електронните съобщения и цифровите услуги, а също и подпомагане на иновационната и изследователската дейност в областта на информационните и комуникационни технологии.

Стратегически приоритет е запълването на пропастта в социалното неравенство на информационното общество. Инициативата на ЕС поощрява изграждането на отворена и конкурентноспособна цифрова икономика и придава особено значение на информационните и комуникационни технологии като мотор за включване на всички в информационното общество (e-inclusion) и за повишаване на качеството на живот.

Предвиждаше се и включването на различни  политически инструменти на ЕС за насърчаване и развитие на цифровата икономика, чрез регулаторни инструменти, научно изследвания и партньорство между институциите, индустрията и гражданското общество, както и засилване на научнитеизследвания, иновациитеи инвестициите.

Още от съществените приоритети наi2010са - въвеждане на правно-регулаторна рамка за бърз достъп, осигурени и достъпни комуникации в областта на радио спектъра, аудиовизуалните услуги, електронните съобщения, ефективно управление на дигиталния достъп, създаване на модерна, пазарно ориентирана регулаторна рамка на дигиталната икономика, инвестиции в изследователската дейност и др.

Всичко това налага много сериозни действия и политически ангажимент от страна на всяка една от страните – членки на ЕС.

 

За постигане на всички набелязани цели е предвидена и специална Комуникационна програма (i2010 Communication), съдържаща важни предпоставки при реализиране на целите за единно информационно пространство –  по-голяма скорост чрез изграждане на по-качествени широко лентови услуги за доставка на съдържание и видео с висока разделителна способност, качествено съдържание на предоставяните услуги, гаранции за безопасност при използване на Интернет технологиите като защита от измами, неправомерно съдържание и технологични сривове.

 

Друг европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда

е и Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ), която налага задължение за медийна грамотност в държавите членки. Отчетена е необходимостта да се развива способност за достъп до медиите, за разбиранe на съдържанието и обмена на добри практики.

Директивата за аудиовизуални медийни услуги изрично призовава за насърчаване на медийната грамотност във всички сфери на обществения живот.

Отчитайки стойността на медийната грамотност и ролята й за активното гражданско участие в икономическия и културния живот на всяко общество, се подчертава фактът, че от способността за критична оценка на съдържанието до голяма степен зависи доверието на потребителите към информационните технологии и медии, както и значимостта на медийно грамотните потребители за медийния плурализъм и за качеството на съдържанието.

Това ще доведе до създаване на изключително важни способности у хората да развиват и споделят мнение по важни проблеми от обществен характер. [162]

 

Предвид непрестанното развитие на информационните и комуникационните технологии, инвестициите в увеличаване на скоростта и изграждането на широколентовия мрежови достъп, както и насърчаването на онлайн разпространение на съдържание, Европейския парламент актуализира някои приложения от Директивата от 2007 г., представяйки Директива за аудиовизуални медийни услуги - 2010, засега в кодифицирана версия.

„Във връзка с новите технологии, свързани с предаването на аудиовизуалните медийни услуги, регулаторната рамка, отнасяща се до упражняването на телевизионна дейност следва да вземе предвид въздействието на структурните изменения, разпространението на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и технологичното развитие на бизнес моделите, по-специално финансирането на търговско телевизионно излъчване, и следва да гарантира оптимални условия за конкурентоспособност и правна сигурност за европейските информационни технологии, медийни индустрии и услуги, както и зачитане на културното и езиковото многообразие.

Аудиовизуалните медийни услуги са повече такива в областта на културата,

отколкото икономически. Тяхното нарастващо значение за обществата, демокрацията — по-специално чрез гарантиране на свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, образованието и културата е основание за прилагането на специфични правила към тези услуги.” [163]

 

Иновациите ускоряват и усъвършенстват начина, по който се развиват услугите. Те са ключът към подобряване на качеството на живот. Създават конкуренцията, а вследствие на това и  повече работни места.

Един от най-новите проекти на Европейският съюз е стратегията „Европа 2020“, която предлага цялостна визия за социална пазарна икономика на Европа.

Основните насоки на проекта са - превръщането на Европа в световен лидер в полето на науката, справяне с препятствията пред иновациите и сближаване на сътрудничеството и ползите при работата на публичния и частния сектор.

Решителна стъпка е увеличаването на базата от знания. В проектът „Европа 2020“ е заложена и целта да се увеличи броя на активните изследователи с 1 милион. По план 3% от БВП на ЕС трябва да се отделят за наука и изследвания. Ще се разработват и академични сътрудничества чрез програми Еразъм, Сократ и др.

Пред младите учени и изследователите ще се открият нови възможности и позиции с по-добро заплащане. Тренингът на кадрите също ще се повиши, ще има и по-добра трансгранична мобилност. Очаква се отваряне на достъпа до изследователски ресурси, както и облекчено участие във финансирани от ЕС програми. [164]

 

Програмата e-Contentplus, коята е част от i2010, е също сред дългосрочните инициативи на ЕС за трансформиране на дигиталното съдържание  в по-достъпно, полезно и използваемо. Областите, в които програмата има приоритетни въздействия са – географската информация, образователното, научното и културното съдържание.

Действията са ориентирани към технологични решения, иновации в организациите и насърчаване на иновативните подходи.

Създаването на синхронизирано, европейско културно и научно съдържание чрез изграждането на дигитални библиотеки с богато съдържание, цели подобряване на качеството на културното и образователното равнище.

Мултикултурните и мултиезиковите аспекти на дигиталното съдържание ще станат интегрална част от всички тези действия. Фокусирано е внимание и върху качеството на съществуващото съдържание, неговото улеснено търсене и използването му.

Това цифрово съдържание може допълнително да бъде създавано, съхранявано, управлявано и предавано като се прилагат новите инфотехнологии.

Подпомага се развитието на електронното взаимодействие между колекции и обекти от културни институции - архиви, библиотеки, музеи, както и решения, които да улесняват излагането, откриването и възстановяването на тези ресурси в областта на цифровите библиотеки.

Всичко това осигурява възможности на потребителите, изследователите, студентите и бизнес средите да използват по-ефективно наличните информационни ресурси, без значение къде се намират и какъв език говорят. [165]

 

Отделяйки специално внимание на образованието, считайки го за свой основен бъдещ приоритет, Европейският съюз влага средства за обучение и изследвания в областта на

информационните и комуникационни технологии,технологично развитие и демонстрациите. Бюджетът на ЕС в тази област беше предвиден до 2013 г. и възлизаше на 50,5 млрд. евро. Една от изпълняващите идеята програми е „7 РП - Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие”, която се прилага за периода 2007 - 2013 г.

„7 РП” запазва важните елементи от предишните рамкови програми за научни изследвания. Акцентите се запазват по отношение на консорциумите от европейски партньори, трансграничното сътрудничество, отворената координация, гъвкавостта и компетентността на научните изследвания. [166]

 

За дългосрочните си цели, в края на 2011 г., като част от стратегията „Европа 2020”, ЕС вече представи и следващия си програмен проект „Хоризонт 2020”, която има за цел да актуализира и надгради „Седма рамкова програма”чрез пакет от мерки за насърчаване на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността в Европа..

Общият размер на финансирането, което се предвижда за периода 2014-2020 г. е в размер на 80 млрд. евро. Проектът е съсредоточен върху превръщането на революционните достижения в областта на науката в иновационни продукти и услуги, които осигуряват възможности за развитие на висшите училища в рамките на ЕС. Едновременно с това тя цели драстично намаляване на бюрокрацията, като опростява правилата и процедурите за привличане на най-добрите изследователи и на по-широк кръг от иновационни предприятия. [167]

 

Проблемите, касаещи недостатъчната грамотност относно цифровите технологии и липсата на умения за тяхното използван, достъпът до информационните технологии, както и пълното оползотворяване на потенциала на ИКТ, са засегнати и в „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа” (Digital Agenda for Europe).

„Европа изпитва растящ недостиг на професионални умения за използване на

ИКТ, както и от недостатъчна цифрова грамотност. Тези недостатъци

изключват много граждани от цифровото общество и икономика и ограничават

големия мултипликационен ефект от въвеждането на ИКТ за растеж на

производителността. Решаването на този проблем изисква координиран

отговор главно от държавите-членки и от други заинтересовани страни.

Чрез пълното оползотворяване на потенциала на ИКТ Европа можеше много

по-добре да се справи с някои от най-тежките за обществото свои проблеми:

изменение на климата и други форми на натиск върху нашата околна среда,

стареещо население и растящи разходи за здравеопазване, разработване на по-ефикасни публични услуги и приобщаване на хората с увреждания, цифровизация на културното наследство на Европа и неговото предоставяне на настоящото и на бъдещите поколения и т.н.” [168]

 

В желанието си да приложи успешно изискванията и целите на Програма „Дигитален дневен ред за Европа” , европейската образователната институция „Евридика” и изпълнителна агенция „Образование, аудиовизия и култура”

(EACEA P9 Eurydice) пое инициатива за разработване на документ и интегрирането му в европейската образователна система „Учене и иновативност чрез информационните и комуникационните технологии в европейското училище 2011”.

Целта на документа е укрепване на връзките между образователните системи по начин, който осигурява развитие на потенциала на всеки млад човек, осигуряване на разнообразие от методи и средства, които позволяват да се подпомогне образователния процес като се организира по начин, който отчита индивидуалните потребности на учещите и позволява да се изградят у тях важни дигитални компетентности, необходими за бъдеща икономика „основана на знанието”.

Документът хвърля светлина и върху стратегиите, които отделните страни използват за обучение и подкрепа на учителите за прилагане на информационните технологии в обучението.

България участва като национално звено по програма „Евридика” и в отговор на това преведе и публикува онлайн доклада. [169]

 

България като пълноправен член на Европейския съюз пое задължение и ангажимент да разработи национални стратегически цели, които да са съобразени с приоритетите залегнали в програмните документи на ЕС и чието изпълнение да гарантира постигането на целите.

У нас вече се създаде Национален иновационен фонд, в който е предвидено част от приоритетните направления за финансиране да се отнасят и за информационните и комуникационни технологии. [170]

Създаде се и Национален фонд „Научни изследвания“, който да финансират пазарно ориентирани иновационни и научно-изследователски проекти. Идеята е да се насърчи заетостта на млади специалисти в малки и средни предприятия, както и да се изградят, разширят и оптимизират центровете по компетентност, за да може бизнесът да ползва резултатите на научните организации. [171]

В националната ни стратегия е предвидено и привличане на чужди инвестиции в изследователската дейност и създаване на технологични центрове по предприемачество във висшите училища.

Всички тези благоприятни в перспектива цели за страната ни, зависят както от политическата, така и от обществената подкрепа. Разясняването на подробностите и запознаването на обществеността би следвало да се извършва както от медиите, така и държавната администрация, бизнес предприятия и научни организации.

 

През септември 2012 г. в София се състоя конференция на високо равнище под надслов "Цифровата програма на Европа 2012: Реалност или все още предизвикателство", на която заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар Нели Крус представи програмата в областта на цифровите технологии на ЕС и обеща финансова подкрепа за навлизане на широколентовите услуги в отдалечените райони.

Пътят към осъществяването на тези намерения преминава през осъществяване на  електронно правителство, въвеждане на информационни технологии в училищата, повишаване на компютърната грамотност, изграждане на обхватна мрежа за високоскоростен достъп до Интернет. Според Нели Крус, това ще спести пари и време, като същевременно ще се осигури икономически растеж и развитие, ще се трансформират и подобрят основни сфери на живот, ще се помогне на хората да се свързват и общуват, да учат и да намират работа. Отбелязано беше сериозното изоставане на страната ни, по отношение на достъпа до информационни ресурси –

„под 40 % от домакинствата имат широколентова връзка, в селските райони само един на всеки трима изобщо има покритие. В същото време само 1 % от българите имат достъп до 3G Интернет на техните телефони, което е едва малка част от показателите за ЕС …”. [172]

Нели Крус напомни и един от най-големите проблеми, свързан със свободата на словото и прозрачността на медийната собственост в България, цитирайки данните от последния доклад на “Репортери без граници”, според който България е на 80-то място по медийна свобода сред всички 178 държави и региони, включени в проучването, и на последно място в Европейската общност. Тази ситуация в България, еврокомисар Крус определи като „тревожна”.

 

Всички изложени дотук проблеми и изсквания на новото време показват, че медийната грамотност като терминология не е достатъчна. Днес изискванията за дигитална компетентност трябва да са адекватни на глобалната дигитална епоха на 21. век.

Ето част от новите изисквания и компетенции, синтезирани от преподавателя по „Комуникационен мениджмънт” в „Нов български университет” Руси Маринов –

 

Ø     Визуална и информационна грамотност;

Ø     Дигитална и медийна грамотност;

Ø     Мултикултурна грамотност и осведоменост за глобалните процеси, иноваторско мислене;

Ø     Адаптивност и управление на комплексността;

Ø     Високо-организирано мислене и ефективна комуникация;

Ø     Работа в екип, умения за коопериране и междуличностни взаимодействия;

Ø     Личностна, социална и гражданска отговорност;

Ø     Интерактивна комуникация;

Ø     Способности да се произвеждат релевантни на контекста, висококачествени продукти.

 

Всички умения в дигиталната епоха, според него, непрекъснато се усъвършенстват и развиват по тези направления. [173]

 

През последните години в Европа се използват различни стратегии в подкрепа на подпомагане и развитие на икономиката при малките и средните предприятия.

Това помага за разширяване на връзките между фирми от различни сектори на стопанството чрез форми на сътрудничество като целта е преминаването на границите на отделните страни и придобиването на международната конкурентноспособност.

Преимуществените показатели са - качество, производителност, иновативност, печалба. Стопанските структури, търсейки най-добрите варианти за съотношение между тези показатели, използват различни форми на обединяване. Една от най-ефективните форми на обединяване на бизнеса от различни сектори са бизнес клъстерите.

Клъстер е географски близка лимитирана група от компании, сдружени в определена сфера и обединени от сходства и взаимни допълнения.

Клъстерите имат потенциал да осигуряват конкурентност чрез - повишаване производителността на фирмите в клъстера, внедряване на иновации в съответната област, стимулиране възникването на нови бизнеси, процеси или ресурси. Комуникацията и диалогът са улеснени от ползването на обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги.

Това е една своеобразна самоорганизираща се производствена система, в която фирмите варират от традиционни до високотехнологични, като някои активно привличат преки чуждестранни инвестиции, а други са групирани в мрежа от малки и средни предприятия, които си сътрудничат във вертикални или хоризонтални „вериги“,с целповишаване на конкурентоспособността.

Според Майкъл Портър, който е един от водещите световни бизнес стратези в областта на икономическия мениджмънт, явлението „клъстеризация“ е основна

характеристика на напредналите национални икономики и средство за постигане на конкурентни предимства на пазара.

Негови стратегии представляват последователност от действия за постигане на дългосрочните цели на дадена система. Портър изтъква нуждата, да се създават пазарни „екосистеми” в развиващите се страни, което ще накара фирмите да станат партньори с неправителствени организации и правителства. Тази практическа стъпка към бизнес коопериране и стимул за развитие на активи, технологии, инфраструктура и съвместни инвестиции, е търсен ефект, който не би могъл да бъде постигнат от една-единствена фирма. Това води до развиване на веригата на добавената стойност на фирмитеи до съществено снижаване на разходите за членовете на мрежата, както и до създването на нови индустриални клъстери.

Фирмите и организациите които участват в даден клъстер, като правило имат по-висока конкурентноспособност, защото чрез бизнес контактите с други участници в клъстера се развиват в по-благоприятни за тях условия.

Отделните мерки, насочени към взаимодействие и в услуга на фирмите по отношение

на иновации, дизайн, качество, продуктово развитие и маркетинг, са изключително важни. Политиката за развитие се допълва или конкретизира от иновационната политика на национално и регионално равнище.

 

Анализът на досегашния опит в развитите страни показва, че близостта на участниците се оказва решаваща за успеха на клъстерните инициативи, въпреки че съвременните информационни технологии позволяват все по-лесно да се комуникира с цяла Европа и

извън нейните рамки. Тази стъпка е особено важна, когато трябва да се пренасят неформални знания и информация в подкрепа на ефективни и навременни технологични решения и иновации. Решаващо значение за успеха на подобни инициативи има ясната визия за развитието на клъстера. Набелязаните инициативи се реализират по-лесно, ако една фирма или организация поемат водеща роля с необходимото съгласие от другите потенциални и заинтересувани участници. С тази задача малките клъстерни формации се справят по-добре, отколкото мегаклъстерите.

В по-големите клъстери се прилага друга стратегия – гравитирането около териториална стокова марка, която идентифицира уникалността на един регион с определена индустрия или с определена продуктова група.

Като модел клъстерите са много полезни при разработването на национални и регионални концепции за развитието на малките и средните предприятия.

Държавата се включва по различен начин в прилагането на своята политика за подкрепа на специфичните нужди на отделните клъстери. Обикновено това се свързва с активно участие и насърчаване на публично-частните партньорства и реализиране на съвместни проекти чрез подкрепа от структурните фондове на ЕС. [174]

 

През 2008 г., в интервю дадено специално за българското списание „Мениджър”, самият Алвин Тофлър, обобщава до голяма степен всичко изложено до тук.

Промяната към икономика на знанието тепърва ще се развива все повече, казва Тофлър.

В малка държава като България трябва да се изградят структури, които да са гъвкави към промените и които могат да функционират в икономиката на знанието.

България трябва да гледа към бъдещето в културен аспект. От изключително значение е какво е отношението на хората към науката и технологиите и готови ли са да  преминат на едно следващо ниво на технологично развитие. Фирмите трябва да променят  вътрешните си организационни структури.

Запитан за бъдещето на световната икономика в условията на глобализация, Тофлър споделя, че не счита глобализацията за фиксиран и неизбежен етап.

Проблемите с бедносттане могат да се решат чрез прилагане на единен подход. Погледнато назад в миналото ще се установи, че част от причините за бедността са в културата на държавите или по-скоро, в нейната липса. Няма универсален начин за премахване на бедността. Решенията трябва да се търсят в съчетанието от технологии и култура.

По неговото мнение, Европейският съюз не се възползва достатъчно от съществуващите възможности, което също до известна степен е свързано с културата. Трансформацията на държавите през следващите години няма да е само технологична, а ще е свързана с трансформация на структурите и радикална промяна на разбирането на обществото за образованието.

Тофлър смята, че бъдещето развитие до голяма степен е в ръцете на неправителствените организации. Техните нови форми и новите им взаимоотношения с компаниите и държавните органи силно ще развият сектора им. 

Пазарите постоянно ще се променят и това трябва да бъде осъзнато както от малките, така и от големите компании, каквито и продукти да създават. Когато бизнесът започне да инвестира в разработването на един продукт, трябва да мисли вече и за следващия. Новите технологии и конкуренцията изискват бързи реакции. [175]

 

 

Изводи

 

 

От всичко казано до тук, може да се направи заключение, че днес водещ капитал е информацията, а човекът е носителят на знанието. Информацията я създават хората като творчество, ново знание, изкуство и т.н. Днес доминира текущата над опредметената информация, творчеството над физическия, индустриален, опредметяващ се труд. Водещото начало днес е човекът-творец, а не средствата за производство. Интелектуалната собственост като обществено отношение, измества собствеността и йерархичния ред на зависимост, която тя създава.

Медийната конструкция на масовата комуникация и самият комуникационен процес са взаимообвързани, което им позволява непрекъснато да градят различни конфигурации като обръщение-синтез от името на средствата за масова комуникация към възприемащата публика. Колкото и изпращаният синтез да действа монолитно върху човешкото съзнание, открояването на водещата медийна роля в сътворяването на всяко едно журналистическо или художествено съобщение винаги е било неоспорим факт. [176]

Днешните неизбежни процеси на глобализация и локализация, разединение и интеграция, както и мултикултурализмът представляват генезиса на нашата съвременност.

Възприемането и осмислянето им може да реши множество проблеми.

Навлезлите навсякъде информационни технологии, усъвършенстването на инфраструктурните комуникационни средства, избледняването на националните граници, нарасналите възможности за свободно придвижване на всички видове ресурси, предначертават облика на глобализирания свят, в който живеем.

Облекчението на рестрикциите в регулативните отношения, отслабването на ролята на традициите и на обичаите, както и увеличаването на значението на социалните връзки способстват за мобилността на хората в географски, духовен, културен и емоционален смисъл.

Събирането, обменянето и прилагането на познание са били и ще бъдат основополагащи в развитието на цивилизацията.

 

 

 

  

  

Бележки:

 

  

 

 

обратно нагоре