Гл. ас. д-р Тодор Панайотов

Резюме:

В студията се проследява и оценява журналистическата дейност на юриста, политика, депутата и дипломата Борис Минчов Вазов и се откроява неговия принос за развитието на печатните медии в България. В продължение на четири десетилетия той е сътрудник и редактор на най-престижните печатни издания в страната. В тях е автор на хиляди публикации, които най-често са подписвани с псевдонима “Сеяч” или „д-р Сеяч“. Десетилетия наред обаче Борис Вазов е пренебрегван от изследователите на пресата в България заради участието му в „буржоазния“ и „фашистки“ периодичен печат преди 1945 г. Така той остава незаслужено в сянката на по-големите си братя - патриарха на българската литература Иван Вазов и прочутите генерали Георги и Владимир Вазови.

Американските и западноевропейските изследователи отдавна изтъкват голямото значение на видовете връзки и мрежи, които съществуват в различни обществени сфери и гилдии. Известно е, че след 1945 г. в българската наука властва класово-партийната оценка и затова едва след 1989 г. се появиха монографии без идеологически оценки, в които се акцентира на родови, образователни и професионални връзки. В тях се разглеждат обвързаностите, които съществуват сред водещи политически дейци[1] , сред представители на банковите и стопанските среди[2] и сред бизнес елитите[3] в България. Естествено такъв вид връзки съществуват и в журналистическата гилдия, която през 2014 г. отбеляза 170 години от излизането на първото българско периодично издание и началото на българската журналистика и 120 години от началото на организираното журналистическо движение в България. Типичен пример за родови връзки в българския периодичен печат е участието в различни издания на братята Иван, Георги и Борис Вазови . В продължение на десетилетия те са сред авторите на водещите централни всекидневници „Мир“ (1894-1944) и „Ден“ (1903-1923).

През 2013 г. излезе книгата на Стоян Райчевски „Братята в българската история“. В предговора авторът изтъква: „Парадоксално може да звучи , но е често срещана практика в нашата литература (историческа, критическа и публицистична ), каквито са повечето източници, когато се описват житейската съдба, достойнствата, постиженията или приносът към обществото на един от братята, да се казва съвсем малко и дори премълчава за другия, ако той не е „достоен“ за отбелязване според критериите и морала на съответната политическа конюнктура. Този подход за съжаление е практика на много десетилетия от следосвобожденския период, без да е преодолян напълно и до днес.“[ 4]

Такъв е случая и с братя Вазови. В голямото семейство на Съба и Минчо Вазови има забележителни личности с големи заслуги към родината. Освен патриархът на българската литература Иван Вазов и прочутите генерали Георги и Владимир Вазови, техен син е и известният журналист и политик д-р Борис Вазов. Братя Вазови са членове на една от водещите партии в страната и като нейни представители стават депутати, министри, дипломати или кметове. Докато за братята му са изписани хиляди страници, техните имена присъстват в енциклопедиите, а съчинения им са преиздавани, то десетилетия наред най-малкият брат Борис Вазов остава незаслужено в тяхната сянка, а хилядите му публикации остават затворени и забравени между пожълтелите страници на старите издания. Показателен е факта, че дейността му като професионален журналист не е била обект на самостоятелно изследване в научната книжнина по журналистика.

Затова целта на това проучване е да проследи и оцени журналистическата дейност на д-р Борис Вазов и открои неговия принос за развитието на печатните медии в България. Изследването се базира върху архивни източници, материали от периодичния печат, справочна литература и разбира се, на достиженията на научната книжнина.

***

Борис Минчов Вазов е роден в Сопот на 4 юли 1873 г. Последователно учи в Сопот, Стара Загора и Пловдив, а на 20 години завършва военно училище в София. Служи шест години в артилерията, но по собствено желание напуска офицерската служба. През 1904 г. завършва право в Париж, където защитава и докторат. Завръща се в България и отначало работи като адвокат, но скоро се посвещава на политиката.[ 5]

Борис Вазов е депутат в шест парламента и пет години е дипломат. Заема високите държавни постове подпредседател на Народното събрание (на два пъти) и е пълномощен министър в Прага.[ 6] Като общественик оглавява Софийския адвокатски съвет, председател е на дружество „Славянска беседа“ и на туристическо дружество „Алеко“, членува в Съюза на българските учени, писатели и художници, в дружество „Юнак“ и е активен масон.[ 7]

Първите журналистически публикации на д-р Борис Вазов са посветени на правни и конституционни проблеми. Те излизат през 1904 г. в авторитетния всекидневник „Ден”, издаван от големия публицист Велчо Т. Велчев. Макар, че „Ден“ е обявен за независимо издание, то стои близо до идеите на най-русофилско настроената българска партия – Прогресивнолибералната.[ 8] Още от първите си броеве „Ден“ е ярко опозиционно издание, защото е против правителството и против княз Фердинанд. Велчев и като издател и като главен редактор е „обявил война“ на управляващите среди.[ 9] Тази редакционна политика явно допада на Вазов и той става един от най-известните сътрудници на изданието.

В своите материали в „Ден” д-р Вазов се обявява за стриктно спазване на законите и конституцията в страната и настоява държавният глава да играе ролята на арбитър в междупартийните борби. От страниците на вестника Вазов критикува политическия живот у нас нарушението на законите и неуважението към държавните институции. Всички тези недостатъци според автора се дължат на незрялостта на българското общество, което не цени достиженията на демокрацията.[ 10]

През 1905 г. Вазов става член на Народната партия и започва да публикува в нейния централен печатен орган вестник “Мир”. От неговите колони той остро атакува установеният от княз Фердинанд личен режим, който обезличава парламента и партиите и настоява за въвеждането на пропорционалната избирателна система в страната. Тези теми ще бъдат водещи в неговото журналистическо и публицистично творчество през следващите години.

През 1906 г. Борис Вазов става активен сътрудник на новосъздадения всекидневник “Балканска трибуна”(1906-1908). Това е вестникът, който най-силно атакува личния режим на княз Фердинанд. Тази позиция го превръща в едно от най-високотиражните издания с близо 15 000 броя дневно. Неговите уводни статии често са писани от д-р Борис Вазов и са подписвани с неговия псевдоним “Сеяч” или “Д-р Сеяч”. В тях критиката му към монарха достига своя връх, а заглавията им са кратки, но ударни. Като например “Тронът се клати” или “Княже!”. Тези статии често излизат заедно с карикатури, които осмиват княз Фердинанд и са дело на художника Иван Славов (Glory). Отговорът на управляващите е бърз и красноречив – побой над художника, затвор за издателя и в крайна сметка ликвидация на вестника.[ 11]

През 1907 г., като един от най-добрите теоретици на избирателните системи у нас, Вазов публикува книгата си „Съразмерно избиране“. В Предговора на труда той пише: „Българското законодателно тяло, Народното събрание, е много ниско паднало в очите на гражданите; вместо да бъде просветено учреждение, представител на общественото мнение и на общите интереси, то се е обърнало на едно сляпо оръдие в ръцете на управниците и техните прищевки.“[ 12] Затова още в първите страници на книгата си Вазов се обявява за въвеждане на съразмерната избирателна система в България и това трябва да се случи „ако искаме да направим от Народното събрание един верен и честен пазач на гражданската свобода“[ 13]. До 1912 г., когато в България е приета със закон пропорционалната (съразмерната) избирателна система, Вазов е сред най-дейните нейни пропагандатори и защитници, включително и с редица материали в периодичния печат.[ 14]

В годините на войните за национално обединение д-р Вазов се изявява като истински патриот. Като депутат той не подлежи на мобилизация, но въпреки това отива доброволец на фронта. За проявена храброст по време на боевете е награден с орден „За храброст“ и произведен в по-горен офицерски чин - капитан. В разгара на Първата световна война, малко преди България да влезе в нея, братя Вазови решават да подкрепят решението на правителството за съюз с Германия , а не виждането на ръководството на Народната партия, че България трябва да се включи на страната на Съглашението.[ 15]

След решението на семейния съвет Борис Вазов публикува на 9 септември 1915 г. статия във вестник “Мир”, която предизвиква силен отзвук сред политическия елит. Тя излиза на първа страница в брой 4671 и е със заглавие „Опозиция, правителство и отечество“. Според автора: „Когато се развее знамето на България и на нейната армия, трябва да се свият нашите частни знамена. Тъй постъпват всички народи, които заемат видно място в човечеството“.Тези разбирания на Борис Вазов са подкрепени от главния редактор Иван Пеев Плачков, който на 29 септември 1915 г. излиза с уводната статия „Жребият е хвърлен“. От първа страница на всекидневника Плачков изтъква, че като истински патриот д-р Вазов е първият, който е призовал да не се политиканства с този съдбоносен за страната избор. На друго мнение обаче са шефовете на Народната партия, които дори обмислят спирането на вестника. Това не се случва и “Мир“ продължава да излиза. Продължават да излизат и статиите на Вазов във вестника.[16]

През 1917 г. Борис Вазов е един от най-дейните радетели за създаване на Съюз на българските учени, писатели и художници. Това е една организация на интелектуалци, която си поставя за цел защита на българската национална кауза. Вазов е сред основателите и ръководителите на този съюз и пропагандира дейността му чрез страниците на вестник „Мир“.[17]

Първата световна война завършва с нова национална катастрофа. България изпада в криза. В тази обстановка Борис Вазов обвинява ръководителите на своята партия, че бездействат и затова се отказва от депутатския си мандат и напуска народняците. В следващите месеци той не е активен политик, но е изключително активен журналист.

През 1919 г. става сътрудник на вестник “Трибуна”(юни-декември 1919 г.), издаван от акционерно дружество „Български печат“ и редактиран от Димо Казасов.[18] В своите материали в това издание Вазов се обявява за наказание на виновниците за националната катастрофа, за преследване на спекулантите и изкореняване на корупцията. За да се случи всичко това обаче според него трябват нови управници. Затова той настоява старите партийни шефове да се оттеглят от политиката. Явно издателите и редактора са доволни от работата на Вазов защото той първо е постоянен автор и второ получава по-високи хонорари. За сравнение хонорарът на Вазов за една статия е 50 лева докато други известни сътрудници на вестника като писателя Елин Пелин и журналиста Георги Белчев получават по 40 лева за всяка своя статия.[19]

В началото на самостоятелното управление на БЗНС (1920 - 1923 г.) д-р Борис Вазов е председател на Софийския адвокатски съвет, избран е за член на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати и става първият редактор на неговия орган “Адвокатски преглед”. Първият брой на изданието излиза на 1 февруари 1921 г., а статиите на Вазов в него са посветени на актуални професионални и политически въпроси. Още в програмната статия “Задачи и надежди“ той заявява: “Трябваше да се извършат брутални и невежествени посегателства върху правата и интересите на адвокатите, за да се сетят тия последните, че имат нещо да пазят и да се почувствуват като солидарни членове на една и съща професия.[…] Докато по-рано адвокатстването беше изключително в услуга на политическия живот, днес то все повече и повече се посветява на своята пряка работа – да бъде помощник на правовия живот в страната…Поради всичко това българското адвокатство твърде болезнено почувствуваха непристойната хайка, която се започна против него от невежествени и опартизанени управници и ще положи всички усилия да ги отстрани”.[20]

За да даде пример на спазване на демократичния принцип на ежегодна смяна на ръководството, през септември 1922 г. Вазов си подава оставката като редактор на “Адвокатски преглед” и като председател на Софийския адвокатски съвет. Същата година той се връща към активна политическа и обществена дейност. Отново става партиен член, влиза в редовете на масоните, избран е за председател на дружество Славянска беседа. Освен това става активен сътрудник на новосъздадения всекидневник “Слово” и списание “Слънце”.[21]

Най-ярка обаче е журналистическата дейност на Борис Вазов във всекидневника “Мир”, който е най-дълго излизалият, най-добре списваният, най-авторитетният и най-значимият политико-обществен вестник в Третото българско царство.[ 22 ]От 1922 г. Вазов става един от основните автори на уводни статии в изданието. След като земеделският режим се разправя с ръководството на неудобния му вестник “Мир” (главният редактор Плачков е пратен за девет месеца в затвора, а помощникът му Сава Донев Добриянов и репортера Дочо Христов са интернирани) в началото на 1923 г., по спешност, издателите назначават за главен редактор д-р Борис Вазов. Това назначение е оповестено на 19 февруари 1923 г. в брой 6809 на вестник “Мир”.

Времето, в което публикува своите уводни статии и ръководи вестника, се характеризира с остро политическо противопоставяне между правителството на БЗНС и опозицията. В своите материали Вазов атакува всяка стъпка на управляващите и подлага на унищожителна критика провежданата от тях вътрешна и външна политика. Лично атакува премиера Александър Стамболийски, като го нарича диктатор, който води страната към катастрофа и го призовава да се оттегли от властта. Ето няколко характерни заглавия и извадки от уводни статии на Вазов публикувани в “Мир”:

Брой 6578, 10 май 1922: заглавие “Към катастрофа”

Брой 6593, 30 май 1922: заглавие “Диктаторът”

Брой 6597, 3 юни 1922: “Опозицията да си подаде ръка и да турне край на диктатурата на Стамболийски и да създаде един законен ред у нас. Диктаторът Стамболийски погуби свободата в България, отчая гражданството и отслаби вярата в един конституционен живот.”

Брой 6602, 10 юни 1922: “Нека не си правим юлюзии, че работата ще свърши със сваляне от власт на диктатора Стамболийски.”

Брой 6620, 1 юли 1922: заглавие “Идете си!”

Брой 6711, 19 октомври 1922: “Днешният режим е една нелегална организация, която е заграбила властта.”

Брой 6714, 23 октомври 1922: заглавие “Нелегално правителство”.

И в следващите месеци Борис Вазов продължава атаките си към кабинета Стамболийски. За тези свои статии той е подведен под съдебна отговорност и осъден. В брой 6828 от 13 март 1923 г. на “Мир” е публикувано следното съобщение:”Нашият редактор д-р Борис Вазов е осъден условно на 1 месец тъмничен затвор за клевета на правителството!”

Веднага след като оглавява вестника, само за 10 дни на три пъти от страниците на “Мир”, д-р Вазов в свои статии упреква цар Борис III, че търпи диктаторско управление, че не разпуска парламента и не освобождава министрите.[ 23] В следващи свои материали Вазов съветва Държавния глава да състави коалиционен кабинет, който да проведе нови парламентарни избори.

През март 1923 г. Борис Вазов участва в три срещи на масоните публицисти. На тях се разглеждат въпроси свързани с политиката, обществото и печата. Сред най-дейните е Вазов, който предлага масоните да завладеят печата и да съгласуват своята дейност. Години по-късно тези негови разбирания и тези срещи се оценяват противоположно от изследователите. Докато академик Владимир Топенчаров изтъква, че “масонските ложи се оказват удобно и активно сборище на реакционни пера”, а професор Величко Георгиев смята, че решенията за единство са “осъществени чрез цялата буржоазна вестникарска кохорта”, то доцент Ефрем Ефремов се съмнява, че това е възможно, защото “те са представлявали отделни вестници на дадени издатели със съвсем различни интереси”, но ги обединява “желанието за възход на България, както и за свободен и независим печат”.[ 24]

В деня на преврата, когато на 9 юни 1923 г. е свалено самостоятелното управление на БЗНС, в брой 6898 на вестник “Мир” е публикувана статия от Борис Вазов със заглавие “Край на един срамен режим”. В нея се казва: “Най-сетне Държавният глава, след дълги колебания, се реши да изпълни своите конституционни прерогативи и задължения и се лиши от съветите на г. Стамболийски.[...]

На ония, които до снощи се подиграваха с честта, имота и живота на българските граждани, на ония, които като хишни зверове се бяха докопали до властта, като стъпкваха закони и Конституция, на ония, които разграбиха народните средства, за нуждите на едно долно партизанство и за поддържане на цепеничарски шайки, които избиват мирните български граждани, на тия самозабравили се управници, трябва да се поиска сметка. Нека отговарят с какво право избиваха българските граждани, защо лишиха народа от свобода и защо стъпкаха Конституцията. […]

Новото правителство беше една отдавна очаквана необходимост, то дохожда по един естествен и законен ред да тури край на един разбойнически режим”.

Два дена след преврата в уводна статия Вазов призовава новите министри “Дръжте здраво!” В нея той изтъква, че има пълно доверие в тях.

До края на юни 1923 г. редакторът Вазов изпълва вестника с материали срещу свалените земеделски министри и убития премиер Стамболийски, както и с насърчителни и хвалебствени публикации за новите управници.

На 30 юни 1923 г. главният редактор  на “Мир” Иван Пеев Плачков излиза от затвора. От началото на юли той поема ръководството на вестника, а Вазов става негов помощник.

В навечерието на масовите арести на комунисти и леви земеделци, осъществено по разпореждане на правителството, в брой 6976 от 11 септември 1923 г. Сеяч (Вазов) пише: “Нека се разбере еднаж завинаги, че срещу комунизма трябва да се вземат ограничителни мерки, само както при епидемиите. Тия мерки може да изглеждат нехуманни, несвободни, но те са единствено спасителни. Много неприятности ще се избегнат, а може би ще се избегне и създаването на фашизма, това друго зло, в България, ако отсега се приложат Конституцията и законите и ако се заяви на всеослушание, че в българския парламент нямат място политически организации, които работят за събаряне на държавата и подготвят методично гражданската война.”

По време и след разгрома на Септемврийското въстание в редица материали Вазов изтъква, че за извършените жестокости са виновни комунистите, които трябва да понесат цялата отговорност. Той оправдава масовия терор, осъществен от правителството на Александър Цанков и подчертава, че министрите са „осигурили свободата на народа“[25].

Борис Вазов остава помощник редактор на „Мир“ до края на 1924 г. В следващите години се посвещава на политиката и дипломацията. Той е член на ръководството на управляващия Демократически сговор и подпредседател на Народното събрание, а от 1927 до 1932 г. е пълномощен министър на България в Прага. Макар и рядко, в това време негови статии продължават да се появяват по страниците на българския периодичен печат. Например под формата на “Писма от Чехословакия” той изпраща материали за вестниците “Мир”, “Демократически сговор и “Ла Бюлгари”.

От 1932 до 1938 г. д-р Борис Вазов отново е част от екипа на “Мир” и това са годините на неговата най-активна журналистическа дейност. В този период той публикува близо хиляда материала. Отначало като редовен сътрудник, а от януари 1934 г. като помощник на главния редактор пише всеки ден по една статия, която подписва отново с любимия си псевдоним “Сеяч”.

Как са възприемали този псевдоним и неговите статии колегите на Вазов? В спомените си журналистът Христо Бръзицов пише: “Самият псевдоним, имащ такова хубаво съдържание, говореше за добрия вкус на собственика му. Сеяч... българско, родно, Вазовско! [...] В “Мир” Б. Вазов е писал повече от всички негови редактори и сътрудници. Той е писал непрекъснато, всеки ден. Като Сеяч в “Мир” всеки ден изнасяше по една обществена мисъл, която споделяше с читателя, като с приятел. Той винаги разглеждаше всекидневни, животрептущи въпроси.” [26]

Българските теми, които Вазов разработва в “Мир”, са посветени главно на актуални политически проблеми като: избори, партии, парламент, правителство, ролята на монарха в политическия живот, външната политика на страната. Като дългогодишен парламентарист той се тревожи, че след като в продължение на четири години в България няма Народно събрание, тази институция е загубила доверието на хората. Ето какво пише в уводна статия на брой 11472 от 22 октомври 1938 г.: ,... изминаха се няколко години, през които нямахме Народно събрание. Считахме се като осакатени. Толкова много мечтаехме да имаме пак Народно събрание, че днес, когато вече го имаме, ние оставаме очудени, че не изпитваме особена радост, да не кажем и ... доверие. […]

Ние пожелаваме на г-да народните представители, в чиито родолюбие никой не се съмнява, да обърнат вниманието си към най-големия въпрос, днешен и утрешен у нас, от който зависи успеха ни: създаване на доверие.“

В своите материали Вазов се обявява за свобода на словото и печата. Как цензурата влияе върху самите журналисти Сеяч обяснява в брой 10474 от 19 юни 1935 г.: “Не може ли вестникарят свободно да осветлява обществото, той губи чувство за отговорност и става просто един безполезен драскач. Обществото престава да му вярва и започва да се храни със слухове и мълви (...) Вестникарят е цвете, което не може да живее без волност. Само волността го прави отговорен и полезен сътрудник на обществото и държавата.”

От перото на Борис Вазов не убягват и световната политика, международните проблеми и организации, както и дейността на водещите политици и държавници на Европа. Той добре познава ситуацията в балканските държави и това личи от една колонка на Сеяч, публикувана в „Мир“ в брой 9632 от 19 август 1932 г. В материала Борис Вазов пише: “В Югославия има диктатура, не съществува свобода на словото и събранията. В Турция диктатура чиста и проста. В Румъния оперетъчен парламентаризъм, при който всяко назначено правителство заграбва целия парламент и цялата държава – утрешния ден на такъв политически строй ще бъде диктатура. В Гърция, гдето Венизелос управлява с помощта на военната лига и не обръща внимание на общественото мнение, подготвя се чиста диктатура на военните.”

Коренно различни са проблемите, които Борис Вазов разглежда в седмичника “Беседа”, започнал да излиза в края на 1934 г. Темите на вестника са изкуство, литература, домакински и здравни съвети, забавно четиво, семейни проблеми. Това е вестник за българското семейство и редактор е съпругата на Борис Вазов, известната художничка Елисавета Консулова. Докато се утвърди на пазара през първата година от излизането на изданието, Вазов активно участва в него и по същество го ръководи. [27]

В началото на ноември 1935 г. дългогодишният главен редактор на “Мир” Иван Пеев Плачков напуска вестника и неговият помощник го оглавява за близо три години. Официално управителният съвет на АД “Мир” назначава д-р Борис Вазов за главен редактор на 26 февруари 1936 г. На този пост той остава до 24 октомври 1938 г.

Новият ръководител запазва начина на списване на вестника, но въвежда редица новости в неговия облик. Още на 20 ноември 1935 г. той поставя заглавия на материалите на основната рубрика “Положението”. По този начин се опитва да ориентира читателя и да даде своя коментар за даденото събитие. Публикуваните там материали от информационните агенции при Плачков излизат само с датата и името на агенцията. Още на следващия ден новият главен редактор премахва 13-редовите обяснения за цените на абонамента и рекламата, които дотогава заемат значително място под името на вестника. Вляво до главата въвежда и показалец на най-важните материали, публикувани в броя.

От 1937 г. по страниците на вестника масово навлиза политическата карикатура и снимката. В новата рубрика “Български образи” главният редактор дава пространни биографични портрети на най-изявените дейци в областта на политиката, културата, стопанството и военното дело. Като радетел за запазване чистотата на българския език, д-р Борис Вазов открива във вестник “Мир” специална рубрика “Избягвайте чуждиците”. Във нея освен езиковите консултации на специалисти, помества мнения и отзиви на читателите, а той самият с псевдонима Черноризец Храбър започва да публикува речник на българските думи, които да заменят чуждиците.

През 1938 г. Вазов въвежда новите рубрики “Търговски, финансови и данъчни сведения” и “Здравеопазване”. Освен това той променя и имената на утвърдените рубрики от втора страница като “Положението” става “Вести от чужбина”,  а “Новини и съобщения” вече е “Вътрешни новини”.

Особено интересни са възгледите на д-р Вазов за печата. Неговият помощник Христо Бръзицов пише следното по този въпрос: “Борис Вазов като публицист, като редактор имаше ясно виждане за задачите на вестника: “Нашите местни вестници страдат от липса на сведущи автори. Пишат често разни случайни и дертлии хора. Някога имаше повече публицисти. Тях читателят очакваше, следеше, вярваше им. Уводната статия трябва да бъде нещо особено ценно. [...] Нашите вестници би трябвало да се спират повечко върху поминъка на страната. [...] Можеш да пишеш без да вселяваш омраза. Оня, против когото пишеш, да съзнава правотата на твоето становище.”[28]

Като главен редактор и автор на политически статии Борис Вазов попада в полезрението на Държавна сигурност. В рапорт от 31 май 1938 г. разузнавач № 125 донася на началника на отделение „В“ следното за Вазов: „По убеждение в миналото е принадлежал на Обединената народнопрогресивна партия, понастоящем не се проявява като партизанин на която и да е от разтурените политически партии. […] Досие в политическата архива има под № 30790, за писани статии във в. „Мир“.[29]

Освен от Държавна сигурност работата на д-р Борис Вазов се следи отблизо и от издателите. През годините, в които той е начело на “Мир”, чувствително намалява печалбата на вестника. Докато в края на 1935 г. тя е близо 550 хиляди лева, то в края на 1938 г. тя пада под 180 хиляди лева.[30] Този неприятен факт, както и някои различия по въпроси от международната политика и тяхното отразяване в “Мир”, поражда напрежение между главния редактор и акционерите на вестника. Така логично се стига до неговото освобождаване, а вестникът не излиза в продължение на два дни.

Обиден и болен, Борис Вазов се оттегля от активната журналистика. Само от време на време се появява с някой кратък материал във всекидневниците “Слово” и “Вечер”. От лятото на 1942 г. започва активно сътрудничество във всекидневника “Днес”, което продължава до началото на 1944 г. Тези вестници подкрепят правителствената политика в годините на Втората световна война и затова след преврата от 9 септември 1944 г. настъпват тежки дни за заслужилия журналист.

В края на декември 1944 г. д-р Вазов е изключен от дружеството на журналистите “завинаги за фашистка и прогерманска дейност” и пенсията му е отнета. Заедно с него са изключени още близо 140 журналисти. Сред тях са знакови имена за българския печат като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Стефан Танев, Тодор Кожухаров, Христо Д. Бръзицов, Йордан Мечкаров, Николай Николаев, Димитър Талев, Борис Руменов, Константин Купенков, Александър Божинов, Панайот Чинков.[31]

В следващите десет години Борис Вазов мизерства, здравето му е влошено, но въпреки това не изпуска перото.[32] Дните му са изпълнени с писане на спомени за известните му братя Иван, Георги и Владимир. Той използва всяка възможност да популяризира творчеството на народния поет, въпреки че след 1950 г. авторските права над произведенията на Иван Вазов преминават към Съюза на българските писатели. Борис Вазов получава частична реабилитация едва през 1954 г. когато Съюзът на българските журналисти му отпуска малка пенсия, която обаче е крайно недостатъчна.

***

Борис Вазов си отива от този свят на 13 май 1957 г. на 84-годишна възраст. През близо половината си живот той е активен автор и свързва името си с десетки периодични издания. В продължение на четири десетилетия той е сътрудник и редактор на най-престижните печатни издания в България. В тях е автор на хиляди публикации, които най-често са подписвани с псевдонима “Сеяч” или „д-р Сеяч“.

Като професионален журналист Борис Вазов извървява пътя до най-високото стъпало - главен редактор на водещ централен всекидневник. Той обаче остава незаслужено в сянката на по-големите си братя, защото десетилетия наред е пренебрегван от изследователите на пресата в България, заради участието му в „буржоазния“ и „фашистки“ периодичен печат преди 1945 г. Затова цялостната му журналистическа дейност и приносът му за развитието на печатните медии в България тъне в забрава.

Бележки:

[1]  Николова, Веска. Между консерватизма и либерализма. Народната партия 1894 – 1920. Велико Търново: Витал, 2004; Живков, Светослав. Прогресивно либералната партия в България: С Русия политика не правим! 1899 - 1920. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2014.

[2]  Иванов, Мартин. Мрежовият капитализъм. Българска търговска банка и нейните сродни дружества, 1890–1914 г. София: Гутенберг, 2010.

[3]  Иванов, Мартин, Георги Ганев. Бизнес елитите на България. 1912–1947, 1989–2005. София: Изток–Запад, 2009.

[4] Райчевски, Стоян. Братята в българската история. София: Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2013, с. 9.

[5]  Николова, Веска Сеячът. Д-р Борис Минчов Вазов (1873 – 1957). Жизнен и творчески път на политика, публициста, дипломата. Велико Търново: Витал, 2000, с. 7-13.

[6]  Цураков, Ангел. Енциклопедичен справочник. Народното събрание на България (1879 – 2003). София: Петър Берон, 2003, с.101-102.

[7]  Георгиев, Величко. Масонството в България. Проникване, организация, развитие и роля до средата на тридесетте години на XX век. София: Наука и изкуство, 1986, с. 115, 135-137, 142, 159, 209-211, 221; Алманах на българските национални движения след 1878 г. София: Акад. изд. Марин Дринов, 2005, с. 432.

[8]  Стателова, Елена. Политика, партии, печат на българската буржоазия 1909 – 1912. София: Наука и изкуство, 1973, с. 59.

[9]  ЦДА, ф. 249 к, оп. 1, а.е. 37, л. 12.

[10]    Николова, Веска. Сеячът..., с. 13-14.

[11]    Топенчаров, Владимир. Българската журналистика 1903 – 1917. София: Наука и изкуство, 1981, с. 47-56.

[12]    Цит. по: Николова, Веска. Сеячът..., с. 124.

[13]    Пак там, с. 125.

[14]    Аврамов, Лъчезар. Избирателно право и законодателство за избиране на парламент в България 1879-2001 г., Варна: Стено, 2002, с. 65-66; Галунов, Тодор. Избирателни системи и парламентарни избори в България (1919-1939 г.). Велико Търново: Фабер, 2008, с. 26-27.

[15]    Николова, Веска. Между консерватизма и…, с. 320-323.

[16]    Николова, Веска. Сеячът..., с. 47-51.

[17]    Георгиев, Величко. Българската интелигенция и националната кауза в Първата световна война. Съюзът на българските учени, писатели и журналисти (1917-1918 г.). София: Македонски научен институт, 2000, с. 13, 15, 24, 101.

[18]     Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател. Съставител Димитър Иванчев. Т. 2. София: Наука и изкуство, 1962, с. 410-411.

[19]    ЦДА, ф. 245 к, оп. 1, а.е. 32, л. 161-166.

[20]    Цит. по: Рангелов, Рашо. Юридическата периодика в България (1879 – 1923). София: Хъски, 1995, с. 85-86.

[21]     Николова, Веска. Сеячът..., с. 64-65.

[22]    Панайотов, Тодор. Държавникът Константин Стоилов и развитието на българския периодичен печат. – Год. НБУ, Департамент Масови комуникации. Т. 17, 2012 (електронен носител) , достъпно на http://ebox.nbu.bg/mascom13/view_lesson.php?id=15

[23]    Мир, № 6810, 6816, 6818 от 20, 27 февруари, 1 март 1923.

[24]    Топенчаров, Владимир. Българската журналистика 1917 – 1923…, с. 477-478; Георгиев, Величко. Масонството в България. Проникване…, с. 137; Ефремов, Ефрем. Масонските идеи в творчеството на Димо Кьорчев и Йордан Бадев. София: Гражданско дружество Критика, 2001, с. 68.

[25]    Панайотов, Филип. Печатът в огъня на въстанието. Септемврийското въстание и българския периодичен печат. София: Наука и изкуство, 1979, с. 256-257.

[26]    ЦДА, ф. 543 к, оп. 1, а.е. 82, л. 117, 124; АСБЖ, инв. № 2601, с. 216, 223.

[27]    Николова, Веска. Сеячът..., с. 108.

[28]    ЦДА, ф. 543 к, оп. 1, а.е. 82, л. 126; АСБЖ, инв. № 2601, с. 225.

[29]    ЦДА, ф. 370 к, оп. 2, а.е. 1800, л. 51.

[30]    ДА – София, ф. 3 к, оп. 7, а.е. 11, л. 19; а.е. 12, л. 2, 7.

[31]    БИА – НБКМ, ф. 624, оп. 1, а.е. 19, л. 872; Заря , № 6963, 27 декември 1944.

[32]    Николова, Веска. Сеячът..., с. 121.

Съкращения:

АСБЖ – Архив на Съюза на българските журналисти

БИА-НБКМ –Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий

Год. НБУ – Годишник на Нов български университет

ДА – Държавен архив

ЦДА – Централен държавен архив

ф. - фонд

оп. - опис

а. е. - архивна единица

л. - лист

обратно нагоре