Нов български университет

Доц. д-р Петя Александрова

 

Какво очакват ПР-ите от журналистите? А какво журналистите от ПР-ите? Къде се объркват и къде се срещат? Но най-вече – къде се надлъгват, защото надлъгването е основата на определението „криворазбрана”. Има ситуации, при  които при първоначални различни очаквания и нагласи ПР и журналистика могат и се срещат, проявявайки гъвкавост. Разбира се, примерът, за който ще ви разкажа, е от сферата на моите занимания с културни събития, по-точно от моята практика в списание ЛИК (за пояснение това е издание на Българска телеграфна агенция и е профилирано за Литература, Изкуство и Култура). От една страна като редактор аз поръчвам, избирам, осигурявам и обработвам материалите, от друга като автор пиша част от тях. Преди година към мен се обърна ПР-ът (в случая момиче, завършило „Масови комуникации” в НБУ) с желанието за медийно партньорство във връзка с кампанията по българския игрален филм „Островът” на Камен Калев.

Камен Калев е български кинорежисьор, чиито два късометражни филма „Върнете заека“ и „Лошият заек“ съвместно с Димитър Митовски са представени в Кан в паралелните програми (2005 и 2007). Неговият пълнометражен игрален дебют „Източни пиеси” е с цяла колекция международни и национални награди (Голямата награда на Международния филмов фестивал в Токио, Първа награда от кинофестивала в Анже, Франция, Най-добър филм на фестивала във Варшава, Полша, както и Голямата награда „Златна роза” 2010 и наградата на Българската филмова академия „Най-добър български игрален филм за 2009”). Следващият му проект е „Островът”, в който участват Летисия Каста, Туре Линдхард, Руси Чанев, Бойка Велкова, Михаил Мутафов, а също и ексцентричният чилийски писател, режисьор и философ Алехандро Ходоровски. Появяват се епизодично Любен Дилов син, Иван и Андрей, Милен Цветков. „Островът” е реализиран от продуцентската къща „Уотърфронт филм” в копродукция с Chimney Pot, Film I Vast – Швеция, и  Art Eternal – България, с подкрепата на Национален филмов център и БНТ. Сниман е в България, част от действието е в предаването “Биг Брадър”.

Какво би трябвало ПР-ът на филма да знае предварително, когато се обръща към мен? 1. Какво издание е ЛИК (тираж, периодичност, аудитория, профил). 2. Че е част от БТА и съответното медийно партньорство включва цялата информационна агенция. 3. Че за режисьора Камен Калев и предишния му филм “Източни пиеси” в това списание е писано по начин, който е накарал Камен Калев да й предложи да се обърне именно към ЛИК.

Какво би трябвало да зная аз предварително? Кой е Камен Калев. Какъв е новият му филм. В какъв контекст е положен.

Приемаме, че двете страни са подготвени, разполагат с необходимата информация и комуникацията започва. Момичето е подходило мъдро – първо е уредило подробностите с медийното партньорство директно с ръководството на БТА, тоест вече е поет ангажимент за текстове, рекламни страници и снимки (те са платени или бартерни, не зная детайлите, но и не са в сферата на моите занимания).

Първата стъпка от моя страна: искам да гледам филма предварително. Момичето и тук е подготвено - то вече го е гледало.Успяваме да се споразумеем с много уговорки да не давам диска на никого и как в нейната работа ще й откъснат главата за това (което не го вярвам). Гледам филма и впечатленията ми са противоречиви: едни неща харесвам, други не. Ако трябва да направя анализ, той няма да зарадва авторите му. Но тъй като симпатизирам на Камен Калев, онзи от „Източни пиеси”, а и уважавам посоката на неговите търсения, решавам да избегнем писането на рецензия – ако ще пиша аз, тя ще е по-скоро отрицателна. Другият вариант е да намеря автор, който искрено да харесва филма – но би било измъкване, не че не се случва.

ПР-ът предлага интервю с Камен Калев. Това е именно нещото, което всеки би направил на нейно място: в киното режисьорът е водещата фигура. Правилно е предвидила моето отношение, може и  да е чела мнението ми за него преди. Но е и първосигналното решение – всяка медия ще го направи, а гениален да е, Калев няма да може да бълва всеки път оригинални отговори. Впрочем такава е причината Умберто Еко рядко да дава интервюта, въпреки че сам пише колонки в списание Експрес.

Отказвам, като и обяснявам тези  мои аргументи. Момичето се съгласява, вероятно преценява, че интервюто с Камен Калев ще го пласира на друго издание.

Тогава тя предлага най-съблазнителното в нейните очи: интервю с Летисия Каста. И нейна снимка на корицата.

Аз смятам, че е сбъркала изданието – това подхожда много  повече на лайф стайл списание. Но отстъпвам и се съгласявам на снимка за корица, като задължителното ми условие е да е кадър от филма и да не бъде предоставяна на друго издание. Всъщност недооценявам Летисия Каста: тя се оказва отворена за въпроси, любопитна, стриктна и приятна. При контакта с нея спънките бяха само от агентите й. Не че отговорите й са бляскави и оригинални – но са искрени, по същество и доброжелателни.

Моето смислено предложение е интервю с оператора – Юлиан Атанасов, който е оператор и на „Източни пиеси”. Той следва операторско майсторство първо в НАТФИЗ, после в Берлинската филмова академия и живее в Германия. Бил е оператор на камера в „Тилт” на Виктор Чучков, втори оператор в „Раци”, „Обърната елха” и „Разследване”, снимал е реклами и късометражния „Птици божии” (заедно с Крум Родригес) на Кристина Грозева, работил е в екипа на „Аз съм Дейвид” на Пол Файг и „Ледена бомба” на Оливер Ян (първи игрален филм). Убеждавам ПР-а, че всекидневниците няма да проявят интерес към него, а ако все пак го разпитват, няма да са особено подготвени. Лично аз залагам на професионалната и киноманска аудитория. Тайната ми мисъл е, че съвпада с най-ценното във филма – визията му. Тя да бъде анализирана си заслужава и има какво да се размишлява. Няма да е компромисен текст, а освен това зная, че режисьорът има операторско образование, което личи в стила му.

Постигаме съгласие. Моят професионален хъс и наблюдения ме подтикват да включа цял блок с материали за новото поколение талантливи български оператори, като се започне с Юлиан Атанасов, но се включат още Крум Родригес и Антони Бакарски. Така създавам косвено положителен контекст за „Островът”, без при това да си кривя душата. Филмът вече е показван в Кан в „Петнайсетдневката на режисьорите”, и в Сараево, програма „Във фокус”, идва с предварителни активи.

Резултатите за ЛИК, които оценявам положително, са хубава корица с Летисия Каста в кадър от филма, интервю с оператора и оформянето на цяла нова вълна, за която никой още не е писал. Моята лична гордост: след излизането на интервюто (брой 9, 2011) Юлиан Атанасов спечели Наградата за операторско майсторство за филма „Островът” на фестивала „Златна роза” във Варна (най-престижната българска награда).

Резултатите, които оценявам компромисно: две платени рекламни страници и симпатично интервю с Летисия Каста, леко неуместно за страниците на ЛИК. Но поне не се срамувам.

Какво още е направено като ПР кампания за „Островът”? Дадени са три пресконференции. За премиерата на филма е ангажирана възможно най-представителната зала – голямата сцена на Народния театър (това се случва за първи път поне след 1989 г.). Поканени са обществени фигури, дипломатически корпус и т.н., които присъстват в целия си елитен блясък. Не съм проследила всички изяви в медиите, но плюсовете бяха подобаващо изстискани. По данни на Националния филмов център “Островът” събира над 17 130 зрители.

Резултатите? Филмът, без да е провал, не е и успех. Нито като артефакт, нито като зрителско отношение, нито в биографията на режисьора.

Оставени сме сами да се заблудим по няколко параграфа. От името и предишния успех на Камен Калев с „Източни пиеси”, от чуждите му спонсори, от Летисия Каста. Като публика имаме основание да се чувстваме подценени и се взираме в проявите на медиите. Появилите се предварително материали обикновено повтарят изпратеното в прес съобщенията или казаното на пресконференциите. В тях може само да се намекне за преценка на филма. Сред рецензиите обаче недвусмислено се прокрадва отрицателно отношение (в. Култура, в. Литературен вестник).

Този, който тежко ще понесе полупровала, ще е Камен Калев. Той ще трябва да се бори за името си, да доказва отново талант (до този момент представян в ПР материалите за безспорен) и непреднамереност (вече разклатена). Тоест употребените сме ние, но и авторите.

В изложения случай имаме адекватно и неповърхностно общуване между ПР и журналист, взаимни отстъпки, коректност и компетентност. Разказах ви историята в детайли, защото въпреки положителните професионални отношения ме терзае усещането за криворазбрана комуникация. А то е предизвикано от посредствения естетически резултат.