Нов български университет

Лилия Загурска, НБУ

 

В настоящето научно съобщение ще разгледам действията на водещите политици в България в последния месец и ще се опитам да разбера дали те са следствие от изпълнение на политическите им програми, или са по-скоро популистки и част от комуникационната им стратегия. На 25.06.2012г. излезе мониторингът на фондация „Медийна демокрация“, според който медиите в България на практика служат директно за целите на ПР на политиците. Бих искала да съпоставя изводите на фондацията с моите лични наблюдения. Ще анализирам последните политически решения на управляващите и начина, по който те се отразяват в средствата за масова комуникация, сравнявайки ги с коментарите за тях в социалните мрежи. По този начин целя да разбера дали медиите отразяват общественото мнение, или не и да проследя доколко политическите ходове са реакция на обществените нагласи или реално поддържани политики.

Най-напред бих искала да уточня, че не желая да изразявам каквито и да било политически пристрастия и единствено ще взема за пример скорошни събития на действащи политици за целите на научното съобщение.

Моята лична теза е, че водещ при българските политици е ПР, а не следването на определена политика и ще се опитам да се обоснова. Най-пресен пример е Законът за горите и протестите против приемането на поправките в него. Ако направим ретроспекция, ще видим, че първоначалната позиция на управляващите беше в подкрепа на промените в Закона за горите – именно парламентарната група на ГЕРБ внесе проекта за промените. След доста дълъг период, през който екоактивисти периодично протестираха (но далеч не толкова масово колкото при последните събития), депутатите приеха на първо четене законопроекта. Всички тези протести почти не бяха отразени в медиите, поради което не придобиха широка гласност. След приемането на закона на първо четене обаче избухнаха масови протести и след затварянето на Орлов мост еколозите успяха да приковат общественото внимание. В тази ситуация първата реакция на премиера, невярващ в силата на протеста, беше „Никакви протести няма да спрат инвестициите в зимния туризъм“ [1]. След като стана ясно обаче, че протестите се разрастват и придобиват все по-голямо обществено влияние, само четири дни след горепосоченото изказване, премиерът Борисов заяви: „Без консенсус – няма Закон за горите“ [2]. Тази коренна промяна в позицията на министър-председателя не говори за нищо друго освен за популизъм и нагаждане към ситуацията. С цел да се предотврати евентуален спад в рейтинга на доверие правителството изцяло промени хода си на действие. Аналогични са случаите и със смените на министри в Министерство на икономика и енергетиката и Министерство на здравеопазването. Поради тези причини твърдя, че действията на българските политици в днешно време в голямата си част са продиктувани основно от търсенето на обществена подкрепа и изграждането на определен имидж.

Интересен е въпросът защо всъщност медиите позволяват това да се случва. При положение, че СМК са „четвъртата власт“, „корективът на властта“, не е ли редно именно те да проследяват и анализират действията на политиците и да защитават обществения интерес? Оказва се, че в България свободата на медиите е силно ограничена, а според доклада на фондация „Медийна демокрация“ [3] те не само не са коректив, но и работят директно в услуга на ПР на политиците.

Според доклада „за първи път се появява „една много голяма разлика между одобрението на дадени политически фигури и институции в обществото през израза на общественото мнение от една страна и в медиите от друга“. Например проучване на „Алфа рисърч“ показва, че оценката за премиера Бойко Борисов е доста поляризирана в обществото - 36% го подкрепят, но 33% дават отрицателни оценки за работата му. Такова е и отношението на обществото за работата на Росен Плевнелиев за първите му 100 дни. Има драстично разминаване обаче на това с медийните рейтинги.

Така за май Борисов има медиен рейтинг между 4 и 4,50, т.е. за него се е споменавало в положителна светлина. Плевнелиев има медиен рейтинг +5, Сергей Станишев има подобрение на рейтинга си през май до почти +1, Ахмед Доган се „радва“ на медиен рейтинг -10.“ Изследването е от началото на годината до края на май и са анализирани 38 148 информационни единици, вестниците 24 часа, Труд, Телеграф, Стандарт, Сега, Преса и електронното издание Дневник.

Анализ на СЕМ относно начина, по който БТВ са отразили протестите против промените в Закона за горите, показа, че е налице тенденциозност и не са отразени всички гледни точки:

„Забелязва се тенденциозно отразяване на протестите против промените в Закона за горите от страна на бТВ, но медията не е нарушила с нищо Закона за радиото и телевизията“ [4]

Справка, направена от вестник Труд в системата за наблюдение и управление на еврофондовете ИСУН, също подкрепя моята теза. Проучването показва, че министерствата губят европари за ремонти, но не и за ПР [5]. Ако приемем, че можем да оправдаем политиците за желанието им да взимат само лесни решения, които да им донесат политически дивиденти, то в никакъв случай не можем и не бива да прощаваме на медиите за обслужването на частни интереси. Посочените по-горе анализи и моите лични наблюдения са изключително притеснителни и смятам, че това не бива да се подминава с лекота. Именно младите хора трябва да се обявят категорично против случващото се, защото в противен случай рискуваме да се сбогуваме с демокрацията.