Увод. Част от по-голямо изследване върху метафорите за храна във френския и в българския език, настоящата статия фокусира вниманието върху някои метафорични изрази, свързани с вкусовите възприятия. В сравнителен план се разглеждат често срещани във всекидневния език номинални словосъчетания с различна степен на устойчивост – по-свободни (колокации), както и по-фиксирани в употребата на езика, фразеологизми, в чийто състав има прилагателно, означаващо основните вкусови усещания за сладко, солено, кисело, горчиво и люто. Разгледани са и примери на словосъчетания, в които метафоричният смисъл почива било върху обобщена оценка за вкуса: положителна (вкусен) или отрицателна, т.е. липса на вкус (безвкусен, блудкав), било върху допълнителни характеристики, които влияят върху начина, по който се възприема храната – вид, състав (тлъст/мазен, постен), приготвяне (суров, печен) или усвоимост (лесно/трудно смилаем).

 

Изложение. Още библейските текстове съдържат множество метафори, основани на аналогията между храната и Божието Слово:

 

То (Божието слово) се възприема като субстанция, която бива поглъщана, смилана и усвоявана, а изяденият свитък поражда променящ се вкус. “Представата за словото като сладко ядиво е и почти втвърдено клише от средновековната религиозна книжнина” (Ангелов 2003), а сцената с погълнатата книга е дълбоко вкоренена в образността на западната култура.

Аналогиите, свързващи различни аспекти от битието и храната са в основата на множество метафорични изрази. В конкретния случай интересът, насочен към метафорите за вкусовите възприятия, е предизвикан и от разнообразието на езиковите конструкции, от голямата честота, с която се срещат във всекидневния език, от сходствата (по-чести) и различията в тяхната употреба на френски и на български език. От друга страна, в анализа на подобни словосъчетания (срв.: губя вкус към живота; perdre le goût de la vie) смисълът се изгражда отвъд традиционното определение за метафората като стилистическа и риторическа фигура, която “създава особена изразителност на речта, понеже й предава по-голяма образност” (Богданов 1993). Тук става дума за по-обща “ментална образност в една концептуална картина за света […]” (Карагьозова 2004: 51). В случая разглеждаме “фигуративния смисъл” на въпросните словосъчетания, възприемайки тезата на Лейкоф и Джонсън за метафорите като основни структури на нашата концептуална система, на начина ни на възприемане и описване на света.[2] В основата на цитираните словосъчетания стои структурна метафора, например животът е храна – като част на онтологичната метафора ИДЕИТЕ СА ХРАНА (Лейкоф 2003:47), която се реализира също в изрази като сладък живот, la vie douce, le goût amer de la vie quotidienne (горчивия вкус на всекидневието) и т.н. Наблюдението, че често “прокараните аналогии в различните езици притежават общи черти, подчинени са на едни и същи принципи, сякаш създателите им "виждат", чувстват, възприемат и осмислят света по сходен начин” (Вучева 2007: 6), в случая се потвърждава от общите метафорични схеми, валидни във френския и в българския културен контекст, които биха могли да се изведат от разглежданите по-нататък изрази. Например: обектите (вкл. хората) имат вкус; човешкият характер има вкус; животът е храна, чувствата са храна; словото е храна  и пр.

 

По отношение на формата, състава и степента на устойчивост на вкусовите метафирични изрази настоящият анализ се ограничава предимно до словосъчетания – номинални изрази с прилагателно, което означава вид вкус, във функция на епитет или атрибут. (Срв.: Жена с топъл и благ поглед; плащам солена сметка; Книгата е блудкава; Un sourire aigre-doux /сладникаво-кисела усмивка/; Ce texte est indigeste /Този текст е несмилаем/; Cela demeure un souvenir amer /това остава горчив спомен/). 

Що се отнася до формирането на “образния” смисъл анализираните изрази се разглеждат като несвободни словосъчетания (семантични фраземи)[3] . В лексиколожките изследвания те се дефинират негативно спрямо свободното словосъчетание (syntagme libre), което “може да бъде построено за дадено информационно съдържание по 1) регулярен и 2) неограничен начин” (Мельчук 2003: 21), т.е. единствено според ограниченията на семантичната и граматическата комбинаторика на езиковите елементи. Но интуицията, както и изследванията показват, че броят на фраземите в даден език е огромен и, както отбелязва авторът, именно “честотата и уместната им употреба определят разликата между  носител на езика и чужденец, който добре е научил този език”[4] . В този смисъл предложеният анализ на подобни фраземи във френския и в българския език би имал и практическа полза както за целите на превода, така и за преподаването/усвояването на езика като чужд.

В по-голямата си част метафоричните изрази, които разглеждаме, се отнасят към категорията на полузастиналите словосъчетания, т. нар. колокации (semi-phrasème, collocation), за които е характерно, че изборът на единия съставляващ елемент – основа на колокацията, в случая съществителното – е свободен, докато изборът на другия/другите се прави във функция от него. Например в израза сладки сънища определението “сладък” не може да се замести със синоним (*захарни сънища) или антоним (*горчиви/?/ сънища), нито с определение за друг вид вкус (*солени/горчиви/кисели сънища). Освен това, за конкретния пример може да се каже, че словосъчетанието има сравнително висока степен на устойчивост, макар да има вариант за единствено число (сладък сън), то трудно би допуснало вмъкване на друг вид определение или степенуване (сладки *и дълги сънища, *по-сладък сън). По-висока е степента на застиналост във френския израз faire les yeux doux (както и в българския му еквивалент : правя мили очи), където варианти търпи единствено спрежението на глагола, но не се допуска промяна в останалите съставни елементи на колокацията – число, членна форма, степенуване, добавяне на друго определение и пр. Срв.: faire *l’œil doux, faire *des yeux doux, faire les yeux *plus doux, faire les yeux *tendres et doux; правя *мило око, правя *милите очи, правя *по-мили очи, правя мили *и нежни очи и пр.

Макар и по-рядко, сред разглежданите метафорични изрази се срещат и почти напълно застинали, идиоматични, фраземи. Срв.:  (être) tout sucre, tout miel  (досл. – /съм/ “изцяло захар, изцяло мед”) със значение на “много мил и кротък” (за някого), “с невинно съдържание” (за разказ, филм) и пр.; мед ми капна (на душата/сърцето), преглъщам горчивия хап, роня горчиви сълзи и пр.

Примерите, с които илюстрираме “вкусните” метафори във френския и в българския език са подбрани предимно от електронни източници: страници на френскоезични и български медии, блогове, форуми и пр., както и от печатни медии, речници др. Във връзка с ползваните източници трябва да се направи следното уточнение: тъй като акцентът съзнателно се поставя върху “живата” употреба на езика в културния контекст на всекидневието, а целта е да се изследват по-скоро конвенционалните, отколкото “художествените” метафори, в разглежданите примери почти липсват цитати от литературни произведения. Примерите са предадени без допълнителна езикова редакция, т.е. с “оригиналния” правопис и пунктуацията, с които са публикувани в електронното пространство. 

Предвид практическата насоченост на настоящото изследване, примерите от френски език са придружени с функционален превод на български език с цел по-отчетливо представяне на сходствата и различията в употребата на този вид метафори в двата езика, систематизирани в обобщените изводи от анализа.

       

В следващите таблици са представени прилагателните за вкусови възприятия в съчетания със съществително, които влизат в състава на анализираните метафорични изрази с честа употреба в българския и във френския език.

Таблица 1. Словосъчетания с прилагателно, означаващо основно вкусово възприятие.

 

Таблица 3. Словосъчетания с прилагателно, означаващо допълнителна характеристика по отношение на вида и състава или начина на приготвяне на храната.

 

Общи наблюдения и изводи.

От представените таблици и разгледаните в приложенията примери най-общо би могло да се каже, че във всекидневната езикова употреба с вкусовите възприятия се свързват:

В този смисъл може да се твърди, че в българската, както и във френскоезичната култура е валидна една твърде обобщена концептуална метафора – битието (светът и животът) е храна (срв.: “любовта е солта на живота”, имам горчив опит; “aimer c'est le sel de la vie”, mener une vie douce и др.), която съдържа други, по-тясно насочени метафори. Такива са например очите са вкусов рецептор (сладка рокля, сладникав вид, /гледам/ кисели физиономии; sourire doucereux); преживяното има вкус (сладък спомен, горчив опит; souvenir doux-amer) чувствата имат вкус (déception amère; горчиво разочарование, сладникава сантименталност); идеите са храна (idée indigeste; постна мисъл, горчива истина).

Особно внимание заслужава метафората за вкуса на езика, за вкуса на общуването чрез езика. Примерите за нея са най-многобройни, а разнообразието на вкусовете е най-голямо. Срв.: блага дума железни врати отваря, на сладки приказки, пиперлия език, блудкав разговор, сочен език, сурови думи, люта ругатня, безвкусна шега, трудно смилаем стил и т.н.; mots doucereux, mots piquants, histoire sucrée, propos acidulés, humour acide, plaisanterie corsée, plaisanterie grasse, langage salé, récit succulent, description crue, conversation insipide, lecture délicieuse, etc.).

От друга страна, на базата на вкусово-рецепторното, както и изобщо на представата за храна, се изграждат по-комплексни метафорични схеми, включващи и положителна/отрицателна качествена оценка или усещане. Например и в двата езика горчивият и киселият вкус естествено се свързват с отрицателна емоция или оценка – срв.: (21)-(24), (26)-(32); (79)-(88). По същия начин вкусното и сочното нормално отправят към положителна оценка – срв.: (36), (37), (101), (103), (104). Докато в общия случай сладкото се свързва с положително усещане – срв. метафоричните изрази с doux (1)-(5), (7)-(11); благ (51)-(54), сладък (57)-(63) –, “синонимните” изрази със сладникав (64)-(72), захаросан (73), (74); sucré (12)-(15), doucereux (16)-(18), съдържат от не съвсем одобрителна до подчертано отрицателна оценка или снизходително отношение. Обратно, докато положителните преживявания и чувства придават “сол на живота”, соленото, както и безсолното се свързват с отрицателна оценка – срв. изразите със солен (75)-(77), salé (19),(20); безсолен (106), (107). Противопоставянето положително /отрицателно, приложено не само към опозицията сладко/солено, показва, че по принцип негативното се свързва не толкова с усещането за самия вкус, а с неговото естество или интензивност: отрицателно е прекомерното – “изкуствено” подсладеното, прекалено сладкото, пресоленото, прекалено подправеното – срв.: (12), (14), (16)-(19), (34); (64)-(74), (77), (78) –, но също и недостигът – безвкусното, постното, неподправеното, крайно “естественото”, трудно усвоимото –  срв.: (15), (38), (39), (41)-(45), (50); (105)-(112), (122)-(127), (130). По-особен е случаят с “природно” силния вкус (лют, във френския език за него няма собствено определение, срв. fort, piquant – силен, бодлив), както и с “наситения” вкус (corsé) или пък с вкуса, породен от съчетанието на голямо количество и различни подправки (epicé). Метафоричните употреби на лют в българския език се свързват с проява на гняв, грубо и агресивно, не особено деликатно поведение, ожесточеност, силна болка и пр. – срв. (89)-(98). Във френския език тези вкусове отправят по-скоро към любопитност, интерес, еротичност и пр. – срв. (33)-(35). С изключение на фразеологичния израз faire la grasse matinée (излежавам се до късно), който е свързан с положително преживяване, във френския език характеристиката мазен/тлъст носи негативна оценка (40), докато в българския език тя просто маркира голямо количество или стойност /пари/ – срв.: (113)-(117), (121); негативно усещане има в случаите, когато се отнася до външния вид и поведението на човека – срв.: (118)-(120). Несиметрично в двата езика е и семантичното съдържание, към което отправя характеристиката сготвен (печен; cuit): приложена към човек, във френски тя носи негативната конотация на пределното (уморен, изчерпан, пиян), докато на български изразява положителни качества (стегнатост, адекватност, издържливост, способност за справяне в трудна ситуация и пр.) – срв.: (46), (47); (128), (129).

Таблиците (1.-3.) дават представа и за разпределението в състава на номиналните изрази във френския и в българския език, т.е. за лексикалната комбинаторика в колокациите. Например “синонимните” прилагателни благ/сладък,doux/doucereux/sucré, corsée/salé/piquant, aigre/acide и пр. не са заменяеми в съчетания като сладка дрямка (*блага дрямка), блага дума (*сладка дума), сладки приказки (*благи приказки) и пр.; histoire doucereuse/sucrée (*histoire douce), vie douce (*vie sucrée), plaisanterie corsée/salée (*plaisanterie piquante), sourire aigre (*sourire acide), humour acide (*humour aigre) и пр. В случаи на възможност за избор на прилагателното, семантичното съдържание на израза най-често се променя – срв.: благ човек (с добър и мил характер) и сладък човек (с приятен външен вид) и пр. В редица случаи колокациите са застинали словосъчетания, фраземи, идиоматични изрази. Срв.: billet doux (досл. “сладък билет” = любовно писмо/послание), se la couler douce (досл. “да си го тека сладък” = гледам си/живея си живота), faire la grasse matinée (досл. “правя мазна/блажна сутрин” = спя до късно), dire la chose toute crue (досл. “казвам нещото съвсем сурово” = казвам нещата такива, каквито са), avaler/manger qqn tout cru (досл. “гълтам/ям някого съвсем суров” = изяждам някого с парцалите), c’est du tout cuit (досл. “това е съвсем изпечено” = готова работа), tomber tout cuit (досл. “пада съвсем печено” = идва наготово), verser des larmes améres(и в бълг. - проливам горчиви сълзи); преглъщам горчивия хап,блага дума железни врати отваря и пр.

Що се отнася до превода на “вкусните” метафори,  може да се каже, че съответствията във френския и българския език са най-близки (дори “дословно”) при горчив (amer) – (26)-(32); (83)-(88), солен (salé) – (19)-(20), (75)-(78), безвкусeн (fade/ insipide) – (15), (38)-(39), (105)-(112), трудно усвоим (indigeste) – (50), (130). Различни нюанси в смисъла има при аналогиите с киселия вкус, които се проявяват в различната употреба на съответните прилагателни.  В ограничени случаи преводът може да бъде “дословен” (напр. aigre – кисела усмивка – (21), (82), но по-често в българския език се използва друго определение, което носи различен смисъл (напр. acide/acidulé се употребяват със значение на обиден, злостен, хаплив (23)-(25); personne aigrie означава по-скоро вгорчен, “мухлясал” отколкото вкиснат човек (22). Обратно, кисел/вкиснат /съм/ има честа употреба в българския език със значение “криво ми е, нямам настроение” – (79), което на френски би се предало с изрази от типа “je n’ai pas le moral, j’ai le moral à zéro”. Подобен е случаят с прилагателното juteux (сочен), което във френски се употребява в смисъл на доходен (36), а в български означава неприличен, жив, ярък, цветист /език/ - (100)-(102), с каквото значение се употребява и френският синоним  succulent  в пример (37). И в двата езика с тлъсто/мазно ястие (gras) се свързва неприятна усмивка/физиономия, но във всекидневия френски това е най-вече грубата “дебелашка” шега, докато в българския става дума за много пари или скъпа кола (113)-(117), което на френски би се предало с по-общото прилагателно gros (дебел, обемист). Противоположната характеристика – maigre, която включва смисловия компонент “малко количество” – (41)-(43), на български се предава по-скоро със слаб, отколкото с постен (срв. изразите в (122)-(125), където на френски би се използвала по-скоро аналогията с безвусeн или бедeн (fade, pauvre).

Различни семантични връзки в двата езика се наблюдават и при метафоричните изрази, отнесени към “обработката” на храната. Прилагателното cru (суров) във френски език означава характеристики като “неподправен”, “неукрасен”, “брутален” – (44), (45), докато в български се употребява в смисъл на строг, “нараняващ” – (126), (127), където на френски би се използвала по-скоро аналогията с твърд, тежък  (dur, sévère).

Съвсем различни са семантичните съдържания, предавани респективно в двата езика с прилагателните cuit, печен. Извън състава на цитираните по-горе фразеологизми, cuit означава пиян, изтощен, “изгорял” (46), (47), докато в разговорния български език печен (128), (129) и готин са синоними, съответни например на френските chouette, cool.

 В анализирания корпус от “вкусни” метафорични изрази в номинална конструкция прави впечатление количественото преимущество на примерите от българския език. При наблюдението на словосъчетания от друг тип (глаголни например) съотношението е обратно[5]. Това вероятно се дължи на системните езикови специфики: в българския език по-продуктивен е номиналният модел, при образуване на прилагателни, докато във френския език това е моделът на глаголната синтагма (срв. напр.: безвусен, безсолен и пр. vs manquer de  goût/de sel/de piquant; savourer un film vs un film savoureux, etc.).

Заключение. Многобройните и често употребявани във всекидневния език метафорични изрази, основани на вкусовите възприятия почиват върху общия концепт за света на човека – битието, опита, чувствата, езика, идеите и пр. като храна (т.е. като набор от същини, които притежават вкус). Аналогиите, върху които се основават сходните за френския и българския език колокации и фраземи, доказват общото, както и локалните различия по отношение на картината за света, която изграждат френскоезичната и българската култура. В този смисъл практическата полза от това изследване би била чрез анализ и описание на езиковите прояви да предложи конкретен инструмент за повишаване на езиковата и екстралингвистичната компетентност за целите на обучението по френски език и превода като форма на диалог между различни култури.   

 

Приложение 1. Примери за метафорични номинални словосъчетания за вкус от френския език

(1) Je cherche un homme doux et affectueux pour vie à deux 

Търся кротък, внимателен и мил мъж за съвместен живот.

(2) En effet, si je devais faire une étude poussée sur les hommes que j'attire […] ils sont souvent physiquement semblables […]; de caractère doux ou malheureusement plus fréquemment type fils à papa sûrs d'eux!!

Ако трябва да изследвам по-основно мъжете, които привличам ..., те често си приличат физически..., с благ характер или, за съжаление по-често, уверени в себе си, тип “момчето на татко”. 

 

(3) Les chats persans sont de caractère doux calmes et sédentaires 

Персийските котки са добри по характер, спокойни и уседнали

 

(4) […] ce costaud au sourire doux a trouvé « le bonheur » : un métier (mécanicien moteur), une bande de copains, la navigation.

Този силен мъж с блага усмивка е намерил “щастието”: професия (моторен механик), група приятели, плаването.

 

(5) Aujourd'hui, je sors de mon doux sommeil et lis un texto que mon chéri attentionné m'a envoyé à 2h30 

Днес се събуждам след сладък сън и прочитам есемеса, който грижовният ми любим ми е изпратил в 2:30 ч.  

 

(6) Ce qui aurait dû être un moment d'intense satisfaction pour M. Charest demeurera un souvenir doux-amer. 

Това, което би трябвало да бъде момент на голямо удовлетворение за г-н Шаре ще остане спомен с сладникаво-горчив вкус.

 

(7) Je rêve d'une vie belle, d'une vie douce, d'une vie pleine de magie.

Мечтая за хубав, за безгрижен живот, за живот, пълен с чудеса.

 

(8) […] le monsieur restaurateur qui a mis tant d'argent de côté à faire travailler pas mal de gens au prix inférieur du prix légal, s'est coulé une vie douce et heureuse ailleurs 

Ресторантьорът, който е спестил толкова пари поради това, че е наемал доста хора с по-ниско от легалното заплащане, си е живял щастливо и доволно другаде

 

(9) Chelsea fait les yeux doux à Beckham.

Челси прави мили очи на Бекъм.

 

(10) Les Etats-Unis font les yeux doux à la Russie 

Съединените щати *правят мили очи/се докарват на Русия

 

(11) […] Alors n'hésitez pas : un mot gentil collé sur le réfrigérateur, un petit papier caché discrètement dans la poche de sa veste, un billet doux déposé sur son bureau...

Не се колебайте: залепете мила бележка на хладилника, пъхнете дискретно писъмце в джоба на сакото му, оставете любовно послание на бюрото му...

 

(12) [l’infidèle] change de comportement avec vous; soit doucereux, soit agressif, le tout sans raison particulière… 

[Изневерилият] променя поведението си спрямо вас: или е прекалено мил, или агресивен, без особена причина...

 

(13) Il cache derrière son sourire doucereux un tempérament égoïste, avare et colérique. 

Зад чаровната/милата му усмивка се крие егоистичен и холеричен характер на скъперник...

 

(14) Le loup (d'un air doucereux) : C'est pour mieux t'écouter, mon enfant !

Вълкът (хрисимо): За да те чувам по-добре, дете мое!

 

(15) […] mais l'album reste bien fade : ni surprises ni originalité ne viennent pimenter cette histoire doucereuse. 

Албумът си остава доста блудкав – нищо по-неочаквано и оригинално не придава особен вкус на тази сладникава история.

 

(16) Cet air pincé de la bouche lui donne un petit air sucré.

Начинът, по който присвива устни й придава някак сладникав вид.

 

(17) Une petite histoire sucrée qui passe bien le temps, mais sans plus. J'ai vu ce film-là dans un autobus en allant à New York... 

Една захаросана/сладникава историйка, с която времето минава по-бързо, но нищо повече. Гледах този филм в един автобус на път за Ню Йорк.

(18) Les politiciens avec des propos sucrés, pleins de promesses, qui ne sont jamais accomplies, disent qu'ils cherchent le bien du peuple.

Захаросаните речи на политиците за доброто на народа са пълни с обещания, които така и не се изпълняват.

 

(19) […] parfaite épouse qui sait (du moins en public) pardonner à ce charmant époux qui a les mains trop longues et le langage salé. 

... идеалната съпруга, която може (или поне дава вид) да прощава на чаровния си съпруг с неговите чести похождения и грубия/дебелашкия му език. 

 

(20) Air co branché, facture salée!

Включен климатик – солена сметка!

 

(21) Je suis d'accord avec toi quand tu me dis avec un sourire aigre…

Съгласна съм с теб, когато ми казваш, с кисела усмивка...

 

(22) Une célib heureuse = une personne aigrie qui se ment à elle même ??? !!

Щастлива неомъжена жена = вкиснат/мухлясал човек, който се самозалъгва??? !!

 

(23) Ségolène Royal "récidive" en présentant des "excuses à Jose Luis Zapatero" pour les propos acides qu'auraient tenus le Chef de l'Etat mercredi, lors d'un déjeuner avec des parlementaires. 

Сеголен Роаял “рецидивира” като поднася извинения на Хосе Луис Сапатеро заради обидните думи, които държавният глава бил изрекъл в сряда по време на обяд с парламентарни представители.

 

(24) Mais peut-on domestiquer le rire ? Déguisé en humour acide, il ronge peu à peu les fondements du pouvoir et de la société.

Може ли обаче да се опитоми смехът? Под формата на злостен хумор той постепенно разяжда основите на управлението и на обществото.

 

(25) Il tient parfois des propos acidulés mais jamais méchants, il s'amuse à rire des gens parfois, mais il le fait gentiment.

Понякога думите му са хапливи, но не злобни, понякога се забавлява като се подиграва на хората, но с добро чувство.

 

(26) Je n'ai jamais essayé aucune crème, dans la crainte d'une déception amère, d'avoir claqué 15€ pour de l'inefficacité en tube.

Никога не съм опитвала никакъв крем, за да си спестя горчиво разочарование, че съм хвърлила на вятъра 15 евро за неефикасност в тубичка.

 

(27) Qu’ils soient ou non solidaires de leurs enseignants, pour les étudiants, le bilan est amer. Dans une dizaine d’universités (sur 83), ils ne sont toujours pas sûrs de pouvoir passer leurs examens et donc de valider leur année.

Независимо дали са солидарни или не със своите преподаватели, за студентите равносметката е горчива – В десетина университета (от общо 83) те не знаят дали ще могат да се явят на изпити и съответно да завършат годината.

 

(28) Chacun suivra sa route, pas besoin de lancer de vieilles reproches amères. 

Всеки ще следва своя път, няма смисъл от припомняне на стари и горчиви упреци.

 

(29) Il s'agit d'un rire amer, quand tout va mal et qu'on n'a même plus le choix de pleurer ou de se mettre en colère. 

Става дума за горчив смях, когато нищо не върви и човек вече дори не може да се разплаче или да се ядоса.

 

(30) Que chacun prépare ses mouchoirs, car la droite ne va pas manquer de verser des larmes amères sur le sort qui menace leurs chers et riches amis…

Всеки да си приготви носната кърпичка, защото десницата сигурно ще пролива горчиви сълзи за участта, която заплашва скъпите им богати приятели...

 

(31) C’est une ironie amère de constater que les peuples qui font le plus pour protéger notre Terre nourricière soient ceux qui sont le plus affectés par la rapacité des propriétaires et des agro-industriels et par les crises qu’ils provoquent » 

Горчива ирония! Народите, които полагат най-много усилия, за да запазят Земята, която ни храни, са сред най-засегнатите от алчността на едрите собственици и хранително-вкусовата промишленост, и от кризите, които те предизвикват.

 

(32) Nicole Kidman mentionne que ses propos amers envers Tom Cruise ont été pris hors contexte. 

Никол Кидман споменава, че обидните думи за Том Круз са цитирани извън контекста.

 

(33) tu nous as habitués à tes mots piquants […], à ton regard tendre et humoristique à la fois…

Свикнахме с твоите хапливи приказки, с твоя едновременно нежен и шеговит поглед...

 

(34) Tous, à commencer par Henri IV lui-même, aiment la plaisanterie corsée ou salée, débridée et sans contrainte…

Всички, както и самият Анри IV, харесват солените или предизвикателни шеги, без задръжки и ограничения...

 

(35) J'ai dévoré gloutonnement ce récit épicé en me régalant, et j'en redemande ...

С голям апетит и удоволствие прочетох този пикантен разказ и съжалявам, че свърши.

 

(36) Les routes de la cocaïne: une affaire juteuse

Пътищата на кокаина – доходен бизнес

 

(37) Interprétations superbes des acteurs, histoire succulente, très bien réalisé, il s'agit de l'un des meilleurs films québécois de ces dernières années.

Прекрасно актьорско изпълнение, сочна/интересна история, много добра режисура – става дума за един от най-добрите квебекски филми от последните няколко години.

 

(38) Mais à côté de ça le film a l'air fade et triste...

Но извън това филмът е доста блудкав и без настроение...

 

(39) […] Je déteste par-dessus tout les propos fades, par exemple ceux de François Bayrou (parfois) et François Hollande (quasiment toujours)…

Особено ненавиждам блудкавите изказвания, например на Франсоа Байру (понякога) или на Франсоа Оланд (почти винаги)...

 

(40) je ne sais pas si là elle s'amuserait beaucoup à ce genre de plaisanterie grasse.

... обаче в случая не знам дали ще й бъде забавно с такива дебелашки шеги.

 

(41) C'est la question que nous vous posons au regard des résultats "maigres" de cette négociation sur la politique salariale […] 

Това е въпросът, който ви поставяме предвид слабите резултати от тези преговори относно политиката на доходите...

 

(42) […] Ambulancier : Un travail peu valorisé, salaire maigre…

Да работиш в бърза помощ – непрестижно и слабо платено...

 

(43) C'est une start-up qui existe depuis 4 ans et qui finalement après des années de dettes bancaires, réussi à faire un petit profit, maigre mais positif.

Става дума за млада компания, създадена преди 4 години, но която след многогодишни дългове към банките, успява да реализира малка печалба, слаба, но все пак положителна.

 

(44) En 1962, Khrouchtchev autorise la parution de cette description crue du goulag (Une journée d'lvan Denissovitch).

През 1962 г. Хрушчов позволява появата на това сурово описание на гулага (Един ден на Иван Денисович).

 

(45) L'utilisation de mots crus lors d'une relation sexuelle, ça vous excite ou au contraire ça vous coupe tous vos effets ?

Възбуждат ли ви “мръсните” думи по време на полов акт или, обратно, губите всякакво желание?

 

(46) Je n'ai eu que trois jours de repos depuis début juillet. C'était fantastique, mais je suis cuit!

Почивал съм едва три дена от началото на юли. Беше фантастично, но се чувствам съвсем изтощен!

 

(47) On dit d'un accusé qu'il est cuit quand son avocat n'est pas cru.

Казват, че подсъдимият “изгаря”, когато адвокатът му не е печен/суров.

 

(48) Si un article vous intéresse il ne faut pas trop le montrer sinon le vendeur pensera qu’avec vous c’est du tout cuit et ne baissera pas beaucoup son prix.

Ако нещо привлича интереса ви, не го показвайте, иначе продавачът ще си помисли, че сте му вързан в кърпа /сте лесна плячка/ и няма да свали много от цената.

 

(49) … je trouve que les femmes font beaucoup plus de concessions que les hommes, ils veulent que tout leur tombe tout cuit dans l'assiette.

... мисля, че жените правят много повече отстъпки от мъжете – те искат да получат всичко наготово.

 

(50) Comment rendre une bonne idée indigeste en l'espace de quelques mois...

Приложение 2. Примери за метафорични номинални словосъчетания за вкус от българския език

(51) БСП, не знам дали за съжаление или за радост, през последните си две управления успява да изтипоса най-отпред, за лидер, за министър-председател дет се вика, някакъв ученик с благ поглед, който бабите да харесват.

(52) Една от най-популярните порода кучета - имат изключително благ характер, много са добри с деца и много интелигентни.

(53) А да я опишеш - трудна задача. Какъв чар! Каква блага усмивка! [...] Не случайно именно тя е единствената певица в известната формация Buena Vista Social Club...

(54) Казват, че блага дума железни врати отваря, ама чак пък толкова…

(55) Радинела е много мил и сладък човек, няма грам каприз при нея.

(56) Знаеш ли, имаш мн сладка усмивка, трябва да я показваш по-често - казах му.

(57) Рушветът ще остане само сладък спомен за катаджиите след Нова година. Компютър вече ще засича хулиганите на пътя и директно ще им пише глобите.

(58) Необикновено място за сладка дрямка. За някои хора следобедната дрямка е задължителна.

(59) Розите гарантирали сладки сънища.

(60) И всички хубави мигове, преживени заедно, плюс разменени сладки думи и планове, не са били достатъчно силни, а може би дори и недотам искрени.

(61) Купих си супер сладка рокля с гол гръб и изрязано деколте

(62) Този сезон дизайнерите буквално се гмурват в дълбочините на паметта, за да открият сладки цветове с привкус на пикантни подправки.

(63) [апартамент] НОВ и много сладко обзаведен

(64) Избягвайте всичко, което ви придава "сладникав" вид (панделки, дантели, блузи с изправени яки)

(65) Наистина Лео е с много сладникава външност, противно на идеала ми за мъж, но в Титаник ме разплакваше на любовните сцени...

(66) Да, Иво може да пее задоволително, да има сладникава физиономия на сцената, но е показателно как реагира на критиката...

(67) Момчето си е народен певец с малко сладникав глас и по подобие на Райна има македонско звучене при пеене.

(68) Едни притежават сладникава красота, други са просто чаровни, трети лъчезарни... Истината е, че околните ни приемат така, както се чувстваме.

(69) Разни сладникави обръщения между гаджета като „зайо“, „мечо“, „прасковке“ и особено баналното „милооо“ обикновено звучат толкова лигаво, че ти става лошо.

(70) Така, както един холивудски сладникав филм повиши посещението на туристите в Турция, които вече отиват там не само да пият "йени ракъ"...

(71) Животът и щастието й са обрисувани като сладникава история от сапунен сериал, без капка смисъл и чувственост.

(72) Аман от сладникави песни!

(73) Проблем няма както се оказа, формулярът ми го попълни киселата лелка, която сега ме гледаше със захаросана усмивка...

(74) Холивудски звезди и спортисти, поп диви и гелосани телевизионни лица, които сме свикнали да ни поднасят в захаросан вид от екрана.

(75) Пловдивчанка плати солена сметка за такси. Наглите таксиджийски номера продължават, сигнализира в редакцията...

(76) Петъчен пазар: Ягоди сладки на солени цени. Бедни ми, (в прекия и преносния смисъл на думата), нещастни купувачо, отваряй си очите на четири...

(77) Излезе ми солено, но поне попаднах на компетентен сервиз, за нула време се оправиха. Оказа се повреден регулатор на напрежение...

(78) Хуморът е много солен, много груб, много заслужен и много качествен, особено ако си падате по диви простащини, правени с мисъл.

(79) И аз съм кисел днес. Нали не ми личи много?

(80) Ако си с кисело настроение, легни си и пак инсценирай събуждане .... Този път стани с правилните части напред. Никой не обича киселяци!

(81) Влизам и ме посреща една кисела физиономия...

(82) С кисела усмивка се загледах в хората, които стояха там. Те бяха отегчени. Околовръстният път далеч не е най-приятното място да чакаш градски транспорт.

(83) Четох с горчива усмивка написаното. Тъжно е, че нещата не са се променили. Хубаво е, че и сега с чувство за хумор гледаме на абсурдната действителност...

(84) Искам да споделя с посетителите на сайта своя горчив опит с алуминиевата дограма.

(85) Станишев направи горчива равносметка на Бузлуджа.

(86) Горчивите истини се лекуват с горчив смях.

(87) Вместо радост, тя проля горчиви сълзи заради изпуснатата победа на финала.

(88) Г.Иванов, чака ви горчиво разочарование с новия ви политически любимец.

 (89) Обичам люто, но не съм лют човек, любвеобвилен човек съм, но пък за да си   любвеобвилен, няма как да не си лют човек ...

(90) Емел Етем, популярна със своя лют характер, особено, когато пред нея стои една сюрия репортери.

(91) А водещият Мартин Карбовски с лют поглед се заканил на колегите си всички съвсем наистина да навлязат в морската шир.

(92) Люта битка се вихри на тия местни избори ...

(93) Когато през 2001 г. тогавашният канцлер Герхард Шрьодер номинира за здравен министър дипломирания психолог и учител на деца с увреждания, медиите веднага изкопават пикантна подробност.

(94) Безскрупулни брат и сестра, всеки от които решава да даде урок на другия, са главните герои в тази пикантна история...

(95) Той е много пиперлия човек, не си поплюва и си казва всичко.

(96) За едни човекът си е просто съседът-художник, за други – дългогодишният приятел и забавният събеседник с пиперлия език…

(97) Люта битка се вихри на тия местни избори и е напълно естествено в столицата тя да е най-пиперлия, защото тук гювечът е най-мащабен.

(98) В началото всички се хващаха за някоя по-пиперлия дума, която сме използвали.

(99) Дядо ми по майка бил проклет, сербез и серт човек - “конфликтна личност”, както се казва на модерен социалистически и научен език.

(100) Атмосферата на стадиона е наситена с изключително мъжки дух - цигарен дим, сочен език и мъже, които сякаш са извън себе си...

(101) Преводачката Мадлен Чолакова обаче явно се е забавлявала, докато е превръщала в сочен език лавината от каруцарски обиди, които остават да лепнат по сцената.

(102) Безплатно питие срещу сочна ругатня

(103) Без да е криминале, “Нощта на оракула” е “неоставимо вкусна” книга. Прилича на онези лакирани китайски кутийки, които се затварят една в друга.

(104) Някакъв първичен и не особено вкусен хумор, но тогава ни разсмиваше.

(105) … вицовете си имат етикетчета: разтърсващи, смешни, постни, тъпизми и безвкусни.

(106)  Кажете ме, че това е само безвкусна шега

(107)  Това обаче прави живота безсолен, без смисъл и красота

(108)  Не мога да повярвам, наистина звучи като безсолна шега.

(109) Не знам какво означава чалга но открадната хубава музика със сложен някакъв блудкав текст изпълнена от некадърни изпълнители избягвам да слушам.

(110) Изводът за мен е - един недостоверен, незабавен, неинтересен и блудкав филм, с абсолютно слаби и посредствени изпълнения от страна на много добри актьори ...

(111) Книгата е блудкава. Събрани са поучителни истории, които могат да се намерят в интернет или в дамските списания.

(112) Блудкава история за банален любовен триъгълник.

(113) Джони Деп оставил тлъст бакшиш - $4000

(114) Ford Mustang GT500 в черно с две състезателни линии в червено. И естествено една тлъста пачка за бензин, данъци , застраховка и прочие...Друго не ми трябва.

(115) Хамилтън с най-тлъста заплата във Формула 1.

(116) Вратарят на Ню Джърси ще плаща тлъста издръжка на бившата си жена.

(117) Съпругът на Уайнхаус иска тлъсто обезщетение за бъдещия развод

(118) В човек обаче имало и "божествена искра" (дрън-дрън, това си е едно тлъсто клише)

(119)  Прост,не мноооого прост,че даже идеално гладък мозък съчетан с мазен характер и селски обноски.Това е нашия човек ти казвам.

(120)  Влизате в позиция с голяма мазна усмивка на лицето (от тези, които оголват всичките ви зъби)

(121)  Но не си спомням един с мазна кола да ми е дал бакшиш, въпреки че на ръце ги носих.

(122) Българо-американския екшън е с плиткоумен постен сценарий, пълен с клишета...

(123) Забулена в шаблона и дълги години описвана в туристическите справочници с постни думи и клишета, Мадара сякаш скрива още по-дълбоко тайните си.

(124) Авторът е леко повърхностен, с постна мисъл и бедно въображение.

(125) Ем... доста постен форум, да не кажа, че нищо няма за сателитна ТВ!

(126) Тънките устни по принцип издават една идея суров характер, понякога даже със следа от агресивност в поведението...

(127) Защо от германското външно министерство летят сурови думи на осъждане към Тбилиси и ласкави думи на покорство към Москва?

(128) Сега знам, че ще се изредите да разправяте какъв идиот и т.н.т. е бил, но аз лично смятам, че беше много печен човек, интелигентен и с чувство за хумор...

(129) [...] но поддържана жена със стегнато и атлетично тяло в комбинация със сладко лице + печен характер е възможно най-доброто...

(130) Но то и сега има у нас нещо дето са нарича "висок стил" или "академичен стил", който определено е доста трудно смилаем.

Ангелов : Борис Ангелов. Четене и хранене. Алегории на четенето у Вазов и Славейков. Available from:  http://liternet.bg/publish/bangelov/kriticheski/alegorii.htm

Богданов 1993: Иван Богданов. Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Издателство “Петър Берон”

Вучева 2007: Евгения Вучева. Метафоричното обозначение: „грешката е вярна”. В Това чудо – езикът! София: Издателство СУ „Св. Климент Охридски”

Георгиев 2006: Борислав Георгиев. Езикът, на който говорим за битието на езика. Available from:  http://liternet.bg/publish4/b_georgiev/index.html

Карагьозова 2004: Снежина Карагьозова. Емоции и манталитет. В: Стефана Димитрова (ред.) Език и манталитет. София: Издателство на СУ

Кръстева 2009: Цветилена Кръстева. Да погълнеш книгата. В Език, литература, многоезичие, София: изд. на НБУ (под печат)

Лейкоф и Джонсън 2003: George Lakoff, Mark Johnson. Metaphors we live by. Chicago, The University of Chicago Press

Мельчук 1997: Igor Mel’cuk. Vers une linguistique Sens-Texte. Paris : Collège de France

Мельчук 2003: Igor Mel’cuk. Collocations dans le dictionnaire. In Th. Szende (Ed) Les écarts culturels dans les Dictionnaires bilingues (p.19-64). Paris: Honoré Champion

Полгер 1992: Alain Polguére. Remarques sur les réseaux sémantiques Sens-Texte. In A, Clas (red.). Le mot, les mots, les bons mots. Montreal, PUM

 

Полгер 2003: Alain Polguére. Lexicologie et sémantique lexicale. Notions fondamentales, coll. “Paramétres”. Montreal, PUM

Библия 2003 : La Sainte Bible, traduction en français sous la direction de l’Ecole biblique de Jerusalem, ed. du CERF, Paris

Библия: Available from: http://biblia.duh-i-istina.net/

 

Бележки: