Уводни думи. Няма съмнение, че навлизането в даден език на думи от друг е един от най-древните начини за езиково обогатяване. Всеки език е жив организъм и не може да съществува и да се развива, без да изпитва влиянието на други езици. Проникването на думи от един език в друг е естествен и постоянен процес, предизвикан от по-близките или по-далечни контакти между народите в различни области на живота. Не винаги навлизането на нови думи в езика е продиктувано от нови реалности. Причините за този вид междуезикови контакти са исторически, политически, икономически, културни и т.н. Много често те биват наричани външни фактори. Вътрешните фактори обикновено са свързани с потребността от обогатяване на лексикалния запас чрез навлизането в езика на неологизми, предизвикано от необходимостта да се назоват нови понятия, предмети или качества.

       

Няма нищо лошо в това езиците взаимно да си влияят и да приемат необходими неологизми. Проблемът възниква тогава, когато те са ненужни и изкуствено натрапени. В това отношение испанският език е по-консервативен от българския не само защото неговата фонетична, морфологична и синтактична основа идва от латински, но и поради факта, че артикулаторната му база не е особено услужлива, което пречи за трайното установяване на англицизми в него.

 

В контекста на културната, политическата и икономическата глобализация въздействието на дадена култура върху друга се забелязва на първо място в езика. Влиянието на днешния английски език върху съвременния испански език е интересен и актуален проблем и не може да бъде обяснен само като резултат от езикови заемки. Това е процес, който, от социолингвистична гледна точка, предизвиква промени в узуса. За съжаление не винаги съществува пряка връзка между езиковите и извънезиковите явления. Навлизането на англицизми в испанския език се осъществява не само чрез възприемането на съответната чуждица за назоваване на предмети, понятия или институции, но и чрез появата на нови словообразувателни езикови модели.

 

Обикновено се прави разлика между “явни” чуждици - онези, които се употребяват със съзнанието, че се използва чужда дума - и “неявни”, т.е. онези, които се възприемат като родноезикова форма. В предговора към речника си на чуждиците Хуан Хосе Алсугарай (1985), от позицията на пурист, отбелязва, че в който и да е вестник ще се сблъскаме с многобройни чуждици в кавички или в курсив, в повечето случаи незаслужено изместили испанските думи. Със саркастичен тон авторът говори за менютата в ресторантите, чието четене би предизвикало досадно задавяне от страна на сътрапезниците, които отчаяно се мъчат да разгадаят чуждиците, описващи желаното от тях ястие. Очевидно е желанието му езикът да се запази “чист”, без да разсъждава дали заемките го обогатяват или не, както и за това, че говорещите дадения език в крайна сметка решават как да използват тези заемки. Всяка чуждица, възприета от носителите на езика, предизвиква узуални промени и навлиза в него като понаякога равноправен член. Мненията, застъпвани от крайните пуристи, противоречат на социолингвистичния постулат за влиянието на един език върху друг. Той се основава на твърдението, че става въпрос за “обогатяващо явление”, резултат на чисто езиков контакт, а не на езиков конфликт, за какъвто се опитват да го представят те.

 

Винаги е имало съпротива срещу така нареченото “посегателство” върху испанския език. Тя е завършвала почти винаги с предложения за нови родни форми, които да изместят нежелания натрапник. Но тези опити не винаги са сполучливи, тъй като често се предлагат култизми, взети от гръцки или от латински, които се възприемат трудно от носителите на езика. Типичен пример, както и много други, е предложението aeroplano [самолет] вместо галицизма avion или gramofono [грамофон] вместо tocadiscos, които отдавна са се наложили и не могат да бъдат изместени.

 

        В края на ХХ и началото на ХХI век английският език си извоюва завидното място на доминиращо средство за общуване между хората по цял свят. Този безспорен факт му позволява с лекота да “дава на заем” на останалите езици лексикални единици, които навлизат в тях главно като неологизми.

 

Когато говорим за англицизми, не можем да пренебрегнем някои важни моменти от развитието на английския език до превръщането му в световен език.

До ХVI и ХVII век той все още не се налага на европейския континент. В следващите векове започва неговата експанзия чрез литературата и редица произведения на философи и мислители, а по-късно и като резултат от социалния му престиж.

 

Една от първите вълни на тази експанзия е колонизирането на Новия свят. Колонизаторите основават първото селище в началото на ХVІІ век. Вторият важен период настъпва в края на ХІХ век и е свързан с имперските стремежи на Великобритания. По това време се колонизира близо една четвърт от земното кълбо. Решаваща роля за разпространението на английския език изиграват последствията от Втората Световна война. Съединените щати, като един от победителите, се превръщат във водеща в икономическо и военно отношение страна. Важността на английския език рязко нараства и във връзка с новия модел на живот в Съединените щати, който повечето страни започват да следват. Разпространението на английския език става индиректно, тоест, не чрез носителите на езика, а чрез главоломното развитие на науката, техниката, средствата за осведомяване, търговията, киното и т.н., както и през последните години на информатиката, тясно свързана терминологично с него. Макар че много от английските чуждици навлизат в испанския език през френски, „френскоезична” Европа по това време се превръща в континент, подражаващ на англосаксонски модели, благодарение на нарастващото влияние на Съединените щати през ХХ век. Френският език вече не е предпочитаният и е заменен от друг, неромански език.

       

През ХХ век англицизмите проникват в испански все по-широко, първоначално в испаноамериканските страни, поради географската близост със Съединените щати и политическата и икономическа зависимост от тях. Успоредно се развива и обратният процес. Много англицизми “престояват” в езика малко, след като се намери подходящият “заместник”. Такива са случаите с locutor [радиоговорител] вместо speaker, aparcamiento [паркинг] вместо parking, entrevista [интервю] вместо interview и други.

 

2.0. Езиковите контакти

        Лексиката е онази част от езика, която се променя най-бързо. Непрекъснато се появяват нови думи, а други отмират и накрая изчезват от активна употреба в езика. Мигел де Унамуноизразява своето антипуристко мнение за променящия се испански език по следния начин:

 

Въвеждането на нови думи, независимо дали съществуват други, които да ги заместят, е въвеждане на нови нюанси на идеите.[1]

 

        Навлезлите чужди думи през различните етапи на развитие на испанския език вследствие на контактите му с други езици са много. По време на вестготското нашествие например навлизат така наречените „барбаризми” като jabon [сапун], guerra [война], dardo [късо тънко копие] и др. Арабският език, поради вековното си присъствие на полуострова, е повлиял значително върху испанския. Според учените арабизмите в испанския език съставляват един не малък процент от речниковия му състав и наброяват над 4000 думи, включително и доста архаизми. Те засягат почти всички области на човешката дейност, свързани: с науката – algoritmo [алгоритъм], cifra [цифра], algebra [алгебра], alcohol [спирт; алкохол], cenit [зенит] и т.н.; с институциите – alcalde [кмет], alguacil [съдебен изпълнител] и т.н.; с търговската дейност – arancel [такса; мито], tarifa [тарифа], aduana [митница], almacen [склад] и т.н.; с града и жилището – arrabal [предградие], aldea [село], alcoba [спалня], azotea [плосък покрив на къща; тераса на покрив на къща], zaguan [покрит вход на къща], alfeizar [перваз на прозорец], albanil [зидар], alcantarilla [канализация], alfombra [килим], almohada [възглавница] и т.н.; с домашния бит, кухня, облекло, забавления – laud [муз. лютня], ajedrez [шахмат], alfarero [грънчар], taza [порцеланова чаша], alfiler [карфица], albondiga [кюфте], almibar [захарен сироп] и т.н.; със земеделския труд, растения, цветя и плодове – acequia [вада; малък напоителен канал], alcachofa [ангинар], algodon [памук], alfalfa [люцерна], azafran [шафран], azucar [захар], aceite [олио], azucena [бот. лилия], azahar [портокалов цвят] и много други.

       

Що се отнася до заемки от други езици, трябва да се споменат идващите от: немски – kindergarten [детска градина], kitch [кич] и т.н.; от руски – koljos [колхоз] и т.н.; от португалски – mermelada [мармалад], macho [мъжкар, мачо] и т.н.; от италиански – aria [ария], partitura [партитура], opera [опера], libreto [либрето], balcon [балкон], piano [пиано], capuchino [капучино], soneto [сонет] и т.н.; от каталунски clavel [карамфил], faisan [фазан], laurel [лаврово дърво], ruisenor [славей], monje [монах] и т.н. Откроява се групата на заемките от френски език – film [филм], moda [мода], crema [крем], chofer [шофьор], jardin [градина], ballet [балет], restaurante [ресторант], garaje [гараж] и т.н. През XVIII век френското влияние в Испания е значително и именно затова броят на заемките от другите романски езици е по-малко. Освен това френският език е свързан с навлизането на английски думи в испанския, като се превръща в проводник за възприемането на много англицизми. Думи като autostop [автостоп], dancing [дансинг; танцуване], lesing [контузия], parking [паркинг], smoking [смокинг] и т.н. са навлезли в испански именно поради френското влияние. Съществуват и заемки, които се възприемат като екзотични и чиято честотност на употреба е относително ниска: от японски – kimono [кимоно]; от еврейски – kibutz [кибуц]; от чешки – robot [робот]; от урду – pijama [пижама] и т.н.

       

Към заемките принадлежат и абревиатурите. Изходният език в повечето случаи отново е английският: FBI (Federal Bureau of Investigation), NAFTA (North Atlantic Free Trade Area), modem (modulator-demodulator), но има и такива от други езици, като: Interpol (от френски), Gestapo (от немски) или ETA (от баски).

 

         В действителност във всеки език се появяват много повече думи, отколкото отмират. Причината за това е необходимостта да се назоват нови и непознати реалности. Става въпрос най-вече за области като новите технологии, информатиката, атомната физиката, биологията, икономиката, кулинарството, спорта и др., които се развиват много бързо. Това са неологизмите, т.е., новите думи, които навлизат в даден език. Това става главно по два начина:

        а) използва се приемащият език – в този случай лексиката претърпява известна промяна на формата или пък се използва без промяна. Когато не се променя формата, говорим за семантични неологизми, т.е., за процес на добавяне на ново значение към вече съществуващите за дадената дума.

        б) адаптират се думи от други езици – тоест заемки, чийто брой непрекъснато се увеличава както в испански, така и в другите езици. Обяснението е просто. Броят на непознатите реалности постоянно нараства и е много по-лесно те да се назоват с думата от изходния език, отколкото да се създават думи в приемащия език.

 

         Друг вид заемка е езиковата калка. В езика навлизат нови думи в резултат на калкиране, т.е. на буквално превеждане от чуждия език. Днес езиковите калки идват най-вече от английски поради водещото му значение като средство за междунационална комуникация. Калкирането е един от най-лесните начини за обогатяване на лексиката. Калките се приспособяват лесно в речниковия състав и често носителите на езика не ги възприемат като думи от чужда езикова система. Заемката в приемащия език се образува като следва словообразувателните модели на изходния език. Такива езикови заемки в испански са например rascacielos (<skyscraper) [небостъргач], baloncesto (<basketball) [баскетбол], superhombre (<superman) [свръхчовек, супермен], jardin infantil (<kindergarten), hora feliz (<happy hour), asesino en serie (<serial killer) и т.н.

 

        Както вече отбелязахме, след Втората световна война английският език започва много бързо да се налага и разпространява в световен мащаб. В Испания обаче след 1939 година неговото влияние е спъвано поради езиковия пуризъм и цензура, които налага франкиският режим. Въпреки това в края на петдесетте и началото на шейсетте години Испания започва да излиза от изолацията и все по-активно да развива международните си отношения. Режимът се ориентира към световната суперерсила САЩ. Американското влияние, както и влиянието на други европейски страни се разпростира във всички области на живота.

       

Политическите, икономическите и социалните промени в Испания 70-те години оставят несъмнен отпечатък върху езика. Между събитията, предметите и новостите, от една страна, и езиковите форми, които ги отразяват, от друга, съществува пряка връзка. Тя се документира чрез множество заемки от английския език. В резултат от развитието на консуматорското общество и новия начин на живот много бързо навлизат “нови думи”, като boom, hipermercado, hippy, boicot, self-service, jeep, clip, cocktail, corner, Pizza-Hut, McDonald’s и т.н. Появяват се испански музикални групи, носещи английски имена. Тук трябва да изтъкнем, че много малък брой англицизми се подчиняват и следват испанските правописни норми. В голямата си част те навлизат в езика, без да бъдат модифицирани и приспособени към действащата испанска езикова структура. Главна причина е, че това става предимно по устен път и произношението им имитира несполучливо английското.

       

Приблизително след 1985 година върху обществения живот се засилва много влиянието на езика на средствата за осведомяване, които нескрито защитават използването на чуждици, главно от английски. Новата лексика, налагана най-вече от журналистите, много бързо започва да се употребява от читателите и зрителите. Днес сме свидетели и осъзнаваме влиянието на английския език, отразено в набързо и некачествено направените преводи във вестникарските офиси, най-често „много спешни”.

       

След 90-те години учените в Испания вече гледат на навлизането на англицизмите като на процес, в който някои английски думи са се настанили трайно в испанския език, образували са деривати, измествайки своите испански съперници и звучейки в крайна сметка толкова испански, че самите носители на езика не осъзнават техния английски произход.

 

        При испанския език в Испаноамерика положението е различно поради постоянния му контакт и близост с английския език и по-голямото влияние, който той оказва върху него. За този контакт е характерно съжителството на испански и английски монолингвизъм с широко разпространен билингвизъм, в резултат на което се наблюдават нови и интересни езикови явления. Тук си струва да се отбележи ясно изразената езикова алтернация на така наречения чикански мултилингвизъм[2]. Следва да поясним, че съществува разлика между така наречения spanglish, при който в разговор се наблюдава постоянна смяна на езиковия код от страна на билингвите, изразяваща се в смесване на английски и испански думи, и испанския език чикано с неговите два варианта: испанизиран английски (в Пуерто Рико) или „англицизиран” испански (в бившите мексикански щати – днес в пределите на Съединените Щати). Въпросът за развитието на испанския език в Америка и влиянието, което изпитва от английския, е интересен и заслужава да му бъде отделено специално внимание. Поради това тук няма да се спираме подробно на него.

 

        Определянето на що е това „англицизъм” е въпрос по-сложен, отколкото изглежда. Това е и причината да няма единодушие сред лексиколозите. Тук ще предложим някои определения с надеждата да се доближим до същността на това понятие.

       

Речникът на Испанската Кралска Академия[3] казва следното:

 

 

        Мария Молинер го определя така:

 

 

Крис Прат[4] пише, че:

 

 

Умберто Лопес Моралес[5] отбелязва следното:

 

 

Тези определения показват, че съществуват различни гледни точки по въпроса що е това „англицизъм”. Ясно е, че влиянието на английския език може да бъде директно или индиректно, като засяга звуковата, морфологичната, лексикалната и синтактичната структура на „англицизмите”.

 

Дума, взета от английски, няма задължително английска етимология. Напълно възможно е  думи, навлизащи в испанския език, да произлизат от други езици. Затова е нужно да се прави разлика между директно навлизане в езика (думата влиза в испански от един или друг конкретен език) и индиректно навлизане (в този случай навлизането на думата става чрез друг език, различен от нейната етимология, който служи за посредник на новата дума).

       

Крис Прат[6] разглежда въпроса за определяне на произхода и пътя за проникване на думите от един език в друг. Той въвежда термините „изходен етимон” и „етимон посредник”. Първият посочва езика, от който произлиза думата, докато вторият е езикът, който изпълнява функцията на посредник. Следвайки това разделение на Прат, има две възможни алтернативи за определяне на произхода на всяка нова дума в езика. От една страна можем да проследим историята на всяка дума (изходен етимон), а от друга – да проследим чрез кой език е влязла в приемащия език (етимон посредник).

       

Подходящ пример би могла да бъде думата чай. Няма съмнение, че изходният етимон идва от китайски, по чийто модел възникват думи като tea (в английски), tee (в немски), the (във френски), te (в испански). Трудно е да се определи етимонът посредник за испанския език. Може да се предположи, че езикът-посредник е някой от модерните езици през ХІХ век. За да разберем дали това е бил френският, или английският, би трябвало да прибегнем за помощ към едно по-задълбочено етимологично проучване.

 

9.0. Един опит за систематизиране на англицизмите в съвременния испански език показва, че те могат да бъдат класифицирани най общо на: фонетични, морфологични, лексикални, синтактични и семантични.

9.1.  Фонетични англицизми.

        Въпросът за произношението на англицизмите в испанския език не е маловажен. Тук трябва да споменем някои аспекти, на които не се обръща особено внимание. Ако се сравни английското произношение на един испаноговорещ с това на един българин например, няма съмнение, че испаноговорещият ще произнася по-трудно английските думи поради по-малките възможности, които му дава артикулационната база на испанския език. Може би това е една от причините испаноговорещите да нагаждат произношението на чуждите думи към артикулаторните възможности на испанския език. Известно е, че всички чуждици в някаква степен се адаптират към приемащия език, но за испанския, в сравнение с други езици, това е особено отчетливо. Тук влияние оказва затруднението, което изпитват испаноговорещите да произнасят някои консонантни групи, особено в начална позиция. Един от най-честите проблеми е произнасянето на начално h-, като то обикновено се аспирира : hall [xol], hippy [xipi], hit [xit], hockey [xokei] и т.н.

       

Друга трудност е произнасянето на начално s-, следвано от съгласен звук. В този случай в началото винаги се добавя е- и се произнася като [es]: skin head [eskinxed], smog [esmog], smoking [esmokin], speed [espid], stress [estres] и т.н.

       

Произнасянето на w- е различно в различните случаи. В някои думи в начална позиция се произнася като [b]: water [bater], waterpolo [baterpolo], watio [batio] и др. В други обикновено се произнася като дифтонг: week-end [wiken(d)], western [western], windsurfing [win(d)surfin] и др. Има и случаи, когато -w- може да се изпусне: crawl [krol], tomahawk [tomaxok] и т.н.

       

Обикновено заемките не се приспособяват към испанския правопис. В по-голямата си част, от фонетична гледна точка, те се адаптират към неговата фонетика. В тези случаи англицизмите навлизат в езика, като се подчиняват на испанската фонологична система и старателно се избягват фонетични групи, чужди на нейната структура.

9.2. Морфологични англицизми.

        Испанският език реагира по интересен и различен начин на чуждите думи, които навлизат в него. Той или ги отхвърля, или ги превежда, или пък ги приема без всякакви уговорки. „Чистите” заемки от английски навлизат в езика непроменени, а „трансформираните” търпят правописни, морфологични, семантични и дори синтактични промени. В първия случай формите лесно се разпознават като английски, тъй като са непокътнати (film, suspense, computer и т.н.). Това са преди всичко думи от периодичния печат, насочен към младата читателска аудитория. Техният брой непрекъснато расте и в специализираната литература те все по-често се наричат чуждици, а не заемки (vamp, heavies, compact disk и т.н.). Тези английски думи са навлезли до такава степен в испанския език, че дори Кралската Академия за езика ги приема за неологизми и посочва техния род, правопис и значение.

       

Адаптирането на англицизмите може да се проследи доста добре при образуването на множествено число. Тук е нужно да уточним, че този морфологичен проблем се проявява по различен начин при различните чуждици. Английският език не е романски и неговата морфологична структура се различава чувствително от испанската. В повечето случаи в испански се добавя краесловно –s или –es. Някои думи имат една и съща форма за единствено и множествено число, а при други положението е неустановено, тъй като се използват както форми с краесловно –s, така и с –es. Ето няколко примера: bacon ¦ bacons, bulldog ¦ bulldog или bulldogs, charter ¦ charters или charteres, coctel ¦ coctels или cocteles, elepe ¦ elepes, gangster ¦ gangsters или gangsteres, hippy (hippie) ¦ hippies или hippis, pub ¦ pubs, sandwich ¦ sandwiches и т.н. Днес обаче често се натъкваме на нулева морфема за множествено число: el modem ¦ los modem, el Oscar ¦ los Oscar, el folder ¦ los folder, el broder ¦ los broder, el record ¦ los record и т.н. Въпреки това все още предпочитаната форма за изразяване на множественост при англицизмите е прибавянето на –s: film ¦ films, fan ¦ fans, sponsor ¦ sponsors и т.н. Що се отнася до прилагателните, те винаги са в единствено число, въпреки че съществителното е в множествено: sexy chicas, tendencias snob, atletas lider и др.

9.3. Лексикални англицизми.

        Те са най-вече заемки, които биват „явни” или калкирани. Лексикалният англицизъм се проявява, когато езикът-рецептор (испански) приема лексема от езика-донор (английски). Тази лексема може да премине в приемащия език такава, каквато е в езика-донор (явна заемка): marine ¦ вместо infante de marina [служещ от морската пехота]; ring ¦ вместо cuadrilatero [четириъгълник] и т.н. Заемката калка се различава от семантичната заемка по това, че в първата се комбинират няколко елемента, за да се получи нова  и непозната до момента лексема, т.е., тя е „преведена” с морфеми, налични в езика-рецептор: Federal bank > Banco federal; telefono celular (<cellular phone) ¦ вместо telefono inalambrico [безжичен телефон] и т.н.

9.4. Синтактични англицизми.

Безспорно синтактичните англицизми, може би най-разпространените, са и най-рискованите, тъй като с основание се смята, че те могат да нарушат езиковата структура. Ето защо различаваме два основни типа синтактични англицизми. Първия тип наричаме „структурна синтактична калка”, при която езикът-рецептор (испански) използва типична структура от езика-донор (английски), която не е чужда на езиковата система на испанския език. Втория тип наричаме „абсолютна синтактична калка”, при която езикът-рецептор (испански) използва структура от езика-донор (английски), непозната за испанския език. Ето и най-често срещаните отклонения от нормата на испанския език:

a)Структурни синтактични калки:

—използване на страдателен залог вместо характерните за испанския език активни конструкции: La piedra fue arrojada por Andres. ¦ вместо Andres arrojo la piedra.; Al cabo de una semana fui enviado en comision de servicio. ¦ вместо Al cabo de una semana me enviaron en commision de servicio. и т.н.

—използване на конструкцията parecer ser (<looks to be) вместо самостоятелната употреба на глагола parecer: Esta parece ser una chica muy inteligente. ¦ вместо Esta chica parece muy inteligente. и т.н.

—употреба на конструкцията siendo + participio pasado вместо страдателен залог с възвратното местоимение se: Los impuestos estan siendo recaudados. ¦ вместо Los impuestos se han recaudado. и т.н.

—употреба на глагола poder с перцептивни глаголи: Puedo ver la montana desde el balcon de mi apartamento. ¦ вместо Veo la montana desde el balcon de mi apartamento. и т.н.

b) Абсолютни синтактични калки:

9.5. Семантични англицизми – лъжливите приятели.

Семантичният англицизъм се проявява най-вече по два начина: от една страна езикът-рецептор (испанският) приема ново значение на вече съществуваща в него дума, а от друга, говорим за семантичната калка, при която езикът-донор (английският) и езикът-рецептор (испанският) се различават в означаващото, но имат поне една обща сема. Това са испански думи, приели значението на своя английски омоним и превърнали се в семантични калки. Най-често са резултат на превод от английски и заместване на значението на думата със значението на английския омоним, който се превръща във «фалшив приятел» на говорещите и понякога предизвиква комични ситуации. Например sensible[англ. сетивен, осезаем; забележим, доста голям], consistentе [англ. последоветелен] и др. не биха могли да се преведат на испански като sensible [исп. чувствителен] и consistente [исп. твърд; плътен, гъст; основателен, състоятелен], тъй като нямат същото значение и това би породило двусмислие и неразбиране. Ето и някои примери за приемане на ново значение на вече съществуваща дума в испанския език: еndosar [търг. индосирам] ¦ [respaldar – «подкрепям, поддържам»]; romance [1. романски език 2. лит., муз. романс] ¦ [amorio – «кратка сантиментална връзка»]; agresivo [агресивен] ¦ [emprendedor – «предприемчив», загубено е пейоративното му значение в испански]; arruinar [разорявам] ¦ [estropear – «развалям, чупя»]; bizarro [1. смел 2. великолепен 3. щедър] ¦ [raro, extrano - «странен»]; audiencia [1. аудиенция 2. юр. съдебно заседание] ¦ [publico, auditorio – «публика, аудитория»] и т.н. Семантичните калки биха могли да се онагледят със следните примери: caracter [характер] ¦ вместо personalidad [индивидуалност]; contemplar [съзерцавам, наблюдавам] ¦ вместо sopesar [преценявам, претеглям възможност]; excitante [възбуждащ] ¦ вместо emocionante [вълнуващ, трогателен]; peculiar [особен, своеобразен] ¦ вместо extrano [странен, особен]; correcto [правилен] ¦ вместо exacto [точен]; actuar [действам] ¦ вместо fingir [преструвам се] и т.н.[7]

Предмет на този раздел на статията са сферите, в които най-често се употребяват англицизми в съвременния испанския език. Корпусът от 407 англицизми, класифицирани по сфери на употреба, е извлечен от Gran Diccionario de lalengua espanola[8]. Обработката на резултати показва, че най-много англицизми се използват в сферата на спорта (почти 12%), а най-малко – в сферата на животинския свят (под 1%). Останалите сфери, разпределени процентно от най-висока употреба към най-ниска, са следните: информатика и техника (над 10%); транспорт и автомобилизъм (над 7%); икономика и търговия, политика и социална дейност, изкуство, литература и средства за осведомяване (почти 6,5%); кулинарно изкуство (почти 6%); музика и мода (над 4%); къща и дом, игри (1,7%); наркотици (1,2%) и малко над 30% сумарно от други сфери на живота, чието процентно изражение поотделно е значително под 1%. Друг интересен факт, който заслужава да бъде споменат, е разпределението на броя на англицизми по букви от азбуката. Изследването регистрира най-голям брой заемки от английски в буквата S (71), следвана от C (58) и B (52), а най-малко – в буквите N и Z (2) и U (1). В буквите N и X логично не бяха открити англицизми.

       

В следващите редове предлагаме представителна извадка от най-често употребявани англицизми по сфери на дейности:

—   Спорт: antidoping, badminton, basket(ball) (basketbol), basketbolista, beisbol, beisbolero, box, chut, chutar, crawl, cricquet (cricket), croquet, cro ss, dopar, doping, dribling, eslalom, esprint, footing, golf, hockey, hooligan, hooliganismo, jockey (yoquey), junior, padlle (padel), rafting, ring, round, sparring, sport, sportman, sprint, surfing, waterpolo, windsurf и т.н.

—  Информатика и техника: back-up, basic, buffer, byte, cassette, compact disc, desktop, elepe, email (e-mail), faxear, flash, floppy, gigabyte, hacker, hi-fi, input, intercom, interface, kilobyte, mailbox, memoria RAM, microchip, offset, on line, password, plotter, ruter, slot, software, switch, tester, walkman, watio, web и т.н.

—  Транспорт и автомолизизъм: airbag, autoestop (autostop), autoestopista (autostopista), bulldozer, car, charter, claxon, claxonazo, cuter, dumper, escuter estarter, flap, gasoil, intercity, jeep, jet, jumbo, karting, rally, sidecar, spoiler, stop и т.н.

—  Икономика и търговия: autoservicio, bonus, boom, broker, cartel, clearing, consulting, dumping, esponsor (sponsor), estand (stand), freelance, know-how, leasing, manager, marketing, rating, staff, stage, trust и т.н.

—  Политика и социална дейност: apartheid, behaviorismo, boy-scout, club, clubista, dandi, esnob (snob), fan, gangster, gansterismo, gay, hippy (hippie), lobby, mitin, punk, rol, standing, VIP, yuppie и т.н.

—  Изкуство, литература и средства за осведомяване: best-seller, bloc, book, cameraman, chou (show), clown, comic, eslogan (slogan), espot (spot), esquetch (squetch), graffiti, pop, reporter, showman, speaker, star, story, thriller, western и т.н.

—  Кулинарно изкуство: bacon, biftec (bistec), bitter, bourbon, burger, catchup (ketchup), coctel, curry, gin, grill, grog, guisqui (whiskey), light, picnic, pub, puding, sandwich, sherry, snack bar, steak и т.т.

—    Музика: boogie-woogie, dancing, fox, funk, funky, hit, play-back, pop, rap, rapear, rapero, single, soul, swing, twist и т.н.

—  Мода: baby, blazer, blue jeans (bluyin), body, dril, eslip (slip), esmoquin (smoking), jersey, nylon (nailon, nilon), pullover (pulover), short, unisex и т.н.

—  Къща и дом: boiler, bungalow, camping, hall, living, vater (water) и т.н.

—  Игри: black-jack, boomerang, escalextric, frisbi, puzzle и т.н.

—  Наркотици: cannabis, crack, speed и т.н.

—  Животни: bulldog, cocker, foxterrier, poney, spaniel и т.н.

 

Заключение. Сред лингвистите няма единно мнение относно навлизането на англицизми в испанския език и някои от тях се отнасят дори враждебно към нашествието на тези „неканени гости”. Те ги отхвърлят, смятайки, че деформират езика или страхувайки се за неговото бъдеще. Тази пуристка позиция, както вече отбелязахме, в Испания се проявява най-вече през петдесетте и шейсетте години на ХХ век. Не само в испанския език, но и в другите езици е налице навлизането както на необходими англицизми, така и на много ненужни „натрапници”. Причините за заимстванията са различни. Те могат да бъдат както езикови, така и социални, психологически, естетически, потребност от нови езикови форми, от разграничаване на понятия, от разнообразяване на езиковите средства, от необходимостта за краткост и яснота на изказа и т. н. Процесът на езикови заимствания винаги е свързан с историческите, икономическите и културните контакти между различните езикови общности и е резултат от тези контакти.

       

Главните причини за навлизането на англицизми в съвременния испански език, особено в края на ХХ век, могат да се обобщят по следния начин:

 

Днес отношението на езиковедите към чуждоезиковите заемки не е толкова радикално. Повечето смятат, че англицизмите, както и всички чужди думи, не оказват отрицателно влияние върху езика и не го деформират, а обогатяват неговата лексика. Въпреки това все още има и пуристи, които застъпват тезата за чистотата на испанския език. Без да споделяме напълно вижданията на последните, застъпваме мнението, че всеки език трябва да приема заемки от други езици балансирано и обосновано, и то само когато приемащият език не разполага с лексикални единици, назоваващи новите реалности. В противен случай чуждиците не само не обогатяват езика, но обричат на забрава неговото лексикално богатство.

 

Alzugaray Aguirre, J. J. (1987): Diccionario de extranjerismos (Problemas lexicos: neologismos y extranjerismos). Barcelona: Dossat. (http://liceu.uab.es/neologismos.pdf)

Casares, J. (1992): Introduccion a la lexicografia moderna. Consejo Superior de Investigaciones Cientificas. Madrid.

Casas Tello, S. (1997-1998): Calcos linguisticos y fraseologicos en el lenguaje audiovisual: el caso de Pulp Fiction. En Terceres jornades de foment de la investigacio (Curs: 1997-1998). Publicacions de I’UJI. (http://www.uji.es/bin/publ/edicions/jfi3/calcos.pdf)

Clave (Diccionario de uso del espanol actual) (1997): Ed. SM. 2? ed. Madrid.

Corominas, J. (1973): Breve diccionario etimologico de la lengua castellana. Ed. Gredos, S.A. Madrid.

Diccionario de la Real Academia Espanola. (www.rae.es., 2001, 22a ed.)

Diccionario Panhispanico de dudas (2005): Santillana Ed. Generales, S.L. Madrid.

Duccionario esencial Santillana de la lengua espanola (1994) Ed. Santillana, S.A. Barcelona.

El neologismo necesario (1992): Fundacion EFE. Coleccion Comunicacion y Lenguaje. Madrid.

El pequeno Espasa (1889): Ed. Espasa-Calpe. Madrid.

Estrada, S. H. (2008): Anglicismos y semantica en el deporte. (http://www.sociedadytecnologia.org)

Gran Diccionario de la lengua espanola (1992): Ed. SGEL. 5? ed. Madrid.

Guitlitz, A. (1974): Curso de lexicologia de la lengua espanola contemporanea. „Высшая школа”. Москва.

Haensch, G. (2005): Anglicismos en espanol de America. ELUA, 19. pp. 243-251. (http://rua.ua.es/dspace/bitstream/10045/6105/1/ELUA_19_12.pdf)

Ivanitzkaya, A. A. (1989): Lexicologia practica del espanol. „Выща школа”. Киев.

Lopez Morales, H. (1987): Anglicismos lexicos en el habla culta de San Juan de Puerto Rico, в Linguistica Espanola Actual, ISSN 0210-6345, Vol. 9, N? 2, pags. 285-304 (http://dialnet.unirioja.es/servlet/listaarticulos)

Lorenzo, E. (1996): Anglicismos hispanicos. Ed. Gredos. Madrid. (http://ijl.oxfordjournals.org)

Medina Lopez, J. (2004): El anglicismo en el espanol actual. (www.institutos.ull.es)

Miranda, J. A. (1994): La formacion de palabras en espanol. Ediciones Colegio de Espana. Salamanca.

Moliner, M. (1986): Diccionario de uso del espanol. Ed. Gredos. Madrid.

Pratt, C. (2004): El anglicismo en el espanol peninsular contemporaneo, в El anglicismo en el espanol actual, Javier Medina Lopez, Madrid, 2004. (www.institutos.ull.es/bello/file.html)

Sabogal Cardenas, C.: Extranjerismos en el diccionario de la lengua espanola. (http://www.universia.net.co/vigia-del-idioma/)

Sanchez Perez, A. (1992): Gran diccionario de la lengua espanola. SGEL. 5? ed.

Valera, S. (1993): La formacion de palabras. Taurus Universitaria. Madrid.

Varela, B.: La ortografia de los anglicismos. (http://www.amigospais-guaracabuya.org,html)

VOX. Diccionario avanzado de la lengua espanola (1998): Ed. VOX. 15? ed. Barcelona.

Виноградов, В. С. (1994): Лексикология испанского языка. „Высшая школа”. Москва.

Вътов, В. (1995): Фонетика и лексикология на българския език. В. Търново.

http://www.americanismos.com/ejemplos-de-extranjerismos.htm

http://www.dialnet.unirioja.es/servlet/listaarticulos.htm

 

 

Бележки: