Въведение. В съвременното гръцко езикознание проблемите на фразеологията са обект на изследвания от сравнително скоро време. Въпреки многобройните въпроси[1], пред които са поставени гръцките изследователи, те единодушно разглеждат като фразеологични единици словосъчетания от типа τα χρειάστηκα, το σκάω, την κάνω. Такива словосъчетания представляват интерес, тъй като техният брой е голям и се характеризират с много честа употреба както в разговорната всекидневна реч, така и в художествената литература и публицистиката.

 

Предвид задачите, които си поставяме, а именно да представим устойчивото словосъчетание τα έχω в различните му значения и проявления, е необходимо най-напред да направим кратък теоретичен обзор, базиран на предишно изследване по темата[2]. В структурата на разглежданите устойчиви словосъчетания присъстват като задължителни компоненти глагол и кратката форма на личното местоимение във винителен падеж το, τα или την, чийто референт е неодушевен и има обобщаващ семантичен характер. Именно местоимението, което не е същински маркер за лице и число, представлява формалният белег, който ги причислява към фразеологизмите и ги разграничава от аналогичните свободни словосъчетания с предвидимата за участващите елементи семантика (Моциу 1994: 60).

 

В изречението въпросните словосъчетания играят най-често роля на сказуемо[3], като много от тях са с отворена структура според определението на Ничева, т.е. те се допълват „със синтактични единици, намиращи се вън от тяхната структура, но задължителни за структурата на изречението, в което въпросните фразеологични единици функционират” (Ничева 1987: 73), срв. τη φέρνω (σε κάποιον) (досл. я нося (на някого), ‘дебна някого’), το πάω (κάπου) (досл. го водя (някъде), ‘клоня нанякъде’), (κάποιος, κάτι) μου τη δίνει (досл. (някой, нещо) ми я дава, ‘някой/нещо ме ядосва’).

 

По отношение на устойчивостта на формата трябва да се отбележи, че местоимението е неизменяемо, докато глаголът често има пълна парадигма[4]. Освен това нерядко в структурата им се съдържа и друг компонент (съществително-допълнение, наречие-обстоятелство, прилагателно-атрибут и пр.), който може да е градивна част на фразеологичната единица (τα βρίσκω μπαστούνια(досл. ги намирам бастуни, ‘срещам затруднения’), το ρίχνω έξω(досл. го хвърлям навън, ‘удрям го (на нещо)’), τη βγάζω καθαρή(досл. я изваждам чиста, ‘излизам на чисто’), или да е факултативен елемент (τα βροντάω /χάμω, κάτω/, досл. ги удрям /долу/,‘зарязвам нещо’).

 

По отношение на семантичното съдържание може да се обобщи, че се срещат немалко случаи, в които значението на устойчивото словосъчетание е предвидимо от семантиката на участващия в състава му глагол /или друга пълнозначна дума/ (τα καταφέρνω, досл. ги справям,‘успявам, преодолявам’, τα κάνω μαντάρα, досл. ги правя хаос, ‘правя бъркотии’, τη γλυτώνω, досл. я спасявам, ‘измъквам се, спасявам се’ и пр.). В тези случаи може да се каже, че степента на фразеологизация е най-слабо изразена[5]. В други случаи обаче наличието на местоимението изглежда напълно немотивирано, а значението на глагола е преосмислено в най-голяма степен. Тогава е налице цялостна семантична трансформация на отделните компоненти, следствие на което фразеологичната единица придобива изцяло ново значение (τα κάνω πλακάκια, досл. ги правя плочки,‘комбина съм (с някого)’, την περνάω κοτσάνι, досл. я прекарвам кочан, ‘прекарвам много добре някъде’, την κάνω, досл. я правя, ‘бягам, чупя се’, τα χρειάστηκα, досл. ги имах нужда, ‘уплаших се’ и пр.).

 

В българския език също се срещат подобни устойчиви словосъчетания (втасах я, усуквам я, оплесках я /го/ и пр.). Въпреки ограничения им брой те се определят като биелементни структури, при които „местоимението замества названието на известен обект и предполагаема информация за него и поради това е същински градивен компонент в структурата и семантиката на фразеологичната единица.” (Калдиева-Захариева 2005: 222). Освен това се срещат и фразеологични единици, които подобно на гръцките, съдържат допълнителни компоненти (забърквам ги едни, удрям го през просото и пр.), като при някои от тях референтът на местоименната форма е предвидим (прося си го – търся си боя).

       

Наблюдения върху τα έχω. Устойчивото словосъчетание τα έχω (досл. ги имам) е представено в Речника на Бабиниотис[6] по следния начин: τα έχω (με κάποιον) (i) συνδέομαι ερωτικά (με κάποιον): τα έχει με έναν πολύ μεγαλύτερός της (ii) είμαι θυμωμένος (με κάποιον): τα’ χω με τον Γρηγόρη· δεν έπρεπε να μου μιλήσει έτσι || δεν τα’ χω μαζί σου, μην ανησυχείς!

 

Интересът към въпросното словосъчетание е продиктуван именно от факта, че то има две основни, но противоположни значения – може да се употребява в смисъл на ‘в любовни отношения съм с някого’, както и в смисъл на ‘не съм в добри отношения с някого’. И двете интерпретации засягат взаимоотношения между хора – в единия случай става дума за съгласие и единение, в другия – за несъгласие и разединение.

 

Представената в Речника информация и приложените примери позволяват да се направят някои изводи по отношение както на формата, така и на семантиката на фразеологичната единица.

 

Първо, независимо с кое значение функционира словосъчетанието, то е с отворена структура, т.е. при реализиране в изречение то се допълва от предложно допълнение, срв. τα έχω με τον Γιάννη.

 

Второ, във връзка с неизменяемата местоименна форма трябва да се отбележи, че в гръцки език множественото число на средния род при прилагателните и местоименията много често служи за изразяване на обобщение, от какъвто характер е референтът на формата τα в разглеждания случай, срв. Αυτά που είπε δεν με ενδιαφέρουν καθόλου. Έξω όλα είναι άσπρα., чието съдържание българският език предава обикновено с обобщаващи местоименни форми в единствено число, срв. Това, което каза, изобщо не ме интересува. Навън всичко е бяло. Освен това в гръцкия език личното местоимение в ср.р., мн.ч. се употребява при заместване на неодушевени имена от различни родове, срв. Τις καρέκλες(ж.р., мн.ч.) και το τραπέζι (ср.р., ед.ч.) θα τα (ср.р., мн.ч.) βάψει σε ανοιχτό χρώμα. Оттук и предположението, че в анализираното словосъчетание τα би могло да обединява в себе си името от ж.р., ед.ч. τη σχέση (връзка) или мн.ч. τις σχέσεις (връзки, отношения): τα έχω = έχω ερωτική σχέση (имам любовна връзка) и τα έχω = δεν έχω καλές σχέσεις (нямам добри отношения).

 

Трето, във връзка с έχω трябва да се има предвид, че той е парадигматично дефективен, както и това, че е спомагателен глагол при образуване на перфектните времена в гръцкия език. Поради това, но и поради семантиката на словосъчетанието, независимо от значението, с което се употребява то, глаголът няма пълна парадигма. Когато е със значение ’в любовна връзка съм с някого’, словосъчетанието предполага от една страна реализация единствено в сегашен или в минал план, срв. τα έχω/είχα (με κάποιον), а от друга - един субект (респективно един обект), срв. τα έχω-είχα/έχεις-είχες/έχει-είχε (με κάποιον), освен ако не става дума за „любовен триъгълник”, срв. *τα έχουμε/είχαμε με τον Γιάννη(και τον Γιώργο). От интернет страницата на телевизионен канал предлагаме един показателен пример, в който се описва част от сюжета на младежки сериал: „Η ιστορία είναι πάνω-κάτω η εξής: Ο ένας τα έχει με την άλλη, που τα είχε παλιά με τον άλλον, ο οποίος βγαίνει τώρα με την καλύτερή της φίλη κλπ.”[7]

 

Когато е със значение ’не съм в добри отношения с някого‘, отново действието е в сегашен или минал план, но тук се допуска участието на повече от един субект (съответно повече от един обект).

 

И при двете интерпретации обаче сякаш се набляга на резултата от действието, било в момента на изказване, било някога в миналото. Оттук би могло да се направи предположението, че в първия случай глаголът е употребен като пълнозначен, откъдето словосъчетанието може да се интерпретира като ’притежавам всичко заедно с някого’ или ’деля всичко с някого‘, докато във втория случай глаголът е спомагателен. Основание за това ни дава възможната формална и семантична връзка на словосъчетанието със съществуващия фразеологизъм τα βάζω /μαζί/ (με κάποιον), чието значение е ’обръщам се против някого’, ’настройвам се срещу някого’. Формите на въпросното словосъчетание в минало неопределено и минало предварително време (т.е. когато се набляга на резултата) са съответно τα έχω βάλει (με κάποιον) и τα είχα βάλει (με κάποιον). Така може да се предположи, че чрез отпадане на пълнозначния глагол се е оформило и разглежданото тук словосъчетание τα έχω(βάλει) – τα είχα (βάλει). 

 

По отношение на отрицанието, както е видно и от посочения пример (срв.  Δεν τα’ χω μαζί σου, μην ανησυχείς! Не съм ти сърдит, не се тревожи!), устойчивото словосъчетание може да приеме отрицателна форма. Освен това глаголът може да претърпи афереза, белег особено характерен за говоримата реч.

 

При анализа на устойчивото словосъчетание τα έχω не бива да се пропуска и фразеологизмът τα έχω καλά / άσχημα (με κάποιον). Всъщност става въпрос за негов вариант с допълнителен лексикален елемент, който най-общо отпраща към добри / лоши отношения с някого, без да има интимна отсянка на „влюбеност” или „ядосаност”, срв. „Ένας χαμένος νέος, που δεν τα’ χει καλά με τον εαυτό του, μπορεί να απειλήσει τους συμμαθητές του, να σπάσει διακόσια κεφάλια και να κάψει άλλα τόσα αυτοκίνητα – τίποτα δε θα σβήσει το μίσος που βασανίζει την καρδιά και το πνεύμα του.”[8] 

       

Проблеми в обучението по чужд език. Поради своята форма и семантика фразеологизмите несъмнено представляват особено предизвикателство и за обучението по практически гръцки език. Трудностите произхождат от това, че те се състоят от лексикални единици, свързани в определена зависимост, които не могат да бъдат заменени и не търпят трансформации, а значението не представлява съвкупност от значенията на съставящите го елементи, а е преосмислено и ново. Разбира се, географската близост, историческите събития, както и социалният и културният развой са оказали влияние и на гръцката и българската фразеология. Поради това в много случаи могат да се намерят фразеологични еквиваленти в двата езика, срв. ξεχείλισε το ποτήρι (чашата преля), σφίγγω τα δόντια (стискам зъби), γυρίζω την πλάτη (σε κάποιον) (обръщам гръб някому), или пък сходства, при които интерпретацията е възможна именно поради общите механизми на възприемане и предаване на света, срв. γυρεύω ψύλλους στ’άχυρα (досл. търся бълхи в сламата → търся под вола теле), κάθομαι σε αναμμένα κάρβουνα (досл. седя на запалени въглища → пека се на огън), στα κρύα του λουτρού (досл. в студените води на минералния извор → вдън земя), χρυσώνω το χάπι (σε κάποιον) (досл. позлатявам хапчето пред някого → слагам розови очила на някого).   

 

Що се отнася до разглежданите устойчиви словосъчетания, разпознаването и интерпретирането им се оказва проблем за изучаващите новогръцки език поради липсата на какъвто и да е външен белег, който да подсказва техния статут, срв. „Πήρα τα χρήματα από το συρτάρι γιατί τα χρειάστηκα.” (Взех парите от шкафа, защото се нуждаех от тях.) и„Τα χρειάστηκα όταν είδα το ληστή.” (Уплаших се, когато видях грабителя.)[9]. Още повече че те са свързани в обичайната за гръцкия словоред последователност – местоименната форма се намира в предпозиция спрямо глаголната за разлика от българския, където тя е подвижна[10]. Това важи особено за устойчивото словосъчетание τα έχω, чиито компоненти са с голяма фреквентност. Поради това би могло да се отдели специално внимание на възможните интерпретации от съчетаването на двата компонента, когато се изучават например кратките форми на личното местоимение. Още едно затруднение може да произтече от факта, че в гръцкия език има други фразеологични единици, структурирани също от τα и έχω, които обаче съдържат задължително допълнителни лексикални елементи и имат съвсем различно фразеологично значение. Такъв пример е τα έχω χαμένα (губя ума и дума)[11], в който вместо формата за минало неопределено време έχω χάσει е употребена конструкцията от спомагателния глагол и причастие. Вероятно узусът е наложил тази форма, за да се разграничи фразеологизмът от друг парадигматично дефективен фразеологизъм τα’χω χάσει (έχω τρελαθεί – полудял съм). Друг пример може да се даде с τα έχω τετρακόσια (нащрек съм), който е вариант на έχω τα μάτια μου δεκατέσσερα (отварям си очите на четири). Освен че съдържат допълнителен компонент, между тези фразеологизми и τα έχω съществува още една съществена разлика, а именно, че на синтактично ниво първите две не изискват други елементи, т.е. те са със затворена структура. Ето защо е необходимо при преподаването на такъв тип устойчиви словосъчетания да се обърне специално внимание както на семантичната им комбинаторика, така и на синтактичната им съчетаемост с думите в речта.

 

Особено полезно би било, ако устойчивото словосъчетание τα έχωсе представя на изучаващите новогръцки език успоредно с идентични по форма фразеологизми (τα + глагол), които образуват семантични поредици. Например, когато се отнася до любовни взаимоотношения, различните етапи на свързване между двама души могат да се представят по следния начин: запознаване, завързване на отношения – τα μπλέκω (με κάποιον), или τα ψήνω (με κάποιον), или τα φτιάχνω (με κάποιον); състояние на свързаност – τα έχω (με κάποιον); раздяла – τα χαλάω (με κάποιον). По същия начин, когато става въпрос най-общо за отношения между хората, може да се представят чрез: завързване на отношения – τα βρίσκω (με κάποιον); добри отношенияτα – τα πάω καλά (με κάποιον)илиτα έχω καλά (με κάποιον); недобри отношения – τα έχω (με κάποιον) или τα έχω άσχημα (με κάποιον), или τα βάζω με κάποιον; разваляне на отношения – τα χαλάω (με κάποιον) или τα σπάω με κάποιον.  

       

        Подобно представяне на устойчивите словосъчетания от разглеждания тип може да се допълни и от други фразеологизми според семантични полета, които изграждат. Например при изразяване на раздразнение: (κάτι/κάποιος) μου τη δίνει, τη σπάω (σε κάποιον), τα παίρνω στο κρανίο; за изразяване на взаимоотношения: κάνω χωριό με κάποιον, κάνω κέφι (κάποιον), παίρνω από/με καλό/κακό μάτι (κάποιον), βλέπω (κάποιον) με μισώ μάτι, κόβω την καλημέρα (σε κάποιον); за изразяване на любовно привличане: την πατάω (με κάποιον), την πέφτω (σε κάποιον) и пр.

Проблеми при превод. Както бе споменато, устойчивите словосъчетание от разглеждания видсе отличават на първо място със своя разговорен характерен. Въпреки че са типично представителни за бързоразвиващия се младежки говор, те присъстват и в художествената литература, чрез която получават своя книжовен статут. Този факт налага да им се обръща повече внимание както в обучението по чужд език, така и в областта на превода. Безспорно фразеологизмите като самостоятелни единици от лексикалния фонд на даден език представляват особено предизвикателство при превод. Трудността произлиза не толкова от значенията на фразеологичните единици, тъй като те „най-често са универсални, еднакви (или близки) за различни, дори несродни езици” (Ничева 1987: 220), а от различните образи, с които тези значения се изразяват в отделните езици.

 

В заключение ще предложим някои наблюдения върху превода на τα έχω, като се позовем на няколко откъса от романа на съвременния гръцки писател Василис Алексакис Η μητρική γλώσσα[12] (Майчиният език), в които разглежданото устойчиво словосъчетание е употребено в различните си значения, представени успоредно с вариантите от френския превод на текста[13]. Спираме се на този автор, тъй като неговите произведения представляват особен интерес и от езикова гледна точка, и най-вече поради това, че той пише ту на френски, ту на гръцки език, като по-голямата част от романите си превежда сам на съответния език, какъвто е и случаят с цитирания роман.

(1)

Τα είχε με τις γυναίκες, τις θεωρούσε όλες υποκρίτριες.

Il en voulait aux femmes, les trouvait toutes hypocrites.

 

(2)

Τα είχα τότε με τις Ελληνίδες. (с.73)

J’éprouvais une vive hostilité à l’égard des Grecques. (с. 79)

 

(3)

Τα έχει χρόνια μαζί του, χρόνια περίμενε να χωρίσει με τη Νίκη. (с. 11)

Elle est devenue sa maitresse longtemps avant qu’il ne se sépare de Niki. (с. 14)

 

(4)

«Μ’ αυτόν τα έχει τώρα η Βαγγελιώ.» […] Θα προτιμούσα να τα είχε με οποιονδήποτε άλλον από τους άντρες που έτρωγαν εκείνη την ώρα στου μπαρμπα-Γιάννη, παρά μ’αυτόν.  (с. 148-149)

«C’est donc lui qui est avec Vaguelio, maintenant.» […] J’aurais préféré qu’elle soit avec n’importe quel autre client du restaurant, plutôt qu’avec cet homme. (с. 160)

       

Примерите илюстрират, че френският език не разполага с аналогични изрази за предаване на съдържанието на устойчивото словосъчетание τα έχω. И ако Алексакис успява чрез употребата му в гръцкия текст да поддържа в по-голяма степен така характерния за него неформален, разговорен стил на изказ, то във френския той е избрал да си служи с описателни варианти или специфични устойчиви изрази, които изглеждат по-скоро стилово неутрални: (1) en vouloir à qqn, (2) éprouver [sentiment] à l’égard de qqn, (3) devenir qqch. à qqn, (4) être avec qqn.

 

На български език за (1) и (2) също биха съответствали изрази като „ядосан съм”, „яд ме е”, „настроен съм враждебно”, въпреки че съществува близък по съдържание фразеологизъм „на нож съм с някого”. По същия начин съдържанието на (3) и (4) би се предало описателно с „имам връзка”, „съм с някого”, въпреки че в разговорния език се е наложил изразът „ходя с някого”. В подкрепа на това, че българският език също би предпочел да запази стилова неутралност при предаването на съдържанието на τα έχω е следващият пример от романа Βίος και πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά на Никос Казандзакис[14] и неговия преводен вариант[15]:

(5)

        Ο κύρης μου κάθουνταν χάμω, στη μέση της αυλής, και μήτε έτρωγε, μήτε έπινε από τον καημό του. Τα’ χε με την Παναγιά.

        Баща ми седял на земята насред двора и нито ядял, нито пиел от мъка. Сърдел се на Света Богородица.

 

От тези макар и малко на брой примери може да се направи най-общо изводът, че при превод на τα έχω в художествен текст се наблюдава тенденция за заличаване на неговата фразеологична стойност. Езиковите средства, с които се предава това съдържание в преводния вариант, не подсказват наличието му в изходния език – факт, който би повлиял на стила при обратен превод. Поради това, но и предвид разпространеността и честотата на употреба на гръцките фразеологични единици от разглеждания тип, от една страна, и ограничения брой изследвания по тази тема, от друга, настоящата статия представлява опит да се насочи вниманието към необходимостта от тяхното проучване с цел ефективното им разбиране, интерпретиране и употреба. 

 

Анастасиади-Симеониди, Ефтимиу 2006: Ά. Αναστασιάδη–Συμεωνίδη, Αγγ. Ευθυμίου. Οι Στερεότυπες Εκφράσεις και η Διδακτική της Νέας Ελληνικής ως Δεύτερης Γλώσσας. Αθήνα: Πατάκη.

Бояджиев2002: Т. Бояджиев. Българска лексикология. София: Анубис.

Калдиева-Захариева 2005: С. Калдиева–Захариева. Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. София: АИ „Проф. Марин Дринов”.

Кримбас, Понгосова 2007: Π. Κρίμπας, Ιουλ. Πογκόσοβα. Φρασεολογισμοί στη Ρώσικη Λογοτεχνική Γλώσσα και η Απόδοσή τους στη Νέα Ελληνική. Αθήνα: Γρηγόρη.

Моциу 1994: Β. Μοτσίου. Στοιχεία λεξικολογίας. Αθήνα: Νεφέλη.

Ничева 1987: К. Ничева. Българска фразеология. София: Наука и изкуство.

Симеонидис 2000: Χ. Συμεωνίδης. Εισαγωγή στην ελληνική φρασεολογία. Θεσσαλονίκη: Κώδικας.

Янисова 2008: Х. Янисова. Фразеологични единици с кратка винителна местоименна форма в новогръцкия език (паралели с българския език.) – В: Съпоставително езикознание ХХХІІІ, 2008, кн. 3 – http://www.slav.uni-sofia.bg/Pages/H_Yanissova.pdf

 

Бабиниотис 2002: Γ. Μπαμπινιώτης. Λεξικό της Νέας Ελληνικής Γλώσσας. Αθήνα.

Влахопулос 2007: Σ. Βλαχόπουλος. Λεξικό των Ιδιωτισμών της Νέας Ελληνικής. Αθήνα:Κλειδάριθμος.

Ничева et al. 1974-1975: К. Ничева, С. Спасова – Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. І-ІІ, София: Изд. на БАН.

Костов et al. 2005: Н. Костов, И. Костов. Гръцко-български речник. София: КК „Труд”.

Ангелиева et al. 1994: Ф. Ангелиева, С. Петрова. Кратък гръцко-български фразеологичен речник. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”.