АДМИНИСТРАТИВНОПРАВЕН РЕЖИМ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ВЪВ ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ



доц. д-р Райна Николова, хоноруван преподавател



Дейността на обществените радио- и телевизионни оператори е в основата на демократичното развитие на съвременното общество. Те са важен фактор за реализиране на комуникационните права на гражданите. Тяхната социална значимост в най-голяма степен е основание да бъдат във фокуса на множество обществени дискусии.
  • Обществените радио- и телевизионни организации в рамките на европейския (дуалистичен) модел притежават специфични особености като:
  • обща географска достъпност;
  • защита на националната идентичност и култура;
  • правноорганизационна независимост от държавата или частни корпоративни интереси;
  • безпристрастност на програмата;
  • многообразие на предаванията;
  •         
  • преобладаващо обществено финансиране с приоритет на потребителските такси.
  • [1]
Възникване и развитие на обществените медии в Германия.
Развитието на обществените оператори в Германия преминава през няколко етапа:
  • І период, състоящ се от две фази – възникване на радиоразпръскването до идването на власт на националсоциалистите и  радиоразпръскването до края на Втората световна война;
  • ІІ етап – периодът на окупацията на Германия от съюзническите сили (1945–1949), който завършва с приемането на Основен закон във Федерална република Германия и Конституция в Германската демократична република;
  • ІІІ период – развитие на радио- и телевизионната дейност в двете германски държави;
  • ІV етап – радио- и телевизионната дейност във Федерална република Германия след обединението през 1990 г.
Радиоразпръскването в Германия до 1945 г.
Историята на радиоразпръскването в Германия започва в периода на Ваймарската република (1919–1933) На 24 октомври 1923 г. държавното дружество Deutsche Stunde AG започва да излъчва редовно и всекидневно радиоканал An Alle. Първоначално радиото е използвано като средство за развлечение.
Радиоразпръскването е контролирано от правителството, по-специално от Министерството на пощите, въпреки че частните лица също имат правото да участват в управлението на радиото. Пощите на Райха нямат достатъчно икономически средства за инсталиране и развитие на инфраструктура от самите тях. По тази причина държавата допуска навлизането на частен капитал в управлението на радиоканалите. Изключително с частен капитал се създават различни радиостанции – в Берлин, Франкфурт, Бавария, Щутгарт и други области[2] .
През 1923 г. и 1924 г. са създадени 8 регионални дружества, които изграждат през 1925 г. Радиодружество на Райха (Reichsrundfunkgesellschaft - RRG). Тези дружества излъчват развлекателни програми в съответните регионални граници чрез държавни съоръжения, за което се нуждаят от разрешение на Министерство на пощите.
Законът от 1.03.1926 г. съдържа първата единна регулация на правния режим на радиоразпръскването. Цитираният законодателен акт разграничава техническите аспекти от съдържанието на програмата. Правоотношенията по регулиране на техническите въпроси се оказват от компетентността на пощите, които трябва да поставят на разположение на дружеството съоръженията и необходимите технически средства срещу заплащане. Радиоканалите се управляват от държавно дружество – Радиодружество на Райха (Reichsrundfunkgesellschaft) с преобладаваща част от капитала – държавна собственост, в което участват и частни правни субекти. Съдържанието на излъчваните радиопрограми е обект на държавни механизми за контрол. Основно средство за финансиране на радиоизлъчването е заплащането на такси[3] .
През 1932 г. е приет закон, който създава възможност за централизация в управлението и намеса на държавата в радиодейността. В Радиодружеството държавата участва с 51% от капитала, като остатъкът от 49 % е частна собственост. Проправя се пътят за превземането на медията като средство за пропаганда от настъпващата като влияние сред обществото и към властта, Националсоциалистическа партия.
На 30.06.1933 г. е приет нов Закон за радиото. Той предоставя контролната компетентност относно радиопрограмното съдържание на Министерството на пропагандата (Reichsministerium f?r Volksaufkl?rung und Propaganda). Техническите параметри и съоръженията се управляват от Министерството на пощите. Ръководството на програмите е поето от държавна организация, наречена Reichsrundfunkkammer. Законите от 22.09.1933 г. и 1.11.1933 г. регулират радиоразпръскването в Германия. На 1.09.1939 г. е издадена наредба, съгласно която германските граждани нямат право да слушат чуждестранни радиостанции[4] .
Радиоразпръскването в периода 1945–1949 г.
Върховната власт по всички въпроси, засягащи Германия, е предадена в началото на юни 1945 г. на Контролен съвет, състоящ се от главнокомандващите окупационните сили и упражняващ властта от името на правителствата на Съединените американски щати, Великобритания, Франция и Съветския съюз. Решенията му се взимат единодушно. Военните губернатори на 4-те окупационни области – американска, британска, френска и съветска – осъществяват върховната власт в споменатите райони, отговорни пред своите правителства.[5] Със специален закон № 191 е забранено осъществяването на радиодейност от страна на немците.[6] Дейността на училищата, печатните медии и радиото е създадена, контролирана и наблюдавана от система, ръководена от съюзниците в техните зони.[7]
След 1945 г. в контролираната от американско–британско–френските съюзници част на Германия започва създаването на независимо радио.[8] Американците основават в своята зона четири радиостанции – Баварското радио (BR), Радио Хесен (HR), Радио Бремен (RB) и Южногерманското радио (SDR), които са предадени на германците през 1949 г. На 2.10.1948 г., преди гласуването на конституционното устройство на бъдещата западногерманска държава, е приет Законът за радиото и телевизията на провинция Хесен (Hessisches Rundfunkgesetz – HR-G), който регулира дейността на радиоразпръскването в тази германска област.[9] Великобритания създава през 1945 г. в своята окупационна зона една голяма радиостанция – Северозападното германско радио (NWDR, предадена за управление на германците през 1948 г., като през 1956 г. се разделя на Северно германско радио (NDR – Norddeutscher Rundfunk) и Западно германско радио (WDR – Westdeutscher Rundfunk). Във френската зона през март 1946 г. е създадено Югозападно радио (SWR), което преминава под германско управление през 1949 г.[10] През 1948 г. и 1949 г. в рамките на бъдещата Федерална република Германия са създадени 6 организации на публичното право за излъчване на радиопрограми в трите западни зони на сигурност, намиращи се под контрола на съюзниците.
Следвоенното изграждане на системата на електронните медии във Федерална република Германия преминава през икономическото, политическото и юридическото обособяване на новата държава, белязано от отношенията между съюзническите сили – победителки във Втората световна война.
Въведената на Потсдамската конференция политика на репарации създавала трудности за икономическото развитие на Западна Европа. По тази причина на Парижката конференция на външните министри през юни–юли 1946 г. САЩ предлагат на останалите съюзници общо икономическо ръководство на Германия. На предложението се противопоставят Франция и Съветският съюз. Американците и британците постигат споразумение през август същата година за обединяване на зоните си в обща икономическа област. През 1947 г. Франция изразява желание да се присъедини към новото образувание и тримата военни губернатори започват да изработват предложения за обединяването на трите зони. Съветският военен губернатор протестира и напуска Контролния съвет. Така съветът приключва работата си като върховна обща контролна инстанция. Настъпва сериозно противопоставяне между Съветския съюз и останалите три държави – съюзници във Втората световна война, което намира израз в блокадата от страна на Съветския съюз на транспортните и водните пътища в западните сектори на Берлин и в неформалното създаване на две зони на влияние в града – източна и западна.
Икономическото съперничество между доскорошните съюзници във Втората световна война прераства в политическо противопоставяне. На 1.07.1948 г. тримата военни губернатори – представители на САЩ, Великобритания и Франция връчват във Франкфурт на 11-те министър-председатели на провинциите от зоните на влияние 3 документа, в които излагат вижданията си за създаването на западногерманска държава. Те възлагат на представителите на провинциите в срок до 1.09.1948 г. да свикат събрания със законодателни правомощия за приемане на конституция, да изработят конституция и да се произнесат по представения от военните губернатори окупационен статут.
Министър-председателите отклоняват предложението за свикването на общонационално събрание. Решават да създадат Парламентарен съвет и вместо конституция, да изработят Основен закон за единното управление на западните окупационни зони. Аргументите в полза на тази теза са, че свикването на събрание и изработването на конституционен закон са възможни при пълен суверенитет и свобода, не и при условията на чужда окупация, както и че произнасянето по конституционния акт ще се извърши от част от германския народ – само от населението в западните окупационни зони.
Парламентарният съвет се събира на 1.09.1948 г. в Бон и приключва своята работа на 8.05.1949 г. На 12.05.1949 г. военните губернатори одобряват Основния закон. Той е ратифициран от провинциалните парламенти (ландтази) и влиза в сила на 24.05.1949 г.[11] .
Основният закон има преходен характер и е в сила до деня, в който ще „влезе в сила конституция, определена като свободно решение на немския народ”. Ето защо, конституционнообразуващият акт на Федерална република Германия е наименован „основен закон”.
Радио- и телевизионна дейност във Федерална република Германия
Разпоредбата на чл.5 от Основния закон на Федерална република Германия провъзгласява свободата на комуникацията:
„(1) Всеки има право свободно да изразява и разпространява мнението си устно, писмено и чрез изображение, да се осведомява безпрепятствено от общодостъпни източници на информация. Гарантира се свободата на печата и на информацията чрез радио и кино. Цензура не се допуска.
(2) Границите на тези права се определят от общите закони, законните предписания относно закрилата на младежта и правото на лична чест.
(3) Изкуството и науката, изследванията и преподаването са свободни”.[12]
Като реакция срещу използването за пропагандни цели на радиото от националсоциалистите повечето нормативни актове във ФРГ възприемат следните медийни принципи:
1. политическа неутралност и независимост на радиото и телевизията от държавата, с оглед на което се създават автономни организации с пълна юридическа дееспособност, които ръководят радио- и телевизионната дейност;
2. насочване на радио- и телевизионното обществено разпръскване към традициите на британския public service, а именно – да се направи възможно свободното формиране на мнение на гражданите, към което се допълва и необходимостта, радиото и телевизията да послужат като средство за демократизиране на Германия;
3. децентрализация на организацията на радиото и телевизията в съответствие с новата федерална структура на държавата, което означава, че компетенциите в областта на медиите принадлежат не на Федерацията, а на провинциите (териториалните области на Германия), с изключение на излъчването на емисиите за чужбина от Дойче Веле (Deutsche Welle);
4. обвързване на радиото и телевизията с обществото посредством плуралистична вътрешна организационна система, състояща се от най-значимите обществени групи (църквата, спортни асоциации, профсъюзи, организацията на предприемачите, културни организации и др), представени в централния орган на радиото и телевизията (Радио- и телевизионен съвет) и производният му колективен орган, занимаващ се с финансовите въпроси на организацията;
5. прилагането на независима от държавата система на финансиране, основаваща се преимуществено на събирането на такса за радио и телевизия, без субсидиране от федералния бюджет.[13]
Държавно-федералната структура преотстъпва на провинциите самостоятелност в областта на културата. Медийното законодателство е от компетентността на законодателната власт на всяка една провинция. Що се отнася до междудържавните отношения, Федерацията е тази, която притежава компетентността да представлява интересите на Германия и да определя медийната регулация.[14] По този начин се достига до формирането на модела на т.нар. разделна медийна регулация.[15]
На 21.11.1950 г. е приет Закон № 1096 за радиото и телевизията на провинция Баден-Вюртемберг на ФРГ (Rundfunkgesetz Baden-W?rttemberg). На 27.08.1951 г. е подписан Държавният договор за създаване на организация на публичното право: Югозападно радио (S?dwestfunk Staatsvertrag)[16]
На 9 и 10 юни 1950 г. радиостанциите на провинциите се асоциират със споразумение и създават Съюз на радиостанциите на ФРГ (ARD – Arbeitsgemeinschaft der ?ffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten der Bundesrepublik Deutschland) – обединение на програмите на провинциални радиостанции, сред които: радиостанция Бавария със седалище в Мюнхен, Радиостанция Хесен със седалище Франкфурт на Майн, Северногерманска радиостанция със седалище Хамбург, Радио Бремен, Южногерманска станция със седалище Щутгарт, Югозападна радиостанция със седалище Баден-Баден и Западногерманска станция с място на управление Кьолн. Първото предаване на ARD е в коледната нощ на 1952 г. На 27.03.1953 г. този съюз започва да излъчва постоянно с национално федерално покритие. През 1953 г. са основани радио “Свободен Берлин” в Западен Берлин и Радиостанцията в Заарланд, които също се присъединяват към общата организация.[17]
Учредяването на ARD е израз на принципа на сътрудничеството, който е свързан с връзките между провинциите. Плод на това сътрудничество е създаването на характерен механизъм, т.нар. “финансова компенсация”, който действа между всички радио- и телевизионни организации на провинциите. Той гарантира, че радиостанциите и телевизиите, които получат по-малко приходи, ще имат достатъчно икономически средства, за да изпълнят обществените си функции.
Принципът предвижда, че по-богатите радио и телевизионни организации ще съдействат финансово на по-бедните, за да могат всички да предлагат качествена радио- и телевизионна услуга.
През 1954 г. членовете на ARD започват да излъчват съвместно една програма за цялата страна. Когато в края на 50-те години на 20 в. в Германия се появява телевизията,[18] към съответните радиостанции – съставни части на ARD, се създават телевизионни структури. Организацията включва 9 регионални организации (WDR, NDR, SWF, SDR, BR, HR, SR, RB, SFB)[19] .
Съдебната практика и по-специално решенията на Федералния Конституционен съд, на Върховния съд на Германия или на върховните съдилища на провинциите изиграват съществена роля за развитието на медийното законодателство в страната. През 50-те години на 20 в. Федерацията и провинциите водят продължително съперничество за получаването на компетенциите в областта на регулацията на радио- и телевизионното излъчване. Причината за този спор се корени в намерението на управляващите да бъде създаден национален телевизионен търговски канал под контрола на федералното правителство. Канцлерът Аденауер и бизнесът подкрепят идеята. Основният закон от 1949 г. обаче не позволява това да се случи. Разпоредбата на чл.30 от него гласи: “Компетентността да се упражняват или отнемат изпълнително-разпоредителни правомощия принадлежи на провинциите, доколкото този Основен закон не предвижда или не позволява друго”. Преди появата на несъгласията, които се оформят върху собствеността на споменатите честоти и правото да се излъчва от тях, Федерацията решава да създаде организация на публичното право – Германска телевизия (Deutschlandfernsehen), която да управлява споменатия канал.[20]
Няколко германски провинции, сред които Хамбург, Хесен, Бремен и Долна Саксония, подават жалба пред Федералния Конституционен съд, с която искат съдът да обяви като противоконституционно решението Федерацията да създава медии. В своето решение от 28.02.1961 г., наречено Първо решение относно телевизията съдът потвърждава, че провинциите са компетентни да учредяват медии – субекти на публичното право. Той приема, че ако държавата създава медии, по този начин се нарушават чл.5 и чл.30 от Основния закон. Съдът провъзгласява противоконституционността на създаването на организацията Германска телевизия.[21] Конституционният съд признава, че Федерацията в изпълнение на правомощието относно външните отношения, може да създава радио- и телевизионни организации винаги, когато те излъчват за чужбина. Така с Федерален закон за радиото и телевизията (Bundesrundfunkgesetz – BR-G) на 29.11.1960 г. Федерацията учредява две организации, чиито програми са предназначени за слушателите в чужбина – радио Дойче Веле (Deutschе Welle) и Дойчландфунк (Deutschland Funk)[22]
Радио Дойче Веле е основано на 3.05.1953 г. със седалище в Кьолн под ръководството на Министерството на вътрешните работи. На 11.06.1953 г. общественият оператор в ARD подписва споразумение и разпрострира отговорността си върху Дойче Веле. Първоначално радиостанцията е контролирана от Северозападното германско радио – Nordwestdeutscher Rundfunk (NWDR). През 1955 г., когато Северозападното германско радио се трансформира на две вериги – Северногерманско радио – Norddeutscher Rundfunk (NDR) и Западногерманско радио – Westdeutscher Rundfunk (WDR), WDR поема отговорността за програмирането на Дойче Веле. През 1960 г. радиостанцията се превръща в независима организация, която на 7.06.1962 г. се присъединява към съюза ARD като национален радиооператор. Особено внимание медията отделя на икономическото развитие на социалистическите страни. В програмата присъстват коментари на историческа и културна тематика[23] .
Радиостанцията излъчва на 23 езика с около 600 часа седмична програма. На български език Дойче Веле има всекидневно две емисии с обща продължителност 90 минути. За България радиостанцията започва да излъчва на 19.08.1963 г.
Медията се ръководи от Съвет за радиопредаванията, състоящ се от 11 членове: двама представители на Бундестага (Долната камара на федералния парламент); двама представители от Бундесрата (Горната камара на федералния парламент); четирима представители на федералното правителство и трима представители на основните религиозни общности – католици, протестанти, юдеи. Дейността на медията се контролира от Федералното ведомство по печата и информацията.[24]
Радио Дойчландфунк ограничава своята дейност на територията на Централна и Източна Европа. Основните предавания се разпространяват на немски език, като по-голямата част от тях са предназначени за населението на Германската демократична република.[25]
Съобразно с постановената от съда юриспруденция на 6.06.1961 г. всички провинции създават на основата на държавен договор втората обществена германска телевизия с национално покритие – ZDF (Zweites Deutsches Fernsehen). Редовната й програма започва своето излъчване на 1.04.1963 г. За разлика от ARD, тя е организирана централизирано. Седалището й се намира в Майнц, недалеч от Франкфурт на Майн. Нейното съществуване се основава на споразумение между провинциите и федералното правителство.
Дебатите относно разпределението на правомощията включват също и признанието, че провинциите имат правото да регулират таксата за ползването на радио- и телевизионна услуга. Конституционният съд не се произнася по този въпрос, но това прави Федералният Върховен съд в решение от 15.03.1968 г. До този момент Министерството на пощите продължава да изпълнява правомощията, свързани с цитираната такса. Върховният съд признава, че тази компетентност принадлежи на провинциите, тъй като представлява фундаментален елемент за организирането на финансовата дейност на радио- и телевизионната структура. След това решение провинциите подписват два държавни договора от 31.10.1968 г. и от 21.05.1969 г., които регламентират събирането на таксата за ползването на радио- и телевизионна услуга.[26]
Федералният закон за данъка върху печалбата от 29.05.1967 г. (в своите раздели ІІ и ІІІ) предвижда прилагането на цитирания закон спрямо радио- и телевизионните организации. Парламентът на провинция Хесен отправя запитване до Конституционния съд с молба тези разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни. В това “Второ решение, отнасящо се до телевизията” съдът обяснява обществената функция, която изпълняват цитираните организации и тяхното положение. Той обръща внимание, че те се намират между държавния и частен сектор. Съдът тълкува основните принципи на организацията и финансирането, които те трябва да спазват, за да могат да изпълняват обществената функция, която им е отредена. Съдът смята, че макар тези организации да се конкурират в производствената си дейност със субектите на частното право, то тази производствена дейност не може да бъде обект на данъка върху печалбата, защото не става въпрос за търговска дейност, а за изпълнението на обществена функция.[27]
Обсъждането на въпроса за финансирането на обществените медии продължава в Германия в началото на 70-те години на миналия век, когато се позволява рекламата да бъде втори приходоизточник за обществената телевизия, освен таксите на потребителите. Два са важните момента в тези дебати. На първо място това е реформата, извършена от парламента на провинция Заарланд, който на 7.07.1967 г. приема закон, позволяващ да се създават частни телевизии. На второ място е промяната в Конституцията на провинция Бавария от 1973 г. Тя въвежда в чл.111а правилото, че се запазва управлението на телевизията, осъществявана от организация – субект на публичното право и се изключва възможността за управление от организация – субект на частното право.
На 5.12.1974 г. във федералната република е приет Закон за радио “Свободен Берлин” (Sender Freies Berlin Gesetz – SFB-G)[28] Радиостанцията се ползва с особен правен статус.
Радио- и телевизионната дейност в Германската демократична република
На 7 октомври 1949 г. СССР признава суверенитета на Германската демократична република (ГДР) със столица Източен Берлин. През същата година Германската Демократична Република създава и своя конституция. Тя е замислена като общонемска, еднозначно определяща Германия като „единна митническа и търговска зона в общи митнически граници”.[29]
За разлика от Федералната република, в ГДР правният режим на радиото и телевизията след Втората световна война не се организира независимо от държавата, а точно обратното – създадени са централизирани правителствени радио и телевизия.
На 13.05.1945 г. в съветската окупационна зона е излъчено първото следвоенно радиопредаване в ГДР.[30] В края на 1945 г. в Берлин, в рамките на държавната администрация, е създадено Германско демократично радио (Deutsche Demokratische Rundfunk) за излъчване на програми.[31] То излъчва три национални програми и една регионална. Първата национална програма е 24-часова с информационно-музикален профил, втората е с културно-образователна и художествена насоченост, а третата – с информационно-пропаганден характер, и се нарича Гласът на ГДР. Регионалната програма Берлинско радио (Berliner Rundfunk) е предназначена за аудиторията, населяваща столицата.[32]
След приемането на конституцията на ГДР през 1949 г. радиото преминава под управлението на Държавен комитет за радио (Staatliche Rundfunkkomitee), ръководен, финансиран и контролиран пряко от правителството. Дейността на комитета се регламентира от наредба, приета на 14.08.1952 г. и последваща наредба, издадена на 18.10.1956 г.
Първото телевизионно предаване в ГДР започва на 21.12.1952 г. До средата на 50-те години на 20 в. има експериментални излъчвания на програма. На 3.01.1956 г. започва разпространението на редовната програма на източногерманската телевизия (Deutsche Fernsehfunk). На 3.10.1969 г. е поставено началото на втора телевизионна програма (Zweite Fernsehprogramm).
През 1968 г. е приета нова конституция на ГДР, а на 7.10.1974 г. – друг конституционен текст, който заличава всички точки от конституцията от 1968 г., отнасящи се до общогерманското единство, включващо ГДР и ФРГ.[33]
Като последица от това и на основание новото законодателно решение за свободата на изразяване, правният режим на радиото и телевизията формално се променя. Интересното на тази реформа е въвеждането на радио- и телевизионна такса като нов и основен източник на средства за медиите. През 1968 г. Държавният комитет за радио и телевизия е трансформиран в отделни организации – Държавен комитет за радио и Държавен комитет за телевизия към Министерски съвет на ГДР.[34]
 Обществените електронни медии след обединението на Германия
След падането на Берлинската стена на 3.10.1989 г. Министерският съвет закрива съществуващия до този момент в ГДР държавен орган (комитет), който управлява електронните медии. Назначен е по един Генерален директор, който започва да изпълнява функциите на комитета. През декември с.г. е сформирана законодателна комисия, която има за задача да реформира и демократизира административноправния статус на радиото и телевизията в бившата ГДР. В разпоредбата на подписания на 31.08.1990 г. чл.36 на Договор за обединението на Германия е посочено, че радио- и телевизионните организации на бившата ГДР могат да продължат да излъчват до 31.12.1991 г. като независими от държавата организации със собствена правосубектност. След тази дата новосформираните германски провинции трябва да приведат в съответствие нормативната си база относно радио- и телевизионната дейност с тази в провинциите на Федерална република Германия.[35]
След обединението на двете германски държави възникват няколко организации на общественото радио и телевизия във всяка провинция, а именно:[36]
1. Публичноправна организация на Баварското радио и телевизия (Bayerischer Rundfunk) – BR, създадена със закон от 25.02.1994 г. със седалище гр. Мюнхен.
2. Публичноправна организация на Хесенското радио и телевизия (Hessischer Rundfunk) – HR, създадена на 2.10.1948 г. със седалище в гр. Франкфурт на Майн.
3. Публичноправна организация на Средногерманското радио и телевизия (Mitteldeutscher Rundfunk) – MDR, създадена с Държавен договор на провинциите Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия от 30.05.1991 г. – Mitteldeutscher Rundfunk Staatsvertag (MDR-StV) със седалище гр. Лайпциг.
4. Публичноправна организация на Северногерманското радио и телевизия (Norddeutscher Rundfunk) – NDR, създадена с Държавен договор (Norddeutscher Rundfunk Staatsvertag – NDR-StV) между провинциите Хамбург, Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн от 1.01.1992 г. и на Мекленбург – Предна Померания от 17 и 18 декември 1991 г. със седалище гр. Хамбург.
5. Публичноправна организация на Източногерманското радио и телевизия (Ostdeutscher Rundfunk Brandenburg) – ORB, създадена със закон от 25.09.1991 г. – Ostdeutscher Rundfunk Brandenburg Gesetz (ORB-G).
6. Публичноправна организация на радиото и телевизията на провинция Бремен (Radio Bremen) – RB, създадена със закон от 22.06.1993 г. със седалище гр. Бремен.
7. Публичноправна организация на радиото и телевизията на провинция Заарланд (Saarl?ndischer Rundfunk) – SR, създадена със закон от 9.08.1993 г. със седалище гр. Саарбрюкен.
8. Публичноправна организация на радиото и телевизията на провинция Берлин (Sender Freies Berlin) – SFB, създадена със закон от 5.12.1974 г., изменен със закон от 19.10.1995 г. със седалище гр. Берлин.
9. Публичноправна организация на радиото и телевизията на провинция Баден – Вюртемберг (S?ddeutscher Rundfunk) – SDR, създадена със закон № 1096 от 21.11.1950 г.
10. Публичноправна организация на Югозападното радио и телевизия (S?dwestfunk) – SWR, създадена с Държавен договор между провинциите Рейнланд – Пфац и Баден – Вюртемберг от 27.08.1951 г., изменен със закон от 30.09.1995 г. със седалища гр. Щутгарт, гр. Майнц, гр. Баден – Баден.
11. Публичноправна организация на радиото и телевизията на провинция Северен Рейн – Вестфалия (Westdeutscher Rundfunk K?ln) – WDR, създадена със закон от 31.03.1993 г., изменен със закон от 24.04.1995 г. със седалище гр. Кьолн.
На 31.08.1991 г. провинциите Баден – Вюртемберг, Бавария, Берлин, Бранденбург, Бремен, Хамбург, Хесен, Долна Саксония, Мекленбург – Предна Померания, Северен Рейн – Вестфалия, Заарланд, Саксония, Саксония – Анхалт, Шлезвиг – Холщайн и Тюрингия подписват Държавен договор за радиото и телевизията (Rundfunkstaatsvertrag), който има за цел да уреди програмната дейност на ZDF и тази на отделните регионални публичноправни организации за радио и телевизия, обединени съответно в регионалните радиопрограми; националната и регионалните телевизионни програми на ARD.
С германското обединение през 1990 г. започва да излъчва базираната в Западен Берлин телевизия DW-TV. Тя стартира като RIAS-TV (радио в американския сектор (Rundfunk im Amerikanischen Sektor) в средата на 1989 г. На 1.04.1992 г. Дойче Веле наследява RIAS-TV, като използва ресурсите за началото на телевизионни програми на немски и английски език чрез сателит. Телевизионният канал DW-TV допълва кратък програмен прозорец на испански език през следващата година. През 1995 г. започва излъчването на 24-часова програма (12 часа на немски език, 10 часа на английски език, 2 часа на испански език)
През 2002 г. Средногерманското радио и телевизия (Mitteldeutscher Rundfunk) – MDR; Източногерманското радио и телевизия (Ostdeutscher Rundfunk Brandenburg) – ORB и Публичноправна организация на радиото и телевизията на провинция Берлин (Sender Freies Berlin) – SFB се обединяват и създават Публичноправната организация на радиото и телевизията Берлин – Бранденбург RBB (Rundfunk Berlin - Brandenburg)[37] Статутът на новобразувания правен субект се урежда с Държавен договор между провинциите Берлин – Бранденбург (Rundfunk Berlin - Brandenburg Staatsvertrag, RBB – Stv)
Към настоящия момент в Германия функционират 9 обществени радио- и телевизионни организации. Те излъчват регионални радио- и телевизионни програми на територията на съответната провинция (провинции), обединяват своите усилия в създаването на националната радио- и телевизионна програма ARDи си сътрудничат с немската радиостанция за чужбина DeutscheWelle. ZDF е национален телевизионен оператор, който излъчва втората национална обществена програма на Германия.
През 2003 г. федералното германско правителство приема нов закон за Дойче Веле, с който определя Дойче Веле като организация, която обединява 3 медии, превръщайки уебсайта Дойче Веле (достъпен на 30 езика, основно на немски, английски, испански, руски, португалски, китайски и арабски езици, а от 2007 г. – и на персийски език) в равноправен партньор на радиостанцията и телевизионната програма със същата марка. През април 2007 г. DW разпространява собствен канал на видео платформата YouTube.
Административноправното положение на обществените оператори в част от европейските държави показва някои особености по отношение на актовете, които определят правноорганизационния статус на обществените електронни медии. В зависимост от възприетата национална медийна система са познати 4 модела на организационна уредба:
1. единствено в закон – Австрия, Чехия, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Словакия
2. в закон и заповед, статут или разрешение – България, Кипър, Дания, Литва, Холандия, Швейцария;
3. закон и споразумение – Белгия, Франция, Италия, Латвия, Португалия, Испания;
4. в друг акт – Люксембург (споразумение), Норвегия (статут и разрешение), Швеция (разрешение), Великобритания (споразумение)[38] .
Изброените публичноправни организации във Федерална република Германия имат своя юридическа правосубектност[39] , упражнявана по силата единствено на нормативен акт – закон. Те ползват някои законодателни преференции във връзка с тяхното включване в пакетите на кабелните далекосъобщителни оператори (правилата must carry) или разпространението на програмите им чрез сателит, както и специални облекчения в областта на данъчното право.
Управителни органи на обществените електронни медии
Управителните органи на обществените електронни медии във Федерална република Германия в зависимост от своя състав са колективен и едноличен.
Управителен съвет
Колективен орган на управление на всяка една от публичноправните организации за радио и телевизия е Управителният съвет (Verwaltungsrat)[40] . Съставът му включва от 6 до 12 членове, всички или мнозинството от тях избирани от надзорния орган Радио-телевизионен съвет (Rundfunkrat, Fernsehrat)[41] .
Моделът, при който всички членове на Управителния съвет се избират от надзорния орган, е приложим по отношение на публичноправната радио- и телевизионна организация на провинциите Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия (чл. 1 от Държавен договор на провинциите Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия) [42] . Членовете на Управителния съвет на ZDF, избирани от надзорния съвет, може да не са членове на правителството или на парламента.[43]
Смесената система (квотен принцип) на формиране на състава на управителния орган предвижда една част от членовете да се избират от надзорния съвет, а останалите членове да се избират от държавни органи и от служителите на организацията[44] . Системата на конституиране на управителния орган от квотата на държавата и от квотата на служителите гарантира законосъобразното и целесъобразното финансиране на радио- и телевизионната дейност, както и обезпечава целесъобразното разходване на обществени средства за създаването на предавания с обществен характер.
Квотата на държавата е представена по различен начин в Управителния съвет: Разпоредбата на чл.8 от Закона за радиото и телевизията на провинция Бавария предвижда – от 7 членове на Управителния съвет, 1 от членовете да се избира от парламента, 1 от членовете се назначава от правителството и 1 от членовете се посочва от Върховния съд на провинцията. Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за радиото и телевизията на провинция Баден – Вюртемберг парламентът избира 4 от 9 членове на съвета. Според чл. 12 от Държавния договор между провинциите Рейнланд – Пфац и Баден – Вюртемберг правителството назначава 3 от 9 членове на съвета. Съобразно чл.24 от Държавния договор за телевизионната организация ZDF от 14 членове 1 се посочва от федералното правителство и 5 – от провинциите. На основание чл.22 от Закона за радиото и телевизията на провинция Заарланд правителството назначава 1 от 7 членове на Управителния съвет.
Квотата на служителите е представена в състава на Управителния съвет по следния начин: съгласно чл.11 от Закона за радиото и телевизията на провинция Хесен служителите избират 2 от 6 членове на съвета. Съобразно чл.12 от Закона за радиото и телевизията на провинция Бремен служителите избират 3 от 6 членове на ръководния орган. На основание чл.20 от Закона за радиото и телевизията на провинция Северен Рейн – Вестфалия служителите посочват 2 от 9 членове на управителното тяло.
Мандатът на членовете на съвета е с продължителност от 2 до 14 години. Предсрочно прекратяване на мандата се допуска по решение на Радио-телевизионния съвет с квалифицирано мнозинство на специално основание или защото съответният държавен орган оттегля представителната си власт по отношение на определен член на управителното тяло. В някои организации, за да се гарантира едновременно приемствеността и обновяването на Управителния съвет, част от съветниците се избират за срок от 1 година или 2 години.[45] Подобни са изискванията на чл.12, ал.1 на Закона за радиото и телевизията на провинция Хесен; чл.12, ал.2 от Държавния договор между провинциите Рейнланд – Пфац и Баден – Вюртемберг и чл.29, ал.2 от Закона за радиото и телевизията на провинция Заарланд.
За дейността си в Управителния съвет членовете му не получават възнаграждение. Те не могат да получават инструкции от външни лица. Изискванията за несъвместимост предвиждат лицето да не бъде член на повече от един управителен орган.
Колективният управителен орган на общественото радио и телевизия преди всичко наблюдава дейността на генералния директор. Немската правна доктрина приема, че управителният съвет също упражнява надзорни функции спрямо генералния директор.[46] Управителният съвет разполага със следния кръг от правомощия:
а) контролни – по отношение на финансовата дейност на организацията:
1. Генералният директор представя проектобюджета на организацията за одобрение от Управителния съвет, който го изпраща за одобрение от надзорния съвет;
2. При приключване на изпълнението на бюджета генералният директор представя на Управителния съвет годишния отчет за изпълнението на бюджета, баланса и доклад за финансовата дейност на организацията;
3. Генералният директор внася за разглеждане от Управителния съвет и утвърждаване на някои по-особени икономически въпроси като:
- подписването на договори за разпореждане, отдаване под наем и за ползване на недвижима собственост на организацията;
- решения за участие в други дружества;
- искания за сключване на договори за заем, залог или друг вид обезпечения;
- трудови договори на служители на ръководна длъжност;
- всички юридически сделки, които са над определената в различните закони на провинциите стойност;[47]
4. Управителният съвет има право да изисква от генералния директор по всяко време информация и документи във връзка с осъществяваната от него контролна дейност
б) други компетенции:
1. В някои от случаите Управителният съвет си сътрудничи с Радио-телевизионния съвет в изпълнение на правомощието на последния по повод избора на генерален директор:
- Управителният съвет бива уведомяван от Радио-телевизионния съвет за избора на генералния директор (чл.8, ал.1 от Закона за радиото и телевизията на провинция Баден – Вюртемберг);
- Управителният съвет и Радио-телевизионният съвет избират съвместно генералния директор (чл.15 от Държавния договор между провинциите Рейнланд – Пфац и Баден – Вюртемберг)[48] ;
- Управителният съвет на радио Deutsche Welle (Дойче веле) предлага за избор на надзорния орган трима кандидати, от които Радио-телевизионният съвет избира един за генерален директор (чл.9 и чл.11 от Федералния закон за радиото и телевизията);
2. В някои от законодателните актове Управителният съвет си сътрудничи с надзорния съвет при решаването на организационни въпроси – съдържанието на правилници относно програмната, техническата и административната дейност на организацията се изготвят, обсъждат и предлагат на Радио-телевизионния съвет за утвърждаване от Управителния съвет.[49]
Генерален директор
Управителен орган на обществените радио- и телевизионни организации, едноличен по своя характер, е Генералният директор, наричан “Интендант” (Intendаnt). В някои от случаите той е подпомаган в работата си от Съвет на директорите (Direktorium)[50] . Генералният директор се назначава от Радио-телевизионния съвет с обикновено мнозинство или квалифицирано мнозинство за срок от 4 до 9 години с право на преизбиране[51] . Условията на мандата на генералния директор са различни в отделните закони на провинциите. Някои от нормативните актове дават възможност на Радио-телевизионния съвет да определи продължителността на мандата. Генералният директор на Хесенското радио и телевизия се избира за срок между 5 и 9 години, а Генералният директор на ZDF се избира за срок от 5 години, с право на подновяване на мандата. По отношение на генералните директори на ZDF, Източногерманското радио и телевизия и Публичноправната организация на радиото и телевизията на провинция Северен Рейн – Вестфалия се изисква лицето да има местожителство в Германия, да е правоспособно и дееспособно, да не е осъждано.
Генералният директор е служител на организацията, която оглавява, на основание на договор с надзорния орган. Генералният директор управлява дейността на организацията, като носи отговорност за програмното съдържание и всички свои действия. Неговите ръководни функции се изразяват в три основни направления: относно кадровата политика, управлението на финансите и развитието на програмата.
Генералният директор изпълнява функциите на работодател на служителите на радио- и телевизионната организация, която ръководи.[52] При назначаването на ръководни длъжностни лица[53] Генералният директор трябва да получи съгласието на Радио-телевизионния съвет.
По отношение на програмната дейност ръководителят на организацията изпълнява принципите и стратегиите, определени от Радио-телевизионния съвет.
Управлението на финансовата дейност се изразява в изпълнение на плана и бюджета, одобрени от надзорния орган.[54]
Програмна мисия на обществените оператори
Изискванията към съдържанието и характеристиките на програмите на обществените оператори във Федерална република Германия се съдържат в Държавния договор за радиото и телевизията (чл.3; чл.10; чл.11);[55]
а) обществените радио и телевизионни оператори в качеството си на създатели и разпространители на радио и телевизионни програми са основен фактор в процеса на формиране на обществено мнение;
б) те трябва да дават всеобхватен поглед в своите програми по отношение на събитията, случващи се на територията на Германия, европейския континент и света;
в) чрез своите програми обществените медии трябва да стимулират разбирателството между народите, европейската интеграция и да бъдат обединител на обществото в рамките на съответната провинция и на национално ниво;
г) програмите на обществените медии трябва да информират, образоват, съветват и забавляват;
д) при изпълнение на своите функции обществените организации трябва да се ръководят от принципа за обективност и безпартийност при изготвянето и представянето на информацията, плурализъм на мненията, както и високо качество на предлаганата продукция.
Регионални програми
Общественият оператор ARD чрез своите членове излъчва радио- и телевизионни програми. Радиопрограмите са регионални и съществуват под формата на две категории – самостоятелни програми на отделните членове на организацията (BR, HR, NDR, RB, SR, SDR, SWF, WDR, RBB) и съвместни (музикално-информационни; програми за култура; дискусионни; за попкултура, полезна информация и новини; младежки; за “лека” музика) програми.[56] ARD не излъчва национална радиопрограма.[57]
? Говорни формати
Говорен формат са радиопрограмите Bayern 2, antenne saar (SR), SWRcont.ra, и WDR 5. Програмите съдържат радиоигри, четене на информация, училищни и детски предавания. B5 aktuell, hr-info, MDR INFO, Inforadio (RBB) и NDR Info – през деня предлагат новини и многообхватна сервизна информация, кратки репортажи, коментари и интервюта на всеки 15 или 20 минути.
? Поп, сервизни услуги и информация
В категорията влизат радиопрограмите Bayern 3, hr 3, JUMP (MDR), NDR 2, Radioeins (RBB), SR 1 Europawelle, SWR3 и WDR 2, насочени към младежката аудитория, която включва кратки репортажи и коментари, информация и поп музика, метереологична прогноза на всеки кръгъл час и информация за пътната обстановка.
? Младежки радиопрограми
Предназначени за младежката аудитория са радиопрограмите YOU FM (HR), MDR SPUTNIK, N-JOY (NDR), Bremen Vier, Fritz (RBB), 103.7 UnserDing (SR), DASDING (SWR) и 1LIVE (WDR), които излъчват рок, хип хоп,  нова ударна и техномузика, интерактивни форми с телефонни разговори и дискусии, кратки репортажи и радиокомедии.
? Лека музика
Популярните рок парчета, танцувална музика и ооперети, забавления, информация, кратки репортажи и коментари, излъчвани от hr4 и WDR 4.
Всяка провинция излъчва регионална развлекателно-информационна програма, като Bayern 1, hr4, MDR 1, NDR 1, Bremen Eins, radioBerlin 88,8 (RBB), Antenne Brandenburg (RBB), SR 3 Saarlandwelle, SWR4 и WDR 2.
Телевизионни програми
? ARD
ARD е национална телевизионна мрежа, която носи от 1994 г. наименованието Das Erste („Първата”) Медията започва да излъчва програма през 1952 г. под името DeutschesFernsehen ("Германска телевизия"), променяйки се на ErstesDeutschesFernsehen ("Първа германска програма") на 1.10.1984 г. Първа програма предлага предавания с цялото жанрово многообразие, предназначени за всички телевизионни зрители. Програмата включва новини и спортни състезания, развлекателни предавания, сериали, политически магазинни предавания, предавания за култура, телевизионни пиеси, игрални филми, семейни предавания, религиозни и музикални предавания.
ARD произвежда програми в дигитален пакет (EinsFestival, EinsPlus и EinsExtra) и участва в създаването на кабелните и сателитни канали заедно с ZDF на Phoenix (събития, новини и документалистика), с ZDF на KI.KA (детски канал), с ZDF, австрийската обществена телевизия ?RF и швейцарския обществен канал SRG на 3sat (културно-традиционен канал) и arte (френско-германска програма за култура).
? ZDF
Телевизионната програма (втората в Германия) е с национален обхват и политематичен профил. Медията съвместно с други организации или самостоятелно създава програмите 3sat, ZDFinfokanal (собствен новинарски канал), KI.KA (дневен детски канал), ZDFdokukanal (нощна програма за документалистика).
? Трети канали
Регионалните членове на ARD заедно или поотделно създават собствени регионални програми, известни като “Трети канали”. С помощта на 7 програми ARD изпълнява своите обществени функции с регионален обхват: Bayerisches Fernsehen, hr-fernsehen, MDR FERNSEHEN, NDR Fernsehen (създавана от NDR и Radio Bremen), rbb Fernsehen, SWR-/SR-Fernsehen и WDR Fernsehen. Важен елемент в тези програми са собствените новини. Регионалната информация и развлеченията се излъчват заедно с образователни предавания и музика, култура и наука, документалистика, игрални филми, сериали, игри и ток-шоута.
Радио- и телевизионни програми за чужбина
Обществените оператори във Федерална република Германия излъчват за чужбина радиопрограма DW-RADIO на 30 езика и телевизионната програма DW-TV, която предлага новини, блокови предавания и игрални филми на немски, английски, испански и арабски езици чрез сателит 24 часа.
Сателитни програми с културна насоченост, произвеждани съвместно от ARD и ZDF, са 3sat и ARTE.[58]
Финансиране на общественото радио и телевизия
Обществените оператори във Федерална република Германия се финансират смесено – от обществени и от търговски източници.
ARD се финансира от такси, което представлява 83 % от нейния бюджет. Приходите от реклама, копродукции, маркетинг на предавания и други съставляват 16% от бюджета на организацията.
ZDF се финансира от телевизионни такси и преимуществено от реклама.
Финансиране от такси
Обществените оператори във Федерална република Германия се финансират от лицензионни такси, заплащани от домакинствата с радио- и телевизионни приемници (37 милиона). Размерът се определя от специален орган Kommission zur Ermittlung des Finanzbedarfs (KEF), създаден през 1975 г. Задачата на комисията е да оценява финансовите потребности на обществените оператори, като преценката се извършва при спазване на следните условия:
- оценка на сегашните разходи – програма, материали, инвестиции;
- оценка на разходите за развитие на материалната база и техническите средства;
- утвърждаване и крайна оценка на разходите.[59]
Таксите се събират от специална агенция – GEZ. Приходите се поделят между ZDF и регионалните станции на ARD, които излъчват радио- и телевизионни програми.
Таксата включва два елемента: основна такса (5.52 евро/месец) и телевизионна такса (11.51 €). ТВ домакинствата плащат 17.03 евро/месец (204.36 евро/годишно). Делът на ZDF е 26 %.
Финансиране от реклама
Условията на излъчване на реклама от обществените оператори във Федерална република България показват някои ограничения.[60]
? Ограничения относно излъчването на реклама
Във ФРГ телевизионната програма Arte и т.нар. Трети канали (Bayern 3, Hessen, Mittledeutsches Fernsehen, West 3, B1, Nord 3, S?dwest 3), предназначени за съответната провинция, не се финансират от реклама.[61]
Отчасти е въведена забрана за финансирането с реклама на Средногерманското радио (MDR), което обединява радиостанциите в провинциите Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия, както и спрямо втора програма на Северногерманското радио (NDR), обединяващо медиите в провинциите Хамбург, Долна Саксония и Шлезвиг-Холщайн. Рекламата с регионално и местно предназначение е забранена по Югозападното радио (SWR).
? Ограничения относно излъчването на реклама в денонощието
Дневното време, отделено за реклама в обществените национални телевизионни програми във ФРГ (ARD и ZDF), е 20 минути в работните дни.[62]
Обществените радиостанции на провинциите във ФРГ, обединени в структурата на ARD, имат различни правила относно дневната продължителност на рекламата. Програмите на Баварското радио (ARD/BR) могат да съдържат не повече от 90 минути реклама на ден, освен радиостанциите, които са разполагали с по-голямо количество реклама преди 1.01.1987 г. Сегашното количество реклама на тези медии възлиза на 128 минути на ден. Програмите на Средногерманското обществено радио (ARD/MDR), което обхваща радиостанциите в провинциите Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия, могат да съдържат не повече от 90 минути реклама в делничен ден, т.е. понеделник – събота. Същото се отнася и до програмите на Източногерманското обществено радио (ARD/ORB). Северногерманското обществено радио (ARD/NDR) може да излъчва до 60 минути реклама в делничен ден (понеделник – събота). Общото времетраене реклама, което могат да излъчват програмите на обществената радиоорганизация на провинция Заарланд (ARD/SR), възлиза на 122.5 минути на ден. Общото времетраене на рекламата, излъчвана от всички програми на Югозападното радио (ARD/SWR), се равнява на 177 минути в делничен ден. Западногерманското радио (ARD/WDR) ползва в програмите си до 90 минути реклама на ден.
? Ограничения относно излъчването на реклама на час
Северногерманската публичноправна радио-организация (ARD/NDR) въвежда изискване за 10-процентно рекламно съдържание в програмите си или 6 минути реклама на час.
? Най-гледано (слушано) програмно време (прайм тайм)
Обществените телевизионни програми във ФРГ (ARD и ZDF) нямат право да излъчват рекламни съобщения след 20.00 ч.
Обществените радиостанции във ФРГ, обединени от ARD – Средногерманско радио (MDR) и Северногерманско радио(NDR), не могат да излъчват реклама в часовия пояс 20.00 ч. – 5.50 ч.
? Рекламата в неделните и празнични дни
Забранена е рекламата в неделя и официалните празници по радио- и телевизионните програми на немските обществени оператори ARD и ZDF.
? Забрана за прекъсване с реклама
Обществените радио- и телевизионни организации в структурата на ARD и публичноправната телевизионна организация ZDF във ФРГ в рамките на програмната си дейност нямат право да прекъсват с реклама детски и религиозни предавания.
? Специални ограничения или забрани относно рекламата на определени стоки или услуги
Във ФРГ ARD и ZDF нямат право да излъчват политическа, религиозна или идеологическа реклама. Тази забрана не включва „социалната реклама” – благотворителността.
Надзор върху дейността на обществените оператори
Въвеждането на конкретен модел на медийна регулация е предопределено от политическите традиции и от правния инструментариум, с който борави съответната юридическа система при установяването на национално законодателство. В сферата на радио- и телевизионната дейност са познати две разновидности на правна регулация – единна и разделна[63] .
Единната система на надзор предполага съществуването на един закон в областта на радио- и телевизионното излъчване, както и един медиен регулаторен орган, който да прилага нормативния акт.
Разделната регулация показва по-голямо многообразие на проявните форми. Тя се свързва с множеството нормативни актове, които регулират медийната дейност, както и с различните регулаторни органи, които осъществяват надзор при излъчването на радио- и телевизионни програми от операторите.
Във Федерална република Германия правният режим относно медиите се отличава не само с институционална, но и с нормативна разделност. Във всяка една провинция (L?nder) местният парламент създава по един медиен закон за общественото радиоразпръскване и по един нормативен акт за частното излъчване. Изискването на институциите, които осъществяват медийния надзор да са създадени със закон или с норма от категорията на споразуменията, които подписват отделните провинции за осъществяването на радио- и телевизионната дейност, произтича от тълкуване на Федералния Конституционен съд. Този белег определя разделната медийна регулация в Германия и като нормативна.
Надзорните органи на обществените електронни медии и тези на частните радио- и телевизионни организации във всяка една германска провинция са с различен правен статус.[64]
Надзорът в сферата на общественото радио- и телевизионно разпространение се осъществява от 13 на брой вътрешни органи на съответните медии. Тези органи не са самостоятелни юридически лица.
Състав и конституиране
Надзорният орган на обществените радио- и телевизионни организации се нарича Радиотелевизионен съвет (Rundfunkrat, Fernsehrat). Такъв съвет има във всяка една провинция на Федерална република Германия. Моделът на сформиране на надзорен орган е възприет от британския образец и структурата на ВВС. Радиотелевизионният съвет е вътрешен орган на медиите. Той не притежава собствена юридическа автономност.
Познати са две основни системи за сформиране на надзорния орган – “корпоративен” и “парламентарен”. Радиотелевизионният съвет е ангажиран да представлява основните интереси на обществото. Най-същественият признак при определяне на състава на съвета е нито една група представители в този орган да не доминира като позиции. Както корпоративният модел, така и парламентарният трябва да гарантира плурализма в програмите, като обезпечи присъствието на различни социални групи, а също така да представя многообразието на мнения и да поддържа свободен процеса на формиране на мнения.[65]
Най-често срещаният вариант на композиране на състава на надзорния орган при корпоративния модел е този, утвърден със Закона за радиото и телевизията на провинция Заарланд от 11.08.1987 г., който предполага присъствието на представител на правителството на провинцията, на представител от всяка политическа партия, излъчена в местния парламент, на представители на сдружения с идеална цел (религиозна, културна, просветна, спортна, благотворителна и други).
Парламентарният модел включва по-голямо присъствие на политически обвързани лица в състава на радиотелевизионните съвети. Членовете на надзорните органи не се избират от парламента на съответната провинция. Политическите партии номинират свои представители съобразно парламентарното си представителство. Подобни са съветите на Северногерманската публичноправна организация за радио и телевизия – NDR (Norddeutscher Rundfunk) и Западногерманската публичноправна организация за радио и телевизия – WDR (WestdeutscherRundfunk)[66] . През 1980 г. този модел се трансформира, за да се намали политическото влияние. Първата мярка предвижда, че броят на политически назначаваните членове на съветите не може да надвишава 1/3 от състава им. Останалите представители се номинират от неправителствения сектор. Кандидатурите се разглеждат от комисията в местния парламент, която отговаря за културата. Ако комисията не успее да направи избор, кандидатите се оценяват от специално изборно тяло, състоящо се от 25 експерти.[67]
Компетентност
Правомощията на надзорните органи на обществените оператори са следните:
- Избира други органи, като:
а) всички или някои от членовете на Управителния съвет;
б) Генералния директор, като в някои провинции изборът се извършва съвместно с Управителния съвет;
в) сътрудничи на Генералния директор при назначаването на някои от представителите на оперативното управление – например, административният директор и техническият директор;
- Приема вътрешните правилници на организацията по предложение на Управителния съвет или на Генералния директор;
- Определя програмната политика на медията:
а) формулира основните насоки и принципи на програмата на оператора;
б) съветва Генералния директор при съставянето на програмната схема;
в) контролира дали се изпълняват заложените принципи и насоки на програмата;
- Компетентност в областта на финансирането на организацията:
а) приема годишния проектобюджет на медията;
б) приема годишния отчет на изпълнението на бюджета на медията.
Като вътрешни на съответната публичноправна организация за радио- и телевизионно излъчване надзорните органи се финансират от средствата в приход на бюджета на съответния оператор – потребителски такси, реклама, спонсорство, продажба на продукция и други.
В заключение, анализът на административноправния статус на обществените електронни медии във Федерална република Германия показва, че те притежават три основни характеристики:
- обществен характер на управлението на оператора, гарантиращ независимост от политически и икономически влияния;
- обществен характер на програмната дейност – наличието на програми с политематичен формат, както и такива, предназначени за определена категория адресати;
- обществен характер на финансирането, осигуряващ независимост от държавната власт и отчетност пред обществото за разходването на средствата и качеството на радио- и телевизионното съдържание.
Използвана литература
[1] Вж по този въпрос в Barendt, E. Broadcasting law: a comparative study. - Oxford, 1993, р. 52–56.
[2] Арнолд, Б. П. АБВ на радиото. - София, 2000, с. 14.
[3] Mart?nez, M. S. La libertad de la televisi?n: el caso alem?n. - Barcelona, 1998, рp. 50–51.
[4] Mart?nez, M. S. Op. cit., p. 53.
[5] Раф, Д. История на Германия. - София, 2000, с. 302.
[6 ] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 54.
[7] Раф, Д. Цит. съч., с. 311.
[8 ] Barendt, E. Op. cit., p. 19.
[9] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 24.
[10] Арнолд, Б. П. Цит. съч., с. 14–15.
[ 11] Раф, Д. Цит. съч., с. 321–322.
[12 ] Петков, И. Сравнително конституционно право. - София, 1993, с. 72.
[13 ] Hoffmann-Riem, W., W. Schulz. La televisi?n p?blica en la Uni?n Europea: la televisi?n p?blica en Alemania. - Madrid, 1996, p. 61.
[ 14] Laguna de Paz, J. C. R?gimen jur?dico de la televisi?n privada. - Madrid : Marcial Pons, Ediciones juridicas, S.A., 1994, р. 46; Mart?nez, M. S. Op. cit., рp. 56–59.
[15 ] Николова, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия – публичноправни аспекти. - София, 2004, с. 44.
[16 ] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 24.
[ 17] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 56.
[18 ] Първите телевизионни опити в Германия датират от края на 20-те и 30-те години на ХХ век, както свидетелства българският периодичен и ежедневен печат: Телевизията – първи опити в Берлин. // Сцена и екран, № 9 от 1937, с. 2; Конгрес по телевизията в Берлин. // Знако, № 27 от 1935, с. 4; Телевизията идва. Телевизията в Германия. // Страница за всички, № 3 от 1936, с. 94; Нови успехи на германската телевизия. Олимпийските игри от Хелзинки ще се предават от германската телевизия. // Днес, № 1074 от 1939, с. 6; Телевизията в Германия бързо напредва. // Илюстрован ребус, № 49 от 1941, с. 2.; Телевизионен дом в Берлин. // Културен преглед, № 25 от 1941; Хиляди ранени войници се наслаждават на телевизионния напредък в Германия, въпреки войната. // Неделен дневник, № 318 от 1942, с. 2. Копия на статиите са систематизирани от съставителите Костадин Костов и Магда Костова в Телевизията по света и у нас (1911–1970 г.) : Библиографски справочник и индекси. - Пловдив, 1996. (съдържа се в архива на БНТ).
[19 ] Pavillard, J. L. La crisis de RTVE. - Madrid, 1992, p. 4.
[20 ] Hoffmann-Riem, W., W. Schulz. Op. cit., p. 68.
[ 21] Barendt, E. Op. cit., p. 21.
[22 ] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 23.
[23 ] Гъркова, Н. “Свободната” информация или дезинформация. - София, 1977, с. 46.
[24 ] Гъркова, Н. Масовите комуникации в съвременната идеологическа борба. - София, 1985, с. 60–61.
[25 ] Гъркова, Н. Пак там, с. 61.
[ 26] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 58 – 59.
[27] Hoffmann-Riem, W., W. Schulz. Op. cit., p. 69.
[ 28] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 26.
[29 ] Раф, Д. Цит. съч., с. 346.
[30 ] Димитров, В. Организация и управление на радиото. - София, 1980, с. 36.
[ 31] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 67.
[32 ] Димитров, В. Пак там.
[33 ] Раф, Д. Цит. съч., с. 346.
[34 ] Младенов, М. Телевизионна журналистика в термини. - София, 1979, с. 268.
[35 ] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 68.
[36 ] Barendt, E. Op. cit., p. 23.
[37 ] Palzer, C. The Public Service Broadcasting Culture : Germany. - Strasbourg, 2007, p. 39.
[38 ] Jakubowicz, K. Endgame? Contracts, Audits, and the Future of the Public Service Broadcasting. // The Public, 10, 2003, № 3, p. 56.
[39 ] Palzer, C. Op. cit., p. 41.
[40 ] Николова, Райна. Развитие на обществените електронни медии в Европа през ХХ век – историко-правен анализ. // Юридически свят, 2007, № 1, с. 96.
[ 41] Palzer, C. Op. cit., p. 44.
[ 42] Mart?nez, M. S. Op. cit., р. 267.
[ 43] Palzer, C. Op. cit., p. 43.
[ 44] Mart?nez, M. S. Op.cit., р. 267.
[45 ] Mart?nez, M. S. Op.cit.
[46 ] Palzer, C. Op. cit., p. 44.
[47 ] Подобна е и разпоредбата на чл. 28 от Държавния договор за телевизионната организация ZDF (ZDF-StV). Palzer, C. Op. cit., p. 44. В тази категория договори попадат тези за закупуването на филмова продукция и предавания (чл.34 от Закона за радиото и телевизията на провинция Заарланд) Mart?nez, M. S. Op.cit., р. 272.
[48 ] Подобна възможност предвижда чл.21, ал.2, т.1 от Закона за радиото и телевизията в провинциите Рейнланд – Пфац и Баден – Вюртемберг, където излъчва Югозападното радио и телевизия (S?dwest Rundfunkgesetz, SWR – Gesetz).
[49 ] В този смисъл са разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.23 от Държавния договор за телевизионната организация ZDF.
[50 ] Подобна възможност предвиждат чл.15 и чл.16 от Закона за радиото в провинция Бремен (Radio Bremen Gesetz). Съветът на директорите се състои от 3 или от 5 членове. Той се председателства от Генералния директор, който представлява органа. Членовете на Съвета на директорите се избират от Управителния съвет за срок от 5 години. Mart?nez, M. S. Op.cit., р. 269.
[51 ] При избора на Генерален директор на общественото радио и телевизия на провинция Заарланд и на Източногерманското радио е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3, а Генералният директор на ZDF се избира с квалифицирано мнозинство от 3/5. Mart?nez, M. S. Op.cit., р. 270.
[52 ] В този смисъл са разпоредбите на чл.27, ал.2 от Държавния договор за ZDF; чл.12, ал.4 от Закона за радиото и телевизията на провинция Бавария; чл. чл.16, ал.2 и ал.3 от Закона за радиото и телевизията на провинция Хесен; чл.25 от Закона за радиото и телевизията на провинция Северен Рейн – Вестфалия; чл.34 от Закона за радиото и телевизията на провинция Заарланд; чл.29, ал.6 от Държавния договор за радиото и телевизията между провинциите Хамбург, Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Мекленбург – Предна Померания. Mart?nez, M. S. Op.cit., р. 271.
[53 ] Това са програмните директори на радиото и телевизията, на административния директор, на техническия директор, на правния директор (чл.27 от Държавния договор за ZDF) Palzer, C. Op. cit., p. 43. В този смисъл е чл.34 от Закона за радиото и телевизията на провинция Заарланд и чл.16, ал.2 от Закона за радиото и телевизията на провинция Хесен относно назначаването на административния директор и техническия директор. Mart?nez, M. S. Op.cit., р. 272.
[54 ] Разпределението на управленските и надзорни функции между Генералния директор и Радио-телевизионния съвет е уредено в чл. 4 от Държавния договор на Северногерманското радио и телевизия NDR – StV; чл.13 от Закона за радиото и телевизията на провинция Бавария; чл. 19 на Закона за радиото и телевизията на провинция Хесен; чл.34, ал.5 на Закона за радиото и телевизията на провинция Заарланд. Mart?nez, M. S. Op.cit., р. 272.
[55 ] Palzer, C. Op. cit., p. 40. В този смисъл е и Законодателно проучване Общественият радио- и телевизионен модел на държавите в Европа – правна рамка, състояние и перспективи : Федерална република Германия. - София, юни 2006, с. 38–39.
[56 ] ARD Yearbook 2008. M?nchen.
[57 ] Бернард – Петер, Арнолд.  Цит. съч., с. 14.
[58 ] За ARTE виж повече в Николова, Райна. Телевизионната програма на обществената телевизия – публичноправни аспекти. - София, 2004, с. 124–125.
[59 ] Огнянова, Н. Аудиовизуална политика и законодателство на Европейския съюз. - София, 2005, с. 426.
[60 ] Николова, Райна. Рекламата и обществените електронни медии в Европа – сравнителноправен анализ. // Търговско право, 2006, № 1.
[ 61] G?mez, A. P. El control de las concentraciones de medios de comunicaci?n – derecho espa?ol y comparado: Alemania. - Madrid, 2002, р. 107–108.
[62 ] G?mez, A. P. Op. cit., р. 107.
[63 ] Николова, Райна. Цит. съч., с. 44–45.
[64 ] Mart?nez, M. S. Op.cit., р. 239, р. 313, 315.
[65 ] Mart?nez, M. S. Op.cit., р. 264.
[66 ] Barendt, E. Op. cit., p. 19–20.
[67] Barendt, E. Op.cit., p. 61–62.