Докладът  “Състоянието на новинарските медии”, създаден от “Проект за отличие в журналистиката” на Колумбийския университет, твърди: “Журналистиката се намира в епохална трансформация от голямо значение, трансформация подобна на времето, когато са били изобретени телеграфа или телевизията”.

Тази метаморфоза се подхранва отчасти от технологичния напредък, благодарение на който се намаляват издателските разходи. Днес всеки, който е с достъп до компютър, има на свое разположение еквивалента на печатна преса. И наистина, обикновените граждани могат да притежават мултимедийна издателска къща с глобално разпространение.  Това, което обществените и гражданските журналисти, най-вече от новинарските медии, се мъчеха да постигнат повече от десетилетие, изведнъж е поверено на “външни” новинарски медии, нещо което малцина вярваха, че ще се случи!

В началото на 2003 г. според някои критици и привърженици на каузата, гражданската журналистика изглеждаше, че върви към своя край. През пролетта на 2003 г. The Pew Center for Civil Journalism затвори врати и с него спря  организационната мощ и милиони долари като субсидии за гражданската журналистика. Въпреки това, една група от квалифицирани кадри и журналисти бяха решени да поддържат движението.

Двадесет и четири от тях  организираха среща в Kennesaw State University. На нея имаше представители от Public Journalism Network (PJNet) – професионално общество за учители на журналисти. Участие в срещата взеха и едни от най-ревностните привърженици на идеята за гражданска журналистика, хора като Джей Росен, Луис Фрйдленд и Дейвис “Бъз” Мерит, както и едни от първите практици в областта като Кол Кембъл, Крис Пек и Рексана Лестър. Освен тях на срещата присъстваха всички издатели, които се причисляват към гражданската преса като Джан Шафер, действащият директор на The Pew Center for Civil Journalism.

Целта на срещата бе да определи стратегията за развитие на гражданската журналистика. Възникнаха въпроси дори и за новото име на професионалната организация. Трябва ли то да бъде Public Journalism Network или ще е по-добре за списъка на съществуване на организацията да се замени терминът “обществена” с “гражданска” журналистика? Като всяко реформаторско движение и гражданската журналистика не беше останала без противници, особено тази нейна част, която Джей Росен нарича “църквата на журналистиката”. Стартът на организацията е през 1988 г., малко след провала на кампанията за президентски избори в САЩ. Кампанията за президентски избори се водела от така наречените “spin doctors” и обществените журналисти са искали да бъде чут гласът на хората. Поради тези причини големи медийни конгломерати като New York Times, Washington Post и Los Angeles Times правят  лоши коментари и намеци за новото движение. Майкъл Гарднер, един от най-ярките противници на новото движение и по това време редактор и съсобственик на Ames, Iowa, DailyTribune нарича по време на своите лекции гражданската журналистика “глупавa мода”

Има много противоречиви изследвания върху реалните последици на гражданската журналистика върху обществото и върху журналистиката изобщо. Едно от тях е изследването на Луис Грийдлад и Санди Николс от университета на Уисконсин.  То е проведено чрез анкети от хора, работещи в нюзрумовете и  показва, че : “... има доказателства за позитивното влияние на гражданската журналистика върху обмислянето преди вземане на дадено решение от членовете на обществото, подобрени са гражданските умения, променена е обществената политика, формирането на нови граждански организации, както и се наблюдава повишаване на броя на доброволците в различни граждански инициативи”.

От друга страна, Тани Хаас от колежа в Бруклин в изследване, проведено с Браян Маси, констатира: “Нашето заключение е, че противно на общоприетото мнение, гражданската журналистика няма съществено влияние върху нагласите и поведението на журналистите и гражданите”.

Въпреки това те добавят: “Най-важното качество на обществената журналистика е, че тя може би е започнала дебат относно ролята и отговорността на журналистиката в демократичното общество, а не  как да въвлече гражданите в демократичните процеси”.

Изследване, направено по поръчка на The Pew Center и the Associated Press Managing Editor, е установило, че “45% от всички редактори, взели участие в проучването, споделят, че техните нюзрумове използват техниките и средствата на гражданската журналистика. 66% от редакторите казват, че или подкрепят идеята, или харесват философията и средствата й.”  Изводът е, че движението е  оказало влияние вътре в самото журналистическо общество.

Въпреки това, критиците на идеята Джак Шафер от Slate и Алан Уолпър от Editor and Publisher обявиха гражданската журналистика за умряла. Дори и най-убедените й поддръжници бяха притеснени и тази тревога се прояви през лятото на 2003 г. на още една PJNet среща, провела се в Канзас. Крис Уодъл, тогава редактор на Anniston Star и Ед Мулис, председател на департамента по журналистика при университета в Алабама, искаха техните две институции да превърнат Star в организация с идеална цел за обществена журналистика. Росен, председател на департамента по журналистика при университета Ню Йорк, създаде атмосфера на оптимизъм като призова своите колеги да поддържат пламъка и да поправят път за нововъведения, когато икономиката на страната се подобри.

През ноември 2003 г. в Columbia Journalism Review се появи следното наблюдение: “В интерес на истината можем да видим обществената журналистика на първите страници от пресата, например в Savannah Morning News, чрез истории пълни с мнения на истински хора и с все по-голямата употреба на карета, които съветват читателите си как трябва да се интересуват и да се информират за обществените въпроси”. Гражданската журналистика живее чрез специални проекти като “Building the New Wisconsin Economy”, в който Wisconsin State Journal и още 20 други издания в щата направиха двегодишен опит да въвлекат обществеността в дебата за икономическото развитие на района.

Гражданска  журналистика има и  всеки път, когато редактор изисква от репортерите си по-голямо разнообразие на източници или когато търси истината, която се намира по средата, както и в двете крайности. Тя живее всеки път, когато някоя медия отвори канали за обратна връзка на читателите и зрителите към журналистите, както направи критикът на обществената журналистика New York Times, когато обяви намерението си да назначи омбудсман.

На времето повечето акредитирани членове на Public Journalism Network не бяхме в състояние да видим промяната, която се извършваше, а именно пред нас ставаше еволюцията от обществена  към гражданска журналистика. С основаването на Ohmy News през 2000 г. в Южна Корея, движението за гражданска журналистика доби  голяма популярност. Издателят на Ohmy News обяви, че: “Всеки гражданин е репортер. Журналистите не са някакъв екзотичен вид, те са тези които искат да открият нова тема, да я напишат и след това да я  споделят с другите”. Следвайки тази философия Ohmy News, южнокорейският онлайн вестник, започва своето разпространение. Днес от вестника твърдят, че имат около 30 000 граждани–репортери, които пишат за изданието.

The Japan Media Review отбелязва: “Граждани-репортери подават около 200 статии на ден, а вестникът OhmyNews се чете от 1 000 000 читатели всекидневно. Сайтът представлява смесица между новини и коментари. Неговото влияние сред обикновените хора се смята като основната причина за победата на президента Roh Muh-Hyun на президентските избори през декември 2002 г.

През 2004 г. е пусната и версия на изданието на английски език, която е предназначена за международната публика.

OhmyNews е само предшественик на многото промени, повечето от които станаха възможни благодарение на развитието на уеб базираните технологии. В САЩ уеб -блоговете или “блоговете” се наложиха като основна медия в тази насока. Тези онлайн медии са прости за употреба, безплатни за ползване и най-важното - разчитат на самоинициативата на потребителите им. Стотици хиляди граждани на САЩ се занимаваха с тях, а някой успяха да ги превърнат и в медийна сила, която трябва да се има предвид.

В традиционната обществена журналистика може би най-успешното средство беше срещата лице в лице с представителите на гражданските групи. Те често бяха част от “специални проекти”, които са скъпи, трудоемки и епизодични. Тези проекти се справяха с определен проблем и след това продължаваха нататък. Дискусиите се водеха и определяха от журналисти. Журналистите определят теми като: “Нека да направим материал за условията на труд (или за екология, или за трафика, или за икономиката)”, след което те събираха  гледните точки на определени граждани и ги публикуваха. Тъй като не всички репортери и редактори приемаха идеята за гражданската журналистика, а някои и открито се противопоставяха на движението,  оказа се, че е много трудна задача да се достигне до пиедестала на нюзрумовете.

Обществените журналисти имаха цели, достойни за уважение. Те искаха да осигурят възможността  гласът на хората да бъде чут и  не всички репортажи се движат от горе на долу. Искаха не “ spin doctors” да диктуват вече резултатите от изборите, искаха да могат да се чуят всички мнения по дадена тема, а да не се фокусира само върху крайностите. Въпреки това всички представители на обществената журналистика скоропостижно разбраха, че установените вече институции, в това число и медиите, не се променят толкова лесно. Да се иска от журналистите да споделят властта си с хората или просто да изслушват мнението на обикновените представители на обществото не е никак лесна задача. Понякога това изглежда дори като водене на обречена на провал битка.

Една година след срещата на PJNet, състояла се през август 2003 г., главно благодарение на блоговете, гражданската журналистика има много по-голям обхват и влияние върху цялата журналистическа общност. Крис Линдън, бивш представител на National Public Radio, споделя, че твърдението на А. Дж. Либлинг, според което в модерния свят “свободата на пресата е гарантирана само за тези, които я притежават” вече губи своето влияние. Губи го, защото сега имаме на разположение силата на новата преса, благодарение на блоговете.

Чрез тях се смени и същината на гражданската журналистика. Всички тези промени навлязоха и измениха душата на движението за гражданска журналистика. Шафер, управителят на Pew Center for Civil Journalism и Росен, най-видният теоретик на движението преминаха към дигиталните технологии. Шафер представи медийни и граждански интерактивни експерименти чрез J-Lab. Росен пише и публикува PressThink, блог, посветен на медийната критика. Наистина PressThink  като критикува общата насока на пресата, помага на журналисти, граждани, преподаватели и блогъри да изградят теоретични знания за тази нова ера.

Разбира се, по-голямата част от това, което се твърди за блоговете, е недоказана теория и поради тази причина това поле е златна възможност за академичните изследователи. Въпреки това, има и няколко неопровержими факта. Кандидатът за президент Хаулърд Дийн, използвайки блогове и MeetUp (онлайн средство за създаване на организация), успя да събере около 170 000 потребители, които са се записали за среща лице в лице с него. През лятото на 2004 г. двама от уебсайт дизайнерите на Дийн бяха на прага да осъществят “набор от средства за организиране на обществени групи, които има за цел да улеснят взимането на колективни решения вътре в самите общности и да осъществяват връзка между отдалечени групи от поддръжници”. Сега и двамата програмисти работят в CivilSpace Labs.

The Daily Kos, сайт, който се поддържа от Маркос Мулитсас Зунига, твърди, че има 1 500 000 уникални посещения всеки месец. Сайтът е интерактивен и посетителите му могат да изказват мнения и да публикуват коментари.

Прочетете коментарите от сайта на Daily Kos и веднага ще установите, че хората имат какво да кажат. В повечето случаи това са важни и граждански ориентира теми. Daily Kos и други подобни сайтове, без значение дали са с лява, дясна или централна политическа ориентация, са причината журналисти като Линдън да кажат: “Чета медиите главно, за да наблюдавам манипулациите и грешките им. Това представляваше моят свят в продължение на много години и все още имам приятели там. Някой от тях ще ми липсват, но за информация и разсъждение за самата същина на изборите няма съмнение, че ще предпочета онлайн медиите, включително и обичаните от мен блогове.”

Светът на активистите на гражданската журналистика се увеличава с блогъри като Джеф Джарвис. Благодарение на неговата работа по Newshouse’s Advance.net, той успява да достигне до огромен брой хора, когато пише за гражданска журналистика и за това, което нарича “хипер локална” журналистика. Има и блогъри с много по-малка аудитория като Тим Портър от First Draft, чийто блог се фокусира върху критика на традиционната преса.

Хипер локалната журналистика, която Джарвис предвижда, включва в себе си граждани, които отразяват малки събития, иначе нямащи как да привлекат интереса на вестниците и електронните медии, но представляващи интерес за местните читатели. Отразяваните събития могат да са всичко: от локални срещи до аматьорски спорни състезания. Той също така преговаря с Northwester University's Medill Scholl of Jurnalism за създаването на Граждански медия - център и чрез блога си се опитва да прокара идеята за създаването на “Гражданска медия асоциация.”

Създадени са редица блогове, чрез които обикновените граждани следят работата на репортерите. Те искат да видят, дали случилото се  е отразено правилно и дали репортерите се влияят от личните си виждания по дадена тема. Добър пример за подобна дейност е блогът “Wilgoren Watch”, чиято главна цел е  да следи кандидат- президентската кампания на Хаулърд Дийн, отразена през погледа на The New York Times. Мониторингът засяга предимно статиите на журналистката Джуди Уилгорен.

В този случай много читатели няма вече да чакат писмата им до редакцията да бъдат публикувани или омбудсманът да разгледа оплакванията им. Те мога да публикуват своите оплаквания, когато искат и те не могат да бъдат пренебрегнати от традиционните медии.

На Световния икономически форум в Давос, Швейцария, състоял се през 2004 г.  изпълнителният директор на “Неотени”, компания за инвестиране на рискови капитали, Джоичи Ито определи екосистемата на блоговете. Ето подбрани бележки, които перефразират казаното от него:

“Развитието на блоговете създаде “хранителна верига” от информация. Най-отгоре са “властимащите”, относително малък елит от добре познати и със силно влияние сайтове, които имат капацитета да привлекат хиляди и дори десетки хиляди читатели на ден. Под тях е втората група - “социална мрежа” блогове, които често следват определена тема или са за специфични региони. И най-накрая в дъното на веригата са необятната галактика от незначителни блогове, които получават само няколко посещения на ден. Все по-често новите започват от дъното на веригата  и с течение или събитие, което се усилва от “социалните мрежи”, влизат в полезрението на “власт- имащите”. От там новината може да попадне дори и в традиционните медии. В заключение, докато “властимащите” блогъри получават най-много внимание, истинската движеща сила на блог феномена се намира в дъното на веригата, сред тези, които откриват новините и създават съдържанието”.

Пример за мощта на блоговете и Интернет може да бъде даден с новината публикувана на първа страница от Atlanta Journal Constitution под заглавие: “Колебанията от електронното гласуване”. Статията повдига въпроса за достоверността на машините за електронно гласуване, включително и продадените на Джорджия от “Diebold, Inc”.

По този въпрос е било писано в продължение на месеци на Интернет сайтове като “Black Box Voting”, но той остава извън полезрението на националните медии. Тогава New York Times публикува малка история, която синтезира ключовите моменти от писаното в Интернет. По същото време тогавашният кандидат-президент Денис Кусинич изнесе в интернет важен  документ по същата тема,  който “Diebold, Inc” се опитва да изтрие от блогърските сайтове. Журналистът от New York Times Поул Кръгман написа още една кратка статия за информацията, която битуваше в Интернет от месец. През февруари 2004, Atlanta Journal Constitution публикува още по-дълга история на първа страница. Във въпросната статия авторът написа: ”Компютърните специалисти от уважавани университети се опитват да привлекат вниманието на обществеността към възможностите за високо технологичните измами”. Водещите активисти и лидери на алтернативните политически партии поддържаха огъня главно чрез мрежата.

Разбира се, споделянето на властта с гражданите причини нови движещи сили, с които информационните институции като Atlanta Journal Constitution трябва да се съобразяват, но според някои специалисти като Джон С. Дворак от PC magazine, който мисли, че блоговете са отминаваща мода, това може и да не се случи.

“Спомням си за ранните години на персоналните компютри, през които започна нещо като малка революция, изпълнена с идеализъм. Власт на народа! Ай Би Ем беше нарочен за антитезата на тази революция. Но когато Ай Би Ем се включи в течението през 1981 г. и промени цялата РС сцената, той беше приветстван от същите тези хора. Добре дошъл, братко!... На Ай Би Ем се гледаше като на уверение, толкова колкото и на “Големите медии” от беззащитните блогъри. Още една такава революция се сгромоляса. Голяма изненада.”

Крис Уилис и Шеин Боуман, съавтори на  WE MEDIA, твърдят в своя доклад за Медийния център към Американския институт за преса, че революцията се осъществя в момента:

“Ние сме в навечерието на златната ера за журналистиката, но това няма да бъде журналистиката, която познаваме. Медийните футуристи предвиждат, че до 2021 г., “гражданите ще съставят 50% от новините”. Конвенционалните новинарски медии трябва тепърва или да приемат тези промени, или да експериментират с тези нови форми”.

Исторически журналистиката се е променила в следствие на информационната демокрация, но нейното бъдеще ще зависи не само от това колко добре те информират, но и колко добре те насърчават и позволяват общуването с гражданите. Това е предизвикателството.

Звучи точно като гражданска журналистика. Авторите на We Media го наричат “споделяща” журналистика. За гражданските журналисти името не е било никога толкова важно, колкото самата идея.

“Медия и развлечение 2010” на Ай Би Ем, доклад изготвен от консултанти, се припокрива с твърдението на Медийния център, казвайки: “ Все по-голям сегмент от потребителите ще има възможността да съставя документи, програми, да променя,  да създава и  да споделя съдържание. Като резултат от това те ще получат достъп и повече контрол и ще станат по-способни в медийно отношение”. Докладът добавя: “Собствените модели на медии и забавление ще направят така, че новите медийни стратегии да позволят на комуникационно компетентните компании да използват значителни възможности за печалба от тези тенденции.”

Сега дебатът вече се води от гражданите, защото гласовете им се чуват много по-силно и ясно чрез Интернет, главно благодарение на блоговете. NewYorkTimes и Washington Post могат лесно да игнорират говорителите на гражданската журналистика, но не могат толкова лесно да пренебрегнат огромната аудитория от целият свят. Времето на читателите приключи.

Колко е отслабнала функцията на “пазачите на информация” си пролича през пролетта на 2004 г. Всичко започна, когато гражданин намери дигитални снимки на ковчези, обвити с американското знаме, качвани в самолет, излитащ от Ирак. Няколко дни по-късно снимките бяха публикувани на първа страница на Seattle Times.  Дни по-късно TheMemoryHole.org качи няколко дузини подобни снимки, които бяха придобити благодарение на федералния закон за свобода на информацията. Скоро след това фотографиите бяха публикувани във всички големи всекидневници. Отново гражданите определиха новините.

Скоро след това се появиха снимките от затвора Абу Граиб в Ирак, показващи измъчването на иракски военнопленници. Когато снимките попаднаха на бюрото на редактора Крис Гоблер в Greeley Tribune, той ги изпрати на повече от петстотин човека с питане какво му препоръчват да прави с тях. В крайна сметка редакторите ще вземат решението, но Гоблер прочете почти 30 отговора на граждани преди да направи своя избор. Той приложи техника за съставяне на база данни за аудиторията, за да подобри взаимодействието между репортери, редактори и граждани. Това е процес, който Кен Санд от Spokesman-Review, Washington, използва от няколко години и който Майкъл Сколър от Общественото радио на Минесота изгражда под името “Вникване в обществената телевизия”.

Постъпката на Гоблер представлява най-добрият пример за гражданска журналистика, но дали това ще има значение? Не след дълго вестниците и редакторите из страната, действайки като “пазачи на информация” и като арбитри за добрия вкус, щяха да решат точно колко от обезглавяването на Николас Берг в Ирак ще бъде показано.

Джими Бреслин, журналист в Newsday, го изрази по най-добрия начин. Той изнасяше лекция в Колумбийския университет относно ролята на журналистите в обществото, когато студент обърна своя лаптоп към него, за да му покаже как един терорист държи отрязаната глава на Берг.  По-късно Бреслин написа в своята колонка: “Ние се намираме в края на един странен начин за поднасяне на новините... Ето го новият. Ако нещо е твърде отвратително, твърде грозно за вкуса на редактора, това няма значение. Интернет ще реши какво ще се отпечатва и ако това не ви интересува, ако искате да останете в миналото, тогава стойте там с мъртвия вестник. Ние сме в средата на революцията на гражданските медии, изходът от която никой не може да предвиди.  Но едно нещо е сигурно: гражданската журналистика еволюира в журналистика на гражданите.

Всичко това е част от еволюцията, която изведе теорията и практиката, свързани с гражданска журналистика до измерения, които никой не е предполагал. Сега граждани, изследователи и журналисти трябва да оценят всички позитивни и негативни последствия.  Тази еволюция доведе до неочакван обрат. Преди въпросът беше: “Дали гражданската журналистика е на път да изчезне както предричаха критиците?”, а днес  е :“Дали традиционната журналистика,  каквато я познаваме, ще изчезне защото отказа да се адаптира към новата ера на общуване?”.

Източник:

National Civil Review / Fall, 2004/ NCR 93:3

Превод от английски :

Мартин Маев, F 24602, магистър „Управление на масовите комуникации”