Бъдещето на новините





Мнозинството от читателите както на вестници, така и на Интернет сайтовете предричат края на печатната журналистика, казват наблюдателите на новите течения и любителите на техниката. Издателят на „Ню Йорк Таймс”, Артър Сълзбергер им отговаря с насмешка: “На кого му пука?”
Сълзбергер, заедно с други големи индустриални играчи, вярват че сходството на печатните медии с радио и телевизионното излъчване и онлайн медиите ще доведе до успешна журналистическа предприемчивост в бъдеще. За януари 2002 г. Ню Йорк Таймс Къмпани похарчи 75 млн. долара за 15 процентно дялово участие в Бостънския Ред Сокс футболен отбор, като това не беше направено от любов към играта, а за солидно присъствие в кабелна телевизия, според статия в Онлайн Джърнализъм Ревю. Интерактивният вестник „Трибюн” доставя новини за абонатите на безжичния Интернет на AT&T. Всички големи компании са обхванати от идея, според която достигането до аудиторията чрез разнообразие от медии е ключът към печалба в дигиталната епоха.
Докато традиционните новинарски организации се опитват да се задържат в бъдеще чрез купуването на повече медия пазари, нови източници на новини и информация, придружена с независими мнения се появяват неочаквано в Мрежата. В допълнение към онлайн бюлетините, публикувани от различни асоциации, организации, индивиди и т. н., сравнително често се появява и феноменът на уеб дневниците. Уеблоговете или така наречените блогове са лични уеб страници, които често биват подновявани и допълвани (често по няколко пъти на ден) с текущи коментари, анализи на злободневни теми и линкове. Те варират от персонално - разкриващи (www.librarian.net) до политическо - язвителни (www.instapundit.com). Един добре познат блог е на Дридж Рипорт, който спечели известност чрез репортажите за секс скандала Клинтън / Люински.
“Уеблогингът ще доведе до нова мощна форма на любителска журналистика от милиони Интернет потребители – предимно млади хора.Те ще поемат ролята на водещи на рубрики, репортери, анализатори и издатели, като изграждат своите собствени емисии в Мрежата”, казва журналистката от „Онлайн джърнал ревю”, Джей Ди Лейзика в “Ние имаме блог”, сбирка от есета на блогъри.
Читателите могат да  гласуват повече доверие на блоговете, отколкото  на традиционните медии, тъй като блоговете в по-малка степен обслужват корпоративни интереси. Те не са цензурирани от рекламодатели или ограничени от редакционна политика и затова те са по-демократичните издателства за масово осведомяване. От гледна точка на качество и обективност скоро ще сме свидетели как разпространението на високотехнологичната журналистика ще стане част от традиционната журналистика. С новите технологии идват и въпросите, свързани със стандартите и етиката, предупреждава главният редактор на „Онлайн джърнализъм Ревю” Лари Прейър. Изданието пуска нов раздел “Бъдещето на новините”, за да разисква тези и други въпроси, следейки внимателно и поддържайки отворен диалог за динамиката в журналистиката и нейното разклоняващо се бъдеще.
“Технологията променя всеки аспект от нашия живот. - казва Прейър Ние бихме искали да помогнем във воденето на дискусията не просто, за да обсъждаме накъде отиваме, а да кажем кои са най-добрите начини, за да стигнем там, както и кои са най-добрите практики, които трябва да следваме в това ново бъдеще”.

В пресмятане на риска

Твърде малко хора знаят как да разпознаят опасността или да разсъждават ясно и критично за статистическите данни, казва ученият по поведенческо държание Герд Гигерензър. В неговата книга “Пресметнатият риск: как да разбирате кога цифрите ви лъжат”, той набляга на това, че разпознаването на несигурността в света е първата крачка към разбирането и преценяването на риска. Тогава хората ще бъдат в много по-голяма степен способни да интерпретират данни и взимат решения на базата на повече информираност, което ще е от полза, тъй като тези решения ще окажат влияние върху техния живот.
Гигерензър предлага три стъпки за статистическа проницателност. Първо, той препоръчва да научи хората как да разпознават несигурността, маскирана чрез увереност във фактите. Вземането на отпечатъци от пръстите, например, смятано за глупаво доказателство, работи най-добре в идеални, чисти условия, които не са намерени в реалния свят. Много често следователите установяват, че взетите отпечатъци са непълни или изискващи химическа или ултравиолетова светлина, за да станат видими и използваеми. Според Гигерензър, сравнявайки тези доказателства с чисти отпечатъци, направени при контролирани условия, не могат винаги да бъдат считани за достоверни.
Други научни изследвания, като тестванията за Хив, мамографиите и генетичните изследвания се провалят поради същата надеждност на тестовете. “Почти всички случващи се в света реални събития са ненадеждни и ние трябва да се справим с този факт, а не да го отричаме”, казва Гигерензър, използвайки афоризма на Франклин, че “нищо не е сигурно освен смъртта и данъците”.
Според Гигерензър много хора са неспособни да мислят с цифри и именно това се експлоатира. Да бъдеш наясно с този факт е ключът към втората стъпка – превъзмогването на невежеството. “Хората трябва да бъдат наясно със силите, целящи да ги предпазят от преценените рискове”, казва той. Това е трудна задача, когато толкова много защитнически групи – експерти по имиджова реклама и издателски мениджмънт – манипулират цифрите и използват съмнението в тяхна полза. Тютюневата индустрия, например, успешно използва манипулирането чрез цифри и статистически данни, за да създаде съмнение в мнението на публиката за опасността от пушенето.
Третата стъпка включва представянето на риска по един разбираем начин, без да ставаме жертва на замъглено мислене на неизчислимото, където човек знае за рисковете, но не и как да направи заключения или изводи от тях. Например, статистическите данни за рака на гърдата могат да бъдат объркващи за обикновения човек. Вероятността 40 годишна жена да има рак на гърдата е около 1%. Вероятността, ако тя има рак на гърдата и тестът е положителен от направения мамограф е  90%. И вероятността, ако тя няма рак на гърдата, а тестът продължава да е положителен е 9% (“положителен” на екранен мамограф означава, че ако е намерена аномалия мамографът не е задължително да я разпознае като рак).
Гигерензър предлага информацията да се изразява чрез думи по ред на честота: в група от 100 жени една има рак на гърдата и тестът й ще е положителен, докато 9 от оставащите 99, всички от които нямат рак на гърдата, тестът им също ще е положителен. Така че, 10 човека ще имат положителен тест, но само един ще има рак, поради това само една жена на 10, на която тестът е положителен на екранния мамограф, всъщност има рак на гърдата.
За да бъде подготвено бъдещето поколение да разбира риска, Гигерензър препоръчва изучаване на статистическото мислене. “Времето вече е подходящо за образователна кампания, целяща да научи малките ученици, завършващите, дипломираните студенти, обикновените граждани и специалисти как да изчисляват риска”, казва той.

Източник:
The Futurist/ sept -oct. 2002
Превод от английски:
Албена Панайотова, F 23754, магистърска програма “Управление на масови
комуникации и ПР”