Нов български университет

Култура и субкултура

Културата е понятие, което често се употребява както в научната литература, така и във всекидневния език. Това не го прави по-ясно като съдържание. Тъкмо обратното – прилагат се различни подходи към разбиране същност на културата. Ще спомена накратко само основните подходи към понятието култура, разработени в областта на:

1.Англоезична културна (социална) антропология;

2.Френска структурална антропология

3.Фройдистка концепция за културата

Антропологията е социална наука за произхода на човека и обществото, най-вече за родствените системи и културните практики на човечеството. От една страна, изучаването на човешката природа е свързано с физическия организъм на индивида – структура и функции на човешкото тяло. От друга страна, човешката природа се разбира като култура. Или, способността на човека да възприема света чрез символи е уникална.

В подхода  културна (социална) антропология, значим изследовател е Едуард Бърнет Тайлър, британски антрополог и еволюционист. В един от най-забележителните си трудове, “Примитивна култура” (1871), той определя културата като цялостен комплекс, който включва знанията, вярванията, нравите, обичаите и всякакви други способности и свойства, придобити от човека като член на обществото [1].

Американските изследователи  Кребер и Клахон обобщават опита в англоезичните страни в антропологията като установяват повече от 500 дефиниции за културата. Според двамата изследователи, най-прецизно е разбирането за културата като експлицитни и имплицитни норми на и за поведение, образуващи отличителните постижения на човешките групи, които се усвояват и предават чрез символи [2]. Според същите автори основното ядро на културата се състои от традиционни идеи, на които съответстват преди всичко определени ценности.

Според френския антрополог и културолог Клод Леви-Строс [3] културата е знакова система със специфични функции:

1.Културата е акумулиран социален опит на обществото, защото освен знакова, тя е и комуникативна система, осъществяваща връзка между различните поколения.

2.Културата като знакова система има структурна организация.

3.Културата включва и определен набор от правила.

Третият подход за изучаване на културата е свързан с името на гениалния изследовател Зигмунд Фройд. Той започва да се занимава с културата като проблем относително късно. Вече е известен учен като родоначалник на психоанализа, макар и тя да е оценена доста противоречиво.

През 1913 г. излиза книгата му “Тотем и табу: психология на първобитната култура и религия” (С., 1991), която е основа на Фройдистката антропология [4]. Според Фройд, в първобитната религия членовете на етнокултурата се възприемат като потомци на общ обожествяван прародител (тотем). Религиозните забрани за потискане на сексуалните нагони са табу, а културата е система от ограничения, или тя има репресивна функция.

Във всичките публикации на Фройд, свързани с културата, присъства разбирането му за амбивалентния или двойственопротиворечивия характер на човешката култура.

Доста по късно, американският изследовател невербалист Едуард Хол предлага класификация на елементите от културата, която дава отлични възможности за сравняване на различни култури . Десетте Основни Съобщителни Системи (ОСС), както ги нарича авторът им, се използват и до днес [5]:

1.Взаимодействие – за база служи дразнимостта на всяка жива материя. Тук се включва естественият човешки език. Взаимодействието лежи в центъра на културата и всички останали ОСС в някаква степен произтичат от него.

2.Асоцииране – чрез социалния си опит, индивидът се научава да асоциира определено поведение с определена ситуация. Тези асоциативни модели на поведение съществуват много дълго време и се променят под натиска на промените в средата.

3.Съществуване (Препитание) – обхваща широк диапазон от дейности – от икономиката на страната до индивидуалните начини на хранене.

4.Бисексуалност – има се предвид половото възпроизводство. Два са основните аспекта:

a.“Мъжкото” поведение в една култура може да се класифицира като типично “женско” в друга култура. Междукултурните изследвания показват, че е неприемливо поведението да се свързва предимно с физиологичния пол;

b.Отношението към хомосексуалността.

5.Териториалност – обособяват се територии за извършване на различен тип дейности:

a.“Територии” за игра, учене, работене

b.Защита от посегателства – външни и вътрешни (откъсване на територии, етнически автономии).

6.Темпоралност – трудно се поддава на дефиниране.  Съществуват точни култури, като английска, немска, швейцарска. Българската е по-малко точна спрямо тях и много по-точна в сравнение с някои арабски култури.  Друг аспект, е субективното възприемане на времето – като течащо по-бързо или по-бавно, в зависимост от интереса, който имаме към случващото се.

7.Учене – в тази ОСС се включва смисълът на ученето като притежаващо функцията на основен адаптивен механизъм. В различните култури, хората се учат да учат различно. Например, за американската култура е много типично т. нар. “самостоятелно направлявано учене” (self-directed learning).

8.Игра – учудващо е, че макар и привлекателна, тази ОСС е сравнително слабо изучена, защото трудно се изследват деца, особено – по-малките. Със сигурност обаче се знае, че състезателните игри развиват сериозно личността и затова тези игри са характерни за високо развитите култури.

9.Защита:

a.При животните – мимикрия (смяна на цвета на кожата); бодли или черупка; защитна миризма; отрова при змиите и други.

b.При хората – социални защитни механизми – като медицина, право (закони), религия.

10.  Експлоатиране (Използване на материали) – Организмите се адаптират към околната среда, за да я използват. Например, при жирафа – дълга шия, при камилите – “запас” от вода и т.н. При хората – различно облекло за различните сезони, различия в начина на обличане според пола, чадъри за предпазване от дъжд и слънце; автомобили за придвижване и др.

На основата на класическите разбирания за културата се утвърждават съвременните дефиниции за субкултурите. Една от най-популярните е на италианския семиотик, лингвист и писател Умберто Еко. Според него субкултурата е “съвкупност от културни образци, които отличават една обществена групировка в рамките на по-широка общественост, но които не обхващат цялостната дейност на човека” [6]. 

Според друг изследовател, А. Кравченко, „субкултурите са малки културни светове, които се получават след като обществото се разпада на социални, професионални, демографски и прочие групи, всяка от които има свои ценности и правила на поведение. Както във всеки език има диалекти, така и във всяка култура съществуват субкултури” [7].

За Дик Хебдидж експресивни форми, изразяват противопоставяне между властимащи и потиснати. Това напрежение фигуративно е изразено във формата на субкултурния стил [8].

Какво включва културата съдържателно или какви са нейните основни елементи? [9]

·  Норми.

Социалните норми се дефинират като усвоени стандарти на поведение, поддържани от обществото. Нормите са цел и средство. Като цел те конструират идеалния образ на обществото; като средство ни дават възможност да се ориентираме в обществото. Нормите задават изисквания, за да съгласуваме нашите действия и поведения с тези на другите хора.

·  Ценности.

Според философията, ценностите могат да бъдат материални и духовни. Или, всичко може да бъде ценност в зависимост от конкретна ситуация. От психологична гледна точка, ценностите са само духовни. Те са най-висшия регулативен механизъм в човешкото поведение. В областта на културата, ценностите обхващат и двете разбирания.

·  Митове.

Митът е “обърнато”, изкривено отражение на действителността. Не само в древността, и днес има митове. Те са прекъснати – не представляват дълги завършени разкази, а са по-скоро съвкупност от стереотипи и нагласи. Съвременните митове помагат за интеграцията на обществата. Младежката културапроизвежда също свои митове.

·  Културни универсалии.

В процеса на развитие на обществото, едни елементи на културата отпадат, други – остават, а се появяват и нови. Мърдок и колеги от Йеилския университет създават класификация на културните елементи, които имат универсално приложение. Те установяват 88 групи човешко поведение, които могат да се открият във всяка култура.

Младежка субкултура.

Нека малко да задълбоча понятието субкултура. То има дълга история. Минали са векове, докато се стигне до съвременното разбиране. Както дискутирахме в първата част на доклада, носещото понятие е култура. През 45 г. пр.н.е. римският философ Цицерон започва да използва думата култура в смисъла на подобряване и усъвършенстване на човешките духовни способности.

Благодарение на понятието „култура” и неговите специфични особености, с появата на младежките формирования, се налага употребата на думатасубкултура.  Тя е онази група от хора с различен тип поведение, вярвания, която се различава от общата и широка култура на мнозинството, от която тя иначе е част.

Концепцията за субкултурата е свързана до голяма степен с изследвания, свързани с младежта, музикалните стилове и свободното време още от средата на 70-те години на миналия век. Един от доайените в субкултурната теория е Дик Хебдидж, който разглежда субкултурата като съпротива, която потисканите оказват на потискащите.

През 50-те години на миналия век Албърт Коен и Уолтър Милър [10] анализират доминиращата и подчинената ценностна система у младежта. Коен е силно изненадан от това, че вместо да развиват у себе си качества като уравновесеност и амбиция, младежките банди ги заменят с хедонизъм, пренебрежение на авторитетите и агресивно поведение.

Идеята на противопоставянето чрез ритуали е в основата на идеята за субкултурата. Противопоставянето се изразява в нарушаване на установените норми и специфичен стил на обличане и поведение, предпочитания за музикален жанр.

Днес със субкултурата се свързват понятия като „ъндърграунд култура”, „алтернативна култура”, „контракултура”, „младежка култура”, „спонтанна култура”, „частична култура” и т.н.

Друг проблем, свързан с теорията за субкултурите, е ролята на медиите в създаването на субкултурните идентичности. Според Торнтън „субкултурите са продукт на младежката динамика и тяхната силно импулсивна връзка с масмедиите” [11].

Медиите са отговорни за осигуряването на младежта на визуален и идеологически ресурс. Младежката възраст, особено в началния й период,  е особено чувствителен етап от човешкото развитие. Принадлежността към определена субкултура е знак за престиж в очите на връстници и едновременно идентификация, различна от тази на родителското поколение.

Според Любомир Стойков [12] субкултурата е етикет, който означава свобода на външния вид, свобода на творчеството, свобода и непринуденост на избрания модел за доставяне на удоволствие. Субкултурата е нещо като свещенодействие, при което единственият арбитър на ценности и вяра, вкус и предпочитание е личността.

Австралийският изследовател Кен Гелдър [13], професор в областта на изследване на театъра, субкултурата включва чест признака:

1.Негативно отношение към работата.

2.Негативно/противоречиво отношение към класите.

3.Асоцииране с определена територия, а не с дома (клуб, квартал, улица, площад).

4.Напускане на семейството и установяване на недомашни условия (соц. групи).

5.Стил на преувеличаване на всичко.

6.Отричане от баналностите на всекидневието.

Кратък исторически щрих на най-популярните, наричани вече класически, световните субкултури[14]

Ето и 10-те топ субкултури:

1.Dandys/Flappers.

За тази субкултура е характерен елегантният стил на обличане, рафинираният език на говорене и “спокойните” хобита в свободното си време. Любима музика е джаз, който се слуша в съответните клубове.Възниква във Великобритания в края на 18. и началото на 20. Век и бързо се разпространява освен в Западна Европа, и в САЩ.

За жените е характерно силното червено червило, лак на косата и рокли и аксесоари с пайети. Мъжете също се обличат официално, с туид костюм и бомбе.

2.     Greasers

Субкултурата се появява 50-те години на миналия век в Южните Щати и се  свързва предимно с уличните банди. По-късно се разпространява и сред други младежи. Известна е също като субкултура на “качулките”.

В британската култура е известно наименованието „Teddy Boy“ с вид на машинист, който носи тесни дънки и “хлъзгави” коси. За момичетата са характерни полите на волани и нагласените от коафьор коси.

3.     Нова романтика/Глем рок

Появява се отново във Великобритания в ранните 80-те години на 20. век. Тази субкултура представлява движение, свързано с младежка мода. За “Новата романтика” е характерен и специфичен музикален стил – synthpop (“поп” музика през синтезатори).

За външния вид на младежите, принадлежащи към новата романтика са характерни дългите и рошави коси, високите ботуши – тип гамаши, и за момчета, и за момичета. Обличат се в лъскави дрехи, и двата пола използват грим и изобилие от гривни. Така че, външният им вид е много екстравагантен и привлича вниманието на другите хора.

4.     Gangsta

Gangsta е субкултура възникнала първоначално в етноса на Афро-американците с тяхната Хип-хоп мода в Ню Йорк. После се разпространява в другите големи градове на САЩ – Лос Анжелис, Чикаго, Филаделфия и Маями. 

Единственият музикален стил, който се признава от тази субкултура е рап или “музиката на черните”. Облеклото им е типично американско дънки и тъмни Т-шъртки (тениски). Хранят се по улицата и се стремят да имат вида на много силни хора. Произхождат от банди или твърдят, че имат нещо общо с бандите. Затова и умишлено поведението им към полицията е  предизвикателно.

5.     Рокери

Рокерите са субкултура, възникнала през 60-те години на миналия век във Великобритания. Те са известни с мощните си мотоциклети, специфичния жанр музика и стил на обличане. Никой не може да ги сбърка и у нас – по кожените облекла и адския шум от двигателите на моторите. И днес тази субкултура силно присъства в САЩ – има “възрастни” рокери, мъже и жени. В Гатлинбург, малък планински курорт в щата Тенеси, силно напомнящ нашето Пампорово, обичайни са сбирките на рокерите, младежи, хора в зряла възраст и дори такива от „третата възраст“.

6.Geek Chic

“Geek” е английска дума – жаргон със съвсем различни значения: от компютърен специалист до участник в карнавал с не много пристойно поведение.“Chic” – може да означава “мацка” или „мадама“ на жаргон, но стилът се отнася освен за момичета, и за момчета.

Идеята на субкултурата е да изглеждаш интелигентен – преди всичко да носиш очила с дебели рамки, независимо, че може да нямаш диоптър. Появява се в средата на 90-те години.

7.Пънкари

Тази младежка субкултура възниква в средата на 70-те години на миналия век, първоначално в САЩ, по-късно – във Великобритания и Австралия, или първоначално в англо-говорещите държави. Основава се на музикалния стил Punk Rock, от който се заимства и името на субкултурата, която е една от най-печално известните в света.

Пънк културата изглежда насочена към удар чрез комбиниране на несъответстващи неща – и като цветове, и като стил на обличане. "Щръкнали" боядисани коси, ботуши или кецове, съчетани с много, много безопасни игли. Характерно е лошото поведение и затова пънкарите често имат разправии с органите на властта.

Скинхед е разновидност на пънк и първоначално се появява през 60-те г. във Великобритания. Тази разновидност на пънк е още по-крайна – и като облекло, и като поведение.

8.     Емо

Това е субкултура представляваща микс от пънк, готика и инди рока. Нарича се още и  хардкор пънк движение. Появява се във Вашингтон, в средата на 80-те години на 20.век като “емоционален хардкор”. Или, привържениците на субкултурата харесват мелодичните музикални балади с текст, тип изповед. Имат нещо общо и с Нова Романтика, изобщо са Новите.

Вдъхновяват се от музикални групи с дълги имена, напр. “Денят, в който моето куче отиде в града”. Носят патологично стегнати дънки, които ги карат да не чувстват краката си. Привържениците на Емо културата носят много странно “разделени” перчеми и изобщо прически. И момичетата и момчетата използват черна очна линия. Най-трагичното е, че Емо тийнейджърите са склонни към депресии и самоубийства.

9.     Гръндж

Гръндж е субжанр на алтернативния рок, който води началото си от Северозападната част на САЩ в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век (Сиатъл, Олимпия, Портланд).

Субкултурата е вдъхновена е от хард кор пънка, хеви метъла и инди рока. Музикалният им стил е “бурната китара” и “здравите барабани”.

През 90-те години се оформя т.нар. ню рейв вълна, която се характеризира в облеклото с неонови панталони и костюми – черупки, които са много неудобни и глупаво изглеждащи.

Като мода в дрехите се характеризира и с дупки – на чоропогащниците, на фланелките, на дънките.

10.  Хипитата

Хипитата са субкултурата на ранните 60-те години на 20. век, произхождаща от САЩ. Тя е младежко движение – от “hippy”, “моден, стилен”. Става изключително популярна в цяла Европа. Тя е най емблематичната субкултура, увековечена от Бийтълсите. Някои социолози наричат движението “Фройдистки пролетарият”, заради сексуалната му освободеност. Добре позната е и у нас. Тогавашната милиция разгонваще сборищата от хипита.

Хипарството е по-скоро културно, отколкото политическо движение. Придобива политически оттенък заради протестите срещу войната на САЩ във Виетнам. Не малко игрални филми се създадоха по повод на Виетнамска война. Безспорно един от най-гледаните е филмът „Коса“, излъчен и в България. И в него сериозно място заема ролята на хипитата като политическо движение срещу войната на американците във Виетнам.

Хипарската субкултура диктува нови тенденции в модата, музиката, изкуството и литературата. Има и религиозно измерение – привързаност към източните религии.

Освен представените десет и ден съществува голямо разнообразие на младежки субкултури. Нека спомена само две от тях. Това са:

    11.  Метъли.

80-90-те години, благодарение на ACDC и Metallica. И сега ги има. Разпознават се лесно по дългите коси, кожените якета, с много метал по тях и верига на дънките. По-умни са от гръндж и по-цветни – от готите.

12.     Готик субкултурата

Съвременно явление. Тя се ражда във Великобритания в началото на 80-те години под влиянието на готик музиката и като част от пънка. За нейното оформянето спомагат готическата литература от 19. век, както и филмите на ужасите. Готическата музика е съчетание от много стилове, но се наблюдава тенденция към мрачния мистичен звук и поведение. Имиджът на готите е много мрачен, депресиращ и дори зъл. Характерни за готик са черният лак за нокти, черната коса и  Сатанинската символика.

Още много може да се пише за младежките субкултури. Ясно защо не изчезват, а се появяват ново, и нови. Защото млади хора винаги ще има. А младите са символ на бунта, независимостта новите търсения.