Нов български университет

Теодора Зафирова, Нов български университет

  

Резюме: Статията представя значимостта на невербалните послания отправени от адресата по време на комуникацията осъществяваща се в рамката на протоколната практика. Изразява значимостта от познаването и разбирането на протокола в същността му както и съпътстващите го невербални послания и знаци. Облеклото на жената , общественик, политик, нейният цялостен стил и кодовете му, са едно от най важните послания, отправени към обществото. Правилното тълкуване на тези послания, може да има ключова роля по време на дипломатически преговори.

Ключови думи: комуникация, невербални послания, стил, кодове, преговори

  

Седем секунди са необходими на мозъка ни, за да определи какъв е човекът, когото срещаме за първи път и какво да бъде отношението ни към него. Комуникацията между хората тече по много канали. Общуването се осъществява не само с думи. Освен мимиките, жестовете, езика на тялото от огромно значение особено в деловия свят, а още повече в политиката има „езикът на облеклото“. Цветовете на дрехите, кройката, дължината, стилът, материите, качеството на изработката показват нивото на един политик. Прическата на една дама в политиката, гримът, аксесоарите, към които спадат и обувките, също се съобразяват с правилата за облеклото в протокола. Често разпространена практика у нас е смесването на понятията протокол и етикет. Следва да се отбележи, че протоколът бива само дипломатически и държавен. Етикетът от своя страна може да бъде царски (етикет на висшето общество), военен, и пр., като правилата на бизнес етикета започват да се създават едва след Втората световна война на основата на дипломатическия протокол и все още не са окончателно утвърдени. Неслучайно правилата на дипломатическия протокол се налагат на основата на правилата на поведение във висшето общество, което от своя страна утвърждава група правила, взети от правилата на поведение в една общност, за да се отличава от хора с нисък социален. Част от тези правила са строгите и неизменни изисквания за облеклото. Те са единни навсякъде по света и частично варират в съответствие с местната практика. Тези правила са плод на преживяна история на международните взаимоотношения. Историята на облеклото показва интересна тенденция на канонизиране в различните цивилизации от най-стари времена. Това се отнася за цивилното облекло, а военното и религиозното очевидно е канонизирано.

Какво ще си помислите за една държава, ако неин президент, премиер, министър се появи с измачкан панталон, със светъл костюм или ако е жена - без чорапи или с тъмно сако и бежова пола?

Всеки от нас,  движейки се по обичайните градски маршрути и места, се впечатлява от различни детайли, свързани с хората, които среща. Винаги обаче, където и да сме, когато видим човек облечен стилно, изискано, с дрехи съчетани в тон, човек излъчващ финес, ние неминуемо се заглеждаме и изпитваме естетическа наслада. Xората са осъзнавали oще в миналото, че е много важна визията, излъчването, облеклото на човека да бъдат съобразени с неговия статут, критериите и изискванията на мястото, където отива или представлява. Голяма част от тези норми са валидни и до днес.

/каре/

    Общоприети, строги правила за дамското облекло не съществуват. Чрез него жената се стреми да покаже себе си, това,  което е най-хубаво в нея и да скрива, това което не харесва в себе си. Поради това деловата жена не трябва да носи на работа нищо, което да подчертава женствеността й.

Тя трябва да избягва дрехи, които:

1.     изискват постоянни грижи;

2.     са прозиращи;

3.     не скриват колената в седнало положение;

4.     блузи без ръкави (блузи с презрамки);

5.     големи деколтета;

6.     разголен гръб;

7.     обувки с много висок или много нисък ток;

8.     излишно големи чанти;

9.     крещящи цветове на дрехите;

10.  натруфеност и излишество;

11.  са прилепнали по тялото;

12.  привличат вниманието

 

Само за миг извикайте в съзнанието си който и да е от авторитетните дамски образи, символизиращи държавността на дадена страна. Виждали ли сте неподходящо облечени, в какъвто и да е аспект, Ангела Меркел, Мадлин Олбрайт, Маргарет Тачър. Някои от своите аксесоари баронесата Тачър превърна в символи на властта като брошките и култовите й дамски чанти. Като една от първите жени в политиката, тя винаги е изглеждала безупречно. Самата тя споделя: „Често спя с час, час и половина по-малко, просто защото предпочитам да жертвам времето си за сън, но да имам хубава прическа”. В известна степен облеклото на част от тези жени, независимо от статута им, дори повлия на модните тенденции. Никой никога, не е забелязвал и нещо нередно в аксесоарите им  или в обувките. Всички техни снимки на официални места, публикувани в пресата, показват завидна изрядност в носенето на обувки. Сред българските политически дами на официалните мероприятия и церемонии се очаква пример за изряден стил да бъде вицепрезидентът на Републиката ни Маргарита Попова. На тазгодишния 24 май - денят на българската просвета и култура и на славянската писменост  столичният кмет Йорданка Фандъкова демонстрира завиден и безупречен стил с характерната си искрена усмивка. Както обикновено тя беше с добре оформена прическа, носеше черен тоалет от две части (рокля и сако с ръкави, завършващи с свежи зелени маншети), добре ушити и по мярка.

 

/каре/

Дамските обувки на официални места трябва:

1.     да са идеално чисти, да блестят от светлината;

2.     да изглеждат нови, желателно да са маркови (особено в бизнеса);

3.     да са в тон с роклята / костюма;

4.     да не стърчат като ярки петна изпод палтото през зимата;

5.     да са кожени, с тънка подметка ( до половин сантиметър);

6.     да са затворени и в най-горещите летни дни-(никакви пръсти и пети);

7.     токовете им да бъдат със средна височина:

без ток и 3 см. токове, както и 9, 11см. токове са неприемливи (последните освен това са неудобни при ходене, стойката се нарушава, осанката изкривява, походката става несигурна и нестабилна).

 

Да насложим сега тези правила към „обитателите“ на Народното събрание. Сигурно мнозина от читателите си спомнят реакциите в медиите след учредителното заседание на Тридесет и деветото Народно събрание, в един от най-горещите августовски дни. – „О, Боже, нашите депутатки тръгнали боси в парламента“. Ще рече без чорапи, които са абсолютно задължителни на официални места.

/каре/

  Протокол и дамски чорапи:

1.     На официални места те са задължителни;

2.     Трябва да бъдат в цвета на тялото

(само зимно време могат да са малко по-тъмни);

3.     Не са допустими цветчета, пеперуди и пр. по тях, никакъв бял цвят;

4.     Ръбът по прасеца също се смята за твърде секси;

5.     Черните чорапи са подходящи само за траур;

6.     Да бъдат незабележимо плътно прилепнали към краката;

7.     Бримките са абсолютно недопустими.

    

 След гафа с чорапите в парламента нашите депутатки, научили нещичко, започнаха да се надпреварват с модни облекла и лъскави чанти. Коментира се за един наш министър (на външните работи), на който, т.е. , на която журналистите успяха да снимат даже цвета на долното й бельо, защото когато жената седи трябва да е със събрани колене. Дойдоха евроизборите и на бял свят се появиха стотици послания на кандидатите от различни партии – послания по време на срещи, събрания, митинги, запечатани от доблестните фоторепортери. Ето някои от тези послания:

-Косата ми е рошава, разчорлена, пусната свободно да се вее - свободна съм, небрежна съм, не ми пука какво мислите за мен, важното е да ме изберете. Преди всички ексцентричната Евгения Банева, но и Илиана Йотова, Ева Паунова, даже и Фелиз Хюсменова. Небрежни послания от изборния ден отправи и Достена Лаврен с дългите си обеци, нестарателно прибрана коса и дълбоко деколте, рокля без ръкав.

Задължително е през деня да се избягва силен , фрапантен и натрапващ се, характерен за вечерта грим. Посланието тук е – стремеж към друга визия, изборът на „маската“ -  желая да изглеждам предизвикателно и различно от това, което в действителност чертите на лицето ми показват, желая да съм забелязана на всяка цена. Като се избегне този недостатък, Мая Манолова почти винаги демонстрира стилно облекло и прическа. Цецка Цачева е с твърде широки дрехи, но стилни. Корнелия Нинова на фона на елегантния си стил на обличане, носи обувки без пети и често от някоя снимка смущава с ярките цветове на маникюра си.

В деня на евро вота забелязвам в медиите снимки на рядко показващата се, но безупречно елегантна Елена Орешарска, която винаги присъства на официални церемонии и посещения заедно със съпруга си, министър – председателя, г-н Пламен Орешарски. Изчистеният стил и форма, който се забелязва при Елена Орешарска, говори за скромност, подреденост и приветливост.

За разлика от нея, забелязвам небрежността на вицепремиера Зинаида Златанова, която, изцяло отдадена на работа си, забравя за посланията, които отправя в медийното пространство-костюм с блуза без деколте, обувки без ток, панталон, смачкан на чатала.

Запитвали ли сте се някога защо любимото ви сако е в син цвят или защо винаги, при важни за вас събития избираме любимата бяла блуза? Този избор издава много за светоусещането и характера. Тези дни пресата публикува и снимките на Ангела Меркел. Снимките са от 25 май в Берлин,  когато тя гласува за евроизборите. Първата дама е предпочела тъмносин (цвета на мъдростта и спокойствието) костюм на райе, подходяща огърлица, бяла блуза с деколте – 2 пръста под ключиците (бялото символизира обединението, отношението на частта към цялото) и черен (цвета на тайнственото и загадъчното) панталон. Първата дама показва прагматизъм - има избор на форма за тоалети и стриктно се придържа към нея.

На 24 май по времето на посещението си в Киев, бившият държавен секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт се появи с тъмен костюм, огърлица в златист цвят, бяла блуза с деколте и брошка - задължителен атрибут към всеки неин тоалет. Тъмните цветове не се натрапват, те са подходящи за официалните мероприятия и церемонии. Тоалети в цветовата гама на черното, със строга кройка демонстрират не само уважение към домакините и присъстващите на събитието, но също така сериозност и сила. Златните бижута , когато са дискретни издават класически вкус, често са знак за послания.

  /каре/

Съществуват поне пет правила или изисквания към дамското облекло:

1.     Жената трябва да изглежда делово и да не се  облича в твърде ярко оцветени и разголващи дрехи, както и в такива, които изглеждат разточително богато или пищно;

2.     Дрехите следва да са от естествена немачкаща се материя, чисти и изгладени, по материя и цветово да са в съчетание;

3.     Аксесоарите да не са много, да са съчетани, излишества при тях се забелязват най-често, трябва да подхождат на събитието (или на отсъствието на събитието);

4.     Гримът е минимален, естествен , при възможност с умение прикриващ налични недостатъци;

5.     Маникюрът е добре оформен в светли и нежни тонове;

6.      Косата оформена в стилна прическа. Дългата коса –прибрана;

7.     Парфюмът и дезодорантът – ефирни и дискретни.

 

Съблюдаването и съобразяването с традициите и порядките на едно общество в никакъв случай обаче, не трябва да се тълкува като лишаване или отказ на човека от неговата индивидуалност. Познаването и спазването на възприетите правила на облеклото в протокола по-скоро са скритият ключ, паролата за неограничен достъп и развитие в това общество. Тук е мястото да се отбележи, че правилата, които по презумпция означават забрана, ограничение на нещо, всъщност са жизнено необходими за социума. В настоящият текст се отнасят за жени, които се очаква да вземат важни решения за обществото и да работят за създаване и спазване на неговите правила. Затова са и оценявани толкова строго – защото ако не могат самите те да се подчинят на правила, какъв ред биха могли да създават.

И в този смисъл правилата на етикета са рамките, в които се разпростира и случва даден комуникативен акт. Те не са догма и както вече стана дума имат ситуативен характер. От една страна са универсални, от друга - специфични, а понякога може дори да изглежда, че си противоречат . Освен това, търпят развитие във времето - отличителна черта, която заслужава да бъде проследена.

  

БИБЛИОГРАФИЯ:

 

 

А. ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ:

1.     Закон за държавния протокол от 5 април 2000 г., ДВ, бр.32, 2000 г., изм. и доп. бр.39, 2009 г.

2.     Правилник за приложение на Закона за държавния протокол от май 2009 г. ДВ, бр.57, 2009г.

Б. СПРАВОЧНА:

1.     Фелтъм Дж. Р., ,,Дипломатически наръчник“, Сф., 1995 г.

2. Ангелова В., Маринов Г., „Нетикет“, "Орбител" АД, сдр."Словото",Сф., .2003 г.

 

В. МОНОГРАФИИ:

1.     Wood, John R., Serres, Jean, Diplomatic Ceremonial and Protocol. Prin­ciples, Procedures and Practices, L., 1970

2.     Борозина Г., ,,Психологии делового общения“, М., 1999 г.

3.     Бренан, Л., ,,Бизнес етикет“, Слънце, 2006 г.

4.     Големанов Йордан, „ Основни начала на дипломацията”, Сф, 1989 г.

5.     Кузьмин Е. Л., ,,Дипломаточеское и деловое общение: Правила игрьi”, М., 2005 г.

6.     Serres Jean, “Le protocole et les usages”, Paris,1967

7.     Sir Ernest Satow, “Guide to Diplomatic Practice”, 4[th] ed., Ed. By Sir Nevil Bland, L, 1962

8.     Stuard Graham Henry, American Diplomatic and Consular Practice, N. Y., 1952.