Нов български университет

Калин Калчев, Нов български университет

 

Limitations and opportunities of the contemporary hit radio’s for the presentation of cultural themes in program

Kalin Kalchev, PhD student, New Bulgarian University

Abstract

Why much of the music and information stations sounds the same? Interesting and attractive or unattractive and boring are public radio stations for the new generation of listeners/consumers? Missing something in the image of radio and nothing is missing as are all happy with the situation now. We think that as we walked to the theater when someone mentioned that walked or hear in the news when something related to a performance. Posters in the streets so much that in everyday life look like colored puzzle than as advertising cultural events. At the same busy schedules and listening to radio speech not paying attention, impressed only repetition of songs and advertisements. Is there a place for culture?

 

Резюме

Защо голяма част от музикално-информационните станции звучат еднакво? Интересни и атрактивни или скучни и непривлекателни са обществените радиостанции за новото поколение слушатели/потребители? Липсва нещо в картинката на радиостанциите и нищо не липсва щом всички са доволни от състоянието в момента. Сещаме се, че например не сме ходили на театър, когато някой спомене, че е ходил или когато чуем в новините нещо свързано с дадено представление. Афишите по улиците са толкова много, че в забързаното ежедневие изглеждат като цветен пъзел, отколкото като реклама на културни събития. В същото забързано ежедневие слушайки  радио и на речта не се обръща внимание, впечатление прави само повтаряемостта на песните и рекламите. Има ли място за култура?

 

В първите години на радиото не се е търсела определена ниша и аудитория, тъй като няма достатъчно конкуренция, но определено е имало някаква организираност по формати – музикални, информационни, дори вътре в самите програми. А това означава, че „осъзната е вече необходимостта всяка радиостанция да се стреми да обслужва и задоволява интересите на определен сегмент от т.нар. слушателски пазар. Доколкото и всеки потребител, в качеството си на купувач, търси интересуващата го стока, само в магазина, който предлага тъкмо тази стока, при това при най-изгодни условия... в този смисъл изборът е на слушателя, на когото е предоставена възможността да консумира търсеното и желаното от него в ефира. Нещо, което дава практическата възможност дори и на свръхспециализираните програми да имат вече своята постоянна и търсеща аудитория“. [1]

В средата на 50[-те] години необходимостта всяка радиостанция да се стреми да обслужва определена аудитория започва да се осъзнава като ново изискване. „Селектирането, специализирането, профилирането, форматирането на програмата започва в началото на 50[-те] заради инвазията на телевизията“, [2] защото „била осъзната силата на популярната музика и нейната изконна връзка с радиото. Спортът и прогнозата за времето станали опорна точка за индустрията“. [3] В САЩ и по-късно в Европа, с появата на телевизията, и слушателите и журналистите се „преместват“ към така интригуващата медия. Телевизията отнема на радиото всичко, което вече може да се види на екрана – радиотеатъра, шоу програмите, документалните предавания. Това е периодът, в който се осъзнава, че програмите от типа „за всеки по нещо“ не дават желания резултат и тогава се появява  спасителното предизвикателство - форматът.

През 1949 година Тод Сторз и баща му купуват радио KOWH-AM, Омаха, Небраска. Програмирането на елементите в радиото по това време е между спонсорирани и неспонсорирани блокови програми, новини, спорт, радиотеатър и др. Вече съществува класацията „Тор 10“ на Джордж Амстронг излъчвана през деня в същото радио. Появява се конкуренция „Тор 20“ и компанията на Сторз купува WTIX-AM през 1953 година и изпраща Амстронг в новата станция. Амстронг и Сторз решават, че 40 от най-харесваните песни ще звучат по-добре от 20. [4]  Така се появява класацията „Тор 40” включваща 40 от най-добрите рок изпълнения, допълнени с кратка информация за хитовете и от половин до три минути обзор на новините. Тод Сторз прави проучване на музикалния пазар, за да се спрат на най-търсените заглавия. За успеха на този формат има значението, че се появява именно в средата на 50[-те] години във времето, когато се чуват първите ритми на рок-ен-рола, подлудили Америка, а телевизията още не е превзела аудиторията на радиото. Към тази постоянно звучаща музика в ефира, в рамките на един час, те вписват програмни елемента от типа „точно време“, по няколко думи за хитовете и други много кратки анонси. Останалите програмни единици са съдържали кратки обяви, от половин минута до три минути новинарски обзор или новина по значимо събитие – злополуки, атентати и т.н. Важно условие било всяка програмна единица да не е по-дълга от две изречения, а всичко останало да са хитове. Така появил се, този формат съществува и до днес, при това твърде успешно. Освен музиката, другият важен елемент е дисководещия, който трябва да упражни силно влияние и въздействие върху аудиторията, като има за главна цел атрактивно да обяви всеки хит. За създателите на тази форматна формула са признати Тод Сторз и Гордън Маклендън. Те първи стигнали до извода, че колкото повече се стараят да разнообразят ефира, толкова по-малко ги слушат и че елементът стереотипност е едно много важно звено при програмирането. Най-важни за програмната формула на едно радио са повтаряемостта и постоянството на нейните модули. Въвеждането на игри от типа „открий съкровището“ в програмата на радиото, привлича и задържа слушателите. Сторз на базата на харесваната музика определя  специфичния слушателски кръг, фиксиран към възрастовите и социалните му показатели, както и към музикалните му предпочитания. Спасителният формат е изготвен и повечето радиостанции в Америка избират него. Радиото в САЩ и в Европа доста бързо успява да намери своето място, дори и сред телевизията. То открива своите програмни елементи, с които успява да се реализира успешно, без да се конкурира с телевизията.

„В началото на 60[-те] се създава форматът „красива музика“, въведен от радио KABL, Оукланд, Калифорния, а също и първият изцяло немузикален формат „Само новини“, повечето спортни, въведен в ефира на радио XETRA, Тихуана, Мексико“ [5], а по-късно  и като чист формат „Само новини“ в радио WNUS, Чикаго. Двата формата - „Тор 40“ и „само новини“ са доказано успешни и това е причината да бъдат „копирани“ в цяла Америка.

Последния период от развитието на радиото започва от 60[-те ]години на 20[-ти ]век и се простира и до днес. Радиослушането по времетраене и по количество на аудиторията е променено от времето на 30[-те] и 50[-те] години на 20[-ти ]век от появата на телевизията, по-късно и от интернет, който промени телевизията, и в същото време прие при себе си и предишните три медии.

Музикално-информационното радио се отличава с това, че неговият формат се определя, както от съдържателното, така и от структурното изграждане на програмата му. Показателите, според които се определя форматът на радиото са количеството на музиката и информацията, но също така, то се идентифицира и по възрастови, социално-икономически или етнически показатели, спрямо слушателите си.

Под съвременно радио ще разбираме музикално-информационните радиостанции, търговските оператори, по смисъла на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Те могат да бъдат еднолични търговци, но и търговски дружества, чиято дейност е подчинена на стремежа към печалба и на разпределянето й между собствениците.

Американският радио модел е зависим изцяло от рекламния пазар, като така се стимулира плурализма и разнообразието. В Европа Английската радиосистема още при създаването си през 1922 година поема обществени функции и така паралелно се появяват двата модела – американския и европейския.

Обществени оператори в България са Българското национално радио (БНР) и Българската национална телeвизия (БНТ). Техните задачи могат да бъдат обобщени в следните групи:

·  Осигуряват програми за гражданите на Република България, които имат информационно, образователно и забавно съдържание;

·  Чрез програмите си, операторите изпълняват няколко взаимносвързани конкретни задачи: осигуряват достъпа на гражданите към постиженията на културата; запознават ги с държавната политика и с различните идеи и убеждения за нея; популяризират българския език и езика на гражданите от отделните малцинствени групи; съдействат за взаимното разбирателство и търпимостта между гражданите.

Общественият оператор Българско национално радио се издържа от държавна субсидия и излъчва две национални радиопрограми – „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. БНР създава радио „България“ на десет езика за българите в чужбина, радио София за района на столицата, както и още седем регионални радиостанции. В проект е и нова регионална програма Кърджали, с програма на турски и български език.

Пряк конкурент на БНР, още със създаването си, е частната национална програма на радио „Дарик“, която се заяви като пряк конкурент и с годините го отстоява.

Обществените доставчици на медийни услуги предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално-значима информация; осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез разпространението на български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи; осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност; поощряват създаването на произведения от български автори и поощряват българското изпълнителско изкуство.

В закона, като национални обществени доставчици на радиоуслуги и на аудио-визуални медийни услуги, са посочени Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). „Те трябва да осигуряват медийни услуги за всички граждани на Република България; да съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите, в съответствие с етническата им принадлежност; да осигуряват чрез своите медийни услуги достъп до националното и европейското културно наследство; да включват предавания, които информират, образоват и забавляват; да прилагат новите информационни технологии; да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки - във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания - с политическа и икономическа тематика; да съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората и да предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот“. [6]

Всички оператори, които не са регистрирани/лицензирани като обществени, са търговски. Търговските оператори се финансират от реклама и спонсорство. Освен това, в ЗРТ доставчиците на медийни услуги разпространяват програми и предавания, само с предварително уредени авторски и сродни на тях права.

Законът определя, че при осъществяването на своята дейност, доставчиците на медийни услуги трябва да се ръководят от „следните принципи за гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение; гарантиране на правото на информация; запазване на тайната на източника на информация; защита на личната неприкосновеност на гражданите; недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите; недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист, въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак; гарантиране на правото на отговор в програмите; гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите, и съхраняване на чистотата на българския език“. [7] Програмите се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България. [8]

Най-често използваните радиожанрове в музикално-информационните радиостанции са новини, интервю, репортаж и преглед на печата. С времето те помагат на радиото да укрепне и да се развие.

Преимуществата в музикално-информационните радиостанции според слушателите са за разнообразна музика, която динамизира ежедневието, следвана от информацията. Тук тя е по-обективна, по-кратка, по-малка, без много политика, по-интересна, присъства елемента на клюката, липса на цензура и независимо от вида информация, тя е поднесена нетрадиционно от свободни, независими от политически партии журналисти. Често срещаната формула за „идеалното“ радио според слушателите е съчетанието на „по-хубава музика, по-малко новини и по-малко политика“.

Музикално-информационното радио в България не се занимава с разследваща журналистика, това е функция, която е приютена от общественото или информационно-музикалното радио. Чести са новините от музикалната индустрия, новините на деня и неочакваните новини.

Музикално-информационният формат залага на новината много, тъй като слушателят е свикнал да получава кратки и ясни новини. Чрез решението си кои новини да излъчи и кои не, медията определя какво ще се постави на дневен ред, т.е. за какво ще се говори в обществото. Новините трябва да отразяват всяка интересна тема. И докато новинарските емисии са всеобхватни, едно магазинно предаване си избира само няколко по-важни теми, без да има претенцията, че отразява всичко. Така новинарските емисии образуват информационния фон на цялата програма, а когато се излъчва на всеки час, те представляват съществена структурна единица. Освен водещата новина в емисията, съществуват още две важни позиции, радващи се на особено внимание от страна на слушателите и това е втората новина и последната. Второто място е много важно, тъй като вниманието на слушателя не е приковано от водещата новина и той ще проследи поне началото на следващата, освен ако първата не е била изключително безинтересна. А последната позиция е от значение, защото следва прогнозата за времето.

Информацията трябва да се съобразява с предполагаемата публика и да бъде различна в различните часови пояси. При предаванията насочени към определени целеви групи, например детски или младежки, наистина има нужда от такъв подход.

Музикално-информационните радиостанции се отказаха от политиката, политическия коментар и политическите новини в емисиите си, така те станаха индеферентни на случващото се. Тази функция бе поета от БНР и радио „Дарик“, местни радиостанции, а в миналото пример е радио „Експрес“. Слабостта на политическите новини, е че не се взима под внимание нито техният произход, нито последствията от тях.

Повечето събития дори не се регистрират, защото журналистите просто не узнават за тях. А повечето регистрирани от журналистите новини не достигат до аудиторията, защото стават жертва на редакторската селекция. И освен това много новини не информират за реалността, както би трябвало да бъде, а за необичайното. Интерес буди не нормалното състояние на нещата, а кризата, „и не мирът прави новини, а войната“.

Любознателността на хората е насочена не към познатото, ежедневното, а към нарушаване на правилата. Има опасност престъпването на нормите да се превърне в норма в съзнанието на адресата на новините . затова е важно да се подчертае, че става дума тъкмо за такова събитие.

Притокът на информация става все по-голям, но без делът от важни и полезни новини да расте със същото темпо. Повечето хора не възприемат света непосредствено и реално, а индиректно, чрез информациите за случилото се. По телевизията виждаме не това, което наистина се случва по света, а кадри, изображения на събитията. Също като в пещерата на Платон, където хората виждат сенки на изображенията. Не по-различно е и положението със словото. Епохата принадлежи на комуникаторите, професионалните посредници, медийните магнати и на журналистите. Останала сама за себе си една информация рядко е полезна. По принцип информациите са или от полза за публиката или повишават нейните знания.

Радиостанциите набавяйки си новини често използват като източници световните телеграфски агенции и вестниците. Като най-сигурен източник и като най истинен. За пикантните и нестандартни новини използват интернет. А новините свързани с музикалната индустрия се набавят също от официалните сайтове на музикалните продуценти.

В повечето музикално-информационни радиостанции новинарят трябва да следва следните правила, които дава Еди Емирян в неговата книга P.S. за радиото, което...:

„Новината се предава бързо! Бързината на информирането може да пострада само в името на точността. Журналистическата информация трябва да може да се съставя от текущите съобщения за деня.

Новината трябва да бъде точна!

Новината трябва да започва добре!

Новината трябва да бъде кратка!

Новината трябва да бъде полезна!

Новината трябва да бъде достоверна!“ [9]

Другият необходим жанр, това е радиоинтервюто. Чрез него слушателят се среща с интервюирания, запазвайки безопасната дистанция на разстоянието. И макар, че ежедневно се излъчват интервюта, непрекъснато се правят грешки. В центъра на вниманието трябва да е събеседникът и поводът за интервюто, а не интервюиращият го.

Условно радиоинтервютата могат да се разделят на три групи, интервю по тема, интервю за мнение и интервю с личност.

В интервюто по дадена тема журналистът представя на слушателите си факти, като задава на събеседника си делови въпроси по темата. В края на интервюто слушателят е в състояние да си направи ясна картина по темата.

Интервюто за мнение не търси факти, а становището по даден въпрос.

Интервюто с личност се прави обикновено с популярна личност. Интервюиращият няма задачата да научи нови факти или да чуе мнение по определена тема, а се старае да представи събеседника на слушателите. Това е чисто формална систематизация в ежедневната практика и трите групи се преплитат. Целта на радиоинтервюто е да представи на слушателите особено компетентен събеседник по темата. Така слушателите ще получат информация, с която иначе не биха се сдобили. Важни са новите акценти и новите аспекти, а не да потвърждава вече известни факти. Иначе радиоинтервюто би се превърнало в чист PR. След края на предаването слушателят трябва да е научил нещо, иначе радиоинтервюто е било напразно.

„Радиоинтервюто е онзи необходим журналистически жанр, които не просто съобщава новините, а ги диалогизира. Също като в делника, когато хората си обменят информация, която имат... Един от начините журналистът да бъде обективен фактор в наблюдението на реалността. От една страна ще е налице сходство с обикновеното общуване между хората, което приближава журналиста към истинността, а от друга – възможност за поглед от различни точки. Това е единственият от жанровете, който съчетава в себе си както изискванията на журналистиката, така и тези на психологията и в същото време се съобразява с мястото, етиката и морала в ценностната система на участниците в това чудо, за което винаги са необходими двама“. [10]

„Според характера на търсената информация и предварително поставената задача, в теорията вече са разграничени – интервю-портрет, информационно интервю, интервю-анкета, официално-протоколно интервю и т.н., като разновидностите между тях са неизброими. Но независимо от вида, ако е професионално, интервюто не може да бъде случайно или импровизирано. Ако пък се случи такова, то просто няма да е интервю, а по-скоро някакъв вид разговор или документален откъс от ситуацията, която го е предизвикала. Не че импровизацията не е или не може да бъде елемент от самото интервю! Но само импровизацията, която е резултат на задълбочена и целенасочена предварителна подготовка по проблематиката на интервюто“. [11]

Репортажът според Еди Емирян е „коронен жанр на журналистиката на радиото“. [12] Днес репортажът съществува в кратка форма или разширена в информационно-музикалните радиостанции (радио „Дарик“, радио „Фокус“, радио „България Он Ер“, радио „Битиви“, радио „Нова Нюз“) и в телевизията, като доказателствен материал, потвърждаващ реалността. Защото той е именно това предаване от мястото на събитието, чрез думите на очевидец, придружени или не с картина. Много рядко репортажът присъства в програмата на повечето музикално-информационни радиостанции. По скоро само там, където дублира ТВ програмен елемент (радио „България Он Ер“, радио „Битиви“, радио „Нова Нюз“). „Съществуват три вида репортаж – събитиен, проблемен и познавателен. Класическият вид жанр е репортажът от мястото на събитието. Не рядко, обаче, на слушателите се предлага и предварително записан репортаж”. [13] „Много рядко репортажът съществува в чистия вид, при който проблемният репортаж задължително поставя на дневен ред наболял проблем, а познавателният съдържа повече информация, но и разглежда вълнуващи обществото проблеми и т.н. Много често репортажът съдържа и кратки форми на интервю“. [14]

По-рядко използвани в съвременното музикално-информационно радио са анкетите и коментарът (в чист вид). „Провеждането на истинска анкета, чиято цел е да пресъздаде реалната картина на дадена ситуация, понякога отнема много повече време и усилия, отколкото репортажът или интервюто. Може би това е и една от причините, поради които в истинската й същност тя вече не се използва, а е подменена от някакви псевдомодели“. [15]

Място за културните теми може да се намери във всеки един от споменатите вече жанрове, въпрос на лично решение на водещия е да представи и по кой начин културната тематика в програмата на радиото, когато такъв програмен блок не съществува.

„Програмата е най-важният фактор за успеха на радиостанцията. Тя привлича аудитория, а от своя страна размерът и съставът на аудиторията привличат рекламодателите и рекламните им бюджети. Приходите на електронната медия са правопропорционални на успеха на програмата. С нея се занимава програмният отдел, чиито са: производство или придобиване на атрактивни предавания; програмирането им във вид, привлекателен за желаната аудитория; производство на обществено полезни и местни рекламни съобщения; производство или закупуване на обществено полезни програми; осигуряване на печалба за собствениците на станцията. Дейностите за постигане на тази цел се групират в две направления: производство и програмиране“. [16]

В музикално-информационното радио отдел „Програма“ изготвя програмното съдържание като тематични предавания, класации, игри, новини, преглед на печата и т.н. Програмното разписание на музикално-информационното радио е разпределено във форматни часовници. „Това е схема под формата на циферблат. Той е сегментиран на части, които отразяват обема, смесването, последователността, повтаряемостта и ротацията на основни, и допълнителни програмни елементи в определен период от време, обикновено - един час“. [17] Спрямо формата на музикално-информационното радио всеки час има различен форматен часовник.

„Склонността на слушателите да общуват с частните радиостанции по-продължително се отразява на денонощната динамика на аудиторията. Преди появата на частните радиостанции в държавното радио са отбелязани три кулминации – силно изразена утринна, значима обедна и слаба вечерна. Сутрешната кулминация (6:30-7:30ч.) по време на информационно-музикалния блок „Преди всички“, обедна (12:00-12:30ч.) по време на обедния осведомителен бюлетин и вечерна от 18:00-18:30ч“. [18] Все още радиото и телевизията се опитват да изградят личностно присъствие след като личността е липсвала и е била само посредник на институцията. Днес електронните новини са отчасти персонализирани, но след първоначалната еуфория вече се забелязва шаблонизиране на езика. Привидната интелектуализация на медийния език, която се извършва за сметка на политическата терминология води до неговото шаблонизиране.

Още с определянето на целевата група от създателите на радиото става известно какви са навиците й на слушане и какъв е стереотипът на поведение – ставане, път, работа/училище, път, свободно време, лягане.

В първите години на радиото, освен с музика и кратки новини програмата бе разделена на сутрешни блокове, часовете на старт и край, на които варираха между 06 – 08ч. и край към 10 – 12 ч. в зависимост от типа на радиото. Американското радио препоръчва сутрешното предаване да е от 06 до 10 ч., когато от кратките новини, прогнозата за времето и трафика, слушателите научават всичко, докато пътуват за работа.

Обедният пояс се смята за най-безинтересен, относно участието на слушателите в програмата, тъй като повечето слушатели са на работа и вече се занимават със служебните си задължения, не е и най-подходящото време за игри. Блокът стартира от 10 – 12 ч. и продължава до 15-16 ч.

Следобедният часови пояс е най-важен, тъй като приключва работният ден и хората се прибират вкъщи и имат време в колата или с мобилния си телефон да слушат радио, докато пътуват. Следобедният часови пояс започва от 15-16 ч. и приключва до 19 ч.

Вечерният пояс обхваща времето от 18-19 ч. до 21-22 ч. и обикновено се дава възможност слушателите да избират музиката в поздравителните концерти или звучи тематично форматно предаване.

Нощният блок е време за музика. Стартира от 21-22ч. с едно или максимум две музикално тематични предавания с продължителност до 2 часа. Много малко от музикално-информационните радиостанции употребяват нощните блокове за предавания със слушатели и те остават за програмите на БНР. Нощният блок приключва до 06-07ч.

В програмния отдел на радиото, в зависимост от жанра и тематиката на предаването и от формата на музикално-информационното радио, се определя мястото на журналиста, който може да бъде репортер, коментатор, водещ или диджей. Макар и схематично ще направя опит да отлича някои от най-характерните качества за всяка една от изброените „подпрофесии”.

Какви качества трябва да притежава човек, за да работи като журналист и всеки ли може да бъде журналист?

Екипът, с който стартираха първите музикално-информационни радиостанции бе разнороден. Основателите на Сдружението за частно радиоразпръскване, симпатизантите и доброжелателите на частната радиоинициатива са Петър Пунчев, Кирил Маричков, Кин Стоянов, Живко Желев, Кирил Калев, Константин Марков, Александър Момчилов и Емил Иванов са изявени журналисти от БНР, БНТ, музиканти и продуценти.

Първото и най-важно условие – образование, е изпълнено поне що се отнася до създателите на частните радиостанции, а това е важно условие за спазването на журналистическите стандарти. Повечето радиостанции избраха известни лица за водещи на предаванията – музиканти, популярни лица, журналисти. Някои от радиостанциите при създаването си обявиха, че няма да стартират с познати лица и че ще създадат свой собствен облик и стил. При все това, на работещия с микрофон човек е нужно да има „широка обща култура и познания, благодарение на които да може без усилие да разглежда различни теми. Житейският опит също дава своя принос към това изискване. Да умее да предразполага хората да разказват своите истории, да има усет към интересното, новото, необикновеното, да не престава да възприема новостите в професията, които също допринасят за неговото непрекъснато развитие. Да бъде в крак с интересите и вкусовете на аудиторията и не само ги удовлетворява, а и да съумява да създаде нови и по-високи потребности у хората. Дотук изброените качества съвсем не изчерпват същността на журналиста. В по-малка или по-голяма степен те са валидни за всяка една от изброените по-долу професии като за всяка една от тях се изискват точно определени качества, които доминират над останалите“. [19]

„Репортерът е човекът, който разказва това, което вижда!” [20] „За да успее да го направи, той трябва да има от горе изброени основополагащи качества, освен това да бъде наблюдателен и зад на пръв поглед незначителните факти да открива важна информация, да бъде комуникативен и гъвкав. Да има чувство за самопреценка и да не забравя, че все пак той е репортер, защото има аудитория, която му се е доверила“. [21] „Добрият репортер следва да е твърде тясно специализиран радиопрофесионалист, с много широка обща култура, боравещ свободно със спецификата на радиожанровете и готов да ги прилага творчески…”. [22] Но репортерството в повечето музикално-информационни радиостанции с времето се „загуби“ и остана само в информационно-музикалните радиа като радио „Дарик“ , радио „Фокус“ и радио „България Он Ер“. Първата и основна мисия на музикално-информационното радио е да забавлява, репортерът, доколкото се появява на концерти, за които ни съобщава или от други музикални събития е добре дошъл в програмата, но това предимство много рядко се използва. Репортерът в повечето музикално-информационни радиомрежи липсва.

Радиоводещият или диджеят „трябва да притежава всички изброени до тук качества и към тях да прибави уменията, които притежава диригентът на голям симфоничен оркестър, защото на какво, ако не на голям оркестър можем да оприличим една блокова музикална програма. В нея подобно на музикалните инструменти има различни елементи, всеки със своето важно значение и именно водещият е този, който трябва да има усета кога да даде думата на участник или предимството на музикално изпълнение, включване от мястото на събитие, интервю. До голяма степен аниматорите трябва да притежават и доза артистизъм, тъй като програмите които водят са съчетание от различни по жанр материали – новини, интервюта, събеседвания, разговори с участници и съобщаване на метереологична прогноза“. [23] И днес тези изисквания не са се променили. Повечето радиостанции заложиха на известни имена, с времето повечето от тях бяха сменени и днес са с нов екип. Но доколкото водещият бе движещата част на програмата, с чувството си за хумор и темите на предаването си, дотолкова той си осигуряваше „постоянно“ място в слушателските предпочитания.

Най-важното изискване за водещия на радиопрограма е радиофоничният глас и чувството за хумор. Без радиофоничността на гласа си, дори и да притежава всички останали качества, водещият не би могъл да изпълни пълноценно своите функции. Твърде често хората пред микрофона, поради техническите особености на радиокомуникацията – липсата на пряка връзка с аудиторията, загубват представа за реалността и мястото им в нея. В началото на радиото от важно значение бе ролята на „персонифицирания журналист, професионалистът, чийто почерк се открива и по-най-дребни детайли, човекът, когото слушателите индентифицират със заглавието на точно определено предаване, личността, превърнала журналистиката в свой начин на живот“. [24] С навлизането на форматното радио през 50[-те] на 20[-ти] век и най вече със завладяването на ефира от предимно музикални формати, функциите на водещите все повече се свеждат до тези на диджеите. Разговорен език и достъпност до слушателя, така както бе и в 20[-те] години на 20[-ти] век в повечето търговски радиостанции. Радио, създавано за да удовлетвори желанието на слушателя да се забавлява и получава интересна и нова информация.

Ролята на журналистът-коментатор е търсена повече през 30[-те] и 40[-те] години на радиото. Журналистът тогава е могъл да „притежава голям обем от познания и благодарение на своята аналитичност и интелигентност да може да ги превърне в интересни наблюдения и коментари по всяка тема“. [25] Днес това е невъзможно и ролята на коментаторът се измества от интервю за мнение или интервю с личност. Коментаторът и неговите умения все по-малко се търсят и ценят, за да изчезнат напълно в най-новата журналистика, в която една личност се опитва да съчетава всички професии. Що се касае до спортните коментатори, те остават и в новите специализирани медии, когато съществуваше радио „Гонг“, днес в телевизиите РингТв, Диема спорт, Нова Спорт и Нова Плей тв.

Къде е мястото на културната тематика, именно в смесените форми и цялостната политика на станцията.

Подкастът е една от възможностите, както за по разширен преглед и обзор на дадено културно събитие, така и на журналистически похвати. Необходимо е споменаването в ефир на кратка културна новина и препратка къде може да бъде намерен подкастът с цялостния преглед на темата или събитието. Това няма да наруши по никакъв начин програмната политика на станцията нито нейния имидж, а по-скоро журналиста би дал повече личен пример със собствения си интерес по дадена тема. Така ще придобие индивидуалност.

Най-използвана „професия“ е тази на кореспондента, който „предава най-актуалните новини, както от страната или определен нейн регион, така и от чужбина. С напредването на технологиите репортерската и кореспондентската работа почти се сливат. Достатъчно е вече да имаш последно поколение смартфон и да можеш едновременно да предаваш информация, да я записваш или да я коментираш… Всеки, независимо от качествата си, може да бъде кореспондент от най-маловажната до най-значимата точка на света“ [26], необходим му е само мобилен или стационарен телефон и телефонният номер на радиостанцията.

В печатната журналистика има репортери, кореспонденти, дописници, карикатуристи, фотографи. С навлизането на новата електронна медия – радиото, споменатите професии се развиват и променят. В радиото те отдавна не се практикуват в своя чист вид, откакто се появи телевизията, тя върна част от чистата форма на кореспондента, коментатора и репортера от мястото на събитието.

„Именно радиото е давало единствената за времето си възможност масово да се задоволяват нарастващите културни интереси на хората. Това е медията, която и в най-пълен смисъл е призвана с появата си да разпространява ценностите на цивилизацията, защото е еднакво достъпна, както до образованото, така и до необразованото население. Програмите се пълнят не само с концерти, които се предават на живо от концертни зали, а и се излъчват от специално създадени за целта студия в самите радиостанции. Културата от театралните и музикалните сцени се прехвърля в радиото. Драматизацията по големи литературни шедьоври заема също своята ниша. Успоредно с това се полагат основите на образователни програми, които покриват огромен диапазон от населението. Като се започне от най-младата аудитория и се свърши до възрастното население“. [27]

„Развлекателните функции на радиото по своята същност са далече от работата на журналистите, но те са неотменна част от задачите на всяка една медия. Както всички изброени дотук функции и те имат своето място и значение, проблемът настъпва когато те станат основен приоритет на една медия. С повсеместната комерсиализация тази тенденция се засилва с всеки изминал ден и опасността е забавлението да измести другите задачи не само на заден план, а да ги прати в пълно забвение. Нарояването на все повече и повече радиостанции, чиято единствена програма се състои от музика, прекъсвана най-вече от реклами, потвърждава тези прогнози. Развлечението е жизнена необходимост, но не и когато то доминира и формира определени вкусове. Музиката не е единствената страна на развлекателните функции на радиото. Тя може би е най-безобидната, защото в музиката има голямо разнообразие. По-тревожно е масовото навлизане на различните игрови формати: състезания, конкурси, викторини, в които като участник слушателят отдавна не получава само морална награда. Притегателната сила на разнообразни материални награди прави тези предавания предпочитани пред стойностните програми“. [28]

„Хумористичните програми са друга страна на забавлението. Не случайно почти всички радиостанции са имали или все още имат отделни програми или редакции, които са се занимавали с тази форма на развлечение. Възможността чрез средствата на сатирата да кажеш неща, които иначе звучат като неудобна истина много отдавна е осъзната от хората на изкуството“. [29]

Децентрализирането на ефира доведе до разпределяне на аудиторията между БНР и частните радиостанции. В началото частните електронни медии дадоха основание да бъдат групирани по различни принципи, обособени в два типа програми. Едните определено загърбват журналистическото отразяване на събития, свързани с политиката (радио „ФМ плюс“, радио „Вива“, радио „Тангра“), а другите (радио „Дарик“ и радио „Експрес“) живо се интересуват от външно и вътрешно-политическия живот. Първият тип подчерта развлекателната функция на медията и се наложи като заместител на слушаните по БНР забавни предавания. Вторият тип, привързан към политическите интерпретации и политическите личности, произвежда медийни новини.

Преди 1989 година съществуват 5 програми, създавани от БНР и те са „Хоризонт“, „Христо Ботев“, „Орфей“, „Знание“ и „България“. „България“ е програма за българите в чужбина. „Хоризонт“ е информационно-музикална радиопрограма с полиформатно звучене, където преобладават новините. „Христо Ботев“ се позиционира като художествено-публицистична програма. „Орфей“ е с художествена насоченост, обхващайки различни програмни форми от музиката и литературата с обща продължителност 10-12 часа дневно. „Знание“ излъчва предимно лекции по различни специалности от областта на културата, науката, техниката и т.н. Ясно е, че „Хоризонт“ не е могла да удовлетвори търсенията на определена аудитория и това форматиране се налага и задържа до 1992г., когато по формални причини са прекратени „Орфей“ и „Знание“, а част от тяхната програма влиза в „Христо Ботев“. Така „Хоризонт“ отново остава единственото радио, което се опитва да „изпее“ всички най-хубави мелодии и да каже в малко време много неща с жив човешки глас. В миналото авторите на радиопрограми са търсели съдържание, което да надмине възможностите на печатните издания и грамофонните плочи. Първите програми в САЩ са за всекиму по нещо и отвсякъде за всичко, но когато радиото става пълноценно средство за масова комуникация, това се променя и универсалността се трансформира. Това обаче се случи с радиостанциите, които искаха да са не-„Хоризонт“ станции, но не и с „Хоризонт“.

Те не се нуждаеха от много пространство за своята дейност. Имаха ясна идея, как искат да изглеждат и липсваше само правната рамка на Закона за радио и телевизия от 1998 г., с 9 години закъснение. Време, през което БНР получаваше своята субсидия и имаше правото да рекламира, а търговските радиостанции, нямаха никаква субсидия или държавно-правна помощ.

Ако по-рано, за да се коментира, какъвто и да е важен факт от областта на политиката, икономиката, културния живот или спорта, журналистът трябваше да се обръща към справочниците в библиотеките и дебелите книги, то сега на разположение са бази от данни, съхраняващи се в хиляди компютърни мрежи, достъпни чрез интернет и интранет. Техническият прогрес донесе компютъризацията и свързаната с нея нова звукозаписна и монтажна апаратура. Съкратено е времето, необходимо за осмисляне и обработка на информация (събиране/запис, монтаж, времетраенето на готовия материал и пускането му в ефир).

Социалните промени също оказват значително влияние с глобален характер. В средата на 60[-те], в обществото и професионалните среди се утвърдило мнението (приемано като аксиома), че „в скоро време радиото ще отстъпи своята информационно-просветителска позиция, изместена от телевизията и домашното видео“. Проницателните социолози и медийните босове се вслушват в предупреждението, което по това време лансират немските учени X. Байнхауер и Е. Шмаке в своята книга „Светът през 2000 г.“. Говорейки за взаимоотношенията между радиото и телевизията, смятат че: „никакви сериозни изменения в тази област няма да се случат“, въпреки предсказаното разширение на телевизионните мрежи и обема на предаванията по каналите. „Единствено ще се наложи промяна в структурата на радиото и неговите програми“. Вместо през 80-те години да настъпят масови съкращения, се наблюдава разширяване на радиоразпространението (увеличаване броя на радиостанциите), появата и утвърждаването на нови организационни принципи.

В началото на 90[-те] години у нас основен проблем, стоящ пред „младите радиостанции“ е проблемът с рекламодателите. Не съществуват професионални пипълметрични изследвания. Рекламодателите „оценяват“ и „виждат“ къде биха могли да рекламират, спрямо целевата група на програмата, но и предпочитат онова радио, което може да ги убеди, че достига именно до търсената от тях аудитория. Така в борба за реклама и конкуренция, се ражда изясняването на характера на програмите и се осъществява разпределение на публиката и рекламодателите. Този важен аспект ражда осъзнатото форматиране на радиото в България.

С появата на новите радиостанции започва и движението на професионалисти от медия в медия. За разлика от годините на първоначалното възникване на радиото, когато е имало само подготвени и обучени журналисти за печатните медии, към момента на създаване на частното радио у нас, единствените подготвени такива са били журналистите от БНР и от печатните медии, които са склонни да приемат новите радиостанции като „лекомислени“, тъй като са плод на масовия вкус. „Журналистите“ от частните радиостанции пък оценяват националните и регионални програми като скучни и сковани. В най-общи линии, българският слушател прилича на всеки такъв по света – той търси радиото, заради информацията и музиката.

В края на 1991 г. радиослушателите са били над 6 милиона. Всички те притежават радиоапарат и слушат по навик. Телевизията още не се е превърнала в забавлението, което е днес, пък и многообразието от програми също е липсвало.

Публиката на радиостанциите е променена технологично, пренаситена и отново в лапите на „световната икономическа криза“. Преди 26 години в България кризата не бе толкова икономическа, колкото политическа. Политиците щяха да ни преведат през трудния преход, но това така и не се случи. Ние го извървяваме сами с цената на много лишения. Така както го извървяха и нашите родители. Българина е беден толкова, колкото и в началото на прехода. След уморителния ден, вкъщи го чака семейството, вестника, радиото и телевизията. Няма кабелен телевизионен или интернет доставчик. Няма три мобилни смарт телефона. Няма и много телевизионни- и радиореклами. Няма големи търговски центрове, няма мултиплекси.

26 години по-късно има всичко. Има достъп до кабелни и сателитни телевизионни програми, интернет (мобилен, кабелен, оптичен), електронни (магазини, вестници, радиостанции) сайтове със споделено съдържание, филми, музика и игри, и най-важното за младото поколение фейсбук и ютюб.

В този технологично-информационен свят Човекът остава на повърхността на събитията. Той е носен от събитията и няма време да ги оценява и претегля. Липсва му време да мисли за нещата, които са извън непосредственото му жизнено битие. Голямата част от хората са неспособни да разгледат няколко факта или събития едновременно. Да направят анализ, да потърсят причинно следствените връзки помежду им. А масово радиостанциите не го предлагат също.

Знаем, че публиката на радиостанциите зависи както от формата, така и от конкретната радиоситуация, от наличната в региона конкуренция.

Бъдещето на музикално-информационното радио зависи от голяма степен пряко от изискванията на аудиторията, за която то е предназначено. Прогнозите са, че в наситения, макар и не твърде разнообразен, но разширяващ се радиопазар, именно тази аудитория ще става все по-претенциозна и ще се стреми максимално да удовлетворява вкуса си. И тъй като те не искат да бъдат поучавани с коментари и анализи, просто не слушат нищо освен новините. В Западна Европа и САЩ в повечето радиостанции с говорен формат отсъстват жанрове като коментари и анализи. Те имат повече пропаганден ефект, отколкото търсеното журналистическо осмисляне.

Сигурно е, че колкото по-богат става радиопазарът и радиопрограмите, благодарение на цифровизирането на радио ефира, толкова повече ще растат претенциите на аудиторията, която ще възпитава у себе си задоволяването на специфични потребности. Това са предпоставките, които ще гарантират популярността та форматното радио във всичките му нюанси пред публиката. По тясното специализиране ще даде и повече възможности за културни теми в програмата им.