Елена Цветкова, СУ

 

Резюме:

Изборът на темата е въз основа на развитието на Българското национално радио в последните години като институция, използваща новите технологии и платформи за разпространяване на информация. Добрите практики и опитът, натрупан в 80-годишния път на медията се трансформира, за  да може българското музикално изкуство и културата ни да достигне до по-широка публика. Наред с ефирните програми, БНР предлага и различни възможности за слушане, четене и гледане на предаванията й в интернет пространството. Медията продуцира и разпространява българска музика от различни жанрове, както и англоезичното списание Zoom Bulgaria, като допринася за интенцизвна междукултурна комуникация.

Summary:

Public media Bulgarian National Radio (BNR) has developed in the recent years as an institution that use all new technologies and platforms to distribute information. The media transforms itself using the best practices and experience gained in the last 80 years since the radio was established. New technologies and platforms used by BNR allow Bulgarian musical art and culture to reach a wider audience in the country and abroad. BNR offers, except approved broadcast programs, various options for listening, reading, watching and communicating the broadcast on the web. The media also produces and distributes different genres of Bulgarian music as well as English-language magazine called “Zoom Bulgaria”. All these initiatives contributing BNR to develop intensive and proactive intercultural communication and that is the reason the specific theme to be chosen for the analyze.

 

За никого не е тайна, че с развитието на информационните технологии сме свидетели на размиване на границите между културите. Глобализацията не подмина и Българското национално радио (БНР). То се опитва да се приспособи към промените и към новите аудитории - интернет поколението и поколението на мобилните комуникации. "Отдавна вече е аксиома, че новите по време медии не изместват предходните, което с пълна сила важи и за съотношението между днешните нови медии и класическите... Новите медии, колкото и нови социални и институционални форми на комуникация да представляват, си остават само нова технология, но не и нова философия, с което само допълват класиката." (1).

Още от създаването си Радиото в България има задача да бъде културна институция, да информира, образова и възпитава публиката. В спомените на Драган Тенев, събрани в книгата му "Тристахилядна София и аз между двете войни", четем: „Ще трябва да признаем – радиото се оказа едно от най-значителните постижения на цивилизацията ни през века, в който живеем. То превърна нашата човешка планета в истинска „махала". И в нея след неговото откритие всеки можеше да научи вече спокойно всичко за останалите. Пред хората се откри нова блестяща възможност да общуват...” (14)

От първите си години Радио София /както се е наричала програмата/ започва активно да участва в международния музикален радиообмен. "Може да се каже, че още през 1936 г. Българското радио утвърждава свой модел на културно сътрудничество между близки и по-далечни страни. Особено важно място в него заемат усилията му да представя културата на съседните страни..." (11) В изследването си за тези първи радиогодини Антоанета Радославова-Дойчева посочва: "... политиката на новата институция много бързо се насочва към един нов път на културно сътрудничество - въпреки ограничените възможности и липсата на техника. Убедеността в правотата на тази линия кара уредниците да използват най-рационално възможностите на Радиото и това става бързо и ефективно чрез международния музикален радиообмен. Радио София получава грамофонни плочи от други радиостанции, приема чужди изпълнители  в замяна предлага изключително изпълнения "на живо"... Първите крачки са направени на Балканите, за да се разпространят много скоро до Франция, Австрия, Германия, Полша, Швейцария и т.н. (12)

С ентусиазъм и отговорност са се отнасяли всички, градили неговата програма, защото са били наясно с ролята му в културния живот на страната ни. В изявлението си при встъпването си в длъжност музикален уредник на Радио София, композиторът Димитър Ненов казва: “Аз се считам щастлив, че на мен се слага тази отговорна, но благородна задача да бъда малко камъче в основите на бъдещата голяма сграда на българската култура”. (10) Той ясно формулира една от най-важните функции на новата институция в сферата на културата: "най-ценните прояви на българския творчески дух да станат достояние на Европа." (13)

Още в тези първи години важен момент за междукултурната комуникация е създаването на Емисии за чужбина /днес Радио България/. На 19 януари 1936 г. първият български предавател на къси вълни започва да излъчва емисии на български език за чужбина, а по-късно и на италиански, немски, френски, английски и есперанто. На 3 октомври 1937 г. се открива предавателят на Вакарел, оборудван от фирмата “Сименс”. Българите са имали вече възможност да чуят в предаването от Америка  шума на Ниагарския водопад. По обратния път радиото излъчило на няколко пъти специални предавания за Европа и Америка. Слушателите посрещнали с възторг българската народна песен. В ерата на новите технологии Радио България подготвя програма на български, английски, френски, немски, испански, руски, сръбски, албански, гръцки, турски и арабски език, която се публикува с текст и звуков файл /подкаст/ в интернет. В ефир е само едночасовата програма на турски език.

От началото на 2014 г. Радио България привлича нови публики и чрез хартиен носител на английски език. Zoom Bulgaria е списание, което излиза в 32 страници. То представя актуални новини от България, както и информация за природни забележителности, материали на исторически, културни и музикални теми, взети от програмата на Радио България. Списанието се разпространява сред представителствата на България в чужбина, може да се свали от техните интернет страници, както и от сайта на БНР, пътува с делегациите с външния ни министър в чужбина. Zoom Bulgaria пътува и заедно с Българската агенция за инвестиции в Чикаго, Ню Йорк и Париж. То е и на щанда в информационните центрове у нас и на летище София. (8)

Програмата за деня на български език на Радио България се излъчва всяка сутрин за сънародниците ни в Англия и може да се слуша онлайн на живо на http://www.radiobg.co.uk/

Радио България участва в общ медиен проект с латвийското Радио 4. В ежеседмичното предаване "Европа. Лично", което се излъчва в ефира на рускоезичната програма на Общественото радио на Латвия, през летните месеци се присъединяват и руските редакции на Радио Швеция, RFI, Deutshe Welle и обществените оператори на Чехия, Словакия, Румъния и Естония. Целта на проекта е да бъдат запознавани слушателите с теми от социалния живот, туризма, образованието, културата на съответните страни.

През летния сезон Радио България подготвя новини на руски и английски език за регионалните радиостанции на БНР по Черноморието. През 2014 за трета поредна година те се излъчват от Радио Бургас всеки ден от 11 ч. и 16 ч., а за първи път  новините на руски и английски език звучат и в ефира на Радио Варна в 11,30 ч. и в 19 ч.

Радио България подготвя и интервюта и репортажи на английски и руски език, запознаващи с културно-историческото наследство и забележителностите на страната. Радио Бургас ги излъчва за своите чуждестранни слушатели в специализираната програмна линия Happy hour, всеки ден от 15 до 16 часа през активния туристически сезон.

 

БНР в Европейския съюз за радио и телевизия.

Важна крачка за междукултурния обмен е и членството на БНР в Европейския съюз за радио и телевизия (European Broadcasting Union - EBU) - водещо професионално обединение на обществените електронни медии в света със 72-ма пълноправни и 35 асоциирани членове в 77 страни в Европа и извън нея. Сред тях са такива организации като BBC, ARD, ZDF, France Télévisions, Radio France, Первый, RAI, както и всички обществени радио и телевизионни оператори в Европа и Северна Африка. (6) EBU се състои от Евровизия и Еврорадио, чрез което се извършва обмен на музика, професионален опит и насърчаване на развитието на цифровото и хибридно радио с цел да се запази ролята на радиото като основен фактор в мултимедийния свят. От 1994 г. БНР е в семейството на EBU  и излъчва записи и преки предавания от най-престижните европейски концертни зали, като по този начин прави слушателите си съпричастни с изкуството на най-добрите изпълнители от всички музикални жанрове. Любителите на операта имат достъп до постановките на Миланската скала, Парижката и Виенската опери, а чрез оптичните връзки със Северна Америка и до Метрополитън опера. Общо за 2013 година са получени и излъчени над 400 концерта - предимно класика, фолклор, джаз и уърлд музика. От своя страна БНР предоставя отбрани концерти на наши и гостуващи изпълнители, включително от международните музикални фестивали у нас. Творби от български композитори звучат по целия свят. От 2009-а досега периодично БНР изпраща и цели оперни спектакли на Националната опера и балет. През последните години расте интересът на другите радиостанции - членки на EBU към концертите, предоставени от БНР - само през 2013-а година те са 100. (5) Част от интензивния международен обмен са участията на БНР в различни радиоконкурси и фестивали под патронажа на Европейския съюз за радио и телевизия, на които неведнъж наши представители са получавали престижни награди.  Програма "Христо Ботев" вплита в своята структура емисии като „Еврорадио” и „Еврокласик ноктюрно”, което е израз на това сътрудничество.

Райна Константинова, започнала работа като преводач и журналист, а по-късно и директор на Радио България е първата жена, избрана за директор на EBU.  "Съвременното обществено радио в Европа може да се характеризира с една дума - динамично. То е в постоянно развитие, прави дигитални стратегии, за да достигне до по-голям брой слушатели, усъвършенства качеството на програмите си, търси младата аудитория." - обобщава тя. (7)

 

БНР в Интернет.

С годините Радиото се променя, променят се и неговите „ключове”, в тон с новите технологии. Но задачите и целите на Радиото остават – да информира, образова и възпитава. Различни са пътищата, по които то достига до слушателя, за когото все по-често употребяваме думата „потребител” или „интернет ползвател”.  Както седмото изкуство търси нови технологични пътища, за да породи нови усещания в своята публика и гради мултиекранно кино, така и Радиото излиза извън познатата рамка на технология, позволяваща преноса на сигнали чрез модулиране на радиовълни. "Най-масовото средство е радиото: то е най-бързо, териториално-географски най-разпространено, най-публично, т.е. с най-голяма потенциална, но и с най-голяма реална публика, с най-големи възможности за тиражирането на информацията." (2) Но в условията на 21 век то трябва да се трансформира и постепенно го прави като търси нови платформи. Едно от възможностите е превръщането му в хибридно радио, което да работи в една хибридна мрежа, в която могат да съществуват множество от операционни системи (ОС), апаратни платформи, протоколи и услуги.

Най–голямата хибридна мрежа е Интернет, затова и БНР от 1994 г. има сайт. Почти 20 г. по-късно, порталът bnr.bg е с характеристиките на онлайн медия, която предлага пренасяне на текст, звук и музика, както и достъп до информацията от всяка точка на света. Развитието продължава в посока на интелигентни мрежи с интерактивни услуги и безжични услуги с глобално покритие, за да може да имаме радио от тип 2.0, което да се развива в посока на 3.0.

Световната мрежа е носител на трансформация, която отваря за Радиото нови перспективи. "В променящата се медийна среда напоследък набира скорост и предизвиква определено силен интерес сред потребителите нова услуга - т. нар. крос медийна продукция. Специфичното при нея е, че от самото начало се залага производството на един и същи продукт, предназначен едновременно за различни платформи – радио, печат, телевизия, мултимедия, интернет. Това не означава, че просто се тиражира едно и също съдържание по различни медии. По-скоро има малко по-различни версии на една и съща история, която се предлага на различни платформи, и по този начин се използват няколко медии едновременно." (9) От началната страница на сайта на радиото може да се слуша в реално време ефира на три от програмите на медията. Това е т.нар Стрийминг на ефирните програми: Хоризонт, Христо Ботев и Радио София, достъпен на http://bnr.bg/page/live.

Радио Бинар със заложената в него хибридна технология е различното лице на медията - БНР радио в интернет. Платформата търси своите нови публики с видео запис на предавания и концерти в и извън радиото, аудио репортажи от музикални събития, ревю на нови клипове и албуми, авторски коментари, интервюта, фоторепортажи и др. В него има и пет музикални канала: Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор и БГ поп, в които 24 часа звучи музика. Работи се по мобилна версия, която ще може да се стриймва през компютър и мобилни плеъри. Освен аудиострийм и предавания  „на живо”, на сайта на Бинар се излъчват с картина и звук събития от Медия центъра на БНР, пресконференции, концерти на живо, както и кръгли маси на актуални теми.

Пътят към съвременно т.нар. хибридно радио преминава и през картина на ефирни предавания, които може да се проследяват от студиото. Това все още е проект, по който се работи. Програмният директор на БНР, Иво Тодоров казва: "Идеята е този риалити момент да се развие още повече. Слушателят да стане и зрител, и съпричастен визуално на случващото се в студиото. Ние имаме идея някои от популярните предавания на Българското национално радио като сутрешните блокове и "Неделя 150" да се показват и с картина по "Бинар". (4)

Определени емисии, както и блокови предавания, интервюта и пр. се записват и  трансформират в подкастинг /асинхронно радио предаване, което се излъчва по интернет/. Така винаги може да се свали и запише за по-късно прослушване интересно интервю или предаване.

От месец март 2014 г. е факт безплатното мобилно приложение на БНР, представящо новините от сайта на медията в оптимизиран за тези устройства вид. В него програмите могат да бъдат слушани на смартфони, таблети и други мобилни устройства, ползващи различни операционни системи /Android, Аpple iOS, Blackbery и Windows phone/, както през интернет, така и през 3G мрежата на мобилните оператори.

 

 

БНР в Социалните мрежи.

Потребителите на медийния продукт вече не се задоволяват с ролята на пасивни консуматори, а искат да са активни потребители и се насочват към медии, които им предоставят такава платформа. Голяма част от трафика към различни сайтове се генерира чрез социалните мрежи. Там радиопубликата коментира събития, споделя впечатления и снимки и помага за разпространението на журналистическия материал.

По-голяма част от потребителите в България ползват Фейсбук. Според изследване от декември 2013 г.: „87% от Интернет потребителите в България използват социални медии, а 70% смятат, че коментарите на компаниите в социалните медии създават доверие". (15) Затова една от задачите на редакторите в БНР е да привлекат свои ефирни слушатели чрез анонс на предаванията си във Фейсбук. За целта наред с групите „БНР-Българско национално радио” /с 3500 харесвания, от 6 декември 2010 г./ и новата „БНР на 80 години”, посветена на събития и материали, свързани с годишнината на радиото, редица редакция, предавания, класации и пр. имат свои страници в тази социална мрежа. В тях се търси различен облик, чрез снимки със събеседници, по-любопитна информация и лесна обратна връзка, в диалог с публиката. Както програмният директор Иво Тодоров отчита: „В социалните мрежи се осъществява преливане на аудитория от интернет към ефир.” (4) Друг процес, който се извършва чрез интернет е т.нар. демасовизиране на медиите, валиден най-вече за локалните медии, каквито са районните станции на БНР. Алфандари казва, че в този случай онлайн комуникацията е нагледен пример, "при които наблюдаваме възможно най-демасовизираното състояние на публиката и най-персонализираната връзка между комуникатор и реципиент." (3)

Сайтовете за обмен на видеоинформация като YouTube и VBox7, заедно с местата в  блогосферата също са платформа за комуникация чрез изкуството. Видео материалите на различни културни събития, инициирани от БНР и заснети от радио Бинар, имат свой канал в YouTube на адрес https://www.youtube.com/user/BinarBNR , в който търсят нови публики. Не може да не отчетем една от слабостите на тези материали - публикувани са без монтаж те губят и позиции като продукт. Но пътят към разширяване към кръга от зрители на събитията и концертите на радиото е факт.

Концертни програми, фолклорна класация „Надпяване”, фестивали, с участието на различни състави на БНР са част от културния афиш на страната ни. Още от създаването си БНР е най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания. Записите и концертите осъществява с шестте си музикални състава: Симфоничен оркестър, Смесен хор, Биг бенд, Оркестър за народна музика, Детски радиохор, Вокална група "Радиодеца". Българското национално радио има и най-богатият звуков архив - “Златният фонд“, който предстои да се дигитализира. Отдавна той буди интерес и от научните кръгове, и от радиолюбителите с ценните записи, които притежава.

Общуването с културата, на което посредник е и ще бъде БНР няма да изчезне, защото  медията търси нови пътища към слушателя. В този процес се раждат нови модели и мултимедийни платформи. Днес, когато радиопубликата използва едновременно различни медийни платформи: ефирни, дигитални, мобилни, печатни, Националното радио работи, за да им ги предостави. Участието му в културния живот в и извън България, заложено още от създаването му продължава в темпото на новите технологии. БНР защитава ролята си на културна институция, каквато играе в 80-годишното си съществуване, защото комуникация без култура и духовно общуване е немислима.

 

Библиография:

1.     Алфандари, Елиезер.  Социална теория на масовата комуникация и медиите 2012 г. с.18, достъпна на http://lib.sudigital.org/record/18935/files/SUDGTL-BOOK-2012-035.pdf.

2.     Пак там, с.108.

3.     Пак там, с.110, 111.

4.     БНР: 80 години радиото в социалните медии - презентация на Иво Тодоров на MediaMixx 2014, Албена достъпна на https://www.youtube.com/watch?v=CxPjaesCxe0 /последно посетен на 10.08.2014/.

5.     БНР събра в София техническите експерти на ЕВРОРАДИО http://bnr.bg/aboutbnr/post/100418632/bnr-e-domakin-na-sreshtata-na-injenerite-otgovarashti-za-muzikalnia-radioobmen-v-evroradio /последно посетена 10.08.2014/.

6.     Генералните директори на БНР и на БНТ и вицепрезидентът на ЕBU с пресконференция за предизвикателствата пред обществените медии у нас, достъпна на http://bnr.bg/aboutbnr/post/100379732/generalnite-direktori-na-bnt-i-na-bnr-i-viceprezidentat-na-ebu-s-preskonferencia-za-predizvikatelstvata-i-perspektivite-na-obshtestvenite-medii-u-nas /последно посетена 10.08.2014/.

7.     Журналистката Райна Константинова: Влюбих се в радиото завинаги http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=59&aid=1584 /последно посетена на 10.08.2014/.

8.     Интервю с Антоанета Ковачка, главен редактор на Радио България на 26.05.2014 г., проведено от автора на статията като част от работата му по дисертационния труд.

9.     Кръндева, Анелия, Изграждане на събитиен архив на Българското национално радио http://www.math.bas.bg/IMIdocs/ZRASRB/docs/Anelia_Krandeva/AKrandeva-avtoreferat.pdf , с.5-6.

10.   Радославова-Дойчева, Антоанета. Димитър Ненов и Радиото (1935-37), Бълг.муз.хр., 4/2001, с.16.

11.   Радославова-Дойчева, Антоанета. Музиката в Българското радио /1930-1944/ с.110.

12.   Пак там, с.375.

13.   Пак там, с.383.

14.   Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни София, Български писател, 1997 с.149.

15.  87% от родните Интернет потребители използват социални медии http://computerworld.bg/45225_87_ot_rodnite_internet_potrebiteli_izpolzvat_socialnimedii.