Нов български университет

Георги Драганов, НБУ

 

Комуникацията и културата са две неразривно свързани страни, както на всеобщия исторически процес, така и на всяко едно социално културно действие. Двете явления са свързани многостранно помежду си и можем да ги разглеждаме като две неотлъчни една от друга страни на обществения живот.

Цялостният и обстоен преглед на определенията, които културологията дава на културата подсказва, че няма и не може да има култура и културна проява без присъствието на комуникацията в тях. Тя е част от самия механизъм на културата и от нейната динамика. Културата е процес на интеграция, който се осъществява въз основа на редица принципи.  Културата присъства като вътрешно сцепление във всички взаимодействия, без обаче да изчерпва тяхното съдържание и същност, защото в тях намира израз и различното положение на хората в обществото, техния нееднакъв социален статус, авторитет, социални роли, професионална дейност и т. н.

Communications and culture are two strongly connected sides, as historical process and social cultural activities. These two phenomena are connected multiple times, and we can look at them as unfailingly related parts of social life.  Full particulars of definitions, which was given by cultural studies, suggests that there is no culture or culture event without communication. This is a culture’s mechanism and dynamic. Culture is process of integration, which is based on a number of principles. As a part of all interactions, culture keeps the content and finds a different position for people of art, their status, authority, social roles, professional activity, etc.

 

Културата е резултат от съвместните действия на индивидите, а тя от своя страна изменя самите хора, като придава качествена специфика на техните действия. Така културата според Бронислав Малиновски в книгата “Една научна теория за културата“ все по ясно се очертава като особено поле за изява на актуалните връзки между хората, като форма на сътрудничество за осъществяване на техните цели. Много факти и в ежедневието на хората показват, че извън процеса на общуването им не е възможна никоя човешка дейност. Само посредством своето обединение хората могат да удовлетворяват своите потребности и затова различните човешки дейности предполагат непосредствено общуването като средство за създаване на отделни и различни човешки общности.

Така културата и комуникацията се оказват в тясна връзка, те взаимно зависят едно от друго, взаимно се развиват и обогатяват.

Началото на масовата култура следва да се търси в точката на пресичане на няколко линии на развитие, сред които именно развитието на новите средства за комуникация – третият най-важен фактор, определят облика на съвременната масова култура. Не само културата, но и всички други области на обществения живот са се нуждаели от тях като едно от главните средства за разгръщане на по-динамична система на обществените отношения, в сравнение с традиционната. Появата им се е отразила и на самото им съществуване, както и на критериите за ценност. Масовата култура и в механизмите си и в своето съдържание, и в своите социални цели изпъква като сумарен процес на социална комуникация.

Обикновено в средствата за масова комуникация авторите включват книгоиздаването, пресата, киното, радиото и телевизията. Не само в литературата, но и в ежедневието вече има определено разбиране за какво става дума, когато се говори за масовите комуникации. Какво означава например качеството им “масови“? Елит Николов разглежда масовите комуникации като процес на симултанно общуване на един източник с много, случва се понякога и милиарди реципиенти. Не броят на реципиентите, а едновременното контактуване на източника с множества от реципиенти характеризира най-вече средствата за масова комуникация. Намесата на масовата комуникация в културния живот на обществото е радикална и с радикални последици.

Съгласно едно от становищата средствата за масова комуникация са преди всичко или главно “средства“, които са пригодни за предаване на всякакво съдържание. Те само предават определена тип информация на определено разстояние с определена скорост. От тази гледна точка хартията и книгопечатането например изпъкват само като технически средства. По същия начин кинолентата, телеекранът, радиовълните не са нищо повече от пасивни оръдия. Твърди се, че комерсиализацията на масовата култура (чиято продукция встъпва в качеството на стоки) е нейно същностно свойство. Именно по тази причина на масовата култура се вменява като вина отсъствието на възвишеното безкористие. Съмнителността на това твърдение обаче се доказва от самата история на изкуството и културата.

Изкуството например също е служило като предмет на търговия и в огромната си част се е създавало по поръчка. Художниците създавали цели серии и в различни формати и за неизвестен купувач, който след това избирал в ателието картината, както в магазин избирал модела на шапката. Поетите,започвайки от античните, съчинявали стихове не само по вдъхновение и не само в прослава на своите покровители. Любовният сонет или стихотворението можело да бъдат поръчани точно както днес се поръчват в юридическата кантора молба или иск.

Преди време погрешно се е свързвала масовата култура само със Запада. Разбира се, за известен период това било така ,но днес по целия свят и ежедневно се създава масова култура – във вид на телевизионни програми, кинофилми, плакати, вестници, музикални радиопрограми, грамофонни плочи ,видеокасети и прочие.

Масовостта и ценностния свят на културата. Твърди се,че масовите комуникации стандартизират вкусовете на масовия реципиент. Тофлър счита тези упреци за несериозни и неуместни. Авторите им според него пренебрегват съдбоносно важни контратенденции, които внасят разнообразие ,а не стандартизация във вкусовете и културното равнище на масовия аниматор. Такива тенденции се забелязват не само в киното и издателската дейност, но и в радиото и в телевизията, която някои интелектуалци продължават да обрисуват като огромен валяк, изравняващ регионалните различия и културното разнообразие. Нещо повече – именно напредъкът на комуникационната техника е този, който според Тофлър води до богата дестандартизация на културната продукция.

Изобретяването на видеозаписващата апаратура, разпространението на кабелната телевизия, възможността да се предават програми пряко от комуникационни спътници – всичко това ни говори за огромно увеличение на програмното разнообразие. В средата на шестдесетте години Джозеф Нютон, математик и компютърен специалист ,предложил система, която ще вкара в паметта на централен компютър характеристиките на отделните потребители, съдържащи данни за професията и интересите им. Това днес е факт. Машини сканират вестници, списания, видеозаписи, филми и други материали, съпоставят ги с характеристиката на интересите и известяват моментално за появата на неща, които интересуват индивида. Системата е свързана с телефакси и телевизионни предаватели, които изобразяват на екран или разпечатват материала в собствения му дом.

При наличието на всичко това правилно се счита, че комуникационната техника не само не ограничава индивидуалността ни, но умножава в геометрична прогресия възможностите ни за избор, а с това – и свободата ни. В обсъждането на ценностния свят в масовите комуникации се задава и един друг въпрос – за свободата на личността, за свободата на самостоятелния избор на културни ценности, за реализацията на личностните способности на човека ,позволяващи му да стане самоцелна творческа личност. Критиците на масовата култура виждат в масовите комуникации оръдие за превръщане на съвременното общество в общество на автомати и роботи, които мислят и реагират еднообразно. Противоположно на тях привържениците на масовите комуникации твърдят, че те въпреки своето несъмнено унифициращо въздействие, ни позволяват по-леко да преживеем сътресенията и тревогите на нашето време и по свой начин способстват за еманципацията на човека или пък му помагат да се примири със себе си.

В качеството на обща тенденция в модерното социално развитие масовостта още в началните си проявления в духовната култура бива заклеймявана като фактор за появата на второ качество култура. Всички знаем обаче, че днес много от хитовете на естрадната музика или поп-музиката носят с право оценката “класически“. Системата от ценности, внушавани от средствата за масова комуникация, се отличават съществено от ценностите на традиционната култура. Музикалните изяви на естрадното изкуство наистина се различават от музикалните ценности, оставени ни от музикалния романтизъм или музикалната класика. Но в съзнанието и вкусовете на съвременника те съществуват едновременно и не се изключват взаимно. Заедно с масовата поезия съществува и се развива авангардистката поезия. И не в качеството на някакъв остатък. Сложната съвременна живопис съществува наред с масовото приложно изобразително изкуство. Всяко от тези явления е свързано с други потребности, с друга творческа нагласа и не изключва признанието, правомерността на другата система от ценности. И всичко това се дължи на самата диференциация в ценностните нагласи на различните социални групи.

За ценностния свят в масовите комуникации решаващо значение има обстоятелството, че те са системи и култура на отдиха. Техният адресат включва телевизора,отива на кино или на дискотека,купува детективски роман не защото желае да се научи на нещо,да разшири своя кръгозор, а за да отдъхне, да се разтовари, да се откъсне от всекидневието и просто да “убие“ свободното си време. Това разбира се, не е всеобщо правило, а преобладаваща тенденция :много хора гледат по телевизията само някои програми с някаква определена цел, накрая – не малка част от младите хора следят за пазара на популярната музика. Но като цяло за масовата култура е характерна атмосферата на непретенциозен отдих ,очаквайки някакви “развлекателни“ впечатления, с една дума своего рода безплановост и още: стремеж да се приобщят към “друг свят“.

Вече не малко е говорено за ролята на средствата за масова комуникация като матрица, формираща модата, маниера на поведение и привичките. Важно е да се отбележи, че в предметите – ценности ,предлагани от средствата за масова комуникация, се заключава двоен смисъл: първо, това са вещи, които може да се придобият; второ, тези предмети, притежавайки ценност сами по себе си, служат също като средства за достигане на други ценности, т.е. на някакви “цели“, “норми“, ”идеали“. Две са взаимно свързаните ключови ценности в съвременната култура ,които лансират от масовите комуникации . Това са ценностите на младостта и на успеха. Облеклото, козметиката, правилният начин на живот, спорът и рационалният отдих – всичко това се натоварва със специфични ценности, с които се затвърдява младостта. Духовното приобщаване към младостта става цел. Младостта символизира някакъв комплекс от ценности, важни сами по себе си :свежестта на чувствата, жизнената енергия, мобилността, готовността към риск.

Именно затова произведенията на масовата култура така или иначе се отправят към младите хора. Те са обикновено героите от кинофилмите и телевизионните предавания; популярните песни възпяват младите или младостта. Думата младост или млад внесени в наименованието, служат като магнит за публиката, предвещават приключения и силни чувства. Античната култура и следващите я културни форми са се отнасяли към старостта с по-голяма почит. Беловласият старец бил синоним на авторитет, мъдрост и дълбоки познания. Това е напълно разумно при условие, че обществото и начинът на живот на хората се изменят бавно и опитът, натрупан десетки години назад,запазва както преди своето значение.

И накрая:ценностите на масово комуникационната култура така или иначе са свързани с живота, с поведението на човека в обществото, с реалната действителност, т.е. могат да бъдат наречени реалистични. Както изтъква това френският социолог Едгар Морен в своята книга “Духът на времето“, масовата култура е едва ли не първото в историята на човечеството културно явление. Този специфичен “материализъм“ на масовата култура пряко се съгласува с “духа на времето“, който е породен от промишлената революция, изобретателността и техниката и в който е твърде силен демократичният елемент.

Аниматорът в масовите комуникации и културата. Преди дейците на културата са се насочвали предимно към тясна социална група-към “културната публика“. Когато са пишели своите книги, писателите са имали предвид достатъчно подготвен читател, картините се излагали в изложбени зали, разчитайки на постоянен посетител, а цялото останало общество не ги е вземало под внимание. Композиторите също се надявали творбите им да развълнуват определен кръг слушатели. Тази неголяма, но заинтересувана група читатели, зрители, слушатели търсела в срещите си с културните творения естетическата новост.

В рамките на средствата за масова комуникация изчезва самото понятие “културна публика“; филмът, телевизионната програма се адресират към всеки. Най-добро средство за културно въздействие се оказа не новината, не новаторството, а баналността. Твърди се, че човек не е способен да усвои нещо съвършено ново за него, ако то няма никакви връзки и съответствия с вече известното. Кабелната телевизия притежава по-богати възможности за предаване на разнообразна информация, за реализация на “жив“ диалог между участниците, за диференциран достъп до многобройната аудитория.

Масовите средства за комуникация оказват влияние и съответно изменение върху самия механизъм на възприятието, а от там и върху възприемащите. Този процес на промяна на начина на възприятието започна още с появата на киното, за да се разшири и задълбочи след утвърждаването на телевизията. Има автори, които смятат, че чрез телевизията телевизионните зрители само натрупват, фиксират информация без да имат възможност да я анализират и преосмислят. Други твърдят, че телевизията като приучава хората към абсурдни асоциации, по същество ги подготвя към възприятие на авангардистки филми, или че създава атмосфера на известно неуважение към изкуството, появява се привичката да се възприемат художественото произведение между другото.

Новите жанрове в изкуството и масовите комуникации. Средствата за масова комуникация създават условия за появата на видове творчество, които по рано не са съществували. Изкуството на комикса – дете на масовата преса и масовото книгоиздаване, сега е тясно свързано с киноизкуството, преди всичко благодарение на Дисни и неговите продължители. И макар комиксът да не се намира в пълна зависимост от електронните средства, едва ли може той да се разглежда вън от широкия контекст на средствата за масова комуникация. Може да се споменат и новите средства за създаване на популярната музика с използване на електронни технически инструменти, включвайки електронната китара и магнитозаписът, както и други все по-нови начини да се довежда тази музика до слушателя.

Напоследък все по-популярни станаха компютърните игри и интернет. Интернет пространството е светът на неограничените възможности. Имаме постоянен достъп до информация, за това, което ни интересува.Все повече медии имат електронни издания. Можем да получим обстойна информация за всяко едно нещо, което ни интересува по всяко време на денонощието.

В общи линии това са средствата за масова комуникация, които са създадени за широката аудитория. Комуникацията е процес на духовно общуване, а културата е задължителна предпоставка и по отношение на отделните съставки, участници и роли в процеса на комуникация. Може да се направят още по-радикални заключения по този въпрос, когато насочим вниманието си към факта , че ние не можем да говорим за комуникация извън обществения, културно разгръщащия се живот. Извън него няма комуникация.

 

Библиография:

1.     http://vinagi.bg/materials/view/id/13374/Komunikatsiyata+i+kulturata

2.     http://gsgbg.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/10/komunikaciiata.648465