Нов български университет

Христо Жоров, НБУ

 

От основно значение е да познаваме различните субкултури и тенденциите в обществото ни, за да можем по-точно да определяме интересите и каналите за комуникация с нашите публики.

Субкултурите представляват по-малки култури, които се противопоставят на основната култура, или така наречената доминантна култура. Можем да кажем, че в  България мутрено-силиконовата култура е доминантна култура през последните 20 години, но тя навлиза в период на запад и това дава възможност на различни субкултури да се борят за наследството на доминантна култура.

·  Краят на силиконово мутренската култура

Поп-фолк или просто чалга е музиката, която се превърна в емблематична за прехода и съвсем логично стигна дъното. Тази култура е израз на това до каква степен едно общество, живяло в диктатура твърде дълго време, може да деградира след като е била погазена ценностната му система. Това съчетано с текстове, които не изискват много осмисляне и задължителната голота на изпълнителите допринася значително за популярността и дори бих си позволил да използвам думата "влияние" в българското общество. Култура, която е силно взаимосвързана със случващото се по улиците на страната, текстове, в които се пее за любов,  клипове с участието на така наречените "батки", които са престъпници, крадци, бягат и стрелят, но всичко това в името на любовта и богатството. По този начин се придава романтика на едно време, в което изглежда напълно нормално и оправдано хора с бухалки да се разхождат по улиците.

С отминаването на тези времена все по-често забелязваме, че културата, която ги романтизираше се опита да се адаптира, трансформира и замести до голяма степен мутрите с футболисти, но и това не можа да промени обстоятелствата и тя започва да изчезва. Голяма част от публиката им започна да не харесва идеята да се асоциира с този вид музика и начин на мислене, защото тя започна да се превръща от култура на силните на деня, в култура на изостаналите и нискоинтелигентните. Доказателство за това е тенденцията да изчезват поп-фолк клубове, а на тяхно място да отварят врати нови, с разнообразни музикални стилове. Този процес на катариз в българското общество се наблюдава под вълнообразна форма, а епицентърът са по-големите градове. Като фактор можем да споменем и променящите се модни тенденции, а често срещано явление е замененият висок ток с ниски кецове.

·  Пост чалга свят

Бихме могли да разграничим претендентите за наследството на тази култура, на две по-малки субкултури, които набират сила. Едната субкултура замени традиционната българска чалга с международна такава и я трансформира в SWAG общество, а втората субкултура е култура, която ясно се разграничава от поп-фолка, а именно субкултурата на електронната музика и така наречените хипстъри.

·  SWAG

Всъщност думата SWAG се среща за прът път в едно Шекспирово произведение. Част от последователите на тази субкултура в България са част от нея без дори да подозират. Това са групата хора, които следват всички тенденции и течения в обществото, стига те да са модерни и актуални. Главните "посланици" на SWAG субкултурата у нас са изпълнители като Криско, Рафи, Дивна и други артисти, които са позиционирани като идоли на тийнейджърите.

Интересното за тази субкултура е, че всъщност това е субкултура „произведена“ основно в САЩ от няколко от най-големите звукозаписни компании и превърната в много печеливш бизнес. Основните лица на тази култура са Джъстин Бийбър, Майли Сайъръс и други американски тийн идоли. В този случай можем да говорим за влияние на трансатлантическа субкултура в България.

·  Електронния свят и електронната музика

Емблематично за света на електронната музика са огромните партита и фестивали, които продължават с дни и събират на едно място десетки хиляди хора. Това са хора от всички сфери на обществото, а център на тази субкултура са именно партитата и фестивалите. Това също така се превръща в начин на мислене и живот.

Тази култура е популярна не само в България, но и в световен мащаб. Също така можем да споменем, че тя е наследник на техно и рейв културата.

Артистът в тази субкултура е DJ, а те са хиляди по цял свят. Има много популярни имена, но все пак остава трудно да се определи кой е най, тъй като електронната музика е прекалено разнообразна стилово, а това също е причина за размиване на границите на стиловете и те често "мигрират" от един в друг. За тази култура може да се каже, че отсъства култ към личността.

·  Хипстърите

Хипстърите са субкултура на средната класа, както те сами се определят. Отричат поклонничеството към различни марки и брандове, какво и всичко, което може да бъде определено като мейнстрийм ("масовизиран вкус", тоест нещо, което е загубило уникалността си). Те изцяло отричат така нареченото консуматорско общество и търсят собствената си идентичност. Това най-често се случва в специални винтидж и втора употреба магазини. Според тях всеки би могъл да изгради свой собствен стил, който да е уникален и да съчетае различни течения от миналото.

Сред музикалните им предпочитания са инди рок и експериментална музика. Отричат големите музикални лейбъли и комерсиалната музика. Биха могли да бъдат определени като наследници на гръндж и пънк културата поради твърдото им отричане на масовото чрез начина си на мислене и обличане.

Тази култура може да се определи като северноевропейска. В момента най-голямо влияние има в скандинавските държави и се разпространява като "епидемия" сред голяма част от младежите в цяла Европа.