Нов български университет

Ана Стоицев, НБУ

 

 

Един от основните признаци за достигането на междукултурна комуникационна компетентност за една страна е нейното отношение към чужденците и бежанците. В България има над 6000 сирийски бежанци, потърсили убежище след започването на конфликта в Сирия. България има и поддържа стратегия за подпомагане на тези хора. Тя включва редица мерки, които обаче се изпълняват прекалено трудно и тромаво. Бежанците имат нужда от интеграция, базирана на общуването с хората в страната, в която са потърсили убежище. Това, което ние можем да направим, е да им помогнем от своя страна чрез създаването на една неправителствена доброволческа организация от млади хора и студенти, които да организират събития и инициативи, целящи подпомагане и интеграция на сирийските бежанци.

One of the main signs of multicultural communication competence of a country, is its attitude towards the foregeiners and the refugees. According to the latest counting, Bulgaria has more than 6000 Syrian refugees on its territory. Bulgaria has prepared a strategy of dealing and helping to these people. It includes a series of measures, which are, however, too difficult and hard to be handled. The Syrian refugees need integration, based on communicating with the people in the country in which they have sought protection. What we can do to help them is to create a nongovernmental volunteering organization, consisting of young people and students, who will organize events and initiatives, whose goal will be to help the integration of the Syrian refugees.

 

Каква е първата асоциация, която изниква в съзнанието Ви, когато чуете „Близък Изток”? Тези от вас, които имат богато въображение и са романтично настроени си представят екзотика, приказките от „1001 нощ”, Шехерезада, летящи килимчета, вълшебни лампи, джинове, пеещи пясъци и дюни. Пред очите на други пък, веднага изникват космополитните сгради в Дубай и Абу Даби, небостъргачите, луксозните коли, изкуствените острови и безкрайните плажове. Трети, отпращат съзнанието си във времето, когато по тези земи е процъфтявала люлката на човешката цивилизация – Месопотамия, Шумер, Акад, Персия. Разхождат се мислено по свещените за християнството и исляма земи. Разбира се, има и една част от вас, която веднага прави връзката – войни, тероризъм, Арабска пролет, бежанци.

Къде се крие истината? Сами се уверявате, че има много начини да се гледа на едно и също нещо. Всичко зависи от гледната точка, от изградената представа, от стереотипите, от имиджа. Истината се крие някъде по средата. Близкия Изток е от всичко по много. Той е екзотика, лукс, бедност, култура и войни.  Той не е толкова далеч от нас, колкото си представяте. Дори напротив, Близкия изток е само на една ръка разстояние, стига да решим да я протегнем.

Междукултурните отношения са сложно взаимодействие между традиции, специфични характеристики, разбирания и възприятие за света на хора, които по начало носят качества, присъщи на всички човешки същества. За Великите сили, Близкия Изток винаги е бил транзитна зона за търговските и военно-политически отношения между Европа и Азия. Конфликтите, които раздират вътрешността на много арабски държави, станали популярни сред нас под цветното наименование „Арабска пролет”, карат стотици хиляди хора да напуснат домовете си и да потърсят убежище и спасение за себе си и семействата си извън родната им страна. Те идват и в България. 

Виждаме ги всеки ден. Особено около университета. Наричаме ги с всякакви определения. „Цигани“, „измет“, „неверници“, „престъпници“… Когато ги срещнем на улицата, свеждаме поглед или минаваме на отсрещния тротоар. Заглеждаме странните дрехи на жените, цъкаме с език, когато видим малки момиченца със забрадки, страхуваме се от мъжете им, защото са „терористи“, „талибани“, с дългите си бради и напуканите си ръце.

Съжаляваме ги, защото сме чували от телевизията, че идват от война. Знаем, че не са тук от хубаво. Но не искаме те да заемат нашите работни места, да се хранят от нашите данъци, да получат статут и позволение за пребиваване, не искаме децата ни да си играят с техните деца. Когато стане някакво престъпление, първите заподозрени отново са те. Вървите по улицата и се питате – „От къде се навъдиха толкова?“

Но преди да намразиш или обикнеш нещо първо трябва да го опознаеш. Много бежанци живеят година след година почти без надежда да се завърнат у дома. За тях единственото решение е да изградят нов живот и дом в страната на убежище и да се интегрират в местното общество. А наша работа е да им помогнем това да се случи.

„Интеграцията на бежанците е един от показателите за демократизирането на обществото, за развитието и утвърждаването на човешките права и свободи. Тя е непрекъснат, динамичен и многоаспектен процес, който изисква усилия от всичките въвлечени в него участници: готовност от страна на бежанците да се приспособят към приемащото ги общество, без да е нужно да се отказват от своята културна идентичност, и съответно готовност на приемащата общност и публичните институции да възприемат бежанците като равнопоставени.”

Националната програма за интеграция на бежанците в Република България (2011-2013 г.)

Държавата има стратегия за интегриране на бежанците. Тя включва най-разнородни мерки като например:

·       Прилагане на пакет от мерки за интеграция на новопризнати бежанци:

o     еднократна помощ за издаване на лична карта, финансова помощ за жилищно настаняване и битови разходи, социално подпомагане, здравно осигуряване, обучение по български език, социална и културна ориентация, професионална квалификация и преквалификация, транспортни разходи, преводачески услуги и съдействие за реализиране на основни права и възможности.

·  Прилагане на мерки за интеграция на непълнолетни и малолетни бежанци, включващ заплащане на такса за детска градина, целева месечна помощ за деца, посещаващи български общински и държавни училища, допълнително обучение по български език и социална и културна ориентация, преводачески услуги и съдействие за реализиране на основни права и възможности.

· Разработване и прилагане на мерки за запознаване и подпомагане на бежанците за подготовка и кандидатстване за българско гражданство.

· Иницииране на нормативни промени, които да регламентират възможността за допълнително обучение по български език на деца, получили закрила и обучаващи се в българските общински и държавни училища.

· Посредничество за реализация на пазара на труда, включително по програми за ограмотяване, квалификация, заетост и насърчаване на самостоятелна стопанска дейност.

·  Включване на бежанците в изпити за доказване на професионално ниво пред комисия от Националната занаятчийска камара.

·  Провеждане на обучителни семинари със служители от дирекциите “Бюра по труда” за работа с бежанци.

Както и много други стратегии и дейности, целящи интеграцията на бежанците, улесняването на достъпа им до здравни и социални услуги, образование, настаняване и намиране на работа, обучения, превенция на дискриминацията и др.  Комуникацията с бежанците е ключов момент в стратегията за тяхната интеграция.

Всичко това звучи много окуражаващо, гостоприемно и позитивно. То обаче бива помрачено от тиражирани в медиите заглавия като:

· „Клането в Ирак ще ни залее с бежанци”.

· „Строим стена на границата с Турция”.

· „Кметовете вземат по 6000 евро за бежанец”.

· „Николай Чирпанлиев: Сирийците ще метат улиците, докато научат български. До месец имигрантите трябва да напуснат центровете, отсече шефът на Агенцията за бежанците”.

· „Жителите на село Розово изгониха настанено там семейство бежанци”.

· „Бежанец наръга момиче в центъра на София”.

При такова създало се положение, насаждането на омраза и страх сред хората е очаквано явление. Всеки се страхува от непознатото, от чуждото, далечното. Тяхната култура е много далечна от нашата, именно заради това, успешните начини за интеграция и комуникация с арабските бежанци, е първо ние да опознаем културата им.

Макар да ни се струва на светлинни години от нашия начин на живот, техния се подчинява на писани и неписани правила и протича по съвсем различни времеви и пространствени ориентири, което съвсем не го прави по-правилен или грешен. Техния начин на живот наистина е съвсем различен от нашия. И той е бил такъв от край време – за тях спазването на традициите е от първостепенна важност.

 За арабите семейството и домът са най-важното и най-съкровеното нещо. Ето защо още тук трябва да оценим факта, че те са напуснали дома си и то не сами, а със семействата си. За тях загубата на дома, излизането от познатата среда и идването им в страна, където всичко е съвсем различно от това, с което са свикнали, е шокиращо, трудно смилаемо и изключително болезнено. Мъжкото и женското начало се ценят особено много в арабската култура. Разделението, което ние приемаме като обидно, недопустимо за 21-ви век, за тях е традиция, знак за уважение и почит към жените. Точно заради това, идвайки в европейска страна, те преживяват още един културен шок. Така както ние се обръщаме след техните жени – покрити от главата до петите, така и те се изумяват на нашите жени.  Времето за тях също протича по различен начин. То е само величина, която изобщо не е толкова важна. Те не бързат за никъде, радват се на всеки един миг. Според тях всичко, което трябва да стане, ще стане (мактуб), ако е рекъл Господ (ин’шалла).

До тук добре. Пределно ясно е, че се сблъскваме с народ, носещ със себе си непозната култура. Въпросът е как можем да им помогнем. И най-вече – искаме ли?

Според статистика, проведена от Държавна агенция за бежанците, повече от половината (60%) от бежанците у нас, споделят, че нямат приятели в България. Сравнително голяма част от тях водят изолиран начин на живот.  60% харесват българската храна, докато 24% съвсем не са удовлетворени от нея. 72% от бежанците не владеят в никаква степен български език, а 74% от тях желаят да го научат. 32% от анкетираните изявяват желанието и нагласата да се завърнат в родните си страни, след края на конфликта. 22% не са решили дали ще останат тук, ще се върнат в родината си или ще търсят късмета си другаде.

Цифрите говорят сами за себе си.

Това, което можем да направим ние, за да помогнем на бежанците, е да общуваме с тях. Да построим мост между нас и тях. А това може да стане, например, чрез създаването на един доброволчески отряд, предимно от млади хора и студенти, които да организират различни събития, целящи интеграцията на децата и младите хора със статут на бежанци. Те могат да учат по-малките на български език, да ги запознаят с нашата култура. Могат да ги извеждат на разходки, да ги водят на кино или дори да ги вземат в домовете си за вечер или две в месеца.

Организацията може да бъде инициирана от университета и подпомогната от Студентския съвет на НБУ, други неправителствени организации, като например АРАБИС (Асоциация за развитие на арабо-български инициативи и сътрудничество) и др. По-важното е, че тя ще бъде напълно доброволна. Нов български университет има успешни примери за реализирани кампании в помощ на бежанците от изминалата година. Инициативите не трябва да спират до тук, защото всяка една помощ е от значение, а успешните кампании трябва да се превърнат в традиция.

Комуникацията е ключът към постигането на успешна интеграция. Наша задача е, да им помогнем да научат нашия език (а защо не, в процеса и ние да учим техния), да им разкажем за нашата култура, да им обясним нещата, които им се струват странни и непонятни (тук важи същото – те могат да ни разкажат за тяхната култура и обичаи), да излезем да се повеселим заедно и да ги накараме да се почувстват като част от нещо. Защото всички знаем, че всеки един човек се чувства значим и спокоен, когато намери мястото си в дадена среда, когато се почувства като член от екипа, да открие своята принадлежност. И по-важното е – една незаменима част от цялото.

Нека оставим Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет да изпълнява своята стратегия за интеграция на бежанците. Междувременно обаче можем да не стоим безучастни, а също да се опитаме да помогнем. Това се прави ежедневно от много неназовани хора – от бабите по селата, които носят мляко и яйца на настанените там сирийски семейства, до онези, които ги приемат в домовете си, даряват дрехи, храна, пари. Създаването на доброволчески отряд и непрекъснатият поток от инициативи и кампании в полза на интеграцията на бежанците ще е само още една крачка към подобряване на тяхното положение тук. Нека ги накараме да се чувстват добре дошли.

Различните езици и култури не пречат, когато има желание за комуникация. И както всички знаем – няма ненаказано добро.