Езикът на културата
Сузана Теофилова, НБУ
Всяка култура и нация има своя език. Езиковата бариера е основна предпоставка за възникването на културни стереотипи, които допринасят за разделението и категоризирането на културите.
Езикът не е само средство за комуникация, езикът е носител на културата. И точно затова той се превръща и в носител на културни стереотипи. Позволява по-лесното разделение на “нас” и “тях”, олицетворява различията и направлява предразсъдъците.
За да илюстрираме силата на думите, представете си потъващ кораб на борда, на който има 600 души. Вие трябва да вземете решение какво да направите. Имате 2 възможности:
· ако изберете възможност А 200 души ще бъдат спасени;
· при вариант Б има 30% вероятност 600 души да се спасят и 70% вероятност-никой да не бъде спасен.
Помислете си кой вариант ще изберете вие? А сега да представим нещата по различен начин:
· ако изберете вариант А,400 души ще умрат;
· ако се следва вариант Б има 30% вероятност никой да не умре и 70% вероятност да умрат 600 души.
В този експеримент двете възможности са функционално еднакви, но са представени по различен начин. Простата промяна на фразите предизвиква промяна в отговорите,защото хората не обичат загубата и се стремят да я избягват. Никой не иска да е отговорен за смъртта на 400 души. Формулировката на това,което казваме е от голямо значение.
В този смисъл ролята на медиите като медиатор между отделните социални групи, като генератор на публично слово, формиращ и обществените оценки, е несъмнено изключително важна. Социалният контекст – начинът, по който нещата се представят и описват влияе върху нашите преценки за хората, включително и за самите нас.
Или както е казал политологът Бърнард Коен:
“През по-голяма част от времето масмедиите може да не успяват да покажат на хората какво да мислят, но с изненадващо голям успех показват на читателите си какво да мислят за. Различни хора ще виждат света различен в зависимост от картата,която им начертаят сценаристите,редакторите и издателите на вестниците,които те четат.”
Новините би трябвало да са нещо обективно,поне на пръв поглед. Дали новинарите се опитват да ни продадат нещо? Вероятно не. Да, но репортерите могат да упражнят силно влияние върху мнението ни,само като определят кои събития да ни бъдат поднесени и как да бъдат осветлени.Един от факторите за това кои новини да бъдат включени в информационния блок, е необходимостта да се привлекат зрители. Самият директор на Би Би Си заявява, че телевизионния бюлетин е форма развлечение. Следователно се обръща голямо внимание на развлекателната стойност на материалите-както новините за футболни мачове са по-интересни от новините за шахматни турнири, така и бунтовете,земетресенията,наводненията и убийствата имат по-голям шанс пред новините за хората,които се борят срещу тях и предприемат някакви мерки.
Много по-малко вероятно е да се отрази новина за 20-годишният българин Делян Аспарухов, който впечатли "Силициевата долина" с мобилно приложение, предназначено за терапевти на деца, страдащи от аутизъм, отколкото новина за български политик, който пиян вдигнал скандал и нагрубил екипажа на самолетна компания. Макар че първата новина е по-съществена и играе роля в развитието на обществото, втората се радва на много по-голям зрителски интерес. Друг е въпроса за имиджа на страната. Докато се опитват да ни развличат, те неволно могат да ни внушат, че днес хората са много по-склонни да извършват насилие, отколкото преди. Това може да ни накара да се чувстваме нещастни и потиснати заради духа на времето или състоянието на нацията. В края на краищата подобно отразяване на събитията може да повлияе върху начина, по който ще гласуваме, върху желанието ни да посетим важни градски центрове, върху нагласите ни по отношение на други страни и култури.
Възниква реална опасност за неадекватно поведение по повод на събития, касаещи замесена външна страна, за която обществото вече има изградени от медията стереотипи и насадени емоции. Както в романа “1984” на Джордж Оруел емоциите и виждането на хората спрямо войната и участниците в нея е била създавана и контролирана изключително чрез черния екран и чутото от него. Съвсем пресен пример и у нас е ситуацията с бежанците и това как медиите до голяма степен контролираха реакциите и настроенията на обществото. А този процес се получава чрез няколко похвата:
· Увеличаване на значението на секундарния опит поради факта, че за много голяма част от определена нация, особено по-младите й представители, информация за културните, икономическите и политическите събития в една чужда страна е достъпна единствено чрез средствата за масова комуникация.
· Личните преживявания, обикновено придобити по време на кратки екскурзии или чрез директен контакт с представител на чужда култура в собствената страна, много често се предоставят манипулативно от медиите с цел постигането на определена политическа цел.
· Собствените преживявания и предоставяните медийни образи изключително рядко успяват да представят оптимално многопластово разнообразието на конкретните чужда страна, народ или култура.
· Потребителите на медиите в повечето случаи възприемат пасивно получената информация, не я тематизират, не я подлагат на критичен анализ и не търсят мотивите на източниците й.
· При създаването и менталната преработка на събития от всякакъв вид, свързани с темата на обсъждане, субективното отношение пренася механично чувства, емоции и критерии за оценка.
· Взаимодействието с източниците на информация зависи пропорционално от политическата култура на даден индивид, националното му самоопределяне и стандарта му на живот.
· Събитията, състоянията и процесите, които протичат в чужди страни и притежават особено висок драматичен заряд, предимно се отразяват от медиите чрез техники, съобразени с международното право, политическите интереси на притежателите на тези медии, интереса на потребителите им и спектъра на официалната политика на собствения регион.
· Международните политически интереси към отразявания обект се пречупват през властващата самопредстава на политическите актьори, особеностите на собственото общество, принадлежността към важни международни политически блокове или организации и концепциите им за външна политика.
Тези похвати са фактор за осъществяване на политическа социализация и подпомагат създаването на клишета, стереотипи и пълни с предразсъдъци представи за чужди народи, общества и нации. Тези аспекти намаляват възможността за адекватно и обективно разсъждение неразбиране стиловете на живот в собствената и чуждата страни, неразбиране на глобалните измерения на международните политически проблеми и конфликти, провинциалност на критериите за оценка, създавайки „фалшиво съзнание, които е не само нереалистично, но и опасно. По този се създават разбирания и могат да се използват с користни цели, създавайки доминиращи представи за чужди страни, народи и нации, пречупени през призмата на собствената ни държава, нарастващ расизъм и преувеличени образи на потенциални врагове, а след това отново да бъдат разпространени и „дообогатени“ от търсещите ексклузивни новини средства за масова комуникация.
Преди 10 ноември 1989 г. медийният език е бил държавният език. Думата народ е имала множество производни – народен страж, народен враг, народна милиция, народен артист, Нармаг и т.н. С много думи е поднасяна малка или почти никаква информация. След 10 ноември ключовите думи се сменят с демокрация, приватизация, дисиденти, реституция, компромат, свободни и демократични избори, опозиция, червени боклуци.
Към края на 90-те речникът се обогати с понятия като цивилизационен избор, евроинтеграция, евроатлантически ценности, рекет, мутри, чалга. А в още по-ново време бяха изковани евфемизиращи понятия като бизнес партия, край на прехода, заменка, обръчи от фирми, силови групировки, сенчест бизнес и т.н., за да стигнем до съвсем пресните "вещици" и "лоялен гражданин". Неслучайно повечето, непреживяли прехода или нямащи ясни спомени за него, го свързват с думите – мутри,чалга и рекет.
След 10 ноември медиите буквално са пуснати да плуват на воля. Медийният език става многолик – на моменти жаргонен и твърде прост, на момент сложен и тежък, стегнат или разпуснат, натоварващ, циничен, безвкусен. Свободата носи и негативи.
Появиха се изрази като сенчести групировки, силови структури, обръчи от фирми или добре облечени бизнесмени. Последното е евфемизъм за мутри, който е изначално глупав, а поради това и интересен. Освен това е непреводим на чужд език. Интересното е,че колкото по-лош и шокиращ е езикът,толкова по-голяма аудиторията.
Миналата седмица бях в Португалия и по новините излъчиха репортаж, на който президентът Росен Плевнелиев правеше изказване по повод наводненията във Варна. Попитах рецепциониста какво знае за България. Той каза, че е знае, че държавата е бедна и много мръсна, че много се краде (нищо, че на мен пък ми откраднаха телефона точно в Португалия), че наскоро е имало земетресение и че алкохола е много евтин, а политиците крадат. Всичко това знаеше от новините и не искаше да посещава България. Като цяло Източна Европа е превърната в символ на лош начин на живот, неблагоприятни условия, гастарбайтери, просяци по улиците и стреснати първокурсници. Новините, които намират място в новините и в пресата в чужбина са именно тези, които да направят клишето по-устойчиво.
Попитах и един германец какво знае за България, при все че никога не е идвал. Той спомена Стоичков, киселото мляко и сирене,защото чел някаква статия за най-евтините туристически дестинации. Сети се и за бежанците, с които се борим, както и земетресението ни. Пример е репортаж на списание „Шпигел“ за просяците от Източна Европа, внесени в Германия: „В бедните квартали на малките провинциални градове Ихтиман, Кюстендил и Самоков, родни места на четиримата инвалиди просяци в Хамбург, господстват ужасяващи условия. Няма канализация, фекалиите текат по неасфалтираните улици, децата играят в мръсотията между полуразпадналите се колиби и ръждясалите коли.“
Според германските стандарти за телевизионен продукт винаги трябва да има въвеждащи кадри, които да изяснят на зрителите къде се намират. В случая „България“ продуцентите обичайно искат да имат поне една старинна къща на два ката като в Копривщица, забрадена баба с оредели зъби по възможност изглеждаща гладна и циганин с каруца. Аргументът е, че германците така си представят България и с тези кадри им се изяснява къде се развива действието. На същия принцип репортажът от Израел започва със Стената на плача и ортодоксалните евреи, а от Франция – селянин на колело и франзела под мишница.Кадри извън клишето за бедна и изостанала България почти не се появяват. Все неща, които отчасти са верни, но България не е само това. Както и Германия не е само неонацистки маршове, нарастващата нетърпимост към имигрантите и „Октоберфест“. Проблем е и ролята на българските медии и журналисти за създаване на имиджа на България. Гръмотевичните заглавия от нашата преса са черновата на съобщенията на световните агенции, които после се появяват на компютрите на западните журналисти. Заедно с превода на отсрещната страна се предават често, къде съзнателно и къде не, и собствените политически пристрастия и огорчения.
Нашите възприятия за други нации, държави и култури се определят най-вече чрез стереотипите, които са ни създадени за тях,благодарение на медиите. Гърците са мързеливи,по цял ден играят сиртаки и се излежават – често срещани в медиите заглавия са “Гърците шампиони по мързел в ЕС”, ”Гърците ни бият по мързел”, ”За непреходния мързел на гърците и заплатите”, ”Гърците ни изядоха сиренето и хляба”, ”Европа плаща дълговете на мързеливите гърци” и т.н. Всъщност, ако направим сравнение работната седмица в Гърция е 43 часа, докато в България е 41. Но внушението на медиите за гърците – мързеливци не оставя място за съмнение, че такъв друг мързел като гръцкия няма. Турците, поробители преди, сега са добри търговци и приятели, при които задължително трябва да отидем на курорт, испанците са жизнерадостни, македонците са си просто македонци и т.н.
Англичаните били прости алкохолици, Холандците са наркомани, Испанците и турците били цигани, французите – обратни, италианците – женчовци. Създадените образи и стереотипи допълнително увеличават влиянието си и се разпространяват чрез преса, радио,телевизия и интернет, превръщайки се във фундаментален инструмент за придобиване на опит “втора ръка”. Медиите формулират и създават образи за далечното и непознатото изключително успешно, при липсата на собствени наблюдения. Те често са единствен източник на информация за отдалечени географски и нравствени страни,народи и култури. Това влияние води до промяна на мисленето и поведението за публиките по отношение на другите.
Промотират се държави и култури, докато други се отхвърлят и очернят. Китай може да е втората икономика в света, но никой не иска да учи китайски в университетите, нали? Защото докато “меката сила” на американската икономика е огромна и е свързвана с редица успешни марки,хранителни вериги, кино производството и т.н., надписът “Made in China” е това,с което Китай достига до нас масово,заедно с евтината работна ръка и мазния ориз.”Soft power”-a на една страна допринася много за имиджа и и начина, по който бива отразена в чуждестранните медии.Джоузеф Най не разделя страните на малки и големи, а на такива, които менажират добре “с.п” си чрез дипломация, стратегическа комуникация, икономика и култура и съответно получават влияние на световната сцена. Това повдига самочувствието на страната, формира образа и я налага в съзнанието на хората. А “с.п” е немските автомобили, бразилският футбол,американските филми, италианската мода. Ливанската кухня е една, както и Ред Бул, нищо че страните са малки. Именно така образът на турците се променя дълготрайно в българското общество – чрез турските сериали, турската кухня, турските авиолинии, летните им курорти. Тези неща настаниха трайно Турция в бълг.медии,допринасяйки за имиджа й, докато не дойде времето да се отразят протестите и рестрикциите,наложени на социалните мрежи наскоро. Ако погледнем от такава гледна точка към България – тя е на първо място във всички лоши класации и на практика отсъства от синовните хубави. Това води до липсата на самочувствие у българина. В България съществуват редица, макар и малки лаборатории за научни открития и иновации, както и редица талантливи хора и инициативи, да не забравяме и българската роза и млечните продукти. Те биха могли да се използват като истински вестоносци на промяната и изграждането на един нов имидж за България. Те обаче остават скрити от обществото и затрупани под куп негативна информация. България трябва да започне да се маркетира успешно с помощта на нас комуникационните експерти и бъдещите такива. Думите корупция, бедност, мизерия и мързел трябва да бъдат заменени с гостоприемство,красива природа, възможности и вкусна кухня.