Градът като арт територия
доц. д-р Христина Христова, ВТУ
Резюме:
Докладът „Градът като арт територия“ е опит за синтезиран израз на определена концепция за съвременния град като средоточие на разнопосочни културни тенденции, определящи развитието на градския брандинг. В изследването са изложени интерпретации на събития от културното съвремие на Велико Търново, които поддържат неговия имидж на привлекателен фестивален център.
Акцент в доклада е позицията за културното явление фестивал като феномен, който притежава необозрима интегративна сила да съвместява в общ контекст различни нива на културата, да синтезира изкуства, творчески подходи и стилове и по този начин символизира ролята на града – арт територия в „проектирането“ на битието като синхронизация на различията.
Resume:
The paper “The City as an Art Territory” is an attempt for a synthesized expression of a concept of the modern city as a centre of diverse cultural trends, which define the development of city branding. In the research interpretations of events from the cultural modernity of Veliko Tarnovo are exposed, which maintain its image of an attractive festival centre.
An emphasis in the paper is the stand of the cultural phenomenon festival as a phenomenon, which possesses an immense integration power to combine in a universal context various culture levels, to synthesize creative forms and styles and thus symbolize the role of the city – an art territory in ‘projecting’ the existence as a synchronization of differences.
Съвременният град все по-настойчиво налага идентификацията си на арт територия, проектирана от амбициозни брандинг стратегии и постоянно премоделирана в срещата и съжителството на разнородни културни модели.
Стратегически топоси от градското пространство се превръщат в измерения на изкуствата, а изкуствата и културните организации „стават агенти, които допринасят за жизнеността и характерния облик на градовете“ (1). Творчески форуми, случващи се по логиката на дългосрочни или краткосрочни стратегии, и непрестанно пораждащи се извън границите на стратегическото планиране и конвенционалното мислене субкултурни инвенции непрекъснато превземат нови пространства от градската територия. Улиците и площадите се превръщат в обичайни сцени за пърформънса, флашмоба и хепънинга, които се разиграват на различни обществени места. Градският екстериор постоянно разкрива нови сценични измерения за различни фестивали, изложби, концерти, тържества. „Атрибутите на градския бит“ се налагат като медиатори на разнородни творчески послания. Рисунките и надписите върху стените на обществените сгради, паметниците и тротоарите, училищните дворове и разнообразните общодостъпни помещения и превозни средства илюстрират инвазията на „една от най-разпространените субкултури – графитите, придобили популярност през 80-те години на ХХ век“ (2).
„Триумфът на артефактите“ кореспондира със стремежа за „постигане на социална кохезия“(3). В калейдоскопа от събития, които определят културния календар на градовете, и в поредицата от субкултурни влияния се „осигуряват допирни точки за хората“, „създава се усещане за общност помежду им“(4).
Приобщаващата хетерогенна арт територия отразява разнопосочните тенденции на културната глобализация и културната децентрализация. Динамичното развитие на комуникационните технологии, които „скъсяват разстоянията и превръщат света в „глобално село“, води до универсализиране на културни ценности и модели (5). Популяризирането на арт практики като хепънинга, пърформънса и фестивала и утвърждаването им в съвременното градско битие е проекция на обособилата се универсална културна среда.
В пространството на града усвоените „глобални практики“ се превръщат в изразители на локални съдържания и специфики. Фестивалът „отразява“ местната атмосфера, местната култура, или разполага в конкретни измерения диалога между различни национални или общностни култури и преобразява града в поле на междукултурната комуникация. В същността си на „празнично представяне на художествени произведения“ (6) фестивалът се нарежда сред индикаторите на градската култура и на градския брандинг.
Появата на фестивала Джо Голдблат определя като детерминираност от общия стремеж на „малките и големи градове да привличат туристи, като организират подобни кратки събития“ (7). Продукт на културното развитие и на неумолимата логика на маркетинга, фестивалът участва активно в живота на марката град, неизменно обвързан с нейните характеристики: традиции и културна политика, бизнес среда и туризъм, стандарт на живот и перспективи на развитие.
„Изнесени“ на улицата, на площада или в друго измерение на „урбанистичния космос“, фестивалните форуми привличат актьори и публики – жители и гости на града, туристи, посетители, в една обща атмосфера на запомнящо се празнично съпреживяване, съответстващо на теоретичната постановка за „социалната кохезия“. Постигнатата заедност в празничното измерение придава на града значението на притегателен център, идентифицира го в съзнанието на туристите като забележително място, което се запомня и заслужава да бъде посетено отново. За жителите на конкретното населено място фестивалът означава предимство на родната среда. Превръщайки се в традиция, това удивително съчетание на „празничност, игра и зрелищност“ (8) популяризира града, в който периодично се осъществява, обвързва се с неговото битие и с неговия бранд. В своята повторяемост фестивалът „отразява“ законите за името и постоянството в развитието на градския брандинг.
Велико Търново се нарежда сред градовете – туристически дестинации, открили интегративната сила на фестивала и възможността за успешен културен туризъм в „сродяването“ на събитието и мястото. Забележителните места в градския екстериор се превръщат арт измерения, във фестивални сцени, а фестивалите – в средоточия на изкуства, творци и публики. Със своята енергия да обединяват различията фестивалните форуми мултиплицират значимостта на забележителните места, определящи статуса на града като притегателен център за туристи. Единственият по рода си в България оперен фестивал на открито „Сцена на вековете“ привлича в продължение на повече от десетилетие многохилядна публика на историческия хълм Царевец. Сродяването на оперния форум с емблемата на старата столица обозначава основни измерения от бранда на града – богато историческо наследство и непрестанно развиваща се духовна култура.
Във фестивални сцени се преобразяват всяка поредна година главната улица на Велико Търново, паркът „Марно поле“, Самоводската чаршия. С маршинг – дефиле на военни духови оркестри по главната улица на Велико Търново обикновено стартира утвърдилият се в културното битие на града Международен фестивал на военните духови оркестри. Дефилета по улиците на старата столица и атрактивни музикално-танцови спектакли в парка „Марно поле“ определят атмосферата на Международния фолклорен фестивал, който приобщава изпълнители от различни континенти.
През новото столетие в арт територия на разнородни по мащаб и жанрова определеност фестивали се утвърждава Самоводската чаршия – едно от знаковите места в старопрестолния град.
Фестивалите на Самоводската чаршия свързват туристическата дестинация Велико Търново с ясно очертаната тенденция – превръщането на фестивалните форуми в симбиоза на изкуства и стилове, на културни модели и практики, които привличат разнородна аудитория и приобщават изпълнители и публики в общо игрово пространство.Състоялият се в града на 1 и 2 септември 2012 г. Фестивал на уличните артисти преобразява Самоводската чаршия в „цирк без шатра“, където мимове, музиканти, жонгльори, пърформъри, акробати демонстрират своите изпълнения, а публиката е провокирана за участие в иновативни пърформънси, видео инсталации и видео арт. Самите пърформънси емблематизират фестивалното събитие като съучастие, като диалог и взаимодействие между зрители и актьори, които заедно определят съдържанието и смисъла на празника. Фестивалната атмосфера на съучастието и „диалога на различията“ е изразена и от „калейдоскопичността“ на събитието, в чийто хронотоп се редуват изпълнения на кукловод, жонгльори, живи статуи, огнено шоу и демонстрации на бразилското бойно – танцово изкуство „Капоейра“. Атрактивният фест протича под звуците на тарамбуки, китари, джембета, цигулки и диджериду.
Калейдоскопът на различни изкуства и културни модели се наблюдава отново в старата столица една година по-късно, през октомври 2013 г., по време на Фестивала за съвременно изкуство „Тетрис“, съчетал в общ контекст пърформънси, презентации на книги, изложби, прожекции на некомерсиално кино и занимания, известни с названието „Комикс джем“, които протичат на различни места в града.
Фестивалът съвместява различни публики и обособява едно разнолико множество. В своята „хетерогенност“ събитието метонимизира ролите на арт територията – да упражнява силата на „спойващ и интегриращ фактор“(9), който „обединява в една категория“ хора с различен културен статус, с различна социална принадлежност и същевременно диференцира групи, общности от ценители, познавачи, последователи на даден стил, изкуство, направление.
„Тетрис“ е всъщност микропроекция на арт територията – град, която събира множеството и обособява групата. Удивителната симбиоза на изкуства, стилове и комуникационни техники в обсега на едно събитие, вплитането в общ семантичен контекст на пърформънса, книгата, некомерсиалното кино и груповите импровизации на комикс джема „визуализира“ синхронизирането на различни нива на културата, което се наблюдава непрестанно в градското битие и задава определени характеристики на марката град. В „Култура и медии“ проф. Любомир Стойков разглежда четирите нива на културата, които се обособяват в културната антропология и културологията през 50-те години на ХХ век: елитарна култура – „висша, сериозна, правена според правилата и стъпваща върху добро образование“, фолклорна култура и изкуство, които „се създават анонимно и спонтанно, със самодейни техники“ и „при които художникът и общността на практика не са разделени“, масова култура, интегрираща „създаваните целево стандартизирани и комерсиализирани образци с помощта на масовото производство“, и популярна култура, която „представлява нещо средно между масовата култура с нейната широка достъпност и фолклорната култура с нейната цялостност и легитимност“ (10). Концептуализирана от Джеймс Лул като стилове на изразяване в следствие от съзидателната енергия и творческите импулси на обикновения човек и в зависимост от неговите интереси, предпочитания и вкусове (11), популярната култура е олицетворена от комикс джем импровизациите в рамките на фестивала „Тетрис“. Провеждащи се без предварително уговорен сценарий, джемовете са измерение на сътворчеството, съучастието на комикс актьори и любители, които, събрани заедно, създават общ продукт или сборна творба.
Интегрирането на различни културни нива в мащабите на конкретен фестивал и заявената тенденцията към проектиране на фестивалните форуми като арт зони, в които се срещат разнородни културни практики и творчески подходи, „отразява“ една от водещите характеристики на бранда Велико Търново – културен център, който „сродява различията“, „съблюдавайки“ законите на постоянството, конкретността и границите. В „22 неизменни закона на брандинга“ Ал и Лаура Рийс синтезират в апелативна форма своята позиция за ролята на закона за границите: „Трябва да ограничавате търговските си марки. Това е същността на брандинга“ (12). Откроената значимост на ограничаването като същностна характеристика на брандинг процеса е препотвърдена от извода за определящото единство или взаимодействие на законите за границите и постоянството: „Ограничаването е основната част от процеса на брандинга. Ограничаването, комбинирано с постоянство, в продължение на десетилетия, е това, което изгражда търговската марка“ (13).
Утвърждаването на традиции в живота на старопрестолния град и трансформирането на културни форуми в утвърдени брандове очертават конкретни рамки, задават определени мащаби на градското битие и насоки на неговото развитие и по този начин изразяват постоянството, избрания модел на идентифициране, заявен в стратегията за града. Форумите, откроени сред приоритетите в културната политика, обособяват представата за марката – град. Синтезът на жанровете, на „високото“ изкуство с любителското творчество в рамките на отделни фестивални събития и непрестанното разрастване на кръга от фестивали, които „превземат“ знакови топоси в старата столица и определят съвременната й идентификация на фестивален град, осъществяват обща роля. „Различията“, съизразяващи законите за постоянството, границите и конкретността, задават перспективата на развитие и очертават „фокуса върху отличителните черти на марката“. Постоянството на възприятията и впечатленията на целевите публики – туристи, посетители, обитатели, ценители на изкуствата, медийни експерти, наблюдатели – от фестивалните „сюжети“ и техния креативен и комуникационен ресурс определя до известна степен представата за самия град.
Диалогът между изкуства, творци и публики, който се разгръща в хронотопа на различни по мащаб и тематика фестивали и в нескончаемия кръговрат от тържества, изложби, пърформънси, флашмобове, „отразява“ водещи характеристики на марката град и законите на брандинга, които „подсказват“ логиката на нейното развитие.
Средоточие на различни и непрестанно увеличаващи се през годините творчески форуми, старата столица метонимизира „раздвоението“ на съвременния град между приобщеността на неговите обитатели към установени ценности и културни модели и постоянният им стремеж да надскочат рамките на конвенционалното и да открият нови алтернативи за себеполагане в социалната среда.
Проектирана и премоделирана в гравитацията между утвърденото и утвърждаващото се, между рутината и провокацията, хетерогенната арт територията на града изразява неговото брандиране като съучастие и синхронизация на различията.
Библиография:
1. The Art of Regeneration. Urban Renewal througt Cultural Activity by Landry, Lesley Greene, Francois Matarasso, Franco Bionchini, 1996, p.21 – 24.
2. Стойков, Любомир . Култура и медии. С., Авангард Прима, 2006, с.56-57.
3. The Art of Regeneration. Urban Renewal througt Cultural Activity by Charls Landry, Lesley Greene, Francois Matararasso, Franco Bionchini, 1996, p.21 – 24.
4. Пак там, с. 21-24.
5. Начева, Наталия. Връзки с обществеността на културни институции. С., УИ Св. Климент Охридски, 2010, c.38.
6. Кутин, Любомир. Фестивалът като феномен на художествената култура. Варна, ИК Славена , 2004.
7. Голдблат, Джо. Специални събития. Глобален мениджмънт на събития през ХХI век. С., Roi Communications, 2006, с.11-15.
8. Кутин, Любомир . Фестивалът като феномен на художествената култура. Варна, ИК Славена, 2004.
9. Стойков, Любомир. Култура и медии. С., Авангард Прима,2006, с.73.
10. Пак там, с. 83.
11. Lull, James. Media Communication, Culture: A global Approach. 2 ed. New York: Columbia University Press, 2000, p. 161.
12. Рийс, Ал и Лаура. 22 неизменни закона на брендинга. С., Издателство Класика и стил,2000, с.135.
13. Пак там, с.135.