Нов български университет

гл. ас. д-р Тодор Панайотов, Нов български университет

 

Резюме: Половинвековният вестник „Мир” е най-дълго излизалият, най-добре списваният, най-авторитетният и най-значимият политико-обществен вестник в Третото българско царство. Водещите медии в чужбина считат „Мир” за достоверен източник на случващото се в България, следят го отблизо и не крият своята положителна оценка за него. Изследователите на печата определят „Мир” като “българския “Таймс”. Всичко това го превръща в институция в българската периодика и го доближава до престижните вестници, сериозния печат и качествената преса. За половин век в “Мир” са публикувани хиляди материали посветени на културата и изкуството, които излизат в десетки рубрики. За вестник “Мир” като щатни журналисти и външни сътрудници работят редица представители на българския културен, политически и стопански елит. Те са привлечени от реномето на вестника, от авторитета на редакторите и издателите му, както и от възможността да изложат пространно своите разбирания по широк кръг въпроси.

Summary:

In its fifty-year long life, “Mir” was the longest-lived, best-written, most authoritative, and most important political and public newspaper in the Third Bulgarian Kingdom. Leading foreign media considered “Mir” to be a trustworthy source of the news-of-the-day in Bulgaria, followed it closely and expressed their highest approval of its quality. Journalism researchers have nick-named “Mir” the “Bulgarian “Times”. These accolades have transformed the newspaper into an institution of the Bulgarian press and have given it a place in the ranks of other serious, quality, and prestigious publications. Over the course of half a century, thousands of arts and culture articles have been published in “Mir”. Numerous members of the Bulgarian cultural, political, and business elite have contributed to the newspaper as reporters and correspondents. They were drawn to “Mir” due to its distinguished reputation, the prominence of its editors and publishers, as well as the opportunity to express their opinions on a variety of subjects before a wide audience.

 

През тази година се навършват 170 г. от излизането на първото българско периодично издание и началото на българската журналистика. Затова в моя доклад ще разгледам едно от знаковите издания в българската периодика, като акцента е поставен върху неговите културни рубрики и сътрудници.

Половинвековният вестник „Мир” е най-дълго излизалият, най-добре списваният, най-авторитетният и най-значимият политико-обществен вестник в Третото българско царство. Водещите медии в чужбина считат „Мир” за достоверен източник на случващото се в България, следят го отблизо и не крият своята положителна оценка за него. Изследователите на печата определят „Мир” като „най-меродавния политически вестник в България със значение и в чужбина“ (1), като „класика на буржоазен партиен вестник“ (2), като „най-достолепния вестник, наричан “българския “Таймс“(3), като „най-майсторския буржоазен вестник в България“ (4), като „представителен вестник, който, заради качествата на журналистическия продукт, е спечелил прозвището „българския Таймс“ (5).

Вестник “Мир” е основан през 1894 г. За половин век от него са излезли 13 129 броя, като от 1905 г. става всекидневник (6). Близо три десетилетия е централен партиен орган на една от водещите партии в страната. През 1923 г. „Мир” е обявен за непартиен вестник и до края на 1944 г. се налага като сериозен и печеливш всекидневник, който отстоява буржоазните идеи и принципи, влияе върху решенията на управляващите среди и формира общественото мнение (7). Всичко това го превръща в институция в българската периодика и го доближава до престижните вестници, сериозния печат и качествената преса.

Обликът на вестника многократно се променя през годините. Това се дължи на условията на списване, на промените, налагани от главните редактори и издателите на “Мир” и на различни трудности. Като партиен орган визията на “Мир” често се променя заради смяната на печатниците, защото те разполагат с различни по формат печатарски машини, шрифтове, хартия. Според Владимир Топенчаров, това се отнася до почти всички издания в началото на XX в. и е причина да не се създаде “типична физиономия на българския всекидневник“ (8).

Като всекидневник “Мир” излиза следобед, шест пъти в седмицата с изключение на почивните дни – неделни и празнични. Най-често изданието се отпечатва в 2, 4, 6, 8 страници. Нормалният брой на вестника е на четири страници, а намаленият обем на 2 страници е по време на войните за национално обединение. През периода 1929-1939 г. съботния брой нараства на шест страници, а предпразничните броеве като новогодишния, коледния и великденския са на осем страници.

В началото на XX век другите всекидневници в страната имат сходен облик. Те също излизат на 4 страници, а в годините на войните и след тях – на две. В нормалния им 4-страничен брой две страници са посветени на външни събития, една страница разглежда вътрешните въпроси и една е заета с обявления (9).

В „Мир“ обаче се публикуват и много материали посветени на културата. Те излизат на следните страници и в следните рубрики. На втора страница е рубриката „Културен живот“. На трета страница се печатат статии по въпросите на културата, науката, образованието. На четвърта страница най-много колони са отделени на забавната рубрика “Из науката и живота”, а в подлистник се дават откъси от литературни произведения. Тук редакцията публикува още програмата на радиото, афишът на театрите и кината. Допълнителните две страници в шестстраничния съботен брой са изпълнени с исторически статии, спомени, забавно четиво, разкази, откъси от нови книги. В предпразничните осемстранични броеве има още и новогодишен, коледен или великденски разказ, стихотворения и статии от духовници за дадения църковен празник.

В “Мир” се публикуват и извънредни притурки. От пролетта на 1911 г. до есента на 1912 г. в съботния брой на вестника, 4 страници са отделени за седмична литературно-обществена прибавка. По-късно тя е наречена “Издание” и от начало е с двойна номерация (самостоятелна и на вестник “Мир”), а след това с отделна. В прибавката (издание) се публикуват творби от най-големите западни и руски автори. От българските поети и писатели се публикуват материали на Иван Вазов, Тодор Влайков, Стоян Михайловски, Ана Карима, Цанко Церковски, Пейо К. Яворов, Антон Страшимиров и други. Изданието поддържа рубриките “Литературни портрети”, “Нови книги”и публикува материали с обществено-стопански, общообразователен и научно-популярен характер (10). Чрез това издание редакцията се стреми да поднесе на читателите си главно културно, извън политиката четиво.

Още като партиен орган вестник “Мир” разчита на значителен брой външни автори. Те са главно народняци, но има и ярки представители на културните среди, необвързани с Народната партия. Това са предимно поети и писатели, които считат вестника за авторитетна трибуна и публикуват в него своите творби.

През непартийния период “Мир” успява да привлече стотици външни сътрудници. Само за 1936 и 1937 г. техният брой е над 120 (11). Повечето от тях са известни имена в своята професионална област. Главно това са учени, духовници, дипломати, чиновници, юристи, икономисти, лекари, писатели, критици, художници. На най-изявените редакцията дори поверява да списват отделни рубрики.

Постоянните автори на уводни статии в “Мир” пишат основно по проблемите на политиката. Освен тях, по тази тема, като външни сътрудници се изявяват едни от най-големите художници на България. Това са Райко Алексиев, Илия Бешков, Стоян Венев, Преслав Кършовски, Кирил Буюклийски, Ангел Попов, Димитър Кабрански. Техните политически карикатури се отпечатват на първа страница. През периода октомври – декември 1944 г. карикатури в “Мир” публикуват Стоян Сотиров, Давид Перец, Борис Ангелушев и Захари Жандов.

От художниците, работещи за вестника, най-активни са  създателят на хумористичния вестник “Щурец” Райко Алексиев и Кирил Буюклийски. Талантът на Алексиев е оценен и от изданията в чужбина. В брой 11803 от 5 декември 1939 г. редакцията с гордост изтъква: “Напоследък много карикатури на Райко Алексиев, поместени в “Мир” се препечатват от английски, югославски и други списания и вестници.” Докато Алексиев публикува главно карикатури, то Буюклийски е автор и на портрети. Само през 1940 г. от Буюклийски в “Мир” излизат освен 25 карикатури, и портрети на Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Петлешков, Христо Ботев, Васил Левски, цар Борис III. Освен в “Мир”, през периода 1920-1944 г. Буюклийски печати свои работи и в близо 20 периодични издания, като през 1943-1944 вътрешните страници на вестник “Нашенец” са изцяло с негови карикатури (12).

Всички рисунки в “Мир” са дело на външни сътрудници, тъй като няма назначен щатен художник. Повечето предпразнични броеве, включително и тези, посветени на Коледа, Нова година и Великден, излизат с рисунки, дело на Бинка Вазова-Николова. Специално за децата на своите читатели редакцията публикува 100 комикса от Сава Георгиев. Те излизат в продължение на 20 броя през 1940 г. Чрез тях художникът разказва за “подвизите на човека-машина Томата-автомата”.

На “Мир” сътрудничат и голям брой художествени критици. В материалите си те представят творчеството на редица художници, дават рецензии за техни самостоятелни изложби, както в страната, така и в чужбина. Сътрудниците на вестника пишат и обзорни статии за общите художествени изложби в България и за творчеството на чужди художници, които се представят пред българската публика. Често материалите са съпроводени с картини на творците. Някои от публикациите са остро критични и предизвикват полемики по страниците на “Мир”.

През 20-те години на XX век най-активен автор на такива материали е възпитаникът на Художествената академия, живописецът Иван Енчев – Видьо. През 30-те години на миналия век художествени критици на “Мир” са Петър Морозов, Евдокия Петева, Димитър Х. Иванов, Димитър Унтерберг. В годините на Втората световна война секретарят на Съюза на художниците и сценограф в Народния театър и Народната опера Преслав Кършовски списва рубриките “Скици от натура”, “Изложби” и “Изкуство и живот”.

От писателите и литературните критици свои материали публикуват Фани Попова-Мутафова, Тодор Г. Влайков, Стоян Чилингиров, Ана Каменова, Константин Петканов, Боян Болгар, Стоян Коледаров, Орлин Василев, Емил Коралов, Георги Томалевски, Мария Грубешлиева, Ефрем Каранфилов, Владимир Василев, Петър Увалиев, Димитър Бабев и Матвей Вълев-Босяка.

Последните двама завеждат и рубрики във вестника. Бабев е поет, драматург, литературен критик и преводач (13). Първата му публикация в “Мир” е посветена на поета Кирил Христов и излиза на 19 август 1912 г. в брой 3633. Трайното му сътрудничество обаче датира от периода 1937-1943 г. Тогава завежда отделите “Критика” и “Седмичен книжовен преглед”. В тях представя и оценява новопоявилата се българска книжнина. В края на всяка година пише обзорни статии, които често са остро критични. Ето неговата оценка за българския роман, публикувана в брой 11823 от 28 декември 1939 г.: “Все повече от нашите писатели се увличат от писане на романи. [...] От 20 години насам не е създаден роман, който поне малко да се е наложил на вниманието на интелигентния четец, тъй както бе с Вазовите романи или с тия на Страшимирова. Освен критикът Бабев, другият автор на рубрики в “Мир” е писателят Матвей Вълев. Той сътрудничи на близо 20 периодични издания (14). В “Мир” завежда рубриките “Седмичен бележник” и “Бележки на един писател” (“Бележки на писателя”). В годините на Втората световна война в тях разглежда проблемите пред българската култура и нейните дейци.

Най-активните музикални критици на “Мир” са Георги Згурев и проф. Димитър П. Иванов. От 1926 г. до края на вестника, Згурев завежда рубриката “Музикален преглед” и подписва материалите си с псевдонима F. Roux (15). Професор Иванов е член-основател и почетен артист на Народната опера, музикален педагог и председател на Българския музикален съюз (16). Във вестника пише материали за Народната опера и за изявите в чужбина на наши музиканти, сред които е и оперната ни звезда тенорът Тодор Мазаров – “Българският Карузо”. Във вестника отделни статии за музикални прояви на различни оркестри пишат Марин Големинов и Стефан Стефанов Тинтеров (17).

Постоянен външен сътрудник на вестник “Мир” по проблемите на театъра е актрисата, театралната критичка и педагожка Вера Василевна Пушкарьова-Пехливанова. Тя е родена в дворянско семейство и завършва последователно Института “Смолни” (“За възпитание на благородни девици”), педагогически курсове и висшите Бестужевски курсове (женски университет), театралната школа при Императорските драматични театри, където й преподават В. Н. Давидов и К. С. Станиславски. Почти 20 години е първостепенна актриса в Императорския Александрински театър. През 1920 г., заедно с втория си съпруг, българина Йордан Пехливанов (полковник от руската и Червената армия) се установяват в България. Тук Вера Пехливанова преподава в различни столични гимназии, Държавната музикална академия, Софийския университет и основава кръжеца “Живо слово”, в който участват Николай О. Масалитинов, Константин Кисимов, Ирина Тасева, Олга Кирчева и др. (18).

Вера Пехливанова пише рецензии за Народния театър, балетни и други художествени изяви и материали, посветени на проблеми и дейци на театралното изкуство. Общият им брой е над 460 и са отпечатани в над 20 български и руски издания. Само в “Мир” тя е автор на близо 300 статии, които са публикувани в периода 1920-1941 г. (19).

След смъртта на Пехливанова за сътрудничеството й във вестника главният редактор Петър Тасев пише: “Успяваше в определен ден и час да напише и да донесе статията си за “Мир”. Енергията, точността и изпълнителността си – първото условие на един пишещ – тя прояви именно тук, в стотиците си статии. Тук Пушкарьова показа блясъка на своя ум и на своето разбиране. Пишеше с такава ревност, така често и с толкова голямо съзнание за обективност, че и сега, дори името й за читателите е свързано с името на вестника, с който сътрудничеше. Няма читател на ”Мир”, който да не познава Вера Пушкарьова и няма познат на Пушкарьова, който да не чете “Мир” (20). Сходно е мнението и на Екатерина Каравелова. За Пехливанова тя пише: “Стана наш най-добър театрален критик във в. “Мир” (21).

По проблемите на театъра статии за “Мир” през 1935-1936 г. пише Надежда Герова-Надгер, а в годините на Втората световна война – Христо Недялков и директор-режисьорът на най-големите български театри и редактор на редица издания Николай Фол. С отделни статии във вестника се изявяват и известните театрали Н. О. Масалитинов и А. А. Иконографов (22).

Освен хора от редакционния състав, преводни материали за “Мир” подготвят и външни сътрудници. Най-често техните публикации са подписани само с инициали и излизат в отдела “Из науката и живота”. Дългогодишен сътрудник на този отдел е Георги И. Табаков, който е човек със солидно образование и езикова подготовка. Той е възпитаник на Болградската гимназия и Новоросийския университет, дълги години работи в областта на просветата и като директор на Етнографския музей, а за “Мир” превежда материали от руски, френски и немски (23). За вестника преводни материали от френски език през 30-те години на XX век подготвя Мария Хаканова (24).

За половин век в “Мир” са публикувани хиляди материали посветени на културата и изкуството, които излизат в десетки рубрики. За вестник “Мир” като щатни журналисти и външни сътрудници работят редица представители на българския културен, политически и стопански елит. Те са привлечени от реномето на вестника, от авторитета на редакторите и издателите му, както и от възможността да изложат пространно своите разбирания по широк кръг въпроси.

Високият професионализъм на списващите вестника прави “Мир” водещо периодично печатно издание в страната. Хората на вестника със своите качества, разбирания и всеотдаен труд спомагат изданието да се превърне в “българския “Таймс”.

 

1.     Бележки:

1.Андреев, Б. Начало, развой и възход на българския печат. T. 2, С., 1948, с. 126.

2.     Топенчаров, Вл. Българската журналистика 1885-1903. С., 1983, с. 301.

3.     Панайотов, Ф. Печатът. – В: България 20. век. Алманах. С., 1999, с. 22, 829; Панайотов, Ф. Вестници и вестникари. Книга за българския печат. С., 2008, с. 154.

4.     Константинова, З. Журналистиката в България. -  Съвременна журналистика, 1989, № 4, с. 65.

5.     Константинова, З. Из топосите на българския периодичен печат (1878-1944). - Год. СУ, Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 14, 2007, с. 55; Константинова, З. За марките на българската периодика (до 9 септември 1944). - В: Viva Vox. Юбилеен сборник в чест на професор Веселин Димитров. С., 2008, с. 261.

6.     Панайотов, Т. Темите на всекидневния вестник „Мир” (българския „Таймс”) в годините на Втората световна война. – Минало, 2005, № 2, с. 49.

7.     Панайотов, Т. Всекидневният вестник „Мир” за управлението, партиите и политиката на България през периода 1923-1939 г. – В: България – 100 години юридически суверенна държава. Икономически, политически и културни постижения. Т. 2. С., 2010, с. 182.

8.     Топенчаров, Вл. Българската журналистика 1903 – 1917. С., 1981, с. 14.

9.     Стоянов, Ст. Поява и развой на българския периодичен печат. С., 1936, с. 171; Казасов, Д. Искри от бурни години. С., 1987, с. 322.

10.  Периодика и литература. Т. 4. 1911-1917. С., 1995, с. 78-83.

11.  ЦДА, ф. 159 к, оп. 10, а.е. 1162, л. 7.

12.  НА БАН, сбирка 13, а.е. 146, л. 3; а.е. 147, л. 2-3; а.е. 148; ЦДА, ф. 1333 к, оп. 1, а.е. 5, л. 1.

13.  Речник на българската литература. Т. 1. С., 1976, с. 62; Енциклопедия България. Т. 1. С., 1978, с. 164.

14.  Пак там, с. 238-239; Пак там, с. 781.

15.  Богданов, Ив. Речник на българските псевдоними. С., 1989, с. 323.

16.  Данчов, Н., И. Данчов. Българска енциклопедия. С., 1936, с. 513.

17.  Мир, № 11804, 6 декември 1939; № 12879, 3 август 1943.

18.  Енциклопедия България. Т. 5. С., 1986, с. 209, 581-582; Петров, П. Жреци на живото слово. Кръжецът “Живо слово” в духовния живот на България (1926-1943 г.). С., 2003, с. 100-104.

19.  ЦДА, ф. 1066 к, оп. 1, а.е. 34, л. 1-37.

20.  Пак там, а.е. 3, л. 1.

21.  Пак там.

22.  Мир, № 10582, 26 октомври 1935; № 11734, 11760 от 12 септември, 13 октомври 1939.

23.  Пак там, № 9756, 16 януари 1933.

24.  ЦДА, ф. 543 к, оп. 1, а.е. 82, л. 222; АСБЖ, инв. № 415, с. 209.

 

Съкращения:

АСБЖ - Архив на Съюза на българските журналисти

НА БАН – Научен архив на Българската академия на науките

ЦДА – Централен държавен архив

ф. - фонд

оп. - опис

а. е. - архивна единица

л. - лист