Нов български университет

гл. ас. д-р Калина Христова, Нов български университет

 

„Изглежда, обаче, да е нещо огромно и трудно да се разбере,

Топосът – това е, място-пространството.“

Аристотел, Физика, Книга IV

Резюме:

Необходимостта от изграждането на квартали за изкуство и култура е породена не само от идеята за децентрализиране на културата, но и играе важна социална роля за икономическото и културно развитие на съвременното общество в България.

В цял свят от дълъг период време съществуват пространства, квартали, в които не съществува разграничение на класическото от съвременното в изкуството, в които артистите имат поле за изява за разнообразни форми на творчески изяви, без те да бъдат затворени в рамките на традиционното, без нужда от официализиране и категоризиране.

Обособяването на действащи културни центрове е от изключителна важност за икономическото и културно развитие на дадената държава. Примерите за положителното влияние на артистичните квартали  в Европа са многобройни, а тези, които са извън Стария континент, доказват тяхната социо-културна роля в съвременното общество.

Summary:

The need for construction of quarters for arts and culture was caused not only by the idea of decentralization of culture, but also plays an important social role in economic and cultural development of modern society in Bulgaria.

Without distinction between classic of contemporary artall over the world there are created spacesand districts in which to exist various forms of creative expression, without closing them in frames or formalized and categorized.

Cultural policy is changing. Traditionally, cultural policies have been concerned with providing financial support for the arts, for cultural heritage and for institutions such as museums and galleries. In recent years, around the world, interest has grown in the creative industries as a source of innovation and economic dynamism.

 

Вероятно малка част от обществото ни си задава въпроса какви са нуждите на един артист в днешно време. И разбира се, на фона на сериозните социално-политически проблеми в нашето общество въпросът изглежда маловажен.

Обособяването на действащи културни центрове, особено в столицата на европейска държава, е от изключителна важност за икономическото и културно развитие на дадената държава.

Всички европейски и световно значими за световната култура столици имат обособени пространства, в които свободните артисти намират не само поле за изява, но и пространство за работа. Определението за артист е обобщаващо за творци от всички жанрове на изобразителното, сценично, визуално и съвременно изкуство.

За да разберем по-добре нуждите на този артист е необходимо да вникнем по-дълбоко в разбирането за артистизъм и т.н. творчество на съвременния свят.

От дълъг период назад във времето западноевропейският свят, без да разграничава класическото от съвременното в изкуството е създал пространство и атмосфера, в която да съществуват разнообразни форми на творчески изяви, без да ги затваря в рамки или официализира и категоризира.

Всички форми на творчески изяви съществуват паралелно и намират своето пространство в градската среда.

Обособяването на действащи културни центрове, особено в столицата на европейска държава е от изключителна важност за икономическото и културно развитие на дадената държава. Примерите за положителното влияние на артистичните квартали  в Европа са многобройни, а тези, които са извън Стария континент, доказват тяхната социо-културна роля в съвременното общество.

Като за начало, на Запад съществува практиката “art squatting” [1], от която тръгва всичко. Най-просто казано – група артисти се събират и окупират изоставени сгради, които преобразяват на ателиета, студиа, театрални зали, работилници и т.н. Подобна практика съществува в Италия, Франция, Англия, Германия, САЩ, че дори и в близката до нас Гърция. Става въпрос за нелегално обитаване на изоставени пространства, което е доста различно от нашия случай. Но има няколко примера за art squatting, които с времето се развиват до образа на бъдещата „Зона Култура“.

Проектът Village Underground в Лондон, Англия. Историята му започва с нуждата от студиа на приемливи цени в централен Лондон. За този артистичен център е избран изоставен влаков виадукт, построен през 1848 година, както и склад във викториански стил в непосредствена близост до него. Друга водеща идея е бъдещите студиа и изложбени площи да са изградени изцяло от рециклирани материали и по никакъв начин да не застрашават околната среда. Поради тази причина студиата се помещават в стари неизползваеми влакови композиции и транспортни контейнери, а складът е реставриран с еко материали. Цялото артистично “градче” се захранва със зелена енергия от соларни панели и вятърни турбини. Проектът е спонсориран от Лондонската община, London Rebuilding Society, Triodos Bank, Fair Finance и GLE One London. Пространството е достатъчно голямо, за да могат постоянно да работят 50 артисти. Огромният викториански склад се използва като изложбена, концертна и театрална зала. Village Underground доказва, че подобни артистични центрове биха могли да съществуват и в сърцето на космополитни градове. Зелената енергия, която произвеждат сами, както и рециклираните материали правят студиата и пространствата доста по-евтини от всяко друго студио в Лондон и неслучайно мнозина артисти избират именно тях.

За един артист, независимо в кое направление, да общуваш с хора, които те разбират и също са артисти, е изключително важно.

Според Нобеловия лауреат Албер Камю [2] „творчеството не е единствената утеха за художника. То е средство да развълнува чувствата на повече хора, да им даде избран, възвишен образ навсекидневните страдания и радости. Ето защо то не задължава твореца да се уединява, подлага го на най-банални изпитания, предлага му универсални истини. Случва се така, че човек избира участта на артиста, защото се чувства избран, но твърде скоро се убеждава, че неговото изкуство, неговата избраност черпят сили от един извор: признанието за равенство с околните.“ Макар тези думи да са изречени през далечната 1957 г., те звучат актуално, именно в този момент, когато изкуството е поставено пред истинско предизвикателство, чиято цел не е се състои в неговото оцеляване, а във възпирането на неговото капсулиране, в маргинализацията на творческите общества.

Тук е мястото да поставим въпроса дали съществуват творчески общества, като не става въпрос единствено за сдружения или организации. Всяко едно от изкуствата е представено под някаква форма на сдружение – Съюз на българските художници, Съюз на българските писатели, Съюз на българските филмови дейци, Съюз на артистите в България, Съюз на българските музикални и танцови дейци, Съюз на архитектите в България и т.н., в което отделните артисти членуват, и където намират подкрепа, защита на правата си и често поле за изява под някаква форма. Става въпрос за разбирането за културно общество в по-глобален и обществено значим смисъл. Културно общество, което съществува извън институционалните рамки и защитава принципите и нуждите на изкуството, посредством самото изкуство.

Друг важен фактор е пространството за работа. Малко са щастливците, които разполагат със собствено студио или ателие и знаят колко по-добре е така. Но какво ще стане ако има място, където едновременно да се запознаваш с хора, близки до теб като занимание и разбирания, и има къде да работиш?

Развитието надостъпни пространства за хората на изкуството, в които да има условия за живеене и работа със сигурност е важен въпрос за творците, но той може да бъде важен проблем за засегнатите с редица социални проблеми, включително икономическото развитие, гражданска ангажираност, колективна и обществена дейност, и качество на живот на обществото. Изграждането на подобни пространства определено би увеличило количеството културни събития, би повлияло положително на цялостната културна обстановка в града и разбира се, не на последно място, би привлякло повече туристи.

Тъкмо от убеждението че културата и културните събития могат да са мощен двигател за развитието на градовете, тръгва идеята за конкурса „Европейска столица на културата“, който се организира от Европейската комисия. По същество това е проект за промяна на градовете, за подобряване на средата и качеството на живот в тях, само че реализирани изцяло с инструментите на културата. Титлата е шанс за добър имидж, туристи и нова инфраструктура, но не се дава непременно на градовете, които така или иначе имат престиж, известност и заслуги в областта.

София е град, който кипи от културни събития с различен мащаб, Пловдив също може да се похвали с богата културна програма. Конкуренцията между двата града се засили изключително много с приближаването на финалното журиране на кандидатурите от международната комисия.

В края на 2013 година платформата за съвременни изкуства и култура ЕДНО, която е организатор на Sofia Design Week, Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week обяви, че през 2014 година трите фестивала ще се провеждат в Пловдив като подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019 г.

Новината за оттеглянето на тези три големи международни фестивали се оказа разочароваща за голяма част от публиката им в София, както и за културните среди, защото един от големите независими културни оператори напуска столицата, в търсене на финансова подкрепа от Община Пловдив.

Въпреки, че според организаторите фестивалите обединяват дейностите и стоят независимо от задачите на програмата за конкретен град, те се включват в превръщането на Капана в първия квартал на творческите индустрии у нас. Капана всъщност се оказа сърцето на трите фестивала, както и позитивен пример за устойчива намеса в градска среда, която успя да оживи местната публика и сцена. Според Адриана Андреева, програмен директор на ЕДНО, тази акция има за цел активирането на запуснатите пространства, което да им вдъхне нов живот, но и да въвлече пловдивчани в промяната на облика на града, чрез средствата на културата и изкуството.

Едно от преимуществата на тези фестивали е богатата образователна програма, която е представена чрез организираните уъркшопи, отворени класове и форуми. Форумът, които се провежда по време на OneDesignWeekпривлича голяма публика от цялата страна, студенти от различни области на дизайна проявяват голям интерес към лекциите на световно признатите чуждестранни автори, арт директори и художници, които са част от програмата. Именно тази част и на трите фестивала е сред най-големите им достойнства, защото не само разширяват границите на познанията на публиката в областта на танцовото изкуство, архитектура и дизайн, но и са предпоставка за културен обмен на международно ниво, или в духа на идеите на организаторите – това е форма на културно номадство [3].

Вероятно като отговор на това „номадство“ от страна на платформата ЕДНО, но и поради необходимостта от децентрализиране на културата и отдалечаването ѝ от идеалния център на града, независимите културни оператори в София, започнаха обсъждане за възможностите за обособяване на зона за култура, изкуство и образователни инициативи в периферията на града.

В търсене на подходящо пространство в Столицата, което да разполага с големи застроени площи, с изградена инфраструктура, лесен достъп до градски транспорт, в известна близост до центъра на града се обединиха мнения, че това е именно районът на Сточна гара и Централна гара. В този район има множество обитаеми и необитаемите сгради: помещенията в Хладилния завод, стокова борса “Зимница” и пространството в подлеза на Централна гара (като последното е обект на трансформация от UnderGara [4]).

Идеята за приобщаването на тези изоставени райони не е нова, което доказват и опитите за промяна на статута и функционалността на Централната гара от страна на DOMA Art Foundation, които организират различни културни събития в района, използват пространствата за някои съпътстващи събития, част от DOMAArtFest, и имат желанието да превърнат изоставените търговски площи в студиа и ателиета за различни визуални артисти и художници.

„Целта на проекта UnderGara е да превърне ротондата в подлеза пред Централна ЖП гара в София в безопасно, чисто, удобно, оживено и привлекателно място, като създадем там творчески център (UnderGara Creative Hub), използвайки социално-кооперативен модел на участие на всички креативни индустрии в управлението на мястото.“– това споделят Дойчин Котларов и Мартина Стефанова от DOMA Art Foundation.

Ясно формулираната нужда от наличието на квартал за култура и изкуства в София идва от Фондация „София диша“ и нейните партньори – UnderGara, Фондация „Арте“, „Трансформаторите“ и др. Разбира се, реализирането на подобен грандиозен проект не е възможно без подкрепата на Столична община.

Трансформацията започна с организирания едномесечен фестивал „Зона Култура Фест“ (09.05 - 08.06. 2014 г.). Столична община, Асоциация за развитие на София и частните собственици, се явяват партньори на организаторите. Една част от избраните локации за провеждане на фестивала са собственост на Столична община, останалите са частни, какъвто е случая с Хладилен завод „Мраз“. Основна цел на провеждането на този фестивал е не само изявата на артисти, представители от различни области на изкуствата, а популяризирането на идеята за изграждане на културен квартал и привличането на съмишленици в лицето на частните собственици, които имат интерес да подкрепят подобна инициатива, която работи изцяло в техен интерес. В тази до голяма степен индустриална част на града има нужда от освежаване на инфраструктурата и условията на живот, но и от вливането на свежа кръв, което ще подпомогне дребния и среден частен бизнес в района.

Важен аспект е, че бъдещата Зона Култура [5] ще бъде място, където артисти и културни дейци от цяла България и от чужбина, ще могат да работят. Идеята за бъдещата Зона Култура е събирането на всички културни бизнеси на едно място. Не става въпрос само и единствено за артистичен квартал, а и за работещите в културните и творчески индустрии: архитекти, издатели, софтуерни разработчици, изследователи на културата, социолози, куратори и т.н.

Много важна част от идеята им е моментът, в който Зона Култура започва да води собствен живот – във финансово и в организационно отношение.

Когато през 2008 г. културните организация в Клуж, Румъния, установиха, че имат нужда от ново културно пространство, те не чакаха общината или държавата да им го даде, а сами се организираха и наеха сградата на бивша чорапена фабрика. Днес Fabrica de Pansule [6] е жив културен център.

Историята на културния живот в столицата познава и други опити за децентрализиране на културните прояви и разширяването на публиките, привличането на нови публики и малцинствени, и етнически групи. В опит на изграждането на подобни независими пространства за култура и изкуство през 2006 г. Йово Панчев създава „Студио Даухаус“ [7] – платформа за независима култура и съвременно изкуство, което се помещаваше известно време в сградата на завод Геоприбор в кв. Павлово. При представянето на платформата „Даухаус“, Йово Панчев подчертава, че в София няма територия, която изцяло да принадлежи на съвременното българско изкуство.

Фабриката се превърна в актуално място с интересна и интензивна културна програма до закриването на проекта със събарянето на сградата, където се помещаваше студиото, заради разчистването на терена за бизнес център. Според организаторите на платформата – нейното създаване и реализирането на редица събития е абсолютен кураторски проект в контекста на културната действителност у нас.

След събарянето на завода „Студио Даухаус“ се превръща в своеобразен номад, обитава различни галерийни и независими пространства за изкуство. Един от значителните проекти в областта на съвременното изкуство е организираният от „Студио Даухаус“ фестивал SofiaUnderground [8],

Едно от предизвикателствата в развитието на София като културна столица всъщност се оказва привличането на нови публики към съществуващите и нови културни събития в София, включително публики, които досега не са имали досег до съответното изкуство. Успоредно с това София е град и на алтернативни културни пространства, разделени условно в четири категории, които често се преплитат: места на малцинствата; скрити архитектурни забележителности; места на софийски градски културни практики и места на алтернативна художествена продукция и консумация. Алтернативните културни пространства допринасят за личното отношение към града, за личното преживяване.

Проектът Зона култура е от огромно значение за Столицата и е абсолютно нормално да бъде подкрепен максимално от държавните и общински институции. Същото е и с частните собственици, които със сигурност осъзнават важността на този мащабен проект, и желаят да помогнат. Само въпрос на време е да се проследи успехът на тези културни инициативи от страна на независимите културни оператори и общинските и държавни структури.

Столична община насърчава творческия образ на София чрез финансиране на проекти и инициативи по програма „Култура”, Културния календар на общината и програма „Европа”.

Независимо кой от двата града ще надделее в съревнованието за Европейска столица на културата през 2019 г., това раздвижване на културната сцена показва творческия потенциал на независимите културни оператори в България, което само по себе си е успех. Промяната в културният сектор е невъзможна без участието на културните дейци и оператори, дори да следва задълбочена стратегия за развитие.

Изграждането на културни квартали няма да реши всички проблеми, които засягат необходимостта от модерни зали, както и културни центрове в периферията на града, които да дават възможност за създаване на качествен културен продукт, но ще постави началото на превръщането на индустриалните сгради, наследени от миналото, в интерактивни пространства за култура. Това е едно добро, макар и позакъсняло начало на културна реформа, за която се изисква устойчивост и постоянство, между-институционалната и междусекторна комуникация и изграждане на трайни, ефективни и ефикасни партньорства.

Капана и Зона култура вече съществуват и привличат нови публики. Тяхното съществуване е отваряне на културния живот към нови форми, стилове, жанрове, подходи, както и използването на нови технологии с акцент върху експеримента и иновациите, предпоставка е за изява на млади творци, за техните дебюти.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

RushtonM.,Landesman R.:Creative Communities: Art Works in Economic Development, Brookings Institution Press, 2013

Golbard A.:New Creative Community: The Art of Cultural Development, New Village Press, 2006

Throsby D: The Economics of Cultural Policy, Cambridge University Press, 2010

 

Електронни източници

http://sofiadisha.com/zonakultura/

http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1633-alber-kamyu-na-istinskiyat-artist-e-chuzhdo-visokomernoto-prezrenie.html

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2013/04/27/2049946_sustezanie_po_duh_i_tvorchestvo/

http://www.minorcompositions.info/?p=684