2. Комуникационен мениджмънт и управление на знанието. Стратегически комуникации и управление на знанието
Професорите Хайдинк, Левис и ван Воеркум [1] от университета Wageningen, Холандия, програма „Комуникационни науки” предлагат следната популярна дефиниция за комуникационен мениджмънт – фокусиране на комуникацията за подобряване контекста на непрекъснато променящи се взаимодействия между организация и външна среда.
В случая, комуникацията играе централна роля и е ориентирана към приспособяване на организацията към средата, чрез средствата за интерактивно взаимодействие. Развиване на методология за усъвършенстване на комуникационната дейност. Някои подтеми в тази комплексна област са: рискови комуникации; информационни и комуникационни технологии; инструментална комуникация; проблеми с репутацията.
Комуникационният мениджмънт е важен компонент и неразделна част от структурите на съвременното комуникационно общество. Ориентиран е към изследване на мрежовата комуникация и използване на предимствата на съвременните, ориентирани към знанието, високотехнологични медии за решаване на комплексни информационни и други проблеми, които по някакъв начин заплашват здравето и живота на хората. Комуникационният мениджмънт още е специална информационна платформа, която може да бъде използвана за създаване на контент в съвременните мрежи, за индексиране и за структуриране на информацията в глобалните и локални мрежи.
Стратегическият комуникационен мениджмънт съсредоточава вниманието си върху управление на комуникациите в бизнес корпоративни структури и организации с идеална цел. Това направление кореспондира още с такива области като корпоративни комуникации, стратегическо планиране, операционен мениджмънт и други дисциплини. Мениджмънт на познанието (Кnowledge Мanagement или КМ) е съвременна комуникационна ориентация. Няколко са подходите в тази специфична област:
изграждане на стратегия за управление на знанието или по същество това са планове, базирани върху знанието и технологични системи, които ще допринесат за по-добрата организационна конкурентна способност; дефиниране и представяне на организационното знание.
Експертите идентифицират шест ключови фактора в тази област: управление, култура, управление на съдържанието, технология, приложения и измерване на резултатите.
Съгласно енциклопедията Wikipedia http://en.wikipedia.org мениджмънт на знанието има отношение към критичните резултати, свързани с оцеляването и с адаптирането на организацията. Това направление е свързано още и с компетентността на институцията непрекъснато да се трансформира съгласно промените във външната среда. КМ търси подходи как най-ефективно да се използват наличните организационни знания като се създават нови процеси и ориентации. Основни ключови фактори за развиване на тази област са: знанията, данните, информацията, т.е институцията се усъвършенства като се подобряват информационните ? възможности, акцентира се на задълбочен системен анализ. КМ кореспондира с други комуникационни и мениджърски модели като контент-мениджмънт, e-learning, експертни системи, семантични мрежи, презентация и трансфер на знания.
Ролята на комуникационните мениджъри при управление на знанието в съвременните институции е следната:
• Анализ на комуникационното състояние на компанията, мрежовата и информационната структура, преглед на натрупаното познание при управление на инфопроцесите;
• Дизайн на комуникационната система на институцията и планиране на информационните процеси;
• Дефиниране на комуникационни и информационни приоритети, с цел заемане на по-добри конкурентни позиции в медийното и интерактивно пространство;
• Вземане на решение, относно потенциалните комуникационни ориентации и стратегии;
• Въвеждане на програмни и познавателни алгоритми за анализ на комплексни проблеми, и дефиниране на методи за тяхното преодоляване;
• Изграждане на адекватни на реалностите информационни структури – комуникационно планиране, проучване на особеностите на комуникационния поток;
• Комуникационен тренинг на служители на всички нива в институцията, осъществява се с помощта на специализиран софтуер и при специални условия, създава се атмосфера на виртуална реалност като се използват различни технологични платформи;
• Въвеждане на системи за символна идентификация на компанията;
• Формулиране на подходи за управление на рискови и кризисни ситуации;
• Вертикална и хоризонтална информационна интеграция на процесите в институцията;
• Формулиране на комуникационните цели и визия;
• Управление на неформалната комуникационна мрежа – срещи, разговори, дискусии, конференции;
• Управление на комуникацията в мрежовото пространство, наблюдение на киберкомуникацията;
• Влизане в ролята на комуникационни агенти в интерактивното пространство, благодарение на експертното си познание и активна социална позиция;
• Изграждане на модерни системи за knowledge communication management;
• Дефиниране на съдържанието и значението на комуникационния процес в институцията, с цел неутрализиране на инициативи от страна на конкуренцията;
• Изграждане на система за онтологичен мениджмънт (множество мини-онтологии), имащи отношение към бизнеса;
• Използване силата на модерните медии, наречени от специалистите Web 2.0.
• Дизайн на комуникационната система на институцията и планиране на информационните процеси;
• Дефиниране на комуникационни и информационни приоритети, с цел заемане на по-добри конкурентни позиции в медийното и интерактивно пространство;
• Вземане на решение, относно потенциалните комуникационни ориентации и стратегии;
• Въвеждане на програмни и познавателни алгоритми за анализ на комплексни проблеми, и дефиниране на методи за тяхното преодоляване;
• Изграждане на адекватни на реалностите информационни структури – комуникационно планиране, проучване на особеностите на комуникационния поток;
• Комуникационен тренинг на служители на всички нива в институцията, осъществява се с помощта на специализиран софтуер и при специални условия, създава се атмосфера на виртуална реалност като се използват различни технологични платформи;
• Въвеждане на системи за символна идентификация на компанията;
• Формулиране на подходи за управление на рискови и кризисни ситуации;
• Вертикална и хоризонтална информационна интеграция на процесите в институцията;
• Формулиране на комуникационните цели и визия;
• Управление на неформалната комуникационна мрежа – срещи, разговори, дискусии, конференции;
• Управление на комуникацията в мрежовото пространство, наблюдение на киберкомуникацията;
• Влизане в ролята на комуникационни агенти в интерактивното пространство, благодарение на експертното си познание и активна социална позиция;
• Изграждане на модерни системи за knowledge communication management;
• Дефиниране на съдържанието и значението на комуникационния процес в институцията, с цел неутрализиране на инициативи от страна на конкуренцията;
• Изграждане на система за онтологичен мениджмънт (множество мини-онтологии), имащи отношение към бизнеса;
• Използване силата на модерните медии, наречени от специалистите Web 2.0.
Web 2.0 – характеристики
Web 2.0 като термин се появява по време на брейнсторминг сесия на една конференция (2001г.), в която участват O'Reilly and MediaLive International. В конференцията се включва още пионерът по мрежови техлогии Дейл Догерти.
Първата конференция по Web 2.0 е през месец октомври 2004г.
Някои основни разграничения между web 1.0 and web 2.0:
| Web 1.0 двойно кликване mp3.com Britannica online персонални, уеб страници спекулации с името на домейни разглеждане на страници движение на несвързани елементи публикуване управление на съдържание |
Web 2.0 технологията на google Adsense Napster Wikipedia блогове оптимизиране на търсещи машини разходи за кликване мрежови услуги участие wikis |
Web 3.0 е нов тип технология, трансформира се концепцията за мрежата и се преминава към мрежа, ориентирана към база данни/‘Data Web’ /.
Появяват се нови формати като XML, RDF и OWL семантични езици.
Web 3.0 се използва и като дефиниция на тенденции за използване на изкуствен интелект в мрежата, разширяване на семантичните концепции за комуникацията, развиване на софтуер, базиран на логически и интелегентни софтуерни агенти.
Семантичният уеб ще бъде в основата на Интернет от трето поколение. Мрежата още се трансформира в съвкупност от 3Д пространства. Някои основни характеристики на мрежата от трето поколение:
@ Вездесъща свързаност- мобилен Интеренет и достъп до мрежата от мобилни средства;
@ Пробладаваща мрежова дейност-интероперативни инфо услуги, софтуер като бизнес- модел; компютърни решетки;
@ Отворен тип технологии-открити API протоколи, формати с отворен тип данни, софтуерни платформи с отворен код, специални лицензии;
@ Интелегентна мрежа- семантични уеб технологии от типа на RDF, OWL, SWRL, SPARQL.
@ Дистрибуция на базаданни- поява на World Wide Database;
@ Пробладаваща мрежова дейност-интероперативни инфо услуги, софтуер като бизнес- модел; компютърни решетки;
@ Отворен тип технологии-открити API протоколи, формати с отворен тип данни, софтуерни платформи с отворен код, специални лицензии;
@ Интелегентна мрежа- семантични уеб технологии от типа на RDF, OWL, SWRL, SPARQL.
@ Дистрибуция на базаданни- поява на World Wide Database;
Съществена част от уеб 2.0 е максималното използване на колективен интелект, превръщане на мрежата в глобален мозък, блогосферата е еквивалент на постоянното общуване, характерно за човешкото съзнание.
В момента вниманието е съсредоточено върху това, как потребителят сам да класифицира данните и информацията: разположение, идентичност, идентифициране на услугите, назоваване на пространствата и местата.
Други особености, имащи отношение към развитие на софтуера:
1. Операциите стават основна компетентност;
2. Отношението към потребителя трябва да бъде като помощник при развитие на програмата;
3. Да мислим като синдикат, не само за координиране на действията;
4. Дизайн, който позволява повторно използване и подобрение, отворен код;
5. Иновацията като колективна дейност.
2. Отношението към потребителя трябва да бъде като помощник при развитие на програмата;
3. Да мислим като синдикат, не само за координиране на действията;
4. Дизайн, който позволява повторно използване и подобрение, отворен код;
5. Иновацията като колективна дейност.
Експертът по комуникации Шел Холтц (Shel Holtz) изразява няколко идеи в списанието „CW magazine” May-June, 2006, свързани с новата медия, наречена Web 2.0, като се изброяват три фундаментални принципа: общност; взаимодействие; креативност. Обобщено казано тезите на Холтц се свеждат до няколко основни неща.
Организации, които осъзнават как да станат част от това модерно, социално пространство ще бъдат по-успешни и по-резултатни при създаване на съдържание.
Web 2.0/ Виж приложение №5) е изкуствен въведен термин, съответстващ на новите комуникационни реалности, модели и медии. Web 2.0 се свързва с изграждане на уникална социална среда, където всеки един е потенциален създател на съдържание или приложение.
В този виртуален свят аудиторията контролира съобщенията. Компании, които искат да имат по-голямо влияние трябва да се обърнат с лице към хората, да вземат активно участие в техните интерактивни разговори. В наши дни системата за еднопосочно разпространение на информация от един център или медия изчезва.
Няколко сили въздействат на контекста при тази инфо-трансформация:
1. Прекалено задоволени потребители от гледна точка на предлагане на информация и услуги;
2. Изчезване на доверието към големия бизнес, съмнение за тъмни сделки и афери, често пъти излъчване на репортажи за съдебни процеси срещу висши мениджъри по глобални медии като CNN, Euronews, BBC;
3. Влияние на движението „отворен код” по целия свят. Потребителите се ориентират към създаване на собствени софтуерни програми като същевременно ги обменят помежду си и ги доусъвършенстват. Linux е първата подобна, успешна концепция за изграждане на подобни системи, напълно безопасни от гледна точка на сривове и функционални като ресурси;
4. Ограничаване на бариерите за вход. Днес възможностите за публикуване на съдържание са изключително опростени, не е необходимо да се владеят или познават специални софтуерни езици. Приложенията към отделни сървъри са ефективни и прости за усвояване. Развиване на технологии от типа API,s, IJAX дава възможност на всеки потребител, с желание и определени умения да публикува съдържание.
Web 2.0 изисква нови подходи и модели за поведение от страна на самите медии и институции, ако искат да уцелят в този динамичен свят. Ако не могат да влияят вече на съдържанието, по-добре да се опитат да извършват мониторинг на публикуваното за тях и да анализират основните слабости на собствената си комуникационна неадекватност.
Другите особености на новите явления са свързани с това, че хора с общи интереси се обединяват с цел овладяване на определена област и споделяне на знания за нея. Наблюдава се процес на пристрастяване към определени марки, услуги, т.е. онези, които създават и продуцират съдържание са пристрастени към това, което правят. Произвеждат, публикуват нещо не защото е тяхно хоби, а защото чувстват нещата по този начин. Потребители, харесващи определени услуги могат сами да ги промоцират. Възниква нов вид маркетинг, наречен „open source marketing”, както и появата на нов тип журналистика, а именно „гражданска журналистика”. Модерните медии сами насърчават своите почитатели да пишат и създават смислено съдържание, като респективно го публикуват в рубрика „горещи новини”.
Един от най-изявените архитекти на глобалните комуникационни мрежи е Теодор Нелсън, американски социолог и пионер в областта на информационните технологии, създател на термина и концепцията за „хипертекст” (Hypertext).
Терминът придобива публичност от 1965 г. Нелсън разработва и проекта „Xanadu” (1960) – електронна система за публикуване на материали в информационните мрежи.
Основните характеристики на тази система са:
• метаструктура и взаимодействие между съдържание и текстове;
• референтна структура и списък на съдържание, и респективно връзки между отделните блокове;
• изграждане на медийно съдържание.
Концепцията на Нелсън за хипертекста съдържа някои основни елементи:
1. непрекъснати връзки (links);
2. защита и запазване на авторските права – цитирането става по определена методика и с разрешение на автора;
3. оригинални връзки между документите – всички цитати и извадки да са свързани с оригинала;
4. двустранни линкове – всеки има право да публикува коментари към отделните страници;
5. сравнение между отделните версии и оригинала на съдържанието;
6. дълбочинна преработка - документът може да се променя, но всяка версия е налична; версиите са под формата на разклонения;
7. непрекъснато публикуване на съдържание, без празни пространства.
• метаструктура и взаимодействие между съдържание и текстове;
• референтна структура и списък на съдържание, и респективно връзки между отделните блокове;
• изграждане на медийно съдържание.
Концепцията на Нелсън за хипертекста съдържа някои основни елементи:
1. непрекъснати връзки (links);
2. защита и запазване на авторските права – цитирането става по определена методика и с разрешение на автора;
3. оригинални връзки между документите – всички цитати и извадки да са свързани с оригинала;
4. двустранни линкове – всеки има право да публикува коментари към отделните страници;
5. сравнение между отделните версии и оригинала на съдържанието;
6. дълбочинна преработка - документът може да се променя, но всяка версия е налична; версиите са под формата на разклонения;
7. непрекъснато публикуване на съдържание, без празни пространства.
Голяма част от идеите все още не са намерили приложения и тепърва ще се усъвършенстват съвременните инфомрежи в тази посока.
Ефективността на комуникационния мениджмънт зависи от следните фактори:
• Тип комуникационна структура на бизнеса;
• Наличност на неформални комуникационни процеси;
• Релевантна на контекста и бизнес-ориентациите информационна мрежа;
• Настройване на инфосистемата към трансформации и промени;
• Същност на комуникационната култура в компанията;
• Отразяване на културата в комуникационните и други стратегии;
• Ниво на компетентност на мениджърите и отделните екипи;
• Разбиране от страна на всички служители същността на институционалната стратегия;
• Изграждане атмосфера на доверие и надеждна комуникация с лидерските екипи;
• Споделянето на информацията е в зависимост от проблемите и решаваните задачи.
• Наличност на неформални комуникационни процеси;
• Релевантна на контекста и бизнес-ориентациите информационна мрежа;
• Настройване на инфосистемата към трансформации и промени;
• Същност на комуникационната култура в компанията;
• Отразяване на културата в комуникационните и други стратегии;
• Ниво на компетентност на мениджърите и отделните екипи;
• Разбиране от страна на всички служители същността на институционалната стратегия;
• Изграждане атмосфера на доверие и надеждна комуникация с лидерските екипи;
• Споделянето на информацията е в зависимост от проблемите и решаваните задачи.
Ключово понятие в комуникационния мениджмънт е комуникационната и информационната компетентност като от равнището им се определя до каква степен една организация е иновативна и конкурентноспособна.
Спитцбърг (Spitzberg (1988) дефинира комуникационната компетентност като „способности да взаимодействаме ефективно с другите”. Терминът има отношение към точността, яснотата, разбираемостта, кохерентността, експертизата и ефективността при отношение с другите.
По-пълно операционализиране на термина дава Фридрих (Friedrich (1994), който предлага комуникационната компетентност да се дефинира като ситуационна възможност да се формулират реалистични и подходящи цели и да се максимализира тяхната реализация чрез използване на знание относно себе си, контекста, комуникационните теории и впоследствие да се генерира адекватно комуникационно представяне.
Комуникационната компетентност може да се измери много лесно като се провери дали поставените цели са реализирани. Тоест основната функция на комуникацията е да се максимализира ефекта на „споделяне значение”. Паркс (Parks (1985) изследва три теми, които въздействат на компетентността: контрол, отговорност и прогнозиране. Тоест, за да бъдем компетентни ние трябва не само „да знаем” или „да знаем как” („not only 'know' and 'know how”), но също така трябва да действаме и да знаем какво правим в момента.
Характеристики и принципи на информацията:
Според ресурсите в електронните енциклопедии информацията – това са данни, представени в разбираема форма, значението на които е съобразено с контекста и могат да бъдат използвани за практически или научни цели.
В по-динамичен смисъл „информация” означава съобщение, предадено с помощта на определена медия, с цел комуникация или изразяване на чувства.
Съобщението обаче, трябва да бъде информативно и независимо от субективното възприемане от дадена личност.
По-конкретно информацията – това са всички факти, идеи и творческа дейност на човешкия интелект, както и представи, които могат да бъдат обект на формална или неформална комуникация в различни форми.
През 1801 г. Томас Джеферсон в една своя реч отбелязва, че „дифузията на информация” е един от фундаменталните принципи на републиканската форма на управление, установена с Конституцията на САЩ.
Понятието взаимодейства със знание, дезинформация и липса на информация.
Claude Shannon, авторът на „Математическата теория по комуникации” разработва научен информационен модел на основата на четири основни елемента: редундантност (излишък от информация); ентропия; неопределеност; компресиране на данните.
Основната формула, с помощта на която се определя ентропията е следната:
H=-? pi.logpi
Клод Шанон доказва, че информацията – това са символи, които съдържат неочаквани новини.
Професорът по социология Скот Лаш [2] от Лондонския университет дефинира следните качества на съвременната информация:
• Информацията е само един от многото видове културно съдържание. Отличава се от другите видове съдържания по своята продължителност и темпоралност;
• Информацията не е наратив, не е дискурс, нито роман, кино, архитектура, изкуство или артефакт. От всичко изброено по-горе тя е най-близко до архитектурата и дизайна;
• Новото информационно пространство не е инструментално, то е пространство на събитията. То е атопия – място, където няма място, атопично е още и по отношение на времето;
• Атопичното информационно време и пространство е без минало и бъдеще. Информационната стойност струва нещо единствено сега, в реално време.
• Информацията сама по себе си е статична. Комуникацията я зарежда с динамика, със сила и с енергия. Комуникацията е свързващо звено между информационното и глобалното.
Мрежовото общество е общество на глобалните комуникации и потоци, можем да говорим вече за възникване на комуникационни общества. Информационните медии, както ги нарича Лаш [3] , действат на големи разстояния, почти на мига и не оставят никакво време на потребителя за смислена медиация. Когато информационното замени социалното като господстващ принцип, твърди Лаш, налице е информационно общество. Голямото противоречие на информационното общество според него се състои в това, че нещо, което е произведено с най-висши познания и рационалност, в своите непреднамерени последици води по повсеместно разпространение и претоварване с пределна, информационна ирационалност. Това състояние Лаш [4] нарича „дезинформирано информационно общество”.
Основни комуникационни принципи:
• Комуникацията да отговаря на основните теории и модели, задаващи базови параметри при организиране на комуникационния процес;
• Комуникацията да бъда съобразена с контекста;
• Информацията да се ориентира към мултилингвистичен и мултикултурен формат;
• Комуникацията да бъде последователна и логически, ясно структурирана;
• Да се зачита гледната точка на другите;
• Комуникацията да бъде ориентирана към диалог;
• Съобщенията да бъдат въведени в реални отношения;
• Да отговаря на инфопотребностите на хората;
• Да е съобразена с модерните интерактивни технологии.
Интерактивната комуникация означава генериране на значение чрез обмяна на идеи, използвайки поредица от съвременни средства за предаване на данни и комбинация от електронни процеси. Интерактивната комуникация осигурява активно участие на онези студенти и обучавани, които обикновено не изразяват открито своите идеи; тя разрушава монопола върху съдържанието, контролирано от традиционните медии.
При избора на формата на интерактивно обучение е необходимо:
• да се вземе предвид характеристиките, условията и етикета за поведение, типични за изградената интерактивна среда;
• да се направи подбор на процесите, подходящи за целите на обучението;
• търсене на контакти и взаимодействие с виртуални общности, с интереси, близки до нашите.
По време на интерактивното взаимодействие е необходимо:
• използване на широк спектър от средства за създаване на съдържание (текст, глас, видео, образ, снимки), така че да се засили влиянието на медията върху средата;
• синхронизиране на моделите така, че те да бъдат удобни, достъпни, близки до обучаваните;
• взаимно изслушване, търсене на разбиране, насърчаване, генериране на идеи и пълно споделяне на информацията по проблема.
Интерактивното обучение може да се базира на синхронна и асихронна комуникация, и включва електронна кореспонденция; списък с електронни адреси; групово взаимодействие във виртуални места на знанието; сhat rooms; интерактивни видео-конференции; аудио-комуникация; взаимодействие чрез симулиране и моделиране на процесите.
Технологиите, сами по себе си, не променят фундаменталните принципи за високо качество на обучението. Но интерактивната комуникация и в частност интерактивното обучение добавя нови измерения към образователния процес. Насърчава се комуникацията чрез експресивни дигитални образи и създаване на подходяща on-line среда за възприемане на знания.
Професорът по информационен и комуникационен мениджмънт, Мартин Еплер от университета в Лугано анализира проблемните елементи в концепцията „ориентирана към знанието комуникация” или (knowledge communication) http://www.slideshare.net/whatidiscover/knowledge-communication-between-experts-and-decision-makers
www.knowledge communication.org/wpca0401.pdf-Ask3
Този комуникационен модел представлява предварително обмислена, интерактивна дейност за предаване и реконструиране на проницателност, оценки, опит и умения, с помощта на вербални и невербални средства.Тази комуникация се използва за предаване на знание от един човек на друг. Knowledge communication, следователно е предназначена за успешен трансфер на know-how (как да се изпълни задачата) и know-why (причинен от взаимодействието комплексен феномен), know-what (резултатът от тестовете), know-who (споделен с другите опит) с помощта на медийна интеракция.
Посоченият по-горе процес може да протича синхронизирано и асинхронизирано. Първият тип има отношение към взаимодействието в реално време, а вторият тип се отнася до отложена във времето медийна интеракция. Във връзка със синхронизираната комуникация се използва още понятието диалог, базиран на знанието (knowledfge dialogs), наблягащ на интерактивен стил на взаимодействие и споделяне на знание (Isaaks, 1997). Вторият тип, или асинхронизираната комуникация се отнася към концепцията за медия, ориентирана към знанието (knowledfge media), като тази теория е въведена от Мартин Еплер/Eppler/ през 1999.
Тоест медията, ориентирана към знанието е способна за трансфер на знание, с помощта на определена комуникационна технология. Има отношение още към взаимодействие, е-обучение, услуги за извличане и съхраняване на данни.
При това тълкуване на нещата, комуникацията, ориентирана към знание, е много повече от обикновена информация (факти, цифри, събития, ситуации, развитие) или емоции (страхове, надежди, обещания), защото процесът изисква подвижен, предаваем контекст, базови и основни предпоставки.
Кnowledge communication не само че се различава терминологично от това какво (what) е обект на комуникация (знание в определен контекст, отколкото изолирани данни или информация), но още и как (how) се реализира комуникацията. Трансферът на информация може да бъде успешен без допълнителни усилия и като част от ежедневната комуникация. В същото време предаване на експертни прозрения или изводи изисква усложнена индиректна комуникация и визуализиране на определени части от контекста.
Процесът knowledge communication означава постигане на реципрочна, интерактивна комуникация между хората, вземащи решения, и експертите, защото и двете страни притежават фрагментно познание за действителността и следователно трябва да се стремят чрез обмен на знание да получат по-пълни и точни модели за реалните процеси.
Тоест използват се всички комуникационни средства за предаване на знание.Търси се не само обмен на информация, но и още създаване на специфичен тип контекст, така че получената информация да може да се използва за реконструиране на минали прозрения, идеи и намиране на нови перспективи за развитие.
Мартин Еплер прави разграничение още между комуникация-базирана на информацията и комуникация-основаваща се на знанието/ http://www.slideshare.net/whatidiscover/knowledge-communication-between-experts-and-decision-makers./
Първият тип е свързан с обработка на факти, данни, числа и описание. Процесите тук са под формата на презентации, отчети, електронна поща, Интранет, търсене на справки в мрежите.
Комуникацията, ориентирана към знанието притежава други характеристики като: прозрения, открития; преценка; възможности; поглед в бъдещето. Комуникационните процеси, в този случай, са ориентирани към- диалог; семинари и дискусии; графични сесии; разговори; и медийно взаимодействие, базирано на знание.
Много организации осъзнават нарастващото значение на информацията и знанието за успеха на бизнеса и развиват инициативи по управление на знанието, за да повишат своята конкурентоспособност. Бизнес комуникаторите трябва да станат част от тези процеси
Успешните организации използват информацията като стратегически ресурс. Hewlett-Packard, например, стартира нова иновационна платформа, наречена Trainers Trading Post, с помощта на която се събира най-ценното като постижения и опит в компанията и това знание се прави достъпно до хората, занимаващи се с обучение на служителите.
Последните драматични промени и масово навлизане на компютърни и телекомуникационни технологии в бизнеса спомагат за превръщане на процеса по управление на знание в част от стратегията на модерните компании. Започва да се разбира, че знанието и информацията са корпоративни активи, които трябва да бъдат използвани, най-добрите идеи да бъдат анализирани и въведени в практиката. Целта е споделяне на знанието в рамките на организацията и повишаване компетентността на служителите.
Съвременните комуникатори би трябвало да се съобразяват с всички тези промени в областта на спецификата на работата, работното място и технологиите. Комуникационният модел от „един към всички” се е трансформирал в „от много към всички”. Участието в системата на управление на знанието позволява да се развият нови компетенции сред комуникаторите.
Три важни фактора, които дефинират ролята на комуникационните мениджъри в тези процеси:
/http://www.findarticles.com/p/articles/mi_m4422/is_5_16/ai_54577309/pg_3/
Първо – изследване на практиките и използвания работен език в организацията. КМ/Knowledge Management/ е част от дългосрочните организационни цели и стратегии, затова е необходимо познаване на основните ценности, към които се придържат мениджърите, и познаване на професионалния жаргон на CEO и ключовите служители.
Второ – да се анализират и подкрепят настоящите инициативи по анализ на знанието в организацията. Добра knowledge management система е тази, която осигурява висококачествена информация и релевантен контекст, необходим за ефективна работа. Всички познавателни активи трябва да бъдат изследвани и управлявани компетентно.
Трето – КМ е нова дисциплина, много от основните понятия и направления не са ясно дефинирани, като това предполага търсене и споделяне на информация за развитието на платформите и идеите в съвременните мрежи.
Мениджмънтът на знанието е ориентиран към критичните проблеми в организацията, свързани с адаптация, оцеляване и компетентност. В същото време се вземат под внимание непрекъснатите промени във външната среда.
По същество управлението на знанието обхваща всички организационни процеси като се търси синергетична комбинация от данни и информационни възможности на модерните компютърни технологии, с цел формиране на креативен и иновативен капацитет на човека.
С други думи КМ търси подходи и начини за най-пълноценно използване на наличното знание в организацията и създаване на ново процесионално знание. От тази гледна точка информацията представлява тип съобщения, които могат да бъдат съхранени на компютър. Данните, от своя страна, са вид структурирана информация, но не интерпретирана. Знанието може да се опише като полезна или целева информация. Докато информацията може да бъде въведена в база данни, знанието се намира в съзнанието на хората.
Информационният мениджмънт [5] (ИМ)/www.steptwo.com.au/ е обобщаващ термин, който обхваща цялата система и процесите в организацията за създаване и използване на корпоративната информация.
В много от случаите ИМ има отношение към свързаните с новите технологии решения за изграждане на система по управление на съдържанието (content and document management), приложения за създаване на портали и складове за инфоданни.
От технологична гледна точка, информационният мениджмънт включва системи като: управление на съдържанието в мрежата, управление на дигиталните ресурси (digital asset management),системи за управление на обучението и съдържанието, свързано с това обучение (learning management system), learning content management system.
2009 (c) Нов Български Университет