Тези са някои от основните изводи в проучването Евробарометър за отношението на европейците към непрекъснатото обучение. Проучването е поръчано от Генерална дирекция „Образование и култура” с участието на Европейски център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP). То е проведено между 15 януари и 28 февруари 2003 г. в 15-те страни членки, Норвегия и Исландия, като включва над 18 000 интервюта.
Това проучване на Евробарометър е едно от конкретните действия на Европейската комисия след очертаната политика в документа „Да превърнем Европейското пространство на непрекъснато обучение в реалност” от ноември 2001 г.
Девет от десет европейски граждани смятат, че обучението през целия живот е важно, въпреки че отговорите за степента на важност варират измежду различните страни.
Гражданите в Германия и Исландия са най-убедени във важността на обучението за разлика от белгийците, ирландците, холандците и гърците, които са по-скептично настроени по въпроса.
Мнозинството от гражданите – 8 от 10 смятат, че обучението е средство за постигане на икономически и социални цели. То помага на хората да се адаптират към промените в трудовия пазар. Обучението помага на хората да вземат живота в ръцете си и да изпитват удовлетворение от него.
Повечето европейци мислят, че непрекъснатото обучение е подходящо за всички възрасти. С други думи, то не трябва да бъде „запазена територия” за младите, а да предоставя възможности за обновяване на знанията през целия живот.
Почти всеки е съгласен, че четенето, писането и смятането са най-полезните умения за всички области в живота. Все пак хората са наясно, че са необходими много повече умения за създаването на Европа на знанието. Такива например са ИТ умения (грамотност за информационни и комуникационни технологии), чужди езици, социални и комуникационни умения.
Само 58% от респондентите казват, че могат да ползват компютър. Половината от тях не могат да ползват Интернет. Липсата на умения за ползване на информационни и комуникационни технологии е най-забележима в Гърция и Португалия, като там две трети от респондентите твърдят, че не могат да ползват компютър. Около 70% от интервюираните в Испания, Ирландия и Великобритания не знаят чужди езици.
Европейските граждани смятат, че обучението е най-ефективно, когато човек е в неформална и отпускаща обстановка: вкъщи, в свободното време, участие в свободни форми на обучение в работата или в местния обучителен център или библиотека. Официалните образователни институции като училища, университети и колежи са споменати само от 17% от интервюираните. Необходимо е да се отбележи, че дистанционното обучение и обучението в чужбина са най-малко считани като форми на ефективно и плодотворно получаване на знания.
От една страна, хората казват, че учат най-добре в неформална среда, но винаги когато трябва да споменат къде биха повишили квалификацията си, те посочват официалните образователни институции. Това противоречие в отговорите е свързано с дългогодишното традиционно възприятие къде човек трябва да отиде, за да учи: училища, колежи, университети, професионални центрове.
По-малко от половината от интервюираните в северните страни не участват в никакви форми на образование и обучение, а в Гърция и Португалия само двама от десет са участвали през последната година.
От тези, които не се интересуват от обучение най-висок е процентът на представителите на Испания – 47% и Португалия – 50%.
Въпреки че хората разбират какви са социалните и личните ползи от обучението, те посочват като важна пречка липсата на време заради работа и семейни ангажименти. Парите са изтъкнати също като основен фактор, който определя решенията за участие в обучение: половината от респондентите твърдят, че те не биха платили при никакви обстоятелства за обучение. И все пак, ако хората възприемат обучението като лична полза, те са готови да плащат. Ясно се вижда, че обучението, което е свързано с работата, не се приема като лична отговорност.
Тези идеи и стратегии по един недвусмислен начин кореспондират със съвременните практики по мениджмънт на знанието и с развитие на комуникационните практики.
Каква е ролята на комуникациите и в частност на комуникационния мениджмънт във всички тези тенденции?
Комуникационният мениджмънт като важен елемент от модерната технологична, комуникационна парадигма има отношение към всички процеси в обществото, които се нуждаят от действени комуникации, управление на информационен поток (споделена информация и знания между хората) и вземане на адекватни решения, при разрешаване на сложни проблеми, застрашаващи здравето и живота на гражданите.
Комуникацията в почти всички случаи зависи от няколко фактора:
Комуникацията като практика и технология се изследва задълбочено от древността до наши дни. Известно е, че нито една общност или цивилизация не може да съществува без надеждни комуникационни отношения, нито един хуманен процес може да се управлява, без да се познава същността и особеностите на съвременните информационни модели.
В частност стратегическият комуникационен мениджмънт фокусира вниманието си върху управление на комуникационните потоци в бизнес корпоративни структури, организации с идеална цел, иновационни институции, модерни медийни групировки, образователни системи. Това направление кореспондира още с такива области като мрежови – корпоративни комуникации, стратегическо планиране, операционен мениджмънт и други дисциплини, като мениджмънт на съдържанието и комуникационен тренинг.
Комуникационните мениджъри [42] , както и мениджърите на знанието са двигатели и архитекти на промяната и тяхната роля се заключава в следното:
Комуникационният мениджър със стратегическо мислене, освен че участва във дефинирането и реализацията на стратегията, той се включва и активно в процеса за вземане на решения; решава реални, комуникационни проблеми и използва знанието за вникване в същността на нещата.
Yogesh Malhotra [43] е един от водещите учени в мениджмънта на знанието, участващ в разработката на експертни системи в тази сфера. Изследванията на Малхотра се базират върху някои по-ранни проучвания, наблюдения и изводи на Churchman (1971), Mason, Mitroff (1973) като същевременно ги доразвива и усъвършенства. Според него парадигмата на информационните и експертни системи с изкуствен интелект е свързана с потребностите за отчитане на непрекъснатите промени във външната среда, което изисква от своя страна предефиниране на процесите, предсказване, предварителна селекция на информацията, контрол и действеност на конструираните системи. Променящата се външна бизнес-среда налага организациите да търсят и развиват комплицирани средства за интерпретация и непрекъснато актуализиране на значението на динамиката на процесите, зададено от външните условия. От тази гледна точка бизнесът, работещ в среда с висока степен на неопределеност, се обръща към развитие на нов тип системи за разлика от класическите, базирани на AI, а именно, платформи за knowledge management (KM), които би трябвало да повишат значително неговата компетентност. Появиха се нови области на изследването като е-training, подходи за създаване на смисъл на комуникацията, синергия между данни -> информационни процеси -> и възможности на съвременните технологии.
Най-общо казано, КМ технологията има отношение към организиране и анализ на информационните база данни в компанията, така че това знание да бъде широко споделено и достъпно до всички, които работят в една бизнес структура. Дефинирането на категориите знания зависи от изработването на цялостна бизнес стратегия, от достъпността до текущото организационно знание и оттрансформирането на знанието в нови по-актуализирани форми за комуникация чрез запълване със смислена информация на отделните, познавателни ниши. От тази гледна точка лидерите се съобразяват с алтернативни перспективи при търсене на решения на основните проблеми, с различни интерпретации на проблема, с творчески поглед към бъдещето.
Системите по управление на знанието (Вж. схемите) непрекъснато трябва да отчитат промените във външната среда и да се предприемат коригиращи действия, като се има предвид, че дефинирането на проблемите зависи от наличното в момента знание, от специфичния контекст и гледната точка за света, и от наличното време за реагиране.
Информационната система, базирана на знание може да се превърне в стабилна организационна структура, но трябва да се има предвид, че ценностите й зависят от опита на хората, които работят в организацията, въплътен в изградената система. Три фундаментални концепции в КМ [44] :
Списанието „Darwin magazine” [45] от м. юли 2002 г. дефинира перспективите за развитие на КМ технологиите, базирани на “знание, относно това, какво знаем”. Според списанието „знанието е точната, полезна информация, доставена по подходящ начин, в точното време; тя е комбинация от различни данни в специфичен контекст”.
КМ е фундаментална дейност, при която хората имат достъп до точна информация, в точното време. Процесът „генериране на знание” (knowledge generation) се постига с помощта на следните техники: информация, знания и действия, базирани на опит; ценности и правила; чувствителност към генериране на знанието по света. Могат да се изброят пет модела за генериране на знание: придобиване; определяне на ресурси; синтез; приспособяване; създаване на мрежа, базирана на знанието.
Проблемите, които могат да възникнат, според Малхотра [46] в експертни системи, основани на knowledge management, са следните:
Според образователния център на Мелкрум [47] , Интранет-страниците увеличават ролята на всички направени предложения, те са също така критична точка за набиране на информация. Изискванията са хората лесно да могат да навигират през събраната база данни, да получават надеждна обратна връзка, сигурност на комуникацията, отговори в реално време. За целите на споделяне на знания между отделните екипи могат да се подготви издаването на виртуални списания.
Дванадесет основни позиции [48] и съответните към тях въпроси позволяват да се определи ролята на КМ в една организация:
1. Стойностно значение: До каква степен организацията е определила, дали КМ допринася за печалбата ?. Ценностите се определят от културата и потребностите. Необходимо е проследяване на ценността на КМ за всички ключови групи, вкл. изпълнителните мениджъри, служители, потребители.
2. Стратегически ползи: Нуждаем ли се от стратегия по КМ и как знанието поддържа бизнеса. Как се дефинират КМ подходите – дали мениджърския екип ги формулира или служителите участват.
3. Организационна структура: трябва да отговаря на изискванията на потенциалните предизвикателства, конкуренцията и потребителите. За ефективно управление на потока от знание и трансфер на най-добрите практики КМ стратегията се нуждае от преодоляване на всички съществуващи структурни бариери; КМ подходите се определят и сегментират като се вземат предвид ресурсите и възможностите.
4. Управление на представянето на организацията. До каква степен КМ дейността се стимулира и възнаграждава. Съществуват ли ясно дефинирани цели за измерване на постиженията. КМ целите да съответстват на бизнес целите. Служителите виждат ли ползата от развитие на знанието в организацията? Възнаграждават ли се техните усилия по някакъв начин.
5. Културна чувствителност: КМ може ли да промени организационната култура? Какви са философията, ценностите, митовете относно организацията? КМ програмата да отговаря на потребностите на бизнеса, да е настроена на изискванията на географското местоположение.
6. Технология: Позволява ли технологията директно използване на КМ? Съществува ли в момента в бизнеса адекватна ИТ платформа? Хората смятат ли че КМ е интегрална част от технологията и част от ежедневната им работа?
7. Създаване на знание: По какъв начин разбирате, че знанието е важно за вашата организация? Как може да се генерира знание? Кой притежава организационното знание? Кой има ресурси и време да акумулира знание? Как се набавя “правилното знание”, скритото или открито знание? Каква е сферата на създаване на знание? Възможно ли е споделяне на знанието?
8. Структура на знанието: Как да бъде структурирано знанието, за да може да се използва? До каква степен структурата е опростена, така че всеки може да добавя знание или се нуждаем от специалист, който да разбира терминологията? Каква е формата на знанието? Кой има достъп? Структурата трябва да се определя от изискванията за лесно откриване и използване.
9. Преглед на знанието: Как хората използват знанието? Кой може да прави обобщение? Каква експертиза е необходима? Какви са ресурсите и процесите за преглед на знанието? Как се постига интегративност и къде се съхранява знанието?
10. Приложение на знанието: Как служителите откриват знанието? До каква степен трансфера на знание е достъпен процес? Дали търсенето на съществуващото знание е стандартна практика? Разполагате с една или няколко търсещи машини? Дали използването е социален феномен?
11. Динамичност на знанието: Кой владее знанието? Кой е отговорен за актуализиране и архивиране на знанието? Как това може да се управлява и осигури ресурсно? Процесите в случая трябва да водят до обогатяване на съдържанието и подкрепа на интегритета в организацията. Старото съдържание да се архивира, а новото да се актуализира при промяна на средата.
12. Сканиране на външната среда: До каква степен организацията анализира промените във външната среда и как това влияе на КМ програмата? Дали още програмата е съобразена с промени в организационната стратегия? Знаете ли предпочитанията на вашите служители за обмяна на знание? Кои външни фактори влияят на КМ процеса? Променя ли се ориентацията в зависимост от външната среда?
Фигура № 12: Концептуална рамка [49] на процесите при управление на знанието.
See: http://informationr.net/ir/8-1/paper141.html
Качествено управление на информационните данни e ключов фактор за успешен бизнес. За да се случи това са необходими три важни стъпки. Първо – събиране на точни данни и тяхната правилна интерпретация, като се има предвид по какъв начин са получени, каква е структурата им, за какви цели ще се използват и какво е качеството на съдържанието. Необходимо е още извършване на задълбочено изследване за качество на данните като по този начин са застраховаме от неадекватни резултати, непълнота на данните и непоследователност. Второ – подобряване структурирането на данните чрез филтриране и елиминиране на грешките. Важно условие е да се осигури качество на данните, да се тестват в реално време, за да се осигури поток от нови актуализирани данни. Трето – последната стъпка е контрол на процесите и да не се придържаме към бързи, фиксирани решения. Потребностите от актуално знание изискват ежедневен контрол, непрекъснато изследване на получените резултати, спазване на определени стандарти.
В последните години се забелязва една конвергенция между мислене и практика в области като управление на знанието, обучение на организацията и теория на комплексните системи. От една страна, мениджмънтът на знанието започва да играе важна роля в организационното обучение, а от друга страна, теорията на комплекстността се ориентира към търсене на решения на нетрадиционни проблеми. Двете тенденции имат своето място при изграждане на адаптивни самообучаващи се системи. Поставят се въпроси: Каква е природата на организационното знание? Как да бъде генерирано знанието? Как да се използва концепциите в управление на знанието за формулиране на комуникационни стратегии? Комплексните теории осигурява принос за развитие на мениджмънта на знанието и организационното учене, особено в аспекта на изследване влиянието на дезорганизираните системи. Разбирането на тези влияние върху човешките структури, води до подобряване на управлението на човешките взаимоотношения.
Изучаването на подобни системи показва, че е налице точка, в която се засилва неясното поведение на елементите на системата и тя се намира някъде на границата между реда и хаоса. Стюарт Кауфман [50] установява например, че комплексните системи показват най-ясно своите особености в поведението в области, наречени “острието на хаоса”. В смисъл, че комплексните системи са ориентирани към новаторство като произвеждат спонтанност, систематични редове, новости и водят до поява на нови поведенчески образци. Усвояват се модели, които засилват адаптивността на системите към външната среда, и се подобрява тяхната стабилност. (Вж. схемата по-долу)
Въпреки някои недостатъци съвременните системи, базирани на знанието, са модерна, непрекъснато развиваща се платформа и не може да бъде игнорирана, ако желаем икономиката, социалната и образователната ни система, информационните мрежи да бъдат конкурентоспособни и да отговарят на зададените стандарти за управление на бизнес. Генерирането и усвояване на знание в обществото се превръща в дългосрочна перспектива и който създаде подобни общности, базирани на знанието той ще спечели стратегическата битка.
Стратегическата продуктивност на подобен начин на мислене се основава на ефективна комуникация, планиране, вземане на адекватни решения на всички нива в организацията и в този аспект кореспондира с модерния комуникационен мениджмънт. Някои от експертите в специализираните форуми дори посочват, че комуникационният мениджмънт е част от процеса на мениджмънта на знанието. От по-горните разсъждения става ясно, че се противопоставя по един недвусмислен начин старото на новопридобитото знание. КМ предопределя и стратегическата ефективност, базирана не само на мощта на съвременните технологии, но и посредством усилията на всеки един служител, като част от дадена организация. КМ технологията кореспондира още с техниките, популярни напоследък като електронно обучение и комуникационен тренинг.
Какво представлява организационното знание, обучение и подготовка?
Argyris [51] (1977) дефинира организационното обучение като “процес по откриване и корекции на грешки”. Организацията се обучава посредством хората, работещи в нея, които са и своебразни агенти на познанието. Huber (1991) допуска, че съществуват най-малко четири фактора, оказващи влияние на организационното обучение: придобиване на знание; разпространение на информация; интерпретиране на информация; и организационната памет. Hanson (1958), Kuhn (1962), Popper (1972) смятат, че наблюденията винаги се интерпретират в контекста на знанието a priori. Последващите ги теории по различен начин дефинират и определят значението на знанието и често пъти помежду си конфликтират. По значимите теории от тях са: логически позитивизъм; логически емпиризъм; научни революции и парадигми; изследователска традиция; критичен релативизъм; научен реализъм.
През 1990 г. Senge [52] дефинира обучаващата се организация като “група от хора, непрекъснато повишаващи своя капацитет за създаване на онова, което те искат да създадат”. Такъв тип организация може да бъде дефинирана още като "организация с ясно установена философия, реагираща и отговаряща както на промените, така и на комплектността и неопределеността на външната реалност". Senge отбелязва, че формата, с която се обучава организацията, може да се превърне в устойчив източник за конкурентно предимство. McGill (1992) дефинира обучаващата се организация като “структура, която може да отговори на нова информация, промяна или програма, като информацията се е превърнала в устойчив процес и се подлага на непрекъсната оценка”.
Важно е да отбележим, че при избора на формата за електронно, интерактивно обучение е необходимо:
По време на интерактивното взаимодействие, в хода на обучението се използват следните техники: ориентиране към широк спектър от средства за създаване на съдържание (текст, глас, видео, образ, снимки), така че да се засили влиянието на медията върху средата; синхронизиране на моделите, за да бъдат удобни, достъпни, близки до обучаемите; взаимно изслушване, търсене на разбиране, насърчаване на процеса за генериране на идеи и пълно споделяне на информацията по изследвания проблем.
Ключов фактор за обучаващата се организация е начинът, по който се управляват организационните процеси: традиционните организации се учат от миналото, а модерните от опита в момента. Управление на знанието не означава нищо друго, освен изграждане на компютърни системи, базиращи се на складове за данни, факти, схеми и модели, които са добре аргументирани.
Знанието е продукт на естествени, иновационни решения, характерни за всички живи природни системи. Организационното обучение от своя страна води до колективно знание. Първоначално стратегиите за обучение и управление на знанието са били фокусирани за осигуряване на съществуващото знание и информацията в организацията. Впоследствие стратегиите се ориентират към търсене на ново знание, изграждане на иновативни структури. При този модел се вземат най-добрите организационни практики и знания, закодирани в различни форми, след което става дистрибуция на тези най-добри модели в цялата организация, с помощта на база данни, документи, обучение, подготовка и други методи.
Връзката с комуникациите на тези нови структури се заключава в това, че се акцентира в по-голяма степен не на правилната инфо-ориентация, а на поощряване и насърчаване на стратегическото, комуникационно мислене. Всички тези структури са базирани още на електронни, комуникационни системи, където интерактивната връзка с потребителя е от особено значение. Комплексна адаптивна система (CAS-models)
Модел на организационно учене
http://www.emerald-library.com
http://www.emerald-library.com
Елементи на системата
Модел на организационно учене
Проява на организационното знание бизнес стратегии; бизнес процеси; политики; услуги; |
Потребителски ценности; Комуникационни и информационни сситеми; Култура; Артефакти; |
В последните 200 години икономистите разпознаваха само два основни фактора на производство: труд и капитал. Знанието, продуктивността, образованието и интелектуалният капитал бяха разглеждани само като странични фактори, намиращи се във външната среда. Новата теория за растежа е базирана върху разработките на Стандфордския икономист Пол Ромър и неговите колеги, които се опитват да дефинират причините за дългосрочен растеж, който е особено труден анализ за традиционната икономика.
Опирайки се на анализите на икономисти като Шумпетър, Роберт Солоу, Ромър предлага да се промени неокласическия икономически модел като се вземе предвид фактора технология и знанието, на което тя се базира като важна част от икономическата система. Знанието се превръща в трети фактор на производителността във водещите икономики. Технологията и знанието днес са ключови фактори за производството. Теорията на Ромър се различава от неокласическите икономически теории по следните характеристики:
В една публикация на списание “Икономист” [53] от 17.04.06 г.
/http://www.economist.com/surveys/displayStory.cfm?story_id=770819/ се посочва, че следващата генерация общество ще бъде общество на познанието, знанието ще бъде ключов ресурс в развитието, доминиращата група ще бъдат хората, управляващи знанието.
Три основни характеристики, дефиниращи особеностите на тази нова структура:
Взети заедно тези три характеристики ще формират обществото на знанието и ще осигурят сериозни конкурентни предимства на определени организации или личности. Информационните технологии са само един от аспектите на това общество, но ще имат значителен ефект, тъй като позволяват бързо разпространение на знанието и равни възможности за достъп на всеки.
Технологиите за овладяване на знанието най-вероятно ще се превърнат в първостепенен социален и политически фактор в следващото десетилетие.
Важна роля ще играят експертите, боравещи с познавателни ресурси като учители, компютърни специалисти, адвокати, софтуерни дизайнери, химически инженери, технолози в промишлеността, анализатори в различни лаборатории.
Списанието достига до извода, че технолозите, управляващи знанието, ще станат доминираща сила в следващите години.
Тест
по комуникации и knowledge мениджмънт
Тестът е въвеждащ за определяне на базови, първоначални знания и познаване на основни понятия
1. Кой е авторът, дефинирал за пръв път, от научна гледна точка, направлението knowledge management (управление на знанието)?
а) Карл Пъпър;
б) Карл Уиг;
в) Вилфредо Парето;
г) Томас Кун.
2. През коя година започва практическо приложение на концепцията управление на знанието?
а) 1977;
б) 1982;
в) 1986;
г) 1992.
3. Информацията – това са: (посочете вярната дефиниция)
а) новини в медиите;
б) тълкуване на нещата от страна на комуникатора;
в) факти, описващи ситуации и поток от важни съобщения;
г) информиране на гражданите за нещо важно, което се случва в момента.
4. Знанието, съгласно схващанията в KM представлява:
а) истина, концепция, убеждения и методология;
б) усвояване на нещо важно чрез учене;
в) оценка и интерпретация на съобщенията;
г) дефиниране на реалностите от професионална гледна точка.
5. Посочете годината на приемането на Лисабонската стратегия от Европейски съюз?
а) 1998;
б) 1999;
в) 2000;
г) 2002.
6. Моделът “Делта”, използван в областта на мениджмънта, е ориентиран към:
а) интернет технологии и иновации;
б) компютърни комуникации и нови инженерни технологии;
в) потребители на услуги и нови информационни пазари;
г) ефективно лидерство и комуникации.
7. Колко на брой са основните приоритети, съгласно Лисабонската стратегия за изграждане на новата икономика?
а) 3;
б) 4;
в) 5;
г) 6.
8. Посочете по-точната дефиниция за Knowledge management
а) нова Интернет и мрежова технология за информиране на гражданите;
б) фундаментална дейност, където хората имат достъп до точната информация в необходимото време;
в) управление на знанието и медийния дискурс;
г) компютърно опосредствена комуникация и точно прилагане на комуникационни модели в практиката.
9. E-Contentplus представлява:
а) комуникационна теория и модел за иновациии;
б) оценка на медийното съдържание;
в) направление в концепциите за управление на знанието;
г) инициатива на ЕС за трансформиране на дигиталното съдържание.
10. Коя от посочените дефиниции се отнася до комуникационна компетентност?
а) ситуационна възможност да се формулират реалистични и подходящи цели и да се максимализира тяхната реализация;
б) познаване на комуникационните теории и въвеждане на информацията в полето на потребителя като ангажираме вниманието му;
в) компетентно поведение на мениджърите, познаване на бизнеса и правилна медийна политика;
г) информационна, компютърна, маркетингова и медийна грамотност.
Цитирана литература
[1] http://www.gcw.nl/wur/organisatie/detail.cfm?ID=433 (Leerstoelgroep Communicatiemanagement)
[2]Вж Лаш, Скот. Критика на информацията. ИК. "Кота" – София, 2004, с. 48, 98, 178.
[3]Пак там, с. 104.
[4] Пак там, с. 105.
[5]Robertson, James. 10 principles of effective information management. // KM.COLUMN NOVEMBER 2005 www.steptwo.com.au
[6]Potter, Lester R. ABC. Credible communication counsel begins With strategic management skills. // IABC International Conference, Los Angeles, June 2004.
http://www.iabc.com/members/library/#strategy
[7]Пак там, http://www.iabc.com/members/library/#strategy
[8]Top Tips: Harvesting staff knowledge METRIC MATTERS: Ensuring data quality.
// Knowledge Management Review, 2006.
http://www.melcrum.com/
[9]Kistle, David. From order taker to strategies // IABC chairman, 2004-2005, October, 2004 /ppt presentations. IABC/Cincinaty www.iabc.com
[10]Пак там.
[11]Grates, Gary. Taking aim at - Information Overload. // Communication World, Vol. 22, Nov-Dec 2005, № 6, pp.22-24.
[12]Вж Wegmann, Alain. Systems & Information Institute for computer Communications and Applications Lausanne, Switzerland. http://icawww. epfl. ch
[13]Пак там. http://icawww.epfl.ch
[2]Вж Лаш, Скот. Критика на информацията. ИК. "Кота" – София, 2004, с. 48, 98, 178.
[3]Пак там, с. 104.
[4] Пак там, с. 105.
[5]Robertson, James. 10 principles of effective information management. // KM.COLUMN NOVEMBER 2005 www.steptwo.com.au
[6]Potter, Lester R. ABC. Credible communication counsel begins With strategic management skills. // IABC International Conference, Los Angeles, June 2004.
http://www.iabc.com/members/library/#strategy
[7]Пак там, http://www.iabc.com/members/library/#strategy
[8]Top Tips: Harvesting staff knowledge METRIC MATTERS: Ensuring data quality.
// Knowledge Management Review, 2006.
http://www.melcrum.com/
[9]Kistle, David. From order taker to strategies // IABC chairman, 2004-2005, October, 2004 /ppt presentations. IABC/Cincinaty www.iabc.com
[10]Пак там.
[11]Grates, Gary. Taking aim at - Information Overload. // Communication World, Vol. 22, Nov-Dec 2005, № 6, pp.22-24.
[12]Вж Wegmann, Alain. Systems & Information Institute for computer Communications and Applications Lausanne, Switzerland. http://icawww. epfl. ch
[13]Пак там. http://icawww.epfl.ch
[14]Пригожин, Иля. Краят на детерменираността: време, хаос и природни закони. – София, 2000, с. 122-123.
[15] Пак там, с. 123.
[16]. Space is produced by, and produces, society.
http://www.phpriot.com/resources/books/56/3/0631181776.html
[17]Lefebvre, H. The production of Space.
London: Basil Blackwell. – Western Europe : Editions de Minuit,1991.
http://www.amazon.com/gp/reader/0631181776/ref=
sib_rdr_zmin/104-8927289-1287928?p=S00C&j=1#reader-page
[18]Klein, Peter D. Epistemology. // Routledge Encyclopedia of Philosophy / Ed. E. Craig. – London : Routledge, 1998. – 2. изд. 2005. http://www.rep.routledge.com/article/P059 from Retrieved January 09, 2006.
[19]http://www.britannica.com/eb/article-9106052
[20]Фуко, Мишел. Археология на знанието. – София, 1996, с. 218-219.
[21]Ръсел, Бъртранд. Теория на познанието : [Ръкопис от 1913 г.]. – София : ИК Критика и Хуманизъм, 1997. – 98 с.
[22]Пак там, с. 99.
[23]Пак там, с. 112-122.
[24]
Пак там, с. 217, 221, 241.
[25]Цит. по Маринов, Марин. Логиката на науката и методологията на Карл Попър. – София, 1992, с. 119-120.
[26]Пак там, с. 125.
[27]Chisholm, Roderick M. http://en.wikipedia.org/wiki/Roderick_Chisholm
[28]Theory of knowledge three editions. (Prentice Hall, 1966).
[28]Цит. съч. Лаш, Скот. 2004, с. 200, 210.
[29]Пак там, с. 79.
[30]Цит. съч. Фуко, Мишел. 1996, с. 135.
[31]Пак там, с. 208, 209.
[32]Вж Клаузевиц, Карл фон. Теория на голямата война. – София, 2001, с. 175-185.
[33]Пак там, с. 201.
[34]Шанжо, Жан Пиер; Ален Кон.”Мислищата материя” Изд. Херон прес ООД – София, 2000, с. 70-72.
[35]Пак там, с. 122-123.
[36]Вж Уилсон, Роан. Ten ways to embed knowledge management
http://www.melcrum.com
[37]Bouthillier, France, Kathleen Shearer. Understanding knowledge management and information management: the need for an empirical perspective. // Information Research, Vol. 8, 2002, № 1, October Graduate School of Library and Information Studies McGill University.
http://informationr.net/ir/8-1/paper141.html
[38] Stenmark, Dick. Information vs. Knowledge : The Role of intranets. // Knowledge Management. Volvo Information Technology,. Dept. 9634, HD3N, www.viktoria.se/results/result_files/183.pdf.
[39]Пак там, www.viktoria.se/results/result_files/183.pdf
[40]http://en.wikipedia.org/wiki/Knowledge_management
[41]http://europa.eu.int/comm/dgs/education_culture/index_en.htm Делегация на Европейската комисия в България 01.05.2003; Повече информация за политиката на ЕС в областта на образованието и обучението. // По материали от съобщение за медиите на Европейската комисия.
[42] Маринов, Руси. Стратегически комуникационен мениджмънт.изд.”Сиела” – София, 2005, с. 55-58.
[43] Malhotra, Yogesh. Expert system for knowledge management: crossing the chasm between information processing and sense making. // Expert system with Applications, 20, 2001, рр. 7-12;
www.elsevier.com/locate/eswa.
[44]Finneran, Tom. A Component-Based Knowledge Management System. // The Data Administration Newsletter, June 1999; http://www.whatis.com; www.kmbook.com/orglrn.htm
[45]Darwin magazine. // Technologies for Knowledge (D& P); www.kmnetwork.com
[46]Malhotra, Y., р. 15. http://www.brint.com/wwwboard/messages/127889.html
[47]Вж Mascott, Laurie. Excerpted from "Ensuring the quality of information" // Review.Knowledge Management Review, the current issue of KM, 2006.
http://www.melcrum.com
[48]12 steps to KM success / Ed. Alex Manchester. October 2006, www.melcrum.com/
Editorial Welcome to The Source for KM Professionals, October 2006.
[49]See: http://informationr.net/ir/8-1/paper141.html;Conceptual framework: knowledge management processes.
[50]Вж McElroy, Mark W. Integrating complexity theory, knowledge management and organizational learning. // Journal of Knowledge Management, Vol. 4, 2000, № 3, pp. 195-203. MCB University Press .
http://www.emerald-library.com
[51]Argyris.What is Organizational Learning? http://www.kmbook.com/orglrng.htm
http://www.economist.com/surveys/displayStory.cfm?story_id=770819/
[52]Ресурси по управление на знанието; www.kmbook.com/orglrn.htm
[53]сп. Икономист, 17.04.2006 г., http://www.economist.com/surveys/displayStory.cfm?story_id=770819/
2009 (c) Нов Български Университет