Примерен план по комуникационен мениджмънт

Лисабонска стратегия на ЕС

Структура на комуникационните теории

Развитие на комуникационните технологии

Комуникационни принципи – общи положения

Речник на основните термини

Социалните медии – начин на употреба и тенденции за развитие

Web 2.0 структурна схема

Приложение № 1

Въведение

Комуникацията е основния компонент при разработване и представяне на информационни или други проекти. Без интерактивна комуникация, важната информация трудно може ще бъде обменена между екипа на проекта и ключовите групи. Липсата на комуникация между членовете на проекта и stakeholders може да забави изпълнението или завършването в срок на определените задачи от проекта. Планът по комуникационен мениджмънт осигурява още рамка и методология за комуникационно планиране и управление на процесите. Той определя кои са важните групи и каква информация трябва да им бъде осигурена, с какво качество и какъв срок. В допълнение се дефинират основните дейности и методи за точно и навременно събиране, обработка, съхранение и обмяна на данни, информация и знания между отделните екипи.

Комуникационният мениджмънт е интерактивна технология, ориентирана към знанието, като целта е ефективно управление на комуникационния поток (всички данни и съобщения в организацията), дефиниране и разрешаване на комуникационни проблеми, характерни за съвременните институции и подготовка на проекти, готови за реализиране в практиката.

Преглед-резюме

Изготвяне на проектна и информационна рамка на плана по комуникационен мениджмънт. Планът трябва да обезпечава координация между екипите на проекта, пълно интегриране на отделните служители при реализация на целите, определяне на дейностите, ролите, отговорностите на отделните членове за изпълнение на цялостния проект. Прецизно изясняване на комуникационните принципи и методи за обмена на идеи и информация. Дефиниране на целите на създаваното съдържание, как ще бъде актуализирано, кой ще бъде online редактора, как ще се разпространява. Определяне на основните комуникационни проблеми и конфликти, които ще бъдат разрешени с помощта на проекта.

По-важни аспекти на комуникационния план:

• Да настрои, хармонизира отделните елементи на проекта като времетраене и посока;

• Да доуточни детайлите относно нивото на всички документи и необходимите отчети за изпълнение на задачите;

• Да актуализира действията при промяна на условията;

• Да подлага на периодична оценка ефективността и точността на задачите;

• Да унифицира съдържанието по проекта и създаде терминологичен речников апарат.

Принципи. Приложимост

• Диференцираност и специфичност (План трябва да се развие за всеки отделен проект като важен компонент от изпълнението му);

• Ефективност;

• Релевантност;

• Ориентираност към комуникационни приоритети;

• Придържане към зададени предварително инфостандарти;

• Иновативност;

• Бърза реализация;

• Финансова целесъобразност.

Управление и компетентност. Мениджърите на проекта изцяло са отговорни за разработване на план по комуникационен мениджмънт и интегриране на отделните му елементи като неразривна част от проекта. Полезност. Да подпомага действията на всеки един от екипа за по-ефективно решаване на възникналите проблеми, за изпълнение на задачите и за реализиране на печалби.

Основни компоненти на плана

Секция № 1

Ключови групи

Да се опишат подробно информационните потребности, ролята и отговорностите на ключовите групи при обмяна на идеи и информация.

1. Роля и отговорности на stakeholders. За всяка група се създава база данни, относно потребности, необходима информация, която трябва да достигне до тях, сфера на интереси, очаквания, перспективи и тенденции за развитие на диалога. Тези тенденции да осигурят по-добро разбиране на ролята на комуникациите между отделните членове за пълното им включване в реализиране на проекта.

2. Ключова информация за основните групи – къде и как да се осъществи контактът с тях.

3. Информационни потребност – от каква информация се нуждае всеки от екипа, за да реализира задачите и изпълнява ролите си. Селектиране на информацията, осигуряване навременно доставка на информационните ресурси, осигуряване на необходимата честота за получаване на данните.

Секция № 2

Анализ и класификация на комуникационните потребности, включващи документи, отчети, резултати, потребности

Събиране на информацията – определяне на методите за създаване на база данни от необходима информация. Дефиниране на доставчиците, честота, времето, типовете документи като част от информационния обмен и поток. Информацията може да се набира по електронен път, по мрежов начин или да се съхранява в определени за целта инфоскладове. Изграждат се понякога и резервни центрове за дублиране на данните и надеждно съхраняване на информацията, особено при заплаха от вируси по мрежата, спам, кибер-атаки или мрежови, деструктивни операции.

Дистрибуция, защита и контрол на информационния поток. В зависимост от потребностите на отделните екипи се осигурява определена периодичност и честота на информацията. Актуализиране на информацията в отделените електронни файлове или в web-страниците.

Разработване на ръководства относно пълния трафик на информационния поток и определяне на служители, които носят отговорност за комуникация без сривове.

Секция № 3

1. Формиране на специални групи, отговорни за разпространение и доставка на информацията до краен потребител;

2 Изграждане на платформи по извличане, транслиране и използване на организационно знание.

Кратък терминологичен речник

Дефиниране на всички термини, акроними, съкращения, необходими за интерпретиране на елементите на комуникационния план

Секция № 4

Преглед на ситуацията

Определяне на основните промени, които водят до модифициране на първоначалните версии на плана.

Секция № 5

Основни изводи, заключения, очаквани ефекти при разрешаване на проблема.

Приложения

Включване на отделни таблици, схеми, чертежи, резюмета, които допълват и разширяват информационния план.

Приложение № 2

Лисабонска стратегия на ЕС

DOC/00/7

Брюксел, 28 февруари 2000 г.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ ОТ ЛИСАБОН „СТРАТЕГИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО ОБНОВЛЕНИЕ НА ЕВРОПА” документ, представен от европейската комисия на вниманието на извънредния Европейски съвет от лисабон, 23 -24 март 2000 г.

провеждане на икономическа реформа в подготовка на прехода към икономика на познанието

Европейската комисия смята, че за да бъде изградена Новата икономика, Европа следва да съсредоточи усилията си върху шест приоритета:

• е-Европа;

• Вътрешен пазар;

• Финансови услуги;

• Предприемачество ;

• Европейско изследователско пространство;

• Преглед на финансовите инструменти.

6 приоритета на икономическата реформа

В тази връзка трябва да бъде продължена и ускорена работата, която вече е в ход, както и да бъдат предприети нови инициативи, за да бъде даден простор на новаторския и предприемачески потенциал на Европа.

Очертаните по-долу мерки се обуславят и трябва да бъдат в съответствие с поддържаното високо качество и устойчивост на държавните финанси.

е-Европа – информационно общество за всички

Усвояването на цифровите технологии вероятно ще бъде главният двигател на значителния растеж в ЕС през следващото десетилетие. Предизвикателството пред Европа е да създаде условията, в които може да бъде реализиран този потенциал - за оползотворяването на постигната по-висока производителност така, че икономиката да стане по-динамична и да бъдат създадени нови работни места.

Сърцевината на интегриране на политиката за създаване на динамична, даваща възможност на всички европейска икономика, надеждна макроикономическа среда + допринасящи области на политиката – знание, хора, образование, професионално обучение, електронна Европа, социална, регионална, социално приобщаване, социални партньори, реформа на социалното дело, генериране на изследователска дейност, образование, професионално обучение, фискални стимули на идеи

• разработка на идеи – иновации, регионална, социална, изследователска дейност, инфраструктура на познанието, е-европа, културна сфера, предприемачество, фискални стимули

• финансиране на идеи – интегриран европейски капиталов пазар, еиб, еиф, иновации, социална, регионална европейски и глобални пазари, вътрешен пазар, търговска политика

Усвояването на цифровите технологии вероятно ще бъде главният двигател на значителния растеж в ЕС през следващото десетилетие. Предизвикателството пред Европа е да създаде условията, в които може да бъде реализиран този потенциал - за оползотворяването на постигната по-висока производителност така, че икономиката да стане по-динамична и да бъдат създадени нови работни места.

DOC/00/7

УВОД

През последното десетилетие от Европейския съюз бе постигнато немалко

—  вътрешният  пазар,  икономическият и валутен съюз, въвеждането  на

единната европейска валута в предвидените срокове. Това стана възможно

благодарение  на  осъществяването  на  програмата  за  вътрешния  пазар  от

1993 г., провеждането на стабилна парична и фискална политика и целесъ-

образното движение на трудовите възнаграждения. На свой ред тези успехи

способстваха за икономическа конвергенция и макроикономическа стабил-

ност.

Резултатът е една положителна макроикономическа перспектива — за 2000 и

2001 г. се прогнозира растеж от 3%, а нетното нарастване на новосъзда-дените работни

места се очаква да възлезе на повече от 1% или 1.5 млн. но-

ви работни места всяка година. Платежният баланс на ЕС запазва доброто

си  състояние,  а  еврото —  само  година  след  като  беше  въведено —  заема

повече от 40% от международния пазар на облигации. Инфлацията в Евро-

па  е  потушена,  постигнато  е  впечатляващо  намаление  на  бюджетните  де-

фицити,  установени  са  ниски  лихвени  равнища,  а  натрупаният  държавен

дълг в процентно отношение към БВП показва низходяща тенденция. Нак-

ратко възприетата от ЕС рамка на икономическата политика започва да да-

ва резултат.

Днес обаче като всички останали региони по света ЕС е изправен пред ко-

ренно изменение на парадигмата, чиито двигатели са глобализацията и но-

вата икономика на познанието. Процесът оказва въздействие върху всички

сфери на живота и налага дълбока трансформация на европейската иконо-

мика и общество. Съюзът трябва тутакси да насочи тази промяна в руслото

на своите ценности и обществена концепция.

Необходимо  е да пренасочим политиката  си,  за да  се възползваме  от пре-

димствата на новото, основано на познанието общество. Днешната иконо-

мическа  перспектива —  най-благоприятната  от  едно  поколение  насам —

представя уникална възможност за това.

Разполагаме с най-благоприятните от поколение насам икономически условия...

Категоричен е преходът към устойчивост на държавните финанси...

Значителна е дългосрочната конвергенция на лихвените равнища в Европа... 

инфлацията е сведена от 5-6% към началото на 90-те

години до по-ниско от 2% към края на века

Източник: Евростат

от инфлация към ценова стабилност ес 1990-1999 г.

растящите дефицити от началото на 90-те г. (-6%)

са снижени и се утвърждава култура на фискална дисциплина

Въпреки благоприятната перспектива все още са налице слабости. По тем-

пове на растеж ЕС все така отстъпва на САЩ; безработицата остава непри-

емливо висока и твърде много са отхвърлените от обществото хора. Евро-

пейската икономика просто не е  така динамична като икономиката  на ня-

кои от главните ни конкуренти.

Европа изостава от САЩ по темпове на растеж и по дял на безработицата...

Предстоящите предизвикателства

Безработицата.  Понастоящем  около  10%  от  европейското  население  в

трудоспособна  възраст  (15  млн.  души)  са  без  работа.  Ако  обаче  всички

държави-членки постигнат най-високите равнища на заетост, регистрирани

в ЕС и в САЩ, още 30 милиона души (два пъти повече от сегашния брой на

безработните) биха получили работа. Това е потенциалът на Европа за пос-

тигане на „пълна заетост“.

Безработицата в Европа се дължи на неоползотворен потенциал...

Източник: „Амеко“

СЪПОСТАВКА ЕС – САЩ, 1992-1999 Г. (%)

Растеж на заетостта, САЩ

Растеж на заетостта, ЕС-15

Растеж на БВП, САЩ

Растеж на БВП, ЕС-15

Източник: Евростат, 1999 г.

Главните черти на недостига на заетост в Европа са:

–  Възрастова диспропорция – само половината от жените в Европа са

заети в сравнение с две трети в САЩ.

–  Секторна диспропорция – в ЕС заетостта в сектора на услугите е да-

леч по-ниска, отколкото в САЩ.

–  Изразена териториална диспропорция –  в ЕС безработицата  е кон-

центрирана в Германия, Франция, Италия и Испания, като най-висока

е в южните, отдалечени райони и в районите със западащо промишле-

но производство.

–  Трайна структурна безработица – половината от безработните са без

работа от повече от една година.

–  Квалификационна  диспропорция  – недостигът  на  професионална

квалификация е най-остър в областта на информационните технологии

поради недостатъчни инвестиции в образованието и професионалното

обучение.

–  Възрастова  диспропорция  – заетостта  във  възрастовата  група  на

55-65-годишните е твърде ниска.

Посочените  диспропорции  следва  да  бъдат  намалени.  Това може  да  бъде

постигнато, ако политиката на пазара на труда, фискалната и структурната

политика бъдат изцяло ориентирани към решаването на задачата.

Съществува потенциал към заетост да бъдат привлечени много повече жени...

...както и за значително по-висока заетост в сектора на услугите, и сред 55-65-

годишните. По  заетост обаче  в промишлените отрасли и  сред мъжете на 24-55-

годишна възраст ЕС е съпоставим със САЩ...

Източник: Европейска комисия

Главната разлика в заетостта между ЕС и САЩ се състои в

ниската заетост на жените в ЕС. При изравняване по този

показател със САЩ в ЕС биха били заети още 21 млн. жени.

Източник: Евростат, 1999 г.

Квалификационната диспропорция. Икономиката на познанието фундамен-

тално променя характера на квалификационните умения, които се търсят на

пазара на труда — предлагат се най-вече висококвалифицирани несвързани

с ръчен труд работни места в онези сектори на икономиката, които отчитат

бърз  до  среден  темп  на  растеж.  Информационните  технологии  могат да

способстват  за  намаляването  на  трайната  структурна  безработица, като

придават по-висока степен на приспособимост на работната сила и подгот-

вят заетите лица за новите работни места, които предстои да бъдат разкри-

ти. Понастоящем  в Съюза  вече  са  налице между  половин  и  един милион

незаети работни места в областта на информационните технологии.

Все още не са направени инвестициите в образованието и професионалното

обучение, които са необходими за придобиването на търсените квалифика-

ционни умения. А тези инвестиции са от решаващо значение. Така напри-

мер съществуват данни, според които за лицата, завършващи образование-

то си със сравнително ниска квалификация, е и най-малка вероятността да

продължат  да  усъвършенстват  професионалните  си  умения  през  целия  си

трудов живот. Имайки  предвид  непрекъснатия  ход  на  настъпващите  про-

мени, адаптирането на основната образователна структура към новите пот-

ребности и увеличаването на инвестициите в усвояването на нови знания и

умения през целия живот са от съществено значение за дългосрочния ико-

номически и социален разцвет.

Трябва бъде осигурена по-висока степен на образованост на новопостъпващите на пазара на труда, за да могат те да се включат в икономиката на познанието...

%

При  сегашните  тенденции  на  участие  в  професионално  обуче-

ние ще се засилва диспропорцията по възможности за участие в

обществото на познанието за започващите от ниска база

Източник: Евростат, 1999 г. 

Главните  социални  предизвикателства. Цената  на  ниската  заетост,

бедността и изключването от обществото е колосална. По оценки на Коми-

сията недостатъчното оползотворяване на човешките ресурси и в по-широк

план  разходите,  свързани  с  неблагоприятните  социални  явления  (в т.ч.

влошено  здравословно състояние и престъпност), възлизат на  един до два

милиарда евро годишно (12-12% от БВП). Става дума за „ракови образува-

ния“,  засягащи  сърцевината  на  европейското  общество —  прахосвани  ре-

сурси, които чакат да бъдат оползотворени по-продуктивно. Същественото

предизвикателство днес  се  състои  в  това  от  стратегия  за преодоляване на

последиците от социалното изключване да преминем към стратегия, осигу-

ряваща  социална  приобщеност,  и  да  заложим  тази  стратегия  в  ядрото  на

всяка конкретна политика.

Същевременно Европа е изправена пред сериозното предизвикателство на

застаряването  на  населението  и  последиците  от  това  за  устойчивостта  на

системите за социално осигуряване и социални грижи. Следователно сами-

ят европейски социален модел трябва да бъде пригоден към разгръщането

на пълния потенциал на обществото на познанието. 

Необходимостта  от  далеч по-висока  динамичност  на  европейската  ико-

номика.  Европейската  икономика  трябва да бъде далеч по-динамична.

Твърде много  са все още фрагментираните пазари. Не  е достатъчен броят

на малките и средни предприятия, които израстват в световни лидери. Нис-

ка е предприемчивостта, твърде малко са предприемачите. Изобилстват ба-

риерите  на  европейските  капиталови  пазари,  в  т.ч.  за  рисков  капитал. По

резултатност на изследователската работа ЕС изостава от главните си кон-

куренти; европейските идеи достигат пазара с цената на твърде много уси-

 

лия и  време. Необходимо  е  да премахнем  тези препятствия,  за постигнем

по-висока икономическа динамика.

Предизвикателството на икономиката, основаваща се на познанието. Ев-

ропа изостава от САЩ по темпове на усвояване на новите технологии  и

особено Интернет. Сравнително  високата  цена  на  достъпа  до Интернет  в

Европа  е немаловажен фактор, независимо от либерализацията на далеко-

съобщенията. Тепърва трябва да се прояви ефектът от конкуренцията меж-

ду мрежите, осигуряващи местен достъп. Цените на далекосъобщителните

услуги в Европа трябва да спаднат още, така че Интернет да бъде достъпен

за всекиго.

Същевременно,  ако  бъде  допуснато  запазване  на  сегашната  тенденция  в

разпространението на достъпа до Интернет,  социално-икономическата не-

равностойност в рамките на СъюзПътят напред

Пътят напред означава Съюзът решително да се обърне с лице към посоче-

ните предизвикателства. Трябва да  градим върху постигната  стабилност и

да извлечем максимална полза от благоприятната икономическа перспек-

тива,  за  да  си  осигурим  устойчив  икономически  растеж,  пълна  заетост  и

социална  сплотеност.  Задача  изисква  разработването  на  нова,  позитивна

представа  за бъдещето и поредица от политически мерки  за нейното  осъ-

ществяване.

Задачата е комплексна. Тя налага необходимостта от изцяло интегриран и

оперативен  подход,  обвързващ  икономическите,  социалните  и  политичес-

ките цели  с дати и  крайни  срокове  за  тяхното постигане. Сърцевината на

тази стратегия се състои в продължаването и ускоряването на промените,

които са вече в ход.

Общите политически цели следва да бъдат:  

•  Да бъде създадена даваща възможности на всекиго, динамична и ос-

нована на познанието икономика;

•  Да бъде осигурен ускорен и устойчив икономически растеж;  

•  Да  бъде възстановена пълната  заетост като ключова цел на иконо-

мическата и социалната политика; безработицата да бъде сведена до

равнищата, постигнати от най-напредналите страни; 

•  Да бъдат модернизирани системите за социална защита  

Европейската  комисия  смята, че усилията  следва да  започнат  с укрепване

на  солидната макроикономическа  политика  на  Европа. В  това  отношение

не бива да се допуска отстъпление и новите насоки, очертани по-долу, са в

съзвучие с тази задача. Главните средносрочни приоритети са: придържане

към показателите на пакта за растеж и стабилност; умереност на политика-

та  на  доходите;  усъвършенстване  и  понататъшно  стабилизиране  на  дър-

жавните финанси; във връзка с текущата фаза на растеж — преструктури-

ране и намаляване на общата данъчна тежест; намаляване на фискалния на-

тиск върху труда и довеждане докрай на тежката реформа на данъчната и

осигурителната система, в т.ч. и преди всичко — на пенсионната система.

При условие че бъде  запазена стабилността на макроикономическата рам-

ка, Европейската  комисия  смята, че действията на Съюза  следва да  бъдат

съсредоточени в две главни направления на политиката:

•  Провеждане на икономическа реформа в подготовка на прехода към

икономиката на познанието; и

•  Укрепване на европейския социален модел чрез инвестиране в хора-

та.

Необходима е пълна координация на европейско, национално, регионално

и местно равнище при спазване на принципа на субсидиарност.

Европейският съвет от Лисабон представя уникалната възможност Съюзът

да формулира дългосрочните си цели — да определи приоритетите, да въ-

веде показатели и механизми за наблюдение и контрол, да разпредели кон-

кретната  работа. Следва  да  обвържем  тези  цели  с  различните  процеси  на

координация  на  политиката  в  областта  на  заетостта  (Люксембург),  струк-

турната реформа  (Кардиф) и макроикономическия диалог  (Кьолн), и да ги

сплетем  по-плътно,  за  да  избегнем  вътрешната  противоречивост,  като  от

Европейския съвет се очаква да ръководи и дава политическите импулси. В

тази връзка не са необходими нови процеси, но Европа трябва да си служи

по-ефикасно с наличния инструментариум. а би могла да се задълбочи.

 

Европейската  комисия  смята,  че  за  да  бъде  изградена Новата  икономика,

Европа следва да съсредоточи усилията си върху шест приоритета:

•  еЕвропа

•  Вътрешен пазар

•  Финансови услуги

•  Предприемачество

•  Европейско изследователско пространство

•  Преглед на финансовите инструменти

В тази връзка трябва да бъде продължена и ускорена работата, която вече е

в ход, както и да бъдат предприети  нови  инициативи,  за  да  бъде  даден

простор на новаторския и предприемачески потенциал на Европа. Очерта-

ните по-долу мерки  се обуславят и  трябва да бъдат в  съответствие  с под-

държаното високо качество и устойчивост на държавните финанси.

еЕвропа — информационно общество за всички

Усвояването на цифровите технологии вероятно ще бъде главният двигател

на значителния растеж в ЕС през следващото десетилетие. Предизвикател-

ството пред Европа е да създаде условията, в които може да бъде реализи-

ран този потенциал — за оползотворяването на постигната по-висока про-

изводителност така, че икономиката да стане по-динамична и да бъдат съз-

дадени нови работни места. Закономерността вече се наблюдава в САЩ, но

все още не е така проявена в ЕС.

Pdf file!!!