Развитие на браузърите
През 1994 г. е създадена първата клиентска програма за четене на документи във формат www. Програмата е известна с името Mosaic, разработена е от Националния център по използване на суперкомпютри в САЩ (NCSA), в Университета Илинойс.
Учени ентусиасти през 1994 г. създават компанията Netscape Communications Corporation, като разработват на базата на Mosaic, нова клиентска програма - Netscape, която получава името „браузър ” (browser) от английското значение прелиствам. Пред потребителите се откриват нови хоризонти за развитието на мрежовите технологии.
През 1995 г. Microsoft стартира разработката на собствен браузър, но усилията им не са достатъчно успешни и не могат да конкурират Netscape.
През 1996 г. компанията пуска на пазара браузър, наречен Internet Explorer, който е напълно използваем.
Екипа на Netscape, начело с Марк Андерсън, създателят на Mosaic, продължават да усъвършенстват своя браузър, добавят нови функции. Страниците вече могат да съдържат освен текстове, графики, анимация, звук, да бъдат още динамични и интерактивни.
1997 г. сме свидетели на битка между двата основни браузъра, но те по различен начин изобразяват уеб-страниците, създадени с езика HTML.
World Wide Web Consortium /W3C/ изработва единни стандарти за разработване на е-страници,но авторите на браузъри все още не се съобразяват с тях.
Майкрософт пренаписва отново кода на своя браузър, като изключва кода на Mosaic, съобразява се със стандартите и създава собствен продукт.
През 2000 г. IE побеждава Netscape в конкурентната битка.
Netscape Corporation е погълната от холдинга AOL Time Warner и основният екип е разпуснат.
С появата на Internet Explorer 6 – той става доминиращ и 99% от пазара се владее от него.
Още през 1998 г. основната група, разработила Нетскейп, започва да събира международен екип, за да се разработи най-добрия браузър в света. Проектът се нарича Mozilla Organization (впоследствие Mozilla Foundation) – започва разработка на нова структура, акцентира се и на маркетинга на своите продукти.
През 1997 г. норвежки програмисти стартират разработка на браузър Opera.
IE6 започва да губи позиции, неустойчив е на вируси, лесно се пробива, правят се допълнителни подобрения и настройки, но въпреки това бележи спад.
Mozilla разработва проекта Phoenix, преименуван в Firebird, а след това в Firebox. Това е коренно различна концепция, изградена е на модулен принцип, към базовата програма могат да се добавят разширения.
Създават се възможности за борба с popups (нежелателни реклами). Firebox в сравнение с IE става по-безопасен от гледна точка на защита от вируси. До сега подобни вируси, които могат да проникнат чрез този браузър не са измислени. Още повече създателите на Firebox се придържат стриктно към стандартите на W3C. Лесно се интегрира с различни компютърни платформи. Има версии на няколко езика.
2004 г., ноември, Firebox започва да се предлага на пазара:
Появява се програма – пощенски клиент Thunderbird, във вариант за всички основни операционни системи, както и подобен браузър.
2004–2005 г. други компании като AOL и Google също започват разработки на свои браузъри. Появява се бета версията на Google Chrom.
Safari- е уеб браузър на компанията Apple. За първи път е публикуван на 7 януари 2003г.Може да се използва за iPhone и  iPod touch. През 2007 г. е пусната версия за Windows и Vista. Маркетинговият дял на браузъра е около 6.25%. Това е бърз, интелегентен браузър, могат да се съхраняват активните адреси и постени страници, разполага с търсеща машина на Google, както и система за проверка на правописа, ситема за блокиране на сайтове, разполага с web feеd технология.
Podcasting – нова медия, чийто наименование се свързва с Ipod технологията на Apple, позволява създаване на файлове в аудио и видео формат, непрекъснатото им актуализиране, разпространение по мрежата и прослушване на различни мобилни устройства и MPплейъри.


Комуникационни принципи – общи положения
Основни Комуникационни принципи:
• Комуникацията да отговаря на основните теории и модели, зададени като параметри при организиране на комуникационния процес;
• Комуникацията да бъде съобразена с контекста;
• Информацията да се структурира в мултилингвистичен и мултикултурен формат;
• Комуникацията да бъде последователна и логически, ясно структурирана;
• Да се зачита гледната точка на другите;
• Комуникацията да бъде ориентирана към диалог;
• Да е съобразена с модерните интерактивни технологии;
• Съобщенията да бъдат въведени в реални отношения;
• Да отговаря на инфопотребностите на хората;
• Да бъде устойчива и непрекъсната във времето;
• Да въвлича хората в действие;
• Поемане на отговорности от страна на комуникатора;
• Да бъде измерима в количествено и качествено отношение;
• Комуникацията да бъде планирана предварително, да не се разчита само на импровизации;
• Да е ориентирана към знанието и към играта едновременно.
Клод Шанон (Claude Shannon), авторът на „Математическата теория по комуникации” разработва научен информационен модел на основата на четири основни елемента:
• редундантност (излишък от информация);
• ентропия;
• неопределеност;
• компресиране на данните.
Основната формула, с помощта на която се определя ентропията е следната:
Клод Шанон доказва, че информацията – това са символи, които съдържат неочаквани новини.
Професорът по социология Скот Лаш от Лондонския университет дефинира следните качества на съвременната информация:
• поток;
• дистанцираност от средата;
• пространствена компресия;
• времева компресия;
• отношения в реално време; накъсани съобщения.
Мрежовото общество е общество на глобалните комуникации и потоци, където може да се говори вече за възникване на комуникационни общества. Модерните медии са информационни и създават информационното общество. Информационните медии, както ги нарича Лаш, действат на големи разстояния, почти на мига и не оставят никакво време на потребителя за смислена медиация.
Голямото противоречие на информационното общество, според Лаш се състои в това, че нещо, което е произведено с най-висши познания и рационалност, в своите непреднамерени последици води до повсеместно разпространение и претоварване с пределна, информационна ирационалност. Това състояние Лаш нарича „дезинформирано информационно общество”.
Други свойства на информацията:
• Информацията е само един от многото видове културно съдържание. Отличава се от другите видове съдържания по своята продължителност и темпоралност;
• Информацията не е наратив, не е дискурс, нито роман, кино, архитектура, изкуство или артефакт. От всичко изброено по-горе тя е най-близко до архитектурата и дизайна;
• Новото информационно пространство не е инструментално, то е пространство на събитията;
• То е атопия - място, където няма място, атопично е още и по отношение на времето;
• Атопичното информационно време и пространство е без минало и бъдеще;
• Информационната стойност струва нещо единствено сега, в реално време;
• Информацията сама по себе си е статична. Комуникацията я зарежда с динамика, със сила и енергия;
• Комуникацията е свързващо звено между информационното и глобалното.

Обратно горе