Структура на комуникационните теории
Craig, R. T. (1999). Communication theory as a field. // Communication Theory, 1999, № 9 (2), р. 199-161.
|
Структура на теориите |
Реторична | Семиотична | Феномено Логична | Кибернетична | Социо-психогична |
| Комуникацията се разбира като | Практическо изкуство на дискурса | Интердисциплинарно взаимодействие чрез символи | Опит на другия; диалог | Информацията като процес | Изразяване, вътрешни процеси |
| Проблеми на комуникацията | Социалния ред изисква колективно мислене и преценка | Неразбиране и разминаване между субективни гледни точки | Отсъствие или пропадане на подкрепа, автентични човешки отношения | Шум, претоварване, малфункции, “бъгове” в системата | Ситуацията изисква манипулиране на поведението, за постигане на резултати |
| Мета дискурсивен речник | Изкуство, метод, комуникатор, аудитория, стратегия, обща позиция, логика , емоция | Знак, символ, икона, индекс, значение, референт, код, език, медиум, разбиране | Опит, аз и другите, диалог, гениалност, автентичност, подкрепа, отвореност | Източник, получател, сигнал, информация, шум, обратна връзка, редудантност, мрежа, функция | Поведение,променливи, ефект, перцепция, емоция, мислене, взаимодействие,нагласа |
| Метадискурсивна истина | Силата на думите, информационни ценности, осъждане, подобряване на практиката | Разбирането изисква, общ език, едновременност, заплаха от изолиране | Всички се нуждаят от човешки контакти, третиране на другите като личности, респектиране от различието, търсене на обща позиция | Идентичност на мисленето, ценността на информацията и логиката, комплексните системи могат да бъдат непредсказуеми | Комуникацията рефлектира върху личността, вярвания, чувства,хората взаимно си влияят |
| Предизвикателствата към метадискурса | Сегментните думи не са действия, стилът не е субстанция, появяването не е реалност, мнението не е истина | Думите имат точно значение, защита на мисълта, кодекси, медиите са неутрални канали | Комуникациите са умения, думите не са неща, фактите са обективни, ценностите са субективни | Хората и машините са различни, емоциите не са логични, линеарен ред, ефекти | Хората са рационални същества, ние познаваме себе си, ние знаем какво виждаме |
Аргументиране на критиките към традициите
Против реториката |
Изкуството на риториката може да бъде усвоено само чрез практика, теорията |
Не се използват символи |
Стратегическата комуникация е не-автентична, контрапродуктивна |
Интервенцията е комплексна система, създава технологични проблеми, реторично пропадане |
При реториката |
Риторичната теория |
Реториката |
| Против семиотиката |
Използване на символи е реторично |
Езикът е фикция, значение, интер- субективност, |
Лингвистичен код и назначения са фалшиви, езиците конструират реалностите |
Значението осигурява функционално взаимодействие на системата |
Семиотиката не може да обясни факторите, влияящи на продуктивността, и интерпретация на съобщенията |
Приложение № 4
3500–2900 г. пр.н.е.
Древните финикийци откриват буквите. Шумерите развиват писането като изкуство – изобретяват пиктограмите и специални плочки за писане. Египтяните въвеждат йероглифите.
1775 г. пр.н.е.
Гърците въвеждат фонетичен алфавит и писане отляво–надясно.
1400 г. пр.н.е.
Древно писмо в Китай на кости.
1270 г. пр.н.е.
Първата енциклопедия, написана в Сирия.
900 г. пр.н.е.
Създадена е първата пощенска служба за целите на държавната администрация в Китай.
776 г. пр.н.е.
За първи път са използвани гълъби за изпращане на съобщения – относно победителя на олимпийските игри в Атина.
530 г.пр.н.е.
Гърците откриват първата в света библиотека.
500–170 г. пр.н.е.
Въвеждане на папируса като повърхност за писане.
200 –100 г. пр.н.е.
Въвеждат се служби за изпращане на съобщения с помощта на хора или коне – Египет и Китай. Понякога се използва и огънят за предаване на съобщения.
14 г.
Римляните създават пощенската служба.
37 г.
Хелиограф – първи опит за използване на огледала за изпращане на съобщения – римският император Тибериус.
100 г.
Първата подвързана книга.
105 г.
Тчай Луун изобретява хартията за писане, която познаваме и днес.
305 г.
Първата дървена преса, изобретена в Китай – символи, изрязани на дървени блокове.
1049 г.
Първата подвижна преса в света – изобретена в Китай от Пи Шенг.
1450 г.
Поява на първите вестници в Европа.
1455 г.
Гутенберг изобретява съвременната печатна преса с метални пластини.
1560 г.
Изобретена e Camera Оbskura – примитивна фотография.
1650 г.
Първият ежедневник – Leipzig.
1714 г.
Англичанинът Хенри Мил получава първият патент за печатар.
1793 г.
Клод Шап изобретява първият телеграф (с помощта на семафори).
1814 г.
Йозеф Нисефор Ниепс - получава първата фотографска снимка.
1821 г.
Чарлз Уитстоун възпроизвежда звук в примитивна звукова кутия – първият микрофон.
1831 г.
Йозеф Хенри изобретява първият електрически телеграф.
1835 г.
Самуел Морз изобретява първата електрическа телеграфна линия. Алекандър Бел патентова първата факс машина.
1861 г.
В САЩ стартира пощенската служба „Пони Експрес”.
Колман Селер изобретява кинематоскопа – машина, проектираща фотоси върху екран.
1867 г.
Американецът Шолс е първият успешен и модерен писател, използвал пишеща машина.
1867 г.
Томас Едисон патентова мимеограф: офис-машина за копиране. Александър Бел патентова първия електрически телефон.
Мелвил Деви създава децималната система - за заявка и поръчка на книги.
1877 г.
Томас Едисон патентова фонографа, с восъчен цилиндър като записваща система.
Едуард Мей Бридж изобретява високоскоростна фотография – създава първите движещи се картини, улавящи движения.
1887 г.
Емил Берлинер - създава грамофона - системата за записване може да се използва многократно.
1888 г.
Джордж Естман патентова ролков филмов апарат с името „Кодак”.
1889 г.
Алмон Строугър патентова директна телефонна връзка.
1894 г.
Маркони създава безжичен телеграф.
1898 г.
Първата телефонна отговаряща машина.
1899 г.
Валдемaр Пулсен – изобретява магнетофонно записващо устройство с магнетофонна лента – основата на музикалната индустрия и методите за съхранение на данни.
1902 г.
Маркони предава първите радиосигнали от Корнуел до Нюфаунленд – първият радиосигнал, пресичащ Атлантика.
1904 г.
Първите периодични комикси.
1906 г.
Лий Дефорест – изобретява електронна приложна система или триод; това позволява значително подобряване качеството на цялата електронна комуникация.
1910 г.
Томас Едисон демонстрира първата звукова картина.
1914 г.
Междуконтинентална телефонна линия.
1916 г.
Първите радиоприемници с тунери – приемат се различни станции.
1923 г.
Владимир Зворикин изобретява иконоскоп – първата телевизионна камера.
1925 г.
Джон Берд предава първия експериментален телевизионен сигнал.
1926 г.
Уорнърс Брадърс студио изобретява начин да записва звуци, съпровождащи филмовата лента и синхронизирани с картината.
1927 г.
NBC стартира две радиомрежи; CBS започва излъчване на свои програми. Първото телевизионно предаване в Англия; „The Jazz Singer” – първият успешно озвучен филм.
1930 г.
Масово навлизане на радиото; Първото телевизионно излъчване в САЩ.
1934 г.
Йозеф Бегун – първият записващ апарат на магнитна лента за ТВ и радио предавания.
1938 г.
ТВ получава възможност да прави запис.
1939 г.
Стартира програмната телевизия.
1944 г.
Създаден в Харвард първият компютър Марк 1 – започва информационната епоха.
1948 г.
Изобретен транзистор – значително минимализира електронните уреди.
1949 г.
Първите ТВ мрежи в САЩ.
1951 г.
Първите продадени компютри за търговски цели.
1958 г.
Честър Карлсон изобретява фото копирна машина или наречена още Ксерокс.
1963 г.
Открит е Zip кода в САЩ.
1966 г.
Xerox открива телекопирна машина – първата факс машина в света.
1969 г.
ARPANET – първият Интернет.
1971 г.
Флопидисковото устройство. Изобретен е микропроцесорът.
1972 г.
HBO – въвежда платена ТВ по кабел.
1976 г.
Първият персонален компютър от Apple. Първата ТВ програма по сателит.
1979 г.
Първата клетъчна телефонна комуникационна мрежа стартира в Япония.
1980 г.
Sony създава Walkman.
1981 г.
IBM продава първият персонален компютър; Първият лаптоп се появява на пазара, мишката е част от компютрите.
1983 г.
Списанието Time обявява за мъж на годината - компютърът;
Първата мрежа за клетъчни телефони в САЩ.
1984 г.
Появява се софтуера Apple Macintosh.
1985 г.
CD-ROMs и клетъчни телефони в автомобилите.
1991 г.
САЩ премахват контрола върху Интернет;
WWW е изобретена през 1991 г. CERN пуска в употреба технологията WWW;
Тим Бернарс Лий се смята за баща на тази технология;
Линус Торвалд разработва операционна система с отворен код, наречена Linux.
1991 г.
Появяват се за първи път полиморфни вируси, разработени от Tequila, вирусите променят своя код при разпространението си и стават трудни за откриване.
1992 г.
Първите CD-ROM се появяват на пазара; CD-1 е представен от Sony.
1993 г.
Появява се първата графична програма за разглеждане на данни в уеб, наречена е-Mosaic, след като е разработен протокол, който позволява да се използва приложна програма към графичния интерфейс на Apple и Microsoft.
1993 г.
Майкрософт реализира онлайн вариант.
1994 г.
Netscape1 се появява като алтернатива на браузъра Мозаик.
1995 г.
NSF (National Science Foundation) поема управлението на съществуващата мрежа (Internet).
1995 г.
През август стартират продажбите на Windows’95;
Нетскейп започва да разработва Javascript.
Открит е и първият макровирус.
1997 г.
М. януари, Интел пуска в продажба Pentium MMX, процесор от ново поколение;
Появява се първото DVD.
През м. май Интел разработва Pentium-2.
1998 г.
AOL (America OnLine) обявява сливане с Нетскейп (Netscape);
Появява се вируса Melissa-разпространяван чрез е-мейл.
2000 г.
На пазара се появява USB 2.0 порт.
2001 г.
Майкрософт пуска версията Windows XP.
2002 г.
Масирана атака по Интернет с помощта на DDos (Denial of Service), поразени са огромно количество Интернет сървъри и рутери.
2009 (c) Нов Български Университет