Речник на основните термини

Виртуални общности – социални сегменти, които възникват в резултат на  появата на Интернет, където достатъчно хора участват в обществени дискусии, подкрепени с чувства и емоции като формират мрежи от персонални взаимотношения в киберпространството (Virtual Community, Howard Rheingold).

Виртуална среда (Virtual Environment) – компютърно-генерирана интерактивна среда, реализира с помощта на системи за виртуална реалност. VE – своебразен интерфейс между човек и компютър, вид синтетична среда.

База данни – големи, постоянно актуализирани файлове от дигитална информация (библиографски записи, абстракции, текстови документи, директории, снимки, статистики). Данните имат отношение към специфичен предмет или процес, те са построени в унифицирани формати.

Данните са организирани така, че да се осигури както лесно и бързо търсене, така и управление на информацията. Процесът се автоматизира с помощта на системата Database management system softwer (DBMS).

Данни – „нещо, което е дадено”, понятието произхожда от латинския термин-datum. Данните – това са цифри, факти, инструкции, представени във форма, която може да бъде усвоена, интерпретирана и използвана като средство за комуникация, както и съхранявана на компютър. Понятието кореспондира с други термини като: информация, знание, база данни, мета данни.

Дискурс – ансамбъл от изкази и правила, които са определяли за дадена епоха и за дадена социална област условията за упражняване на изказната функция. Този ансамбъл от елементи, образувани по правила от дадена дискурсивна практика и необходими за възникването на наука, макар и не непременно предназначени да дадат място на такава, може да се нарича знание (М. Фуко).

Електронно съдържание(E-Contentplus) – е дългосрочна инициатива на ЕС за трансформиране на дигиталното съдържание в по-достъпно, полезно и използваемо. Дефинираните програмни приоритети и дейности са съгласно решенията на Европейския парламент. Тази програма е част от политиката на Европейската комисия обявена като „i-2010 – Европейско информационно общество”.

Епистема – ансамбъл от отношения, способни да свържат в дадена епоха дискурсивните практики, които дават място на епистемологически фигури, науки, евентуално на формализирани системи.

Епистемологията – изучаване на природата, източника и ограниченията за човешкото знание. Терминът произхожда от гръцкото „episteme”, което означава знание и „logos” (наука, теория).

Знание – състояние, имащо отношение към изучаване, познаване на нещо чрез опита или състояние за достигане до истината или до фактите (чрез разсъждения и интелигентност). Знанието още е способност да се схване, разбере нещо.

Информация – данни, представени в разбираема форма, значението на които е съобразено с контекста и могат да бъдат използвани за практически или научни цели. В по-динамичен смисъл „информация” означава съобщение, предадено с помощта на определена медия, с цел комуникация или изразяване на чувства.

Съобщението, обаче, трябва да бъде информативно и независимо от субективното възприемане от дадена личност.

По-конкретно, информацията – това са всички факти, идеи и творческа дейност на човешкия интелект, както и представи, които могат да бъдат обект на формална или неформална комуникация в различни форми.

През 1801 г. Томас Джеферсон в една своя реч отбелязва, че „дифузията на информация” е един от фундаменталните принципи на републиканската форма на управление, установена с Конституцията на САЩ.

Понятието взаимодейства със знание, дезинформация и липса на информация.

Контекст – в най-общ смисъл цялата ситуация, или средата, релевантна на събитието, действието, твърдението, дейността. От литературна гледна точка, част от изречение, параграф, текст, който се случва преди и след специфичната фраза, или пасаж като същевременно се прецизира значението.

Мениджмънт на знанието (Knowledge management) е фундаментална дейност, при която хората имат достъп до точна информация, в точното време. Процесът „генериране на знание” (knowledge generation) се постига с помощта на следните техники: информация; знания и действия, базирани на опит; ценности и правила; чувствителност към генериране на знанието по света. Могат да се изброят пет модела за генериране на знание: придобиване; определяне на ресурси; синтез; приспособяване; създаване на мрежа, базирана на знанието.

Представяне на знание (Knowledge representations) – технологични платформи за представяне на знание в семантични мрежи.

Киберпространство – термин, употребен за пръв път от Уилям Гибсон в научно-фантастичния роман „Neuromancer”. Означава концептуално пространство, където думите, взаимоотношенията, данните, богатството и властта зависят от хора, използващи компютърно-комуникационни технологии.

Медиум – от латински „medium” е физическа субстанция или материал, с помощта на който данните могат да бъдат записани (пергамент, хартия, филм, магнитна лента, диск, оптичен диск или среда), с помощта на която могат да бъдат предадени по оптичен кабел или коаксиален кабел.

В по-общ смисъл медията означава техническо средство, с помощта на което всяка творческа работа може да бъде изразена или да бъде  превърната в обект на комуникация, в печатен или непечатен формат.

Медия – общ термин за обозначаване на непечатни библиотечни материали (филми, сценарии, слайди, видеоклипове, CD-RОМ, компютърен софтуер). Микроформите (факс, принтер, скенер) нямат отношение към понятието медия, тъй като те възпроизвеждат само печатни документи.

Личността, отговорна за управление на медийните произведения се нарича медиен специалист. В по-общ смисъл „медия” е материал в какъвто и да е формат, който е носител или транслатор на информационно съдържание.

Видове медии: радио, телевизия, кабелни медии, Интернет.

Масмедиите разпространяват публична информация към широка аудитория.

Медийна грамотност – способност за достъп, анализ, оценка и създаване на съобщения в различни форми (печатна, аудио, видео, интернет), базирани на информирано, критично разбиране на природата на масмедиите, техники, използвани от продуцента, въздействие на тези техники на социално или индивидуално ниво.

Интердисциплинарна област на изследване, която е част от комплексната, въздействаща, комуникационна инфосреда на 21. век.

Комуникационна компетентност – ситуационна възможност да се формулират реалистични и подходящи цели и да се максимализира тяхната реализация чрез използване на знание относно себе си, контекста, комуникационните теории и тогава генерира адекватно комуникационно представяне.

Комуникационната компетентност може да се измери много лесно като се провери дали поставените цели са реализирани.

Паркс дефинира комуникационната компетентност като „степен за оценка на формулираните цели, в определен социален контекст, като същевременно правилно са преценени възможностите да се реализират тези цели без рискове”.

Нюзмедии – вестници, списания, уеб-страници, специализирани в осигуряване на актуална информация за текущи събития, с или без коментар, обикновено без да имат намерение да развличат хората.

OBIL (Ontology Based Inference Layer) – представителен мрежови слой от най-високо ниво, базиран на онтологии.

OIL (Ontology Inference Layer) – Логически слой, изграден на базата на формални езици, един от основните слоеве, изграждащи семантичните мрежи.

Ontology (Онтология) – философска теория за познание на битието, учение за съществуващото. Според модерните разбирания, онтологията е речник от реални, съществуващи обекти, класове, функции и взаимодействие между тях.

Ontobrowser – Специален браузер за търсене, разглеждане и четене на документи в онтологичен формат.

ORSD (Ontology Requirement Specification Documents) – изисквания за онтологична спецификация на документа.

Podcasting – технология, чието наименование се свързва с Ipod технологията на Apple, позволява създаване на файлове в аудио и видео формат, непрекъснатото им актуализиране, разпространение по мрежата и прослушване на различни мобилни устройства и MPплейъри. По-точно словосъчетанието „podcasting” се появява през 2004 г. и е комбинация от две думи: „iPod” и „broadcasting”.

Тази технология предлага актуализиране и възприемане на аудио-файлове в няколко основни направления: новини и медии; изкуство и култура; бизнес и финанси; развлечение; наука; хоби; религия; компютри и интернет.

RDF (Resource Description Framework) – Слой с метаданни, методи за описание на основните ресурси в мрежата.

Semantic web (Семантична мрежа) – нов тип мрежова структура, ориентирана към по-високо качество на електронните страници, осигурява се възможност на потребителя да прави точни запитвания, и да получава смислени отговори от софтуерни агенти, събиращи точна информация за проблема.

Simulation – Симулацията е копие без източник, имитация без оригинал. Теорията на симулацията обяснява по какъв начин образите и медиите пресъздават реалността, когато тя избледнява. (Cubitt S. Simulation and social theory, (2001).

SUMO – естествен, автоматичен език, при който основните понятия са взаимосвързани в мрежа. SUMO още е браузър – онлайн инструмент за осигуряване на съдържание, достъпно до потребител в подходяща форма. SUMO е онтологична технология от най-висш клас и представлява колекция от 1000 добре дефинирани и документирани концепции, свързани в семантична мрежа и придружени от поредица от аксиоми.

Topology (Топология) – клон на математиката, който изучава и анализира различните форми от качествена гледна точка.

WordNet – електронен тезаурус, дефиниращ широка мрежа от думи с определено значение, свързани със семантични стрелки. Логическата структура на WordNet позволява различни думи по значение и форма да се сравняват със съответните синоними. Всяка дума или нейният синоним са придружени с кратка неформална дефиниция. Поддържа се още база данни от съществителни, прилагателни, глаголи, наречия и семантични отношения между тях. В WordNet взаимоотношенията между отделните данни се наричат hypernymy/hyponymy.

 

 

Социалните медии – начин на употреба и тенденции за развитие (Доклад  на научна конференция в НБУ, м. май, 2007г.)

Социалните медии и съответният софтуер бяха разработени и популяризирани в медийното пространство през 2004 г. Първите подобни медии се появиха в началото на 2001г., а като концепция се развиват непрекъснато от втората половина на 20.-ти век до наши дни. От една страна осигуряват широк достъп на хората до свободни мрежови ресурси, където всеки един посетител има възможност да създава, да редактира и да допълва съдържание, от друга страна, съдържанието трябва да отговаря на определени стандарти, за да бъде публично достъпно.

Тези нови медийни феномени се наричат още web 2.0, или интерактивни медии, т.е. интерактивността често пъти се посочва като основна характеристика. Потребителят, въпреки лесният достъп до ресурси трябва да притежава умения за работа в мрежа, да има познание за съответния софтуер да е част от някаква професионална мрежа, да има определени контакти, за да бъде забелязан. Нещо повече, медии от типа Second Life, изискват и значителни, финансови ресурси, за да се придвижва човек свободно във виртуалното пространство, достъп до електронните системи за надеждно разплащане, от типа Pay-Pal. Web 2.0 се свързва с изграждане на уникална социална среда, където всеки един е потенциален създател на съдържание или приложение. В този виртуален свят аудиторията контролира съобщенията. Организации, които искат да имат по-голямо влияние трябва да се обърнат с лице към хората, да вземат активно участие в техните интерактивни разговори. В наши дни системата за еднопосочно разпространение на информация от един център или медия изчезва. Няколко сили въздействат на контекста при тази инфо трансформация:

1. Прекалено задоволени потребители от гледна точка на предлагане на информация и услуги.

2. Изчезване на доверието към големия бизнес, съмнение за тъмни сделки и афери, често излъчване на съдебни процеси срещу висши мениджъри по глобални медии като CNN, Euronews, BBC.

3. Влияние на движението “отворен код” по целия свят. Потребителите се ориентират към създаване на собствени софтуерни програми като същевременно ги обменят помежду си и доусъвършенстват. Linux е първата подобна успешна концепция за създаване на подобни системи, напълно безопасни от гледна точка на сривове и функционални като ресурси.

4. Ограничаване на бариерите за вход. Днес възможностите за публикуване на съдържание са изключително опростени, не е необходимо да се владеят или познават специални софтуерни езици. Приложенията към отделни сървъри са ефективни и прости за усвояване. Развиване на технологии от типа API’s; IJAX дава възможност на всеки потребител, с желание и определени умения, да публикува съдържание. Може да се каже, че по принцип, тези медии, не са социални (само се наричат така), а са ориентирани към модерния бизнес, като приходите от тези медии за компании като Google, Apple, Yahoo, Facebook са наистина колосални, изчисляват се на десетки милиони долара. Появиха се и изследвания, които отчитат въздействието на тези медии върху комуникациите за целите на бизнеса и така насърчават иновативността, генерирането и споделянето на идеи между експерти, служители, анализатори. Някои  наблюдатели на социалните медии твърдят, че без тяхна помощ съвременните компании са обречени на провал. Те ще модифицират не само комуникациите, но и принципите за използване на компютърно информационните технологии, в направление – развитие на интелекта и знанието, и споделяне на знание в определени общества. Обикновено към социалните медии се причисляват: wikis, tagging, podcast, YouTube, Adsense-Google, flickr, Active worlds, технологии от типа на wordpress, bloger.com и социалните мрежи (facebook, zoominfo, linkedin, ecademy, academici.net, Hi5, dopplr, orkut, friendster, perfspot, plaxo, twitter, vox, livejournal, last.fm, cyworld, bebo, myopera, myspace) и други. Набират популярност и у нас, особено популярни са свободните сървъри (dir.bg, blog.bg) за разработване на блогове, които dir.bg, нарича „глогове или глогинки” и по аналогии със съответния плод са нещо временно и ефимерно. Какво мислят експертите по мрежови комуникации за web 2.0? Някои от тях казват, че това е поредният „балон” в Интернет пространството, че тези медии нямат бъдеще и ще бъдат доразвити и трансформирани в “web 3.0”. Медиите от ново поколение (web 3.0) представляват една модерна, съдържателна и по-качествена платформа, разработвана от екипа на Тим Бернърс Лий, като дизайнът на информацията ще бъде ориентиран към акумулиране на знание, към семантични структури и информацията ще бъде подредена под формата на онтологични речници, и специални web agents, ще заместват човека и ще изпълняват заявките за търсене. Достъпът и ползването на новите медийни ресурси ще става само с помощта на аватари или дигитални двойници на хората.

Новата семантична мрежа се нарича още Data Web или мрежа, изградена на базата на метаданни. Melcrum провежда изследване през месец януари 2007 г., сред 2100 експерти по корпоративни комуникации, които използват социалните медии в някаква степен. http://www.melcrum.com/. Изследването показва, че блоговете са широко разпространени, но видеото е номер едно като предпочитание за целите на корпоративната комуникация. 55% от респондентите казват, че използват блоговете или планират да ги използват в следващите 12 месеца. 63% обаче отговарят, че предпочитат обмяна на видео-файлове чрез You Tube и залагат на тази медия. RSS/webfeeds използват 51% от запитаните, 43% подкастинга, а 41% социални мрежи от типа на LinkedIn. Медии като My Space, You Tube и Bebo са интегрирани във функционални вътрешни мрежи, от типа на Интранет. Има голяма разлика при използване на реалните и хипер социални медии. 73% отговарят, че нямат намерение да използват 3D web инструменти от типа на Second Life за целите на бизнеса. На въпроса “Кои са ползите от социалните медии за техните организации” 71% отговарят, че медиите подобряват процеса по включване на служителите при решаване на проблемите на компаниите. От друга страна, 59% отговарят, “че социалните медии подобряват степента на вътрешно взаимодействие”. 47% смятат, че новите медии създават условията за двустранен диалог с висшите мениджъри.

Риск за репутацията: 45% мислят, че откритото дискутиране на организационните проблеми, между служители, представлява риск за репутацията.

70% признават, че не притежават указание и ръководства, как да използват социалните медии. Само 26% знаят как да изследват въздействието на новите медии и какво се говори за техните компании в мрежата. Компании като BBC, Sun Microsystems и IBM насърчават служителите си да създават блогове, да участват във форуми, и в същото време ги образоват как да ограничат рисковете за компаниите. Бъдеще на социалните медии: 1/3 от комуникаторите описват социалните медии като приоритетни за развитието на бизнеса. 52% очакват, че бюджетите за социални медии ще се увеличат в следващите 12 месеца. На въпроса дали срещат пречки за развитие на тези медии, 23% отговарят, че висшите мениджъри са главното предизвикателство. Само 13% смятат, че пречките са породени от използване на инфо-комуникационните технологии. В момента предизвикателството за експертите е,  как да се интегрират тези медии в съществуващия досега микс от традиционни медии.

 

 

 

Roussi Marinov, Ph.D.

Associate professor of Information Science,

A Member of International Association of Business Communicators/IABC/;

European communications research and education association/ecrea/;

European TRIZ association/etria/;

In this book we are developing new information platforms for communication problems solving using modern knowledge approaches.

One the most remarkable things that increase productivity and efficiency of institutions is the knowledge, communication and content management.

Knowledge and content management is a communications strategic tools in the new information age. If we want to have more effective and coordinated communications in ours companies we must develop a new communication technique for managing and synchronizing information flows within and out of organization. The communication content must be related to organization mission, strategic vision and goals, CEO decisions making process, and professional competence of the employees.

Knowledge Management seeks to make the best use of the knowledge that is available to an organization, creating new knowledge in the process. According WWW Virtual Library on Knowledge Management

"KM refers to the critical issues of organizational adaptation, survival, and competence in face of increasingly discontinuous environmental change. Essentially, it embodies organizational processes that seek synergistic combination of data and information processing capacity of information technologies, and the creative and innovative capacity of human beings."

These strategic instruments and initiatives are also corresponding with knowledge representations and ontology management in the institutions. From another point of view ontology media is a most powerful technological and semantic platform, which help modern organizations to achieve their strategic objectives.  

 Experts argue that information is a flow of messages, while knowledge is created by that very flow of information anchored in the beliefs and commitments of its holder.

Organizational knowledge is frequently categorized into typologies. For example, Nonaka and Takeuchi (1995) identify tacit and explicit knowledge; Choo (1998) sees three different types of knowledge (tacit, explicit, and cultural); and Boisot (1998) describes four types (personal, proprietary, public knowledge and common sense).

Tacit knowledge seems to be the primary concern of KM writers and has been a great deal of discussion in the literature about its nature. Tacit knowledge is defined as action-based, entrained in practice, and therefore cannot be easily explained or described, but is considered to be the fundamental type of knowledge on which organizational knowledge is built. For Michael Polanyi, tacit knowledge cannot be expressed because "we know more than we can tell". Polanyi's epistemology objectified the cognitive component of knowledge learning and doing - by labelling it tacit knowledge and for the most part removing it from the public view. Learning and doing became a 'black box' that was not really subject to management, the best that could be done was to make tacit knowledge explicit.

Its failure to provide any theoretical understanding of how organisations learn new things and how they act on this information meant that first generation Knowledge Management was incapable of managing knowledge creation. Therefore we cannot articulate what we know with words because we are not fully conscious of all the knowledge we possess. It resides and remains in the human mind. Nonaka and Takeuchi argue, tacit knowledge can be transmitted through social interactions or socialization, and made explicit through externalization-although they agree with the idea that tacit knowledge is somewhat hidden. These very different perspectives are a reflection of different backgrounds.

The others subject of the book is also describing: e- learning and interactive system using for managing contemporary network institutions.

 

The book contents the following parts:

Strategic communication approaches;

Leadership communications;

Communication management;

Knowledge management;

Integrating ontology e-learning system.

Roussi Marinov,

New Bulgarian University,

Sofia, Bulgaria