През 20-ти век общата теория на системите на Леополд фон Берталанфи в природата, техниката, сферата на живите организми и обществото се утвърди в научните среди. Тази теория представлява съвкупност от идеи за системите.

Съвкупността от елементите, между които съществуват специфични отношения и връзки образува определена цялостност, единно цяло, което изпълнява определена функция. На долупосочената схема (1.1) са изобразени системата изобщо и отношенията и връзките между елементите й, които изграждат структурата на това единно цяло – системата на определен предмет или явление.

 

На схемата взаимосвързаните, взаимозависими и взаимодействуващи си елементи, изобразени с буквите P1, P2, P3,.....Pn, се характеризират с определени количествени мерки - буквите Q1, Q2, Q3,.......Qn. Между елементите възникващите взаимосвързаност, взаимозависимост и взаимодействия са изобразени със стрелки и буквите R1, R2, R3,.......Rn.

Изхождайки от тези идеи, както и от системно-структурния подход при анализа на колективния субект на социалните действия, чрез които се постига вътрешната сигурност на населението в РБългария може да се дефинира категорията “социално-управляеми системи в публичния и частния сектор за осигуряване на вътрешната сигурност” като съставени от множество елементи.   

Те са създадени като всички други социално-управляеми системи от обществото за удовлетворяване на определени потребности – в случая потребностите от защита на населението и държавните структури от престъпни посегателства.

Централно звено в системите за сигурност (колективен субект на управление на национално ниво) са МВР, ДАНС (Държавна агенция за национална сигурност), Министерство на правосъдието и Министерство на отбраната.

Основанията за обединяването на множеството от гореизброените служби в категорията “социално- управляеми системи за сигурност” са:

След дефинирането на категорията “социално-управляеми системи в публичния и частния сектор за осигуряване на вътрешната сигурност” като логически субект, следва да бъде дефинирано и понятието “вътрешна сигурност” като предикат, чието практическо съдържание представлява функция на субекта - системите за сигурност. Понятието “вътрешна сигурност” е основно понятие в теорията и практиката на противодействие на престъпността в органите на полицията в държавите от ЕС.

Това понятие може да бъде дефинирано като частно понятие на по-общото понятие, на категорията “национална сигурност”, отразяваща съвкупност от практически изразената държавна, групова и лична сигурност, които се обезпечават за разлика от вътрешната сигурност, както от правоохранителната система (включваща органите на полицията, частните охранителни фирми и детективски бюра), от следствието, прокуратурата и съда и от секторите “Сигурност” в органите за местно самоуправление, така и от Българската армия и органите на контраразузнаването и разузнаването[2]. Тъй като националната сигурност представлява обект на посегателство предимно на извъннационални враждебни сили – субекти на потенциална военна агресия (насочена към окупация или отнемане на национална територия) и на специализирани разузнавателни операции, целящи подриване на политическите и социално-икономическите основи на българската нация. 

Информационно-аналитичната дейност, която се извършва в социално-управляемите системи за вътрешна сигурност в публичния и в частния сектор, е основна и в известна степен определяща функция на управлението на оперативните и охранителните звена на всички нива. Този вид дейност би следвало да се разбира като вид специализирана информационна технология за подготовка на управленски решения. Тя се изгражда, поддържа и развива в: подготовка на варианти на управленски решения на основата на анализи, изявяване на тенденции, очертаване на перспективи и прогнози и други. Информационно-аналитичната дейност се е превърнала в съществена и неотделима част както от управленската, така и от всяка оперативна и друга технологична дейност. Тя е необходимо условие за тяхното изпълнение. 

В звената на социално-управляемите системи за вътрешна сигурност в публичния и в частния сектор извършваната информационно-аналитична дейност има за свой обект основно оперативната и криминологическата обстановка на територията, обслужвана от дадено звено и борбата срещу престъпността. Какво представляват оперативната обстановка и криминологическата обстановка?

 

Субектите на информационно-аналитична дейност при анализа на оперативната и криминологическата обстановка разкриват факторите, които определят едно или друго състояние, т.е. определена “картина” на престъпността на дадена територия и предлагат мерки за повишаване на ефективността на правоохранителните органи в процеса на реализация в бъдеще на различните форми и методи на противодействие на незаконните действия на криминално проявяващите се граждани. Управлението на кризи, осигуряването на обществен ред и лична и групова сигурност на населението са обект и в звената за сигурност и обществен ред в органите за местно самоуправление, съответно охраната на обществения ред и безопасността на движението на моторни превозни средства стават част от обекта в полицейските организации. Охраната на държавната и частната собственост, както и на отделни лица по договор представляват обект в частните охранителни фирми.

Системите за сигурност в публичния и частния сектор от гледна точка на тяхната вътрешна организация се декомпозират на огромно множество конкретни организации, в които по щат работят административни, оперативни и охранителни работници, разпределени в групи, отдели/сектори и направления в зависимост от специфичния предмет на дейност. Използването на понятието “организация за сигурност” (по-нататък и “конкретна организация за сигурност” или “дадена организация за сигурност”) в текста на учебника като синоним на “система за сигурност” и като конкретен субект на осигуряване на сигурност в конкретна ситуация, според нас е по-точно приложение на понятийния апарат на науката за управление относно обяснението на връзките на информационно-аналитичната дейност с нейния предмет. 

Осъществяването на ИАД осигурява поддържането на яснота в дейността на конкретната организация за сигурност в социалната среда. Това изисква строго спазване на нормативни документи, правила и стандартни процедури на законосъобразни действия, чрез които организациите за сигурност обслужват поддържането на вътрешната сигурност на гражданското общество.

Всяка организация за сигурност в управленско отношение се декомпозира на управляваща подсистема (стратегически и оперативни ръководители) и управлявана подсистема (обект на управление – изпълнителският състав на всички нива на управление). Чрез осъществяването на ИАД в управляващата подсистема на  организациите за сигурност постъпват редовно данни за евентуални отклонения от желаното състояние и действия на организацията като единно цяло, а това дава възможност за последващо коригиране на отклоненията и насочване на функционирането на организацията към предварително набелязаните й цели.

За да изпълни управленската си мисия ИАД би следвало да отчита състоянието, достоверността, представителността и други качества на текущата информация, да бъде допълнена последната с целево събрана информация, със социологически и други проучвания[3].

ИАД, както пише и М.Найденов, започва с приемането на определена оперативна информация, чийто източник може да бъде най-различен – вътрешен или външен[4]. Научното изследване на ИАД би следвало логически да изхожда от основополагащото понятие “оперативна информация”, тъй като тя е главен предмет на мисловната дейност на субекта на анализ в системата за сигурност. Обективно, оперативната информация представлява съдържателната страна на процесите на управление на всички организации за сигурност на низово, средно и висше ниво. Управлението се осъществява чрез наличието и обмяната на оперативна и управленска информация между управляващата и управляваната подсистеми в конкретната организация за сигурност в публичния и частния сектор. В понятието “управленска информация” включваме сведенията за състоянието и резултатите от извършената дейност и потенциал на силите, средствата, прилаганите форми и методи, по определението на П. Владимиров[5]. “През последните години се утвърди мнението, че информацията се явява най-важният ресурс, от който в огромна степен зависи както просперитетът на организацията, така и нейното оцеляване. Оттук възниква въпросът за същността на информацията и не толкова смисълът, колкото съдържанието, което се влага в това понятие.”[6]

 

 

През 1948 г. е публикувана статията на К. Шенън “Математическа теория на връзката”, в която под информация се разбират не всички съобщения*, коитосе обменят междухората, а само такива, които намаляват неопределеността у потребителя на информация[7].

Неопределеност пък съществува тогава, когато се осъществява избор на една от няколко възможности. Такива процеси по принцип са характерни за вникването в същността на престъпната дейност, общуването на служители в конкретната организация за сигурност с потърпевшите граждани, управлението на службите за сигурност и т.н.

Между отделните компоненти на системата на управление в организацията за сигурност и между различните организации от същия клас съществуват информационни връзки, посредством които те си взаимодействуват[8]. Тези връзки се изразяват в обмен на сведения, получавани от даден служител или звено в организацията за състоянието на даден обект от оперативната практика или за състоянието на отделни звена и изпълнители в професионално-значим аспект.

Информационните връзки се осъществяват посредством различни сигнали, циркулиращи в системата на управление. Сигналът е материалният носител на съобщението. Според Тончев и Велев информацията представлява отношения между съобщението и неговия потребител[9]. За информация има смисъл да се говори при наличието на потребител и определено съобщение. При такава интерпретация става ясно, че:

 

 

Изясняването на понятието “информация” е свързано с понятието “разнообразие” на организацията за сигурност. Всяка организация е доста сложна, което произтича от разнообразието на нейните състояния в различни моменти от денонощието, седмицата, месеца и годината. Това разнообразие би могло да се наблюдава под формата на редица от повтарящи се през различни времеви интервали няколко различими елементи-състояния. Например: наблюдение на оперативно интересни лица; профилактика на криминално-проявени лица; активно противодействие на престъпността; разследване на извършителите на престъпления; относителен покой. В конкретния случай на наблюдение (от конкретен наблюдател – автора М.Байрактаров) множеството от състояния съдържа само 5 различими елемента, т.е. то има разнообразие от 5 елемента. В друг случай на наблюдение, от друг наблюдател (например от нашия дълбокоуважаем читател), множеството от състояния може да съдържа такъв брой от елементи, който зависи от наблюдателя и неговата способност да различава отделните елементи[10].

Количественият израз на разнообразието на една организация за сигурност ще зависи, между другото и от количеството информация (сигнали – съобщения), която постъпва на входа й като социално-управляема система. Увеличаването на разнообразието на организацията е фактор за нейното оптимално адаптиране и оцеляване в социалната среда, която понастоящем е много усложнена. Така например в полицейската организация от количеството на криминалните събития, на заявителския материал на тъжителите, на образуваните преписки и дознанияза извършени престъпления, на постъпилите от страна на гражданите сигнали за престъпления, на донесенията и сигналите на негласния апарат на оперативна и охранителна полиция, пряко и косвено се изгражда мярката за разнообразие на тази организация за вътрешна сигурност. Горепосочените 5 елемента от множеството състояния на организацията за сигурност се декомпозират на огромно множество поделементи при динамичните процеси на функциониране на организациите.

Не само разнообразие е характерно за системата за сигурност. В социалните системи, както пише А.Тофлър, понастоящем се извършва информационна революция, експлозия, изразяваща се в съчетаването на разнообразие и ускорена промяна[11]. Това е обща закономерност, на която се подчиняват и организациите за сигурност в качеството си на социално-управляеми системи.

Организациите за сигурност стават все по-динамични и по-сложни (по-нееднородни), тъй като се увеличават обемите на професионалните ценности (детерминирани от разнообразяването на отрасловите дейности) и обемите на управленските решения и действия, насочени към поддържането на оптимална вътрешноорганизационна координация и интеграция. Нарушава се равновесието на организацията като система, изградена от множество елементи. За да се запази то и системата да продължи да функционира, е необходима много повече информация. В съвременни условия всички социални системи са станали изключително нееднородни поради усложняването на обществото като цяло и усложняването на междунационалните връзки, а това изисква и по-високо равнище на информационен обмен в сравнение с това, което е било характерно за относително еднородната система през средата на 80-те години на миналия век.

Освен изложените аргументи за повишаване на нивото на информацията, и други обстоятелства го налагат. Съвкупната дейност на състава на организацията за сигурност се усложнява като резултат на обществената необходимост от по-качествено обслужване на вътрешната сигурност на населението, рефлектиращо в развитието на организационната й структура в различни форми. Удовлетворяването на информационните потребности на състава на организацията за сигурност води до професионалната необходимост от повече информация за престъпността и нарушенията на обществения и вътрешния ред.

Обратният процес, т.е. намаляването на обема на информацията за престъпността и обществения и вътрешния ред, съответно на обслужваната територия и в охраняваните обекти, която се получава, съхранява и обработва в конкретната организация за сигурност, теоретически може да стигне до нулата. Това ще означава, че не могат да се различават вече елементи-състояния от наблюдателя, за които стана дума по-горе. Всички елементи-състояния ще бъдат от един тип и няма да съществува никакво разнообразие в подобна организация за сигурност. Но на практика това е невъзможно. В действителност разнообразието на всяка организация за сигурност варира от минимум 2 елемента-състояния до максимум 6 – 7 елемента-състояния, като количеството на поделементите е променлива величина, зависима както от структурата на елементите-състояния, така и от обема, интензивността и индивидуално-неповторимите качества на съвкупната информация за престъпността и нарушенията на обществения и вътрешния ред, постъпваща на входа на конкретната организация.

Вътрешна връзка съществува и между понятията “управление” и “количество информация”, чрез които обясняваме взаимозависимостта на управлението и информацията. Нивото на количеството разнообразие, или казано с други думи, количеството на информацията на входа на организацията за сигурност, може да варира от много ниско (незначително) до много високо (твърде значително). Чрез неговата мяра във време-пространствен аспект, квалифицираме степента на полезността за обществото на конкретната организация за сигурност. А пък чрез взаимното преливане на съвкупната информация за престъпността и нарушенията на обществения и вътрешния ред, дескриптивната (описателната) информация за дейността на състава и прескриптивната (командната) информация, предназначена за управление на състава, се осъществява както постоянното разнообразие в организацията, така и ограничаването на това разнообразие в социално-управляеми параметри. Чрез двупосочното, насрещно движение на трите вида информация се премахва неопределеността, т.е. хаотичното движение на конкретната организация, което се засилва с увеличаването на разнообразието, рефлектиращо в нейните елементи-състояния. Поведението на управляваната подсистема в организацията за сигурност става предсказуемо и може да се контролира и насочва според стратегическите цели на субекта на управление (управляващата подсистема)[12].

Така стигаме до възможността да определим понятието “оперативна информация”.

Тези данни и сведения служителите са длъжни да събират, съхраняват, обработват и използват в изпълнение на професионалните си задължения по разкриване, пресичане и предотвратяване на престъпните прояви и нарушения на реда[13].    

В обема на понятието “оперативна информация” би следвало да се включат следните, вътрешно-присъщи му съдържателни форми:

1.Съобщение на служител в организация за сигурност или сведение, предавано между служители, както и между тях и гражданите. Предаването на съобщение/ осведомяването се осъществява и между гражданите от една страна и служителите от друга страна;

2.Горепосоченото съобщение/сведение съдържа изцяло или частично данни за престъпление, нарушение на обществения ред или вътрешния ред;

3.Подбрана част от данните по т. 2-ра в определен времеви интервал се обработват и систематизират от служители в организацията за сигурност и информационно-аналитични работници и в съответствие с установената оперативна, управленска и информационно-аналитична технология в системата за сигурност. “В социалната сфера е прието следното разбиране за понятията “данни” и “информация”: Данните са регистрирани факти за събития и процеси от обкръжаващата ни действителност. Информацията е резултатът от обработката на данни... Обработката на данни е процес на произвеждане на полезна информация от събраните данни.”[14]

4.Съобщението/осведомяването по т. 1-ва в процеса на обмяна между източника му и потребителя му намалява неопределеността у последния;

5.Оперативната информация увеличава обема и степента на непосредствената практическа приложимост на системата от специфични знания на служителите в организацията за сигурност[15].

В подобно определение на понятието “оперативна информация” са съчетани “статичния” и “динамичния” аспекти на интерпретация, което открива възможност за по-широкото му, неедностранчиво разглеждане.

Информационната среда, собствено в системата на полицията, се изгражда от локални бази данни (оперативно-интересни факти и характеристики за обекти) в Автоматизирани информационни системи, каквито са например бази “наблюдавани обекти”, “издирвани лица”, “издирвани моторни превозни средства”. При това регионалните информационни системи осигуряват оперативни данни за централните нива на системата на полицията. Централизирането на оперативните данни се извършва по определени правила. Има и централно информационно ниво в цялата информационна среда, което разпределя обобщените оперативни данни до регионалните информационни системи, както и до съответните потребители по компетентност. 

Същинският професионален анализ, оценка и обобщения на първичната емпирична оперативна информация, подадена от изпълнителите от различните направления на полицейската дейност, се осъществяват от информационно-аналитични работници (или специалисти анализатори), работещи в звената за ИАД на районно, регионално и национално ниво (например в Районно управление – Столична дирекция на вътрешните работи, в Областна дирекция наМВР, в МВР). Обработената първична информация се насочва от Районно управление, Столична дирекция на МВР и Областна дирекция на МВР (паралелно с функционирането й в управленските подсистеми на Районно управление, Столична дирекция на МВР и Областна дирекция на МВР) към по-висшестоящите системи. В специализирана административна дирекция “Стратегическо планиране, информация и анализ”–МВР (както и в специализирана административна дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността” и някои други служби в МВР), в централизираните информационно-аналитични структури на главните дирекции на МВР, се получава и включва придобитата от изпълнителският състав първична емпирична информация в териториалните служби. В тях също така се осъществяват на по-високо ниво анализът, оценката и обобщенията на оперативната информация, като се използват и допълнителни източници (външни и вътрешни за системата на полицията).

В Академията на МВР също се осъществява ИАД, но в специфична форма. Нейният обект са информационните фондовена МВР с учебно предназначение. Тук се управлява непосредствено процеса на изграждането, развитието и експлоатацията им.

След изложението на съдържанието на понятията “информация” и “оперативна информация”, както и на функционалната същност на ИАД, можем да дадем по-цялостно определение на понятието “система на информационно-аналитичната дейност”, въз основа на системния й анализ.

Нейната специфика произтича от теоретико-методологическата й същност, изразяваща се във възможността за преход към теоретическо знание, изхождайки от емпиричното знание и фактите в оперативната практика и осмисляне на управленско ниво на емпиричната база, както и по-нататъшното развитие на получените знания в частни или общи теории, през призмата на които се извършва последващото възприемане, анализ и управление на всички оперативно-практически процеси и техните субекти.

ИАД представлява специфичен вид обществена дейност, висш тип отражение на специфична разновидност на движение на част от обществото – антисоциалната. Тя е част и специфична функция на конкретните организации за сигурност, разглеждани като подсистема в правоохранителната система на обществото. Като вид специализирана информационна технология в организациите за сигурност тя намалява до много ниски стойности разходите на време, труд и човешки ресурси при протичането на управленските и оперативно-охранителните процеси[16].

ИАД може да бъде изследвана като специфичен вид система – елемент в структурата на по-висша организация за вътрешна сигурност. Тя представлява част от обществените дейности и изразява специфичен вид обществено мислене. Системата “ИАД” следва да се разбира главно като генериране на структурирана оперативна информация, изразяващо се във функциониране на елементи – процеси: събиране на първични оперативни данни, преработването им, оценяването им, последвано от доразвиване на първичните оперативни данни и същинското им анализиране. По-нататъшните процеси са вторично доразвиване и разпространение на структурираната оперативна информация, както и прилагането й в действие, т.е синтезиране на изводи и препоръки, предназначени за вземането на управленски решения от стратегическите и оперативните ръководители в конкретните организации за вътрешна сигурност. Така ИАД обслужва крайната цел на социално-управляемите системи за сигурност – подобряване на ефективността на основните звена за сигурност, осъществяващи практическата дейност и координацията и взаимодействието им в превенцията и борбата с всички форми на криминалната и икономическата престъпност, разкриването на субектите на терористични актове, предотвратяването на криминални обединения и предприемане на действия срещу организираната престъпност. Особено значение придобива информационният обмен между МВР, ДАНС и другите организации за сигурност в системите за вътрешна сигурност, както и вътрешносистемният обмен между организациите от различните класове и нива.

Единното цяло, образувано от множеството от горепосочените елементи - процеси на ИАД, не е механически сбор от тях. То притежава качествени особености, които не притежават отделните елементи. Това цяло е съвкупност от отделни части, представляващи отделни неща. Така ИАД, разгледана от позицията на генерирането на структурирана оперативна информация - продукт, получен в резултат на обработка, анализ и оценка на събраните първични данни в оперативната практика, може да се представи като съвкупност от взаимосвързани, взаимозависими и взаимодействуващи си елементи - процеси на генериране на структурирана оперативна информация[17]. Съвкупността на елементите - процеси на ИАД е израз на отношението между тях. Тя съществува в изброените процеси.

ИАД е устойчиво образувание, защото отношението, взаимната връзка между елементите - процеси, взаимодействието между тях обуславят особено качество на образуванието, на единното цяло – “трайност” на системата. 

ИАД притежава свойството “цялостност”, което е свойство на цялата система. Същността на цялостността се изразява във взаимната връзка между елементите - процеси и взаимодействието им. Така измененията на ИАД – изменението на елементите - процеси на събиране на първични оперативни данни, на преработване, на оценяване и т.н., води до изменение и във всички други елементи - процеси (анализиране на първичните оперативни данни, вторично доразвиване на оперативна информация и др.).

Респективно, от нивото на организиране в информационно-аналитичното звено на процесите на взаимно проникване на резултатите на обработка и отсяване на събраните първични данни и анализ и оценка на първичните оперативни данни, ще зависи качеството на вторичното доразвиване на оперативната информация, разпространяването и прилагането й в действие.

За характеристика и описание на системата на ИАД може да се използват и системните свойства “централизация” и “йерархическа организация на системата”. Централизацията е процес на увеличение на коефициентите на взаимодействие във водеща част или отделен водещ елемент на системата на ИАД, в резултат на което незначителните им изменения довеждат до съществени изменения на цялата система. Така промените в концепцията за анализа на първичните оперативни данни и вторичното доразвиване на оперативната информация (представляващи водеща част в системата на ИАД) ще доведат до кардинални промени в начините на събиране и преработване на първични оперативни данни, както и в критериите за оценяване и доразвиване на първичните данни.

“Йерархическа организация на системата” означава, че отделните елементи -   процеси на системата на ИАД, представляват сами по себе си системи от най-ниско ниво, а конкретната система “информационно-аналитична дейност” в дадена организация за сигурност представлява елемент на система от по-високо ниво. Тоест, всяка конкретна система на ИАД може да се опишеи да се разглежда като подсистема на някаква по-крупна система “информационно-аналитична дейност”. Например, системата “ИАД” в 01 Районно управление - Столична дирекция на МВР може да бъде описана и разгледана като подсистема на системата “ИАД” в Столична дирекция. 

ИАД се осъществява въз основа на оперативна (и социална) информация, която се съдържа в определени носители и се обменя между източниците й и потребителите й чрез различни комуникационни канали и средства. Ще разгледаме поотделно тези две общипонятия.

Основен носител на значима за управлението информация е документът[18]. Той е материален носител на отразената в различни форми информация. Това например са: текстуалните и графичните материали, звукозаписите, видеозаписите, флопи дискетите и компакт дисковете, разпечатките от принтер на компютър и др.

Документират се всички функции на управлението. Документите играят роля на информационно-справочен източник, способ за информация в организацията и извън нея, форма за отражение на всички основни действия на състава, средство за контрол на служебната дейност.

Най-често използваните документи са текстуалните, обикновено писмени документи. Най-важната част от текстуалния писмен документ е неговото съдържание по същество, т.е. текстът (буквен, буквено-цифров), който се състои от две части: повода или фактическите обстоятелства, по който или при които се изготвя документът и доказателствата за описваните действия, твърдения или идеи; изводите, предложенията, решенията[19].

При използването на документи в управлението се разграничават т. нар. първични писмени оперативни документи и вторични писмени оперативно-управленски документи. Първичните документи, например в системата на полицията, се изготвят въз основа на първична емпирична информация, получена приизложението на: сигналите за престъпления и тъжбите на потърпевшите граждани; резултатите от посещението и огледа на местопроизшествието от страна на дежурната оперативна група, оперативен и охранителен състав; докладните записки на изпълнителския състав относно резултатите от полицейски проверки и операции; докладните записки и рапортите на оперативния състав относно срещите с негласен апарат (секретните сътрудници); резултатите от превантивната дейност; фактите за нарушение на Закон за движение по пътищата, отразени под формата на актове и др. Вторичните писмени оперативно-управленски документи се изготвят въз основа на извлечена, систематизирана или преработена оперативна информация от първичните писмени оперативни документи, както и от устните доклади на низовия изпълнителски и ръководен състав по всички аспекти на оперативно-издирвателната, превантивно-охранителната и административно- правната дейност на полицията.

Към вторичните документи се отнасят справки, информационно-аналитични материали, отчети и доклади, изготвени от звената “Информация и анализ”. Справки и доклади, които представляват интерес за управлението, се изготвят и на равнище “сектор” и “направление” във всички полицейски организации.

Респективно, първични и вторични документи се изготвят и в аналогичните структури на главните дирекции и областните дирекции на МВР. Във всички централизирани информационно-аналитични служби се синтезират, обобщават за целите на управлението обработените информационни потоци, постъпващи от районните и регионалните им структури.

Писмените документи са носители на значима информация в случаите, когато данните, сигналите, сведенията и фактите се обработват. Авторът на документа трябва да подбира част от всички събрани данни, сигнали, сведения и факти. Той “филтрира” първичната информация, отразена в първични писмени оперативни документи и други материали и носители през “призмата” на целите на управляващата подсистема, и така генерира, т.е.“произвежда” по логически начин значимата за управлението информация.

В своята съвкупност всички носители на значима за управлението информация изграждат своеобразна информационна система, която предоставя структурирана текуща оперативно-управленска информация, подпомага вземането на управленски решения по текущи и инцидентни оперативни въпроси, обслужва стратегическите информационни потребности (с прогнози и планове) на ръководството на полицейската организация.

Комуникацията е предаване на информация от един служител на друг, както и от една организация на друга (по-низшестояща, по-висшестояща или еднопорядкова в йерархията). Комуникация се осъществява и между полицейските органи и частните охранителни фирми, следствието, прокуратурата и съда, други органи на държавната власт, кметствата и общините, обществени организации и частни лица.

Под канал за комуникация трябва да се разбира средството (средата), което реално пренася информацията (данни, сигнали, сведения, съобщения). В този смисъл комуникационни канали са: човешкият глас, техническите средства (стационарен телефон, факс, радиостанция, компютърни мрежи, GSM), спътниковата система GPS, пощата и др. Това са утвърдени комуникационни канали, които са най-подходящи от гледна точка на характеристиките си на обслужване процеса на комуникация. Чрез тях може да се предават съобщения, сведения, данни, справки, заповеди, разпореждания, отчети, доклади, планове и др.

В информационно-аналитичен аспект комуникационни канали се изграждат на всички етапи, на които се осъществяват информационно-аналитични действия:

Човешкият глас е особено важен и незаменим комуникационен канал. Той се прилага постоянно и успешно при пренасянето и обмяната на информация, при устните доклади в системата за сигурност, при оперативни съвещания на изпълнителски и ръководен състав. Значимостта му произтича от :

Принос за това имат мимиката и пантомимиката на говорещия (движенията на лицевите мускули и на ръцете – израженията на лицето, жестовете). Те подкрепят, допълват, акцентират върху определени страни, части или нюанси на вербалното съдържание на доклада или съобщението.

Компютърът представлява комуникационно средство с голям капацитет за съхраняване и предаване на количество информация за единица време. Така например в териториалните поделения на полицията в компютър се въвежда и предава към по-висшестоящата инстанция оперативна информация за изтеклото денонощие и по-продължителни периоди от дейността (бюлетин за престъпления и произшествия на обслужваната територия, резултати от оперативно-издирвателната дейност, оперативен отчет и др.). Компютрите на районните управления на Столична дирекция на вътрешните работи, са свързани помежду си и с централния компютър в служба Автоматизирани информационни фондове в Столична дирекция. Така те образуват част от комуникационната мрежа в полицейска система за сигурност от определено ниво. А пък от Автоматизирани информационни фондове–Областна дирекция на МВР, въведената полицейска статистика за регистрираната и разкритата престъпност за всяка областна дирекция, по компютърна мрежа стига до централната база данни. Респективно, свързаните компютри на териториалните служби и на главните дирекции с полицейски функции образуват части от комуникационна система от други нива.

Другите части на комуникационната мрежа се образуват от свързването помежду им по специфични начини на другите комуникационни канали.

Оптималното изграждане и функциониране на комуникационните мрежи в системите за вътрешна сигурност е база за високото качество на вземаните управленски решения в управляващата подсистема, за предаването на съобщения между подчинени и ръководни звена, за бързата обработка на информацията и други параметри.