Анализът е основен логически метод на проучване в информационно-аналитичните звена. Той се прилага широко в процеса на ИАД – от етапа на събиране на първични емпирични оперативни данни и информация за резултатите от дейността на съставите в организациите за сигурност, през етапите на доразвиването и анализирането им, до етапите на разпространяване и прилагане в действие на вторично развитата оперативно-управленска информация.

 

На анализ може да бъдат подложени: количествените данни за извършените видове престъпления, произшествия или нарушения за изтеклото денонощие, тяхната качествена характеристика; състоянието на оперативната обстановка за седмичен, десетдневен, двуседмичен, месечен, шестмесечен и годишен период (или пролетно-летен, есенно-зимен период); динамика в разкриваемостта на тежките престъпления срещу личността или кражбите на обслужваната територия; брой привлечени към секретно сътрудничество лица, кандидати за секретно сътрудничество и информатори от началото на годината; брой и видове предложения за подобряване и усъвършенствуване на работата, направени по време на периодичните отчети-анализи на работата на състава в организациите за вътрешна сигурност и др. С други думи, обектите, фактите и явленията, които се анализират, представляват по принцип съвкупност от всички предметни, информационни и управленски части на едно цяло – функционирането на организацията за вътрешна сигурност в структурата на социалната среда в качеството й на социално-управляема система, чието предназначение е противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и охрана на правата, свободите, неприкосновеността на личността, собствеността и имуществото на гражданите.

В конкретната дейност на информационно-аналитичните звена и субектите на ИАД приложението на анализа като метод предполага използването на три сложни познавателни операции, чрез които се постига концентрация на субекта на анализ върху значимите информационно-управленски аспекти на първичните емпирични оперативни данни (и информация) и вторично доразвитата оперативно-управленска информация. Това са: избирателност в процеса на анализ; изолация на отделните части и страни на проучваните обекти, факти и събития; последователност на отделянето и изучаването на отделните части или страни на проучвания обект, факт или събитие.

Например при изготвяне на справка или информационно съобщение описваните факти и събития трябва да дават отговор на следните въпроси: кога е извършено деянието (време на извършване); къде е извършено деянието (регион, населено място, адрес, сфера или отрасъл на националното стопанство, предприятие, фирма); кой е извършил деянието (чужда или българска престъпна организация, чужд или български гражданин); какво конкретно е извършено (същност на престъпната дейност); върху кого е извършено (орган или организация, чужд или български гражданин) и др. В този илюстративен материал (заимствуван от информационно-аналитичната практика в РУ-СДМВР), се проецира използването и на трите сложни логически операции.

В процеса на анализа информационно-аналитичният работник или субекта на ИАД изхожда от целите и задачите на управляващата подсистема в организацията за вътрешна сигурност при отделянето на времето за извършване на престъплението, региона или населеното място и адреса на извършване, характеризиращите данни за извършителя или извършителите и други страни и елементи на криминалния случай за по-пълното им и по-задълбочено изясняване. При това следва да бъдат избирани и изучавани такива страни и елементи на анализирания криминален случай, които могат да служат за основа при разкриването на причините и мотивите на деянието, както и при построяването на съответното обяснение под формата на концепция за случая или версия за извършителя, ако е анонимен.

С избирателността е свързана и другата основна познавателна операция в процеса на анализ – изолацията. Това е систематично събиране и обобщаване на информация за отделните страни и елементи на обекта, за факта или събитието при предварително ясното им разграничаване от анализатора. По логически път анализаторът трябва да отдели различните обективни характеристики на анализирания обект, факт или събитие и да ги въведе в процеса на анализ с помощта на формулирани от него определения. Такива например може да бъдат определенията на две категории извършители на грабежи в “Отчет за работата на сектор “Физическа охрана” на частна охранителна фирма....за периода 01. 01. 2008 г. – 31. 06. 2008 г. и анализ на оперативната обстановка по линия “грабежи от складове на охраняваните обекти”“: “...Изброените фактори обуславят и съответната характеристика на извършителите на престъпления и обектите на посегателство. Извършителите се разделят на 2 категории.

Първата категория са лица, действуващи организирано и целящи чрез грабежи бързо да натрупат финансови средства и богатство. Втората категория са лица, изпаднали в затруднено материално положение, които извършват престъпления с цел прехранване и преживяване, както собствено, така и на семействата им. По данни на полицията тази категория са новопроявяващи се престъпници.”

В случая са изолирани отделните обективни характеристики на анализираната

съвкупност от извършители на престъпления – организирани действия на престъпните групи, предварително изграждане на групова структура, поставяне на престъпни цели, употреба на сила и оръжие, както и специализиране на престъпниците в сферите на грабежите и др.

В резултат на систематично събиране и обобщаване на информация за отделните страни и елементи на съвкупността на извършителите (част от които представляват мотивационната им структура) анализът води до определянето на два вида извършители на грабежи.

С диференцираното изучаване на отделните страни и елементи от структурата на различните обекти, факти и явления от сферата на оперативната практика и оперативно-управленските интереси не свършва процеса на изясняване на същноста им. За да се изучи всяка страна или елемент, трябва да се откъсне мисловно от цялото (обекта, факта, явлението) и да се анализира отделно. Едностранчивото приложение на анализа обаче води до метафизично, недиалектическо разглеждане на нещата, при което вътрешните и външните взаимовръзки, цялостната структура и движението на обекта в социалното пространство остават неизяснени. Затова е необходимо анализът да се приложи в единство със синтеза. Какво представлява синтеза?

ИАД започва своя начален ход от “цялото” – различните криминални случаи, нарушения и произшествия, действията на изпълнителския състав в организациите за вътрешна сигурност и др. Тя ги анализира, т.е. диференцирано ги изучава. А завършва логическите си действия със синтеза на “цялото” от “сумата” на неговите страни и елементи в нова конфигурация, обусловена от целите и задачите на информационно-управленската дейност в конкретната организация. Тази нова конфигурация не е просто събиране, съчленяване на първоначално “разбитото” при анализа “цяло на обекта”, а синтез на диференцирано изучените страни и елементи на “цялото” през “филтъра” на оперативно-управленското мислене, което се нуждае от разкриването на критични състояния и латентни (скрити) структури на анализираните обекти, както и от динамиката и тенденциите в развитието им.

Обект на анализ са различните видове първични емпирични оперативни данни (и информация)  и вторично доразвита оперативно-управленска информация: текуща, тематична и обобщена. “Текущата информация отразява данни за извършените или за подготвяни престъпления и за самите извършители.“[20] Например, в частните охранителни фирми, в ежедневните инструкции за охрана на поетите по договор обекти, провеждащите инструктажа би следвало да съобщават данни за евентуално извършените посегателства върху имуществото за периода от предишното денонощие, а в ежедневния бюлетин за извършени престъпления и произшествия под района на Н-ското РУ се рекапитулират количествените характеристики на различните видове извършени и разкрити криминални престъпления, на дейността на РУ по бързото полицейско производство по чл. 408 Б, ал. 2 от Наказателно-процесуален кодекс, на издирените лица и на моторните превозни средства, на прекратените за издирване лица, моторни превозни средства и държавни контролни номера и др.

Тематичната информация е необходима на управляващата подсистема за формулиране на конкретни мерки в организационните планове. Възможността за това произтича от нейния фокус – отделни проблеми на борбата с престъпността, нейното състояние и тенденции, отделни направления на дейността на организациите за вътрешна сигурност. Така например в “Информационно-управленска справка относно създаване на организация за активно участие и включване на състава на Н-ското РУ – СДМВР по предотвратяване и разкриване на извършителите на криминални престъпления” субектът на анализ би следвало да систематизира и обобщи вторичната доразвита оперативно-управленска информация по въпроса. Тя се съдържа в докладите на началниците на сектори, оперативни групи, участъци в структурата на РУ и взводове от патрулно-постовата дейност – условно общо 24 пункта.

Обобщената информация би следвало да включва данни за състоянието на престъпността и резултатите от дейността на организациите за вътрешна сигурност за определен период от време, за хода на изпълнение на решенията на МВР, на главните дирекции на МВР, на ръководствата на СДМВР, ОДМВР и РУ. Например, считано от месец май 1998 г., чрез информационно-аналитичните служби на териториалните структури на полицията (в РУ, СДМВР, ОДМВР) ежемесечно започна събиране и обработване на статистически данни за престъпността и изготвяне на месечни статистически отчети (съдържащи криминологическа информация), които Направление “Координация и информационно-аналитична дейност” в бившата Дирекция на национална служба полиция систематизираше в унифициран табличен вид. Състоянието, структурата и динамиката на престъпността за цялата страна и по региони, както и по видове престъпления се обобщаваха в аналитичен доклад, който представляваше информационно-аналитична база за вземане на управленски решения от Директора на национална служба полиция и Министъра на МВР. 

 

 

 

 

 

 

                      

 

1.Как накратко бихте описали общите и различните съдържателни страни на понятията “оперативна обстановка” и “криминологическа обстановка” ?

2.Според Вас изчерпателно ли е дефинирана ИАД, която се практикува в системите за вътрешна сигурност? Ако е необходимо допълнение, бихте ли допълнили дефиницията с ново съдържание?

3.Каква е връзката на системата на ИАД с управлението, структурата и дейността на различните организации за вътрешна сигурност?

4.Прочетете текста по-долу и направете анализ по него. Какво разбрахте за специфичната задача на информационно-аналитичното звено в частната охранителна фирма и по какъв начин може да я решат информационно-аналитичните работници в процеса на ИАД? Текстът е следният: “В частните охранителни фирми, обслужващи различните субекти на икономическа дейност, в процеса на дългогодишно противодействие на индустриалния шпионаж (разузнаване на служебна и класифицирана информация от конкурентна фирма), са установени признаците за такъв вид шпионаж на територията на охраняваните обекти. Една от задачите на информационно-аналитичните звена в частните охранителни фирми е разработването на конкретна методика за идентифициране на признаците за индустриален шпионаж. Такава методика се използва от оперативния състав в структурата на службите “Фирмена сигурност” за противодействие и разобличаване на “къртиците”, т.е. фирмените шпиони,  от които изтича информация от фирмата – икономически субект, към конкурентна фирма в икономическата инфраструктура в обществото.”

 

 

2........................................................................................................................

3.......................................................................................................................

4.......................................................................................................................

 

1.Направете анализ на цитираното по-долу определение на понятието “информационно-аналитична дейност”, дадено от Илия Илиев в цитираната по-горе негова книга “Управление на полицейските и специалните служби”, на стр. 339.

“Информационно-аналитичната дейност на полицейските и специалните служби се организира за изпълнение и подпомагане на основните функции и задачи по: защита на националната сигурност; охрана на обществения ред; борбата с престъпленията и безопасността на движението; опазванена живота и здравето на лицата, заемащи най-високите постове в страната, и техните семейства, пътуващи и пребиваващи у нас и в чужбина, както и приравнени по техен ранг държавни и политически лица, гостуващи в България; охрана на стратегически важни и животоосигуряващи обекти и дейности; охрана на държавната граница и контрол за спазване на граничния режим; опазване на живота и здравето на гражданите, собствеността и културните ценности от пожари и свързаните с тях опасности и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии; организиране и осъществяване на международно сътрудничество.”

 

Отговорете на задача 1.

..........................................................................................................................

 

 

1.В ежедневието си хората имат нагласа по-скоро:

а) да правят изводи по определени въпроси и проблеми въз основа на единични факти, отнасящи се до тях

б) да правят изводи по определени въпроси и проблеми въз основа на съвкупността от всички факти, отнасящи се до тях

в) нито едното, нито другото

г) и двете

2.Информацията, която постъпва до субекта на управление в социално-управляемите системи е необходима за:

а) сведение относно състоянието на обекта на управление

б) сведение относно равнището на изпълнение от обекта на управление на планираните задачи и мероприятия

в) подготовка на варианти за вземане на управленски решения

г) нито едно от трите

д) и трите

3.Оценката на състоянието и динамиката (изменението във времето) на оперативната обстановка на определена територия се квалифицира като “нормална оперативна обстановка”, когато нивото на престъпност не се различава особено от същото за предишен период на анализ, и съответно като “усложнена оперативна обстановка”, когато нивото на престъпност забележимо, рязко се покачва в сравнение с предишен период на анализ. Посочете верния отговор на въпроса кога се усложнява  оперативната обстановка:

а) когато се наблюдава значително увеличение на домовите кражби

б) когато се наблюдава незначително увеличение на грабежите

в) когато се наблюдава значително увеличение на кражбите на моторни превозни средства

г) когато се наблюдава незначително увеличение на престрелките между граждани

д) нито едно от четирите

е) първото, третото и четвъртото

ж) първото, второтои третото

з) второто, третото и четвъртото

и) и четирите

4.Информационно-аналитичната дейност в организациите за вътрешна сигурност представлява специфична система от няколко гледни точки. Коя от долупосочените гледни точки бихте изключили като неадекватна?

а) ИАД е система от гледна точка на елементите, които изграждат нейната структура

б) ИАД е система от гледна точка на процесите на събиране на първични оперативни данни, на преработването им и на оценяването им, последвано от процесите на доразвиване на първичните оперативни данни и същинското им анализиране, завършващо с процесите на вторично доразвиване и разпространение на структурираната оперативна информация, както и прилагането й в действие

в) ИАД е система от гледна точка на изградените организационни и функционални взаимовръзки между информационно-аналитичното звено и другите звена в конкретната организация за вътрешна сигурност

г) нито една гледна точка не може да бъде изключена

5.Кой от долупосочените признаци на понятието “анализ” в тесен смисъл не е характерен за него?

а) изводите, които се правят след анализа на обекта

б) последователното отделяне на различните страни на обекта на анализ

в) диференцираното изучаване на различните страни на обекта на анализ

г) нито едно от трите

 

 

 

[20] Илиев, И. Цит. съч., с. 341.

 

 

 

1.Актуализирана стратегия за противодействие на престъпността. С., Министерски съвет на РБългария, 2004.

2.Слатински, Н. Измерения на сигурността. С., “Парадигма”, 2000.

3.Концепция за информационната дейност на Министерство на вътрешните работи. С., МВР, 2002.

4.Йончев, Д. Равнища на сигурност. С., издат. на Нов Български Университет, 2008.

5.Найденов, М. Стопанско разузнаване и фирмена сигурност. В., 1999.

6.Владимиров, П. Учебна програма на дисциплината “Теория на управлението”. С., АМВР, 2004.

7.Янкулов, Я., Забунов, Г. Мениджмънт. С., издат. “Тилия”, 1997.

8.Шенън, К. Математическая теория связи-сб. “Работъi по кибернетики и теории информации”, ИЛ, 1963.

9.Тончев, Л. и др. Основни понятия и идеи на кибернетиката. С., ДИ “Наука и изкуство”, 1971. 

10.Тофлър, А. Прогнози и предпоставки. С., Факултет по журналистика и масови комуникации, 1992.

11.Тофлър, А., Тофлър, Х. Новата цивилизация (политиката на третата вълна).С., Военно издателство, 2000.

12.Бир, Ст. Кибернетика и управления производством. М., Наука, 1965.

13.Айдаров, Й. Криминология. С., СИЕЛА, 2002.

14.Попов, И. Социология, информация, управление. С., МВР, ВИПОНД, 1996.

15.Каймеджиев, Хр. Теория на оперативно-издирвателната дейност. С., Албатрос, 1999.

16.Игнатов, Вл., Антонова, З. Информатика. С., ВИПОНД – МВР, 1999.

17.Апостолов, Св. Организация, функции и структура на информационно-аналитичните звена към стопанските организации. С., “Демакс” АД, 2001.

18.Оперативната информация като процес (основен анализ). London, Metropolitan Police, ДНСП, 2002 (превод от английски език).

19.Илиев, И. Управление на полицейските и специалните служби. В., ВСУ “Черноризец Храбър”, изд. “Албатрос”, 2000.

20.Гайдаров, Й. Фирмена сигурност. Велико Търново, “Абагар”-ЕООД, 1998.