Анализът на документи дава възможност на субекта на ИАД да разкрие и формулира закономерностите на възникване на новите криминални факти в процеса на динамичното изменение на оперативната обстановка, да разгледа много страни от живота на оперативно интересните лица, да разпознае нормите и ценностите, свойствени на социалната им среда на определен етап от развитието й[24].

Субектът на анализ работи със статистически документи и самият той изготвя такива, например месечен статистически анализ на престъпността на обслужваната територия. Статистическите документи съдържат данни и съждения в числова форма, обикновено систематизирани и сведени в таблици, графики, схеми и т.н. Статистическите данни са задължителни предпоставки за управление (в т.ч. и планиране) в организациите за вътрешна сигурност.

Основни източници на статистическа документация могат да бъдат полицейската статистическа отчетност на териториалните и националните полицейски служби, Бюлетин на Министерството на правосъдието, статистическите обследвания на Националния статистически институт, Института за правни науки при БАН, Научен институт по криминалистика и криминология – МВР и Академия на МВР.

Субектът на анализ работи и със словесни документи, както официални, така и неофициални.

В словесните документи се описват обектите, признаците им и техните процеси под формата на текст. Това са докладни записки, рапорти, тъжби на граждани, планове, доклади и отчети на секторите в организацията за вътрешна сигурност, материали на медиите и др. От статистическите документи словесните се отличават с по-ниска степен на абстракция, с по-малка стегнатост на изложението. Обикновено съдържат голямо количество подробни и допълнителни сведения, които ги няма в другите източници.

Официалните документи носят „служебен“ характер, т. е. били са съставени, изискани и утвърдени от организациите за вътрешна сигурност, от държавни учреждения, обществени организации и т. н.

Неофициалните документи са съставени по личен повод и нямат „официално“ потвърждение от страна на организацията за вътрешна сигурност или някои държавни органи доколко са правилни и ефективни. Данните в тях са по-малко обобщени, но могат да дадат по-подробно описание на някои обекти, явления и процеси от сферата на престъпността в сравнение с официалните документи. Неофициални документи са писмата, автобиографиите, мемоарите и дневниците, написани от широк кръг граждани.

 

           а) Традиционен (класически) метод за анализ на документи

    

В основата му стои механизмът на вникване в съдържанието и смисъла на текста. При провеждането му субектът на анализ следва да потърси отговор на следните въпроси: какво представлява документът (неговият вид, форма); какъв е неговият контекст; кой е неговият автор; какви са целите за създаване на документа; каква е надеждността на самия документ; каква е достоверността на фиксираните в него данни; какво е общественото въздействие, резонансът на документа за конкретната организация за вътрешна сигурност; какво е фактическото съдържание на документа; каква е оценката на документа; какви изводи могат да се направят относно автора (авторите) на документа[25].

Например, при евентуално изучаване на словесни официални документи за разкриване наличието на вътрешна връзка между ислямисткото (мюсюлманско-фундаменталистко), деморализиращото и криминогенното въздействие върху определени лица и микрогрупи сред населението в рисковите от гледна точка на терористична заплаха арабско-мюсюлмански страни, и проявите на терористичните групи и организации може да се приложи следната методика, чиято логическа схема е валидна за анализ на всички случаи на анализ на документи:

1) Обхващат се всички словесни официални документи, които имат връзка с темата на проучването и до които ИАР има достъп през последните 2 години, а за телевизионните предавания - за едномесечен период. В разглеждания пример такива могат да бъдат “Актуализирана стратегия за противодействие на престъпността” на Министерски съвет на Република България, “История на тероризма” от Н. Христова, “Анатомия на терора” на Б. Кагарлицкий, “Глобалният постмодерен тероризъм” на В. Проданов и др.

2) За постигане целта на проучването ИАР трябва да направи резюмета на съдържанието на документите. Например: На “Актуализирана стратегия за противодействие на престъпността” – “До края на 2003 г. са предприети активни мерки в борбата срещу тероризма. Синхронизирано е законодателството ни с изискванията на ООН и Европейския съюз. От 2006 г. насам целите на стратегията са: развитие на правните, организационно-управленските, разузнавателните и материално-техническите предпоставки в съответствие със стандартите на ООН, ЕС и НАТО за недопускане, своевременно разкриване и предотвратяване на подготовка или опити за терористична дейност на територията на РБългария; оптимизиране организацията на дейността на службите за противодействие на тероризма и подобряване на координацията, взаимодействието и обмена на информация между тях; подпомагане и съдействие на световната антитерористична коалиция за борба с международния тероризъм. Задачи: недопускане използването на територията на страната от чуждестранни и международни терористични организации и разкриване на евентуални опити за установяване на контакти и използване на организирани престъпни групи за терористична дейност; придобиване на изпреварваща информация за планове, цели и намерения на групи и лица в международен и вътрешен аспект, потенциални извършители на терористични действия; ефективен контрол върху чуждите граждани от рисковите държави и обмен на информация с международните компетентни органи за чужди жграждани, желаещи да получат виза за влизане в РБългария и др.”[26]

3) Резюметата на съдържанието на документите се подлагат на анализ по   признаците „субект на престъпление“, „обект на престъпление“ и “характер на престъпление”(в примерния случай „терористичен акт“). При анализа на съдържанието на резюметата се използва класификатор на резюметата, включващ посочените признаци като основни елементи. Например: „Субект на терористичен акт“ (субект на престъпление): а) индивидуален субект, несвързан с организираната терористична дейност; б) групов субект, несвързан с организираната терористична дейност; в) индивидуален субект, свързан с терористични организации; г) групов субект – членове на терористични групи и организации.

“Обект на терористичен акт” (обект на престъпление): а) граждани на РБългария; б) граждани на държава от ЕС; в) граждани на САЩ; г) материални ценности в РБългария; д) материални ценности в държава от ЕС; е) материални ценности в САЩ; ж) политически субекти в РБългария; з) политически субекти в държава от ЕС; и) политически субекти в САЩ.

“Характер на терористичния акт” (характер на престъпление): а) убийство; б) телесна повреда; в) отвличане и противозаконно лишаване от свобода; г) вземане на заложници; д) злоумишлено анонимно телефонно обаждане; е) злоумишлено анонимно разпространение на заплаха за терор в писмен вид; ж) унищожаване или повреждане на материални ценности чрез употреба на взривни вещества или приложение на вредителство и саботаж; з) нанасяне на щети в енергопреносната система на страната; и) нанасяне на щети във водоснабдителната система на големите градове и др.

4)Силата на мюсюлманско-фундаменталисткото, деморализиращото и криминогенното въздействие на индивидуалните и груповите субекти на терористична дейност (криминална дейност, проява) се измерва въз основа на екстериоризацията му в широка социална среда и психологическите и идеологическите му ефекти върху емоционално и нравствено-психически податливите и възприемчивите към мюсюлманско-фундаменталисткото въздействие лица и микрогрупи от средите на мюсюлманската общност. За целта ИАР може да използва 5-степенна скала за оценка на силата на емпиричните индикатори на прякото и косвеното отрицателно въздействие на начина на извършване на престъплението и средствата и методите на извършителите, на “ваксиниране”, т.е. внушение и емоционално “заразяване” с ислямистки, антидемократични, антихуманни и демонизиращи страните от ЕС и САЩ идеи, изразяващи се в мотото “право на живот имат само правоверните мюсюлмани” и “спечелване на пари, без значение дали средствата са нравствено-етични” (за професионализиращите се като войници муджахидини, талибани или други начинаещи участници в терористична дейност).   С оценка “1” ИАР отбелязва, че липсва сила на емпиричните индикатори, с оценка “2” – слабо, незабележимо въздействие, с оценка “3” – средно забележимо въздействие, с оценка “4” – силно, впечатляващо въздействие, с оценка “5” – много силно, потресаващо въздействие.

Съвкупните данни от оценките по основните елементи на класификатора – субект, обект и характер на престъпление – в примера терористичен акт, се представят чрез средни коефициенти – Sср., чиято стойност дава представа за количествената характеристика на силата на ислямисткото (религиозно-фундаменталисткото), деморализиращото и криминогенното въздействие на престъпната социална микросреда – действуващите в съответната мюсюлманска общност или в САЩ и в страни от ЕС терористични групи и организации. Количествен анализ се прави и на косвеното разложително въздействие на отрицателните фактори върху граждани на евроатлантическите държави, което терористичните групи и организации постигат чрез индивидуално и групово психологическо отражение на терористичните актове, идеологическо-психологическата война в Интернет, която включва и провокиране на чувството и съзнанието за принадлежност на мюсюлманите от всички страни към т. нар. “мюсюлманска нация” (особено силно въздействие оказва ТV “Гласът на Халифата” на Ал-Кайда). Въз основа на Sср. се формулират изводи относно качествените характеристики на връзката на негативните въздействия на престъпната социална микросреда и формирането на терористични тенденции сред част от мюсюлманската общност в арабско-мюсюлманския свят и евроатлантическите държави.

5)Съвместно със специализирана административна дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността” - МВР на национално и регионално ниво (в т. ч. и инспектори за връзки с обществеността от ОДМВР/СДМВР) информационно-аналитичните работници трябва да участват активно чрез предоставяне на аргументиран информационно-аналитичен доклад в процеса на прякото и косвеното подпомагане от МВР на печатните и електронните медии за изграждане на стройна система на обща профилактика на българското население (формиране на нагласи към информационно взаимодействие с органите на полицията и ДАНС за предовратяване и пресичане на терористична дейност).

    

    

     Същността му се заключава в намирането на такива признаци и черти на документа, които отразяват съществените страни на неговото съдържание. Този метод се прилага: когато се изисква висока степен на точност при разкриване на криминогенни тенденции; при наличие на обширен и несистематизиран материал; когато текстовият материал, представящ криминогенните тенденции, не може да се обхване без сумарни оценки[27].

Основен принцип на контент-анализа е възхождане от анализирания текст към  извънтекстовата реалност, т. е. към оперативната практика, сферата на престъпността и външната социална среда, а не само към документа - източник.

Например при изготвянето на доклад за стратегически анализ на престъпността  субектът на анализ може да приложи контент-анализа за разкриване на структурата и функциите на субекта на престъпна дейност, ситуативните престъпни планове на престъпниците за няколко отминали едногодишни периоди, както и бъдещите им планове и т.н. Това със сигурност изисква да се разработи програма на контент-аналитичното изследване (определяне на основния проблем, целта, задачите, обекта и предмета на изследването, формулиране на хипотези). Много важно е формирането на репрезентативна (представителна) извадка, подборът на необходимите документи и източници на информация.

На първо време, преди да се разработи програмата, трябва да се извърши известно систематизиране (рубрикиране) на всички източници на информация по интересуващите ИАР проблеми от професионална гледна точка, произтичащи от стратегическия план на полицейската служба за борбата с престъпността. Контент-анализът следва да се извършва по следното по-крупно систематизиране (рубрикиране) на източниците на информация:

I. Контент-анализ на съдържанието на източници, засягащи специфичната структура на субекта на престъпна дейност (източници, свързани с раз криването на предпоставките и мотивите на престъпниците от гледна точка на целите и интересите им към обектите на посегателство на обслужвана та територия; източници, свързани с разкриване на субординираните и управляващите подсистеми в структурата на субекта на престъпна дейност и др.).

II. Контент-анализ на съдържанието на източници, свързани с разкриването на специфичните функции на различните подсистеми на субекта на престъпна дейност (източници, свързани с разкриването на престъпна дейност, осъществявана в различните нива на управленска дейност в обществото, както и спрямо комуникативната дейност; източници, свързани с разкриването на структуроопределящите видове престъпления и др.).

III. Контент-анализ на съдържанието на източници, които разкриват специфични проблеми, пряко свързани със съставните компоненти на противодействието на престъпността на полицейската служба (източници, разкриващи проблеми, свързани с целите и задачите на управляващата подсистема на полицейската служба; източници, разкриващи проблеми, свързани с дейността на направленията, секторите и групите в полицейската служба и др.).

IV. Контент-анализ на съдържанието на източници, които разкриват състоянието и динамиката на престъпната дейност (източници, разкриващи проблеми, свързани с престъпленията с най-голяма обществена опасност; източници, разкриващи проблеми, свързани с динамиката на всички видове престъпления за анализирания период и др.).

V. Контент-анализ на съдържанието на източниците, които разкриват проблемите на „изкуството“ на субекта на престъпната дейност (източници, които разкриват спецификата на криминалните знания, умения и навици; източници, които разкриват спецификата на индивидуалната структура на личността и психологическия профил на отделни „майстори“ на престъпното „изкуство“ и др.).

Петте разгледани аспекта на систематизиране на съдържанието на източниците са взаимно свързани и взаимно проникващи се.

След рубрикирането на източниците на информация се разработва програмата на контент-аналитичното изследване.

При подготовката на програмата се създава социологически модел на системите „субект на престъпна дейност“ и „конкретна полицейска служба“, като се изхожда от препоръчваните рубрики за систематизацията на статистическите, вербалните, официалните и неофициалните документи, на съдържанието на индивидуалната и колективната памет на оперативния, охранителния и управленския състав и неговите идеи и умозаключения относно състоянието и динамиката на престъпността за анализирания период.

Обект на изследването е генералната съвкупност от съдържанието на всички източници на информация. Предметът е систематизирането на съдържанията на                  всички източници по препоръчваните рубрики.

Целта на изследването е да се издирят най-значимите за целите и задачите на управляващата подсистема на полицейската служба текстове, пасажи, цитати, идеи, криминални факти и тенденции от всички източници на информация.

Задачите на изследването трябва да бъдат 5. Те съответстват на броя и същността на препоръчваните рубрики - да се увеличат базата данни и информационно-аналитичния фонд на полицейската служба по визираните проблеми. ИАР следва да издигне такива хипотези, които да позволяват да се обхване цялата съвкупност от съдържанието на препоръчваните рубрики.

Разработка на методиката на контент-анализа

ИАР може да използва множество различни по рода си категории за анализ на съдържанието на източниците на информация[28]. Те се получават по дедуктивен път при разработката на програмата на изследването.

Например, като категория за анализ трябва да се вземе социално значимата тема на анализираното съдържание на източника на информация. Формулирането на категориите за анализ трябва да съответства на съдържанието на петте препоръчвани рубрики на контент-анализа. Категориите трябва да дадат възможност за систематизиране и обобщение на съдържанието на източниците от гледна точка на целите и задачите на полицейската служба.

ИАР трябва да създаде система от категории за анализ (или единици за анализ). Тя ще изиграе ролята на въпросник, насочващ вниманието към отговорите, които трябва да бъдат търсени в текста или съдържанието на определен източник на информация. Категориите са своеобразен „ключ“ за четене на текста или „декодиране“ на вербалното съдържание на индивидуалното и колективното мислене и памет на интервюираните служители по предварително определени индикатори.

В предложения примерен вариант на контент-анализа категориите за анализ са съответно:

1. Понятия от областта на теорията на оперативно-издирвателната и охранителната дейност, оперативната практика, криминологията, криминалистиката, както и социологията, психологията, науката за управление. Те следва да бъдат изразени с думи, с отделни термини, чрез съчетание от думи в съдържанието на източника на информация. Тук сходството се „търси“ от ИАР.

2. Тема, свързана с някоя (някои) от петте препоръчвани рубрики, изразена в текста или съдържанието на източника в смислови образи, в контекст.

3. Имена на известни и опитни престъпници, на техни съучастници, връзки и информатори, на лидери на организирани престъпни групи.

4. Официални и неофициални названия на квартали, населени места, уязвими места и сборища на оперативно интересните лица.

5. Цяло заглавие на писмен източник, което съдържа най-типичните елементи за дадена група от писмени източници.

Типичността в случая трябва да се разбира в тясна връзка със съдържанието на петте препоръчани рубрики. След като се получат категориите за контент-анализ на съдържанието на източниците на информация, трябва да се определят техните емпирични съответствия, емпиричните им индикатори – единици за наблюдение. Това са такива думи, словосъчетания или цели изречения и заглавия, които разкриват емпиричното съдържание на единиците за анализ (категориите, най-общите понятия).

При реалния процес на контент-анализа ИАР може да използва примерна схема

 (2.1)

 

Освен категориите за анализ (единиците за анализ) трябва да се използват спомагателните категории за изчисление (единиците за измерване). Чрез тях се постига количествения израз на съдържанието на източниците на информация. Ето някои общи единици за измерване:

1. Система за измерване „време - пространство“. В нея за единица за измерване се приема броят на редовете, знаците, квадратните сантиметри от площта във вербалните източници (документи). За анализ на информацията, получавана посредством радио и телевизия, като единица се взема времето, през което се интерпретират криминалните събития и случаи.

2. Появяване на признаци на категорията за анализ в текста. При такава система на измерване се подразбира необходимостта да се отбележи наличието на определена характеристика на съдържанието във всяка проява на признака в частите, на които е разбит анализираният текст.

3. Честота на появяване (споменаване) на единицата за анализ.

Чрез единиците за измерване трябва да се измери честотата на появяване (споменаване) на препоръчваните единици за анализ и техните признаци в съдържанието на източниците на информация. При това честотата на появяване (споменаване) на дадена категория и нейните признаци трябва да се сравняват с честотата на появяване (споменаване) на друга (други) категория (категории) и нейните признаци и на тази логико-математическа основа да се направи теоретически извод относно степента на значимост на определена категория за анализ, респективно препоръчвана рубрика.

За измерването на категориите за анализа се използва скалирането. Чрез 5-степенна скала се оценява степента на честотата на появяване (споменаване) на дадена категория (и признаците й) в съдържанието на източниците на информация.

Чрез скалата ИАР фиксира следните значения на степента на честотата на появяване (споменаване) на дадена категория за анализ и нейните признаци: “1” (еднократно появяване или споменаване) – много ниска степен; “2” (двукратно появяване или споменаване) – ниска степен; “3” – (трикратно появяване или споменаване) – средна степен; “4” – (четирикратно появяване или споменаване) – висока степен; “5” (петкратно появяване или споменаване) – много висока степен.

Регистрацията на категориите (единиците на анализа) и признаците им се

извършва в кодировъчни матрици (2.2).

 

     В матрицата всяко стълбче  (1,2,3,4,......х) означава отделен документ, съобщение, източник на информация, а редът (А,Б,В,Г,...Х) - отделна категория (единица за анализ) и нейните признаци.

Количественото измерване на категориите е приблизително на практика. Този процес протича в съответствие с препоръчаните рубрики и относително спомага за определяне на “теглото” на една или друга категория в общата система от категории за анализ (an). От получените данни в кодировъчните матрици се изчисляват проценти, различни комбинации, средни величини и пр., които подпомагат интерпретирането на резултатите.

След интерпретирането на резултатите от контент-анализа ИАР следва да систематизира определени изводи и препоръки, които да бъдат една от предпоставките за изготвянето в полицейската служба на стратегически план за противодействие на престъпността.