Информационните потребности на ръководителя на информационно-аналитично звено и на субекта на управление в конкретната организация за сигурност са със широк диапазон. Социалните факти, които представляват интерес за тях са както постъпките на човешките ресурси и особеностите на тяхното организационно поведение, така и криминалното поведение на отделните и груповите представители на криминалния контингент и резултатите от тяхната нелегитимна дейност във външната социална среда, мненията и оценките на обществеността за работата на конкретната организация за сигурност и други.

Информационно-аналитичното звено се нуждае от оперативни и социални факти и данни, характеризиращи реалното състояние на социалната действителност, отразяващи истинския живот. Емпиричните социологически изследвания се явяват като надежден и сигурен източник за пълна и актуална социална информация за социалната действителност. Изучаването на оперативните данни и социалните факти чрез ЕСИ (емпирични социологически изследвания) дава възможност за комплексното обхващане на признаците им и за разкриването на тяхната същност, динамика и взаимодействие. Социологията събира информация за причините, които детерминират престъпните прояви, за субектите, извършили престъпления и нарушения на обществения ред, както и нарушения на вътрешния ред в охраняваните обекти, за последиците от тях във всички възможни аспекти на проявление и въз основа на това дава препоръки за тяхната профилактика.

Емпиричното социологическо изследване (ЕСИ) е сложен процес, в който може да бъдат определени отделни етапи, отразяващи спецификата на изследването в неговата последователност. Главните му етапи, които представляват интерес за постигането на учебните цели са: подготовка на ЕСИ, провеждане на ЕСИ и анализ на социологическата информация, теоретични обобщения и практически изводи.

Подготовката на изследването включва най-много дейности и процедури като програмиране, изготвяне на методика и инструментариум и др.

Програмата е първи и най-значим компонент на подготовката на ЕСИ, завършващ със съставянето на инструментариума (въпросниците).

Програмата дава отговор на въпроса какво ще се изучава, какви процеси в действителността ще бъдат предмет на изследването. След като бъде изготвена, в зависимост от нея започва разработката на методиката на регистрацията и на извадката[38].

Работата по програмата започва с определянето на темата, целите и задачите на ЕСИ.

Темата изразява обекта на изследването. Тя се определя конкретно. Формулирането й е резултат на предварително изясняване на кръга от въпросите, които интересуват изследователския екип и които той желае да намерят решение в резултат на провеждането на ЕСИ. Изхожда се от осъзнатите информационни потребности на информационно-аналитичното звено или определена отраслова дейност в системата за сигурност, както и от потребностите на субекта на управление на конкретната организация за сигурност. Темата трябва да съдействува за разширяването на възможностите на субективния фактор да се вмесва в хода на процесите на обезпечаване на вътрешната сигурност на населението.

При определянето и формулирането на темата изследователският екип предварително проучва определена научна и специализирана литература по съответните въпроси, изхожда и от информацията, получена от минали, подобни социологически изследвания, както и от базата данни и информация, с които разполага в конкретната организация за сигурност.

Целта на ЕСИ е да се събере емпирична информация примерно за уточняване на конкретните особености в извършването на престъпните прояви на криминалния контингент или в провеждането и въздействието на мероприятията и операциите на организацията за сигурност по формулираната тема. Емпиричната информация трябва да бъде представителна, достоверна и точна по отношение на изучавания проблем. Целта е подчинена както на решаването на изследвания научен или практически проблем, така и на практическата му насоченост (да бъдат усъвършенствувани отрасловите оперативни и охранителни дейности въз основа на съвкупната социологическа информация и съответните й анализи).

Задачите, които се поставят пред ЕСИ са насочени към неговия предмет и конкретизират темата. Те уточняват различните аспекти на изучавания проблем. Обикновено се поставя една основна цел, свързана с проблема - обекта на изследването, и няколко задачи (между 3-4 и 7-8 броя), характеризиращи неговия предмет. Изпълнението на тези задачи води до реализацията на поставената основна цел. Например задачите на едно ЕСИ могат да бъдат следните: да се изследват тенденциите в процесите на конкретното формиране на криминогенни мотиви в индивидуалната психика на отделни лица под въздействието на групова криминална психика; да се разкрият, доуточнят и класифицират онези микрогрупи и лица, които в рамките на условните подгрупи на криминалния контингент на дадена обслужвана територия, най-силно се поддават на криминогенното въздействие; да се формулират теоретически изводи и препоръки с научно-приложен характер за усъвършенствуване на работата на конкретната организация за сигурност в борбата с престъпността.

Обектът на ЕСИ представлява изучавания проблем, който реално възниква във вътрешната или външната социална среда на организацията за сигурност и към който се насочва изследователското мислене. В обекта на изследване са взаимосвързани единиците на изследването (например това са отделните лица и престъпни групи, които са субекти на криминално поведение) и негативните последици, които са резултат от осъщественото въздействие върху външната социална среда от страна на криминалния контингент.

Предметът на ЕСИ е специфичният аспект, от който се изучава обекта на изследването. Този аспект е ограничен във времето и пространството и се формулира и определя със задачите на ЕСИ. Предметът изразява оперативно-значими или интересни за управлението на силите и средствата в конкретната организация за сигурност съществени страни и свойства на обекта на ЕСИ. Той се включва в обекта.

Предметът предполага обекта като субект, носител на определено социално противоречие, каквото в нашите случаи представлява постоянния конфликт между системата на сигурност в публичния и частния сектор и криминалния контингент. Но предметът например ще се изрази в онези страни и елементи на обекта на изследване, които най-пряко, непосредствено са свързани с условията, при които се преодолява конфликта под формата на ликвидиране на актуалната възможност на отделни лица и престъпни групи да извършват престъпления (след разкриване на криминалните им прояви).

Обхватът също се определя от темата, целите и задачите на ЕСИ. Те конкретизират неговите параметри в 3 аспекта: по пространство (национален, регионален, районен); по време (годишно, месечно, 10-дневно, седмично); по съвкупност (лица от 16-28 год., от 28-40 год., от 40-60 год. и т.н.).

Препоръчва се провеждането на по-големи по обхват ЕСИ, които струват по-скъпо, тъй като се осигуряват  от повече човешки и финансови ресурси, но пък те имат по-широка представителност, дават възможност за генерализиране на изводите и за синтезирането на по-общовалидни теоретични обобщения.

Така обхватът на ЕСИ в пространствен аспект трябва да включва цялата област, чиято територия се обслужва от ОДМВР или районите, в които се намират обектите, поети за охрана от частната охранителна фирма, или цялата столица – съответно за СДМВР, а когато се провежда на районно ниво – всички общини, обслужвани  от съответното РУ.

По време ЕСИ следва да обхваща състоянието на обекта за максимално продължителен срок, в който да влиза и по-дълъг ретроспективен период, за да се изучи обекта в миналото, което е основа за разкриване на динамиката и тенденциите му на развитие.

По съвкупност обхватът на ЕСИ включва обикновено хора като носители на информация, както и документи или резултати от дейността на конкретната организация за сигурност и криминалния контингент. Той може да има проста или сложна структура, в зависимост от темата, целта и задачите. Лицата, които ще бъдат анкетирани, интервюирани или наблюдавани са единиците на изследването. Когато се провежда експертно допитване единиците на изследването са експерти – оперативни, охранителни или административни работници и ръководители на колективи в конкретната организация за сигурност с минимум 5-годишен стаж по специалността, което предполага натрупването на значителен опит в противодействието на престъпността, опазването на обществения ред и охраната на обекти по договор и на масовите прояви или личната охрана на физически лица. Освен това в съвкупността се включват и всички единици на изследването, чрез които е отразено състоянието на обекта за времето, през което се обхваща. При това от гледна точка на предмета на изследване. Тези единици са онези субекти на криминална дейност и престъпни групи, които попадат в пространствен аспект в обхвата на емпиричното изследване.

В обхвата, в зависимост от темата, може да бъдат отнесени и известно количество единици – граждани като част от външната социална среда, които са били жертви на престъпления или са представители на органите за местно самоуправление, държавната власт, други правоохранителни системи, обществеността, медиите, частни собственици, юридически лица и други.

Количеството на единиците – документи, съдържащи информация за дейността на криминалния контингент или на състава на конкретната организация за сигурност, както и евентуално за виктимологичната картина на обслужваното население (от гледна точка на брой жертви и нанесени щети), когато това е необходимо, би следвало да бъде максимум изчерпателно, за да се осигури представителна емпирична социологическа информация за последващия й анализ и теоретични обобщения.

След определянето на темата, целите, задачите и обхвата на ЕСИ следва да сеизготви социологическия модел на обекта на ЕСИ, който представлява хипотетичен модел на системата на обекта, отразяващ вътрешните взаимодействия между компонентите на системата и взаимодействията й с един или повече други социални обекти. Това с необходимост предполага да се разгърнат вътрешните и външните взаимовръзки на подсистемите и компонентите на обекта на изследване

Социологическият модел обикновено е нагледно-образен и се представя чрез схема-класификация (2.16).

 (2.16)

 

     На схема 2.16 е изобразен социологически модел на системата на обект на ЕСИ. Той се декомпозира на подсистеми от основни логически понятия, които са взаимосвързани, взаимозависими и взаимодействуващи (обозначени с І, ІІ, и ІІІ). Тези подсистеми изграждат системата на обекта. Съответно те се декомпозират на взаимосвързани, взаимозависими и взаимодействуващи компоненти – понятия с конкретно съдържание, които външно изразяват същността на обекта на ЕСИ (обозначени с 1, 2, 3, и т.н. до 9 включително). Обектът на ЕСИ е взаимосвързан със социални обекти № 1 и № 2 (това е изобразено чрез стрелки). 

Подсистемите на обекта на изследване се извеждат от изследователския екип на основата на обобщението на теоретичния му анализ и познанието за него от гледна точка на оперативната практика и управлението на силите и средствата на конкретната организация за сигурност. Ползва се и съдържанието на отговорите в интервюта и беседи с оперативни, охранителни и управленски работници, както и с лица, които са външни за организацията, анализ на съдържанието на вътрешни и външни документи, разпитите на задържани лица.

Когато социологическият модел на обекта е готов би могло да се премине към етапа на формулиране на хипотези в процеса на подготовка на ЕСИ. Те произтичат от обобщението на множество разнообразни данни, информация и съждения[39]. Изследователският екип решава изследвания проблем - предмет на ЕСИ като предполага, че определени фактори от съвкупността на многообразните променливи, които характеризират изследваното социално явление - обект на ЕСИ, са най-важните от тях и това идейно съдържание се формулира като една базова хипотеза и няколко хипотези-следствия. Хипотезите са взаимосвързани със задачите на ЕСИ. Когато се получи емпирично потвърждение на хипотезите след набирането на емпирична социологическа информация, те се превръщат в обосновани теоретични положения.

Окончателното формулиране на хипотезите се отразява положително върху социологическия модел като го приближава до истинската същност на прототипа на обекта на ЕСИ, разкрива повече детайли в структурата на обекта и нови връзки и зависимости с други социални обекти.

В съдържанието на базовата хипотеза трябва да бъде описан предмета на ЕСИ или да бъдат обяснени причинно-следствените връзки в неговата структура. Тя е свързана с главния фактор в системата от фактори, детерминиращи появата, функционирането или развитието на изследваното явление – предмета на ЕСИ. За проверката на основната хипотеза се формулират няколко хипотези-следствия, които произтичат пряко от нея. Освен тях би трябвало да се формулират и такива хипотези-следствия, които произтичат косвено от изследвания главен фактор и имат връзка и с другите фактори, детерминиращи появата, функционирането или развитието на изследването явление - предмет на ЕСИ.

Провеждането на ЕСИ се осъществява по определени правила и изисквания за събиране на емпиричната информация (систематизирани в методика на регистрацията) и съответно за определяне начина на подбор на единиците информационни източници (систематизирани съответно в методика на извадката).

Чрез методика на регистрацията и методика на извадката се осигуряват достоверността (истинността) и представителността (валидността) на емпиричната информация.

Методиката на регистрацията точно определя информационните източници (хора и документи) и конкретните методи за събиране на информацията (анализ на документи, допитване, наблюдение и други).

Приложението на метода “анализ на документи” дава възможност за извличане на информация за структурата на личността на носителите на криминогенни мотиви и за особеностите на тяхната психика и криминално поведение. Също така той дава известна информация и за състоянието на взаимодействието на основните фактори, които детерминират криминогенната мотивация, и за особеностите на негативното въздействие на криминалната дейност в гражданското общество.

Съдържанието на темата, целта и задачите на ЕСИ направляват процеса на извличане на информация за изследваното явление. На детайлизиран анализ може да бъде подложена доста широка по обем съвкупност от общотеоретически и специални източници. От специалните източници се използват писмени официални документи в системата на сигурност в публичния и частния сектор, в това число: обществени, лични, първични (пряко съдържащи информация за изследвания проблем) и вторични (косвено съдържащи информация за изследвания проблем).

Приложението на метода на допитването под формата на нестандартизирано или полустандартизирано интервю (съответно без предварително формулирани въпроси и с определена част предварително формулирани въпроси), както и на пряка индивидуална и групова анкета, дава възможност за изучаване на емпирическия опит на оперативните, охранителните, административните и управленските работници. Интервюто се използва и за емпирическа верификация (проверка) на базовата хипотеза, хипотезите-следствия и на съвкупните данни от евентуално проведена експертна оценка със служители в конкретната организация за сигурност.

Нестандартизираното интервю се провежда по принцип без предварително подготвен въпросник. Интервюиращият задава такива въпроси, които са свързани с темата, целта и задачите на изследването, както и със социологическия модел на обекта. На допитваните лица се задават въпроси, които се конкретизират по формата си в непосредствената ситуация на интервюирането. Тя е зависима от особеностите на професионалния опит и на личността на интервюирания служител или представител на криминалния контингент, както и от времето, с което се разполага за интервюиране. Интервюиращият се интересува какви са взаимовръзките между компонентите на системата на обекта на ЕСИ и негови разновидности в изпълнение на програмата.

Приложението на анкета е най-разпространено. Анкетните карти се предлагат за попълване лично от анкетьорите в пряк контакт с анкетираните служители. След попълването на картата респондентът лично я връща на анкетьора.

Изискванията към формулирането и подреждането на въпросите за значителни. От добре формулираните въпроси зависи в крайна сметка събирането на достоверна емпирична информация.

Въпросите представляват конкретизация на основни положения в ЕСИ. Чрез отговорите на въпросите се проверяват в социалната практика базовата хипотеза и хипотезите-следствия. Чрез няколко въпроса, тематично обединени в “батерия” (група) се получава информация за отделен признак на изучаваното явление, както и за отделна страна от същността му или за действието на отделен фактор, детерминиращ проявлението на изучаваното явление. Съвкупността от всички въпроси във въпросника представлява разгърната мрежа, система от елементите и връзките и зависимостите между тях в структурата на предмета на изследване на ЕСИ, които според темата и целта може да бъдат изучавани чрез въпроси, които осигуряват информация за обективните признаци и същността на предмета и чрез въпроси, осигуряващи информация за мненията, оценките и предложенията на служителите за подобряване, развитие и усъвършенствуване на определена страна на отраслова оперативна или охранителна дейност. Задават се и въпроси в интимно-личностен аспект, които осигуряват информация за интимни страни  от живота и психиката на анкетираните или интервюираните лица.

Във въпросника по форма обикновено се формулират открити, закрити и смесени въпроси. Открити са тези, при които респондентите трябва да отговорят собственоръчно писмено, а закрити са тези, при които са налице предварително формулирани отговори от социолога. Смесените са комбинация от открити и закрити въпроси.

Често се прилага метода на допитването под формата на експертна оценка. За приложението на експертните оценки е писано подробно в глава ІІ “Методи за анализ”,     параграф 3 “Методът на експертните оценки”. Тук ще отбележим само, че подборът на експерти може да се осъществи от началниците на съответните организации за сигурност. Той е най-точен подбор, тъй като началниците отговарят в крайна сметка за качеството и ефективността на работата. Положителните резултати в работата на кандидатите за експерти през последните 5-6 години могат да бъдат обективна мярка за качествата на кандидатите.

Когато при провеждането на ЕСИ се прилага експертна оценка отделните аспекти на изследваното явление трябва да бъдат заложени в картата на експерта под формата на конкретни въпроси с прикрепени към тях конкретни отговори.

По принцип задачата на експертите при попълването на картата на експерта (2.17) се състои в това – да оценят по десетобалната система степента на негативно въздействие на отделни аспекти на изучаваното явление (примерно криминална дейност на отделни или групови представители на криминалния контингент). Оценката на степените на негативно въздействие на отделни аспекти на изучаваното явление експертите трябва да извършват чрез цифрова ранжировка. Служителят-експерт след всеки отговор в картата на експерта (вж. по-долу  - в графите № № 3, 4, 5 и т.н. до № 8 включително) трябва да вписва своята оценка като изхожда от десетобалната система, т.е. с 10 оценява най-високо даден аспект на негативно въздействие, а с 1 оценява най-ниско. Неговата оценка, изразена с цифра се явява фактически неговото индивидуално мнение по въпроса и прикрепените съответни отговори[A]. 

     Степента на негативно въздействие на изучаваното явление в картата на експерта (2.17) се изчислява по следния начин. По всеки пункт в картата по графите 3 – 8, Хg (средната аритметична “претеглена” величина на всички оценки, цифрово означени в хоризонтално разположените клетки и редове в картата, представляваща функция от всички средноаритметични величини Х) се получава по формулата:

където Х1, Х2 и т.н. са отделните оценки във всяка отделна клетка на реда, Хn представлява последната оценка в реда, а N e общият брой на оценките във всяка клетка.  

Залага се оценъчна скaла на значимост за измерване на степените на негативно въздействие на изучаваното явление (предмет на ЕСИ), която има следните условно възприети степени: 1) много ниска степен – под 3,40; 2) ниска степен – 3,5 – 4,99; 3) средна, задоволителна степен – 5,0 – 6,49; 4) висока степен – 6,5 – 8,49; 5) много висока степен – 8,5 – 10,0.

Чрез сравняването на стойностите на Хg (по отделните редове с въпроси и отговори) със стойностите на условно възприетата петстепенна оценъчна скaла на значимост, става фактически измерването на степените на негативно въздействие на изучаваното явление по отделните традиционни ценности на гражданското общество. Като се сумират Хg1, Хg2 и т.н. до Хgn включително и се разделят на n (броя на средните аритметични “претеглени” величини в последната колона на картата) ще се получи средноаритметичната оценка на експерта по цялата система на традиционните ценности. Съответно трябва да се сумират средноаритметичните “претеглени” оценки на всички експерти по цялата система на традиционните ценности и да се разделят на броя на експертите, за да се получи пък обобщената средноаритметична “претеглена” оценка на цялата система на традиционни ценности.

Описаната до тук процедура на изчисляване на степените на негативно въздействие на изучаваното явление представлява  решение и на проблема за обработката на експертните оценки. Теоретическият анализ на обработените експертни оценки се осъществява в последната част на социологическия доклад.

Апробацията на картата на експерта като основен инструмент на ЕСИ се извършва всред част от експертите в конкретната организация за сигурност. Целта на тази апробация е да се внесат необходимите редакционни поправки в картата.

В методиката на извадката се борави с основни понятия “генерална съвкупност” (съвкупност от индивиди, за която се изисква да се установи нивото на вътрешна връзка с изучаваното явление) и “извадка” (определен брой единици на генералната съвкупност, които ще бъдат изучавани емпирично). Резултатите от изучаването на извадката се разпространяват върху цялата генерална съвкупност. Точно трябва да се определи репрезентативността (представителността) на извадката, за да се осигури представителност и достоверност на емпиричната информация[40].

Ако в ЕСИ се прилага метода на допитването под формата на експертна оценка, не трябва да се изчислява репрезентативност на извадката от служители-експерти. При провеждането на експертната оценка може да бъдат анкетирани всички служители със стаж над 5 години в дадена организация за сигурност или само тези, които работят в отделен сектор, както и съответно да бъде анкетирана част от служителите-експерти. Изследователският екип творчески решава проблема с определянето на броя на експертите, изхождайки от темата, целта и задачите на изследването и от сложността на изучаваното явление. Но обикновено се подбират от 20 до 50 души (ако са достатъчно високи изискванията към експертите или е ограничен контингента, от който ще бъдат подбрани).

При провеждането на изчерпателно изследване (с обхващане на абсолютно всички единици на генералната съвкупност) не се изчислява репрезентативност на извадка. Представителността на емпиричната информация е най-голяма.

Изчерпателното изследване може да се провежда при малка генерална съвкупност (от няколко десетки или стотици души, които ще бъдат анкетирани). При голяма генерална съвкупност, но при необходимост от представително изучаване на предмета на изследване също може да се проведе изчерпателно изследване. Тъй като изчерпателните изследвания са скъпи и се провеждат бавно до тях ще се прибягва в по-редки случаи.

Най-практични са извадковите ЕСИ. При тях се изучава определена извадка от генералната съвкупност, а резултатите и изводите се генерализират. Формирането на извадката е най-точно при приложението на репрезентативно-стохастичния метод, който осигурява представителност на емпиричната информация.

При приложението на този метод следва да се съобразяваме с 2 основни условия: да се спазва случайността при подбора на единиците за изследване; извадката да съдържа достатъчно голям брой случаи.

Първото условие налага изследователският екип да разиграе лотария за да може да се получат равни шансове на всяка единица от генералната съвкупност да попадне в извадката. Например, ако от списък се подбират единиците за изследване – хора, би следвало да се разиграят две числа – първото е за началното име в списъка, а второто е за интервал (“стъпка”) – брой от няколко имена, през които ще се подбират следващите единици от генералната съвкупност. Интервалът е съобразен в количествено отношение с параметрите на генералната съвкупност.

Представителна е тази извадка, в която разпределението на изучаваното явление като отделни случаи е приблизително равно на разпределението му в генералната съвкупност. Тогава може да се екстраполират (съотнесат) изводите за изследваните отделни случаи в извадката до размерите на генералната съвкупност. Например представителна ще бъде извадката при следното разпределение на отделните случаи в долупосочената таблица (2.18).

     В таблица 2.18 с N се обозначава генералната съвкупност, а с n – извадката от нея. В този пример при сравняване на разпределението на отделните случаи в извадката и в генералната съвкупност е видно, че има съвпадение между двете статистически величини. Следователно по признака “инициативност” на обекта на изследване има представителност. Или ако е извършено ЕСИ, примерно в няколко РУ-ОДМВР с генерална съвкупност 3000 души във всички РУ и извадка 80 души (при евентуалното й изчисление в такава количествена характеристика), то изводите и препоръките, които изследователският екип ще направи въз основа на изследването на 80 души ще се екстраполират и върху цялата генерална съвкупност от 3000 полицейски служители в РУ-ОДМВР.

За да бъде представителна извадката следва да се спазват следните условия:

     Ако няма възможност да бъде изследвано попаднало лице в извадката то се изоставя, но не се подменя с друго.

Извадката е малка по обем, когато съдържа до 30 единици и голяма по обем – с над 30 единици[41]. В някои случаи обемът на извадката е значително по-голям от 30 единици. По принцип трябва да се работи с големи по обем извадки. Препоръчва се обемът на извадката да не надхвърля 1/5 от обема на генералната съвкупност.

Ако изследователският екип се придържа към описаните по-горе процедури, правила и изисквания за провеждане на извадково ЕСИ, предметът на изследване може да бъде обхванат на задоволително ниво чрез получената емпирична информация.

След провеждането на ЕСИ се обработва индивидуалната първична информация (събрана в процесите на анкетиране, интервюиране, беседване, наблюдение или контент-анализ) във формата на обобщена, съвкупна емпирична информация в табличен вид. Това дава възможност на информационно-аналитичното звено, провеждащо ЕСИ, да пристъпи към анализ на съвкупната информация, резултатите на който се изразяват във формулирането на определени обобщения, изводи, оценки и препоръки към субекта на управление за подобряване и усъвършенствуване на дейността на конкретната организация за сигурност в публичния и частния сектор.

 а) Подготовка на програма-вариант за експертно изследване на бъдещи   промени по линия на убийства

      Чрез подготовката на програма-вариант за експертно изследване ще илюстрираме по-конкретно процеса на програмиране на ЕСИ, което оптимизира извършването на информационно-аналитичната дейност при управлението на отраслови дейности в конкретната организация за сигурност.

Ако възникне необходимост от внасяне на корекции в плановете на териториалните полицейски служби относно мероприятията, насочени към неутрализиране на социално-психическия механизъм на възникване и съществуване на криминогенната мотивация това ще доведе до активирането на информационната потребност от специализирана обобщена информация и прогнози за състоянието, структурата и развитието на отделните видове криминални престъпления. В редицата на последните убийствата представляват една от най-старите разновидности на външна проява на криминогенна мотивация. Чрез прогностичния им анализ може да бъде увеличен научния арсенал на информационно-аналитичните звена в териториалните полицейски служби.

Убийствата като форма на престъпление срещу личността не са статично явление, а процес, който се развива и представлява единство на минало, настояще и бъдеще. Изчерпателното и адекватно изучаване на убийствата в миналото и в настоящето е нужно да се съчетава със знанията за бъдещото им състояние, характер, структура и динамика, което ще бъде гаранция за научното им познание. Прогнозирането на убийствата се обуславя от диалектическия характер на обективния процес на развитие на този структуроопределящ вид престъпление и неговото отражение в индивидуалното съзнание и колективния емпирично-оперативен опит на изпълнителския и ръководния състав в полицейската служба, която трябва да противодействува на специализирания криминален контингент по тази линия.

При криминологическото прогнозиране на убийствата може да се ползват логически, социологически и статистически методи. То има вероятностен и многовариантен характер. Същността му се изразява в разкриване на тенденциите в  развитието на характера, структурата и динамиката на това криминално явление като съвкупност от отделни убийства. Прогнозата на убийствата е система от съждения за бъдещото им развитие – върху основата на знанията за тяхното появяване в ретроспекция и настоящи прояви на обслужваната територия, развитие в количествено-качествено отношение, възможности за ограничаване на ръста им и структурни изменения в специализирания криминален контингент по линията. В резултат на преобразуването на наличната информация за тяхната поява, настоящо състояние и прояви, развитие и специфични особености на обслужваната територия, прогнозата за тях като вид структуроопределящо престъпление всъщност ще се развие като процес на събиране, обработка и анализиране на емпирична оперативна информация за бъдещото им състояние като компоненти на динамична система.

Прогнозата на убийствата представлява и идеален модел на вероятностни бъдещи профилактични мероприятия, които ще бъдат планирани за  ограничаването на това криминално явление и реализирани с неизбежните евентуални колебания и отклонения от абсолютните теоретически параметри. Прогнозата е научно обоснован модел на убийствата в перспектива, който ще послужи за информационно-аналитична основа на управлението на човешките ресурси по линията с по-голяма увереност за плътното доближаване до най-правилните целесъобразни мерки за разкриване и предотвратяване на конкретните  криминални прояви. Прогнозирането на убийствата изхожда от познаването на криминогенните фактори, които обуславят престъпленията против личността изобщо и убийствата  в частност на обслужваната територия.

Криминалното явление “убийство” безспорно е социално и психологически детерминирано – както от детерминанти от базисен характер (социално-икономически условия, в които живеят извършителите, ниво на индивидуален икономически статус и обективни възможности за положителната му промяна, икономически и финансови интереси), така и от детерминанти от надстроечен характер (възрастови, индивидуално-психологически и личностни особености и криминогенни и психически отклонения на извършителите, негативни социално-психологически въздействия върху тях, висока степен на интериоризация на престъпни морално-етични норми, ниско ниво на духовна култура, ниско ниво на образование при някои от извършителите и други).

Перспективната стратегия на полицейската служба за противодействие на убийствата се определя от дългосрочното прогнозиране, но ефективното управление на човешките ресурси по линията се нуждае от краткосрочно и средносрочно прогнозиране на състоянието, структурата и динамиката на това криминално явление. Такова прогнозиране ще подпомогне формулирането на най-ефективни мерки за предотвратяване на убийствата на територията на обслужваните от полицията микрорайони, общини и области.

За да се изпълнят подобни задачи на прогнозирането, то трябва да е насочено към разкриване на такива вероятни изменения в количественото състояние, в структурата и в основните качествени характеристики на убийствата, които представляват съдържанието на “проекция на състоянието” им към определен времеви период. Така ще се създаде основа за научно обоснован план за работа по линията, чрез реализацията на който в бъдеще ще се променя състоянието на оперативната обстановка.

Основа на методиката на прогнозирането на убийства представлява добрата предварителна разработка на основните елементи от програмата на експертното изследване, което по същество е ЕСИ. Темата на прогностичното изследване би следвало да бъде “Степените на въздействие на причини и условия от криминогенен характер по линия на убийства за бъдещи промени в оперативната обстановка”. Необходимостта от прогностично изследване произтича от потребността от формулиране на добре обмислени мероприятия в плана за следващата година (примерно 2009 година) относно провеждането на оперативни, издирвателни, превантивно-охранителни и превантивно-възпитателни мероприятия на територията, обслужвана от териториалните полицейски служби.

Логично е след така формулираната тема, основната цел на изследването да бъде удовлетворяването на горепосочената управленско-оперативна потребност, както и набиране на първична емпирична информация от информационно-аналитичните звена за уточняване на евентуалните конкретни особености в бъдещите престъпни действия по линия “убийства”.

Задачите на въпросното изследване са следните: изследване на тенденциите в процесите на конкретното външно проявяване на криминогенната мотивация под въздействието на определени причини и условия; разкриване, доуточняване и класифициране на онези микрогрупи и лица, които в рамките на условните подгрупи на специализирания криминален контингент по линия “убийства” (вж. карта на експерта 2.19), най-силно се поддават на въздействие на криминогенните причини и условия; формулиране на научно-приложни изводи и препоръки за усъвършенствуване на работата на криминална и охранителна полиция в борбата им срещу извършителите на убийства, както и в провеждането на успешни превантивни и превантивно-възпитателни мероприятия по тях.

     Обектът на прогностичното изследване представлява: процесът на външното проявление на криминогенната мотивация под въздействието на криминогенни причини и условия. В него диалектически са взаимосвързани единиците на изследването (отделните лица и микрогрупи, които са носители на криминогенна мотивация) и психическите, противоправните и аморалните ефекти, които са резултат от въздействието на криминогенни причини и условия. 

Поради сложността на обекта на прогнозиране и практическата трудност да се анализира влиянието на много фактори от външната социална среда, които детерминират вътрешното му състояние, вътрешните и външните му връзки, се прилага метода на експертна оценка.

В изследвания случай се прибягва до допитване на експерти. Получените индивидуални и колективни експертни оценки се използуват като крайни прогнози или в качеството на изходни данни в евентуално заложени комплексни системи за прогнозиране в информационно-аналитичните звена. Например при разработване на средносрочна прогноза (за 2-3-годишен период) относно влиянието на определени причини и условия по линия “убийства” върху състоянието на оперативната обстановка в големите градове, субектът на прогнозиране би могъл да организира приложението на експертната оценка. Чрез нея ще се определи степента на вероятност на появата на едни или други криминогенни процеси и явления от гледна точка на тяхната количествено-качествена характеристика.

От дефинирането на обекта на прогнозиране е видно, че той е сложен и за състоянието му в някои случаи ще бъде проблематично да се даде правилна оценка. Последната е зависима или от сложността на описанието на обекта или от затрудненията, които възникват при извличането на емпирична информация за него.

     В социологическия модел на обекта на прогнозиране трябва да се опишат причинно-следствените връзки и функционалните зависимости в системата “криминогенни фактори – обекти на въздействие (жертви на посегателство)”. Съвкупността на криминогенните фактори е съставена от причините и условията, съответно детерминиращи и благоприятствуващи криминалното деяние (вж. по-долу карта на експерта 2.19). Причинно-следствените връзки и функционалните зависимости следва да се измерят максимално точно. Само при това условие числата ще придават на прогнозата за вероятните бъдещи състояния и нива на криминогенните процеси и явления реалистичен и приемлив количествен вид[42].

     Предметът на изследването – това е анализ на онези страни на обекта, които реално ще формират и възпроизвеждат криминогенна мотивация в психиката на определени лица и микрогрупи. Въпросните страни са резултат от взаимодействието на криминогенните причини и условия с неудовлетворени физиологически и други материални потребности и интереси, както и с изопачени социални потребности (неадекватни потребности от социален престиж, уважение и признание в социалната микросреда, личностна реализация и др.), с неправилни социални възгледи и убеждения (неадекватни разбирания за “вграждане” в обществото и социалната микросреда чрез престъпен начин на живот), с критични нива на социопатия и на психопатия, с подходящи характерологически и темпераментови особености и др. Предметът на изследването ще обхване само онези страни и елементи на обекта, които най-пряко, непосредствено са свързани с външното проявление на криминогенната мотивация.

Обхватът на прогностичното изследване в пространствен аспект би следвало да включва градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и други по-големи градове в страната. По време изследването обхваща бъдещото състояние на процеса на външно проявление на криминогенната мотивация на отделни лица и микрогрупи и бъдещото въздействие на причини и условия, съответно детерминиращи и благоприятствуващи убийствата, в период от 2-3 години напред, считано от месец ноември 2008 година.

По съвкупност обхватът на изследването има сложна структура. Той би следвало да включва няколко десетки експерти, които имат 5 - годишен опит в изследваната област. Те са както специалисти с по-широк профил в борбата с престъпността, така и тесни специалисти по линия “убийства”. Би следвало да бъдат привлечени за експертна оценка ОР-ци, инспектори от детска педагогическа стая, полицейски инспектори и младши полицейски инспектори, ИАР-ци, ръководители от низше, средно и висше ниво в териториалните полицейски служби, следователи, прокурори, съдии, експерти от научно-технически отдели в полицията, социолози и психолози от научните звена в МВР, както и от други научни организации и др. В стандартизирано интервю (вж. по-долу карта на експерта 2.19) експертите трябва да дадат първична емпирична информация, синтезирана като оценка за бъдещото състояние на изследвания проблем. Тази оценка ще се основава на техния опит, на актуален прогностичен анализ (включващ приложението на методите на анализ и прогнозиране, както те ги разбират и доколкото ги прилагат в практиката си и към момента на интервюиране) и на интуицията им, която “подсказва” бъдещи форми и съдържания.

Стандартизираното интервю представлява редица от 30 експертни въпроси в долупосочената карта на експерта 2.19. Броят на експертните въпроси в картата на експерта може да варира в зависимост от обекта и предмета на прогнозиране в евентуални други прогностични изследвания.

Карта на експерта

за оценка на степените на въздействие на причини и условия с криминогенен  характер, обуславящи бъдещото състояние на убийствата за .......  год. на територията, обслужвана от ОДМВР/СДМВР..... (РУ)......                    (2.19)

В съвкупността от причини и условия в карта на експерта 2.19 би следвало да се включат още следните компоненти (следващи № 9): № 10.Значително присъствие в района на субекти с тежки психически нарушения  (шизофрения, параноидални натрапчиви идеи и др. под.); № 11.Значително присъствие в района на социопати; № 12.Алкохолизмът на определени лица и групи във външната социална среда; № 13.Наркоманията на определени лица и групи във външната социална среда; № 14.Роднински отношения с жертвите; № 15.Близки или приятелски отношения с жертвите; № 16.Неуредени финансови взаимоотношения между извършителя и жертвата (в т.ч. и поръчител на убийство и жертва); № 17.Неутрализиране на конкуренти в определен бизнес; № 18.Премахване на свидетели; № 19.Премахване на съизвършители на престъпления; № 20.Политически мотиви; № 21.През светлата част на денонощието; № 22.През тъмната част на денонощието; № 23.В жилищни помещения; № 24.На обезлюдени места; № 25.На оживени публични места в града; № 26.На охраняеми маршрути; № 27.На неохраняеми маршрути; № 28.Липса на усилия на органите за местно самоуправление да привлекат служби за психологическа помощ, които могат да създават условия за позитивно въздействие върху лица с дълбоки душевни травми, намиращи се на границата на превръщането им в убийци; № 29.Липса на усилия на полицията за неутрализиране на конфликти в семействата; № 30.Липса на усилия на полицията за намаляване случаите на домашно насилие срещу деца и жени[43].

В графа № 3 в картата на експерта, във всички редове от № 2 нататък до № 9 и от № 10 до № 30 включително (които тук не са изобразени) се вписват цифровите оценки във всяка отделна клетка след символите Х1, Х2, Х3 и т.н до Х6 включително.

     За оценяване на степента на въздействие на причините и условията, които съответно ще детерминират и благоприятствуват извършването на “убийства” може да се използува 10-степенна скала (по десетобална система). Чрез цифрова ранжировка всеки експерт трябва да вписва в графа “обекти на въздействие и резултати” своята оценка като с “10” оценява най-високо прогнозирани резултати, а с “1” оценява най-ниско. Неговата оценка, изразена с цифра е фактически неговото индивидуално мнение по проблема в графа “причини и условия”, които са факториално значими по отношение на обектите на въздействие (жертвите на престъплението). Последните са функция на “причини и условия”.

    Цифрите се вписват под формата на оценка на резултата от въздействието на определена причина или условие. Например в пункт № 1 “Безработица в семейната микрогрупа (или индивидуално)” като вид криминогенно условие, би могло да получи следните оценки – прогнозирани резултати, след въздействие върху съответните обекти (класифицирани условно по възрастови граници, пол и икономически статус): малолетни и непълнолетни лица -6; жени – 7; мъже до 30 години – 7; много богати граждани – 8; граждани със средни финансови възможности – 4; бедни граждани – 5 (стойностите са избрани произволно, примерно). А Хg1 (средната “претеглена” аритметична величина на всички оценки, цифрово означени в хоризонтално разположените клетки в първия ред в картата на експерта), представлява функция от всички оценки.

Тя съответно е:

    

     По същия начин става изчисляването и по всички останали причини и условия в картата.

Може да се изчисли съвкупен среден коефициент по вертикала в графа № “4” (като се сумират Хg от Хg1 до Хg30 включително и се раздели сумата на 30). Чрез този коефициент ще се измери степента на прогнозираните резултати от въздействието на всички причини и условия. Също така може да се изчисли  Хg като показател за въздействието на отделни групи от причини и условия.

Условно се възприема 5-степенна оценъчна скала на значимост за измерване от субекта на прогнозиране на степените на прогнозирано въздействие на причините и условията в картата на експерта. Тя има следните степени: 1) много ниска степен; 2) ниска степен; 3) средна, задоволителна степен; 4) висока степен; 5) много висока степен.

    Получените отговори на експертите се обобщават и анализират и по тях се определят тенденцията и перспективите на развитие на оперативната обстановка по линия “убийства”.

Чрез съответните математически операции може да се измери степента на прогнозираните резултати за отделна териториална полицейска служба на ниво РУ, ОДМВР, СДМВР или за главна дирекция “Криминална полиция”, както и за генералната съвкупност от експерти. Това зависи от нивото на субекта на управление, задачите на ръководената полицейска организация и управленско-информационните потребности в контекста на предлаганата програма и методика за експертна оценка. 

   При разработването на криминологическата прогноза би следвало да се изхожда от задачите на полицейската организация за противодействие на извършителите  на убийства и за разкриване на криминалните деяния. Тези задачи се разгръщат във вид на система от мероприятия, т. е. конкретно се отразяват взаимовръзките и зависимостите на организационните и оперативно-тактическите мероприятия, на мероприятията, обусловени от непредвидени криминални случаи  и на субординацията им. Отчитат се наблюденията от миналото развитие на убийствата и криминогенната им мотивация като тяхна психологическа основа, анализите на състоянието и динамиката им. След това се разглеждат бъдещите състояния и динамика на тези престъпления и криминогенната мотивация като закономерен резултат от предишното им развитие.

 

                                        Ключови думи (понятия)

 

                                Въпроси за самоподготовка

 

1.Освен като аналитично средство методите за анализ може ли да се използват и като средство за придобиване на ново знание в процеса на информационно-аналитични действия?

2.Каква е основната разлика между понятието “анализ” като логически метод и анализа на оперативна и криминологическа информация?

3.Прочетете приведения цитат от Йордан Айдаров и направете коментар по него. Какво разбирате от това определение на една от същностните черти на престъпността и как го приемате? Цитатът е следният: “...закономерният характер на престъпността има видимо изражение в тенденциите на явлението и в честотата на повторяемост на отделни престъпления. Престъпността е закономерно явление за всяко общество, тъй като без социални противоречия е немислимо нито едно общество. Социалните противоречия са закономерност, без която е невъзможно общественото развитие. Те са основен източник и за престъпността като явление.”[44]

4.Как най-кратко бихте могли да опишете връзката “тенденции на престъпността – базова хипотеза в криминологическа прогноза”?

 

 

1.Направете анализ на приведеното по-долу определение на понятието “метод”, дадено във “Философски речник”[45].

“Метод – в най-общ смисъл: начин за постигане на една цел, по определен начин подредена дейност....Съзнателното прилагане на научнообосновани методи е едно от най-съществените условия за получаване на нови знания....Съществуват специални методи на конкретните науки, доколкото последните изучават свои спецефични предмети.”

Отговорете на задача 1.

.........................................................................................................................

2.Опитайте се да решите следния тест:

1.Приложението на индукцията в аналитичната дейност дава възможност:

а) да се формулират изводи въз основа на единични, на пръв поглед разпокъсани факти, без връзка помежду им

б) да се формулират изводи въз основа на отделни идеи, съждения и аргументи, на пръв поглед по-скоро различни, отколкото близки по смисъл

в) нито едното

г) и двете

2.При криминологическия анализ на правонарушенията в частните охранителни фирми се прилагат следните методи:

а) анализ, индукция, сравнение, дедукция, синтез, обобщение

б) статистически методи

в) нито едното

г) и двете

3.Графичните елементи в процедурата на приложение на метода “криминален анализ” се използват с цел:

а) да визуализират генерирането и развитието на хипотезите за автора на престъплението

б) да визуализират генерирането и развитието на тезата за автора на престъплението

в) да визуализират текста на аналитичния материал

г) нито едно от трите

д) и трите

4.Приложението на метод “експертна оценка” за събиране на емпирични данни при социологическо изследване е надежден, тъй като:

а) чрез него по-бързо изследователят получава достоверна информация за предмета на изследване

б) чрез него по-задълбочено изследователят изучава предмета на изследване

в) чрез него всеобхватно изследователят изучава връзките на предмета на изследване в социалната среда

г) първото и второто

д) първото и третото

е) второто и третото

ж) нито едно от първите три

з) първото, второто и третото

5.Защо информационно-аналитичният работник генерира тезата “отстраняване от пазара на наркотици в Югозападна България” като причина за убийството на наркобоса Райко Кръвта от гр. Перник?

а) тъй като в криминологическите анализи на убийството на мафиотски босове от близкото минало се наблюдават подобни тези

б) тъй като анализирането на оперативните данни и информация относно убийството на Райко Кръвта довежда до подобна теза 

в) тъй като убийството на Райко Кръвта е поръчано от пазарен конкурент, чиито финансови интереси налагат физическото му отстраняване от наркобизнеса

г) тъй като оперативните данни за криминалното досие на Райко Кръвта го характеризират като един от най-активните наркопрестъпници

д) тъй като организираната престъпност прилага обикновено убийството за разрешаването на конфликта на икономически интереси

е) нито едното

ж) първото, второто, третото и петото

з) първото, второто, третото, четвъртото и петото

и) второто, третото и петото

 

 

 

 

1.Бънков, А. Диалектическа логика. С., Издат. Наука и изкуство, 1978.

2. Гречихин, В. Лекции по методике и технике социологических исследований. М., Издат. Московского ун-тета, 1998.  

3.Работна книга на социолога. М., 1983.

4.Актуализирана стратегия за противодействие на престъпността. С., Министерски съвет на Република България, 2004.

5.Мишев, Г. и Цветков, Ст. Статистика за икономисти. С., УНСС, Универс. издат. “Стопанство”, 1998.

6.Бъчваров, М. и др. Философски речник. С., 1977.

7.Айдаров, Й. Криминология. С., СИЕЛА, 2002.

8.Психология террористов и серийньiх убийц. Минск, Харвест, 2004.

9.Тофлър, А. Прогнози и предпоставки. С., Факултет по журналистика и масови комуникации, 1992.

10.Янков, Я. Социално-технологически проблеми на прогнозирането в социалното управление – спис. “Социологически проблеми”. Институт по социология при БАН. С., 1980.

11.Фридрих, В., Феттер, Б. и др. Процесс социального исследования. М., Издат. “Прогресс”, 1975.

12.Михайлов, Ст. Емпиричното социологическо изследване. С., 1973.

13.Станев, Л., Гатев, К., Мутафов, Н. Обща теория на статистиката. В., Книгоиздат. “Георги Бакалов”, 1974.

14.Курс за специализация по криминален анализ. Полицейска академия – Авила, 2003, (превод от испански език).

15. Илиев, И. Матрица за систематизиране на данните от оценката на експерти по ДНИП “Ягуара”, № 13480/1973 г. от Инв. № 1585, архив на 01 РУ-МВР, С., 1973.

16. Михайлов, Г., Бочев, С., Боев, Ив. и др. Криминалистика. С., ВИ “Г. Димитров”-МВР, 1989.

17. Боев, Ив. Разследване на кражби, чл. 194 -197 НК. В., Издателство” Албатрос”, 2002.

18. Стоянов, Ж. Основни методи на научното познание. С., ВСШ “Георги Димитров”-МВР, 1977.