Стратегията вътрешно е свързана с управлението на конкретната    организация за сигурност. Според Майкъл Армстронг тя е начин на отношението към основните дългосрочни въпроси на всяка организация като цяло (или нейни поделения или функции) и посочва накъде е ориентирана самата организация[46].  

Стратегията – това съвкупност от идеи и тяхната реализация, своеобразно “изкуство” на субекта на управление на конкретната организация за сигурност да води борбата с престъпността и нарушителите на обществения и вътрешния ред по добре обмислен план, да замисля и реализира специфични оперативно-издирвателни, превантивно-охранителни и превантивно-възпитателни действия, целящи постигане на трайни положителни резултати в конфликта с криминалния контингент и нарушителите на реда. Това е добре структурираната политика на конкретната организация за сигурност както в дългосрочен, така и в средносрочен аспект и в непосредствен обозрим времеви период (7-дневен, 10-дневен, едномесечен и др.).

Изхождайки от тези идеи ще дефинираме понятието “стратегически анализ”, който като реална практика в информационно-аналитичните звена е една от насоките на анализ на оперативната и криминологическата обстановка..

ИАР-ци формулират вътрешни правила за конкретната организация за сигурност, които съдържат основните принципи за успешно противодействие на криминалния контингент в константния процес на конфликт с него, както и за оптимална охрана на обществения ред, на обектите в публичния и частния сектор и на мероприятия и лица.  Предметът на стратегическия анализ съчетава миналото и настоящото състояние и структура на анализирания обект и динамиката и тенденциите на развитието му в бъдеще. Връзката с предвидимите параметри и нови характерни особености на обекта на анализ е вътрешна, както в буквалното съдържание, така и в контекста на анализа.

Резултатите от стратегическия анализ се изразяват в конкретизиране на мисията, в подготовката на стратегическите управленски решения и планове на стратегическите ръководители – Ръководството на МВР, на главните дирекции с полицейски функции, на ОДМВР и СДМВР, началниците на териториалните полицейски служби на районно ниво и на сектори “Сигурност” в органите за местно самоуправление, на собствениците на частните охранителни фирми и началниците на охранителни звена в тях. Чрез стратегическия анализ се очертават възможните алтернативи на програмирането и планирането на противодействието на престъпността и охраната на обществения ред и на поетите по договор обекти, обосновават се перспективните насоки за дългосрочно развитие на системата на вътрешна сигурност, разкриват се насоките за реорганизиране на отрасловите дейности и изграждане на подсистеми от информация, знания, опит, нагласи и практически умения у изпълнителския състав за доминиране в конфликта с криминалния контингент и поддържането на оптималния обществен ред на обслужваната територия, както и на съответния вътрешен ред в охраняваните обекти[47].

Дефинирането на стратегическия анализ предполага ли идентификацията му със  стратегическия план в организацията за сигурност, както и със специфичните планови документи? Планът и плановите документи са част от административните лостове на уплавление, но идентификацията с тях е относителна, тъй като, според научните изисквания, стратегията се отнася за времеви период от 2, 3 или  5 и повече години[48].

Но ако приемем, че стратегически характер имат само концепциите и програмите на най-висшите управленски нива рискуваме да отделим средните управленски нива в група на оперативни изпълнители, които само прилагат в социалната практика стратегическите идеи на висшето ръководство. Как да се постигне по-точно отражение на същността на процеса на генерирането, разпространението и реализирането на стратегическите идеи?

В понятията “корпоративна стратегия”, изхождаща от висшето равнище на управление и отнасяща се за организацията като цяло, съответно във  “функционална стратегия”, изхождаща от средното управленско равнище, което организира изпълняването на една от основните отраслови дейности в организацията, съставена от отделни направления и сектори можем да изразим практическото възникване и осъществяване на стратегическите идеи[49]. От такива идеи може да се направи следният извод:

Корпоративната и функционалната стратегии са във вътрешна връзка както цялото и неговите отделни части, образуващи една система. На средните управленски нива възникват и се прилагат функционални стратегии, изразяващи се в оперативно-практически правила за структуриране на направленията и секторите, които организират оперативния и охранителния състави на конкретната организация за сигурност и оперативното им управление.

Планирането на отрасловите дейности, оценяването на силите и средствата за противодействие на криминалния контингент на регионално и районно ниво, обединяването на изпълнителите и координирането на действията им, търсенето на предимствата над криминалния контингент и на неговите слаби страни, поддържането на организационния дух – всичко това в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен времеви периоди чрез понятието “функционална стратегия” може да се включи в системата от понятия при стратегическия анализ.

Всяка конкретна организация за сигурност осъществява дейността си във външната социална среда, която й въздействува чрез политически, икономически, социални, криминогенни и други фактори. Част от външната среда – криминалната съвкупност е нестабилна и опасна. Криминогенните фактори оказват смущаващо и хаотично въздействие върху социалната среда. Условията в криминалната съвкупност на социалната среда крият значителни рискове и конкретни заплахи, както за външната социална среда като цяло, така и за дейността на конкретната организация за сигурност, за здравето и живота на служителите й.

При извършването на стратегически анализи на външната социална среда се установяват потенциалните възможности за оптимално противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и охрана на поетите по договор обекти. Същевременно се определят потенциалните заплахи и опасности както за легитимната социална среда, която е стабилна, безопасна и регулирана, така и за конкретната организация за сигурност.

Стратегическият анализ на източниците за постигане на надмощие в конфликта с криминалния контингент цели разкриването на факторите, които непосредствено го обуславят. Конфликтът представлява движеща сила за развитието на съответната организация за сигурност в публичния и частния сектор и налага да се търсят ресурси за създаване на позиционни предимства на правоохранителните сили.

След дефиниране на факторите, които съдействат за постигането на успешна оперативна и охранителна работа в криминогенната среда, вниманието се насочва към формиране на показатели за оценяване на влиянието на им и установяване на стратегическите области, в които ще се насочи енергията на конкретната организация за сигурност. Следователно

Факторите, които благоприятствуват осигуряването на успех в конфликта с криминалния контингент и нарушителите на обществения и вътрешния ред са следните: