Стратегическият анализ на външната социална среда може да се извърши с помощта на техниката PEST/ПЕСТ (политически, икономически, социален, технологически анализ). При нейното приложение се отчита влиянието на политическите, икономическите, социалните и технологичните фактори върху социалната среда и конкретната организация за сигурност.

Политическите фактори са свързани с дейността на държавната администрация, която в рамките на своята компетентност взема политически решения, засягащи интересите на гражданското общество и конкретната организация за сигурност. Отчита се непосредствения ефект от провежданата от правителството конкретна финансова, данъчна, търговска, индустриална, екологична и друга политика[50]. В последния случай това е реализиране на актуализираната национална стратегия за противодействие на престъпността, в която са заложени следните цели по разширяването и укрепването капацитета на държавната администрация в сферата на борбата с престъпността:

Икономическите фактори обуславят състоянието на националната и регионалната икономика. Те са свързани с икономическия растеж, платежния баланс, инфлацията, стабилността на цените, броя на безработните, доходите на населението и други[52].

Социалните фактори формират социалното обкръжение на гражданите на обслужваната територия, в района на охраняваните обекти и на конкретната организация за сигурност. Те отразяват изградените ценности, убеждения, нагласи, очаквания, норми, правила и традиции в обществото. Социалните проблеми са свързани с повишаването на жизнения стандарт, подобряването на качеството на живота, съкращаването на безработицата, намаляването на бедността, ограничаването на престъпността, повишаването на образователното равнище, подобряването на здравеопазването, усъвършенствуването на общественото осигуряване и други.

Особено важни за конкретната организация за сигурност са възможностите за обновяването на сградния фонд, оперативната и охранителната технология, специалната и автомобилната техника, оръжието и бронираните предпазни жилетки, информационните системи и компютрите с оглед поддържането на техническото и технологическото предимство в процеса на конфликт с криминалния контингент.

Практическото провеждане на PEST/ПЕСТ – анализа включва избиране на значими фактори от външната социална среда, оценяване на тяхното влияние върху състоянието на социалната среда и дейността на конкретната организация за сигурност, синтезиране на получените оценки и определяне на рисковете и конкретните заплахи за посочените обекти на въздействие. Анализът позволява систематично да се обобщава и целенасочено да се използва събраната информация.                        

Още на V-ти международен семинар на аналитиците от евроатлантическите полицейски структури, проведен в Германия (7-10.ІV.1999 год.), беше поставен въпроса за повишаване на изискванията към методичната квалификация на субектите на информационно-аналитична дейност. Към тях бяха предявени искания за получаване на основни познания в областта на социологията, психологията и политологията, за възприемане на социологически и икономически оценъчни стандарти, както и на техниката на сценариите[53]. Овладяването на стратегическия анализ в информационно-аналитичните звена в системата за вътрешна сигурност в публичния и частния сектор у нас е една назряла познавателна потребност.

Както пише Йордан Айдаров социологическият подход доминира “спрямо всички други идейно-теоретични течения и школи в криминологията.”[54] Една от предпоставките за това е обстоятелството, че при изследването на детерминацията на престъпността се оказва, че социалните фактори (наред с юридическите) стоят в нейната основа[55].

Субектът на анализ, когато изучава престъпността на територията, обслужвана от конкретна организация за сигурност, би следвало да отчита въздействието на множество фактори, детерминиращи престъпността и на първо място да анализира отрицателното въздействие на социално-икономическите – безработица, ниско ниво на заплащане на труда, бедност и други социално-дезорганизиращи фактори. Проучването на степента на тяхното въздействие върху общественото съзнание на населението ще даде възможност за вникване в конкретните причини за детерминиране на някои структуроопределящи престъпления и препоръчване на превантивни мерки за ограничаване на действието им в определени нормални граници. 

Преобразуването на социалните отношения, на цялостната социална структура след 10 ноември 1989 год. само по себе си съдържаше вътрешни противоречия, част от които детерминираха престъпността в демократизиращото се гражданско общество.

В съвременните демократични общества икономиката е основана  на частнособственическия принцип. Но в нашата посткомунистическа социална практика неговото приложение в социално-икономическата сфера беше бурно, хаотично, предимно нелегитимно в масови мащаби, които обхванаха обектите на държавна и кооперативна собственост. Бяха извършени огромни злоупотреби и законови отклонения при приложението на принципа върху придобиването на средствата за производство и основните фондове и приватизирането на обществената и колективната собственост, непосредствено и независимо след законодателното му закрепване. Държавната власт се оказа безсилна да осигури последователната правна и физическа защита на социално-икономическата и материално-техническата основа на обществото срещу всички видове посегателства. Значителна част от населението, поради така стеклите се обстоятелства, не успя да придобие собственически права върху средства за производство и основни фондове и полагащата му се част от обществената и колективната собственост и практически остана извън активираните подсистеми на нововъзникналия съвкупен национален стопански субект.

Вероятно при интерпретираните социални процеси е действал един от видовете социални закони на прехода към пазарната икономика – възникването на обективно обусловеното социално-икономическо неравенство.

В социалната психика на населението появата и развитието на тези фундаментални процеси на либерализацията на икономиката беше отразено под формата на социална критика и негативизъм по отношение на излязлото извън строгия социален контрол частнособственическо преустройство на заварената до 1990 год. социално-икономическа структура.

Социалната стратификация, разслоението на класи и социални прослойки според мястото им в системата на производство и разпределение на материални блага, от една страна и равенството на гражданите пред законите, от друга страна, са закономерни в процеса на демократизиране на обществото и налагане на законите на пазарната икономика. И независимо от интензивното многопартийно строителство и управление на обществените дела, от постепенното интензифициране на профсъюзната защита на икономическите интереси на участниците в трудовия процес и на държавния и обществения контрол върху разпределението на общественото богатство, както и на системата за социална помощ на социално слабите граждани и слоеве от населението, в социалната психика на голяма част от обществото започна функциониране на идеите за социално неравенство, на социалните чувства на отчуждение от богатите граждани, от преуспелите бизнесмени и хай-лайфа. Огромна пропаст се отвори в душите на милиони граждани.

Процесите на възприемане и утвърждаване на общочовешките, в т.ч. и демократическите ценности (като антипод на довчерашните социалистически ценности) в индивидуален и групов аспект протичаха с много по-ниска скорост в сравнение с динамиката на центробежните процеси на отчуждение поради неизгладимите социално-икономически различия.

Държавната власт формално поддържаше равновесието в системата на социалната стратификация, и разбира се беше изключена възможността за социалистическа “контрареволюция”, но това не доведе автоматически до интензивна промяна на вече възникналото чувство и съзнание за принадлежност към общността на измамените и ограбените, на хората, които повярваха във великите идеи на западната демокрация, а непрекъснато в продължение на 18 години оставаха излъгани в надеждите си за по-добро битие.

Измамниците от идеологическо естество са една друга общност, която може да бъде идентифицирана обобщено за най-голямо съжаление , като отделни и групови представители на политическия субект в нацията и неговите подсистеми (политолози, социолози и медии). А измамниците от икономически, финансов и битов смисъл са идентифицирани като общността на бързите, смелите и безскрупулните икономически субекти от всички нива. В диспозицията на вътрешно-психически (в мисълта) и външно (социално-икономически) разделените общности, самосъзнанието за принадлежност към общности на субекти без привилегии, без оптимални социално-икономически позиции или липса на такива, се разви устойчиво и равномерно. Комуникацията на гражданите се осъществява предимно в социалните кръгове, в които те се идентифицират според социално-икономическия си статус. Всичко това представлява отрицателно действуващ, социално-дезинтегриращ фактор. Неговата сила се прояви в различна степен по отношение на всеки гражданин. “Социалното неравенство е първоизточник на редица противоречия, които неизбежно пораждат конфликтите между хората, включително и престъпността. Социалната несправедливост предизвиква злобата, завистта, протеста и антиобществените форми на поведение. Обективните социални противоречия се отразяват в съзнанието на хората, трансформират се във вид на нагласи и обществени оценки,  в мотиви и цели за антиобществено поведение на личността или на социалните общности.”[56]

Безспорно е, че огромна част от населението е недостъпна за въздействието на социално-дезинтегриращия фактор поради позитивните задръжки от мирогледен, идейно-политически, религиозен, нравствено-етичен и юридически характер, изградени в индивидуалната личностна структура. Но е вярно и това, че в индивидуалната психика на отделни лица, които са бедни, безработни, членове на

семейства с ниски или много ниски финансови възможности, без перспектива, свързани и с приятелски и неформални микрогрупи, носители на криминогенни нагласи, горепосоченият социално-дезинтегриращ фактор оказва определено негативно въздействие. В качеството им на социално-икономически аутсайдери, изпаднали “извън борда”, ежедневно изправени пред лицето на суровата социална действителност, отделни лица и групи от тази много широка статистическа група (в която съществуват и по-тесни реални взаимоотношения в отделни социални кръгове), те формират в един фатален момент от живота си криминогенни мотиви.  Въз основа както на икономическа необходимост, така и на възприемането на различните по статус, но притежаващи определени материални ценности социални общности като необходимия източник на материални средства, осигуряващи съществуването за по-кратък или по-продължителен времеви интервал. При това криминалната дейност не е война на класа срещу класа, на социална прослойка срещу социална прослойка. Особено що се отнася до имуществените престъпления, извършвани от представители на горепосочената статистическа група, покрай всичко друго, те са резултат и от неадекватната самооценка на потенциалните възможности за положителна промяна на индивидуалния или груповия икономически статус, който обективно е обусловен от стихийното, несъзнателното, съдбовното предопределяне на “място под слънцето” и при това обектът на посегателство се избира прагматично и пресметливо, без чувства на класова омраза. Мотивацията на престъпното поведение се изразява като стремеж към удовлетворяване на първични, физиологически потребности, както и на корист или на алчност – в различни комбинации.  

    Общоприета печална констатация е, че “ ... близо 1,2 млн. души у нас живеят под прага на бедността. В България, за разлика от икономически развитите страни, този праг е толкова нисък, че означава просто опасност за физическото оцеляване на хората... Няма в Европа друга държава, която да е определила по 1 евро дневно за оцеляването на индивида.”[57]

В първите години на реализацията на пазарната икономика населението беше доведено до икономическа разруха вследствие на:

Горепосочените негативни социално-икономически фактори (част от деструктивната система от фактори) допринесоха за устойчивото развитие на социално-икономическото неравенство и за производната от него социална несправедливост.

Проблемът за разпределението на общественото богатство (и оттук за неговото производство) е вид съвременен политически проблем, който не е решен последователно в България. Това възпроизвежда потенциална възможност за идеологическото и социално-психологическото му отражение в голям мащаб под формата на разпределителна несправедливост[58].

Социално-икономическото неравенство варира в широки граници, като статистическата група на живеещите под прага на бедността е на долната граница, а още няколко категории граждани, които можем да диференцираме по социални възможности за реализация в икономическата инфраструктура на страната и по доходи “доизграждат пирамидата” на социалната стратификация. Бедността и социално-икономическото неравенство сами по себе си не детерминират престъпността, но те са благоприятствуващи условия за формиране на криминогенни мотиви.

Социално-икономическото неравенство обективно раздели обществото на класи и социално-икономически групи, между които съществуват взаимно проникващи преходи. Но скоростта на преминаване от по-нисшите класи и социално-икономически групи в по-висшите класи и благоденствуващи социално-икономически групи (когато има потенциални възможности за това) бива различна за отделните индивиди от мнозинството от населението. Динамиката на социално-икономическото развитие на обществото общо взето е адекватна на несправедливо разпределената между икономическите индивиди обществена собственост – първичното проявление на социалната несправедливост в периода на криминалния взрив у нас.

Независимо от целенасочените обществени усилия към съхраняване и развиване на творческия трудов потенциал на човешките ресурси, една част от населението не може да адаптира към общоприетите нравствени и правни норми в процеса на физиологическото си оцеляване. Към престъпното поведение допълнително се кумулира, “натрупва” въздействието на фактора “натрупване на капитал, на материално богатство”, който необходимо е свързан със същността на възпроизводството на съвременния тип общество.

Обществото винаги ще се състои от неравни в статусно, материално, психологическо и интелектуално отношение хора. А социалната справедливост, независимо от развиващите се нейни форми, не е всеобхватна и не може да “облагороди” мотивацията към социални дейности на всички граждани.     Устойчиво вътрешно противоречие съществува между устройството на социално-икономическата структура и индивидуалното разбиране и потенциал на отделни лица и групи за “вграждане” на личността в нея. В крайна сметка, съвременното общество развива все по-адекватна на социалните условия организация на икономическия живот и правозащитна система, защитаващи абстрактното равно право на всички граждани пред закона, както и към “равен старт” в живота. Но силата на социалната дезорганизация все още е много голяма, тъй като редица социално-културни, социално-психологически, социално-икономически и политически противоречия възпрепятствуват образцовото организиране на общественото битие[59].

Чувствата за социално равенство и социална справедливост неадекватно се проявяват в престъпната мотивация на субектите на престъпления, за което те намират съответната аргументация в своеобразното отражение на статуса си в обкръжаващата ги социална среда.

Правното съзнание е една от формите на общественото съзнание и включва като свои подсистеми правните знания, мисловни процеси, чувства и емоции и отношението на различните партии, обществени организации, класи, социални прослойки, големи и малки социални групи и отделни личности към правото, правните институти и правните явления в социалната микросреда и макросреда. Високото ниво на правното съзнание на населението е важен фактор за укрепването на законността в демократичното българско общество.

Повишаването на нивото на правното съзнание като резултат от комплекс от социални въздействия и правно възпитание зависи и от изучаването на мотивацията на правомерното и криминалното поведение на личността и групите, в които тя членува, на тенденциите на развитие на правното съзнание на различните слоеве и категории от населението. Това дава възможност на законодателната, на съдебната и на изпълнително-разпоредителната власти да планират цели за правна оптимизация на социалния живот.

В началото на 90-те години на ХХ век ръстът на престъпността у нас се увеличи неколкократно в сравнение с предходния период.”Предизвиканата политическа, икономическа и духовна криза през първите години на прехода е с трайни последици, ярък израз на които е съвременната тежка криминологическа обстановка в България. Понастоящем за една година се извършват толкова престъпления, колкото преди това до прехода е общото количество престъпления за десет години.”[60]

Независимо от обективно обусловените структурни промени в правоохранителните институции, които бяха свързани с голям разход на ценно социално време (необходимо за упражняване на правно въздействие) и амортизация на нравствено-психически потенциал на ръководен и изпълнителски състав, немалка част от населението практически показа, че през социалистическия период на социално развитие нравствено-етичното въздействие и правното възпитание не са оставили дълбоки следи в индивидуалното съзнание и социалната психика на десетки хиляди граждани. Правоохранителните институции не действуваха съответно на силата на “взривната вълна” от престъпления в страната, и това осигури на субектите на криминално поведение благоприятни условия за “успешен старт” през преходния период (покрай действието и на други фактори).

В психологията е общоприето обяснението за насоките на индивидуалното поведение като детерминирани от вътрешните условия на развитие на личността, през които се “пречупват” външните, обективните въздействия и стимули на поведението. Следователно, изводът от анализа на връзката на индивидуалната структура на личността на престъпниците с горепосочените благоприятствуващи престъпността социални условия (когато и социалният контрол, в т.ч. и превенцията на престъпността бяха силно занижени), ни насочва към факта на дълготрайното функциониране на вътрешна дисхармония между правни знания и мотивация за правомерно поведение. 

Чрез вътрешната дисхармония може да се обясни част от криминогенната мотивация на стопанските престъпления, извършени в национални и регионални мащаби от лица, които имаха или запазиха властови позиции в икономическата структура, в голямо количество държавни производствени и търговски предприятия. Фактически от този сравнително еднороден контингент – субект на управление на икономическия живот в страната както на стратегическо, така и на оперативно ниво, първоначално бяха инициирани т.нар. “икономически групировки”, паралелно с рекрутирането на адекватните силови структури, необходими за физическа защита на придобитата по незаконен начин частна собственост върху широк спектър обекти от икономическата инфраструктура. Високообразовани, интелигентни и опитни в професионално отношение, този вид престъпници може да бъдат квалифицирани и като исторически първата статистическа група престъпници с “бели якички” в най-новата ни политическа и икономическа история.

Дисхармонията в правното им съзнание се прояви в крайна сметка в пренебрежителното им отношение към правните норми като ценности и към правоохранителните органи и тяхната дейност, както и в изопачената мотивация на социалното им поведение. Те имат в много от случаите солидни правни знания, натрупвани системно в продължение на доста години. Но липсва каквато и да е вътрешна убеденост в необходимостта от спазването на изискванията на правните норми, които според тази огромна по мащаби котерия, са задължителни за “широките народни маси”. Същите, които тя управляваше както до вчера, така и в новите социално-икономически условия. Това са социални дегенерати, които бяха разглезени от десетилетията на безметежно тоталитарно властвуване, формирали в индивидуалната и социалната им психика нагласи към аристократично възприемане на обекта на управление и чувство и съзнание за лична собственост над обществените и колективните стопански обекти. Затова и с учудваща и неподозирана лекота те извършиха съответните измами, кражби, присвоявания, криминални приватизационни сделки, заплахи, рекети, лобистки и корупционен натиск в Народното събрание и върху органи, от които зависят финансовият успех и бизнесът им.

Вътрешният двигател на криминалната детерминация има социално-психологически характер. По силата на този научен факт интерес за ИАР  представлява анализа на въздействието на деформираните социални мотиви и деформираното самосъзнание на личността на престъпниците (в рамките на социално-психическия механизъм, под чието въздействие възниква и съществува престъпната психика). Двата психически елемента в своето единство и взаимодействие представляват част от подбудително-регулиращата основа на престъпното поведение.

     Първоначално следва да се отчита негативното въздействие на деформираните социални мотиви. Физиологическите потребности на престъпниците взаимодействуват със социалните им потребности. На тази база се определя ситуативното, актуалното и постоянното общо потребностно състояние на личността. Но физиологическите потребности са субординирани от по-висшата съвкупност на социалните потребности. За определено количество престъпници, по-примитивни като личности, физиологическите потребности се отразяват цялостно в начина им на живот, ако последният се разбира като изцяло ангажиран по криминална форма и съдържание. В такива случаи основно физиологическите потребности регулират и насочват като мотив престъпната дейност. Но по принцип няма “гола” физиологическа потребност, която в общата структура на потребностите на престъпниците да може да се удовлетвори извън реализацията на престъпни идеи, планове или поръчения, които са инспирирани от микросредата с криминална насоченост или изхождат от отделната личност.

Истинската мотивация на престъпното поведение не се дължи само на криминогенни мотиви (корист, алчност, суетност, отмъщение, завист, ревност, омраза, ненавист и др.). Тези мотиви функционират в сложна връзка с другите елементи в общата структура на престъпната мотивация.

Мотивацията на престъпното поведение трябва да се търси в сложното взаимодействие на мотивационната структура и готовността за извършване на криминални действия у престъпниците. Последната формира основните елементи на мотивационната структура. Поради това, водещите мотиви на престъпното поведение могат да бъдат както материална нужда, корист, авантюризъм и криво разбрана идея за реализация на личността, така и завист, омраза, неприязън, суетност и непоносимост към отделни лица и социални структури, а така също и всички видове неудовлетворени и изопачени социални (или в много случаи физиологически) потребности, характерни за престъпниците.

Както мотивите, така и тяхната реализация са детерминирани от социалните фактори, взаимодействуващи с индивидуалната структура на личността. В това отношение не остава място за съмнение в комплексността на проявление на мотивационната структура. Възможно е някой от мотивите да се окаже доминиращ и водещ по отношение на останалите, но обикновено престъпната дейност, в крайна сметка, е сложно мотивирана. Би било твърде опростено да се приеме, че примерно само сребролюбието или алчността играят ролята на мотив на престъпното поведение на конкретно лице. Този престъпен мотив известно време може да доминира в съзнанието, дори той може да подбуди отделни лица към контакти с членове на престъпни групи. Но не действува само този мотив. Той е проява на “изкристализирала” социална потребност. Общата мотивационна структура би останала вън от полезрението ни, ако анализираме само мотивировката в конкретния случай. А в действителност, в тази структура би трябвало да се разкрие взаимодействието на редица мотиви като проява и на други психофизически и психически сили на субектите на готовност за извършване на престъпни действия.

Водещият мотив на престъпна дейност представлява словесно изразяване, пред собственото “Аз” на отделни лица, на целта на конкретното престъпно действие. Престъпниците ще формират такъв мотив на престъпна дейност, който за определен период от време ще им се струва адекватен на потребностите и стремежите им.

В общата структура на мотивацията на личността въобще, мотивите играят ролята на фактор, динамизиращ мисловната дейност и смяната на готовността към различни действия, а следователно и непрекъснато преобразуващ поведението. Обикновено само водещият мотив на престъпната дейност се осъзнава от престъпниците, а цялостната мотивационна структура остава неосъзнавана или полуосъзнавана. По тази причина и в мотивацията на субектите на престъпно поведение се разкрива само един водещ мотив. А готовността към престъпна дейност, като динамическо психическо състояние, отразяващо потребностите на престъпниците и нагласяващо психиката им към определен поведенчески ъгъл остава в известна сянка при анализа на криминалното мислене.

Готовността към престъпна дейност има тесни връзки с мотива. Тя го детерминира през цялостната индивидуална структура на личността, която е активно отражение на социалната микросреда.

Самосъзнанието се изразява като самопознание, като мнение на личността за самата себе си. Субектите на готовност към престъпна дейност формират съвкупност от представи за самите себе си, за своето минало, настояще и бъдеще.

Престъпниците, като субекти на действие, в различна степен са включени в социалната действителност, но взаимодействуват преди всичко в микросреда с криминална и предкриминална насоченост. В последния случай взаимодействието може да бъде и косвено.

Също така съществува, в масова форма, едностранно въздействие на необогаташите и свръхбогатите граждани, изразяващо се в непринудено, неограничено и явно внушаване и натрапване на тяхната ценностна система, и съответно безкритичното й възприемане и вътрешно-психическо усвояване от много граждани. Фактите на бързо, а за някои индивиди и на незаконно забогатяване и издигане в обществото, тяхната алчност и преклонение пред висшите нива на материално богатство, стремежа към власт над обществото, свързан с изопачените материалистически тенденции, в процесите на отражение в масовото съзнание условно вграждат такива лица в “субект на предкриминално разложение” на нравствено-етичното съзнание на хиляди граждани.

При така създадените обстоятелства на взаимодействие, обикновено се изключва в болшинството от случаите възможността престъпниците да развият ясни представи за истинската същност на собствената си личност. Както и да осмислят микросредата си и да формират адекватно понятие за действителната й същност.

Освен стремежа към идентификация със социалната микросреда, личността изпитва и потребност да се диференцира, обособи в нея. Това са потребностни тенденции, които са свързани с развитието на престъпниците като личности. Потребността от диференциране на личността е акт на осмислянето на същността на собственото “Аз”. Тоест, това е познанието на собствената личностна структура и най-вече на социалните потребности. При това, по отношение на съдържанието на предметните и психически стимули, изхождащи от социалната микросреда. А стимулите – това са включените в престъпното поведение и конкретните действия предмети, както и междуличностните и социалните взаимоотношения в учебната, трудовата и битовата структура на социалната микросреда изобщо. Но стимулите се “пречупват” през призмата на въздействието на микрогрупите с криминална и предкриминална насоченост.

Обособяването в микрогрупите като явление е сложно и психологически обосновано. То може да бъде наречено в точния смисъл на понятието “личностно обособяване”. Субектите на готовност към престъпна дейност се обособяват в микрогрупите поради диалектическата необходимост от съзнателно приспособяване на собственото “Аз” в социалния свят, интегриращ едно все повече усложняващо се множество от предмети и действуващи личности. Личностното обособяване е психически необходимо, тъй като чрез него личността формира собствената нравствена позиция по определени проблеми на общественото битие, на начина на живот, а същевременно се реализира в мащабите на микросредата с криминална или предкриминална насоченост (както и в микросреда с положителна нравствено-етична и легитимна насоченост, в която се включва по силата на заеманото обществено положение). Психическата необходимост от такъв вид личностно обособяване, обаче, влиза в остро противоречие с обществената необходимост от адекватно личностно обособяване в социалната среда с позитивна насоченост. Голяма част от престъпниците, които са се обособили в микросредата с негативна (криминална или предкриминална.) насоченост се отграничават от поддържаното от по-широката социална среда социално необходимо поведение, или от определени негови страни. Защото в психиката на тези хора е формирана устойчива готовност към престъпна дейност, която не се променя вследствие на профилактичните и педагогическите въздействия на обществото. Такива явления добре се наблюдават при рецидивистите и членовете на организираните престъпни групи.  

Самосъзнанието на носителите на престъпна предразположеност, като цяло, представлява неадекватно, деформирано самопознание на индивидуалната личностна структура. Те се стремят към самоутвърждаване и изграждат определено отношение към собствената си личност. Но самопознанието на индивидуалната личностна структура дотолкова е изопачено, че често пъти амбицията за демонстриране и налагане на собственото “Аз” се проявява под формата на определен вид престъпление.

Причината за неадекватното самопознание на индивидуалната личностна структура на престъпниците, се състои във въздействието на мирогледа и възприетата и вътрешно-психически усвоената ценностна система на микросредата с криминална или предкриминална насоченост. Тези страни на личността взаимодействуват с другите основни страни в цялостната индивидуална личностна структура и като краен резултат се стига до изопачен “Аз”-образ.

Престъпниците възприемат и вътрешно-психически усвояват, при взаимодействието си в микрогрупите с негативна насоченост, нравствените ценности на престъпния свят и незаконно забогателите новобогаташи, и това, в крайна сметка довежда до възникването и съществуването на готовност към престъпна дейност. Неадекватният “Аз” - образ и криминалните и предкриминалните ценностни ориентации формират криминогенни психически комплекси в индивидуалната личностна структура. “Аз”-образът се оформя като тенденциозно и претенциозно индивидуално мнение за себе си под формата на различни словесно изразени представи. Всяка една словесно изразена представа има индивидуално – неповторима форма, съответствуваща на характерите на отделните субекти на престъпна дейност. Продължителното фиксиране в психиката на подобни изопачени “Аз”-образи (подкрепено и от микросредата с негативна насоченост), води до формирането на съвкупност от все по – изтънчени предубеждения и мнения, които стоят в основата на престъпната готовност. В този смисъл деформираното самосъзнание се намира в пряка връзка с готовността към престъпна дейност - вътрешен регулатор и фактор на престъпното поведение. От съдържателната страна на деформираното самосъзнание ще зависи в голяма степен и формулировката на готовността към престъпна дейност.

Самосъзнанието на престъпниците се създава, в крайна сметка, и на основата на реакцията на другите хора от социалната микросреда с криминална или предкриминална насоченост по отношение на въпросните лица. Т.е., на основата на отражението на взаимоотношенията на престъпниците с посочения тип тяхна социална микросреда. При формирането на “Аз”- образа, мнението на другите хора за личността, формираща се като носител на готовност към престъпна дейност, играе много голяма роля. Тук от решаващо значение е мнението на т.нар. “значими други хора” от микрогрупите с негативна насоченост. Тези значими за престъпниците “други хора” са членове обикновено на микрогрупата “образец”. Тя главно, поради особените предпочитания на личността, въздействува върху отделни лица и им “ваксинира” своите нравствени ценности и правни отклонения. От референтната микрогрупа с негативна насоченост престъпниците усвояват и заимствуват определени идеи, практически планове и образци за подражание. Нещо подобно е установено например от Робърт Мертон (САЩ), който свързва нарастването на престъпността с отдаването на голямо значение на паричния успех и тоталното култивиране на честолюбие у хората и съответно от Е. Садерланд, който при изследването на престъпността на “белите якички” разкрива нарушенията на законността от монополите и деловите среди на американското общество, като поставя в основата на теорията си механизма на подражание на отделните лица на поведението на близкото обкръжение.

Чрез въздействието най-вече на микрогрупата “образец” личността става субект на готовност към престъпна дейност. В тази микрогрупа обикновено членуват лица, чийто авторитет, личностни качества, начин на мислене и на живот по един естествен, непринуден начин стават привлекателни за престъпниците. Те пък имат определени ценностни ориентации и определена степен на предразположеност, поставящи ги в социално – психическа близост и контакт с микрогрупа “образец”. Потенциалните престъпници, които постепенно стават субекти на готовност към престъпна дейност, съотнасят своето психическо съдържание с такива партньори, които в определена степен споделят криминогенната им тенденциозност в мисленето и поведението. Това е един обективен фактор на междуличностните взаимоотношения в микрогрупите с негативна насоченост.

Членовете на микрогрупа “образец”, в която отделната личност има непосредствени междуличностни взаимоотношения, са значими за личността по отношение на оценката на нейните качества, мнения и ориентация в мисловен и поведенчески аспект. Подобни микрогрупи контролират и оценяват процеса на личностно възприемане и вътрешно – психическо усвояване на съответните за тези среди ценностни ориентации. Именно контролът и оценката представляват за отделните престъпници микрогруповото мнение на значимите други личности, което служи като външен социално-психически регулатор на престъпната дейност, пречупен през индивидуалната психика с всичките й особености. Мнението на значимите други личности под формата на микрогрупови представи функционира продължително време в индивидуалната психика на престъпниците и постепенно се редуцира във фиксирано отношение към микрогрупата, тоест в готовност към престъпна дейност. В голяма част от случаите, при които контролната и коригиращата дейност на социалната микросреда с позитивна насоченост, в т. ч. и семейството, не е ефективна, тя става причина отделни лица да попадат под “обаянието” на микрогрупи “образец” с негативна насоченост.    Самоконтролът под формата на самовнушение, убеждение и преживяване на микрогруповите контакти възниква успоредно със социално-психическото въздействие на микрогрупите с негативна насоченост. Престъпниците преживяват емоционално реалното въздействие на значимите други личности и в тяхната психика се формира мнение за собственото "Аз". Това мнение по своето съдържание представлява мнението на микрогрупите за оценяваните и контролираните личности, според преценките на обектите на въздействие. Духът на микрогрупите натрапва както техните оценки за личностите, така и съответната криминална или предкриминална ценностна система.

Престъпниците развиват “Аз”-образа си като натрупване на микрогруповите оценки, давани в различно време. Тези микрогрупови оценки, след мисловната корекция, се подреждат в “Аз”-образа под формата на система от възприети и вътрешно-психически усвоени микрогрупови норми. Така самосъзнанието се “нагласява” към действителността под определен зрителен ъгъл. Тоест, фиксирането на отражението на микрогруповите оценки и норми в самосъзнанието довежда до възникването и съществуването на готовността към престъпна дейност.  А самата дейност вече се извършва под въздействието на деформираното самосъзнание.

Личността се стреми да следва в своите престъпни действия практическата аргументация и защита на деформираното самосъзнание. Това означава, че за да "приличат на себе си", престъпниците извършват определени противоправни деяния. Те, според собствения си "Аз"-образ, се въздържат от извършването на такива действия, които не съответствуват на вече деформираното им самосъзнание. А извършват престъпни действия, които външно изразяват деформираното им самосъзнание – елемент в механизма на възникване и съществуване на готовността към престъпна дейност.

Съществено значение има определянето на границите, структурата, размера, динамиката и ефективността на оперативно-издирвателната, превантивно-охранителната, административно-правната и информационно-аналитичната дейност, която се извършва в организацията за сигурност.

Субектът на стратегически анализ трябва да направи краткосрочна и дългосрочна оценка на ефективността в отделните направления и линии на работа в конкретната организация с оглед аргументирането на нуждата от тяхното функциониране за удовлетворяването на разнообразните потребности от вътрешна сигурност на населението. Краткосрочната оценка дава представа за потребността от функциониране на организацията при съществуващите условия на конфликт с криминалния контингент и нарушителите на обществения и вътрешния ред. При дългосрочната оценка се вземат под внимание благоприятните и неблагоприятните тенденции в перспектива[61]. 

Стратегическият анализ на конфликта с криминалния контингент и нарушителите на обществения и вътрешния ред позволява да се изследва неговата динамика. В евентуално разработен модел следва да се отчита интензивността на конфликта, заплахата от появата на новопроявяващ се криминален контингент, силните страни и затвърдените оперативни позиции на оперативно-издирвателния и охранителния състав на конкретните организации за вътрешна сигурност. Интензивността на конфликта определя стратегическите изменения, степента на развитие и бъдещите перспективи пред дадена  организация за сигурност. Интензивността се увеличава, когато броят на криминално проявяващите се лица се увеличава, а перспективите за развитие на конкретната организация са малки (при сравнително многоброен, но неефективен личен състав), не се извършват адекватните на оперативната действителност организационни и технологични промени в организацията. При изброените условия възможностите за стратегически действия на субекта на управление са големи и съответно ролята на стратегическият анализ става значима. 

Конкретната организация за сигурност в публичния и частния сектор наред с външната има и вътрешна среда, която е сложна, динамична и централизирана. Компонентите във вътрешната среда се характеризират с относително различие. Ситуацията в нея зависи от действието на относително голям брой фактори. Периодично в средата стават по-бързи или бавни промени, някои от които са необратими. Факторите във вътрешната среда са концентрирани в специфично социално и физическо пространство.

Стратегическите анализи на вътрешната среда на организацията за сигурност са насочени към постигането на следните цели: определяне на позитивните страни в дейността на организацията; установяване на негативните страни в дейността.

Техниката SWOT/СУОТ (съкращение на “сили, слабости, възможности, заплахи”) се използва за непосредствено съпоставяне на предимствата и недостатъците на съответната организация за сигурност с възможностите и опасностите в обкръжаващата среда. SWOT/СУОТ позволява:

Стратегическият анализ на дейността на конкретната организация за сигурност включва изследване на основните показатели, които характеризират нейното функциониране. Необходимата информация се съдържа в годишните отчети-анализи на работата на състава, годишните статистически анализи на престъпността на обслужваната територия и в охраняваните обекти, годишните планове за работа на организацията и други организационни документи. Извършването на анализа включва избиране на показателите, които характеризират дейността на конкретната организация, събиране на необходимата статистическа, социологическа, психологическа и друга информация, пресмятане на стойностите на показателите и изследване на тенденциите на изменение за определен период. Състоянието на конкретната организация за сигурност се оценява с помощта на различни абсолютни и относителни показатели.

Абсолютните показатели характеризират достигнатите резултати през съответната година. Най-често се използват следните показатели (в брой): регистрирани извършени криминални и икономически престъпления; регистрирани разкрити криминални престъпления и икономически престъпления с нанесени щети; предотвратени икономически престъпления за определена сума; регистрирани нарушения на обществения ред и вътрешния ред в охранявани обекти; отработени преписки по заявителски материали, прокурорски преписки и преписки от други инстанции; проведени срещи със секретни сътрудници; секретни сътрудници на ръководство в оперативните сектори към края на отчетния период; придобити секретни сътрудници; снети от отчет доверени лица, секретни сътрудници и явочни квартири; разкрити по негласен път престъпления; заведени оперативни дела; приключени оперативни дела; снети от оперативен отчет оперативни дела; задържани и доведени в полицията лица; профилактирани лица от криминалния контингент; съставени актове; численост на оперативния и охранителния състав и др. Резултатите по посочените показатели дават обобщена представа за нивото на организация в конкретната организация за сигурност. Динамиката на изменение на количествените характеристики на тези показатели за продължителен период от време разкрива основните тенденции. Относителните показатели представляват съотношенията между формулировката на стратегическите цели на организацията за сигурност и степента на реализацията им, между политиката по човешките ресурси и степента на удовлетвореност от работата на изпълнителския и ръководния състав, между взаимоотношенията на членовете на трудовите колективи и преките им ръководители и  състоянието на социалнопсихологическия климат и др. Те се обособяват като показатели за нивото на чувството на населението, че живее в сигурна и безопасна среда, за общественото мнение на гражданите за дейността на полицейската служба на обслужваната територия, за удовлетвореността на възложителите по договор за охрана от недопускането на посегателства върху частната собственост и личността на охраняваните граждани, за придвижването по служебната йерархия, статуса на служителите и текучеството на човешките ресурси в конкретната организация за сигурност и др.

Трябва да се проучи въздействието на фактори, свързани с набиране, назначаване, обучаване, разпределяне, оценяване, атестиране, преместване, израстване, стимулиране, мотивиране и заплащане на човешките ресурси в организациите за вътрешна сигурност[62]. От особено значение са качествата на ръководителите на всички нива и изпълнителите в направленията, секторите, групите в конкретната организация.

Стратегическите ориентири на отделната организация за вътрешна сигурност трябва да бъдат съобразени с външните и вътрешните условия. Предимствата са израз на нейната сила и представляват компетенции, които създават превъзходство над криминалния контингент и нарушителите на обществения и вътрешния ред. Недостатъците са различни нейни слабости, които я правят по-уязвима в сравнение с отделните и груповите представители на криминалния контингент и нарушителите. Възможностите характеризират шансовете, които могат да донесат неочаквани успехи. Опасностите произтичат от неблагоприятни обстоятелства, които могат да предизвикат сериозни проблеми на конкретната организация за сигурност.

Конкретната организация за вътрешна сигурност в публичния и частния сектор може да постигне стратегически успех чрез максимизиране на силата и шансовете и минимизиране на слабостите и заплахите. Външните и вътрешните условия са съпоставени в таблица 3.1.

 

Отделната организация за сигурност може да се подготви по-добре за бъдещето, като подбере подходяща алтернативна стратегия. В ситуация І-ва тя притежава значителни преимущества, които може да използва за извличане на полза от благоприятните обстоятелства. Удачно е прилагането на стратегия, която най-добре съчетава изградените предимства над криминалния контингент и нарушителите с перспективите в бъдещата оперативна обстановка.

В ситуация ІІІ-та организацията за сигурност не може да се възползва от появилите се възможности поради вътрешноорганизационни слабости. Разумно е да се възприеме стратегия, която да минимизира недостатъците и да максимизира шансовете. Организацията трябва да преодолее недостатъците си, за да може да оползотвори благоприятните условия.

В ситуация ІІ-ра външните заплахи от страна на криминалния контингент и нарушителите могат да й създадат сериозни проблеми, независимо от нейните предимства. Уместно е прилагането на стратегия, която да максимизира преимуществата и да минимизира опасностите. Конкретната организация за сигурност трябва да активизира своите сили и средства, за да избегне надвисналите заплахи.

В ситуация ІV-та тя трябва да търси разумни начини за защита при неблагоприятни условия. Подходящо е използването на стратегия, която едновременно да минимизира както слабостите, така и заплахите. Конкретната  организация за вътрешна сигурност трябва да овладее положението и да избегне възникналите опасности.

По-нататък в текста на учебника ще илюстрираме приложението на аналитичната техника SWOT/ СУОТ.