Оперативен анализ на оперативната обстановка се извършва след получаването, съхраняването и обработването на оперативни данни и оперативна и социална информация за следните обективни условия и фактори, които в своята съвкупност определят същността на оперативната обстановка като обект на въздействие на системата на полицията:

-природогеографски условия;

-социално-икономически условия;

-социално-демографски условия;

-социално-психологически (национални, регионални, религиозни, морални) фактори;

-субекти на криминални деяния и състоянието на правонарушенията, извършени от тях (вид, структура, динамика);

-човешките ресурси на полицейската служба, тоест наличните й сили и средства, тяхното състояние и резултатите от използването им[66].

Резултатите от анализа на оперативната обстановка трябва да подпомагат непосредствената оперативно-издирвателна и охранително-превантивна дейност на системата на полицията и управлението на ресурсите й[67].      

Например, при изготвяне на аналитична справка за месечен период в Н-ското РУ-СДМВР, трябва редовно да се описват специфичните особености на ландшафта, както сами по себе си, така и от гледна точка на тяхната криминогенна и оперативна значимост. Ако в обслужваната територия (освен чисто градските), има и земеделско-селски район, с планински, гористи и силно пресечени местности, където може да бъде разгърната вилна зона (съществуване на условия, благоприятствуващи вилни кражби и укривателство на извършители на престъпления, както и на противозаконно отнети МПС и части и вещи от МПС), ИАР ще отчита степента на негативно влияние на природогеографските условия върху състоянието на оперативната обстановка. Той ще комбинира събраните оперативни данни в този район в показател на независима величина – външното проявление на специфични природогеографски криминогенни условия. А относно евентуалното нарастване в община Х. през есента на броя на кражбите и грабежите на селскостопанска продукция (както и на целогодишните кражби на домашни животни) ИАР ще опише и обясни връзката им с липсата на оптимална организация на охраната на нивите и селскостопанската продукция на частните стопани, със зачестяващите засади по пътищата на отделни и групови извършители на съответните престъпления, както и с доминирането на специализирания криминален контингент (от ромски произход) по кражби на домашни животни (главно на крави и свине).

Ако е високо нивото на икономическа престъпност (в градската част на обслужваната територия), то вероятно ще се обуславя  (покрай действието и на други фактори), от евентуалната концентрация на голямо количество банки, промишлени предприятия, ТЕЦ, трамвайни, тролейбусни и автобусни депа, гари, автогари, автокъщи, търговски обекти, питейни заведения, ресторанти, дискотеки, игрални зали и други обекти – развита икономическа инфраструктура, предоставяща широки възможности за посегателство.  

Ролята на социално-демографските условия (например концентрация в жилищни зони в някои от кварталите на големи по обем и количество високи жилищни блокове, както и съсредоточаване в други квартали на голяма част от ромското население в столицата) се проявява съответно в анонимизиране на вътрешнообщностните взаимоотношения в посочените жилищни зони, рефлектиращо в подчертано криминогенния характер на поведение на част от непълнолетните лица и респективно във втория случай в обуславяне на серийни домови кражби и грабежи, чиито извършители са главно представители на ромското население. А  безработицата пък, която засяга и роми, и българи, е общ социално-икономически фактор (с криминогенен потенциал), чиято количествена характеристика ще бъде отразявана последователно в аналитичния материал и ще се търси конкретното й въздействие за формиране на криминогенна мотивация у субектите на престъпления в различните квартали.

Обработката на събраната оперативна информация за различните видове структуроопределящи престъпления (убийство, изнасилване, взривяване, грабеж, кражба, престъпления спрямо МПС, престъпления, свързани с наркотици и други) се осъществява под формата на статистическа групировка на данните за тях в матрица (4.4).    

 

В празните клетки в таблицата се изписват (в абсолютни числа) брой регистрирани извършени и разкрити престъпления. Може да се въведат още няколко графи – за статистическа групировка на заподозрени лица, на предотвратени престъпления, на установени нарушения на обществения ред, на последиците от извършените престъпления и нарушения (ако има данни за тях), на предотвратени или санкционирани нарушения.

Разкриването, предотвратяването, установяването или санкционирането съответно на престъпления и нарушения на обществения ред се дават с количествени показатели по подсистеми (РУ  или Уч.) в основната полицейска организация и в сумарен вид за цялата основна полицейска организация (органите на полицията в СДМВР/ОДМВР или РУ). Също така се посочват в относителни числа (в проценти) разкриваемостта на престъпленията за анализирания период (седемдневен или десетдневен) и от началото на текущата година до периода на анализ.

Изучаването на оперативната обстановка ежедневно налага да се получават и систематизират данни, при това видовете престъпления трябва да се подразделят според квалификацията им в НК и изводното знание от системното анализиране[A].

При изготвянето на справка относно състоянието на престъпността за изтеклия месец ИАР, получавайки ежедневно емпирични данни за видовете престъпления, ги привежда в сумарен вид в таблици според квалификацията им по НК, по местоизвършване (по патрулни маршрути), по време на извършване (от 07,00 часа до 22,00 часа и от 22,00 часа до 07,00 часа) и по райони (по общини). По линия на детската престъпност също се отчита абсолютен брой на извършените и разкритите престъпления, диференциран по общини.

Количественият анализ логически произтича от обработката на оперативна информация. Същността му се изразява в съпоставяне на данните за регистрираните престъпления (или нарушения на обществения ред) и последиците от тях (ако това е отразено при обработката на оперативна информация за анализирания период) с предишния отчетен период (седмичен, 10-дневен и т.н.), като се отчита и увеличението (или намаляването) на процента на разкриваемост. Най-малко за три отчетни (анализирани) периода, в това число и за актуално анализирания период следва да се представи графично чрез полигон или хистограма разпределението на регистрираните извършени и разкрити (предотвратени) престъпления или установени и санкционирани нарушения на обществения ред. Чрез крива (криви) се представя динамиката на престъпността (както и нарушенията на обществения ред) и разкриваемостта на престъпленията (съответно предотвратяване и санкциониране на нарушенията). Чрез кръгова диаграма пък може да се представят данни за структурата на престъпността (и нарушенията на обществения ред) за анализирания период.

Графично представените данни се интерпретират описателно-обяснително, т.е. описва се съотношението им спрямо предишния и по-предишния анализирани периоди и се прави умозаключение за състоянието и динамиката на престъпността (и нарушенията на обществения ред) през настоящия период.

За получаването на общата картина на оперативната обстановка интерес представляват личностната структура на извършителите на престъпления и топографският анализ на криминалните “кръгове” (криминогенни зони с концентрация  на отделни видове структуроопределящи престъпления), който се използва често в РУ- СДМВР (4.5). 

При изучаване на личностната структура на престъпниците, ИАР чрез беседване и наблюдение получава първична емпирична оперативна информация относно качествените им характеристики. Той контактува с ОР-ци от сектор “Криминален” и присъствува на разпитите на контингента на доведените лица в Н-ското РУ. Когато изготвя  справката за състоянието на престъпността за отчетния 3-месечен период, ИАР би следвало да обобщи отделните оперативни факти по няколко структуроопределящи видове престъпления (убийство, изнасилване, грабеж, джебчийска кражба, престъпления, свързани с наркотици) с екстремни стойности по пол, възраст, образование, длъжност, местоживеене и съдебно минало на извършителите на престъпления. И така може да разкрие няколко подструктури в личностната им структура на етапа на количествен анализ на основната и допълнителната оперативна информация.

Относно топографски анализ на криминалните “кръгове”, например по линия на посегателства спрямо МПС (кражби на МПС и на части и вещи от тях), от ИАР се изисква следното:

-да получи данни от вътрешния бюлетин за престъпления и произшествия на РПУ, както и от регистър образец № 1 в деловодството за регистрирани криминални престъпления;

-да получи данни от ежедневните компютърни разпечатки от служба АИФ, в които се съдържат количествено обобщени данни за регистрираните извършени престъпления от началото на текущата година до анализирания период. В тях регулярно се отразяват и данни по линия на посегателства спрямо МПС;

-редовно да регистрира всяко единично посегателство спрямо МПС на индивидуалната си карта на обслужваната територия, подготвена за картографски анализ (4.6).

На схема 4.6 със символ     са обозначени местопроизшествията (къде са посегателствата спрямо МПС),   със знак №..... са обозначени номерата на булеварди и улици, на които или в близост до тях са извършени посегателствата, а с две успоредни прави линии са обозначени булеварди и улици в картата. Криминогенните зони по линия посегателства спрямо МПС (местата, където има голяма концентрация на посегателства) – А., Б. иВ. са посочени със стрелки в картата.

Кумулирането (натрупването) на данните за посегателства спрямо МПС по микрорайони (по общини), както и по време на извършване, дава възможност на ИАР да разкрие чрез топографския анализ концентрацията на посегателства спрямо МПС и тенденциите на този вид престъпност в сравнение с минали отчетни периоди.

При извършването на качествения анализ не може да се направи абсолютно разграничение, както между него като процес и предишните етапи на събиране, обработка и количествен анализ на основната и допълнителната информация, така и между цялостния анализ на оперативната обстановка и информационното осигуряване на анализаторския процес. Още на нивата на информационно осигуряване и предишните етапи, предхождащи качествения анализ, ИАР привежда методологическия и методическия си инструментариум в логическо, мисловно движение, което се насочва към целите и задачите на анализа, поставени от ръководството на РУ или от по-висшестоящите йерархични нива в системата на полицията. Той подхожда избирателно към натрупаната първична оперативна информация, като от нея преминава към синтезиран, обобщен модел – картина на цялостно отразената оперативна обстановка. А в умозаключението за състоянието и динамиката на престъпността и нарушенията на обществения ред през настоящия анализиран период се извършва частично и качествения анализ на събраната оперативна информация. При качествения анализ е необходимо задълбочено вникване в същността на всеки вид структуроопределящо престъпление (и нарушение на обществения ред), ако е нужно и на всяко отделно престъпление, на разкриване на връзките му със системата от природогеографски, демографски, социално-икономически и социално-психологически фактори, както и с авторите и криминогенните им мотиви, с времето на извършване и с местопроизшествието (вж. по-долу схема на качествен анализ (4.7).

 

Резултатите от оперативно-издирвателната и охранителната дейности и полицейското разследване се използват в “кухнята” на ИАР както при скицирането на обяснението на количествената характеристика на престъпността, така и в текста на аналитичната справка за отчетния период под формата на изложение на работата по приоритетните задачи на полицейската организация в борбата с престъпността (и нарушенията на обществения ред), делът на всяка подсистема на полицейската организация и резултатите от проведени специализирани полицейски операции на обслужваната територия.                                                                                                              

Трябва да се акцентува предимно на тези показатели на престъпността, които “скриват” определена причина за по-големия брой при някои видове структуроопределящи престъпления и особено при тежките престъпления с жертви и пострадали лица, т.е. най-опасните за сигурността на обществото.

Качественият анализ завършва с формулиране на изводи и препоръки за отразяване на регистрираната престъпност (и за предотвратяване на нарушения на обществения ред) и за оптимално управление на силите и средствата на полицейската организация.

Например при изготвянето на информационно-аналитична справка относно състоянието на престъпността на територията, обслужвана от Н-ското РУ – СДМВР за месец ноември 2008 година качественият анализ ще се изразява в следното.

В този илюстративен аналитичен материал ИАР въз основа на фрагментираните и трансформирани базисни, първични, емпирично-оперативни данни за криминалната и икономическата престъпност под района на РУ създава обобщен надежден, обоснован, целенасочен, ясен, актуален и изчерпателен информационен “портрет” на престъпността чрез методите на оперативно-логическото мислене, статистиката и социологията. Обобщават се единичните базисни данни за: нивото на престъпността (общ брой на регистрираните извършени престъпления, общ брой на регистрираните престъпления с известен извършител и относителният им дял спрямо общо регистрираните, нивото на разкриваемост на престъпленията); интензивността на престъпността, т.е. криминалната активност (на 100 хил. души от населението на територията, като показателят й се сравнява с количествената му характеристика за предишния месец); структурата на престъпността (по регистрираните отделни видове престъпления по общини); личностната структура на извършителите на престъпления; топографския анализ по линия на посегателства спрямо МПС; динамиката и тенденциите на престъпността.®

®Забележка: Нивото на разкриваемост представлява данни за относителния дял на разкритите престъпления в съвкупността на регистрираните извършени престъпления.   Интензивността на престъпността се определя по формулата К ф = П . 100 000 : Н, където Кф е коефициент на престъпност, П е броят на престъпленията и извършилите ги лица, Н – броят на населението.

Структурата на престъпността характеризира вътрешния строеж на престъпността като цяло на определена територия. Вътрешният строеж се определя чрез измерване в абсолютни числа и относителен дял на съотношението между отделните видове престъпност спрямо нейния общ обем. Структурната диференциация на престъпността по видове представя в по-детайлен план състоянието на престъпността за определен период на дадена територия.

Динамиката на престъпността (изменението й във времето) е показател за тенденциите в развитието й. Количествено тя се изразява с индекса на престъпност, който се определя чрез отношението на количеството престъпления за изучавания период към техния брой за отминал период, определен за базов.

Да се върнем отново на примера с аналитичната справка в Н-ското РУ-СДМВР.     Можем да приемем условно, че за динамиката на престъпността е характерно, че концентрацията на престъпните прояви е най-голяма в общините С. и Х., които са в централната част на обслужваната територия, включваща централни зони от гр. София. Изводът на ИАР, че на територията на Н-ското РУ през отчетния период са настъпили неблагоприятни изменения в състоянието на престъпността в сравнение с предходния по-благоприятен период – месец октомври 2008 год. произтича от обобщение на оперативните данни за състоянието на престъпността за анализирания период и от сравнение със същите обобщени данни за предходния отчетен период. За периода на анализирания месец ноември е характерно регистриране на значително по-голям брой извършени престъпления в сравнение с предишния месец.

Тенденцията на престъпността е следната: условно през следващия месец декември 2008 год. ще се увеличи броят на насилствените престъпления, незначително ще се намали броят на имуществените престъпления, а броят на уличните престъпления ще се увеличи.

Обикновено ИАР графично изобразява динамиката и тенденцията на развитие на престъпността под формата на плътна начупена линия в полигона на разпределението на регистрираните извършени престъпления през няколко месечни периода (вж. диаграма 4.8 по-долу). В интерпретирания случай става дума за прогнозиране на известно увеличаване броя на регистрираните извършени престъпления през следващия месец декември 2008 год. и по-точно на броя на насилствените престъпления.

 

ИАР прогнозира увеличаване броя на убийствата, изнасилванията и грабежите, като проследява тенденцията на развитието им по данните в табличния материал за месечното състояние на престъпността, който се прилага към аналитичния доклад за престъпността, изготвян всеки месец.

През месец ноември се наблюдава тенденция към определено увеличаване абсолютния брой на извършените убийства, изнасилвания и грабежи, както и увеличаване на относителния им дял в общата съвкупност на извършените престъпления. Следователно за месец декември може да бъде прогнозирано определено увеличаване броя на насилствените престъпления, екстраполирайки неблагоприятната тенденция на увеличаване през месеците октомври и ноември[*] .                  

Ако ръководството на Н-ското РУ, примерно, е оценило анализа на състоянието на престъпността през месец ноември 2008 год. като обоснован, достоверен, надежден и адекватен на оперативната обстановка, въз основа на изводите в аналитичната справка и резултатите от експертното допитване на ИАР до началниците на криминална и охранителна полиция (разпоредено от началник РУ) в Н-ското РУ-СДМВР би следвало да бъдат взети следните мерки за подобряване на работата и увеличаване разкриваемостта на извършителите на насилствените и уличните престъпления (които според прогнозата за развитие на престъпността главно увеличават нивото на извършените престъпления):

Съгласно утвърдените списъци за явно наблюдение криминалният контингент трябва да се контролира директно от мл. ПИ и ПИ и за работата с него да се докладва с докладни записки. Ще се актуализират списъците на наркоманите (пълнолетен и непълнолетен контингент) и ще се осигурява ефективното им наблюдение.

Към по-отявлените лица от криминалния контингент би следвало да се насочват секретни сътрудници за долавяне на информация за подготвените или извършени престъпления.

ИАР извършва и специализиран анализ, когато е необходимо да се установи същността на състоянието на оперативната обстановка или да се изготвят прогнози в по-частна, тясно специализирана област, например по линия на домовите кражби, на престъпността във финансово-кредитната система и т.н. Принципите и методите на анализа са същите, както в по-горе изложения случай на анализ на оперативната обстановка и престъпността.

 

Оперативен анализ Оперативна обстановка Информационно осигуряване    Информационни потребности Обработка на данни Количествен анализ Качествен анализ Личностна структура Топографски анализ Криминогенна зона Криминогенни фактори

Operational analysis Operational situation  Information provision Informational meds Data processing  Quantitative analysis Qualitative analysis Personality structure Topographic analysis High crime area Factors for the high crime

 

 

1.Бихте ли могли накратко да опишете общите черти и различията между понятията “стратегически анализ на оперативната обстановка” и “оперативен анализ на оперативната обстановка”?

2.Според Вас, защо извършването на анализ на състоянието и динамиката на оперативната обстановка е най-важната информационна задача на ИАР-ци?

3.Прочетете приведения цитат от доклада “Тенденции на престъпността в България 2000-2005 г.” на Център за изследване на демокрацията  и направете коментар по него. Какво разбрахте от анализа на оперативната обстановка по линия на автомобилни кражби?

Цитатът е следният: “...известна част от възвръщането на откраднати автомобили става извън рамките на закона. Според жертвите 55-58 % от откраднатите превозни средства през периода 2004-2005 г. са намерени. Същевременно според данните на МВР разкриваемостта при кражбите на МПС е едва 14-16 %. Тази разлика отчасти може да се обясни с факта, че на 31 % от жертвите им е поискан откуп, а 56 % от тях са платили искания откуп. Откупи се искат предимно за автомобили, които не са били застраховани. Следователно може да се твърди, че през последните 5 години около 1/3 от автомобилите са били откраднати с цел получаване на откуп и дори при връщането им на собственика престъплението продължава да се води неразкрито......в някои случаи автомобилите са намерени, без обаче да бъдат разкрити извършителите и престъплението също продължава да се води неразкрито.

......стойността на годишно откраднатите МПС се движи между 49 и 55 милиона лева. Получаваните откупи са около 2,5 - 3,5 милиона лева годишно. Автомобилите, които не са върнати срещу откупи, вероятно се изнасят или се продават на части. Така общите щети за притежателите на автомобили са с годишна стойност между 21 – 25 милиона лева.”[68]

4.При извършването на качествения анализ на оперативната информация кои методи на анализ са най-подходящи?

 

 

1. ................

2. ................

3. ................

4. ................

 

1.Опитайте се да направете анализ на оперативната обстановка въз основа на приведените по-долу оперативни данни и информация, които са изложени в “Справка относно: Обстановката на територията на РДВР - Н. (ОДМВР – б.м.) през месец януари 2002 г. по линия на регионално звено “Полиция”.

“.....Статистическите данни за месец февруари дават следната характеристика за състоянието на престъпността:

Разкритите престъпления за месец февруари са 256 спрямо 293 бр. за месец януари, т.е. със 37 бр. по-малко. Като цяло статистиката сочи намаление на общата разкриваемост в дирекцията за месец февруари.

Данните по видове криминални престъпления, които в най-голяма степен определят състоянието и превенцията на престъпността, само за месец февруари са следните:

В Дирекцията има 1 извършено убийство, което бе разкрито по “горещи следи”(за броени часове – М.Б.).

През изтеклия период на територията на РДВР – Н. има 5 извършени грабежа, от които до момента са разкрити 2 бр. През месец януари бяха регистрирани 6 грабежа, от които 1 бе разкрит през периода. Статистиката сочи намаление на общия брой на извършените грабежи за периода, но броя им все още е голям. Предвид високата обществена опасност на този вид престъпления да се планират и изпълнят оперативни мероприятия, както и мероприятия с превантивна насоченост спрямо лица от активния криминален контингент.

Отново най-много през периода бяха регистрираните кражби на имущество – общо 107 броя – 61,1 % от всички регистрирани престъпления. 19 бр. (17,8 %) от кражбите са разкрити през периода. Отчитаме увеличение с 11 бр. на регистрираните кражби спрямо м. януари, когато броят им е бил 96.

Регистрирани са 4 посегателства спрямо МПС, които до момента не са разкрити (спрямо 6 бр. за месец януари, от които 1 бр. бе разкрито през периода). Началниците на районни полицейски управления следва да набележат мерки за активизиране на дейността и в това направление с цел повишаване на разкриваемостта на този вид престъпления.

През месеца има регистрирани 4 престъпления, свързани с наркотици, които са разкрити. През предходния месец бе извършено 1 престъпление, което също бе разкрито......”

Какво е видно от това изложение? Сравнете оперативните данни с месец януари.

Какво е положението при разкриваемостта на престъпленията? Какви изводи и препоръки би следвало да направи ИАР?

1.Успяват ли в ежедневието си хората да обобщят преценките си за действие на някакви криминогенни фактори в наблюдаваните от тях криминални факти и събития?

а) във всички случаи успяват

б) в повечето случаи успяват

в) в някои от случаите успяват

г) в незначителна част от случаите успяват

д) нито едното

2.В процеса на извършване на анализ на оперативната обстановка кое от долупосочените логически действия е най-значимо?

а) събиране на оперативни данни и информация

б) обработка на събраните оперативни данни и информация

в) качествен анализ на обработените оперативни данни и информация

г) разпространение на генерирана оперативна информация като резултати от анализа на оперативната обстановка

д) нито едното

е) и четирите

3.Каква е връзката на анализа на оперативната обстановка с тенденцията на престъпността на дадена територия?

а) чрез анализа се разкрива тенденцията на престъпността

б) тенденцията на престъпността се разкрива при установяването на динамиката на оперативната обстановка в процеса на анализа й

в) ако се направи криминологическа прогноза в процеса на анализа на оперативната обстановка всъщност ще се разкрие и тенденцията на престъпността

г) нито едното

д) и трите

4.Структурата на оперативната обстановка е съвкупност от криминални прояви, криминогенни мотиви и техните субекти, реализиращи индивидуално престъпно поведение, както и силите на реда и условията, в които протича противодействието им на престъпниците. Тази структура подвижна ли е, т.е. променя ли се във времето?

а) променя се в зависимост от влиянието на постоянно действуващи криминогенни фактори

б) променя се в зависимост от влиянието на криминогенни фактори с променлив характер

в) променя се в зависимост от влиянието на системата на полицията

г) нито едното

д) и трите

5.Какво означава “целенасоченост” на анализа на оперативната обстановка?

а) изучаване на състоянието, структурата и динамиката на оперативната обстановка

б) разкриване на тенденциите на развитие на различните видове престъпления в процеса на анализ на оперативната обстановка

в) синтезиране на изводи и препоръки към субекта на управление на полицейската организация за подобряване на оперативната и охранителната работа и за оптимално управление на човешките ресурси

г) нито едното

д) и трите

 

1.Закон за Министерството на вътрешните работи. С., Издат. “Сиби”, 2008.

2.Концепция за информационната дейност на Министерство на вътрешните работи. С., МВР, 2002.

3.Гречихин, В. Лекции по методике и технике социологических исследований. М., Издат. Московского ун-тета, 1998.

4.Караджов, Ив. Моделиране и прогнозиране на оперативната обстановка. С., ВСШ-МВР, 1977.

5.Тенденции на престъпността в България 2000 –2005 г. С., Център за изследване на демокрацията, 2005.

6.Василев, М. Проблеми на анализа на националната сигурност - Проблеми на националната сигурност. С., ВИПОНД-МВР, бр. 2,1999.

7.Каймеджиев, Хр. Теория на оперативно-издирвателната дейност. С., Албатрос,1999.

8.Каймеджиев, Хр. Теория на оперативно-издирвателната дейност (част втора).

С., ВИПОНД-МВР, 2000.