Тероризмът като вид престъпност представлява съвкупност от обществено-опасни деяния, насочени срещу отделни лица и групи от населението в определена страна или държавната власт и органите за местно самоуправление. Още през 1986 год. ООН обяви всички терористични актове за престъпления, а в резолюции № 1373 и № 1377 от 2001 год. на Съвета за сигурност международният тероризъм беше квалифициран като деструктивна сила, представляваща заплаха за всички страни и за цялото човечество. “Терористите са престъпници, независимо от тяхната етническа, религиозна или друга принадлежност.”[77]

Превантивната работа на системата на полицията и на ДАНС по отношение на тероризма налага да се изгради система за изпреварваща антитерористична дейност, основаваща се на оперативна информация за личността на терористите, за социалната им среда, за идентификационните признаци на подготвяни терористични актове и други.

Ценностната система на международните терористи, субекти на ислямистка идеология, като голяма социална група, статистически разпределена на няколко континента, независимо от различията им в териториално-регионално, национално и етнопсихологическо отношение, по своята същност е антихуманна и антисоциална.

Според Юрген Хабермас (един от най-големите представители на европейската философска традиция), ако глобалният тероризъм няма реалистична политическа цел, той може да се категоризира като обикновена престъпност - противозаконно насилие[78].

Криминологическото определение на международния тероризъм на ислямистка основа може да бъде дадено като се анализират целите и ценностната му система.

Международните терористи - ислямисти целят чрез нанасянето на съкрушителни удари, “проявяващи се в разрастващото се количество на терористичните актове”[79] в страните от богатия Север – развитите капиталистически държави и на първо място на САЩ, да наложи волята на бедните, отчаяните, маргинализираните ислямизирани общества от бедния Юг (страни от така наречения “трети свят”от Близкия Изток, Азия, Африка) за нов  световен икономически ред. Условно политолози и социолози разделиха по социално-икономически признак богати и развити държави от неразвити, ислямизирани държави за да подчертаят първопричината на възникването на международния тероризъм на ислямистка основа.

Социално-икономическите противоречия и проблеми в обществото са част от криминогенните фактори. В процеса на формиране на терористичната мотивация  на ислямските терористи те са един от главните фактори.

От това се стига до изграждането на агресивния елемент на неадекватно постигане на целите на тероризма – чрез нанасянето на ущърб на противника и на причиняването на страх и ужас сред неговия народ и неговото правителство, да се обърне внимание на нерешените социално-икономически проблеми в регионален или глобален аспект.

Въз основа на противоречията в социално-икономическата сфера се обострят обективно съществуващите различия в културната и образователната сфера между държавите от бедния Юг и държавите от богатия Север. Те се структурират в друг тип противоречия, който засилва социалното напрежение по оста “Север – Юг”.

Светът е един, но обществата в “третия свят”, поради увеличаващата се пропаст в богатствата, ресурсите, технологиите, образованието и в начина на мислене, с евроатлантическите общества, се диференцират в цивилизационно отношение. Застоят в тяхната цивилизация понастоящем представлява и общ световен проблем, чието оптимално решение принципиално ще определи бъдещето и на евроатлантическата цивилизация.  

В арабско-ислямските страни, в които се фундаментализира религията, икономическият напредък не е дошъл, половината от населението е безработно. Бъдещето е все по-безперспективно дори за хората с висше образование. Управляващите са безсилни срещу суровите и неумолими пазарни закони, действуващи на глобално и национално ниво. При непосилни за адаптация социално-икономически условия дефицитът на оптималното съвременно развитие на мюсюлманските страни се запълни в общественото пространство от идеологическата агресия на консерватори и традиционалисти каквито са  ислямските фундаменталисти. Те спекулират с недостижимостта на прогреса, развиват идеите за завръщане към свещеното, религиозното начало в социалната практика и налагат силово ислямския фундаментализъм. Така допринасят за поддържането на цивилизационния застой[80].

Възможността за популярността на фундаментализма всред част от мюсюлманските общности произтича както от икономическите и социалните потребности на хората от колективна сигурност, чувствата и съзнанието за които са били утвърждавани досега от Корана, свещената книга на мюсюлманите, така и от традицията да се удовлетворява потребността от сродяване, от търсене на социална идентичност в собствената етно-религиозна среда (освен в семейството)[81]. 

Ислямските фундаменталисти стесняват общественото съзнание (препятствувайки развитието му до ниво “гражданско мислене”) в “прокрустовото ложе” на религиозното самосъзнание, подхранвано от чувството и съзнанието за принадлежност на хората към едно исторически изживяно социално минало, което безвъзвратно е загубено за всички. Един период от историята на арабско-мюсюлманските народи, когато са процъфтявали Мюсюлманската империя, Халифата и Османската империя. “Въпреки, че тези мечти (за имперско величие -  М.Б.) постоянно са ерозирали възможностите за мирно социално и политическо развитие на арабско-мюсюлманския свят, те продължават да вдъхновяват всевъзможни проекти за реванш и възраждане на миналото величие, както и смъртоносните усилия за превръщането на ислямистките утопии в реалност.”[82]

Фундаментализирането на мюсюлманите ги изправя пред опасността да се деперсонализират в контекста на развиващите се транснационални капиталистически пазарни отношения. И без да са станали изцяло “свободни граждани” (които могат и трябва да продават труда си като всяка стока), те се опитват да се спасят от своята несигурност и самота чрез “бягство” в достъпната им социална среда. Ислямистите поддържат този специфичен социален статус на част от населението, предлагайки му индивидуална и групова идентификация с миналото, с националната му история, използвайки системата от религиозни ценности и като източник на политически закони в държавата. Така се утвърждава тенденцията към етно-религиозна диференциация на голяма част от мюсюлманските общности, дори на определени национални общности, които се противопоставят  на позитивното действие на определени фактори в системните въздействия на глобалния цивилизационен процес като цяло, спомагащ за революционизиране на мисленето и за изграждане на основите на икономическия, социалния и научния напредък.

Това е специфичен криминогенен фактор, детерминиращ ислямистко-терористична мотивация.

Ислямистите се надяват да наложат исляма в целия свят и да обединят цялото човечество в единна мюсюлманска общност. Там, където ислямът не може да бъде наложен чрез демографския ръст на мюсюлманите и чрез убеждение, пропаганда и обучение на всички езици и диалекти, да бъде възприет съзнателно и доброволно, ислямистите препоръчват да се упражни насилие върху съпротивляващите се. От такъв принцип логически следва придобиването на престъпен характер на разпространението на ислямистката доктрина.

В крайна сметка, като резултат от негативното въздействие на ислямизма се създава основа за възникването на потенциалната възможност за  злоупотреба с исляма, който се използва като оправдание за развитието и пропагандирането на терористичните идеи, целящи промяна на статуквото на някои общества от бедния Юг чрез организиране на насилие главно срещу евроатлантическите демократични режими. В тази връзка трябва да се подчертае, че определянето на дадена държава като спонсор на терористичните организации и групи зависи от това дали тя им предоставя обучение, финансови средства, логистична подкрепа или надеждни убежища, но няма нищо общо с религията, в това число и исляма, чиито фундаментални ценности  са хуманни – мир, справедливост, икономическа сигурност и добро управление[83].

Стратегическите планове на международните терористи включват мероприятия, които представляват нанасяне на  неприемлив ущърб на управляващите в западните страни [84], постигане на власт над отделни социални групи и дори цели национални общности посредством страха и ужаса от терористичните актове, превръщани в регулатор на социалното поведение [85].

За това допринесоха свободната търговия, икономическата интеграция, транспортът, комуникациите и разпространението на високите технологии в обществата от бедния Юг. Взаимноизгодни незаконни сделки се  сключват между ислямистки терористични организации и международни организирани престъпни групи. Отвличане и нелегален трафик на хора, контрабанда, изнудване, въоръжени грабежи и други престъпления са сфери, в които международните терористи и международната организирана престъпност взаимодействуват. Така, над 1000 активисти на “Ал Кайда” през последните години са прехвърлени в Париж, Берлин, Лондон и Мадрид с помощта на Камората (Неаполитанската мафия), а мексиканската наркомафия пък прехвърли нейни активисти през мексиканската граница в САЩ. Ливанецът Зайтер, собственик на верига от арабски ресторанти в  Еквадор, предостави 70 % от печалбите си от наркотрафик на ислямистката терористична организация “Хизбула”. Дори само терористичната заплаха се отразява негативно икономически в глобален аспект.* 

Освен формулирането на горепосочените характерни особености, при изследването на международния тероризъм се разкрива и придобиването на една нова негова особеност.

Този вид патология по разрушителен начин сама води до своето усилване [86].

Между западните демократични общества и обществата от бедния Юг е изопачена комуникацията. Деформират се следователно и резултатите на целенасоченото информационно взаимодействие и не се осъществяват предварително замислените идеи и очаквания, тъй като съществува не пряка информационна връзка между равнопоставени партньори, в която е недопустимо да възникват информационни шумове – отражение на противоречиви интереси. В основата на това има неконтролируемо взаимно недоверие, което неминуемо води до възникване на насилието.

Засилвайки комуникацията в света, глобализацията разкрива несправедливостта на разпределението, като рязко разделя света на победители, облагодетелствани и губещи. Смяната на перспективите за социално-икономическо развитие става все по-трудна при наличието на твърда стратификация на глобалното общество. 

Основният състав в терористичните организации и групи произхожда както от основния етнос в държави с официално приета, етатизирана мюсюлманска религия, която генерира правните норми (Иран), така и от държави, в които религията или е издигната до нивото на всеобщо възприет мироглед или исторически е прониквала дълбоко в социалната психика и бита на болшинството от населението (в Близкия и Средния изток, Африка и Азия). Така,  в “Хамас”, “Хизбула”, “Ал Кайда”, “Въоръжени ислямски групи”, “Ал джихад, ал ислами”, “Мюсюлмански братя” и други организации като силови структури на радикалните ислямисти, претендиращи за регионално или глобално господство се наблюдават както хомогенност на етнически състав, идеологически заряд, насоченост и мотивация за извършване на конкретни терористични актове, така и известно разнообразие на тези качествени характеристики. Но основното свързващо звено остават резултатите от мюсюлманското възпитание и ислямисткото въздействие върху личността, които обуславят интеграцията в терористичната организация и изолират индивида от контакти в среди, които съдържат предимно светски елементи.

Другият фактор, който обуславя интегрирането на членовете в терористичните групи и организации е същността на терора. Той става определен начин на живот и дейност, който изцяло обхваща индивидуалната психика на терористите и ги подчинява на себе си. Членството в терористична организация, която по своята същност представлява фундаментализирана религиозно-политическа организация с високо ниво на вътрешна дисциплина, съответна идеология и нравствени норми, пронизани от религиозните догми, налага извършването на действия по добре изготвен план, стриктно изпълнение на решенията на ръководителите. Например ислямското терористично движение “Хамас” изисква от своите бойци за постигането на успехи в борбата да извършват непрекъснато терористични акции. “Войните на Аллах - това са борци, в това е постоянният смисъл на целият им живот.”[87]

Такива мотиви (политически, религиозни, социални ) имат идеологически характер. В терористичните групи и организации членуват лица, чието възпитание от ранни детски години до периода на зрелостта е протичало в ислямизирана социална микросреда, което благоприятствува впоследствие формирането на подобни мотиви, детерминиращи терористичното поведение.

Обикновено идеологическите мотиви на извършения терористичен акт са свързани и с изпитването на омраза, ненавист към властта в държавата, на която са обявили джихад (“свещена война” в името на Аллах за утвърждаване на политическата власт на исляма). В някои случаи към последното се добавя и получаването на крупна сума пари за изпълнение на задачата, поставена от организаторите, подбудителите на терористичната дейност[*].А има и немалко случаи на извършване на терористични актове от групи и организации, в които водещият мотив на участниците е само корист, тъй като те са професионални бойци и наемни убийци.

Особено устойчиви са мотивите за преобразуването, за активното изменение на “несъвършения” и “несправедлив” свят, които насочват действията на ислямските терористи, професионално занимаващи се с терор. За тях терорът е както инструмент, така и цел за преобразуването на света[88].  

Такава е терористичната мотивация и на терористите-самоубийци, които пък са мотивирани в някои от случаите на терористични актове от моралното си задължение да прибягнат към самоубийствени атентати като форма на джихад, щом врагът е нахлул в родната страна, по думите на шейх Юсуф Карадауи, декан на Факултета за ислямски изследвания в Катар[89]. Но в други случаи мотивът за самоубийство е свързан с  очакването за постигане на слава и уважение от мюсюлманското обкръжение след смъртта, издигане на пиедестала на мъченик на религията, своеобразна мюсюлманско-религиозна суетност, чието външно изразяване е самоубийственото изпълнение на терористичния акт. Подобна мотивация се изгражда постепенно в радикална ислямизирана  микросреда, в която се възпроизвежда вярата в религиозната идея за святост на “войн на Аллах”.

Проповядването от мюсюлманското духовенство на постулата за глобална връзка (въз основа на общото вероизповедание) на всички мюсюлмани, независимо от държавни, национални, етнически, езикови, имуществени и културни различия между тях, убеждаването и внушаването, че религията и църквата стоят над всичко, че всички мюсюлмани са братя, свързани в една нация – мюсюлманската, представлява фактор, детерминиращ мотивация за престъпно съучастие в терористична дейност на широк кръг от лица. На мюсюлмани, които се родеят както в частност с каузата на афганистанските, иракските или палестинските ислямисти, така и с каузата на радикалния ислямизъм изобщо – борба за установяване на глобален ислямско-политически ред. Така британските атентатори-самоубийци, които взривиха Лондонското метро през 2005 год. искаха чрез извършването на това престъпление да накажат Англия за партнъорството й към САЩ във войната срещу Ирак, да изразят съчувствие на своите “братя мюсюлмани”, чиято територия, според техните разбирания, е окупирана от англичаните в състава на международната антитерористична коалиция.   

Терористите-самоубийци са фанатично вярващи мюсюлмани. При тях силната религиозна вяра, съдържаща мощен енергетичен заряд изиграва ролята на мотив за формирането на готовност за самоубийствен терористичен акт, като същевременно активира задръжен процес в кората на мозъка, който е насочен срещу страха от предстоящата болка в процеса на физическата смърт до степен да подтиска естествената физиологическа реакция на организма. Терористите-самоубийци подтискат инстинкта за самосъхранение и усилват ритуалното влечение към смъртта (осмисляно като най-краткия път към мюсюлманския рай) чрез генерализация в съзнанието им на идеята за подвига, която физиологически е подкрепена от свръхвъзбуда в кората на мозъка, възникваща когато духом се устремяват към Аллах.

Терористите-самоубийци си въобразяват, че в краткия миг на взривяването на обекта на терор те постигат своята победа над враговете си и вероятно преживяват чувство за превъзходство над тях, като същевременно се стремят и да унищожат по възможност максимално количество от тях.

Отдаването на собствения живот “в името на Аллах” при някои от терористите е мотивирано и от психологическия резултат от манипулациите на духовенството -   надеждата за получаването на съответното възнаграждение след смъртоносния атентат. А именно, незабавно попадане в рая, “където е прохладно, има много шербет, богата трапеза и седемдесет девственици” (лайтмотив на ислямистката фундаменталистка пропаганда).

Известна част от самоубийствените актове обаче се заплащат от спонсорите и организаторите на терористичната дейност. Това проличава при анализа на  самоубийствените терористични актове, обикновено осъществявани от млади терористи от бедни семейства. Но самата терористична война не би могла да бъде осъществена без финансиране от богати лица, ислямистки организации и някои правителства. Тази политика на ислямизма довежда както до меркантилизиране на част от средата на терористите, така и на микросредата на терористите-самоубийци, чиято религиозно-фанатична извратеност и крайна бедност са благоприятстувуващи условия за подбуждане към чудовищното двойно убийство – собствено и масово.

За мотивацията на шадидките (жените-камикадзе) може да се направят известни предположения. Вероятно в различните случаи може да се приеме, че шахидките са мотивирани от: стремеж към национална еманципация; желание за отмъщение и възмездие при загуба на близки и любими хора в процеса на военни действия; опит на жените да излезнат от сферата на частното в сферата на публичното пространство и да издигнат претенциите си за гражданство и статус; изборът е направен под влияние на манипулация, дрога или икономически мотиви[90].

Обобщената криминално-психологическа характеристика на международните терористи на ислямистка основа би следвало да включва и следните качества:[91]

1.Най-типичните психологически варианти на терористите са: социопати; фанатици с подчертано изразени  садистични наклонности; параноици;

2. Потенциалният терорист страда в някаква степен от лишаването или от липсата на жизненоважни условия, обекти, средства и взаимоотношения в социалната среда, които биха удовлетворили неговата система от материални и социални потребности. Той търси реабилитация на личността си след като вече се е провалил в своите социални действия или аспирации. Болезнено амбициозен, силно фрустриран (неудовлетворен), той подсъзнателно развива агресия над хора и социални общности, защото така може да разруши (според неговите разбирания) препятствията пред постигането на целите си – илюзорен модел за удовлетворяване на системата на потребностите, аспирациите и мечтите му;

3. Синтезиране на политически и теологически въздействия в индивидуалното съзнание, изразяващо се в демонизиране на гражданите на противниковата държава, които били причина за неравностойното им положение (на терористите) в глобалния свят и възпрепятствували тяхната личностна реализация. Уповавайки се на тази идея в своите действия те задължително априорно носят част от нея в своето самосъзнание и своята личност. Чрез тази идея терористите аргументират своята омраза и упражняването на насилие и масови убийства;

4. Самоидентификация в ислямизирана социална микросреда, която отхвърля ценностната система на западните демократични общества;

5.Висока степен на групова сплотеност в терористичната организация и преданост към нея, резултат от отъждествяването на членовете й с нея. Терористите обикновено се изявяват в организирана група;

6.Те са много предани на своето дело, готови са за саможертва. Физически са издръжливи и дисциплинирани. Строго спазват конспиративността, подчиняват се безпрекословно на ръководството. Поддържат добри отношения с всички членове  на своята организация;

7. Проекция на личните интереси в публичната сфера, като се представят за общо благо;

8. Терористите морално са отчуждени от последиците от насилническото действие. Те формулират моралното оправдание, че терористът е спасител на света, прехвърлят вината върху други (често върху самите жертви). Претендират, че обектът на нападение предприема пръв атаката, а насилническият акт се представя като самоотбрана;

9. Липса на състрадателност по отношение на жертвите на тероризма. Те се дехуманизират. Терористите ги възприемат като неверници, които не заслужават да живеят, тъй като са невъзвратимо загубени за тяхната кауза;

10. Всички взаимоотношения в терористичната група или организация са подчинени на основната й целева функция – подготовка и извършване на терористичен акт.

В РБългария обекти на терористично нападение от страна на международните терористични организации и групи могат да бъдат: крупни инфраструктурни и стратегически обекти (националната електро-енергийна система или отделни нейни подсистеми, АЕЦ “Козлодуй”, черноморски или планински курорти и други); аерогари и летища; ж.п. гари и автогари; пристанища; самолети и кораби; градски и търговски центрове; високи обществени сгради и хотели; компютърните системи на големи банки; метрото в столицата; тунели; петролни бази; снабдяването на държавата с жизненоважни материали; дипломатически представителства; отделнилица (високопоставени наши служители, държавници, чужди дипломати, гостуващи политици) и големи групи от населението и други[92].